Смешно ли ви е?

0

Bit

Казват, че е много полезно да се смееш. Смехът бил здраве, а здравето не се купувало с пари. Напълно естествено е да искам да съм здрав, затова реших да потърся няколко смешки от недалечното минало. Първото, което ми хрумна е адското хилене като разбрах, че обещавачът на справедливост Б.Б. предлага за президент на РБ другарката Цъца Цачева. От това по-смешно можеше да стане само, ако я беше бутнал като трети кандидат за шеф на ООН-ето. Представяте ли си? Първо издига другарката Ирина Бокова, след това я сменя с другарката Кристалина Георгиева и накрая вади другарката Цецка Цачева! Ей това щеше да е за „Оскар“ и в раздела за хумор и сатира! Сладостта и особената тръпка в смешката идва от факта, че и четиримата – Ирина, Кристалина, Цецка и Бойко са били членове на БКП (Българска комунистическа партия), което си е супер готино, нали? Леля Цъца продължи да ме весели, като наскоро се появи сред официалните лица в деня на почитането на жертвите на комунизма в България!?! Това е все едно Хитлер да поднесе цветя в памет на жертвите на Холокоста през Втората световна война. Как да не се смееш?

Голям майтап беше и публичното съешаване на обединените тарикати Далавери, Прасчо и Боленчо. Тия смехуранчовци, както уж имаха караници помежду си и „фундаментални“ различия и изведнъж – хоп, скочиха си в скутовете и като почнаха едни прегръдки, едни целувки уста в уста, нос в нос, ухо в ухо… и какво ли не в какво ли не. Паднах от смях, като гледах как на Далаверко и Красчо хич, ама хич не им пречеше да се мляскат с руския посланик, с Кремъл и лично с Путин. За никого не е тайна, а и Боленчо не само че вече не го крие, но дори се хвали, че е руски проект. Не сме забравили, че партийните митинги и концерти на „българската“ партия АТАКА се откриваха и закриваха лично от посланика на Русия, нали? То все едно да не си спомним  турския посланик на партийното събрание на Местановата партия ДОСТ.

А спомняте  ли си на кого принадлежи фразата: „Какъв е тоя овчи възторг около тоя референдум“? Доста грубичко, безпардонно и отвратително пренебрежително отношение към „овцете”. Кои ли са тия наглеци, които обиждат така 3,5 милиона българи? Познахте, това са пак същите смешници от Москва – Далаверко, Прасчо и Боленчо. Според тях (разбирай, според руския посланик), когато 3,5 милиона български граждани гласуват, че искат сами да се управляват – това е „овчи възторг“! Смешно ли ви е? А усещате ли неистовия страх у смешниците? Ами ако наистина променим системата и започнем сами да решаваме кое е добре за нас и кое не? Тогава за какво ще са ни надуваемите кукли, наричащи сами себе си политици? Далаверко, Прасчо, Боленчо, Гоце, Доган, Местан, Боко, Кунева, Костов, Сергейчо … Всичките тия  клоуни стават излишни. Просто няма да ги има в схемата. А това означава, че няма да могат да ни крадат и няма да са нужни на чуждите си господари. Нито един чужд посланик, било то на Русия, САЩ, Турция, Германия, Франция…, никой няма да може да ни контролира и да прокарва собствените си интереси. Затова е тази неприкрита и ужасяваща злоба, която Само си го представете за миг – какъв смях ще падне! Затова е тази неприкрита омраза и злоба, която блика от обединените тарикати и колегите им  към „овцете“, които сме дръзнали да заявим, че не сме овце. Смешно ли ви е?

Много се веселих като слушах как кака Корни ни разясняваше, че сега точно нямало време за смяна на системата, и че било сложна работа. Ами да, недай си Боже да се случи това, което поискаха 2,5 милиона българи и всички шефове на разбойнически шайки (партии) ще останат на сухо – няма да могат да редят партийните листи по изборите. Няма да получават подаръци, рушвети и облизвания. Няма да имат лостове за влияние върху партийните структури. Няма да могат да определят кой да стане дупетат и кой да не стане. Ужас!!! Загиват всички партийни величия. Трагедия! Ние, българските граждани ще решаваме кой да ни представлява в Народното събрание, вместо партийните централи! Смях. Ах, как искам да го видя това. Ех, че смях ще падне!

Веселбата може да стане още по-яка, като почнем пряко да избираме главния прокурор и шефовете на съдилищата и прокуратурите, вместо да ги назначават проститутките, наричащи себе си политици. Същите тия „политици”, които мразят народа си и наричат българите овце, кухи лейки, лош материал… Скъсаме ли пъпната връв между сутеньори  и магистралки, ще настъпи повсеместно веселие. Няма да има опънати чадъри, няма да има поръчково „правосъдие“ и опраскване на неудобните.

Стигам до извода, че в името на смеха се налага пряко да избираме кой да управлява и правораздава от наше име. Обърнете внимание, не казвам „да ни управлява“, а да управлява от наше име и в наша полза. Между другото, то така е записано и в сега действащата Конституция, ама на кой ли му пука за нея? Другарите от КС (Конституционен съд) нали и те са назначени от „политиците”. Логично е да служат на тях, а не на „овцете”. Смешно ли ви е?

 

Ивайло Зартов, 06 януари 2017г.

ПРИЗИВ към Президента Румен Радев

0

До летеца Румен Радев,

Президент на Република България –

най-корумпираната и най-бедната

държава в Европа, позната още

като Абсурдистан или Бандитостан

 

П Р И З И В

от Ивайло Илиев Зартов

 

Уважаеми г-н Радев,

Призовавам Ви като летец, който несъмнено знае какво са чест и достойнство, да изпълните като Президент един акт на справедливост. Нека Летецът даде силата на Президента!

