Спомняте ли си филмите за националните особености на руския лов и риболов? Низ от комични ситуации, напоени обилно с дъх на водка. Реки от водка и от смях… Създаде ли се обаче филм за националните особености на българското правосъдие, няма да ни е до смях. Пак ще има нескончаема поредица от тежки трапези, но алкохолът ще е марков, отлежал. А смехът ще бъде заменен с гняв. Всеки, който изгледа българския филм ще разбере, че главната особеност на българското правосъдие е липсата на правосъдие.

За 23 години се приватизираха не само фабрики, заводи, предприятия, хотели, морски и планински курорти. Приватизира се и правосъдието. Но неофициално, без работническо-мениджърски дружества, без фалшиви търгове и нагласени конкурси. След като довчерашни милионери, политкомисари, бармани, сервитьори, шофьори и други комсомолци се превърнаха в олигарси и местни феодали, разграбвайки държавата, натъпквайки я в собствените си джобове. Иначе казано, след като Златевци, Божковци, Герговци, Баневци, Миневци и пр. овладяха икономическите и финансови ресурси във всеки един български град, напълно закономерно и неизбежно те се снабдиха и със свои прокурори, съдии, следователи и полицаи. Тук има една малка и не много важна особеност – държавата я откраднаха, но държавните служители на Темида Българска си ги купиха.

За да стане по-ясно и нагледно: Вземете за пример града, в който живеете – Бургас, Варна, Габрово, Пловдив, Русе, Ловеч, Благоевград… Спомнете си кои бяха структуроопределящите предприятия за вашия регион? Най-вкусните парчета. Вижте имената на сегашните им собственици. Това са имената и на собствениците на правосъдието във вашия град. При това правопропорционално на икономическата им мощ. Ако са откраднали 1/3 или 1/2 от баницата, тоест от града, имат точно толкова прокурори и съдии в джоба си. Ако са завладяли целия град, съответно се явяват еднолични собственици на алените и черни тоги в града. Някои от по-големите крадци са в националния отбор на собственици на магистрати. Други, с по-малък калибър са принудени да се коалират със себеподобни. Образуват групички по интереси и вече с обединени усилия си пазаруват кривосъдници.

Интересна особеност на приватизираното българско правосъдие е, че верността на прокурори и съдии е точно толкова, колкото е верността на проститутките. Страстното, горещо обслужване и себеотдаване е гарантирано само докато се плаща. Ако случайно някой от клиентите им стане финансово импотентен, намирането на нов спонсор се превръща в задача № 1. Олигарсите с несекваща потентност, тоест застаналите на входа и изхода на държавата, притежават магистрати – държанки. Никак не е случайно, че на фасадите на публичните домове Темида Българска е с превръзка на очите. Тя вече не може да гледа оргиите и вакханалиите на разгонените магистрати. Те пък от своя страна още повече се възбуждат от това, че тя е с вързани очи. В груповите изпълнения на олигарси, местни феодали и благоверните им активно участват и назначените за български политици надуваеми кукли. От една страна те също слугуват, но някои от тях са успели чрез особено старание и поврътливост да се издигнат до собственици на магистратки. Магистратките пък, да знаете, са по-високо платени от магистралките. Елитните жрици на любовта в България се наричат върховни.

Има и още много други особености на българското правосъдие, но текстът ще стане твърде хард, и от СЕМ, МЕМ и БЕМ-БЕМ ще ме санкционират. Така че, спирам до тук.

Главната особеност е, че го няма, липсва, не съществува пустото българско правосъдие. За сметка на това пък перфектно сме развили българската порно-индустрия. Но за нея друг път ще си говорим.

Ивайло Зартов, 07 май 2013 г.