Играта

0

games_scrabble

Вчера си купих уникалната компютърна игра „ДОПГ срещу Народа”. Всеки играч може да избере от кой отбор да бъде – от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) или от Народа. Вътре, във всеки един от тези главни отбори има възможност за допълнителен избор. В ДОПГ можеш да бъдеш олигарх, местен феодал, политик или магистрат.

В категорията „Политик” има и подварианти: депутат, министър, партиен функционер, шеф на държавна агенция, комисия. В категорията „магистрат” може да изберете следовател, прокурор или съдия.

В отбора на „Народа” също има различни възможности. Можете да бъдете: безработен, работещ на минимална работна заплата, пенсионер, научен работник, учител, лекар… Вариантите сред работещите са много. Общото е, че парите не ви стигат за да си плащате сметките за парно, ток, вода, телефон, лекарства, храна…

Глобалните задачи на двата отбора са: за ДОПГ – да краде, да граби, да смуче данъци, да вкарва закони в своя полза, да пази награбеното чрез репресивните МВР, прокуратура, съд, журналя, бирници… и още куп държавни служби и звена, предназначени да смажат всяка съпротива, всяко инакомислие и всеки полъх за промяна на системата. Играещите в отбора на ДОПГ правят периодически „избори”, които предварително са подготвени и нагласени. Купува се СИК, ОИК, РИК, задействат се държавните институции и медиите за отвличане на вниманието и нахъсване на балъците. Резултатите са известни преди започването на „изборите”. Да бъдеш в отбора на „ДОПГ” е лесно. Не се изискват кой знае какви способности.

Обаче ако играете в отбора на „Народа”, няма да ви е толкова лесно. Там задачата ви е да оцелеете поне на първо време. На по-горните нива става още по-сложно. Да се грижите за деца, за родители, за съпруга/съпруг. При това може да пробвате да го правите като безработен, като наемен работник или като опитващ се да прави собствен бизнес. През цялото време трябва да отразявате атаките на държавните копои, които ви рекетират на всяка крачка. Притискат ви, изстискват ви чрез непосилни сметки, цени, рушвети, глоби, наказания, репресии. Можете да останете на улицата или да ви тикнат в затвора. Изключително тежко е да играете като част от „Народа”.

В играта е предвидена възможност за крайна победа на Народа над ДОПГ. Но за целта ще ви се наложи едновременно да оцелявате, да се грижите за близките си, да устоявате на ударите на ДОПГ, да успеете да отделите време и сили, за да прогледнете. Да се образовате, да научите как работи системата. Да разберете защо на вас и подобните на вас е толкова трудно, защо сте толкова зле и непрекъснато сте на ръба на оцеляването. И когато разберете защо и кой е виновен, ще откриете двойния враг. От една страна ДОПГ, от друга – вашето собствено търпение, безхаберие, покорство и раболепие. С това, че сте открили врага, нищо не свършва. Напротив. Тепърва трябва да се обедините с такива като вас, да се организирате, да създадете форми на съпротива, да се сетите как може да победите ДОПГ и себе си и да го направите.

Играта е много, много сложна. Да достигнеш до последното ниво и да победиш не е по силите на всеки. Защото по пътя се оказва, че трябва да се откажеш от много лични заблуди, от много свои дребни утехи и удоволствия. Ще ти се наложи да избираш между личното ти възприятие за собственост – моето семейство, моят апартамент, моята кола, моята…, моето… и звучащото общо и неконкретно – моята Родина, моят народ. Ако продължаваш да се държиш за личното, няма да достигнеш последното ниво в играта и няма да победиш. Победата над ДОПГ е възможна само след себеотрицание, след абсолютното отричане на собствените материални придобивки и сърдечни привързаности към семейство и близки. Защото врагът от ДОПГ използва твоите привързаности, като твои слабости. Натиска те точно там и ти тръгваш по пътя на компромисите и губиш. Единственият начин да победиш е да се отречеш от всичко лично. Фокусът, целият трик е в това, че защитаваш близките си и личното си, отричайки се от тях и от него. Именно, когато останеш без окови ставаш непобедим и недосегаем за ДОПГ. И тогава побеждаваш в името на целия Народ, с което пък в частност защитаваш  и личното си и близките си, които преди това си зарязал и отхвърлил, за да можеш да станеш неуязвим победител. Безкористността е твоята сила. Себеотрицанието е твоята победа.

 

Ивайло Зартов, 18 май 2016 г.

Гоце, Румен, Боко и невъзможната любов

2

boko-parva-petkov1Ромео вече не е същият. И Жулиета е някаква друга, неприличаща на себе си. Гоце Първанов и Румбата Петков напуснаха любимия си Бойко Борисов. Ох, каква драма, каква мъка. Кой кого прелъсти така и не стана ясно, а още по-мътни останаха причините за развода. Семейното огнище изстина неочаквано и непонятно. Любовният извор ли пресъхна? Битовизми ли посипаха сърцата на младите влюбени? Полови смущения ли се появиха в иначе тъй страстните взаимоотношения? А каква красива любовна история беше, помните ли? През какви жертви, през какви трудности трябваше да преминат младите, за да се съберат.

Още когато Гоце беше президент, а Румен- министър на вътрешните работи някакви подли американци нападнаха Боко и се опитаха да хвърлят сянка върху девствеността му. В списанието „Интернешънъл куотърли” написаха, че Борисов бил мутра, бандит, разбойник… Обаче Гоце и Румен скочиха, разкъсаха ризите си, изпъчиха гърди по вестници и телевизии и защитиха честта на любимия си. Не било вярно, че изгората им е мърсувала преди сватбата. Клеветят го мръсниците презокеански.

Нежната неистовост, с която Гоце и Румен бранеха любимия си предизвика вълни от трепети в мало и голямо. Около лагерните огньове пионерчета редяха стихове, а по селските мегдани бабите плетяха песни за необикновената любовна приказка.