Аз съм български гражданин. Отвлечен съм и вече 7 години ме държат в плен. Поръчката за моето лишаване от свобода беше дадена от руски дипломати и беше позорно изпълнена не от сомалийски пирати, а от българските корумпирани кривосъдници – прокурори и съдии. Осъден съм на 9 години за присвояване и безстопанственост от частна фирма – ООД, на която бях управител. Във фирмата няма държавно участие, няма накърняване на интересите на българските данъкоплатци. Осъден съм без да се направи ревизия на самата фирма, което е прецедент в световната практика на правораздаването! Безродните членове на ДОПГ (държавна организирана престъпна група), поръчковите и безкрайно послушни бг магистрати ме отвлякоха без дори да се потрудят да скалъпят някакви „доказателства” за моя вина. На всичките три инстанции по делото аз и защитникът ми адвокат Петя Шопова искахме да се направи ревизия на фирмата, за да се види има ли или няма безстопанственост и присвояване, но инквизиторите ни заявяваха, че нямало нужда от ревизия, защото всичко било доказано?!? Бруталното погазване на законите, отнемане правото на справедлив процес и наложеното тотално медийно затъмнение, ме принудиха да си отрежа пръст (видео) в подкрепа на словесния си протест. Бях изправен пред две стени. Стена от несправедливост и стена от мълчание и бездушие. Благодарение на протеста ми, който беше излъчен в блога ми, във Фейсбук и в Шоуто на Слави” по БТВ, успях да преодолея стената от мълчание. Поне се чу какво става. Разбра се какво се случва. Поръчителите и изпълнителите на бутафорния процес срещу мен желаеха всичко да остане покрито в тишината, осигурена им от „свободните” и „независими” български журналисти и медии. В това отношение планът им се провали. Преодолях стената от мълчание. Разбира се, стената от несправедливост не само че не помръдна, тя стана още по-висока и дебела. Няма как корумпираните поръчкови палачи сами да се самообвинят, самоарестуват и самоосъдят.

Кои са поръчителите?

1.Бившият руски депутат и бивш полковник от КГБ Генадий Гудков. Той е собственик и на третия по мащаб охранителен холдинг в Русия с представителства в повече от 40 руски градове. Иначе казано – третата по големина мутра в Руската федерация. Гудков беше и зам.председател на политическа партия „Справедлива Русия”. По-късно той беше изгонен от партията си и от руската „Дума”, но към момента на поръчката той е с огромни възможности и влияние.

2.Доказаният със съдебно решение блудник и почетен консул на Русия в гр.Бургас, бившият милиционер Тонко Фотев. Той е сивият кардинал и черната каса на бившия кмет на Бургас от БСП Йоан Костадинов, който е управлявал града 12 години. Фотев продължава да е всесилен господар на Бургас и при управлението на герберския кмет Димитър Николов, който също вече е за трети път градоначалник. Фотев държи с компромати по-голямата част от „каймака” на бургаското общество. Прокурори, съдии, кметове, общински съветници, полицаи, следователи, бизнесмени, адвокати, журналисти… редовно ходят „на килимчето” в почетното консулство, да му се отчитат. Фрапиращ е примерът на бившия шеф на Апелативна прокуратура гр.Бургас Емил Христов, който по 2-3 пъти седмично посещаваше една сладкарница в съседство с почетното консулство. Входовете на консулството и на сладкарницата са през един, в един и същи блок. Срещите между висшия магистрат и почетния блудник продължаваха не повече от 2-3 минути. Надали са си говорили за футбол или за жени – времето не е достатъчно. Но пък е точно, за да се предадат или получат пари, указания или бърз отчет за свършената работа.

Кои са изпълнителите на поръчковия процес срещу мен?

Това са зависимите от ДОПГ бандити в тоги от Окръжен и Апелативен съд Бургас, Окръжна и Апелативна прокуратура Бургас, ВКС и ВКП. Конкретните имена съм назовавал и публикувал многократно, включително и в книгата ми „Нож”. Очевидно е, че колкото и да са могъщи Гудков и Фотев, те не биха могли да получат робското подчинение на българските магистрати без протекции от „високо”.

Кои са опорните точки в това дело?

1.Още в самото начало на процеса от самите изпълнители е приложен официален документ от проведена среща на руския депутат, руския почетен консул и руския посланик с Главния прокурор Борис Велчев. В този документ (приложение1), подписан от прокурора от ВКП Тр.Трайков буквално се казва: „Проведена е среща между Главния прокурор Б.Велчев и руски дипломати. Да се предприемат незабавни процесуални действия. Да се работи приоритетно по сигнала!”. Заповедта да се окаже пълно съдействие на руските дипломати е изпълнена. Бях осъден без доказателства. Заповедта продължава да се изпълнява и до днес – съдии три пъти отказват да ме освободят предсрочно, използвайки несъстоятелни и незаконни аргументи. Копие от императивния документ, предопределящ изхода на процеса прилагам към настоящия „Призив”. Всеки, който има желание, може да види оригинала в първата папка от делото.

Защо е необходимо в една правова държава, в която законът е равен за всички, руски дипломати да правят нарочна среща с Главния прокурор и да се сдобиват с писмено нареждане за екзекуцията на българския гражданин Ивайло Зартов? Нима не е било достатъчно просто да се спазват законите в България, и ако съм виновен да бъда наказан по закон?

2.Самото дело срещу мен трябваше да е от частно-правен характер и да се реши в Административния съд, където неизбежно щеше да бъде направена ревизия на самата фирма. Вместо това, се впряга държавното обвинение и в наказателен процес съм смачкан, без да се прави ревизия на фирмата-ищец. Защо е направено така? Защото могат да си го позволят. Защото държавата се управлява от ДОПГ и членовете на престъпната Шайка са безнаказани – пазят се едни други.

3.По делото е направено едно единствено нещо – поръчана е от следователите и прокурорите „експертиза”, извършена от две вещи лица. Така наречената „експертиза” може да бъде изпълнена и от второкласници в помощно училище. Да приемем, че във фирменото счетоводство има 10 броя папки. Жалбоподателят Гудков дава на държавното обвинение само 2 от тези 10 папки. Обвинителите ги предават на вещите лица и им поставят задача. Да разпечатат банковите извлечения по фирмените сметки и да сравнят. Да наложат наличните разходооправдателни документи от двете папки срещу всички суми от извлеченията. Вещите лица го правят и …О, какво чудо! Разходооправдателните документи от двете папки свършват, а остават суми, срещу които няма документи! Няма, защото не се прави цялостна ревизия на фирмата, а се налагат само предоставените данни. Колко хитро, нали? Всъщност е адски тъпо и плиткоумно и в нито един честен съд не би минало. Но наредените и послушни убийци в тоги си затварят очите и отсичат: „Всичко е доказано!”??? Има суми без документи за тях, значи ето ти го присвояването. Идиотско, но в Бандитостан номерът минава. Разбира се, никой не иска да чуе нито мен, нито адвокат Шопова. Нещо повече, в съдебна зала ни се затваряха устите, отказваше ни се всяко наше желание в това число и да се направи ревизия на фирмата. Адвокат Шопова е с дългогодишна практика и е преподавател по криминалистика в някои български университети. Адвокат Петя Шопова е заявявала многократно, че за пръв път в практиката й й се случва да търпи подобно безпардонно отношение към нея и неин подопечен. За пръв път вижда и се сблъсква с толкова нагло погазване на законите и човешките права.

4.Няма ревизия на частната фирма.

