Наградете съдия Даниела Талева

1

inlife.bg (1)

До ВСС

Инспекторат към ВСС

Ръководител движение на СГС

Предложение

Другарки и другари, членки и членове на Висшия съдебен съвет, инспектората към ВСС и не на последно място шеф диригентът на Софийски градски съд.

Здравейте кривосъдници! Покрай случая с турския шофьор Бекташ, който уби двама български граждани и избяга благодарение на съдия Николета Николова от СГС разбрах, че само вие можете да накажете съдия Николова. Ясно е, че дори и да го направите това ще е нещо като полустрого мъмрене зад строя. Тоест, на маса и в съпровод от бурни наздравици при усвояване на поредния рушвет. Естествено, вие няма да смъмрите съдия Николова и не защото гарван гарвану око не вади, а защото тя е действала според „вътрешното си убеждение“. Демек – така е преценила, така е направила. Толкоз. Само припомням, че в арестите и следствените групи по затворите  в България е пълно с български граждани, които имат адресни регистрации, семейства, работа… и не са убили никого, но въпреки това вие, кривосъдниците ги държите до 1 година зад решетките без присъда пак заради вашите „вътрешни убеждения“. Всъщност за никого не е тайна, че измъчвайки хората и техните близки, си осигурявате  подкупи, за да им смените мярката за неотклонение, нали така?

Та, като разбрах, че можете да наказвате съдии, осъзнах съвсем логично, че имате властта и да ги награждавате и страшно се зарадвах. Предлагам ви да наградите с всички възможни медали и ордени накуп съдия Даниела Талева от СГС. След като изложа накратко мотивите си, ще се убедите, че тя е идеална за вашата организация – ДОПГ (държавна организирана престъпна група) и ще ви служи вярно като куче, по-точно казано като кучка.

Мотиви: съдия Талева е удобна – тя е зависима. През 2008г. съпругът й е арестуван на Кулата по аферата „Пътни такси“. Независимо от това какво се е случило с делото през годините, тя е съпруга на криминално проявено лице. Без значение е дали впоследствие се е развела – с парите от пътните такси тя се е хранила на гърба на българската държава. По това време Даниела Талева е била адвокат и хонорарите на престъпниците не са й нагарчали. Даниелчето е от Петрич и в това хубаво градче още се разказват легенди за Даниела, Жанка и тяхната момичешка група, известна като група СПИН. Огън били момичетата, сърцати, дащни и неуморни. Това последното го пиша не за друго, ами за да схванете колко е трудолюбива Даниелка още от малка. А на вас са ви нужни такива трудохолици, които са готови да работят денонощно, нали? Освен изброените плюсове дотук, съдия Даниела Талева ще ви бъде безпощадно полезна и като майстор на официалните документи с невярно съдържание. Можете със собствените си очи да се уверите в това, като погледнете протоколите от 31.03.16г. и 28.07.16г. от публичните съдебни заседания по УПО, които са проведени в сградата на Затвора, гр.София. Аз ви изпращам по един протокол от всяко заседание, но вие ще видите че всички са идентични. Протоколите са като близнаци, при това става въпрос за 24 протокола от 28.07.16г. и още 20-тина от 31.03.16г. Във всички пише едно и също: „…взех си поука, признавам се за виновен..!“. Само че, скъпи и неуважаеми другарки и другари кривосъдници, никой от явилите се кандидати за УПО не е изричал тези думи. За справка попитайте присъстващите прокурор, началник на Затвора гр.София и другите официални лица, като преводачите на чужденците – кандидати за Условно предсрочно освобождаване. Под всичките тези протоколи е сложила своя подпис съдия Даниела Талева!

Е, със сигурност вече сте се убедили, че тя заслужава спешно да бъде издигната по служба, да бъде наградена и поощрена. Мога да приведа още аргументи в подкрепа на моето предложение, но и тези са ви предостатъчни.

Да обобщим: съдия Даниела Талева е зависима, трудохолик и е безкомпромисна към истината, тоест не й пука за истината. Е, какво повече може да се иска от един български съдия?! Тя е перфектна за вас и вашата система. Наградете я незабавно! Бъдете справедливи! Наградете съдия Даниела Талева!

14 август 2016 г.

С огромно неуважение

Не ваш: Ивайло Зартов

Освободи величието си

2

sAB4yxCP5hg

Аз съм велик. Твърдя го убедено и най-отговорно и знам, че е така. Такъв съм си – велик. Не бързайте да ме обвинявате, че страдам от мегаломания. Всичко е много просто и математически обосновано.

Пригответе се за супер кратко пътешествие от две крачки. „Бог е велик!“. Това твърдение е вярно безусловно за всеки, който не е атеист. Нямате никакви съмнения, че Бог е велик, нали така? „Бог е навсякъде“. С това също сте съгласни, нали? След като Бог е велик и след като Той е навсякъде – Той е и в мен. А щом е в мен, то съвсем естествено и логично следва изводът, че и аз съм велик. Готово. Ахааа… усетихте ли се? Точно така. И вие сте велики, защото Бог е и в теб, и в нея, и в него… Той е във всеки един от нас, във всеки човек. Ние всички сме велики.

