Тъп или честен

2

phpjmyuf6_559x345

Ще ви задам два въпроса като зъбобол. Да ви е спохождало чувството, че нещо не е наред в държавата? Да ви е идвало наум, че изобщо има нещо което да е наред в държавата? Докато се оплитате във възможните отговори и докато се чудите дали изобщо има държава, ще ви халосам с последното си откритие. В България за да ви назначат за висш държавен чиновник трябва да сте поне полуидиот с устойчива тенденция към пълна неадекватност. Отделно и по подразбиране трябва да е завършен майсторски клас по лизане на задници на висшестоящи и вродена омраза към плебеите, робите, българските граждани – балъци – данъкоплатци, плащащи заплатите на полуидиотите.

Прочетете внимателно следващата перла и се опитайте да отгатнете кой е авторът ѝ:

„В рамките на множеството оперативно издирвателни мероприятия срещнахме подкрепа от държавата, включително и от премиера“. А сега де! Кои са тия юнаци, дето са срещнали подкрепа от нещото „държава“ и от нищото „премиер“? Пък на всичкото отгоре тази благодат им се е случила, докато са извършвали не едно и две, а множество оперативно издирвателни мероприятия. Брей! Сега да се понапънем лекичко. Обикновено на „държавата“ благодарят за помощта ѝ граждани, фирми, чужденци, чужди фирми, посланици… Обаче те нямат право да извършват оперативно издирвателни мероприятия, нали така? Хмм, странна работа. Използвайки нормалната човешка логика е невъзможно да разгадаем къде се крие изворът на гениалността. Досещаме се, че само органите на Министерството на вътрешните разложения имат монопол върху МОИМ (множество оперативно издирвателни мероприятия). Но тук веднага изскача голямата чуденка. МВР-то нали е държавно?!? Не е възможно да благодарят сами на себе си, нали? Не е, не е, ама е. Главният секретар на МВР Робот Костов изръсва тежката мисъл на 27.05.2016 г. Той, от името на държавата, благодари на държавата?!? А поводът не е свързан с „Ал Каида” или „Ислямска държава”. Това са дреболии.

Робот Костов и неговите подопечни са успели да арестуват  не кого да е, а селския кмет Ценко Чоков! Урааа… Какво постижение! Каква гордост! Не става много ясно как точно и с какво лично премиерът е подкрепил акцията по залавянето на селския разбойник, ама нищо. От друга страна пък е брутално видно облизването на задните части на Негова Светлост. МВР-то, другарката дето се прави на министър – Румяна Бъчварова и Глав-секът  Робот Костов срещнали били подкрепа от държавата и лично от Бойко Борисов при залавянето на някакъв си селски кмет. Яко, та чак пращи. Пращи, та чак се пука. Очевидно е спазена прастарата бг традиция – под себе си да назначаваш само по-тъпи от себе си.

Има и друг прочит на думите на Робокостов. МВР-то някакси, без да забележим се е превърнало в частна фирма. При това положение е напълно нормално да се изразява благодарност към държавата и премиера за подкрепата. Бойко се е обадил на Доган да го попита дали може за малко да арестуват един от неговите пехотинци в Северозападнала България. Ахмед е преценил, че няма проблем и готово. Така частната полиция отчита дейност и се прави на активна. На „великата” акция ѝ се слага красивото и сложно име МОИМ (множество оперативно издирвателни мероприятия), а Глав-секът автоматически се превръща в честен и благодарен за оказаната му помощ управител на частна фирма.

Ако всичко това е истина, неизбежно възникват следващите въпросо-отговори:  Съдът частен ли е? Прокуратурата и тя ли е частна? И те ли благодарят за оказаната подкрепа на „държавата” и лично на Негова Нечестивост Премиера?

 

Ивайло Зартов, 20 юни 2016 г.

Лъжи народе и се не бой

0

Обичате ли да лъжете? Това не е тест за честност, така че няма от какво да се притеснявате. Малко или много всеки послъгва. Какви лъжи познавате? Дребни, битови премълчавания на истината. По-едрички неистини или пък тлъсти и сочни манипулации.

Коя обаче е най-грамаданската лъжа? Как мислите? Ще ви спестя усилията – най-най от по- е Конституционната измама. Чл. 1 (1) от Конституцията на Република България гласи: „България е република с парламентарно управление”. Абсолютно нагло и безцеремонно твърдение, нямащо нищо общо с реалността. Парламентът е сбирщина от кукли на конци. Дупетатите слушкат и изпълняват желанията на своите партийни водачи, благодарение на които са станали дупетати. Именно от партийните вождове зависи как да бъдат подредени листите по време на избори. Ако си по-напред, имаш повече шансове да влезеш в Парламента. Всъщност всяка партия знае точно колко човека ще вкара в Народното събрание от всеки район на страната. Известни са бройките на избираемите места, на тези които са на кантар и на напълно неизбираемите. Дупетатите не се чувстват с нищо и по никакъв начин задължени към електората – към народа. „Народните любимци” са изцяло под контрола на своите партийни вождове, защото от тях зависи къде ще бъдат. По-напред или по-назад в партийните листи.

И какво се получава? Така нарочената парламентарна държава я няма. Имаме държава на партийните водачи. Те командват парада, те заповядват, те нареждат какво, как и кога да се случва в страната. Дупетатите са кухи, сламени фигурки, нямащи собствено мнение и воля. Нещо като надуваеми кукли за секс. Член първи от Конституцията лъже – България не е република с парламентарно управление. Родината ни се управлява от купчинка лайна, пардон от купчинка партийни функционери. Днес това са Бойко Борисов и Цв.Цв., Гоце Първанов и Румен Петков, Меглена Кунева и Далавери Симеонов. В предишните купчинки участие взимаха и екскрементите Сергей Станишев, Доган, Сакснезнамкойси, Болен Сидеров, Костов драгалевеца… Естествено това са само солистите. Зад тях и около тях стоят групички по интереси от олигарси, местни феодали, корумпирани съдии, прокурори и политици.

Решенията как да се управлява България, тоест колко и кое да се открадне, първо се взимат в групите, после се събират солистите, за да озвучат замисленото и да стиковат стъпките си. Така работи системата на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). А Парламента – Народно събрание е ала-бала.