Мина се, не мина време и животът ни поднесе нещо, което дори по книгите и филмите го няма. В името на любовта Гоце и Румен сториха немислимото. Изоставиха своята 120-годишна Българска Социалистическа Партия, партията-майка, партията, която им беше дала всичко! Шок и ужас! Облещените очи на невярващите им другари ридаеха. Как така? Как е възможно? Как можеш да се отнесеш по този начин със семейството си, с най-близките си? Даа… Любовта не знае граници, не признава никакви правила. Скъсали своята социалистическа пъпна връв, вече нищо не стоеше между Гоце, Румен и Бойко. Още повече, че и тримата са отрочета на баш-партията, баш-майка на всички съвременни бг любовници – БКП (българска комунистическа партия). Комунистите Гоце, Румен и Бойко сякаш вървят по различни пътеки, които обаче ги отвеждат всеки път до общото ложе. Превратностите на съдбата буквално спират дъха на почитателите на любовни романи.

Гоце и Румен се преобличат като социалисти. Стават любимци на Кремъл и яростни проводници на Путинските разбирания за любов в България. Големият руски шлем: „Южен поток”, „Белене”, „Бургас-Александруполис” позволява източването на милиарди левове от държавната хазна. Първанов и Петков са щастливи, старанието им е оценено, те са №1 в очите на Москва. В онези години руският проект Волен Сидеров, Валери Симеонов, СКАТ и АТАКА все още прохожда и е в стадий „какавида”. В съседната стая комунистът Борисов се превръща в Гербаджия. Пред него стои тежката задача някакси да убеди европейската публика, че сърцето му е свободно. Хем е преизпълнено от любовни трепети между него и назначения за руски генерал-губернатор на България, шеф на Лукойл Валентин Златев, хем се кълне във вечна вярност на САЩ и ЕС. В и без това сложните и усукани Бокови чувства по едно време нахълтва и Волен, който публично заявява, че е лудо влюбен и безрезервно ще крепи Боко. И то, след като преди това го е плювал и храчел до насита. Ама така е то в любовта. Омразата се превръща в любов и любовта – в ненавист. Това сме го виждали.

Неразбираем остава разводът по взаимно съгласие между Гоце, Румен и Боко. Какво излиза? Излиза, че е било брак по сметка, така ли? Как може почти две години да мачкат заедно чаршафите и след това без да посочат никаква конкретна причина, да се разделят? ГЕРБ и АБВ, Боко, Гоце и Румен. Любов ли е това или какво? Възможно ли е да си влюбен на едно място, на друго да обичаш, а да се сношаваш на 5-то, 6-то и 7-мо… Това вече не е любовен триъгълник, не е и осмоъгълник. А като се сетя и за това как Янето Янев щеше да уволнява Корупцията, а после тя, Корупцията го назначи за свой съветник – картинката заприличва на оргия.

Ееех, мъка, мъка… къде остана чистата любов?

 

Ивайло Зартов, 16 май 2016 г.

Далавери Балевски или държавата на изхлузените гащи

0

vizhte-valeri-simeonov-spodeli.eu

 

 

 

 

 

 

www.spodeli.eu

Кога човек си сменя фамилията? Ако човекът е от женски пол е нормално да вземе фамилията на съпруга си, това си го знаем. Защо обаче мъж би си сменил фамилното име? Ако баща ти се казва Симеон Балевски, а твоето първо име е Валери, каква ли ще е фамилията ти? Лесно е – ти трябва да си Валери Балевски, нали така? Така, така, ама не е точно така. Кой знае защо нароченият за собственик на ТВ СКАТ, баш от по-най-„патриотът“ от Бургас се е отрекъл от бащината си фамилия и се именува Валери Симеонов?! Странна работа. Още по-странен е фактът, че нито един от българските журналя не го попита директно що тъй? Не че нямат възможност, канят го всеки божи ден по сутрешни, обедни и вечерни блокове. Питат го за какво ли не, но за това – не щат.

Днес седесарят Коцето Марков е дупетат от Деформаторския блок. Валери Симеонов – Балевски също е дупетат, само че от „Патриотичния“ фронт. В Парламента Валерко всячески се старае да си създаде образа на „мъжагата“. Той е рязък, остър, непримирим борец за благини. Случайно да сте чули поне една лоша дума от Валери по адрес на Коцето в Народното събрание или някъде по безбройните телевизионни участия на „патриота“? Не сте. А това е много, много странно. Ще кажете, че нищо учудващо няма, защото всъщност Валери и Коцето са част от властта и заедно управляват България. Кокалът е в ръцете на четириглавата ламя ГЕРБ, АБВ, деформатори и „патриоти“. Нормално е помежду си да се обичат и да не се плюят едни други. Не се връзвайте на номерата на Гоце Първановото АБВ от 10.05.2016 г. за напускането на коалицията. Любовта между Бойко, Гоце и Румен Петков е стара и ръжда няма да хване.

Да се върнем на казуса Валерко-Коцето. Хората без деменция помнят, че докато К.Марков беше зам.кмет на Бургас, Валери Симеонов и неговата кабеларка не спираха да го храчат. Репортажите за крадливия зам.кмет бяха безчет. Как някакви 8 милиона за детски площадки били отишли във фирми на жената на Коцето. Как били изхарчени милиони общински пари за катерушки, пързалки и люлки, пък те не стрували толкова, а в пъти по-евтино. Крадливият зам.кмет беше разкъсван систематично. Ден след ден се осветяваха схемите му. Валери Симеонов и ТВ СКАТ бяха истински борци за правдини и защитници на ограбваните бургаски граждани.

Бяха. Днес Коцето и Валери са първи дружки в Народното събрание. Какво стана с далаверите на зам.кмета не е ясно. Какво стана с интересите на бургаските жители е ясно – нищо! Всичко е шито-покрито. Тишина. Знам, знам. Ще кажете, че това е в реда на нещата. И срещу ГЕРБ и Бойко Борисов имаше ежедневни плювни по СКАТ. Валери се скъсваше да реве какви бандити били гербаджиите и… какво? И нищо. Сега са в една лодка и хич не върви да разобличаваш себе си. Заедно глозгат кокала и мълчат. Затова по СКАТ вече няма какво да се гледа, освен двете любими теми: казаните с ракия и турската опасност. Ах, Валери, Валери, ах Балевски… Нали си защитник народен. Кой ти пречи в Парламента да изобличиш Коцето Марков – бившият крадлив зам.кмет на Бургас? Ами Бойко Борисов, той вече престана ли да бъде мутра, престъпник, бандит и разбойник? Ах ти, „патриоте“ поврътлив! В това отношение приликата между кумците Валери и Волен е уникална. Сидеров също се пенеше предизборно срещу Бойко, а после му се отдаде безрезервно и по любов. Без съмнение поведението и на двамата е адски „патриотично“, комично и гнусно. Интересен въпрос е за какво Валери използва кабеларката, за рекет ли? Като бухалка ли я върти? Който не си плаща такса спокойствие, го плюе и разобличава в името на собствения си джоб.

