Archive for February, 2014

Отвън и отвътре

0

E9LENr25aa0 Снимка: X-Factor USA

Как избирате бонбони? Наскоро имах повод да почерпя. Отидох в един от големите магазини и се плъзнах между рафтовете. Очите ми се разбягаха. Изобилие от всевъзможни лъскави бонбониери, коя от коя по-красиви. За да не губя време, грабнах една от най-скъпите и се прибрах. Усетих трепетното очакване на гостите, бяха вперили погледи в луксозното издание. Не, че не са яли бонбони – яли са. Но тази опаковка беше красива, като картина. Изглеждаше наистина страхотно. Кутията  омагьосваше, привличаше като магнит. Отворих я. Отвътре беше тапициран президентски апартамент в петзвезден хотел. Опитахме бонбоните и те се оказаха посредствени. Нищо особено, даже – гадни.

По-късно вечерта седнах пред телевизора и попаднах на „Х-Фактор САЩ”. Препълнена зала. Над 4300 човека публика. На сцената заизлизаха един след друг кандидатите за слава. Момичета, момчета, жени, мъже. Някои – нахакани, като пъпа на света. Други – притеснени, като първолачета. И всички – страшно талантливи, според собствените им хвалби пред четиричленното жури. Беше ми много интересно да наблюдавам лицата на хората в публиката. Когато на сцената се появяваше изпълнител с красива външност, зрителите одобрително се усмихваха. Вече бяха спечелени от приятно изглеждащите лица и стройните фигури. Напористите хубавци и хубавици започваха да грачат или да вият, като чакали. Симпатията рязко изчезваше и се сменяше с неприязън и дори погнуса и отвращение.

Водещият обяви името на следващия изпълнител. Камерите показаха пространството зад кулисите. Там 4-5 човека избутваха по специално направена рампа инвалидна количка. Самото возило също беше необикновено. По-широко и подсилено, за да може да издържи теглото на 250-килограмовия мъж, разплут като Джаба от „Междузвездни войни”. Огромна безформена медуза в дрехи. Камерите веднага показаха лицата на зрителите. Изхвръкнали от почуда очи, увиснали ченета. Виждаше се недоумението. Какво правеше това същество на сцената? Някои се присмиваха, други направо извръщаха глави от грозната гледка. Четири хиляди и триста настръхнали в презрително възмущение зрители. Какво прави това грозно нещо тук? Нещото се оказа, че дори е отслабнало. То неотдавна е било над 400 кг. От журито го поразпитаха с дежурните въпроси. Накрая го попитаха какво ще изпълни. Мъжът отговори – балада, и запя…

Камерите отново заподскачаха по лицата на публиката. Още след първите ноти, се случи чудо. Боже, какъв глас! В очите на всички се виждаше възхищение. Бурни овации! Зрителите се изправиха на крака и останаха прави, не само до края на изпълнението, но и дълго след него. Четири хиляди и триста човека не разбраха как така само за секунди гаденето им се обърна в обожание. Нямаше присмех, нямаше и спомен от погнусата. Те го обичаха, те го боготворяха.

Кое накара цялата зала да се изправи на крака и да забрави за обвивката? Отместих погледа си от телевизора към холната масичка. Там се мъдреше луксозната, лъскава бонбониера с посредствено съдържание. Доядя ме. Как можах да се излъжа да купя такива гадни бонбони?

Ивайло Зартов, 27 януари 2014 г.

Повръщня

0

zx450y250_2237903 Скрийншот, в.Дневник

Много обичам да гледам телевизия. Особено предавания „на живо” (слава на Бога, че не са „на мъртво”), в които чичковци и лелки разсъждават на велики теми.

Писател, политик, журналист, финансист и адвокат умуват и размишляват на глас. Защо България е най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС. Що е то справедливост, законност и правосъдие и имат ли те почва у нас. Писателят откри топлата вода: Олигарсите, политиците и магистратите били от една шайка. Заедно грабят и взаимно се пазят. Задникът на политика подскочи, като ужилен и рязко заобяснява – не всички надуваеми кукли са бандити. Имало и свестни, милеещи за майка България. Журналистът се сети, че негови колеги слугуват на разбойниците. Определи ги, като журналя и ги заклейми, като продажници.Но той и още двама-трима били от честните и отразявали всички гледни точки…

Щрак. Смених канала. И добре, че го направих. За малко щях да изпусна страхотен цирк. Пак на живо, по БТВ, срещу водещия Росен Петров седи Бареков и се жали, че няма часовник. А сега де! Къде изчезна бижуто му за няколко хиляди? Съвсем наскоро, в една друга телевизия гордостта се пъчеше на китката му. И Ники обясняваше, че няма дисхармония между обещанията да се бори за правдините на гладните, мизерстващи български граждани и многохилядникът на ръката му. А сега пита колко е часът и свенливо пояснява, че е гол. Журналистът го ориентира и научихме, че към този час Росен Петров не е член на партията „Наглост без граници”. Бре! Викам си, че как така се е забавил? Ето, на Митко Цонев (водещ на „Лице в лице” пак по същата телевизия) дъщерята, вече работи в щаба на Бареков.