Неизбежно напират няколко извода: Щом главният, върховният, законът на всички закони – Конституцията започва с гигантска лъжа, е нормално да ни лъготят и на всички останали нива по веригата. Пак в чл.1, само че в точка (2) следва втората лъжа: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Истината е съвсем различна: „Цялата държавна власт произтича от ДОПГ. Тя се осъществява от ДОПГ непосредствено и чрез…”. Това е действителността – брутална, отвратителна и истинска. И няма как да не е така, защото Конституцията е правена от… Познайте от кого? От същите тези надуваеми кукли – дупетатите, с  малката и несъществена разлика, че не са от обикновеното Народно събрание, а от Велико. Иначе казано – великите дупетати създават великанските лъжи.

Живеем в измислен свят. Създаден от лъжци и за лъжци. Последният извод е животоспасяващ:

Ако обичате да послъгвате, не се смущавайте. Можете да лъжете, колкото ви се иска. Винаги ще си останете чисти, като изворна вода в сравнение с отпадъците, които са се докопали до властта.

Лъжи народе, сега ти е паднало!

 

Ивайло Зартов, 04 май 2016 г.

Някой да ми е виждал скалпела?

3

af30698c0e6ba3c1d2927eaed25cdea1

 

 

Много рано сутрин. Гледам небето. Облаците са червени. След 10-тина минути станаха черни. Малко по-късно вече са сиви и накрая станаха бели. Всъщност облаците не са нито червени, нито черни, нито сиви, нито бели. Виждам ги в различни цветове, в зависимост от ъгъла на проникващите слънчеви лъчи.

Моите очи създават сами илюзията за цвят.

До 1989 г. българите-партийци са членове или на партията-майка БКП (Българска комунистическа партия), или на казионното БЗНС (Български земеделски народен съюз). След „10-тина минути” партийците станаха червени бесепари (БСП – Българска социалистическа партия), сини седесари (СДС – Съюз на демократичните сили), лилави депесари (ДПС – Движение за права и свободи). Малко по-късно вече са жълти царисти (НДСВ), тъмно сини десебари (ДСБ) и накрая станаха сиви гербери (ГЕРБ). Всъщност партиите в България не са нито червени, нито сини, нито жълти, нито сиви, нито сиросинкяви или каквито и да било други. Виждам ги в различни цветове в зависимост от степента на глупост, от която съм обладан. Моят мозък създава сам илюзията за цвят. Разбойническите банди – партии са създадени за удобство. От една страна разделят и насъскват помежду им балъците-избиратели. От друга страна партиите дават възможност за смучене на данъците на балъците, за разпределяне на доходоносни постове и порции. Партийните ръководители са на върха на пирамидата и лапат най-много. Пак за по-голям комфорт партийните функционери наричат себе си политици. Заедно с магистратите, олигарсите и местните феодали те образуват голямата Шайка – ДОПГ (Държавна организирана престъпна група).

Облаците нямат цвят. Парт-разбойниците също са безцветни, но почитат цвета на парите. Самоопределилите се като политици крадци назначават върховните съдии и прокурори по свой почин. Така получават възможност да запазят вече награбеното и да продължат да грабят. Разделението на властите в България е зрителна измама за слепите. Бандитизмът в съдебната система е квотен. Кривосъдниците се нахлузват от квотата на президента, който е партийна креатура, от Народното събрание, което е партийна сбирщина, от колеги-магистрати, които са ръкоположени от партийни централи. Реално погледнато всички са получили лиценз да пазят интересите на ДОПГ от ДОПГ. Така наречената изпълнителна власт е купчина от вокалисти, събрани в един общ хор по волята на кръгове от партийни функционери, олигарси и кривосъдници, които от кукли са възмъжали в кукловоди.

Абсолютна смешка е твърдението, че цялата власт в България е на Народа, и че Народът е суверен. Анекдотът е записан в Конституцията, която ни се води нещо като библията на всички библии. Ясно се вижда, че законодателната, изпълнителната и съдебните власти са в ръцете и краката на ДОПГ. Произлезли са от ДОПГ и служат за благото на Шайката.

Единственият извод, който се натрапва от само себе си е, че ДОПГ вече се отъждествява с Народа. Така погледнато, смешка няма. Цялата власт е на ДОПГ. ДОПГ е суверен, всё и вся. ДОПГ е и началото, и краят, и средата на белия хляб. Всичко друго е илюзия. Облаците не са това, което са. Обаче партиите и респективно политиците са точно това, което са – паразитиращи отрепки. Злокачествени тумори, неподлежащи на лечение чрез терапии. Необходима е хирургическа намеса. Метастазите трябва да бъдат изрязани. Общо взето, както и да го въртим все стигаме до заключението на видния български „хирург” Христо Ботев: „Ножът ще ни спаси от погибел!”.

 

Ивайло Зартов, 07 юни 2016 г.

Поучителната история и въпросът-садист

11

krlvkyshtalevski

 

 

 

 

 

 

Снимка: къщата на В.Левски в Карлово

 

Български политик. Какви мисли нахлуват във вас, когато чуете това словосъчетание? Този въпрос е зададен на 1000 човека и най-често срещаните отговори са:  гад, отрепка, боклук, крадец, помия, мърша, тиня, родоотстъпник, предател, подлец… Оказва се, че българските граждани имат „леко“ отрицателно мнение за политиците ни, което пък ме хвърля в чуденка. Кой, по дяволите, избира тези боклуци?! Извънземните ли ни ги натрисат?

Започнах да търся отговор на пулсиращия въпрос и се зарових в архивите. Открих тонове зловония и невероятни истории. Открих и доказателства за смели и достойни българи, които успешно са се борили против отрепките. Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимеющ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам.кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик.

Забелязвате ли, че е без значение дали сме през 1933 или 2016 г.? И днес кметове и общински съветници, ако им се плати са готови да преместят и гробовете на майките си.

Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо.

И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам.кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването ѝ. Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“.

Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат.

Интересна история, нали? Финалът ѝ също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.

Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам.кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали?