Повече светлина върху хигиената на ултра-мега-хипер „патриота“ хвърли бургаския бизнесмен и общенске съветник Георги Иванов. След обилно изнудване, той кандисва да плати такса спокойствие в размер на 125 хиляди лева! Само да не си помислите, че се е откупил до живот. Тази умопомрачителна сума му е гарантирала, че няма да бъде плют месец – два, не повече. След това му е напомнено, че е време за следваща вноска и човекът не издържа. Вади всичко на показ. Иванов демонстрира документ за платените от него пари, който прилича на билет за баня. Сезира всички възможни държавни институции: прокуратура, НАП, ДАНС, икономическа полиция… И какво се оказа? Излезе, че Далавери и селската му бухалка са чисти, като сълзица. Това пък бетонира убеждението, че Симеонов-Балевски и СКАТ са проект на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) и са недосегаеми. Не че не им се правят проверки, правят се, за да ги изкарат ангели.

Въпросът кое крило на ДОПГ стои зад лъжепатриотите е важен. Отговорът е очеваден. Необходимо е само лекичко да се върнем назад и да си спомним как широката публика беше активно заблуждавана, че отборът на Далавери Симеонов, Волен Сидеров, СКАТ и партия АТАКА е български отбор. В желанието си да ни убедят, те дори изкарваха на протести срещу руския проект „Бургас-Александруполис“ свои членове и симпатизанти. Трябва да не се забравя, че протестираха рамо до рамо със симпатизанти и членове на ГЕРБ! АТАКА и ГЕРБ се „биеха“ против руските интереси. Каква мелодрама! Какъв сценарий! Сега седнете, за да не паднете. Автобусите с протестъри бяха платени от руската „Лукойл“ – от бойфренда на Бойко Борисов – Валентин Златев!

Какво се излюпи от тази шизофрения? Маските паднаха, гащите и те паднаха и лъсна пряката връзка Москва – АТАКА. О, ужас! Какъв шок и каква изненада. „Патриотите“ се оказаха чужди патриоти. Дали са руски, турски, американски или бангладешки е все тая. За България това са предатели. Смешно и супер нескопосано кумците Далавери и Волен се опитаха да ни внушат, че са скарани помежду си. Уж за някакви милиони, че не са ги поделили. Уж на някаква битова тема. Волен си направи своя телевизия и пое напълно открито по руските пътеки, а Далавери уж се разграничи. Видите ли, той и СКАТ си остават „истинските патриоти“. Сценаристите подсказаха на Далавери, че ще му трябва негова си партия и за да се набива в мозъците на наивниците, я нарекоха НФСБ (Национален фронт за спасение на България), който пък се вля в ПФ (Патриотичен фронт).

Туй то! Няма мърдане. Щеш, не щеш, ще повярваш! Патриотичният – това, патриотите – онова… Журналята се скъсват да канят новите „патриоти“ по студиата, точно както преди това  „патриотизираха“ и вече бившия бг родолюбец и настоящ открит рубладжия Волен. На Сидеровите сбирки винаги присъстват я руския посланик, я руски депутати, а руските знамена са повече от българските. Тук е момента да се замислим защо така яко се възмутихме от това, че на учредяването на Местановата партия ДОСТ присъстваха турския посланик и турски политици, а пък при Волен и „братушките“ не сме чак толкова възмутени. А и турски знамена не видях да се веят при създаването на новата турска партия в България. За разлика от Волен, който е в режим на директно преброяване на проруските гласове в страната ни, на Далавери му е наложена играта „криеница“. Той трябва да се прави, че не е руски проект. Старае се молодецът, но колкото и да се мъчи има неопровержими факти, един от които е „странната“ слепота, която е обхванала ТВ СКАТ и самия Далавери по отношение на доказания със съдебно решение блудник – руски почетен консул в гр. Бургас, екс милиционерът Тонко Фотев. Уж СКАТ и Валери са безкомпромисни срещу „лошите“, ама само наужким е така. От началото на 2012 г. е окончателното и неподлежащо на обжалване решение на съда, с което Т.Фотев – руски почетен консул е обявен за доказан блудник.

Фотев живее и твори в гр.Бургас, в леговището „патриотско“. Буквално пред очите и носовете на иначе всевиждащите и всепомирисващите Далавери Симеонов и подопечните му скатаджии. Но няма да намерите нито една тяхна дума по темата. Вече 4 години „патриотите“ не искат да видят, че в техния град се намира блудник – почетен консул на Русия!  Т.Фотев го возят с червен дипломатически номер на автомобила му. Никой не знае какво изнася и какво внася при разходките му в Турция. Никой и не пита. Общите им господари не разрешават. Като говорим за общи господари е ясно, че никакви чужди интереси не биха могли устойчиво да покълнат на българска земя без активното съдействие на безродни подлоги.

Още през далечната 1994 г. е замислено създаването на ПС (Патриотичен съюз). Димитър Иванов – Гестапото, шефът на доносниците в ДС (Държавна сигурност) съгласува идеята с Андрей Луканов, Кольо Добрев и Любен Гоцев. През 1998 г. се създава ДЕР (Движение за единство и развитие), по-известно като „Генералското движение”. Основатели са Димитър Иванов, Николай Добрев и Любен Гоцев. Те решават кой да влезе в ИК: Бриго Аспарухов, Димитър Димитров, Драгни Драгнев, Кръстьо Трендафилов, Младен Червеняков, Петър Анастасов… Генералското движение обединява 126 бизнесмени, кметове, бивши милиционери, издатели… Това Кремълско пипало има много изтърсачета в България: Гоце Първанов, Йоан Костадинов, Волен Сидеров, Далавери Симеонов, Тонко Фотев, Бойко Борисов, Вальо Златев… списъкът е дълъг, срамно дълъг. Някои от надуваемите кукли вече не се крият и гордо служат на Москва. Други, все още се правят на калинки, на „патриоти” и на по-баш от най-„патриоти”, като другарят Балевски например.