По делото има още много безумия, но никой не иска да ги види. След осъждането ми, беше връчена подписка от 400 български граждани и организации до Главния прокурор Сотир Цацаров с искане за ревизия на това позорно дело. Но очевидно поръчката продължава да действа и Сотир Цацаров също оказва пълно съдействие на съветските другари, така както и неговият предшественик.

Никой в България не го е грижа за някаква си там „дребна” несправедливост срещу някакъв си там български гражданин. В България са много по-важни и са по-защитени интересите и прищявките на руснаци, французи, турци, американци, немци… и бангладешци.

Г-н Радев, злите езици, опитът от последните 28 години и обикновената логика говорят, че и Вие сте Президент на ДОПГ, а не на българския народ. Така, както и Вашите предшественици са били сложени в президентското кресло, като част от сплотената Банда от корумпирани политици, магистрати, олигарси и местни феодали, ще защитавате ДОПГ и ще участвате в Геноцида над българските граждани. Аз обаче знам, че злите езици бъркат. Червените допуснаха голяма грешка, че изобщо издигнаха кандидатурата Ви за Президент. Вие сте летец и не можете да погазите собствените си чест и морал. Знам, че бъркат и тези мои приятели, които казват, че няма смисъл да Ви пиша, защото дори и да сте свестен човек, като Президент нямате правомощия да се бъркате в подобни на моя казус. Нали съдебната власт е независима, нали над Главния прокурор е само Бог, нали всички престъпници в България са свързани като свински черва. Било безнадеждно да Ви пиша – нямало какво да очаквам ново. Аз обаче знам, че Вие не сте безсилен. Дори и аз, малкият редови български гражданин успях да направя така, че да бъда чут. Успях да разруша стената от мълчание. Вярно е, наложи се да си отрежа пръст, за да дам гласност на извършваните беззакония, които по същество са си опит за убийството на мен и близките ми. Вие, г-н Президент имате много по-големи възможности от мен, несравнимо по-големи. И можете да предизвикате достатъчно шум в общественото пространство. Можете да насочите прожекторите и да осветите скрилите се в тъмното паразити. Направете го. Няма малка несправедливост. Няма малко сгазване на закона. Моят частен случай не е единствения пример на поръчково кривораздаване и беззаконие в България. Българският народ тъне в нищета. Над 2,5 млн български граждани се гърчат под прага на бедността и не знаят с какво да си платят убийствените сметки за парно, ток, вода, лекарства, храна… Българите гладуват. Но още по-голяма е жаждата им за справедливост, законност и възмездие.

Уважаеми г-н Президент на Република България, аз съм български гражданин. Отвлечен съм вече 7 години и ще ме държат в плен поне още 2 години, ако през това време поръчителите и изпълнителите на отвличането ми не измислят още нещо, за да ме зазидат завинаги. Призовавам Ви да направите всичко, което е по силите Ви, за да възтържествува справедливостта. Нека Летецът даде сила на Президента.

София, 20 февруари 2017 г.

С уважение:   Ивайло Илиев Зартов

Прилагам:

1.Копие от документ за проведена среща на Главния прокурор с руски дипломати.

2.Копие от протоколите от съдебните заседания за Условно предсрочно освобождаване, в които съм получил отказ от съда, заради факта че не си признавам вина за нещо, което не съм извършил:

– Протокол 31.03.2016
– Протокол 28.07.2016 – Определение с промяна 04.08.2016

– Протокол 26.01.2017

3.Препоръки от Омбудсмана на Република България, във връзка с извършена проверка по моя жалба относно лишаването ми от право за условно предсрочно освобождаване – 12

4.Копие от подписка на граждани и организации, подкрепили ме след окончателното ми осъждане през 2013 г. Подписката, събрана от 400 граждани през 2013 г. е на хартиен носител, прилагам линк към електронна петиция, събрала също 285 подписа.

 

P.S. За да съм сигурен, че този мой призив ще достигне до Вас, ще го публикувам в блога си, във Фейсбук страницата си, ще го изпратя до медиите и разбира се ще го изпратя и до Вашата канцелария.

Кой командва Б.Б.?

2

Boyko-Borisov httpwww.telegraph.co.uk

„Едно се говори преди изборите, а после се прави друго”.

Това чистосърдечно признание е произнесено на 9.11.2016 г. от обещавача на справедливост – другаря Бойко Борисов. Поводът е избирането на Доналд  Дък за президент на САЩ. На Б.Б. може да се вярва – той самият предизборно е обещавал какво ли не. Щеше да разваля заменките на олигарсите, които ощетиха държавата = народа с над 8 млрд. лева. Щеше да бори корупцията и контрабандата, щеше… много работи щеше, ама нищо не е. И това е факт. Но никой не може да му се сърди, той е честен лъжец. Човекът лъже, но и си признава, че менти. В интерес на истината, неговите колеги от другите разбойнически шайки (партии) само лъжат. Да сте чули някой от БСП, АБВ, ДПС, ВМРО, НФСБ, АТАКА, ДСБ, НДСВ… някой, който и да е от ментарджиите, да се е изправил пред камерите на националната телевизия и публично да си е направил самокритика? Нищо подобно. Продължават да се тупат в гърдите с крадливите си ръчички, колко много милеят за майка България докато алчните им задници рупат ли рупат народна парá.

Запомнихте Бойковото признание, нали? Безспорно е, за носителя на черен балтон са изписани не една и две химикалки. Знаем, че е бил член на БКП, пожарникар, мутра, бандит, кмет, премиер. Разбрахме, че е честен лъжец. От него самия става ясно кои са приятелите му:

1.Шефът на „ЛУКОЙЛ” за България – Валентин Златев. „ЛУКОЙЛ”, които не плащат вече 10 години нито лев данък печалба у нас, но редовно се отчитат в Русия с милиарди долари заплатени данъци.

2.Консултантът от руската страна при аферата „Белене” Валентин Златев. Афера, при която българските данъкоплатци олекнаха с 1 млрд. и 300 млн. лева, които отпътуваха отново за Москва.

3.Валентин Златев, който от години наред плаща на фирмата на приятеля си „ИППОМ” милиони, за да охранява обектите на „ЛУКОЙЛ” в България.