Обаче един въпрос продължава да ме мъчи. Кой, по дяволите, гласува за изродите?

 

Ивайло Зартов, 19 май 2016 г.

Разрез

1

inner10414607

Бойко Борисов бил лъжец. По един и същ въпрос сутринта имал едно мнение, на обяд – друго, а вечерта – трето. Освен трите основни версии, през деня се появявали още около 15-тина плаващи полутвърди – полумеки решения. Въобще това Бойко Борисов да ти даде дума, да ти обещае нещо, нищо не значело, защото той не бил обикновен лъжец, а патологичен…

Чували сте ги тия приказки, нали? Аз им се наслушах и си викам: А бе, тоя човек не може да е чак такъв идиот. Трябва да си има някаква причина за неадекватното му поведение. Оказа се, че причината не е една, а са много, ама страшно много причини. За да го разберем, се налага да му направим едно леко анализче. Какви са желанията Бокови? Какви са неговите мечти и цели? Да продължи да граби, да запази вече награбеното и да не се повдига въпроса за неговото минало. В общи линии това са трите главни въздишки на Боко. За да се случват е необходимо той да остане на власт, но не просто да е най-отпред на сцената с микрофона. Много по-важно е да успее да бетонира тила си. Да навърже към себе си достатъчно прокурори, съдии, полицаи, журналя и прочие обслужващ персонал, които да му служат до гроб. Слугите обаче, колкото и да са талантливи не могат да му дадат главното – гаранции за необратимост на процесите, безнаказаност и безоблачно бъдеще. Тези благинки наш Боко може да получи само от чуждите си господари. Като всеки васал и той е зависим от благосклонността на така наречените „велики“ сили. За да имат полза от него, за да им е нужен, той трябва да е в позиция, от която да може да защитава интересите на господарите си на поверената му територия, в случая – България. От тук започва шизофренията на носителя на черен балтон.

Никак не му е лесно да угоди на всички. Според бившия руски посланик Потапов, Бойко Борисов е много по-наше момче от Гоце Първанов, Станишев и Волен Сидеров взети заедно. Американците са наясно, че Боко е дупе и гащи с руснаците. Ето какво пише в „секретния“ доклад на посланик Джон Байърли от 05.09.2006 г.: „Борисов поддържа тесни връзки с руското посолство и с ЛУКОЙЛ“. „Редовните му срещи с представители на руското посолство получават по-малко публичност“. Докато в същото време: „Борисов често се хвали с близките си връзки със службите за сигурност на запад, включително и тези в САЩ“. „Борисов многократно ни уверява, че подкрепя близките отношения със САЩ, включително и базирането на американски войски на българска територия“.

Какво виждаме дотук? Зависимият от Москва Бойко Борисов се натиска и самопредлага да бъде зависим и от САЩ, ако те се навият разбира се да ползват обща проститутка с руснаците. Защо руските господари нареждат на Боко да подкрепя разполагането на американски войски в България? Отговорът е очевадно елементарен, прост и исторически обоснован. Защото това дава възможност на Путин да сочи с пръст агресивната американска политика, как те разполагат свои бази все по-близо до Русия. А това му дава възможност да укрепва, да бетонира собствената си вътрешна власт. Чрез соченето на външния враг, на все по-засилващата се опасност: Ето, американците разполагат свои бази и тук, и там, и там… Ето, трябва да увеличим военните разходи, да се мобилизираме, да се стегнем, да дадем отпор на евентуалния агресор… Подобни психологически обработки на населението винаги действат в полза на Путин. Управляващите в САЩ и Русия имат полза едни от други, само ако си противостоят, ако са врагове. Те нямат полза да бъдат партньори. Всъщност тяхното партньорство се изразява в това публично да се карат, да се боричкат, да се плашат, да се обвиняват… Театърът е подобен на този между българските партии – как се „карат“ по между си за пред балъците -избиратели, само че играта е на много по-високо ниво. Боко всячески се старае да си изгради образ на човека на САЩ и Европа, като в хвалипръцкането си прекалява и преиграва. Но от доклада на Байърли се вижда, че американците нито са слепи, нито са глухи: „Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „ЛУКОЙЛ България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев (и Русия) играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Взаимоотношенията Борисов – Златев са много по-дълбоки и по-широки от това, което се вижда в публичното пространство. За тези взаимоотношения получихме информация по други канали“. И още: В грама от 2008 г. на посланика на САЩ Нанси Макълдауни четем: „Независимо от проевропейското му говорене, според вътрешни източници Борисов е по-скоро „скрит“ коз на руснаците. Той е близък на директора на ЛУКОЙЛ в България – Валентин Златев, за когото се твърди, че е спонсор на ГЕРБ с пари в брой“. „Диверсифицирайки залозите, Златев също е и голям финансов покровител и на БСП, и на други политически партии в България“.

В последното изречение виждаме нещо, което отдавна си знаем – в България политическите партии са всъщност от един отбор. Те са с общи кукловоди – спонсори и само за пред малоумните и лековерни избиратели се правят, че са различни. Уж едните са леви, другите – десни, в центъра, отдолу, отгоре… Русофилски, русофобски, проевропейски, турски, „патриотични“, баш от по-най-патриотични… Надуваемите кукли – политици само играят театър, като уж се ритат по кокалчетата , разделят и управляват българските граждани, тоест грабят. Тези неща си ги знаем. Трябва да си кръгъл, тотален и завършен кретен, за да не си го разбрал през последните 26 години. Най-пресният пример можете да видите от записа на конгреса на Гоцевото АБВ. Разлюбилите Бойко Борисов (Гоце Първанов и Румен Петков) седят на трибунката. Официални гости са им ръководни кадри от ДПС, които открито заявяват пред залата, че са горди че Президентът Гоце е бил избран с гласовете на ДПС. Веднага след това обяснение в любов, на сцената се появява уж големият „патриот“ Краси Каракачанов – шефът на ВМРО, който копира мазната депесарска усмивка пред Гоце. Иначе яростни „врагове“, ДПС и ВМРО са заедно при Гоце и заедно го облизват. В същото време Каракачанов пък е в сговор с партията на Далавери Симеонов в ПФ („Патриотичен“ фронт). Този ПФ и Далаверковата партия са адски против ДПС и Турция, ама това не пречи ПФ да облизва Бойко Борисов, заедно с друга протурска партия (на Корман Исмаилов), която пък е част от коалиционния им партньор РБ (деформаторски блок).