Между другото, някой знае ли какво стана със смешката, наречена „Парламентарна комисия за разследване на руско-турското влияние в България”? Предлагам да се създаде комисия, която да потърси българското влияние в българската политика. Ето това ще бъде истински тежка и почти непосилна задача. В държавата на изхлузените гащи да се намерят българи, отстояващи българските интереси. Ама така е то, като отвсякъде ни натискат ешелони от матрьошки.

 

Ивайло Зартов, 10 май 2016 г.

Да живее ДОПГ!

1

колаж-Кирил-Стаменов

 

 

 

 

 

 

 

На бойното поле се хвърлят мъгли. Издигат се димни завеси. Противникът трябва да ослепее, да не вижда. През това време можем да се прегрупираме, да отстъпим незабелязано или да се придвижим напред. Можем да правим каквото си пожелаем – врагът не знае какви ги вършим.

Ние сме ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Сборен отбор от крадливи, нагли и корумпирани и в червата политици и магистрати. С нас, разбира се са и нашите приятели – олигарсите и местните феодали. Всички заедно ограбваме българските данъкоплатци. Разкатаваме ги. Лъжем сганта, баламосваме ги. Важното е робите да си мълчат, да си траят, да вярват в светлото бъдеще и да чакат, най-вече да чакат. Някой да ги оправи, някой друг вместо тях да воюва за собствения им живот. Някой друг да им донесе жадуваните справедливост, законност и възмездие. Нека чакат. Нека вярват в дядо Коледа. Нека дори си помечтаят ние сами да се самоарестуваме и самоосъдим.

Ха-ха-ха. Идиоти. Удобни идиоти. Пред нас винаги са стояли две главни задачи: Как да запазим вече награбеното и как да продължим да крадем необезпокоявано. За целта ние назначаваме главните готвачи – тези, които раздават порциите и тези, които държат черпаците. Естествено, че сме им нахлузили всевъзможни екстри и тежки и отговорни титли – президенти, премиери, министри, зам.министри, шефове на държавни агенции и комисии… Ние назначаваме и кучетата-пазачи. Грабежът е невъзможен без тях. Като започнем от Главния прокурор и неговите хрътки, минем през ВСС, ВКС и стигнем до кривосъдници от всякакъв ранг и порода. Мастиите и помиярите са особено полезни.

Ние храним и журналята. Специален отбор от дезинформатори с двойно предназначение, даже с тройно. Когото е нужно, могат да разкъсат медийно, когото трябва ще изкарат ангел. Така действат и кривосъдниците ни, само че в съдебна зала и „в името на народа“. Ха-ха-ха… Това е особено смешно – „в името на овцете“. Всъщност всичко се случва от наше име и в наше виме. Вимето е народно, а името е ДОПГ. Журналята са особено ценни, когато трябва да се отвлича вниманието на балъците, тоест постоянно. Затова ефирът е засипан с катастрофи, криминални хроники, затворници, кучета, котки, игри на късмета, лотарии и прочие важни простотии.

Времето си минава, годините се търкалят, ние ставаме все по-богати, а робите – все по-бедни, нещастни и чакащи. Междувременно ние ежедневно обикаляме телевизионните студия и допълнително ви облъчваме вас – олигофрените с умни и лепкави алабализми. Произвеждаме купчини от фалшиви мини скандалчета, които запълват мозъчните ви клетки и вие се чувствате все по-объркани и ошашавени. Докато се радвате на шоуто, ние си разпределяме обществените поръчки, смучем парите от Европа и теглим милиарди външни заеми, които вие и вашите деца ще връщате. Схемата е проста: ние теглим и усвояваме, вие връщате.

Удобни идиоти. Ха-ха-ха. Преди приватизирахме, заменяхме и общо взето крадяхме на караминьол. Сега ви грабим също толкова нагло, но с повече вкус. Нали знаете приказката „Апетитът идва с яденето“? Е, ние се храним повече от обилно и апетитът ни е ужасяващ. Живи ви ядем. Вас, вашите родители, вашите деца и техните деца… Но вие си трайте, мълчете си, кротувайте си и чакайте.

Да живее ДОПГ!

 

Ивайло Зартов, 16 април 2016 г.

Особености на българския парт-идиотизъм или болката на Жорката

2

cbig_2511465

 

 

 

 

 

dnevnik.bg/comix

 

Съседът Георги е много готин. Вярва в Дядо Коледа и в Дядо Мраз. Влюбен е в Снежанка и непрекъснато се оглежда за седемте джуджета. От известно време обаче в очите на Жорката я няма искрицата. Ходи един такъв посърнал и тъжен. Не се сдържах и го попитах какво му е. Болен ли е, какво се е случило?

– Ох – изхлипа Гогата – Вече нищо не е същото. То отдавна не е, ама нали все се надява човек… Готов си всячески да се самоизлъжеш, щото много ти се иска да вярваш в чудеса… Ох, как боли.

Нищо не разбрах. Виждам го, че страда човекът, но защо – не схванах. Изведнъж, докато аз се чудех, той се отприщи и си изля цялата болка:

– Ето, видя ли какво стана на 20.04.2016? 5-та поредна присъда за Волен Сидеров, 5-та пробация и глоба-удържане на % от депутатската му заплата. Кое е интересното ли? Първоначално Волен отричаше, не признаваше вина. Като талибан се бореше, щото бил невинен и набеден. И хоп! Салто-мортале, фокус-мокус изведнъж се признава за виновен. Сам се признава и сключва 5 споразумения с прокуратурата за по-благи присъди, които съдът одобрява. Волен – невинният 5 пъти се признава за виновен! Така. Сега въпросът е кога лъже величавият борец за рубли? Когато се кълнеше, че е девствен или когато 5 поредни пъти се примоли за милост? Ситуацията всъщност не е напълно нова. Всеки, който не е с деменция помни как Сидеров предизборно крещеше, че Бойко Борисов е мутра, престъпник, бандит, братовчед на Дявола… И пак същият оратор, веднага след изборния ден пристана като вярна невеста на бандита и обяви, че е по любов..? – Жорето се задъха и аз успях да се вмъкна в паузата:

– Добре де, какво ти дреме пък на теб, че Волен лъже?