Звучи чудесно, нали? Оообаче нещо сякаш не е наред. Добре де, като сме толкова велики, защо в по-голямата си част от живота вършим простотии? Или пък сме сиви и незабележими с нищо мишки. Защо така? Отговорът е величествено прост. Ами защото  освен Бог, в мен съм и аз. И това моето средностатистическо аз понякога пречи на Божественото в мен да се прояви. Ние сами потискаме Бога в нас. Заглушаваме, удушаваме го, не му разрешаваме да ни води. Как можем да различим в нас самите кое е Божественото и кое е посредственото? Елементарно: Страхът от властимеющи, раболепието, бездушието, нищонеправенето и чакането някой друг да ни оправи живота и да ни въздаде справедливост си е чисто, кристално нашето си собствено аз. Смелостта, куражът да се изправиш и да воюваш срещу угнетителите, единството на мисли, думи и действия в борбата ти срещу ДОПГ (държавна организирана престъпна група) е Божественото в теб. Да защитаваш онеправданите, да се опълчиш на неправдата и несправедливостта, независимо от трудностите по пътя – това е Богът в теб. Да не се изплашиш за собствения си живот и за живота на близките си, а да поставиш на първо място по важност Родината си и щастието на всички български граждани, осъзнавайки че е невъзможно да имаш свое лично малко островче от благоденствие в океан от мъки – това е Богът в теб.

Какъв е генералният извод? Какъв е съветът, който можем да си дадем към самите себе си? Простичък е съветът. По-прост и от български дупетат и от разпран от алчност прокурор или съдия: Не пречете на Бога в себе си! Нека Той да ви води! Спомнете си – Бог е велик! Аз съм велик. Ти си велик, приятелю. Позволете на Бога вътре във вас да вземе връх. Позволете си да бъдете велики.

 

Ивайло Зартов, 03 август 2016 г.

Има ли мърши в СГС?

3

images Може ли български съдия да лъже? Възможно ли е български съдия да състави официален документ с невярно съдържание? Ужас! Кощунство! Ама как изобщо може да се задават подобни въпроси? Та това е немислимо. Съдиите в България са олицетворение на честността, на справедливостта, на законността. Те никога дори и на сън не лъжат. Освен това напълно естествено е, че българските съдии никога не взимат рушвети и никога не изпълняват поръчки заради кариерното си развитие.

Добре де, ако бай Гюро състави документ с невярно съдържание, какво ще му се случи? Отварям Наказателния кодекс, 9 глава, документни престъпления и виждам, че бай Гюро се е запътил към затвора, като годинките лишаване от свобода може да са три,пет или повече, в зависимост от допълнителните обстоятелства към основното действие. Законът е неумолим, за подобно престъпление – затвор. Тъй-тъй.

А сега предлагам много внимателно да прочетете следните редове, които са извадка от официален документ – протокол от 31.03.2016г. СГС, Наказателно отделение, 12 състав, публично съдебно заседание с председател съдия Даниела Талева: „Осъденият: Моля да бъда освободен условно предсрочно. Известно ми е, че при извършване на престъпление от общ характер ще понеса наказание в размер на изпитателния срок, определен от съда. Взех си поука от извършеното, признал съм се за виновен. Искам да прегърна жена си днес, ако е възможно”. Разбира се, ако не ви мързи, прочетете и целия протокол и вижте подписа на съдия Талева, с който тя удостоверява, че всичко това е истина. Нали съдия не може да лъже? Погледнете изречението, в което пише че аз, осъденият съм казал, че съм си взел поука и съм се признал за виновен!!! Виждате ли го? А сега си представете, че към него е добавено, че съм си признал убийството на 57 човека. Представихте ли си го? Е, за ваша, а и за моя най-голяма изненада се оказва, че съдия Даниела Талева е съставила официален документ с невярно съдържание!!! Съдия Даниела Талева официално лъже! Защото на 31.03.2016г. единственото, което казах е: „Искам да прегърна жена си днес, ако е възможно”. Точка. Това е. Нищо друго не съм казвал. Това може да се потвърди от присъстващите на откритото съдебно заседание лица – прокурор, началник на затвора гр.София и други. Не само на 31.03.2016г. не съм се признавал за виновен, в самия фарс поръчков съдебен процес срещу мен винаги съм твърдял, че съм невинен и че съм осъден без да се направи ревизия на частната фирма „Инглиш вилидж” ООД. Аз и моят защитник адв. Шопова сме искали ревизия, а съдиите и на трите инстанции ни обясняваха, че нямало нужда, всичко било доказано. Как доказаха присвояване и безстопанственост без да се направи ревизия на фирмата е загадката на века. Така или иначе, никога не съм се признавал за виновен. Обаче съдия Даниела Талева ми го е приписала и го е удостоверила с подписа си. Ужасно, отвратително деяние, за което съдия Даниела Талева заслужава затвор, според чл.311 (1) „Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до 5 години”. 5 години затвор за съдия Даниела Талева! Но знаете ли защо другарката съдийка няма да влезе в затвора? Е, хайде де, спомнете си. Защото българските съдии никога не лъжат. Това е изключено, невъзможно е. Българските съдии са честни, те са олицетворение на справедливостта и законността. Аха, чувам ви, чувам ви „Всяко стадо си има мърша…”. Ама вие какво искате да кажете, че съдия Даниела Талева е мършата на иначе прекрасното стадо ли? Чакайте малко. След като съдия Д.Т. може да излъже, че съм си признал нещо, което не съм, какво става? Та това е краят на света. Всичко рухва. Как и на кого да вярвам от тук нататък? Как да се боря срещу това? Това е официален документ – протокол от открито съдебно заседание. Как да докажа, че не съм убил 57 човека, че нямам сестра и че тя не е курва, след като съдия Д.Т. е удостоверила с подписа си истинността на написаното. Знам какви ще са оправданията – че това е формата, матрица, клише за всички представени за УПО, че не е нарочно, че е случайно, че е техническа грешка… Но законът е неумолим! Законът нали е еднакъв за всички – и за бай Гюро, и за съдия Даниела Талева, нали така? И, моля ви, не я наричайте мърша, объркала се е жената, при това се е объркала два пъти, защото и в протокола от съдебното заседание от 28.07.2016г. е бухнала абсолютно същата матрица и отново е излъгала, че съм казал нещо, което не съм казал.

