Желязната логика на леля Ваня

0

0082857001485405781_595205_600x458_actualno

Леля Иванка е достолепна възрастна жена. Отдавна има внуци и по всички критерии е готова за титлата „баба“, но тя самата предпочита да не я бабосват. Най-много й харесва, като се обръщат към нея съседите й с нежно-палавото обръщение „Ванче“. Ванчето това, Ванчето онова…

Днес леля Иванка е тъжна. Според доклад на Организацията на Обединените Нации (ООН) светът е изправен пред най-голямата хуманитарна криза от 1945 г. насам. Над 20 милиона човека от четири страни умират от глад. Южен Судан, Сомалия, Йемен и Нигерия. В тези държави има многогодишни кървави военни конфликти, вследствие на които се е стигнало до истинско бедствие за населението им. Най-подходящата дума, с която може да се опише ситуацията е Геноцид! Има и друга, не толкова модерна дума – Мор.

Обединените нации са разтревожени, леля Иванка е умислена. Гледа покъртителни кадри по телевизията – подути от глад детски коремчета, плачещи майки, мухи, жега, прах… Толкова много мъка, толкова много болка. От ООН били пресметнали, че трябва да се съберат над 4,5 милиарда долара, за да се спасят тези умиращи хора. Засега са събрани само 90 милиона долара. Друг основен проблем е, че трябва да се осигурят безопасни коридори, по които помощите да достигнат до бедстващите.

Южен Судан, Сомалия, Йемен и Нигерия… Горките хора. Доброто сърце на Ванчето не издържа. Тя се разрида и взе решение. Ще дари пенсията си на нуждаещите се. И без това всеки месец се чуди какво по-напред да плати с нея. Дали сметките за ток, парно, вода, телефон,лекарства… или пък да си купи храна. Все някакси ще преживее. Леля Ваня знае и 2, и 200, а така и чуденката й ще отпадне. Няма пенсия – няма грижи. От ООН-то да му мислят как  и по какви безопасни пътища ще доставят нейната пенсия до умиращите южно-суданци, сомалийци, йеменци и нигерийци.

Вече поуспокоена Ванчето превключи канала с дистанционното и попадна на БНТ- централната емисия „Новини“ от 20 часа. На екрана се мъдрят огромни цифри – 1 500 000! Очите и ушите на българската пенсионерка се разширяват от почуда. Сухо, официално и без излишни емоции ни осведомяват, че в членката на НАТО и ЕС, днес в 21-ви век – 2017г., в България един милион и половина български граждани гладуват!? Леля Иванка е объркана. Какво става? Ако това е истина, защо от ООН не са загрижени и разтревожени? Защо светът не е обезпокоен от Геноцида в България? С какво умиращите от глад българи са по-малко интересни от умиращите от глад южно-суданци, сомалийци, йеменци и нигерийци? Нима тук, в България е по-сложно да се осигурят безопасни коридори, за да достигнат помощите до бедстващите? Онези четири държави са разкъсвани от нестихващи военни конфликти, а в България всичко е мирно и тихо! Как така от 6-милионното население, 1,5 млн. гладуват?! Няма логика, нещо не е наред.

Леля Ваня е мъдра жена и разбра, че информацията е фалшива. Първо – от ООН изобщо не ни споменават – значи в България няма гладуващи. И второ – ако имаше 1,5 млн. гладни българи, те щяха да излязат на улиците и да пометат властимащите. Щеше да има бунтове. Щеше да избухне революция, нали така? А в България всичко е тихо и мирно. Следователно – информацията е сгрешена. Туй то!

 

Ивайло Зартов, 12 март 2017г.

Филми

1

%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%b1%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d0%b2-%d0%b5%d0%b2%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%85%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%be%d0%b2

Обичате ли комедии? А колко и какви видове знаете? Прави ли ви впечатление, че всяка държава и народ си имат свой собствен вкус към комедийния жанр? Сещам се за няколко великолепни американски филма, в които хуморът се върти около това кой най-яко ще се изпърди, докато се хранят. Или пък ще се надруса и натряска така, че да не помни нищо от престоя си в Лас Вегас. Грубичко и незабравимо, нали? Виж, английският хумор е нещо друго. Той е толкова фин и изтънчен, толкова тънък, че понякога чак се къса и се налага с часове да гледам дебилните физиономии на мистър Бийн или възтълстите шегички на „Монти Пайтън“. Гледам, гледааам и все чакам момента да се скъсам от смях. Във Франция си имат Луи дьо Фюнес и полицаите от Сен Тропе. Веселбата не е лоша, но и всепризнатият френски комик не винаги е забавен. Руснаците са известни с класическите си комедии. Романтика, водка, баня и безкрайни плетеници от наистина смешни ситуации, в които чисто по пионерски доброто винаги побеждава злото до такава степен, че накрая всички се оказват добри и много положителни герои. Накъртващо, но какво да се прави, въпрос на мерки и теглилки. Турските комедии също си имат своите силни страни. Тук хуморът е сериозно напрегнат с непрекъснатото предчувствие за предстоящ анален секс. Главният герой е пъргав и повратлив като слон в стъкларски магазин. Сам си прави смешки и сам им се смее. Публиката е леко притеснена и готова всеки миг да побегне.