Успяхте ли да проследите свинските черва? И за да стане още по-шизофренно, същата вечер гледах същия този Кр. Каракачанов на гости на Волен Сидеров в партийната му телевизия! Партньорът, ортакът на Далавери от общия им ПФ гостува на неговия конкурент и личен враг Волен?!? Жалко за хорицата, които чистосърдечно са се самоизлъгали и са повярвали на която и да е от разбойническите банди, нарекли себе си партии.

Ситуацията има едно единствено и много просто обяснение: Всички са част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Днес на върха на ДОПГ е сложен Бойко Борисов, който трябва да угоди на господарите си отвън, на господарите си отвътре и на всички кланове на ДОПГ. Никак не му е лесно. Затова се създава впечатлението, че Боко лъже с 1000 оборота в секунда.

Ограбват България от 26 години, преминаха през приватизации и заменки. Сега са на мода обществените поръчки, европейските фондове и външните заеми. Геноцидът продължава. Въпросът не е в това дали Боко е лъжец и защо е такъв. Много по-интересно е кога ще се свършат олигофрените, които гласуват против себе си? Кога ще изчезнат малоумните последователи на Боковци, Станишевци, Гоцевци, Догановци, Симеоновци, Сидеровци, Костовци… Вече изминаха 26 години. Още колко по 26 години трябват, за да се събудят донорите?

 

Ивайло Зартов, 17 май 2016 г.

Играта

1

games_scrabble

Вчера си купих уникалната компютърна игра „ДОПГ срещу Народа”. Всеки играч може да избере от кой отбор да бъде – от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) или от Народа. Вътре, във всеки един от тези главни отбори има възможност за допълнителен избор. В ДОПГ можеш да бъдеш олигарх, местен феодал, политик или магистрат.

В категорията „Политик” има и подварианти: депутат, министър, партиен функционер, шеф на държавна агенция, комисия. В категорията „магистрат” може да изберете следовател, прокурор или съдия.

В отбора на „Народа” също има различни възможности. Можете да бъдете: безработен, работещ на минимална работна заплата, пенсионер, научен работник, учител, лекар… Вариантите сред работещите са много. Общото е, че парите не ви стигат за да си плащате сметките за парно, ток, вода, телефон, лекарства, храна…

Глобалните задачи на двата отбора са: за ДОПГ – да краде, да граби, да смуче данъци, да вкарва закони в своя полза, да пази награбеното чрез репресивните МВР, прокуратура, съд, журналя, бирници… и още куп държавни служби и звена, предназначени да смажат всяка съпротива, всяко инакомислие и всеки полъх за промяна на системата. Играещите в отбора на ДОПГ правят периодически „избори”, които предварително са подготвени и нагласени. Купува се СИК, ОИК, РИК, задействат се държавните институции и медиите за отвличане на вниманието и нахъсване на балъците. Резултатите са известни преди започването на „изборите”. Да бъдеш в отбора на „ДОПГ” е лесно. Не се изискват кой знае какви способности.

Обаче ако играете в отбора на „Народа”, няма да ви е толкова лесно. Там задачата ви е да оцелеете поне на първо време. На по-горните нива става още по-сложно. Да се грижите за деца, за родители, за съпруга/съпруг. При това може да пробвате да го правите като безработен, като наемен работник или като опитващ се да прави собствен бизнес. През цялото време трябва да отразявате атаките на държавните копои, които ви рекетират на всяка крачка. Притискат ви, изстискват ви чрез непосилни сметки, цени, рушвети, глоби, наказания, репресии. Можете да останете на улицата или да ви тикнат в затвора. Изключително тежко е да играете като част от „Народа”.

В играта е предвидена възможност за крайна победа на Народа над ДОПГ. Но за целта ще ви се наложи едновременно да оцелявате, да се грижите за близките си, да устоявате на ударите на ДОПГ, да успеете да отделите време и сили, за да прогледнете. Да се образовате, да научите как работи системата. Да разберете защо на вас и подобните на вас е толкова трудно, защо сте толкова зле и непрекъснато сте на ръба на оцеляването. И когато разберете защо и кой е виновен, ще откриете двойния враг. От една страна ДОПГ, от друга – вашето собствено търпение, безхаберие, покорство и раболепие. С това, че сте открили врага, нищо не свършва. Напротив. Тепърва трябва да се обедините с такива като вас, да се организирате, да създадете форми на съпротива, да се сетите как може да победите ДОПГ и себе си и да го направите.

Играта е много, много сложна. Да достигнеш до последното ниво и да победиш не е по силите на всеки. Защото по пътя се оказва, че трябва да се откажеш от много лични заблуди, от много свои дребни утехи и удоволствия. Ще ти се наложи да избираш между личното ти възприятие за собственост – моето семейство, моят апартамент, моята кола, моята…, моето… и звучащото общо и неконкретно – моята Родина, моят народ. Ако продължаваш да се държиш за личното, няма да достигнеш последното ниво в играта и няма да победиш. Победата над ДОПГ е възможна само след себеотрицание, след абсолютното отричане на собствените материални придобивки и сърдечни привързаности към семейство и близки. Защото врагът от ДОПГ използва твоите привързаности, като твои слабости. Натиска те точно там и ти тръгваш по пътя на компромисите и губиш. Единственият начин да победиш е да се отречеш от всичко лично. Фокусът, целият трик е в това, че защитаваш близките си и личното си, отричайки се от тях и от него. Именно, когато останеш без окови ставаш непобедим и недосегаем за ДОПГ. И тогава побеждаваш в името на целия Народ, с което пък в частност защитаваш  и личното си и близките си, които преди това си зарязал и отхвърлил, за да можеш да станеш неуязвим победител. Безкористността е твоята сила. Себеотрицанието е твоята победа.

 

Ивайло Зартов, 18 май 2016 г.