Сигурно се чудите как може съдия Д.Т. да върши такива бели и ви е любопитно да научите нещо повече за нея. Според Гугъл, Д.Т. е съвсем прясна съдийка от януари 2016г., а преди това е работила като адвокат. Иначе казано, хранела се е от хонорарите, които е получавала от престъпниците. Добре се е хранила, и не й е присядало. Сега очевидно не й е леко само на една гола заплата. Как ли живеят българските съдии само от заплати? Нали са честни и рушвети не взимат горкичките. Друго, с което е известна Д.Т., е че през 2008 година съпругът й е арестуван на Кулата по скандално известната афера „Пътни такси”. Логичен е въпросът:  Как адвокатката от Петрич Даниела Талева с арестуван съпруг е станала съдия? Мъжът й в крайна сметка престъпник ли е или не е? Интересна картинка се получава около амбициозната бивша адвокатка и настояща напориста съдийка – кривосъдница. Дали е възможно тя да изпълнява поръчки заради кариерното си израстване? И кой я е направил съдия? Очевидно това е някой известен герой от слънчевата югозападна България. Неоспоримо е, че пътят на съдия Д.Т. започва меко казано странно – със съставяне на официални документи с невярно съдържание. Искрено се надявам, че прокурорът, началникът на затвора гр.София и другите присъстващи на цирка от 31.03.2016г. и 28.07.2016г. няма да получат амнезия и да кажат, че не помнят. Дано Бог им даде сила да бъдат на ниво и да запазят достойнството и честта си. Дано!

Ох, пак ви чувам: „Гарван гарвану око не вади”. Ще поживеем и ще видим. Ще наблюдаваме какво ще се случи със съдия Даниела Талева. Оказа се, че в СГС има не само гнили ябълки, имало и мърша.

 

Ивайло Зартов, 01 август 2016 г.

Протест до САС

1

handcuffs

Чрез началника на затвора София
до САС

П Р О Т Е С Т  от Ивайло Илиев Зартов

Г-н Началник, протестирам срещу решението на съдия Даниела Талева от 28.07.2016г. и чрез Вас искам да го обжалвам пред САС.

Мотиви:

Екип от специалисти – психолози, социални инспектори, наблюдаващ прокурор, началник ИСДВР, началник по режим, началници на ЗО „Казичене” и Затвора гр.София са преценили, че аз съм достоен за предсрочно освобождаване. Всички тези хора имат пряко наблюдение за моето поведение през годините и са преценили, че повече нямат какво да работят с мен, за да се поправя и коригирам. Фактът, че съм предложен за УПО означава, че вече съм се поправил и коригирал. Но идва съдия Даниела Талева и казва на всички тези специалисти, че те не си разбират от работата. Съдия Талева освен, че не ме е виждала, дори не си беше направила труда да прочете за какво съм осъден. В хода на „откритото” съдебно заседание на 28.07.2016г. попитах съдия Талева дали знае за какво съм осъден. След което тя започна трескаво да прелиства бумагите пред нея и със сигурност някой ден щеше да го открие. Докато усърдно търсеше, все повтаряше, че престъплението е особено тежко. Особено тежко, ама не знае какво е. А то е:  безстопанственост и присвояване от частна фирма – „Инглиш вилидж” ООД в качеството ми на управител без да е правена ревизия на самата фирма. Няма държавно участие, няма накърнени интереси на държавата и на данъкоплатците. Но съм осъден „в името на народа” от държавата. Другарката Даниела Талева изобщо не знаеше за какво става въпрос. Но яростно използваше клишетата: „особено тежко престъпление” и „рано е, трябва още да изтърпява наказанието”. Тези мантри ги чухме и на 31 март 2016г. и на 28.07.2016г. Вече два пъти съдия Талева ме връща от предсрочно освобождаване. Вече два пъти тя казва на комисията от специалисти, че не струват и пукната пара като ме предлагат. Съдия Даниела Талева е объркана. Тя греши. Нейно задължение е да прецени дали комисията по предсрочно освобождаване е спазила законовите изисквания при предлагане на кандидатите. Вместо това съдия Талева се изживява като съдия по самото престъпление, заради което вече съм осъден и ме осъжда втори път на 31.03.16г. и трети път на 28.07.16г. Съдия Талева без да е прочела делото ми се опитва да навлиза и да се произнася по самото дело, да преценява деянието, за което съм вече осъден от други съдебни състави. Всъщност нейната работа е не да се прави на това, което не е, а да прецени работата на комисията от законова гледна точка. Вместо това съдия Талева преценява мен, без да ме познава и без да й влиза в задълженията. И още нещо: Редно ли е да ме „съди” два пъти една и съща другарка съдийка и да ме кара да се моля да не е и през м. ноември пак тя. Самият „открит съдебен процес” е чист фарс, цирк и нищо повече. Документите са напечатани предварително, решението кой да бъде пуснат и кой да бъде върнат са взети предварително. От кого, кога, къде и как са взети тези решения е загадка. Факт е, че съдия Талева чете вече напечатаните документи и взетите решения на уж „откритото” съдебно заседание. В самото начало съдия Талева тържествено обявява: „Давам ход на откритото съдебно заседание”. Но това е измама. Всичко е решено предварително и прокурор, началник на затвора, кандидатът за УПО и съдията участват в бутафория, което си е чиста гавра и подигравка.