Как беше оная приказка? „Кажи ми кои са твоите приятели, за да ти кажа ти кой си”. Сякаш за Б.Б. се знае всичко, но никой не е разкривал какво се крие вътре в него, какъв е характерът му, каква е неговата психика и какви са мислите му. Действията му са необяснимо неадекватни. За един ден може да си смени мнението поне десет пъти. Той изглежда стихиен, емоционален и спонтанен. Каква е истината? На 27.01.2017 г. гледах по БТВ интервю с Даниел Вълчев, бивш кадър на НДСВ и настоящ активист на Деформаторския блок. Освен купчината от безценни алабализми, Д.В. се изпусна, че играе тенис със служебния премиер Огнян Герджиков, с Бойко Борисов и с други отговорни другари. Вълчев сподели, че според него спортът показва кой какъв е и в живота. Например: той самият, и Герджиков били по-емоционални и допускали много случайни грешки. В същото време Бойко Борисов бил много стегнат и не допускал случайни грешки. Не бил емоционален, а педантичен и методично преследвал целта си.

Чудесно! Защо Б.Б. подаде оставка? Защо му трябваше да обвързва падането на второто си правителство с резултатите от президентските избори?!? Методичният, педантичният, неправещият случайни грешки Б.Б. преследва целта си с хладен разум. Стъпките му са много добре обмислени. Тогава какво излиза? Някой му нареди да се оттегли, или той самият се отдръпва? Може би е дошло времето за елегантно минаване в режим „тишина”. Така, както направиха преди него Ахмед Доган, Сергей Станишев, Иван Костов, Гоце Първанов, Симеон Сакснезнамкойси? Иначе що се отнася до целите на Б.Б. за тях съмнение няма. Да запази вече награбеното и да продължи да граби. Точно както сториха и „колегите” преди него. И Б.Б. ще предаде щафетата на следващия разбойник, който ще внимава да не падне и косъм от плешивата глава на педанта.

Всеизвестна е старата българска традиция, според която кокалът никога не се пуска доброволно. Просто не е в рамките на добрия тон властимеющ да се откаже сам от виаграта си, нали така? Тогава кой нареди на пресметливия Бойко да хвърли оставката си? Кой притежава силата да пенсионира премиера на Абсурдистан?

 

Ивайло Зартов, 03 февруари 2017г.

Първите ходове

1

00516386

Случвало ви се е да имате усещането, че ви върви „като по вода”, че късметът е с вас и всичко ви се получава сякаш от само себе си, нали? Помните вашата спокойна увереност, че сте благословени. Прекрасно. А сега се замислете – защо всъщност ви е „вървяло” толкова? В шаха, колкото и много варианти да има, всички първи ходове се правят с цел: Правилно по-нататъшно развитие, овладяване на инициатива, заемане на по-добри позиции, от които ще си по-ефективен, постигане на възможно най-добро взаимодействие между собствените фигури (ресурси), използване на силните си страни…

Колко е важно да си научен на правилните ходове? Да извършваш автоматично нужните стъпки и всичко с лекота да ти се подрежда както трябва. Изиграл съм много партии шах, в които съм се чувствал комфортно. Било ми е лесно, приятно и успешно от самото начало и до края на играта. Един път обаче, без да искам още на втория ход направих глупост. Дори не знам защо изиграх неправилен ход, с който сам се затапих, затрудних се, забавих развитието си и се оказах в изключително тежка ситуация, въпреки че противникът беше по-слаб от мен. Цялата партия протече трудно и неприятно заради този един неправилен ход в началото, който ръката ми сама извърши. Без да мисля, тотална липса на концентрация, подцених противника и ситуацията и за малко не загубих. Създадох си огромни проблеми на празно място, от нищото. Наложи се да се поизпотя, за да не падна.

В реалния живот е същото. Когато правиш правилните ходове, автоматично ти се подреждат нещата и не се замисляш защо ти „върви” и имаш такъв голям „късмет”. Но ако стъпиш накриво само един път, ако си отпуснат, ако подцениш мига, ако не си достатъчно концентриран, ще слезеш от релсите на подредения живот и ще преминеш в тегавия коловоз. В шаха можеш да наредиш фигурите отново и да започнеш нова игра. В реалността обаче, „новото” начало е само илюзия. Винаги си свързан с ходовете от миналото. Единственото, което си струва да опиташ е да не повтаряш грешките си.

Как обаче да се научим да бъдем максимално концентрирани и отговорни? Очевидно е, че упражнения като „бъркане в носа” и „почесване по темето” няма да помогнат. Пожелателни приказки от рода „трябва да бъдем такива и онакива” също не са от полза. За дърти организми с вече изградени характери и афинитет към простотии дори и гинко-билобата не помага. Това е все едно да накараш български политик да спре да краде, говорейки му за съвест, справедливост, законност, морал… Разковничето се крие в думата възпитание. А най-добре се възпитават децата. Иначе казано, ако ги подхванеш още от мънички, има шанс да ги научиш да правят автоматично правилните ходове. Така, като пораснат без много-много да се замислят, на тези възпитани хора ще им „върви” и всичко ще им се подрежда от само себе си.

Общество, изградено от правилните хора също ще бъде правилно. Красота! За възпитанието обаче, са ни нужни две дребни подробности: Родители, които знаят какво трябва да правят и искат да го направят, и учители и образователна система в синхрон със знаещите родители. Лесна работа, нали? Сега само остана отнякъде да си внесем правилните родители и учители да възпитават децата ни и … готово! Фасулска работа, нали?

Хайде, аз отивам да поиграя шах, а вие помислете откъде да внесем възпитателите…

 

Ивайло Зартов, 11 януари 2017 г.