– Как какво? Нали се нарича патриот, националист, борец за правдини… Срамота! Умирам от яд. То и кума му Далавери Симеонов, и той е същата стока. По сто пъти на ден се тупа в гърдите, че е истинският, оригиналният патриот, националист и борец за правдини: „Ние патриотите – това, ние патриотите – онова…” Да де, ама пак всеки, който няма амнезия помни как по ТВ Скръб /СКАТ/ плюеха по Бойко Борисов и пак за същото, че бил мутра, престъпник, бандит, акушерка на Злото… и т.н. И какво стана? Волен №2. Минаха изборите и Далавери повтори срамотата на кумеца си. И той се гушна с бандита, и той го заобича страстно и влажно. Трагедия. Преди като гледах кабеларката на Симеонов, ми ставаше драго – критики, разобличения, антикорупционни практики, репортажи срещу властта. А сега какво? Няма нищо за гледане. Умрели предавания за нищото. Дъра-бъра, международното положение, ракията, казаните за ракия и пак дъра-бъра за нищото. Тъпо, скопено и логично. Как да плюеш против себе си? Нали вече Валери е част от властта, нали вече и той се докопа до баницата, до кокала и до порциите. Срам! Ето това са тия двамата, дето най-силно врякат, че са патриоти! Мамка му, как да не полудее човек от яд? Какви патриоти бе? Лизачи, лъжци, отрепки…

Тук моят, иначе кротък съсед се отнесе и псува около 15 минути, при това без да повтори нито една от благословиите си. Явно много му се беше насъбрало.

– А помниш ли оня, третия смешник – Янето Янев, дето щеше да уволнява мутрата? И той се пенеше по трибуни и площади срещу бандита Бойко. „Стоп на корупцията!”, стоп на не знам какво си… И накрая – съветник на Борисов по антикорупционните въпроси!? А, стига бе! Ебаси патриотите, мъже били. Какви мъже бе? Путконосци в панталони, виждал ли си? Да ме прощават жените за сравнението, ама то това е най-гнусното от всичкия гнилоч, за който се сещам. Патриоти ми били. Тия другите поне са си откровени крадци. Гоцето, Бойко, Сергей, Иван, Ахмед, Симеончо… и цялата им шайка, тия поне не се напъват да се правят на родолюбци. Гепят, лъжат, смучат парите на данъкоплатците, та чак ушите им пращят. Дето се вика – и с гъзовете си ручат, но поне не заиграват с патриотичната линия. Ах, чакай да не забравя и Дудука от Пловдив – Баречката. Нали не ни е хванала склерозата? Помниш, че и той го раздаваше гига-патриотично. И той премина през двата етапа в сношенията си с Бойко. От „Генерале, мой кумир, моя пътеводна звезда…!” до закани за фелацио. Като ги наредиш един до друг Волен, Валери, Яне и Ники, знаеш ли коя е най-важната прилика/разлика между тях? Руският посланик. Пратеникът на Кремъл е почетен гвоздей на всички Воленови веселби. Когато балъците, излъгани от марката Сидеров намалеят достатъчно и той вече не успее да влезе в Парламента, тогава московският висок гост ще забрави за Волен. За какво му е, като няма влияние? Тогава обаче Товарищът ще започне да ни радва от купоните на Волен №2 – Валери Симеонов и неговите баш от по-най-„патриоти”. Маските ще паднат и водката пак ще се лее. А при Янето и Дудука руският посланик няма да играе казачок, те вече си изпяха песните и не са интересни. Ебаси продажниците, ебаси свиркаджиите! То, всъщност тия амеби не само за рубли са готови да свирят. За евра, долари… виетнамски донги и албански леки, за всякаква твърда и мека валута ще надуят кавала. Патриоти били. Боже, Боже…

Моят съсед Георги, вече видимо поуспокоен и останал без дъх, отново се оклюма и бавно закрачи в неизвестна посока, а след него се затътриха седемте джуджета, влачейки за косата бездиханната Снежанка…

 

Ивайло Зартов, 21 април 2016 г.

Скопие въстана, София – ‘ич

0

5717dce6c361882e758b458b

 

 

 

 

 

 

Foto: ©Robert Atanasovski/AFP

Попитахме 100 човека: „Кой е най-гениалният ‘убавец на Балканите?“. На 1-во, 2-ро, 3-то, 4-то и 5-то място хората класираха Боко-Боко, ‘убавецът от Банкя. Неговият поразяващ ум не знае предели, мъдростта му е пословична и разтърсваща: Положението в Македония щяло да се дестабилизира, защото македонската полиция била затворила границите си за ордите нашественици от Близкия и не толкова близък Изток. И защото била използвала срещу тях сълзотворен газ и гумени куршуми. Бре! Ти да видиш?! Версията на Боко-мъдреца е просто чудесна, само дето за нея дори и не подозират хилядите въстанали против корупцията граждани в Скопие.

Общественото доверие е взривено от изтеклите записи на телефонни разговори между управляващите. Президент, премиер, вътрешният министър, шефът на македонската ДАНС и прочие чорбаджии ясно и категорично декларират незачитане на законите, погазване на човешките права и открито се гаврят със сънародниците си. Македонската ДОПГ (държавна организирана престъпна група) не се свени да подхвърля фалшиви доказателства, да вкарва по затворите опонентите си, да взривява колите им, да изпепелява бизнеса им. В телефонните разговори всичко това се чува дотолкова брутално, че човек се чуди как е възможно това да е истина. Нима такива изроди управляват страната? Усеща се садистичното удоволствие у властимащите как не само ще осъдят на 10 години противниците си, но и как ще пратят „педераст с голям кур да ги ебе“ и как ще разберат какво работят жените им и ще ги оставят без доходи – ще ги занулят. Не слагам червена точка преди горното изречение, защото това не са мои измислици. Това е действителността в Македония.

А каква ли е картинката в България? Какви ли цинизми си говорят помежду си българските чорбаджии? Дали са по-различни от събратята си в Скопие?

Току-що назначена съдийка горещо благодари на шефа на Сигурността и му се кълне, че ще му е задължена до гроб.

А колко магистралки в България са задължени до живот на бивши ченгета, политици и олигарси? Колко прокурори и съдии са назначени от Гоце, Ахмед, Вальо Златев, Гергов, Боко…? Колко са преминали през партийните квоти за последните 26 години?