С оглед на всичко изложено до тук, изпитвам резки съмнения относно почтеността на съдия Талева. Разбирам, че тя е съвсем прясна, млад съдия от януари 2016г. и може би не е наясно със служебните си задължения. Но фактът, че през 2008г.съпругът на адвокат Даниела Талева е арестуван на Кулата заедно с група митничари е притеснителен. Какво става с делото на съпруга на адвокат-съдия Талева? Замразено ли е? Висящо ли е? Смотано ли е? И ако това е така, не е ли зависима съдия Талева? Дали тази млада и надеждна съдийка, бивша адвокатка не е твърде удобна да изпълнява поръчки? Дали кариерното й развитие е поставено на чиста основа? Въпреки че придобивам право за УПО след  излежаване на ½ от присъдата, аз съм излежал повече от 2/3.  Осъден съм за пръв път на 9 години лишаване от свобода по поръчка на доказания със съдебно решение блудник – почетния консул на Русия в гр.Бургас Тонко Фотев и на екс-депутата, полковник от КГБ Генадий Гудков с активното съдействие на руския посланик и екс главния прокурор Борис Велчев.

Бих повярвал, че на 31.03.16г. съдия Талева „случайно” ме е върнала от УПО и затова тогава не протестирах. Но след като фарсът се повтори и на 28.07.16г. ми е много трудно да повярвам, че младата и амбициозна съдия Талева не изпълнява поръчка. Разбира се има и още една последна възможност – съдия Даниела Талева е влюбена в мен и по този оригинален начин прави всичко възможно, за да я забележа.

29 юли 2016г.

 

Контра – остракизъм

0

ostraka ill

Дразнят ли ви Бойко Борисов, Гоце Първанов, Станишев, Доган, Костов, Далавери Симеонов, Волен Сидеров… или някой друг от българските бейове? Ако не всички накуп, то със сигурност имате поне един чорбаджия, когото мразите от сърце, нали така? Псувате го, иска ви се да го пребиете, да го размажете… Знаете, че за него работи цялата система от башибозуци – полицаи, прокурори, съдии, бирници… и от това гневът ви още повече се усилва, а усещането за безпомощност ви задавя.

Какво да правите, как да излекувате душата си и да спрете сърбежа в ръцете? Оказва се, че в древна Елада, в Атина са намерили оригинално решение на проблема. Там е съществувала форма на гласуване, наречена остракизъм, при която за бюлетина са използвали парчета от счупена керамика – остракон. Върху тях избирателите записвали имената на онези политици, за които се смятало, че представляват опасност за държавата. Получилият най-много гласове бивал изгонван от Атина за 10 години! Ох, че кеф! Усещате ли с какво удоволствие ще кастрираме, пардон остракираме душманите си? Цялата тая сган от политици, дупетати, министри и прочие лапачи – със забрана да стъпват в България за 10 години! Шляпаме им по един черен печат на задниците и вън. Красота.

Да, ама не. Нещо не е наред в цялата тази разкошотия. Чрез приватизации, заменки, нагласени обществени поръчки и директни „усвоявания” паразитите са успели да откраднат милиони и милиарди левове от Родината ни (от нас) и са ги скрили в офшорните си сметки. И като ги остракираме, ние всъщност ги изпращаме при награбеното. Да, вярно е, че за 10 години им спираме кранчето и няма да могат да смучат кръвта ни, но това ми се струва недостатъчно. Къде-къде по-правилно е вместо да гоним мършите навън, да ги вкараме вътре. Който от българските политици получи най-много гласове, да не го пъдим от България за 10 години, а да го вкараме в затвора за същото време. Но с една малка подробност. Когато свикналият на лукс дерибей пожелае да яде, кюфтето да му излиза по 1000 лв. всяко. Искаш да папкаш ли, мамин златен? Няма проблем. Пържоли, кебапчета, риби, хайвери, чевермета, салатки…, каквото си пожелае ще му сервираме, но цените ще са съобразени със статута му на червей, ограбил народа си. Така, вместо ние да търсим къде е скрил награбеното, офшорните му сметки сами ще дойдат при нас. По същия начин ще им сервираме и напитки. От минерална вода до отлежали уискита,  шампанско, коктейли… Каквото си поискат, но по специалния ценоразпис. Една чаша вода – 1000 лв. Това ще им е най-евтината възможност. Все пак, нали са ВИП-аджии.

Тук му е мястото да отбележа, че без храна могат да издържат 30-тина дни преко сили. Но без вода – още на 5-6-ия ден ще се съсухрят и ще започнат да пеят. Този вид български контра – остракизъм ще има и много допълнителни ефекти и всичките са положителни. Хем ще върнем в държавната хазна откраднатото от допегейците (ДОПГ – държавна организирана престъпна група), хем ще спестим огромни разходи на данъкоплатците за тежки и тромави дознания, разследвания, съдебни процеси и прочие фокуси, които не са нищо друго освен форми на рекет и шантаж.

Хрумна ми и още нещо. Вместо тъпите реалита, с които ни „забавляват” по талавизиите, ще гледаме на живо как прекарват дните си в затвора нашите контра – остракирани ВИП гости. Готино, нали?

 

Ивайло Зартов, 03 юни 2016 г.

Тъп или честен

4

phpjmyuf6_559x345

Ще ви задам два въпроса като зъбобол. Да ви е спохождало чувството, че нещо не е наред в държавата? Да ви е идвало наум, че изобщо има нещо което да е наред в държавата? Докато се оплитате във възможните отговори и докато се чудите дали изобщо има държава, ще ви халосам с последното си откритие. В България за да ви назначат за висш държавен чиновник трябва да сте поне полуидиот с устойчива тенденция към пълна неадекватност. Отделно и по подразбиране трябва да е завършен майсторски клас по лизане на задници на висшестоящи и вродена омраза към плебеите, робите, българските граждани – балъци – данъкоплатци, плащащи заплатите на полуидиотите.