Идилия

0

semeistvo-shtastie-roditeli-deca-255763-500x334

Всяка сутрин от понеделник до петък тя става точно в 6 часа. Минава набързо през банята, буди децата, прави им закуска, проследява тяхното измиване и обличане, оставя ги в училището и отива на работа. Малко преди края на работния ден, след молби и увещания на колеги и началници, тя тръгва обратно. Прибира учениците, оставя ги в къщи, отскача до магазина и успява да сготви точно навреме. Съпругът се връща от работа и всички сядат да вечерят. Докато се хранят, всеки разказва как е минал денят. Той се оттегля пред телевизора, тя се захваща с миенето на чиниите и подготовката на децата за утрешния ден. Правят се домашни, приготвят се необходимите учебници и тетрадки. От раниците се изважда всичко излишно. Междувременно тя изглажда няколко дрешки и пуска пералнята. Събота и неделя ще има повече време и тогава ще е голямото чистене, гладене, миене, пране и т.н. Сега – само най-необходимото. Денят си отива, децата минават контролирано през банята и се отправят към леглата. Тя довършва още някои дреболии и също се шмугва в банята. Тук са нейните 3 минути. Мислите й се бутат. Не я боли само главата. Краката са й отекли. Вратът й е схванат, ръцете й плачат за почивка. Но в семейното ложе я чака загриженият й мъж, който се чувства длъжен да я уважи. На всичкото отгоре, той не иска внимателната майка, дамата от обществото и чистофайницата домакиня. В леглото си той мечтае за мръсницата, за сладката и безгрижна курва, готова да експериментира, за любовницата със стоте оргазма. Някога, преди да се родят децата, преди да се оженят… Хмм, лека усмивка от спомени пробяга по лицето й. Жаждата й беше истински неутолима. Тънка талия, разкошни извивки, свежест. Мъжете се лепяха като насекоми на светлината. Пърхаха около нея, блъскаха се. Тя си играеше с тях. Допускаше ги близо, много близо и после неочаквано ги отрязваше. Тя решаваше на кого да се отдаде и кого да завоюва. Всичко беше тръпка. Усещането за власт над другата половина на човечеството беше неописуемо. Секс, само секс, просто секс. После й омръзна. Прииска й се да има и любов, да има чувства. Появи се Той. Красивият, перспективен жребец. Влюбиха се, обичаха се, все още се обичат. Но вече нищо не е както преди. Няма я необузданата безгрижност и лекота. С годините се оплитаха все повече и повече. Работа, колеги, задачи, ангажименти, семейство, деца, роднини, приятели, познати… Всеки те дърпа, всеки нещо си иска и очаква от теб. И никой не го е грижа за теб. Никой не се интересува ти какво желаеш. Ето, сега искаш просто да се наспиш, но вместо това ще правиш 5-минутен механичен секс с фалшив оргазъм накрая. Не, че не ти се чука. Чука ти се и още как, ама ако може първо да забравиш за всичко и всички. Да забравиш колко си уморена и да се наспиш, и чак след това… Еех, стана късно. Тя влезе в спалнята и си легна до любимия. Той я чакаше с нетърпение. Спеше му се, а на сутринта трябваше пак да става рано и да ходи на работа, да изкарва пари, да се грижи за семейството си…

Сутрин е. Точно 6 часът.

 

Ивайло Зартов, 04 януари 2017 г.

Препоръка и становище по извършена проверка

1

 

1468407123-shutterstock-242146405П  Р  Е  П  О  Р  Ъ  К  А

От Ивайло Илиев Зартов, л.св. ЗО „Казичене”

Относно извършена проверка по моя жалба и направена препоръка от Омбудсмана на Република България, касаеща работата на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС и работата на съдиите и прокурорите, явяващи се на съдебни заседания за УПО

 

 

До министъра на правосъдието

Главния директор на ГД „ИН“

Началника на Централен Софийски Затвор

Софийски градски съд

Софийска градска прокуратура

Медии

Уважаеми господа, заострям вашето внимание към някои много смущаващи констатации в препоръката на Омбудсмана на РБ във връзка с извършената проверка по моя казус, конкретно – заседание на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС на 17.11.2016 г. Ще ги отбележа в няколко точки, като прилагам и писмото от Омбудсмана на РБ:

1. Очевидна е недопустимата намеса на представител на съдебната власт (прокурор) в работата на представители на изпълнителната власт (комисията по чл.73);

2. Освен че самата намеса е недупостима, мотивите на прокурора са незаконосъобразни. Никъде, в нито един закон няма взаимовръзка между признаване на вина и допускане до УПО (Условно предсрочно освобождаване);

3. Никъде, в нито един закон, и въобще в правния свят не съществува такова „животно“, като „висок остатък“. Комисията по чл.73, прокурорът и съдията редовно се позовават на несъществуващия „висок остатък“, „достатъчно висок остатък“, „много висок остатък“, за да отхвърлят кандидатите за УПО;

4. Комисията и прокурорът неправомерно променят становището си, позовавайки се на това че съдия Даниела Талева два пъти (в две поредни съдебни заседания през м.март и м.юли 2016 г.) ми отказва УПО. Като мотивите на съдия Талева са несъществуващото животно „висок остатък“ и неадекватната към конкретния казус преценка за „висока обществена опасност“;

5. Поразителен е фактът, че през м.март и през м.юли 2016 г., според същата тази комисия и същият прокурор съм бил поправен и превъзпитан и не съм имал „висок остатък“, а изведнъж, по-късно през м.ноември същата година се оказва, че остатъкът ми вместо да намалява, става все по-голям и вече им се вижда недостатъчно малък, а пък аз – непоправен и непревъзпитан. Ужас!!!

6. Според мнението на Омбудсмана на РБ, съдията участващ в заседанията за УПО изобщо не е наясно каква е ролята му в този тип дела. Съдията трябва да гледа и да преценява според индивидуалната оценка на риска, поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието, неговите характеристики, както и дали от законова гледна точка са изпълнени всички условия. Вместо това се получава абсурдната ситуация да се стъпва на несъществуващи „законови“ основания за отказ. Според препоръката на Омбудсмана: „В случая е допуснато нарушение на чл.55, ал.5 от ППЗИНЗС, изискващ решенията и предложенията на комисията да се мотивират въз основа на оценка на риска от рецидив и сериозни вреди и профила на нуждите в хода на пенитенциарното третиране“. В моя случай, оценката на риска е най-ниска в сравнение с преобладаваща част от останалите предложени, а в същото време съм получил отказ.

7. Горещо препоръчвам на всеки участник в процесите, свързани с процедурата по УПО – комисията по чл.73, прокурорите и съдиите внимателно да прочетат препоръката от Омбудсмана и да преоценят и променят в качествено нова посока работата си – и не само по отношение на моя казус, а изобщо в практиката по тези дела за всички лишени от свобода.

София, януари 2017г.

Ивайло Зартов

 

Приложени:

Препоръка на Омбудсмана до началника на Затвора в гр. София:

%d0%b4%d0%be-%d1%86%d1%81%d0%b7

Отговор на жалба до Ивайло Зартов:
%d0%b4%d0%be-%d0%b8%d0%b7

„Златният век” на БГ „професорите”

3

dimitar-ivanov-645x427

Според  доклад на Държавния департамент на САЩ  „Мултигруп“  е била най-голямата и силна престъпна организация в България в началото на 90-те години на миналия век. Зам.шеф на тази най-голяма и най-силна престъпна организация е бил Димитър Иванов – Митьо Гестапото, последният шеф на доносниците от ДС (Държавна сигурност). Шефът на „Мултигруп“  – Илия Павлов е застрелян.