Гоце, Румен, Боко и невъзможната любов

2

boko-parva-petkov1Ромео вече не е същият. И Жулиета е някаква друга, неприличаща на себе си. Гоце Първанов и Румбата Петков напуснаха любимия си Бойко Борисов. Ох, каква драма, каква мъка. Кой кого прелъсти така и не стана ясно, а още по-мътни останаха причините за развода. Семейното огнище изстина неочаквано и непонятно. Любовният извор ли пресъхна? Битовизми ли посипаха сърцата на младите влюбени? Полови смущения ли се появиха в иначе тъй страстните взаимоотношения? А каква красива любовна история беше, помните ли? През какви жертви, през какви трудности трябваше да преминат младите, за да се съберат.

Още когато Гоце беше президент, а Румен- министър на вътрешните работи някакви подли американци нападнаха Боко и се опитаха да хвърлят сянка върху девствеността му. В списанието „Интернешънъл куотърли” написаха, че Борисов бил мутра, бандит, разбойник… Обаче Гоце и Румен скочиха, разкъсаха ризите си, изпъчиха гърди по вестници и телевизии и защитиха честта на любимия си. Не било вярно, че изгората им е мърсувала преди сватбата. Клеветят го мръсниците презокеански.

Нежната неистовост, с която Гоце и Румен бранеха любимия си предизвика вълни от трепети в мало и голямо. Около лагерните огньове пионерчета редяха стихове, а по селските мегдани бабите плетяха песни за необикновената любовна приказка.

Мина се, не мина време и животът ни поднесе нещо, което дори по книгите и филмите го няма. В името на любовта Гоце и Румен сториха немислимото. Изоставиха своята 120-годишна Българска Социалистическа Партия, партията-майка, партията, която им беше дала всичко! Шок и ужас! Облещените очи на невярващите им другари ридаеха. Как така? Как е възможно? Как можеш да се отнесеш по този начин със семейството си, с най-близките си? Даа… Любовта не знае граници, не признава никакви правила. Скъсали своята социалистическа пъпна връв, вече нищо не стоеше между Гоце, Румен и Бойко. Още повече, че и тримата са отрочета на баш-партията, баш-майка на всички съвременни бг любовници – БКП (българска комунистическа партия). Комунистите Гоце, Румен и Бойко сякаш вървят по различни пътеки, които обаче ги отвеждат всеки път до общото ложе. Превратностите на съдбата буквално спират дъха на почитателите на любовни романи.

Гоце и Румен се преобличат като социалисти. Стават любимци на Кремъл и яростни проводници на Путинските разбирания за любов в България. Големият руски шлем: „Южен поток”, „Белене”, „Бургас-Александруполис” позволява източването на милиарди левове от държавната хазна. Първанов и Петков са щастливи, старанието им е оценено, те са №1 в очите на Москва. В онези години руският проект Волен Сидеров, Валери Симеонов, СКАТ и АТАКА все още прохожда и е в стадий „какавида”. В съседната стая комунистът Борисов се превръща в Гербаджия. Пред него стои тежката задача някакси да убеди европейската публика, че сърцето му е свободно. Хем е преизпълнено от любовни трепети между него и назначения за руски генерал-губернатор на България, шеф на Лукойл Валентин Златев, хем се кълне във вечна вярност на САЩ и ЕС. В и без това сложните и усукани Бокови чувства по едно време нахълтва и Волен, който публично заявява, че е лудо влюбен и безрезервно ще крепи Боко. И то, след като преди това го е плювал и храчел до насита. Ама така е то в любовта. Омразата се превръща в любов и любовта – в ненавист. Това сме го виждали.

Неразбираем остава разводът по взаимно съгласие между Гоце, Румен и Боко. Какво излиза? Излиза, че е било брак по сметка, така ли? Как може почти две години да мачкат заедно чаршафите и след това без да посочат никаква конкретна причина, да се разделят? ГЕРБ и АБВ, Боко, Гоце и Румен. Любов ли е това или какво? Възможно ли е да си влюбен на едно място, на друго да обичаш, а да се сношаваш на 5-то, 6-то и 7-мо… Това вече не е любовен триъгълник, не е и осмоъгълник. А като се сетя и за това как Янето Янев щеше да уволнява Корупцията, а после тя, Корупцията го назначи за свой съветник – картинката заприличва на оргия.

Ееех, мъка, мъка… къде остана чистата любов?

 

Ивайло Зартов, 16 май 2016 г.

Далавери Балевски или държавата на изхлузените гащи

0

vizhte-valeri-simeonov-spodeli.eu

 

 

 

 

 

 

www.spodeli.eu

Кога човек си сменя фамилията? Ако човекът е от женски пол е нормално да вземе фамилията на съпруга си, това си го знаем. Защо обаче мъж би си сменил фамилното име? Ако баща ти се казва Симеон Балевски, а твоето първо име е Валери, каква ли ще е фамилията ти? Лесно е – ти трябва да си Валери Балевски, нали така? Така, така, ама не е точно така. Кой знае защо нароченият за собственик на ТВ СКАТ, баш от по-най-„патриотът“ от Бургас се е отрекъл от бащината си фамилия и се именува Валери Симеонов?! Странна работа. Още по-странен е фактът, че нито един от българските журналя не го попита директно що тъй? Не че нямат възможност, канят го всеки божи ден по сутрешни, обедни и вечерни блокове. Питат го за какво ли не, но за това – не щат.

Днес седесарят Коцето Марков е дупетат от Деформаторския блок. Валери Симеонов – Балевски също е дупетат, само че от „Патриотичния“ фронт. В Парламента Валерко всячески се старае да си създаде образа на „мъжагата“. Той е рязък, остър, непримирим борец за благини. Случайно да сте чули поне една лоша дума от Валери по адрес на Коцето в Народното събрание или някъде по безбройните телевизионни участия на „патриота“? Не сте. А това е много, много странно. Ще кажете, че нищо учудващо няма, защото всъщност Валери и Коцето са част от властта и заедно управляват България. Кокалът е в ръцете на четириглавата ламя ГЕРБ, АБВ, деформатори и „патриоти“. Нормално е помежду си да се обичат и да не се плюят едни други. Не се връзвайте на номерата на Гоце Първановото АБВ от 10.05.2016 г. за напускането на коалицията. Любовта между Бойко, Гоце и Румен Петков е стара и ръжда няма да хване.