Прочетете внимателно следващата перла и се опитайте да отгатнете кой е авторът ѝ:

„В рамките на множеството оперативно издирвателни мероприятия срещнахме подкрепа от държавата, включително и от премиера“. А сега де! Кои са тия юнаци, дето са срещнали подкрепа от нещото „държава“ и от нищото „премиер“? Пък на всичкото отгоре тази благодат им се е случила, докато са извършвали не едно и две, а множество оперативно издирвателни мероприятия. Брей! Сега да се понапънем лекичко. Обикновено на „държавата“ благодарят за помощта ѝ граждани, фирми, чужденци, чужди фирми, посланици… Обаче те нямат право да извършват оперативно издирвателни мероприятия, нали така? Хмм, странна работа. Използвайки нормалната човешка логика е невъзможно да разгадаем къде се крие изворът на гениалността. Досещаме се, че само органите на Министерството на вътрешните разложения имат монопол върху МОИМ (множество оперативно издирвателни мероприятия). Но тук веднага изскача голямата чуденка. МВР-то нали е държавно?!? Не е възможно да благодарят сами на себе си, нали? Не е, не е, ама е. Главният секретар на МВР Робот Костов изръсва тежката мисъл на 27.05.2016 г. Той, от името на държавата, благодари на държавата?!? А поводът не е свързан с „Ал Каида” или „Ислямска държава”. Това са дреболии.

Робот Костов и неговите подопечни са успели да арестуват  не кого да е, а селския кмет Ценко Чоков! Урааа… Какво постижение! Каква гордост! Не става много ясно как точно и с какво лично премиерът е подкрепил акцията по залавянето на селския разбойник, ама нищо. От друга страна пък е брутално видно облизването на задните части на Негова Светлост. МВР-то, другарката дето се прави на министър – Румяна Бъчварова и Глав-секът  Робот Костов срещнали били подкрепа от държавата и лично от Бойко Борисов при залавянето на някакъв си селски кмет. Яко, та чак пращи. Пращи, та чак се пука. Очевидно е спазена прастарата бг традиция – под себе си да назначаваш само по-тъпи от себе си.

Има и друг прочит на думите на Робокостов. МВР-то някакси, без да забележим се е превърнало в частна фирма. При това положение е напълно нормално да се изразява благодарност към държавата и премиера за подкрепата. Бойко се е обадил на Доган да го попита дали може за малко да арестуват един от неговите пехотинци в Северозападнала България. Ахмед е преценил, че няма проблем и готово. Така частната полиция отчита дейност и се прави на активна. На „великата” акция ѝ се слага красивото и сложно име МОИМ (множество оперативно издирвателни мероприятия), а Глав-секът автоматически се превръща в честен и благодарен за оказаната му помощ управител на частна фирма.

Ако всичко това е истина, неизбежно възникват следващите въпросо-отговори:  Съдът частен ли е? Прокуратурата и тя ли е частна? И те ли благодарят за оказаната подкрепа на „държавата” и лично на Негова Нечестивост Премиера?

 

Ивайло Зартов, 20 юни 2016 г.

Лъжи народе и се не бой

0

Обичате ли да лъжете? Това не е тест за честност, така че няма от какво да се притеснявате. Малко или много всеки послъгва. Какви лъжи познавате? Дребни, битови премълчавания на истината. По-едрички неистини или пък тлъсти и сочни манипулации.

Коя обаче е най-грамаданската лъжа? Как мислите? Ще ви спестя усилията – най-най от по- е Конституционната измама. Чл. 1 (1) от Конституцията на Република България гласи: „България е република с парламентарно управление”. Абсолютно нагло и безцеремонно твърдение, нямащо нищо общо с реалността. Парламентът е сбирщина от кукли на конци. Дупетатите слушкат и изпълняват желанията на своите партийни водачи, благодарение на които са станали дупетати. Именно от партийните вождове зависи как да бъдат подредени листите по време на избори. Ако си по-напред, имаш повече шансове да влезеш в Парламента. Всъщност всяка партия знае точно колко човека ще вкара в Народното събрание от всеки район на страната. Известни са бройките на избираемите места, на тези които са на кантар и на напълно неизбираемите. Дупетатите не се чувстват с нищо и по никакъв начин задължени към електората – към народа. „Народните любимци” са изцяло под контрола на своите партийни вождове, защото от тях зависи къде ще бъдат. По-напред или по-назад в партийните листи.

И какво се получава? Така нарочената парламентарна държава я няма. Имаме държава на партийните водачи. Те командват парада, те заповядват, те нареждат какво, как и кога да се случва в страната. Дупетатите са кухи, сламени фигурки, нямащи собствено мнение и воля. Нещо като надуваеми кукли за секс. Член първи от Конституцията лъже – България не е република с парламентарно управление. Родината ни се управлява от купчинка лайна, пардон от купчинка партийни функционери. Днес това са Бойко Борисов и Цв.Цв., Гоце Първанов и Румен Петков, Меглена Кунева и Далавери Симеонов. В предишните купчинки участие взимаха и екскрементите Сергей Станишев, Доган, Сакснезнамкойси, Болен Сидеров, Костов драгалевеца… Естествено това са само солистите. Зад тях и около тях стоят групички по интереси от олигарси, местни феодали, корумпирани съдии, прокурори и политици.

Решенията как да се управлява България, тоест колко и кое да се открадне, първо се взимат в групите, после се събират солистите, за да озвучат замисленото и да стиковат стъпките си. Така работи системата на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). А Парламента – Народно събрание е ала-бала.

Неизбежно напират няколко извода: Щом главният, върховният, законът на всички закони – Конституцията започва с гигантска лъжа, е нормално да ни лъготят и на всички останали нива по веригата. Пак в чл.1, само че в точка (2) следва втората лъжа: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Истината е съвсем различна: „Цялата държавна власт произтича от ДОПГ. Тя се осъществява от ДОПГ непосредствено и чрез…”. Това е действителността – брутална, отвратителна и истинска. И няма как да не е така, защото Конституцията е правена от… Познайте от кого? От същите тези надуваеми кукли – дупетатите, с  малката и несъществена разлика, че не са от обикновеното Народно събрание, а от Велико. Иначе казано – великите дупетати създават великанските лъжи.