Сега е време да направим няколко логически извода. Най-големият престъпник е убит. Жив е неговият заместник, който от втори автоматически става № 1. Какво излиза? Най-големият и силен престъпник, според  доклад на Държавния департамент на САЩ е Димитър Иванов. Нали така? Обаче има нещо странно… Днес, Митьо Гестапото е професор, преподавател в УБИТ (Библиотекарския институт), където са събрани всички бивши шефове на ДАНС, НСС, ДС. Там, в този УБИТ, най-големият престъпник и колегите му преподават не какво да е, а „национална сигурност“. Чат-пат и от време на време най-големият и най-силен престъпник го канят в БТВ, НОВА ТВ, БНТ в качеството му на уважаван гражданин, експерт по сигурност и журналистите се обръщат към него с „г-н професоре“. Задават му едни такива умни въпроси, той пък им отговаря още по-умно и от Далай Лама. Мъдрост блика отвсякъде.

Гледам, гледам, щипя се и не мога да повярвам. А бе, тия журналистически светила не знаят ли за доклада на Държавния департамент на САЩ? Що не вземат да го попитат г-н професора какво мисли той за този доклад? В главата ми нахлува поредният логически извод:  Няма как да не знаят. Знаят и още как. Затова го уважават, затова са толкова мили към него. Можеш ли да не си раболепно любезен към най-големия и най-силен престъпник в България?

Любопитно е да се види с какво се е занимавал през последните 20 години г-н професора, нали? Надали е пасъл патки в някое село с неговите възможности и апетити. Чукваме го в Гугъл и хоп – зайчето изскача. Оказва се, че най-големият и силен престъпник  е родител на така нареченото „генералско движение“, което пък е отговорно  за пръкването на Гоце Първанов, Йоан Костадинов, доказаният със съдебно решение блудник – почетен консул на Русия в Бургас Тонко Фотев и други подобни светила. Родителските функции не спират дотук. Гестапото и неговото „генералско движение“ са отговорни за раждането на патриотичните партии в България. Идеята е стара и се изпробва на няколко етапа чрез АТАКА, ВМРО и НФСБ. На един етап говорим само за чисти „патриоти“. После се вкарват руски „патриоти“, после пак само български „патриоти“. След това се прави опит за обединяване на руските и българските „патриоти“. Наблюдава се реакцията на обществото. Кое ще се преглътне и кое не. Кое ще мине, и кое ще се отхвърли. Нещо като партийно инженерство – различни ГМО-та, които да покриват цялата палитра от балъци-избиратели. Между другото, ей така само за информация – другарката Татяна Дончева също е кадър на „Мултигруп“. Това обяснява и нейното партийно обособяване отново в някакъв вид „патриотизъм“. Нея обаче я пускат да тича по моста между „лявото” и „дясното” политическо пространство. Иначе и тя е против олигарсите и корупцията, което си е напълно естествено. Плътно зад нея пък бил още един от шефовете на НСС-ДАНС ген. Чобанов. Друго, което напира от информационния всезнайко Гугъл за най-големия и най-силен престъпник е името на Светлана Шаренкова. Тя е сочена като изключително близка до Митьо Гестапото и едновременно с  това до всеки руски посланик, без значение как се казва поредният пратеник на Москва. През ръцете на Светлана преминават огромно количество проекти,  свързани с вечната дружба между Съветския Съюз и България. По друг начин казано, най-големият и най-силен престъпник поддържа културните  връзки между двата братски народа. Кеф. Никак не е случайно, че Димитър Иванов е награден от главния „мултак” на Републиката Вежди Рашидов, който  по някаква странна прищявка на съдбата е и министър на културата.  Самовеличаещият се за главен „мултак” Рашидов, връчва „Златен век” от името на министерството на културата на Гестапото! Именно това принуди писателя Стефан Цанев да откаже същата тази награда от този толкова културен министър. Отново според  доклад  на Държавния департамент на САЩ, в България има само един човек, който може да съперничи по сила и възможности на г-н професора и това е шефът на Лукойл у нас Валентин Златев. Двамата, Д. Иванов и В. Златев изпълняват всяка поръчка на Кремъл без да задават въпроси.  Те назначават по-голямата  част от българските  политици, прокурори, съдии и шефове на полицията. Прекрасно се допълват и във взаимоотношенията  си с руските посланици. Слагането и свалянето на правителства, контролът върху Главния прокурор, КС, ВКС, ВКП, ВСС, медии и журналисти е част от служебните им задължения.

Отново според  доклад на… Ааа, не. Писна ми! Стига с тия американски доклади. Сега ще поровя да видя какви доклади има от Червения площад, после ще погледна и тия от Босфора. Така де, нека да има разнообразие. Като ще си говорим за подлоги и свиркаджии, да видим не само тия, дето обслужват дядо Иван, но и чичо Сам и бай Осман. Ще потърся в Гугъл и ще ви разкажа. Между другото, да ви призная, че аз на тия доклади изобщо им нямам вяра. Набеждават ги хорицата, тоя бил такъв, оня бил онакъв… Предпочитам да вярвам на БГ медии. Като ми кажат, че човекът е професор, значи е професор и толкоз. Най-големият и най-силен професор.

 

Ивайло Зартов, 15 януари 2017 г.

Снимка: Емил Георгиев

За Бога, братя не пътувайте!

0

3923_poster_src

Януари. В цяла Европа е зима. У нас зима няма. Ние си имаме бедствено положение. Паднаха цели 10 см. сняг. Вятърът духа не така, както в другите държави. Тук вятърът е подъл и от 10-те сантиметра сняг натрупва двуметрови снежни стени. Магистралите ни се оказаха летни. Пътищата са затворени. Отворени са само ски-пистите в Банско, Боровец и Пампорово. Държавата е скована в ледена прегръдка.

Според телевизиите студът е адски, невиждан. Според някакъв си селски дядка обаче, това не е студена зима, защото кокошките му продължавали да снасят. Кокошките са тъпи, не гледат телевизия и не знаят, че трябва да си запечатат дупетата. Кокошки, какво да ги правиш! Появява се министърът на вътрешните социолози – другарката Р.Бъчварова и заявява: „3000 снегорина чистят пътищата на България!”. До нея й приглася министърът на недостроителството Лилянка: „3000 машини денонощно чистят България!”. Следват няколко автоматически извода: 1. Родината ни е мръсна, ама много мръсна, щом толкова машини все я чистят ли чистят; 2. Но рано или късно ще светнем и ще се белнем от чистота. Все пак това са 3000 машини, не е шега работа.