Да се върнем на казуса Валерко-Коцето. Хората без деменция помнят, че докато К.Марков беше зам.кмет на Бургас, Валери Симеонов и неговата кабеларка не спираха да го храчат. Репортажите за крадливия зам.кмет бяха безчет. Как някакви 8 милиона за детски площадки били отишли във фирми на жената на Коцето. Как били изхарчени милиони общински пари за катерушки, пързалки и люлки, пък те не стрували толкова, а в пъти по-евтино. Крадливият зам.кмет беше разкъсван систематично. Ден след ден се осветяваха схемите му. Валери Симеонов и ТВ СКАТ бяха истински борци за правдини и защитници на ограбваните бургаски граждани.

Бяха. Днес Коцето и Валери са първи дружки в Народното събрание. Какво стана с далаверите на зам.кмета не е ясно. Какво стана с интересите на бургаските жители е ясно – нищо! Всичко е шито-покрито. Тишина. Знам, знам. Ще кажете, че това е в реда на нещата. И срещу ГЕРБ и Бойко Борисов имаше ежедневни плювни по СКАТ. Валери се скъсваше да реве какви бандити били гербаджиите и… какво? И нищо. Сега са в една лодка и хич не върви да разобличаваш себе си. Заедно глозгат кокала и мълчат. Затова по СКАТ вече няма какво да се гледа, освен двете любими теми: казаните с ракия и турската опасност. Ах, Валери, Валери, ах Балевски… Нали си защитник народен. Кой ти пречи в Парламента да изобличиш Коцето Марков – бившият крадлив зам.кмет на Бургас? Ами Бойко Борисов, той вече престана ли да бъде мутра, престъпник, бандит и разбойник? Ах ти, „патриоте“ поврътлив! В това отношение приликата между кумците Валери и Волен е уникална. Сидеров също се пенеше предизборно срещу Бойко, а после му се отдаде безрезервно и по любов. Без съмнение поведението и на двамата е адски „патриотично“, комично и гнусно. Интересен въпрос е за какво Валери използва кабеларката, за рекет ли? Като бухалка ли я върти? Който не си плаща такса спокойствие, го плюе и разобличава в името на собствения си джоб.

Повече светлина върху хигиената на ултра-мега-хипер „патриота“ хвърли бургаския бизнесмен и общенске съветник Георги Иванов. След обилно изнудване, той кандисва да плати такса спокойствие в размер на 125 хиляди лева! Само да не си помислите, че се е откупил до живот. Тази умопомрачителна сума му е гарантирала, че няма да бъде плют месец – два, не повече. След това му е напомнено, че е време за следваща вноска и човекът не издържа. Вади всичко на показ. Иванов демонстрира документ за платените от него пари, който прилича на билет за баня. Сезира всички възможни държавни институции: прокуратура, НАП, ДАНС, икономическа полиция… И какво се оказа? Излезе, че Далавери и селската му бухалка са чисти, като сълзица. Това пък бетонира убеждението, че Симеонов-Балевски и СКАТ са проект на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) и са недосегаеми. Не че не им се правят проверки, правят се, за да ги изкарат ангели.

Въпросът кое крило на ДОПГ стои зад лъжепатриотите е важен. Отговорът е очеваден. Необходимо е само лекичко да се върнем назад и да си спомним как широката публика беше активно заблуждавана, че отборът на Далавери Симеонов, Волен Сидеров, СКАТ и партия АТАКА е български отбор. В желанието си да ни убедят, те дори изкарваха на протести срещу руския проект „Бургас-Александруполис“ свои членове и симпатизанти. Трябва да не се забравя, че протестираха рамо до рамо със симпатизанти и членове на ГЕРБ! АТАКА и ГЕРБ се „биеха“ против руските интереси. Каква мелодрама! Какъв сценарий! Сега седнете, за да не паднете. Автобусите с протестъри бяха платени от руската „Лукойл“ – от бойфренда на Бойко Борисов – Валентин Златев!

Какво се излюпи от тази шизофрения? Маските паднаха, гащите и те паднаха и лъсна пряката връзка Москва – АТАКА. О, ужас! Какъв шок и каква изненада. „Патриотите“ се оказаха чужди патриоти. Дали са руски, турски, американски или бангладешки е все тая. За България това са предатели. Смешно и супер нескопосано кумците Далавери и Волен се опитаха да ни внушат, че са скарани помежду си. Уж за някакви милиони, че не са ги поделили. Уж на някаква битова тема. Волен си направи своя телевизия и пое напълно открито по руските пътеки, а Далавери уж се разграничи. Видите ли, той и СКАТ си остават „истинските патриоти“. Сценаристите подсказаха на Далавери, че ще му трябва негова си партия и за да се набива в мозъците на наивниците, я нарекоха НФСБ (Национален фронт за спасение на България), който пък се вля в ПФ (Патриотичен фронт).

Туй то! Няма мърдане. Щеш, не щеш, ще повярваш! Патриотичният – това, патриотите – онова… Журналята се скъсват да канят новите „патриоти“ по студиата, точно както преди това  „патриотизираха“ и вече бившия бг родолюбец и настоящ открит рубладжия Волен. На Сидеровите сбирки винаги присъстват я руския посланик, я руски депутати, а руските знамена са повече от българските. Тук е момента да се замислим защо така яко се възмутихме от това, че на учредяването на Местановата партия ДОСТ присъстваха турския посланик и турски политици, а пък при Волен и „братушките“ не сме чак толкова възмутени. А и турски знамена не видях да се веят при създаването на новата турска партия в България. За разлика от Волен, който е в режим на директно преброяване на проруските гласове в страната ни, на Далавери му е наложена играта „криеница“. Той трябва да се прави, че не е руски проект. Старае се молодецът, но колкото и да се мъчи има неопровержими факти, един от които е „странната“ слепота, която е обхванала ТВ СКАТ и самия Далавери по отношение на доказания със съдебно решение блудник – руски почетен консул в гр. Бургас, екс милиционерът Тонко Фотев. Уж СКАТ и Валери са безкомпромисни срещу „лошите“, ама само наужким е така. От началото на 2012 г. е окончателното и неподлежащо на обжалване решение на съда, с което Т.Фотев – руски почетен консул е обявен за доказан блудник.