Тъкмо се бях притеснил защо Росен се мотае и той ме успокои. Пристана му. Получи се нещо, като пряко включване от залата за бракосъчетания. След задължителните за младите влюбени декларации от рода: „И в болка, и в радост…, вземаш ли – вземам”, последваха каскади от героични въпроси и още по-епични отговори. Нещо като традицията младоженецът да се мушне под роклята на булката и със зъби да смъкне жартиера от бедрото на възлюбената.

Всичко това разбира се, се случва под френетичните аплодисменти и бурното одобрение на родата. „Още ли ви е страх за семейството? Ще ви убиват ли? Има ли заплахи за живота Ви? Ами децата? Ами майка Ви? Страхувате ли се?”… Мъжкият мъж, както си му е редно, се оказва от работническо-селски произход. Майка му е телефонистка. Той е служил в казармата, нещо като свързочник, но понеже имал журналистически заложби, го привлекли да пише. От тримесечно бебе Ники познавал строителни войски.

Леле, замаях се. Но пощада нямаше нито за мен, нито за който и да е друг зрител на сватбата. Последва разтърсващо прозрение. Като ударим битовата престъпност, нямало да ги има големите наркобосове!?!? А удрянето ще е чрез трудововоенни лагери за неграмотни по метода на Николай!?!? Ах, колко подло го е замислил. Жална им майка, ще ги съсипе тия босове този нов обещавач на справедливост. Ама така е то, като си се обрекъл на тази кауза – „Да бъдем близко до хората и да бъдем част от тях!”. На всичко си готов. Дори часовника да си свалиш.

Боже, как ми прилоша! Започнах да повръщам. Драйфах, като Везувий. Не повръщам за първи път. Винаги ми се повдига, като гледам Сергей, Бойко, Ахмед, Иван, Симеон…, и който и да е друг от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Но такова чудо не е било. Замислих се. Луди ли са, идиоти ли са? Защо шайката допуска такава грешка? Да предизвиква погнуса и отвращение към новия артист. Сетих се. На фона на страшното повръщане, те самите заприличват на безобидна оригня.

Щрак. Пак смених канала. Ихаа, следващият цирк…

Ивайло Зартов, 13 февруари 2014 г.

Искане до Главния прокурор, относно делото Иван Тодоров

2

11 2

                                                                                                              До Главния прокурор

                                                                                                              на Република България

И  С  К  А  Н  Е

Г-н Цацаров,

Изпращам Ви клетвена декларация на адвокат Димо Вергил Димов. Въз основа на информацията в нея, се вижда че в Софийския централен затвор търпи наказание невинен човек.

Г-н Иван Тодоров е осъден, чрез изфабрикувана присъда на 20 години лишаване от свобода още по Тодор Живково време. Ето как работи българското кривосъдие.

Аз, Димо Вергил Димов, след като се заклех надлежно, свидетелствам и заявявам:

„Че по това време, януари 1987 г., г-н Тодоров беше хвърлен във военен затвор без повдигнато обвинение срещу него, без право на адвокатска защита и без право на посещения”, „Че военният съд, назначи военен адвокат в деня на процеса, а неговото искане да се отложи процеса, за да може той да се запознае с делото, беше отхвърлено.”, „Че г-н Тодоров беше намерен за виновен и осъден на двадесет години лишаване от свобода само в рамките на един следобед, без каквито и да било доказателства и свидетелски показания. Единственото лице, което даде показания беше моята клиентка и тя отрече всякаква връзка на г-н Тодоров с обвинението в присвояване”, „Че целият процес на г-н Тодоров беше един срамен процес и той беше замесен и осъден по причини, нямащи никаква връзка с делото”.