Живеем в измислен свят. Създаден от лъжци и за лъжци. Последният извод е животоспасяващ:

Ако обичате да послъгвате, не се смущавайте. Можете да лъжете, колкото ви се иска. Винаги ще си останете чисти, като изворна вода в сравнение с отпадъците, които са се докопали до властта.

Лъжи народе, сега ти е паднало!

 

Ивайло Зартов, 04 май 2016 г.

Някой да ми е виждал скалпела?

3

af30698c0e6ba3c1d2927eaed25cdea1

 

 

Много рано сутрин. Гледам небето. Облаците са червени. След 10-тина минути станаха черни. Малко по-късно вече са сиви и накрая станаха бели. Всъщност облаците не са нито червени, нито черни, нито сиви, нито бели. Виждам ги в различни цветове, в зависимост от ъгъла на проникващите слънчеви лъчи.

Моите очи създават сами илюзията за цвят.

До 1989 г. българите-партийци са членове или на партията-майка БКП (Българска комунистическа партия), или на казионното БЗНС (Български земеделски народен съюз). След „10-тина минути” партийците станаха червени бесепари (БСП – Българска социалистическа партия), сини седесари (СДС – Съюз на демократичните сили), лилави депесари (ДПС – Движение за права и свободи). Малко по-късно вече са жълти царисти (НДСВ), тъмно сини десебари (ДСБ) и накрая станаха сиви гербери (ГЕРБ). Всъщност партиите в България не са нито червени, нито сини, нито жълти, нито сиви, нито сиросинкяви или каквито и да било други. Виждам ги в различни цветове в зависимост от степента на глупост, от която съм обладан. Моят мозък създава сам илюзията за цвят. Разбойническите банди – партии са създадени за удобство. От една страна разделят и насъскват помежду им балъците-избиратели. От друга страна партиите дават възможност за смучене на данъците на балъците, за разпределяне на доходоносни постове и порции. Партийните ръководители са на върха на пирамидата и лапат най-много. Пак за по-голям комфорт партийните функционери наричат себе си политици. Заедно с магистратите, олигарсите и местните феодали те образуват голямата Шайка – ДОПГ (Държавна организирана престъпна група).

Облаците нямат цвят. Парт-разбойниците също са безцветни, но почитат цвета на парите. Самоопределилите се като политици крадци назначават върховните съдии и прокурори по свой почин. Така получават възможност да запазят вече награбеното и да продължат да грабят. Разделението на властите в България е зрителна измама за слепите. Бандитизмът в съдебната система е квотен. Кривосъдниците се нахлузват от квотата на президента, който е партийна креатура, от Народното събрание, което е партийна сбирщина, от колеги-магистрати, които са ръкоположени от партийни централи. Реално погледнато всички са получили лиценз да пазят интересите на ДОПГ от ДОПГ. Така наречената изпълнителна власт е купчина от вокалисти, събрани в един общ хор по волята на кръгове от партийни функционери, олигарси и кривосъдници, които от кукли са възмъжали в кукловоди.

Абсолютна смешка е твърдението, че цялата власт в България е на Народа, и че Народът е суверен. Анекдотът е записан в Конституцията, която ни се води нещо като библията на всички библии. Ясно се вижда, че законодателната, изпълнителната и съдебните власти са в ръцете и краката на ДОПГ. Произлезли са от ДОПГ и служат за благото на Шайката.

Единственият извод, който се натрапва от само себе си е, че ДОПГ вече се отъждествява с Народа. Така погледнато, смешка няма. Цялата власт е на ДОПГ. ДОПГ е суверен, всё и вся. ДОПГ е и началото, и краят, и средата на белия хляб. Всичко друго е илюзия. Облаците не са това, което са. Обаче партиите и респективно политиците са точно това, което са – паразитиращи отрепки. Злокачествени тумори, неподлежащи на лечение чрез терапии. Необходима е хирургическа намеса. Метастазите трябва да бъдат изрязани. Общо взето, както и да го въртим все стигаме до заключението на видния български „хирург” Христо Ботев: „Ножът ще ни спаси от погибел!”.

 

Ивайло Зартов, 07 юни 2016 г.

Поучителната история и въпросът-садист

12

krlvkyshtalevski

 

 

 

 

 

 

Снимка: къщата на В.Левски в Карлово

 

Български политик. Какви мисли нахлуват във вас, когато чуете това словосъчетание? Този въпрос е зададен на 1000 човека и най-често срещаните отговори са:  гад, отрепка, боклук, крадец, помия, мърша, тиня, родоотстъпник, предател, подлец… Оказва се, че българските граждани имат „леко“ отрицателно мнение за политиците ни, което пък ме хвърля в чуденка. Кой, по дяволите, избира тези боклуци?! Извънземните ли ни ги натрисат?

Започнах да търся отговор на пулсиращия въпрос и се зарових в архивите. Открих тонове зловония и невероятни истории. Открих и доказателства за смели и достойни българи, които успешно са се борили против отрепките. Годината е 1933, гр. Карлово. Срещу имота на виден български политик, от другата страна на възтясната уличка се намира бащината къща на Васил Левски. По-точно казано – руините и запустелия буренясал двор. И какво мислите че прави този властимеющ? Използва парите си, връзките си, силата си, за да възстанови къщата на Апостола, да почисти двора и да постегне падналата ограда ли? Нищо подобно. Какво прави помията? Корумпира, плаща и натиска кмета, зам.кмета и общинските съветници в Карлово да гласуват разширяване на улицата, което да стане изцяло за сметка и в посока на къщата на Левски, тоест тя да изчезне, а на нейно място да се появи широка, удобна, нова улица за радост на българския политик.