В България любимият на всички смешник е Бай Ганьо. В наши дни той се е разплодил неимоверно в най-различни байовци – Бай Гюро, Бай Хуй, Бай Бай… и др. подобни. Нашите клоуни са истински зверове в комедията. Може да ви звучи пресилено патриотично, но си е така. Уникален хумор. Свеж и неумолим като лайно. Колкото и да го стискаш, все някой ден ще излезе. Иначе казано – смехът е гарантиран. Ето ви няколко примера, пък после вие ми кажете дали не е зверски смешно. Евгений Михайлов, бг кинодеец и модна икона на седесарите смени потурите с шалвари, вместо калпак надяна фес и отиде лично Ердоган да го обреже. Оправданието му е, че било време за промяна. Хмм, добре де, промяна – промяна, ама чак такава ли бре Михайлоглу ефенди? То това си е нещо като смяна на пола, само дето не е ясно транс ли е или интер сексуалността. Под въздействието на анадолското течение е и следващият бивш бг юнак. Той обаче не подписа договор с държавната „ДОСТ пикчърс“, а с опозиционната „ДПС продакшън“, в която основен акционер е хидрологът Ахмед Доган. „Патриотът“ Слави Бинев първо играеше в изцяло създадената  от „МОСФИЛМ“ политическа сага „АТАКА“ под покровителството на Болен Сидеров. По сценарий, по-късно Бинев се прехвърли при баш по-от-най-„патриотите“ НФСБ на Далавери Симеонов. Разбира се, за повече драматизъм Болен и Далавери вече се бяха разпърдяли по онова време. И днес, ако щете вярвайте, от тия две формации на рубладжийския „патриотизъм“, Слави Бинев акостира в сараите на Доган. „Патриот“ с чалма танцува казачок. Яко, нали? И най-вече смешно. Според самия Бинев, така постъпвали най-смелите патриоти!? Като търсели обединение, а не противоречия. Брей, брей… брей! Това политическият фарс бил голямо изкуство…

Димитър Байрактаров, дългогодишният слуга на Бай Далавери в кабеларката СКАТ, се еманципира и напусна господаря си и „Обединените тарикати“. Моралът не му позволявал да остане!? Същият този морал го караше да изпълнява всяка заповед на Бай Далавери Балевски – Симеонов, плюеше когото му покажат, храчеше наред, после ги целуваше вече нахрачените и сега изведнъж – хоп… Проблем! Морал има човекът. Комедия. А като го чуеш байрактарчето, просто прихваш. Бай Прасчо – Краси Каракачанов се бил договарял с Корнелия Нинова и БСП, а Бай Далавери ходил при ГЕРБ и Бойко Борисов. И Прасчо, и Далавери били издали предизборните си листи – как ще бъдат подредени и ги съгласували в полза на БСП и ГЕРБ. Болен пък не могли изобщо да го намерят, бил някъде по трасето между Москва, Париж и Варадеро. В мънкането на вече бившия роб на Бай Далавери има няколко обществени тайни:

1.Предизборните листи на „Обединените тарикати“ не са съгласувани с ГЕРБ и БСП, а са подредени според желанията на партиите-майки. На Далаверко, Прасчо и Боленчо им се нарежда. Тях никой не ги пита какво искат.

2.На Прасчо генетично му е вродено да слуша БСП. Баща му Дончо е бил шеф на казионното БЗНС в Русе и член на Националния съвет на ОФ. Според Байрактаров, неговата строга господарка Далавери се разбира еднакво добре и с БСП, и с ГЕРБ. Това също си има обяснение. Баща му Симеон Балевски е от върл комунистически род, а както е добре известно ГЕРБ и БСП са зле пребоядисани БКП. Интересен е въпросът защо Далавери си е сменил фамилията? А още по-любопитно е защо нито един журналист не го пита за причината?!? Сякаш няма нищо странно в това баща ти да е Симеон Балевски, а пък ти да си Валери Симеонов?!?