Фотев живее и твори в гр.Бургас, в леговището „патриотско“. Буквално пред очите и носовете на иначе всевиждащите и всепомирисващите Далавери Симеонов и подопечните му скатаджии. Но няма да намерите нито една тяхна дума по темата. Вече 4 години „патриотите“ не искат да видят, че в техния град се намира блудник – почетен консул на Русия!  Т.Фотев го возят с червен дипломатически номер на автомобила му. Никой не знае какво изнася и какво внася при разходките му в Турция. Никой и не пита. Общите им господари не разрешават. Като говорим за общи господари е ясно, че никакви чужди интереси не биха могли устойчиво да покълнат на българска земя без активното съдействие на безродни подлоги.

Още през далечната 1994 г. е замислено създаването на ПС (Патриотичен съюз). Димитър Иванов – Гестапото, шефът на доносниците в ДС (Държавна сигурност) съгласува идеята с Андрей Луканов, Кольо Добрев и Любен Гоцев. През 1998 г. се създава ДЕР (Движение за единство и развитие), по-известно като „Генералското движение”. Основатели са Димитър Иванов, Николай Добрев и Любен Гоцев. Те решават кой да влезе в ИК: Бриго Аспарухов, Димитър Димитров, Драгни Драгнев, Кръстьо Трендафилов, Младен Червеняков, Петър Анастасов… Генералското движение обединява 126 бизнесмени, кметове, бивши милиционери, издатели… Това Кремълско пипало има много изтърсачета в България: Гоце Първанов, Йоан Костадинов, Волен Сидеров, Далавери Симеонов, Тонко Фотев, Бойко Борисов, Вальо Златев… списъкът е дълъг, срамно дълъг. Някои от надуваемите кукли вече не се крият и гордо служат на Москва. Други, все още се правят на калинки, на „патриоти” и на по-баш от най-„патриоти”, като другарят Балевски например.

Между другото, някой знае ли какво стана със смешката, наречена „Парламентарна комисия за разследване на руско-турското влияние в България”? Предлагам да се създаде комисия, която да потърси българското влияние в българската политика. Ето това ще бъде истински тежка и почти непосилна задача. В държавата на изхлузените гащи да се намерят българи, отстояващи българските интереси. Ама така е то, като отвсякъде ни натискат ешелони от матрьошки.

 

Ивайло Зартов, 10 май 2016 г.

Да живее ДОПГ!

1

колаж-Кирил-Стаменов

 

 

 

 

 

 

 

На бойното поле се хвърлят мъгли. Издигат се димни завеси. Противникът трябва да ослепее, да не вижда. През това време можем да се прегрупираме, да отстъпим незабелязано или да се придвижим напред. Можем да правим каквото си пожелаем – врагът не знае какви ги вършим.

Ние сме ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Сборен отбор от крадливи, нагли и корумпирани и в червата политици и магистрати. С нас, разбира се са и нашите приятели – олигарсите и местните феодали. Всички заедно ограбваме българските данъкоплатци. Разкатаваме ги. Лъжем сганта, баламосваме ги. Важното е робите да си мълчат, да си траят, да вярват в светлото бъдеще и да чакат, най-вече да чакат. Някой да ги оправи, някой друг вместо тях да воюва за собствения им живот. Някой друг да им донесе жадуваните справедливост, законност и възмездие. Нека чакат. Нека вярват в дядо Коледа. Нека дори си помечтаят ние сами да се самоарестуваме и самоосъдим.

Ха-ха-ха. Идиоти. Удобни идиоти. Пред нас винаги са стояли две главни задачи: Как да запазим вече награбеното и как да продължим да крадем необезпокоявано. За целта ние назначаваме главните готвачи – тези, които раздават порциите и тези, които държат черпаците. Естествено, че сме им нахлузили всевъзможни екстри и тежки и отговорни титли – президенти, премиери, министри, зам.министри, шефове на държавни агенции и комисии… Ние назначаваме и кучетата-пазачи. Грабежът е невъзможен без тях. Като започнем от Главния прокурор и неговите хрътки, минем през ВСС, ВКС и стигнем до кривосъдници от всякакъв ранг и порода. Мастиите и помиярите са особено полезни.

Ние храним и журналята. Специален отбор от дезинформатори с двойно предназначение, даже с тройно. Когото е нужно, могат да разкъсат медийно, когото трябва ще изкарат ангел. Така действат и кривосъдниците ни, само че в съдебна зала и „в името на народа“. Ха-ха-ха… Това е особено смешно – „в името на овцете“. Всъщност всичко се случва от наше име и в наше виме. Вимето е народно, а името е ДОПГ. Журналята са особено ценни, когато трябва да се отвлича вниманието на балъците, тоест постоянно. Затова ефирът е засипан с катастрофи, криминални хроники, затворници, кучета, котки, игри на късмета, лотарии и прочие важни простотии.

Времето си минава, годините се търкалят, ние ставаме все по-богати, а робите – все по-бедни, нещастни и чакащи. Междувременно ние ежедневно обикаляме телевизионните студия и допълнително ви облъчваме вас – олигофрените с умни и лепкави алабализми. Произвеждаме купчини от фалшиви мини скандалчета, които запълват мозъчните ви клетки и вие се чувствате все по-объркани и ошашавени. Докато се радвате на шоуто, ние си разпределяме обществените поръчки, смучем парите от Европа и теглим милиарди външни заеми, които вие и вашите деца ще връщате. Схемата е проста: ние теглим и усвояваме, вие връщате.

Удобни идиоти. Ха-ха-ха. Преди приватизирахме, заменяхме и общо взето крадяхме на караминьол. Сега ви грабим също толкова нагло, но с повече вкус. Нали знаете приказката „Апетитът идва с яденето“? Е, ние се храним повече от обилно и апетитът ни е ужасяващ. Живи ви ядем. Вас, вашите родители, вашите деца и техните деца… Но вие си трайте, мълчете си, кротувайте си и чакайте.