Някакви шофьори на закъсали тирове в Прохода на Републиката разправят, че през нощта само един снегорин е минал по пътя. Очевидно силите са разпределени правилно. На всеки един от останалите 2999 прохода има по един снегорин. Спокойно, работи се, ще стане работата. Създава се кризисен щаб. Такъв си му е реда. Щом имаме бедствие, значи има криза и съответно усещаме остра нужда от щаб. От кризисния щаб ни умоляват да не пътуваме. Съветват ни да поизчакаме някъде до март с пътуванията. Прави са. За къде да бързаме!? И без това само се мотаем натам-насам, харчим гориво, търкаме гуми и пречим на снега да се трупа. От медиите загрижено ни съобщават, че благодарение на премиера Борисов, въпреки сложната метео-обстановка от Бургас, Варна, Търговище и Русе са превозени  няколко дечица до софийските болници за спешни операции. От Смолян, Хасково и Видин, поради липса на деца са нарамени 5-6 бабички, които след кратко уговаряне също са дали доброволното си съгласие да бъдат превозени до столицата. Тепърва се очаквало и дядовците да се включат в премиерската акция.

Отново се появява кризисният щаб: „За Бога, братя не пътувайте!”. Щели да паднат още 10 см. сняг. Хмм, работата намирисва. Значи, братята да не пътуват, а сестрите – вълците ги яли… Така ли? От телевизиите се съфирясват, че е някакси неудобно само в България да има бедствия и започват едни ужасии – не ти е работа. „Гърция умира под снега! Чак остров Лесбос е замръзнал и към него спешно са отправени кораби с духалки”; „Сицилия се гърчи в ледени конвулсии!”; „В Турция снегът пречи на нормалната работа на атентаторите-терористи, които са обявили дървена ваканция”. Навсякъде около нас сняг, лед и ужас! Хак им е! Като си нямат кризисен щаб, който да ги посъветва да не пътуват, така ще е.

На семейния съвет решаваме да не рискуваме и да не мърдаме никъде. Само през август ще отскочим на прибежки до магазина и бързо ще се върнем обратно, за да не ни изненада обстановката. Хвала на нашите мъдри ръководители! Хвала! И благодарим за съветите. И да не вземе сега някой да си помисли, че стотиците милиони левове за почистването на пътищата се крадат. Няма такова нещо. Просто е бедствие. И нашите мъдреци не са крадци, а бедстващи.

 

Ивайло Зартов, 12 януари 2017г.

Къде да кацне новият ни късмет?

0

%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d1%80

Много ме кефи смяната на годините. Изхвърлям стария календар, ритуално поставям новия и готово! Магията е извършена.

Произнасяме задължителните заклинания „ЧНГ“ и „Нова година – нов късмет“. Цепим мрака с празничните си усмивки и сладко потриваме ръце. Еей го нá – новият късмет иде. Идва новият късмет, кръжи над нас като дрон и търси място за кацане. Търси новият ни късмет място, търси, кръжи… Ά тук, á там… Но място няма. Освен старите календари, нищо друго не сме пипнали. Нито един боклук не сме изхвърлили. Набедените за политици надуваеми кукли пак са си тук и пак са същите. Безмозъчно алчните дупетати процъфтяват.  Корумпираните и в червата прокурори и съдии се плодят като микроби. Олигарси и местни феодали се тъпчат с данъците ни. Цялата сбирщина от изброени отрепки е тук и всички дружно дебелеят за наша сметка.

Е, къде да кацне тоя нов късмет? Я си представете гледката отгоре. Боклук до боклука. Сметище. Освен, че не сме пипнали нито една мърша, ние самите сме си същите – старите сме си. Какво в самите нас променихме? Ние нови ли сме, та чакаме нов късмет да ни споходи? Станахме ли по-смели и по-нетърпими към неправдите? Над 2,5 млн.българи казахме на дупетатите: „Намалете си субсидиите от 11 лв. на 1 лв. за глас. Какво направиха боклуците, послушаха ли ни? Изхрачиха се в лицата ни и си гласуваха нагло и безцеремонно пак 11 лв.! И какво стана? – Нищо! Не им потърсихме сметка, не ги наказахме. Вследствие на което, отрепките изнагляха още повече и ни заявиха, че ще се възпроизведат отново по любимата си схема и за следващите избори. Тоест, още 4 години партийните централи, които не са нищо друго освен подразделения на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ще подреждат листите си и ще ни назначават „народни“ избраници. Въпреки че 2,5 млн.българи заявихме, че искаме ние сами да решаваме кой да влезе в Народното събрание, казахме им, че искаме да избираме личности. Но почувствали своята безнаказаност, мършите ни обясняват, че няма да ни послушат – няма да изпълнят волята ни. Показват ни среден пръст, а ние си мълчим.

Траем си, търпим паразитите и чакаме новия късмет да кацне на главите ни. Е, как да стане? Как да се получи? Той, новият късмет няма сам да си разчисти площадка за кацане. Враговете ни сами няма да пуснат кокала. Шайката няма доброволно да напусне господстващите си позиции. Никога, нито един боклук сам няма да се откаже от властта. Страх ги е, че ще ги накараме да повърнат награбеното. Много ги е страх от думички като възмездие и справедливост. Умират от страх. Ние казахме какво искаме. Боклуците отказват да изпълнят волята ни. Какво следва?

 

Ивайло Зартов, 05 януари 2017 г.

Безнаказаност и милиционерщина в ЗО Казичене

1

image_4938824_308_0До Министъра на правосъдието

До ГД „ИН“

До Омбудсмана на Република България

До медии

 

П И Т А Н Е  –  П Р О Т Е С Т

От Ивайло Илиев Зартов,

л.св. ЗО Казичене

 

Знаете ли как се използва държавната машина, държавната месомелачка за сплашване, мачкане и натискане на неудобни хора? Знаете ли, че в България дори на ниските етажи на ДОПГ процъфтява безнаказаността и милиционерщината?

На 25.11.16г. по обяд бях извикан от следовател, за да давам обяснение относно жалбата на Боян Начов до министъра на правосъдието. Останах адски изненадан, защото за последните 2-3 месеца съм помогнал поне на 70 човека – лишени от свобода в ЗО “Казичене” да напишат жалби, молби, декларации, питания, искания… Хората идват в библиотеката, където работя, разказват казусите си, съветват се с мен, обсъждаме как точно да бъде оформено искането им, написват и придвижват жалбите си. Някои, които не могат да пишат грамотно са ми диктували какво и как искат да бъде написано, като са се подписвали с дата под жалбата. Никога не съм добавял нищо от себе си, нито съм променял техните думи и техния смисъл. Те си носят отговорността за истинността и същността на написаното.