Познато ли Ви е това „правосъдие”, г-н Главен прокурор Цацаров? Вашите колеги от Северна Корея си изяждат фуражките от завист. Там саморазстрелват нарочените. Клетвената декларация на адв. Димов обяснява „тайнственото” унищожаване на документите по делото, преди законовия срок за архивиране. Разбираема става и яростта на президентските институции и комисиите по помилванията към тях и при Първанов, и при Плевнелиев. Първите подмамват г-н Иван Тодоров с лъжлива информация за изтекъл давностен срок. Вторите не спират да го хулят, че не се бил коригирал и поправил. Бил агресивен към институциите. Изпращам Ви, г-н Главен прокурор Цацаров, характеристиките (1, 2, 3, 4) на г-н Тодоров от затвора – в тях той е описан само със суперлативи. Не е наказван, многократно е награждаван. Вече е ясно защо шефката на комисията по помилванията, другарката Пушкарова си служи с измислици. Друг въпрос е, че невинен човек няма как да се поправи и коригира. Той се бори за справедливост, напълно нормално е корумпираната система от прокурори, съдии и други държавни хрантутници да се защитава. „Грешките” на едните се покриват от следващи разбойници. „Боговете” в тоги са ненаказуеми, няма как да се самоарестуват и самоосъдят за съсипаните човешки съдби.

Въпреки това, искам от Вас, г-н Главен прокурор Цацаров незабавно да прекратите изтърпяването на изфабрикуваната присъда на г-н Иван Тодоров. Искам да издирите и накажете отговорните за фабрикацията прокурори и съдии. Нека повече никога да не могат да раздават от „правосъдието” си. Веднага Ви подсещам – не възлагайте на палачите сами да се проверяват. Този филм съм го гледал. Не протакайте, не тупайте топката. Заедно с работата, на бай Иван и без това му се съберат вече над 15 години зад решетките.

Г-н Главен прокурор Цацаров, ясно е че няма да пипнете нито един олигарх, министър председател или някой друг от виновниците за 25-годишния геноцид в България. Не сте назначен за това. Но имате възможност да поправите тази „малка” несправедливост към българския гражданин Иван Тодоров. Направете го. В случай че и на това не сте способен, то тогава поне изпратете родните кривосъдници  в Северна Корея, да обучават колегите си. Стига са хабили куршумите.

Хотел „Затвора”

Ивайло Зартов, 05 февруари 2014 г.

Робство

4

Левски  Васил Левски 1837-1873 г.

Във връзка със 144-годишнината от обесването на Васил Левски във всички български медии сякаш е обявено състезание. Всеки се изказва, пише, коментира. Това, което се набива на очи е, че всички чакат да дойде, да се появи новият Левски и да ни освободи. Не чух и видях нито един, който да си помисли, че сам може да бъде този нов Левски. Никой не подозира, че във всеки един от нас има по един Левски, само трябва да го повика вътре в себе си.

Вижда се, че и днес българският народ мечтае, жадува за свобода, иска да бъде освободен. Нима все още сме роби? Кой е поробителят? От какво искаме да се отървем? Чии окови ни тежат? На първо място, веригата на собственото ни малодушие, менгемето, което стиска иначе големите ни и смели сърца и ги прави малки и страхливи. Първият поробител сме си самите ние, приели сме, че сме роби, смирили сме се, чакаме нещо да се случи, някой друг да го свърши. На тази благодатна почва съвсем естествено израстват родни чорбаджии, които тъпчат собствените си джобове, възползват се от поробителя вътре в нас и освобождават само и единствено себе си, а ние ги търпим. Траем си, мъкнем веригите на това двойно робство.

Закономерно при народ, скован от страх, и управници-продажници се появява и възползва от ситуацията и външен поробител. Няма как да бъде иначе, исторически факт е, винаги е ставало така. Всяка чужда държава би се възползвала от услугите на българските боляри и техните стройно изградени корумпирани схеми и мрежи от зависимости. Така веригите стават три – българските чорбаджии, които сами си избираме, но не контролираме, в името на собственото си освобождение, разбирай обогатяване, продават народа си, продават българската държава и я поднасят на тепсия на чуждия поробител.

Защо, след като толкова много тачим паметта на Левски, не обръщаме никакво внимание на думите му „Който ни е освободил, той ще ни пороби”? Защо не се отървем от тройното робство? Защото чакаме да се роди новият Левски. Напразно чакаме, той е тук във всеки един от нас, стига само да успеем да спрем да се страхуваме, да спрем да мълчим, да спрем да търпим собственото си малодушие.

„Стига робство и тиранство!”

И аз това казвам, а ти, ще го кажеш ли? Хайде да го кажем всички заедно, силно да го изкрещим. И да послушаме – има ли ехо? Всеки един българин е Апостол на свободата.

Какво толкова можем да загубим? Какво ще изгубим? Оковите си!

 

Ивайло Зартов, 19 февруари 2011 г.