Забелязвате ли, че е без значение дали сме през 1933 или 2016 г.? И днес кметове и общински съветници, ако им се плати са готови да преместят и гробовете на майките си.

Речено – сторено. Сборният отбор на родоотстъпниците гласува каквото е необходимо. Процедурата е в ход. В същото това време в Карлово пристига първият български киноактьор и кинорежисьор Васил Гендов, за да снима филма „Бунтът на робите“ в прослава на Апостола. Местните му казват да работи бързо, докато не са заличили двора и къщата на Левски. Сащисаният Гендов отива в кметството. Кметът се крие, а заместникът го изгонва от кабинета си, като му казва, че решението е взето и утре ще се събаря. Гендов си скубе косите от гняв и безсилие пред отровната смес от бг политик и алчни бг чиновници. Какво да направи? Как да спаси светинята? Спомня си, че в Карлово е разположена 21-ва средногорска дружина с командир полковник Петър Димков, когото лично познава и отива при него за помощ. Полковникът, като разбира какво се готви, скача и отсича „Тая няма да стане!“. Отиват заедно с Гендов отново в кметството, но мишката-кмет продължава да се крие, а пък освирепелият от алчност зам.кмет заявява, че не утре, а още днес ще нареди разрушението. Полковник Димков грабва телефона, обажда се в казармата и нарежда веднага 12 войника в пълно бойно снаряжение да застанат около къщата на Левски и ако се приближи общинар да стрелят на месо.

И така Димков и Гендов, които нямат нищо общо с Карлово спасяват гордостта на карловци. Тук му е мястото пак да се зачудя. Кой, по дяволите, им е избрал кмета, зам.кмета и общинските съветници в Карлово?! Историята с къщата на Левски си има още по-поучително продължение. Полковникът не само я спасява от разрушение, но и организира акция по възстановяването ѝ. Вместо да построи военен клуб, той пренасочва пари и материали, изпраща каруци, дърводелци, намира стари майстори, за да запазят стила от преди Освобождението. Те го съветват да изпрати по селата глашатаи да бият барабана, че се заменят нови дограми и цигли за стари, чамови греди – за стари дъбови или букови. Полека-лека заспалото население на Карлово се събужда и започва да помага – кой, с каквото може. Има няколко много любопитни случаи на дарение: Петима стари турци начело с един техен учител даряват 18 хиляди с думите: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. Събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите, както знаете вие“. Ходжата също отишъл при полковник Димков , извадил една стара кърпа и му дал няколко златни монети: „Дойдох да помогна и аз“. Полковникът го попитал: „Защо, бре ходжа, той не е ли ваш враг?“. Почесал се ходжата по брадата и отвърнал: „Героите никога не са врагове!“.

Накрая, когато реставрацията била почти приключила се появил един стар турчин и рекъл: „Добре сте направили къщата, точно такава си беше. Но къде е бояджийницата на Иван Кунчев?“. Полковникът казал, че не знае да е имало бояджийница, но турчинът настоял: „Имаше, помня я. И аз бях бояджия“. Описал я цялата, дарил такъмите и уточнил къде, какво да сложат.

Интересна история, нали? Финалът ѝ също е достоен за филм. От военното министерство решили да накажат полковник Димков за това, че похарчил не по предназначение парите, отпуснати му за военен клуб. Тогава се намесва генерал Ватев и заявява, че ако за такива неща се наказват патриотите, то България отдавна да е изчезнала от лицето на земята.

Така завършва този епизод с участието на политик, кмет, зам.кмет и общински съветници, които за по-кратко можем да наречем изроди. Срещу тях се опълчиха и ги победиха кинодеец, полковник, генерал и шепа българи и турци от Карлово. Красиво, нали?

Обаче един въпрос продължава да ме мъчи. Кой, по дяволите, гласува за изродите?

 

Ивайло Зартов, 19 май 2016 г.

Разрез

1

inner10414607

Бойко Борисов бил лъжец. По един и същ въпрос сутринта имал едно мнение, на обяд – друго, а вечерта – трето. Освен трите основни версии, през деня се появявали още около 15-тина плаващи полутвърди – полумеки решения. Въобще това Бойко Борисов да ти даде дума, да ти обещае нещо, нищо не значело, защото той не бил обикновен лъжец, а патологичен…

Чували сте ги тия приказки, нали? Аз им се наслушах и си викам: А бе, тоя човек не може да е чак такъв идиот. Трябва да си има някаква причина за неадекватното му поведение. Оказа се, че причината не е една, а са много, ама страшно много причини. За да го разберем, се налага да му направим едно леко анализче. Какви са желанията Бокови? Какви са неговите мечти и цели? Да продължи да граби, да запази вече награбеното и да не се повдига въпроса за неговото минало. В общи линии това са трите главни въздишки на Боко. За да се случват е необходимо той да остане на власт, но не просто да е най-отпред на сцената с микрофона. Много по-важно е да успее да бетонира тила си. Да навърже към себе си достатъчно прокурори, съдии, полицаи, журналя и прочие обслужващ персонал, които да му служат до гроб. Слугите обаче, колкото и да са талантливи не могат да му дадат главното – гаранции за необратимост на процесите, безнаказаност и безоблачно бъдеще. Тези благинки наш Боко може да получи само от чуждите си господари. Като всеки васал и той е зависим от благосклонността на така наречените „велики“ сили. За да имат полза от него, за да им е нужен, той трябва да е в позиция, от която да може да защитава интересите на господарите си на поверената му територия, в случая – България. От тук започва шизофренията на носителя на черен балтон.