Световните медии, че дори и родните – абсурдистански, всички ни показват бунтовете в Скопие, разказват ни за причините, пускат ни записите, обясняват ни до какво ниво е стигнало шуробаджаначеството в Македония – докопалите се до кокала са минимум братовчеди. Цял свят гледа и знае, обаче наш Бойко Борисов пак си бае… Само той, Негова Премъдра Светлост не забелязва нищо друго освен стълкновението между мигранти и полиция на гръцко-македонската граница. Това е. Според него Корупция в Македония няма, точно както няма и в България. Ние нали сме си роднини и си приличаме като две пъпки на гъза. Така де, корумпирани са румънците и затова вкараха по затворите десетки министри, депутати, кметове и магистрати. Те мамалигарите са зле, те да му мислят. В двете Българии такова животно, като Корупцията нЕма и не ке се роди. Питайте бате ви Боко, ако не вЕрвате. Он ке ви поразтега локумите, ке ви забаламоса и ке ви приспи. Между другото да ви призная, че съм леко притеснен за нашиот мъжага. Гласчето му нещо взело да изтънява, станало е едно такова пискливо и тъъъничко, като на жена. Дали от лъжите, дали от възрастта или пък от преиграване, ама като го слушах как жално вие за някакви карикатури, направо ме досмеша. Този чутовен юнак, майсторът на баламосването, да рИве кат’ мома. Чувал съм, че човек може и да се посере в ефир, само и само да ти отклони вниманието от важните неща.

А днес те са: Скопие въстана срещу корупцията, срещу ДОПГ.

Скопие въстана, София – не.

 

Ивайло Зартов, 15 април 2016 г.

Поръчките

1

dominos6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всъщност Господ не само е милостив. Той е много, много добър към нас – хорицата. Ние получаваме всичко, което сме поискали, всичко, за което сме мечтали. Но не веднага, а във времето и затова не забелязваме, че нещата които ни се случват са вследствие на нашите собствени желания. Нашите мисли се сбъдват, но с известно забавяне. Може би точно тогава, когато най-малко очакваш, или пък когато вече си променил мирогледа си. Но, мърдане няма. Някога си дал мислената си заявка и поръчката ти ще бъде изпълнена.

Между 18 и 20-годишен се увличах по дзен будизма. Четях за Япония, Китай, Индия, Тибет. Изтокът ме привличаше неудържимо. Възхищавах се на източните форми на стоицизъм, аскетизъм, отричане от всичко, отделяне и откъсване от всякакви окови. Скъсване на всички връзки, дори и с най-близките роднини и приятели. Нямането, като най-голямото имане. Желанието, като основа и първопричина на всички беди и нещастия за хората. Нямаш ли желания, нямаш и разочарования. И какво се получи? Един ден, след много години останах сам, напълно сам. Без нищо материално, без нищо плътско и без нищо духовно. Не може да се каже, че се занулих изцяло – останах с Бога в мен и със себе си, а то е едно и също. Едно и също е, не защото се мисля за Него, а поради простичката причина, че Бог е навсякъде. Следователно Той е и в мен. И дори аз да не вярвам в него, Той вярва в мен. Бях ли щастлив? Да. По съвсем различен начин на изпитване на щастието и свободата. Никой не те обича и ти никой не обичаш. Това „никой” пак не е съвсем точно, тъй като обичах Бога в мен.  Бях толкова чист и празен, че почти можех да говоря с птичките в парка. Радвах се на ветреца в клоните на дърветата и на самите дървета. Те за мен бяха като хората – така странно нееднакви и в същото време така еднакви. Живеех ден за ден, без сметки за парно, ток, вода, телефон… Без дом, кола, без социум. Безгрижно си живеех, немислейки за нищо. Когато имаше какво – ядях, когато нямаше – гладувах, но глад не усещах. Бях здрав и усвоявах всяка глътка въздух.

Историята можеше да приключи тук, но нищо не е вечно, а и дойде време да се изпълни следващата поръчка от миналото. Без магическа пръчка, постепенно, но и достатъчно бързо се сдобих с какво ли не. Коренна промяна. Много пари, много приятели, много ангажименти, много любови. По много от всичко. От сутрин до вечер бях зает. Непрекъснато работех, кроях планове, грижех се за роднини, близки, приятели, познати, непознати. Кроях планове, времето не стигаше. Все тичах, бързах. Господ беше изпълнил желанието ми да се чувствам, като пъпа на света. Да бъда богат и да си мисля, че съм много важен и обичан. Бях ли щастлив? Да. По съвсем прозаичен начин на изпитване на щастието и свободата. Усещането за власт, възможността да купиш всеки и всичко, върховният контрол над живота и… живота. За смърт, разбира се никой не помисляше. Естествено, че бях безсмъртен и по своему глупав и ограничен.

Сега съм в процес на натрупване и изпълнение на една друга моя поръчка. Бях си пожелал да унищожа ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Мечтаех си за все повече и повече прогледнали българи. За това как всички заедно се освобождаваме от Геноцида на корумпираните съдии и прокурори, дупетати, политици, министри, държавни чиновници, олигарси и местни феодали. Не само, че се освобождаваме, но дори ги наказваме. Отнемаме от паразитите всичко, което са откраднали през последните 26 години. Връщаме го обратно в държавната хазна, а от там – в образование, здравеопазване, култура…, в бъдеще за България. В по-добър стандарт на живот за българските граждани. В нови работни места, в достойни заплати и пенсии, в усмивки на деца и родители. Представях си как живеем в България, в която справедливост, законност и правосъдие са не просто изпразнени от съдържание думи, а смисълът на всичко хубаво. Дълбоки и здрави основи, над които можем спокойно да градим.

Дали ще бъда щастлив? Да! По един истински вълшебен начин на изпитване на щастието и свободата. Щастието да живея сред нормални и щастливи хора и свободата да дишам с пълното съзнание, че съм участвал в смъртта на ДОПГ.

 

Ивайло Зартов, 09 април 2016 г.

Некви Ц.Ц., Цв.Цв., Б.Б. и т.н.

1

41438_IydNyFeIVUTB7DuBHOoCCeJFchFKVZ

 

 

 

 

 

 

www.glasove.com

 

Достолепната дупетатска шефка Цецка се запъна. Няма да се извинява тя на некви си баби, зарад некви баби и некви снимки. И дума да не става.