(материалът е редактиран)

Наркомани

2

Иван Кутузов Карикатура: Иван Кутузов

Има ли държава, в която всички нейни жители са наркомани? Според  експертите, наркоманията е болест на пристрастяването. Треви, цветя, храсти, гъби … и безброй синтетични субстанции помагат на всички желаещи да се разболеят. Наркоманите са зависими от своята болест. Те подменят реалността с помощта на своя любим наркотик. За огромно съжаление обаче, не могат да останат в нея завинаги. Налага им се да приемат нова доза. Не след  дълго всичко се изтърква, притъпява се. Вече нищо не е същото. Увеличават дозата, после още, и още… Накрая обичаната им болест ги убива. Е, някои се лекуват, други – принудително ги оздравяват. Но така или иначе е ужасно трудно реещите се в космоса да кацнат обратно на земята. Наркотиците се пушат, шмъркат, втриват, гълтат … или се пък се бият венозно.

Дотук с конвенционалната наркомания. Има обаче и други видове наркомани. Зависими от трупане на пари и власт. Пристрастени към алчността. Готови на всичко, за да си осигурят следващата доза. Корумпирани политици и магистрати, олигарси и местни феодали се друсат, като обезумели. Тъпчат се орално, шибат се венозно и все не им стига. Малко им е. Приватизират, източват, заменят. Въртят ДДС измами, контрабанда. Крадат цели отрасли и райони от България. Увеличават дозата. Нареждат обществени поръчки, търгове и конкурси. Малко им е. Вече не знаят къде да си заврат награбеното. Привикват под знамената на наркоманската шайка всички роднини до девето коляно. Инжектират ги с къщи, вили, апартаменти. Радват ги с лимузини, яхти и самолети. Вакханалията е страшна, невиждана. И пак им е малко. Наркоманите изпадат в транс. По двадесет и четири часа в денонощието шмъркат данъците на поколения българи. Ноздрите им са цъфнали, като павиански задници, но те не спират да се друсат. Не могат, а и не искат да спрат.

Как да се погрижим за болните? При конвенционалните наркомани се създават специални затворени общества – наркокомуни. В тях пациентите се лекуват с трудови терапии, спорт, изкуство … Дрога не им се дава. Правилата са строги. Може би трябва да създадем такива комуни за корумпирани политици и магистрати, за олигарси и местни феодали. В тях да „поканим” вежливо Станишевци, Борисовци, Герговци, Божковци, Златевци …. И да ги оздравим принудително. Да съберем в тези центрове на здравето всички виновници за двадесет и шест годишния геноцид  над българския народ и да ги изчистим. Имам предвид да ги почистим от дрогата.

Така, като се замисля никак, ама никак не е лоша тази идея за комуните. Събираме ги всичките наркомани накуп. Без изключения. Министър председатели, министри, дупетати, партийните величия, бандитите в тоги – прокурори и съдии, олигарси и местни феодали, и – хайде на лечение. Там, ако искат могат да продължат да си играят любимите роли, но вече без да имат достъп до дрогата. Без реални пари и власт нека си алчнеят, колкото си искат.

Освен конвенционалните и тези от ДОПГ (държавна организирана престъпна група), има и трети вид наркомани. Робите. На тях им харесва да ги унижават и мъчат. Обожават да гледат как възрастните им родители мрат от глад, студ и болести. Кефят се, когато децата им плачат, зависими са от ударите на камшика и фалшивите обещания за по-добър живот. Робите са в пряка зависимост от господарите си от ДОПГ. Най-сладко им е, когато ги бичуват.

И сега – изненада. Има и четвърти вид наркомани. Те са зависими от свободата. Техните наркотици са справедливост, законност, правосъдие и човечност. Тези, последните наркомани са неизлечимо болни. Те така си и умират. Свободни!

Ивайло Зартов, 06 януари 2014 г.

Как се избира автомобил или магията на влюбването

0

love_inside_43875  By alexfalcocartoons

Срещнах един приятел. Гледам, нещо е цъфнал. Усмихнат, доволен, личи му, че е щастлив.

– Какво става? Уцелил си шестица от ТОТО-то ли?

– Почти позна, намерих момичето на живота си! Перфектната жена. Едно към едно е това, за което винаги съм си мечтал …  

И започна да ми я хвали. Страхотно тяло. Прекрасно лице. А очите ѝ какви били, а косата ѝ … Ръцете, краката, излъчването ѝ … Описа ми я до най-малките анатомични подробности. Закле ми се, че я обича, че е влюбен в нея и че любовта им е взаимна. Направо – сбъдната мечта. Приятелят ми беше, като изпуснато хвърчило. Напълно излетял в космоса. Докато го слушах с интерес, той ме забрави и продължи полета си. Каза само едно „Чао! Хайде, че бързам при нея”.