На 25.11 следователят ми влезе остро още от самото начало. Как сме я били написали /жалбата/, кой я е писал, Боян Начов бил изключително тъп и не можело той да я е написал. Рязко ми замириса на “нареждане”. Следователят Николов каза, че имало преписка-проверка и трябва да дам писмено обяснение. Отговорих, че ще извикам адвокат и медии, тъй като ми е ясно какво целят. На началника на ЗО “Казичене” Доровски и на ИСДВР Предов никак не им харесва, че за толкова кратък срок има толкова много подадени жалби срещу тях и се опитват да ме накарат да спра да помагам на хората и те да спрат да се борят за правата си.

Обикновено в ЗО “Казичене“ недоволството е предизвикано по четири основни линии: нарушени обещания за работа, за отпуски, за сваляне на режим и за предлагане за УПО. В конкретния случай, в жалбата на Боян ставаше въпрос за работа. Оплакваше се, че не го изкарват да работи, че го лъжат, че му се подиграват и че той не знае какво искат от него, за да му позволят да работи, пари ли искат, какво ли? Боян се чудеше, питаше сам себе си, а аз записвах. Никъде в неговата жалба не се казва, че някой му е искал пари, което още повече ме изненада, защото според следователя ръководството се било обидило точно на тази жалба. Бре! От 70 жалби, точно тази ги е засегнала…

Фактът, че от 200 лишени от свобода 1/3 само за 2-3 месеца са се жалвали от Доровски-Предов очевидно не прави впечатление на никого. Нито в министерството на правосъдието, нито в ГДИН..!?? Обаче сега изведнъж са се хванали и са образували преписка-проверка точно за тази единствена жалба. И то не откъде да е, а цял следовател и Бог знае още колко специалисти са се заели с великия случай. Разбрах, че са преценили, че при Боян ще им минат номерата и затова са го избрали. Примерно обещали са му нещо и готово – той ще забрави каквото им трябва и ще си спомни, каквото му кажат. Филмът е елементарен, гнусен но ефективен. Не предполагах обаче, докъде може да стигне дребният чиновник… Оказа се, че Боян Начов се е оплакал на мой колега – Тодор Миленков Ангелов, че отрядният, социалният работник Предов го е заплашвал с 4 години затвор, ако не си оттегли жалбата за неверни данни! Думите на Предов, според разказаното от Боян били: “И мен ще ме накажат, но теб ще те осъдят на 4 г. за набеждаване, ако не си оттеглиш жалбата за неверни данни!”. Да, уникална държава, и ако това е вярно – уникална пенитенциарна, правосъдна, милиционерска и прочие системи. По-късно в същия ден пред входа на 1-ви блок, пред 10-тина лишени от свобода Боян притеснено и смутено призна, че Предов го е заплашил с 4 г. затвор заради жалбата. Момчетата го питаха защо следовател е разпитвал Зартов и какво е казал, как може първо да моли за помощ, а след това да прехвърли отговорността за собствената жалба, не стана ясно какво е станало след заплахите и какво са го накарали да направи.

Ето така работи системата. Атаката не е срещу Боян, атаката е срещу мен – това е очевадно. Всичко е заради огромното количество жалби срещу Доровски-Предов, само че аз не съм виновен за това, нито са виновни жалбоподателите. Нарушенията на правата на хората са факт. Този, който се осмели да противостои, да защити правдата, трябва да бъде смачкан, унищожен и с неговата смърт да се даде пример на всички останали: Търпете безмълвно. Да не сте посмели да се борите за правата си. Мълчете и мрете като роби, защото сте роби, а ние – от всички нива сме недосегаеми. Именно заради помощтта, която оказвам на жалбоподатели не ме допуснаха на 24.11.16г. до съдебно заседание за УПО (условно предсрочно освобождаване). Мотивът на Доровски-Предов е кристално ясен – Зартов пише жалби срещу ръководството на ЗО “Казичене”, значи ние няма да го допуснем да бъде освободен предсрочно. Нека това послужи за урок на всички останали. Елементарно гнусно, но ефективно.

Любопитното в случая е, че докато бях в централния затвор не съм написал нито една жалба срещу администрацията, и знаете ли защо? Защото в СЦЗ социалните работници си вършат съвестно работата и администрацията в лицето на различните началници не са позволявали да се гаврят с никого. Не така стоят нещата в Казичене. Тук има дерибеи, господари, повелители на човешките съдби и пред тях трябва да си със смъкнати гащи и на колене. Специфичните методи на работа тук са крясъци, обиди, лъжи непрекъснато и по всяко време, по повод и без повод. Социалният работник Предов трябва да работи за благото на обществото, превъзпитавайки лошите пандизчиите, престъпниците… и той го прави най-вече с личен пример, лъжата при него е не само издигната в култ, тя е като дишането. Вдишваш-издишваш – ще те изкарам на работа – няма да те изкарам. ще те пусна в отпуск – няма да те пусна. Ще ти сваля режима – няма да ти сваля режима. Ще те предложа за УПО – няма да те предложа. Друг специалитет е да се заплашва: “Ще те зазидам тук в Казичене, ако зависи от мен никога няма да видиш отпуск, сваляне на режим, ще те спра от работа“, ще те това, ще те онова… Заплахите са като лъжите – напоителни и сочни. В последно време Цв.Предов е преминал на по-високо ниво на лъжи и заплахи – “Аз ти пуснах предложение за 5 дни отпуск, ама ония от централния са те резнали на 3 дни. Аз те включих в списъка за режим, но ония от централния те срязаха“. Иначе казано – той е добър и щедър, но неговите началници са зли и лоши. През последните 2-3 месеца бях оставил възможност на пенитенциарната система да се изчисти, да се излекува сама от двете язви. Е, видя се че системата не иска и не може да се лекува. Бях оставил всички жалби само вътре в къщата, без да им се дава гласност. Сега ще изкарам всичко на светло. Четете. Как се заплашват жалбоподатели е нищо в сравнение с другите постижения на Доровски и Предов – падишахът на всички началници и неговия везир.

Г-жо министър, озаглавих писмото си до Вас „Питане“, макар да не съм получил отговор на нито един изпратен от мен до Вас сигнал. Все още оставам в недоумение от Вашето мълчание и безразличие към случващото се…

Ивайло Зартов, 25.11.2016 г.

––––––––––––––––––––––––––––––

*днес, при входирането на това Питане-протест, в деловодството на Министерство на правосъдието ни съобщиха, че отговори са изпращани на всички жалби и запитвания на Ивайло Зартов (на 3 дати – 27.10.16г; 31.10.16г. и 25.11.16г.) Това означава, че някой в администрацията на затвора “Казичене” спира кореспонденцията напълно неправомерно… Нямаме думи, с които да изкажем възмущението си от тези служители, които го правят, както и към техните ръководители, които допускат подобно престъпно поведение.

Редакция на Ивайло Зартов БЛОГ

Go to Top