На 28.03.2016 г. красавицата изпусна в Парламента фразата: „Отивам за една снимка с некви баби и се връщам“. В този ден тя е имала среща с възрастни еврейки, които са се обидили от пренебрежителното отношение на Цецето. Обаче не са прави гостенките от Израел да се жегват на момата ни, защото според Цеци репликата се отнасяла не за тях, а за други баби – българки от група за автентичен фолклор от некво си българско село.

Стана ли ви ясно? Тия, нашенските баби няма проблем да ги обиждаме, те са си свикнали. Според чорбаджийката Цецка, българските селянки може автентично да бъдат тъпкани, унижавани, хокани и плюти, не за друго, ами заради тяхното собствено добро  – те така са си свикнали. Виж, към чуждите баби трябва да сме учтиви. Браво Цецке, браво Цачева!

Друго пък едно Це-Це, или по-точно Цецко също разцепи мрака. Нахлузил едни важни очилца на края на въздължичкия си любопитен нос, издокаран като младоженец седи и се прави на шеф на парламентарната комисия за МВР. Дава съвети, умничи, оценява, преценява… Нали физкултурникът е спец по сигурността и властелин на 6 апартамента – канят го по телевизиите, уважаван човек, к’о да се пра’и! Само той си знае как се оправи на трета инстанция и колко му струва. След осъдителната присъда на първите две инстанции и чудотворното оправдаване при върховните магистралки, няма да е зле да се провери броя на апартаментите. Може лекичко да са понамалели. Но, карай да върви. Има нещо симптоматично в тия двамата герои Ц.Ц. и Цв.Цв. (Цецка Цачева и Цветан Цветанов). Хвани единия, цỳни другия. Интелигентни и начетени, като своя бос Б.Б., те са пример за подражание на младите поколения.

Пословичната им наглост обаче, е като пъпка на роза в сравнение с груповото изнасилване на общественото мнение от страна на ГЕРБ, БСП и ДПС. Тия каква оргия спретнаха в Брюксел на 18.03.2016 г. направо не е за разправяне. Страшна радост и самохвалене падна, че можели били допегейците (ДОПГ – държавна организирана престъпна група) в името на една национална кауза да се обединят. Ихааа, голяма работа! То това ние си го знаем, и каузата е ясна – да запазят вече награбеното и да продължат да грабят. Имали били достатъчно капацитет и потенциал да изпълняват не знам какво си… Според обединените ГЕРБ, БСП и ДПС механизмът за мониторинг над българската съдебна система трябвало да се прекрати, да отпадне. Регулярните европейски доклади, в които се сочи, че корупцията по високите етажи на властта в България е недосегаема били ненужни. Нямало смисъл всеки път да ни се пише, че в България няма справедливост, правосъдие и законност. Първоначално страшно се ядосах. Псувах ги наглеците, плюх ги, та чак екрана на телевизора ми се размъти. По-късно обаче осъзнах, че паразитите може би за първи път в живота си са искрени. Честни и прями до болка. И си е така. Помислете. Какъв е смисълът от доклади, на които никой не обръща внимание? Нито тези, за които са писани, нито тези които ги пишат. Каква е ползата от механизъм за контрол, като нищо не контролира и никой не го взима на сериозно?  Тъй де. Прави са червеите. Стига с тия механизми, доклади и прочие глупости. Юруш на държавната парá. Клати, тръшкай, мъкни колкото можеш. Цацаров ще те покрие, ВСС ще понатисне там, където трябва и от ВКС ще ти издадат справка за девственост. А и в края на краищата няма да се извиняваме на некви роби, нали така?

 

Ивайло Зартов, 08 април 2016 г.

Ни-ни и Пролетта

1

a0f8e507c826290e997ea69dd8bc4edc

 

 

 

 

 

 

 

Колаж: www.vsekiden.com

 

Пролетта на 2016 г. пристигна с ТИР. Шофьорът се оказа с купена книжка без изобщо да е карал курсове. И понеже гузен негонен бяга, взе та набеди пролетта, че се е промъкнала в камиона му тайно, като мигрант от Близкия Изток.

Ситуацията е меко казано конфузна. Всеки друг народ би изпаднал в крайна чуденка, но ние – гордите абсурдистанци сме спокойни. Имаме си специалист по всичко, който решава с лекота всякакви тегавини. Ето го бащицата, носителят на черен кожен балтон, великият обещавач на справедливост и незабравим строител на магистрали тип „морски вълни“, другарят Бойко Борисов. Изтъпанчва се той и веднага взима правилните решения. Пролетта я затваря в центъра за бежанци в Бусманци до изясняване на самоличността ѝ. Тираджията с фалшивата шофьорска книжка става защитен свидетел и получава две бири почерпка, а продавачът на смърт, тоест на измислени шофьорски документи е арестуван лично. При това Боко-Боко се тупа в юначните цици, че ще арестува всеки който трябва, без да го е грижа кой от коя партия е. Това изявление го прави заради Цветелин Цветанов – шефът на ДАИ, отговорникът по продажби на смърт към министерството на транспорта, който е от Боковата шайка ГЕРБ. Всъщност е все тая от коя банда крадци ще е поредният бушон. В роден Абсурдистан партиите само привидно се боричкат помежду си, докато изпълняват общите си цели – да ограбват балъците, които им се връзват на лъжите.

Плевенчанинът Цветелин Цветанов е пряко подчинен на министъра на транспорта от Плевен Ивайло Московски, обаче той се кълне, че нищичко не бил знаел за многогодишните далавери. От телевизиите бил научил, гόркият. Много е честно това Московското момче. От него по-честна е само лелята от Плевен Цецка Цачева, която пък ни се води главен надзирател на дупетатите. И тя нищо не знаела, и тя милата за пръв път чула от телевизиите. Цачева и Московски са чисти, като момини сълзи. Ни далавери помирисвали, ни лук яли. Ни, ни. Затова Затова Боко-Боко не ги арестува, не заради нещо друго. Те просто не влизат в категорията „всеки“.

Тъкмо щях да се върна към пролетта и някакви досадници писнаха, че не било вярно.

– Кое бре, кое не е вярно? – Попитах ги аз и съжалих на мига. Затрупаха ме с документи и публикации по темата с шофьорските книжки. Тонове писма от Николай Колев-Босия до Цачева, Московски, Цацаров, Борисов… От години Босия пише срещу престъпниците до престъпниците. Протестира, хвърля домати по дупетатите, 14 пъти е арестуван заради протестите си… И сега е супер странно, че Московски и Цачева не били знаели. Надникнах в блога на Босия и ахнах. Оказа се истина. Няма как да не са знаели ортаците от Плевен какво се случва в Министерството на транспорта. И министърът, и шефката на Парламента, и Главният прокурор Цацаров, и Бойко Борисов, и дупетатите… Всички са били наясно.