Мина се, не мина малко време и пак го засякох. Посърнал, с хлътнали бузи. Изглеждаше сякаш по-нисък и леко прегънат.

– Да не си болен, амиго? Какво ти е?

– Не, всъщност да, зле ми е. Тя се оказа друга, не е такава, за каквато я мислех. Как можах да се излъжа? Къде ми бяха очите?

Дожаля ми за него. Реших да го оставя да си излее мъката.

– Да не би рязко да е погрозняла красавицата? Гърдите и косата не са били истински? Носела е цветни лещи … Видял си как си сваля ченето и го слага в чаша на нощното шкафче …? – Опитах набързо да налучкам причината за неговото разочарование.

– Не, не, все така красива е. Но отвътре…  – Аха, казах си.  

– Ясно. Сигурно има неизлечима болест и затова страдаш.

– Не бе, човек. Здрава е, нищо ѝ няма. Просто се оказа друга.

Тук вече аз млъкнах и се замислих. Чалнал се е приятелят ми. Какви ги дрънка? Всичко, в което се беше влюбил си е на мястото. От какво се оплаква?

Месеците се изнизваха, разочарованието и обидата оставаха на лицето му. Ходеше ни жив, ни умрял. И така до деня, в който връхлетя отново цъфнал, та чак вързал. Без изобщо да успея да гъкна, ме заля с водопад от емоции. Пак бил срещнал мечтата на мечтите си. Глезените били такива, бедрата – онакива, а кръстчето ѝ? Ах, каква вълшебна жена!

Този път не се впечатлих много-много от излиянията му. Не се развълнувах и от последвалата нова трагедия. Излитанията и пропаданията на моя приятел се бяха превърнали в нещо като традиция. Влюбен – разлюбен, въодушевен – смачкан, разтреперан от любов или тресящ се от скръб. Свикнах на агрегатните му състояния.

Един ден обаче, амигото идва замислен. Такъв не го бях виждал. Щял да си купува кола, ама то това не било така лесно, както повечето хора си мислят. Приятелят ми се оказа придирчив. Седалките, тапицерията, таблото … Двигателят, цилиндри, скоростната кутия да бъдела еди-каква си, спирачките … Замаях се от толкова много подробности и претенции.

– Чакай, чакай – прекъснах го аз – защо не си избереш колата с най-хубавите фарове, най-яките стопове, страхотна аеродинамична форма и спойлери-трепач. И толкова. Лесна работа.

– А бе, ти луд ли си? – опули се той – Кой избира автомобил така? Нее, тук трябва да се помисли. Всичко внимателно да се прецени. Това да не ти е … – Не можеше да намери с какво да направи сравнение – Колата трябва да се избира с ум, не с очи. Иначе може да те предаде, да те изостави на пътя. Сложна работа е това.

Прихнах да се смея. Той обаче, изобщо не ме отрази. Човекът си имаше грижи. Не е лесно да си избереш коя консервена кутия да те вози. Така си е.

Ивайло Зартов, 14 февруари 2013 г.

Турбофолк

1

1131  Фотоколаж: Фейсбук

Разлиствам един от по-дебеличките вестници и гледам огромно заглавие на червен фон:

„НЯМАМ НИТО ЕДИН РАБОТЕН ДЕН В ЖИВОТА СИ!”. Бре, викам си, изповед на Сергей Станишев ли е това? Да, ама не. Почти познах. Поувяхнала  фолкпевица се хвали, че нямала нито един ден трудов стаж. Но самата тя тънела в лукс, благодарение на приятеля си.

Свръхголемите букви и яркият фон ме подведоха към наш Сергей, пък и е истина. Специалистът по ролята на униформата в Съветската армия никога не е работил. До 29-тата си година не се знае да е изкарал и един лев. Учило момчето, та чак се забравило… След важната дипломна работа „Ролята на униформата и нагръдните знаци в Червената армия за повишаване на боеспособността”, Серго тряска дисертация на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19-ти век”. Хъсът му към знания е подпомогнат от Джордж Сорос и „Отворено общество” – специализира в Московската им школа за политически изследвания. Това пък ме накара да се замисля, кои ли ги наричаха Соросоиди? Накрая за капак, момъкът става стипендиант на английска държавна програма, като приключва с реферат на тема „Съвременната външна политика на Русия”.

Както се вижда, с такива фундаментални знания е напълно естествено да бъдеш приютен в Българската Социалистическа Партия. И така, на 29 години Сергей първо става главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност” на Висшия съвет на столетницата, а по-късно и шеф на отдела. Понатрупва малко партиен опит и скача директно в празното към момента кресло на Министър председател на България. Ясно е, че по-подготвен от него човек да ръководи Родината ни няма.