Никак не му е лесно да угоди на всички. Според бившия руски посланик Потапов, Бойко Борисов е много по-наше момче от Гоце Първанов, Станишев и Волен Сидеров взети заедно. Американците са наясно, че Боко е дупе и гащи с руснаците. Ето какво пише в „секретния“ доклад на посланик Джон Байърли от 05.09.2006 г.: „Борисов поддържа тесни връзки с руското посолство и с ЛУКОЙЛ“. „Редовните му срещи с представители на руското посолство получават по-малко публичност“. Докато в същото време: „Борисов често се хвали с близките си връзки със службите за сигурност на запад, включително и тези в САЩ“. „Борисов многократно ни уверява, че подкрепя близките отношения със САЩ, включително и базирането на американски войски на българска територия“.

Какво виждаме дотук? Зависимият от Москва Бойко Борисов се натиска и самопредлага да бъде зависим и от САЩ, ако те се навият разбира се да ползват обща проститутка с руснаците. Защо руските господари нареждат на Боко да подкрепя разполагането на американски войски в България? Отговорът е очевадно елементарен, прост и исторически обоснован. Защото това дава възможност на Путин да сочи с пръст агресивната американска политика, как те разполагат свои бази все по-близо до Русия. А това му дава възможност да укрепва, да бетонира собствената си вътрешна власт. Чрез соченето на външния враг, на все по-засилващата се опасност: Ето, американците разполагат свои бази и тук, и там, и там… Ето, трябва да увеличим военните разходи, да се мобилизираме, да се стегнем, да дадем отпор на евентуалния агресор… Подобни психологически обработки на населението винаги действат в полза на Путин. Управляващите в САЩ и Русия имат полза едни от други, само ако си противостоят, ако са врагове. Те нямат полза да бъдат партньори. Всъщност тяхното партньорство се изразява в това публично да се карат, да се боричкат, да се плашат, да се обвиняват… Театърът е подобен на този между българските партии – как се „карат“ по между си за пред балъците -избиратели, само че играта е на много по-високо ниво. Боко всячески се старае да си изгради образ на човека на САЩ и Европа, като в хвалипръцкането си прекалява и преиграва. Но от доклада на Байърли се вижда, че американците нито са слепи, нито са глухи: „Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „ЛУКОЙЛ България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев (и Русия) играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Взаимоотношенията Борисов – Златев са много по-дълбоки и по-широки от това, което се вижда в публичното пространство. За тези взаимоотношения получихме информация по други канали“. И още: В грама от 2008 г. на посланика на САЩ Нанси Макълдауни четем: „Независимо от проевропейското му говорене, според вътрешни източници Борисов е по-скоро „скрит“ коз на руснаците. Той е близък на директора на ЛУКОЙЛ в България – Валентин Златев, за когото се твърди, че е спонсор на ГЕРБ с пари в брой“. „Диверсифицирайки залозите, Златев също е и голям финансов покровител и на БСП, и на други политически партии в България“.

В последното изречение виждаме нещо, което отдавна си знаем – в България политическите партии са всъщност от един отбор. Те са с общи кукловоди – спонсори и само за пред малоумните и лековерни избиратели се правят, че са различни. Уж едните са леви, другите – десни, в центъра, отдолу, отгоре… Русофилски, русофобски, проевропейски, турски, „патриотични“, баш от по-най-патриотични… Надуваемите кукли – политици само играят театър, като уж се ритат по кокалчетата , разделят и управляват българските граждани, тоест грабят. Тези неща си ги знаем. Трябва да си кръгъл, тотален и завършен кретен, за да не си го разбрал през последните 26 години. Най-пресният пример можете да видите от записа на конгреса на Гоцевото АБВ. Разлюбилите Бойко Борисов (Гоце Първанов и Румен Петков) седят на трибунката. Официални гости са им ръководни кадри от ДПС, които открито заявяват пред залата, че са горди че Президентът Гоце е бил избран с гласовете на ДПС. Веднага след това обяснение в любов, на сцената се появява уж големият „патриот“ Краси Каракачанов – шефът на ВМРО, който копира мазната депесарска усмивка пред Гоце. Иначе яростни „врагове“, ДПС и ВМРО са заедно при Гоце и заедно го облизват. В същото време Каракачанов пък е в сговор с партията на Далавери Симеонов в ПФ („Патриотичен“ фронт). Този ПФ и Далаверковата партия са адски против ДПС и Турция, ама това не пречи ПФ да облизва Бойко Борисов, заедно с друга протурска партия (на Корман Исмаилов), която пък е част от коалиционния им партньор РБ (деформаторски блок).

Успяхте ли да проследите свинските черва? И за да стане още по-шизофренно, същата вечер гледах същия този Кр. Каракачанов на гости на Волен Сидеров в партийната му телевизия! Партньорът, ортакът на Далавери от общия им ПФ гостува на неговия конкурент и личен враг Волен?!? Жалко за хорицата, които чистосърдечно са се самоизлъгали и са повярвали на която и да е от разбойническите банди, нарекли себе си партии.

Ситуацията има едно единствено и много просто обяснение: Всички са част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Днес на върха на ДОПГ е сложен Бойко Борисов, който трябва да угоди на господарите си отвън, на господарите си отвътре и на всички кланове на ДОПГ. Никак не му е лесно. Затова се създава впечатлението, че Боко лъже с 1000 оборота в секунда.

Ограбват България от 26 години, преминаха през приватизации и заменки. Сега са на мода обществените поръчки, европейските фондове и външните заеми. Геноцидът продължава. Въпросът не е в това дали Боко е лъжец и защо е такъв. Много по-интересно е кога ще се свършат олигофрените, които гласуват против себе си? Кога ще изчезнат малоумните последователи на Боковци, Станишевци, Гоцевци, Догановци, Симеоновци, Сидеровци, Костовци… Вече изминаха 26 години. Още колко по 26 години трябват, за да се събудят донорите?

 

Ивайло Зартов, 17 май 2016 г.

Go to Top