Ееей, развалиха ми настроението. Ами то сега какво излиза? Какви са вариантите? След като всички са в кюпа, значи всички заедно са крали, така ли? Има ли друг вариант? Хмм, ами ако мултиплицираме резултатите? Колко са министерствата, държавните агенции и комисии? Навсякъде и всички крадат, като спазват техниката за безопасност – да се отчитат по-нагоре, за да се правят баш големците на незнаещи, не чули, не видели…, накратко на Ни, ни.

Хубава, стройна и добре смазана схема за собствено разбогатяване на гърба на данъкоплатците. Схемата работи при всички правителства през последните 26 години. Поголовно, повсеместно оплюскване на баницата. Ама кой е лудият? Този, който яде или този, който му разрешава да яде? Че Боко и компания няма сами да се самоарестуват е ясно.

Добре де. Но какво ще стане, ако следващия път Николай Колев-Босия не е сам пред Народното събрание? Какво ще стане, ако до него, заедно с него има още 100, 200, 300… човека и всички хвърлят домати по паразитите? Я си представете залп от 300 домата по всеки изедник!!! Яко, нали? Ами ако ръцете са хиляди? Какво ще стане? Ще ни арестуват всичките ли? Надали, а и дори да е така, нали пак ще се върнем. Босият го е правил 14 пъти и не се е уплашил. Сигурен съм, убеден съм – 300 човека не се спират толкова лесно. Дори еничарите в униформи ще се замислят на чия страна са. А пък на тези, които ядат баницата направо ще им приседне. Оставям ви на вашето въображение, а аз отивам да освободя Пролетта, че ми е мъчно за нея.

 

Ивайло Зартов, 07 април 2016 г.

Бял ли е черният лист?

4

149758_378494695536679_190311954354955_1114298_1138565551_n2

 

 

 

 

 

 

 

beautifullivelovedance.wordpress.com

 

Каква е силата на медийното отразяване? Давате ли си изобщо сметка, че опитни журналя могат да направят с вас, каквото си пожелаят. Например могат да ви покажат един чисто бял лист – формат А4 и да започнат да ви облъчват. Ще ви извадят други бели листа, ще ви обърнат вниманието към различните нюанси на бялото. След 1-2 минути вече се съмнявате колко бял е всъщност първият лист в сравнение с другите. След това ще включат различни по цвят лампи и прожектори и вие ще осъзнаете, че листът може да е син, жълт, зелен… всякакъв, в зависимост от цвета на насочената към него светлина. Същият ефект ще получите и ако гледате през разноцветни стъкла към листа. Могат да дръпнат шалтера и листът ще изчезне в непрогледния мрак. Накрая, след като достатъчно са се поупражнявали върху вас, ще ви зададат простичък въпросо-отговор: „А кой е казал, че листът е бял? Той е черен”. Без да се замисляте ще потвърдите – да, черен е!

Как ви се струва? Възможно ли е това да ви се случи? Ето ви друг, не толкова абстрактен пример: Щеше ли Бойко Борисов да се добере до постовете премиер, кмет и главен секретар на МВР, ако към него не бяха насочвани правилните прожектори? Я си представете, че още в самото начало, преди да знаем каквото и да било за него, имената му бяха просто част от ежедневната криминална хроника. Ами ако, ей така само го бяха споменали като зрънце от треторазрядна банда, която извършва грабежи по пътищата на Унгария? Примерно де. Помислете малко. Нима щеше да изгрее неговата звезда на велик обещавач на справедливост? При това няма никакво значение дали информацията е правдива или пръдлива. 99% от хората вярват, че това което им излъчват от телевизора е истина. Вместо познатата ни роля, можеха да го представят като учен, гений, ерудиран титан на мисълта и щяхме да сме убедени, че е такъв. Е, докато не си отвори устата, разбира се.

Спомняте ли си за тариката от Мадрид Симеон Сакснезнамкойси, който обеща да ни оправи за 800 дни? Нима щяхме да му се вържем на глупостите, ако ни бяха казали че идва в България, за да взима, а не за да дава. Можеха ли българските медии да ни обяснят, че това е чужденец без една капка българска кръв в себе си, който няма друга причина да обича България, освен любовта към заграбването на гори, планини и резиденции, принадлежащи на държавата, тоест на всички български граждани. Можеха, но не го направиха и затова възторжени и разхълцани тълпи посрещаха поредния спасител, който спаси себе си и шайката крадци около него. Историята можеше да бъде съвсем друга, ако някоя държачка на микрофон ни беше разказала поне два реда от дневника на митрополит Андрей Велички. Той е бракосъчетал техни „царски” превеличия Симеон и Маргарита. Митрополит Андрей Велички е глава на Американската, Канадската и Австралийската патриаршия. Не е получавал никаква помощ от България, живял е във вечен недоимък. Самоиздържал се е, сам е поддържал Българската Православна църква в САЩ, Канада и Австралия. Симеон и Маргарита му обещават да поемат пътните разноски по венчавката им, но ето какво пише в дневника си митрополитът: „Бавят ги вече трети месец”. И още: „18.06.1959г. Ню Йорк, царицата дойде придружена от едно испанско семейство, влезе в църквата, но не запали свещ, не остави нищо в дискоса. Качи се при мен. Говорихме за времето и облаците половин час”. В дневника му няма запис, не става ясно дали изобщо са му платили пътните разходи. Е, хайде сега да помислим. Дори без да се раздухват тези „дребни” подробности относно характера и чистотата на техни тарикатски величества, достатъчно беше само да бъдат публикувани и край. Братята Велчеви нямаше да имат 14 хотела. Тройната ламя НДСВ-БСП-ДПС щеше да остане гладна и следващият проектоспасител ГЕРБ Бойко и Цв.Цв. нямаше да имат от кого да ни спасяват и по чии рамене да изпълзят нагоре.

Как ви се струва, имат ли сила журналята? А журналистите, те пък колко ли мощ притежават?

 

Ивайло Зартов, 25 март 2016 г.

Go to Top