Това, дето го разказвам дотук не е историята на чалга певицата. Да не сте се объркали нещо. Безработен специалист по руско-съветско-соросоидните модни течения и сношения. Партиен функционер. Началник на България. Потресаващо! И това не е всичко. Толкова много го харесват (за какво ли?), че дори го слагат за шеф на ПЕС! Нашият Сергей Станишев е пътеводната светлина, звездата на европейските социалисти, социалдемократи и други, самоопределили се за леви, тарикати. Като казвам „наш”, трябва да уточня, че Серго става български гражданин чак на 30 години. До тази достолепна възраст е геройствал, като гражданин на Съветска Русия.

Леле, останах без дъх. На чалга концерт да бях, пак нямаше да се разкърша така. Между другото, фолкпевицата била известна с това, че изпълнявала песента „Чики-чики”, която била станала безспорен хит. Не знам, не съм много сигурен къде и кога тази юнашка песен се е хитосала… Обаче за „Миши-миши” нямам никакви съмнения. Е, те това е върхът. Трепачът, убиецът на всички класации.

Давай бат Серго, ти можеш! Остана още малко. Шеф на ЕС, шеф на ООН, на планетата Земя, на Галактиката и на цялата Вселена. Давай, ти можеш! Нищо не ти пречи. Ни акъл, ни образование!

Ивайло Зартов, 06 февруари 2014 г.

Кой назначи Олигархски?

0

Иван Кутузов орешарски Карикатура: Иван Кутузов

Култовият въпрос „Кой назначи Пеевски за шеф на ДАНС?” е неправилен. Въпросът е „Кой назначи Пламен Орешарски за Министър председател?” А още по-точното питане е защо Олигархски не е в затвора?

През 2006 г. Софийска Градска прокуратура образува преписка за престъпления в особено големи размери. През 2007 г. младши прокурор Стефан Милев отказва да образува дело. Каква неизненада! Следователите, работещи по случая изпращат материалите на Главния прокурор Борис Велчев. И сега внимавайте, следва класика от българското кривосъдие. Господин „вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта” – Борката Велчев отнася случая до Софийска Апелативна прокуратура. Тя разпорежда да се образува досъдебно производство. Но то отново се връща в ръцете на същия послушен прокурор – Стефан Милев, който вече веднъж е отказал да види очевадното. Естествено Милев го вдига на трупчета.

Този фокус е един от любимите на родните кривосъдници, когато трябва да се опази високопоставен престъпник. Същата картинка е и в случая с блудника (17.01.2012 г. дело 4540/11), прикрит като почетен консул на Русия в Бургас – Тонко Фотев, само че там послушната прокурорка е Милтиядова.

И така. Олигархски е бил разследван. Ако няма съдебно решение за прекратяване, може все още да е, защото само съд може да сложи крайната точка. Нищо, че родните прокурори се правят на незнаещи. Гилотината виси. Ето защо е назначен за Министър председател – удобен е.

В доклад на KPMG за усвояване на парите по програмите на ЕС са отчетени 14 случая на престъпления. За тях е отговорен финансовият министър в правителството на Станишев – Пламен Орешарски. Шефът на пътния фонд Веселин Георгиев раздава 164 млн. лева на брат си. Аферата е известна, като „Батко и братко” и се случва под надзора на „развалячът на седенки”. Олигархски обича да го хвалят, че е стиснат. Не дава пари за учители, лекари, пенсионери… Не дава ли? Сигурно точно така са си казали едни негови приятели и са решили да го изпробват. Оказало се, че 102 млн. лева могат да му се откъснат от сърцето. Такава обществена поръчка е получила фирма „Инфрастрой 2001”. Я да видим към кого се е размекнал Олигархски? Чрез фирмите „Латис”, „Пътни строежи” и „Мострой” съдружник е Васил Божков. Дотук никаква изненада. Хазартната връзка между двамата дори не се крие. Има обаче и още съдружници.