Да живее ДОПГ!

 

Ивайло Зартов, 16 април 2016 г.

Особености на българския парт-идиотизъм или болката на Жорката

2

cbig_2511465

 

 

 

 

 

dnevnik.bg/comix

 

Съседът Георги е много готин. Вярва в Дядо Коледа и в Дядо Мраз. Влюбен е в Снежанка и непрекъснато се оглежда за седемте джуджета. От известно време обаче в очите на Жорката я няма искрицата. Ходи един такъв посърнал и тъжен. Не се сдържах и го попитах какво му е. Болен ли е, какво се е случило?

– Ох – изхлипа Гогата – Вече нищо не е същото. То отдавна не е, ама нали все се надява човек… Готов си всячески да се самоизлъжеш, щото много ти се иска да вярваш в чудеса… Ох, как боли.

Нищо не разбрах. Виждам го, че страда човекът, но защо – не схванах. Изведнъж, докато аз се чудех, той се отприщи и си изля цялата болка:

– Ето, видя ли какво стана на 20.04.2016? 5-та поредна присъда за Волен Сидеров, 5-та пробация и глоба-удържане на % от депутатската му заплата. Кое е интересното ли? Първоначално Волен отричаше, не признаваше вина. Като талибан се бореше, щото бил невинен и набеден. И хоп! Салто-мортале, фокус-мокус изведнъж се признава за виновен. Сам се признава и сключва 5 споразумения с прокуратурата за по-благи присъди, които съдът одобрява. Волен – невинният 5 пъти се признава за виновен! Така. Сега въпросът е кога лъже величавият борец за рубли? Когато се кълнеше, че е девствен или когато 5 поредни пъти се примоли за милост? Ситуацията всъщност не е напълно нова. Всеки, който не е с деменция помни как Сидеров предизборно крещеше, че Бойко Борисов е мутра, престъпник, бандит, братовчед на Дявола… И пак същият оратор, веднага след изборния ден пристана като вярна невеста на бандита и обяви, че е по любов..? – Жорето се задъха и аз успях да се вмъкна в паузата:

– Добре де, какво ти дреме пък на теб, че Волен лъже?

– Как какво? Нали се нарича патриот, националист, борец за правдини… Срамота! Умирам от яд. То и кума му Далавери Симеонов, и той е същата стока. По сто пъти на ден се тупа в гърдите, че е истинският, оригиналният патриот, националист и борец за правдини: „Ние патриотите – това, ние патриотите – онова…” Да де, ама пак всеки, който няма амнезия помни как по ТВ Скръб /СКАТ/ плюеха по Бойко Борисов и пак за същото, че бил мутра, престъпник, бандит, акушерка на Злото… и т.н. И какво стана? Волен №2. Минаха изборите и Далавери повтори срамотата на кумеца си. И той се гушна с бандита, и той го заобича страстно и влажно. Трагедия. Преди като гледах кабеларката на Симеонов, ми ставаше драго – критики, разобличения, антикорупционни практики, репортажи срещу властта. А сега какво? Няма нищо за гледане. Умрели предавания за нищото. Дъра-бъра, международното положение, ракията, казаните за ракия и пак дъра-бъра за нищото. Тъпо, скопено и логично. Как да плюеш против себе си? Нали вече Валери е част от властта, нали вече и той се докопа до баницата, до кокала и до порциите. Срам! Ето това са тия двамата, дето най-силно врякат, че са патриоти! Мамка му, как да не полудее човек от яд? Какви патриоти бе? Лизачи, лъжци, отрепки…

Тук моят, иначе кротък съсед се отнесе и псува около 15 минути, при това без да повтори нито една от благословиите си. Явно много му се беше насъбрало.

– А помниш ли оня, третия смешник – Янето Янев, дето щеше да уволнява мутрата? И той се пенеше по трибуни и площади срещу бандита Бойко. „Стоп на корупцията!”, стоп на не знам какво си… И накрая – съветник на Борисов по антикорупционните въпроси!? А, стига бе! Ебаси патриотите, мъже били. Какви мъже бе? Путконосци в панталони, виждал ли си? Да ме прощават жените за сравнението, ама то това е най-гнусното от всичкия гнилоч, за който се сещам. Патриоти ми били. Тия другите поне са си откровени крадци. Гоцето, Бойко, Сергей, Иван, Ахмед, Симеончо… и цялата им шайка, тия поне не се напъват да се правят на родолюбци. Гепят, лъжат, смучат парите на данъкоплатците, та чак ушите им пращят. Дето се вика – и с гъзовете си ручат, но поне не заиграват с патриотичната линия. Ах, чакай да не забравя и Дудука от Пловдив – Баречката. Нали не ни е хванала склерозата? Помниш, че и той го раздаваше гига-патриотично. И той премина през двата етапа в сношенията си с Бойко. От „Генерале, мой кумир, моя пътеводна звезда…!” до закани за фелацио. Като ги наредиш един до друг Волен, Валери, Яне и Ники, знаеш ли коя е най-важната прилика/разлика между тях? Руският посланик. Пратеникът на Кремъл е почетен гвоздей на всички Воленови веселби. Когато балъците, излъгани от марката Сидеров намалеят достатъчно и той вече не успее да влезе в Парламента, тогава московският висок гост ще забрави за Волен. За какво му е, като няма влияние? Тогава обаче Товарищът ще започне да ни радва от купоните на Волен №2 – Валери Симеонов и неговите баш от по-най-„патриоти”. Маските ще паднат и водката пак ще се лее. А при Янето и Дудука руският посланик няма да играе казачок, те вече си изпяха песните и не са интересни. Ебаси продажниците, ебаси свиркаджиите! То, всъщност тия амеби не само за рубли са готови да свирят. За евра, долари… виетнамски донги и албански леки, за всякаква твърда и мека валута ще надуят кавала. Патриоти били. Боже, Боже…

Моят съсед Георги, вече видимо поуспокоен и останал без дъх, отново се оклюма и бавно закрачи в неизвестна посока, а след него се затътриха седемте джуджета, влачейки за косата бездиханната Снежанка…

 

Ивайло Зартов, 21 април 2016 г.

Go to Top