Чрез фирмата „Сити асет мениджмънт” – Ангел Христов и Пламен Галев, по-известни като братя Галеви. Христофорос Аманатидис – Таки, международен наркотрафикант. Известният като знакова мутра Феодор Феодоров – Федята от Перник. За тези юнаци пари има, а учителите ще ги размотаваме. Изразът „размотаваме” е точен и е от устата на „скръндзата” Олигархски. Моткането се осигурява с преговори, кръгли маси, дебати, дискусии и прочие алабализми…

Това е вършил финансовият министър преди, това прави и сега Министър председателят. С едната ръка размотава протестиращи и разваля седенки, с другата ръка раздава милиони и милиарди на приятели – майстор е и в двете. Раздава нашите пари, уверено ги подарява. Олигархски знае – няма кой да го накаже. Прокурорите и съдиите в България са от същата държавна организирана престъпна група (ДОПГ). Олигарси, политици и магистрати. Това е шайката, откраднала България. Те са виновни за 25-годишния геноцид. Заради тях над два милиона български пенсионери гладуват и умират от студ и унижение. Такива, като Олигархски, Станишев… и другите изроди от ДОПГ „самоубиват” българските родители, неможещи да нахранят децата си. В България вече няма тайни. Знаем кой, кого и защо е назначил. Василев, Минев, Златев, Божков, Борисов, Станишев, Костов, Велчев,..….

Въпросът е кой може да ги накаже? Страхуват ли се изобщо от някого всесилните господари?

О, Боже! Ослепях. Отговорът ми извади очите. Страхуват се от размотаваните. Страхуват се, та чак се тресат, от жертвите си, от унизените, но недоубити български граждани. Ами ако наведените глави се вдигнат и то обединени?

 

Ивайло Зартов, 03 февруари 2014 г.

Една по-такава любов

1

koalicia “Новата любов в политиката”, Фотоколаж: Иван Цветков, dnes.bg

Искаме нови лица. Трябват нови лица в политиката. Търсят се нови лица. Познати фрази.

Все се търсят нови „розови” пухкави личица. Писна ми. Хайде да намерим нов гъз. С тия „новите” лица нещо хич не ни върви вече 24 години. Може пък с някой нов задник да се оправим. Вчера пак ме вбесиха, докато зяпах телевизора. Изскачат надуваемите кукли, набедени за политици и ми обясняват колко били загрижени за народа и как олигарсите щели да видят…

Полудях. Веднага посегнах към химикалката си. Сега ще ви дам да се разберете, ще ви направя на салата, ще ви … както се заканвах, се случи нещо странно. Химикалката ми проговори:

– Моля те, не може ли този път да напиша нещо за любов, за романтика, страст…? Изповръщах си мастилото само като си помисля за тая сган. Хайде днес да си починем и от бандитите в тоги, и от цялата измет. Да напишеш нещо красиво. – Почти не се изненадах на говорещата химикалка. Не й е лесно. Съжалих я.  – Ооо, за любов ли? Давай. – И тя даде:

– Какво всъщност представлява любовта? Чувство, неподвластно на никакви закони. Това е тогава, когато двама или повече млади се слеят, привлечени от неудържими сили. Чувал ли си израза „Любовта е сляпа”? – Е, как да не съм. Даже веднага се сетих за няколко живи примера за надзаконово неистово съешаване, в резултат на което всички влюбени не само ослепяха, но и оглушаха. Дори латиноамериканските сериали бледнеят пред любовната история между Станишев и Доган. Чистата, неподправена и некомерсиална изгаряща страст грабва сърцата на всички от върхушките на БСП и ДПС. И те се втурват едни към други да правят любов. Там някъде, отдолу се чуват къркорещите стомаси на редовите членове на двете партии, но любовта е сляпа, глуха и много заета със себе си. Светлината, която се излъчва от красивата, романтична и многомандатна история привлича неудържимо пеперудите от върховете на АТАКА. Волен и компания пърхат, кръжат и се отъркват в любовния епицентър. И пак там, отдолу се носи звукът на стържещи стомаси, но кой да ги чуе… Напълно естествено ревността удря в ребрата Бойко, Цецо и герберската шайка. Добре помнят ласките на Волен. И те жадуват за любов. Прелъстени и изоставени, но с надеждата, че старата любов ръжда не хваща продължават да се въртят наоколо, чакайки реда си. Редовите поклонници на обещавача на справедливост скърцат със зъби и преглъщат на сухо мелодраматичната сага. Никой не го е грижа за тях. Любовта е сляпа. Водовъртежът от бушуващи страсти придърпва към себе си и групи недолюбени. „Наглост без граници”, „Деформаторски блок”, „Фронт за обогатяване на Валери” правят чудеса от храброст само и само да се докопат и те до голямото легло. Гладко епилирани и напарфюмирани до откат, раздават щедри обещания: „Ние сме по-секси! По-любвеобилни. Кама Сутра пред нас е като детско букварче. Надървени сме до небивалост. Ще ви оправим, ще ви оправим, ще ви…”

– Чакай! Чакай малко – прекъсна ме химикалката. Ти пак се увлече. Нямах предвид да пишем за набедените за политици и тяхната любов към парите на българските данъкоплатци. Не, че в историята липсват страст и романтика. Има ги, и то в изобилие. Но така ми се искаше поне за миг да ги забравя, нали те помолих.

– Извинявай, не ми се сърди. Просто не се сдържах. Дори не успях да разкажа за чорбаджиите и бандитите в тоги – и те са големи любовчии. Но нищо. Няма да те мъча повече. – Пак ми дожаля за нея. Изтощи се милата. Тооолкова много любов!

Ивайло Зартов, 16 декември 2013 г.

Защо се провалиха ангелите?

0

Омръзнало му на българския народ от лъжите на управляващите. Отдавна вече не се издържало. Хората крещели, викали, скандирали по улиците за смяна на системата. За това, че не искат нито един от тези, които са грабили и лъгали да са в управлението на държавата. Протестирали си хората срещу тоталната корупция и бандитизма по високите етажи на властта. Но никой не ги чувал. Или по-точно казано чували ги, но било невъзможно да се самоарестуват и самоосъдят властимащите. Те си продължавали със старите номера – лъжи, манипулации, заплахи, обещания, обещания и пак празни обещания… Чудели се българите какво да направят, маели се. Нищо не могли да измислят сами. Решили пак да пратят делегация при Господ, да го молят за помощ. Отишли те при Спасителя и започнали:

– Господи, молим те, прати ни от твоите ангели да ни управляват. Помогни ни, Господи! Накажи олигарсите, местните феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати. Наложи върховенство на закона, въздай справедливост.

Замислил се Бог. Наистина били страшно зле българите. Над два милиона прокудени от родината им. Най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Съсипани здравна, образователна и социална системи. Един милион и седемстотин хиляди българи преживявали Бог знае как с недоходи, по-ниски от минималната работна заплата. Безработица, глад, непосилни цени на лекарствата… И най-важното, тотално отсъствие на по-добра перспектива. Нямало как бандитите, които откраднали България сами, доброволно да се откажат от властта. Надеждата за по-добър и справедлив живот угаснала, българите се самоубивали всеки ден.

– Добре. Така да бъде! Ще ви помогна. Пратил добрият Господ стотина ангели на мястото на корумпираните 240 дупетати. Започнал да пресмята колко ангела да сложи в кривосъдната  и в неизпълнителната власти и ахнал – хиляди прокурори, съдии, министри, зам-ове, заместници на зам-овете. Директори на комисии, фондове, агенции. „Служби”, службички за борба със самите себе си.

– Ааа, тая няма да я бъде! На шепа народ цяла орда кърлежи. Ето ви още 200-300 ангела да оглавят, да поемат всички възлови позиции и това е. Хайде тръгвайте, че имам да мисля и за други народи. Не сте само вие българите на тази планета.

Върнала се официалната делегация. Ангелите поели властта. Вкарали в затвора корумпираните политици и магистрати. Отнели от олигарсите и техните семейства всичко, което са награбили от българските данъкоплатци и го върнали обратно в хазната. Корупцията изчезнала. Появили се работни места, доходи. Стандартът на живот се повишил многократно. Мечтаните справедливост и възмездие се изпълнили със съдържание. Източването на държавата, тоест на данъците на българските граждани останало в миналото. Вече имало пари за култура, спорт, здравеопазване, образование… Българите от цял свят се завърнали в родината си. България станала най-богатата държава в Европа и света. Приказка! Разкош!

Но един прекрасен ден, нова делегация български граждани дошли при Господ. Застанали те пред него и мълчали.

– Какво? Какво пак, сега пък какво има?

– Амиии…, всичко беше чудесно. Твоите ангели свършиха страхотна работа. Обаче, след някоя и друга година и те се корумпираха. И сега пак сме там, където бяхме. Не знаехме как да ти го кажем. Не разбрахме как така се получи.

Загледал ги Господ: – Аха, така значи. Моите ангели и те се корумпираха. А вие контролирахте ли ги? Като граждани на тази държава и като основни работодатели на управляващите ви, защото от вашите данъци са техните заплати и бонуси… Та, контролирахте ли ги? Ваше задължение е да наблюдавате как работят подчинените ви. Тези, на които сте делегирали вашата власт. Странни хора сте. Сами нищо не искате да направите. Как си я представяте? Други да ви управляват и някой друг да контролира тия, дето ви управляват. А вие за какво сте?

Ивайло Зартов, 25 ноември 2013 г.

Материалът е тематично продължение на есето “Овцете и Господ”, публикувано на 28 април 2013 г.

Go to Top