3.Байрактарчето прекрасно знае, че в България няма политически партии. Има разбойнически банди, които сплотено ограбват балъците – българските данъкоплатци. Фиктивното разделение се прави, за да се мразят наивниците – баламурници помежду си. Докато те се ненавиждат и са готови да си прегризат гърлата заради една или друга партия, тарикатите си пият заедно питиетата и си разпределят обществени поръчки. За морал изобщо не може да става и дума. Байрактаров го знае, но не му стиска да каже истината, затова мънка като напикано дете по телевизионните студиа.

Като гледам днешните български комедии и се сещам за едни „усмивки от старите, и не толкова старите ленти“. Янето Янев, дето щеше да уволнява Бойко Борисов и щеше да спира корупцията, помните ли го този филм? Е, накрая вместо да се справи с мутрата Бойко, Янето му стана съветник по корупционните въпроси! Сещам се и за още няколко гротески. Волен Сидеров, Бареков, Валери Симеонов… Общото между тях е, че всеки е преминал през катарзис във взаимоотношенията си с носителя на черен балтон Бойко Борисов. Всеки един от тях го е наричал бандит, разбойник, мутра, престъпник, Боко, Тиква… плюли са го от сърце, обиждали са го, заканвали са му се… И всеки един от тях го е възхвалявал: генерал, голям политик, мъдър човек, голям кмет, премиер… Подкрепяли са го, когато му е било необходимо. Кой със златен пръст, кой със златен гъз. Яне, Волен, Ники и Валери са пример не просто за политически проститутки-отрепки, те са олицетворение на цялата ни филмова индустрия през последните 28 години. РЗС, АТАКА, България без цензура, НФСБ, ДПС, ГЕРБ, БСП, НДСВ, СДС… Заглавията на филмите се менят. Актьорите използват все едни и същи изтъркани похвати. А публиката, въпреки че не може да събере стотинки за билети, продължава да се натиска да гледа поредния бълвоч. Омагьосаните зрители зяпат, а посредствените изпълнители радостно потриват ръце: „Пак ги излъгахме тия малоумници, пак ни се вързаха“.

 

Ивайло Зартов, 25 февруари 2017г.

Музика и политика. Прилики и разлики

1

комарницки христо

Какво е общото между музикалния бизнес и политическия бизнес? Печалбата, правенето на пари е очевидният отговор. Ще кажете, че не е нужно да си кой знае колко умен, за да се сетиш, че целта на всеки бизнес е келепира. То се знае, че е така. Любопитното обаче е, че начините на постигането на целите са еднакви. И в музикалния бизнес, и в политиката се използват едни и същи трикове. Имаме сцена, а на нея – изпълнители. Зад сцената е отборът от технически лица, подсигуряващи доброто изпълнение и перфектните ефекти. А най-отзад са хората, които правят големите пари. Те се грижат за тактиката и стратегията, те решават кой, какво, кога, къде и как да пее.

За да няма сривове, за да се поддържа постоянно високо ниво на постъпленията, хората в сянка изкарват на сцената различни по вид, пол, раса и възраст изпълнители, като периодически ги подменят. Амортизираните звезди отиват в пенсия, а на тяхно място се налагат новите любимци на публиката. Конвейерът си върви. Обхващат се всички нюанси в различните категории. Промените на пазара се наблюдават под микроскоп и когато се усети преумора, насищане и изчерпване при старите играчи, веднага на терена се пускат вече отгледаните резерви. Ляво, дясно, център, „патриоти”, „националисти”, либерали, консерватори, демократи, републиканци, социалисти, социалдемократи… Сингъл певица, певец, момичешки групи, момчешки групи, дуети, тийн-изпълнители, рок-банди… Задачата е ясна. Всеки потребител да намери това, което му харесва на него. Като се определиш, плащаш за да слушаш любимия си изпълнител. Купуваш си негови дискове, билети за концерти, сваляш негови парчета от интернет. Благодарение на такива като теб, звездата става все по-богата, а за вас остава удоволствието от музиката.

В политиката обаче, е малко по-различно. Вместо да купуваш дискове или билети, ти пускаш бюлетина в урната. Гласуваш за своя или своите любимци и ги овластяваш. Правиш ги звезди и си мислиш, че това не ти струва нищо. Все едно си на безплатен концерт. Бъркаш. Допускаш ужасна грешка. Ако в музикалния бизнес ти можеш да контролираш разходите си (можеш да спреш да купуваш), в политическия бизнес твоите избраници могат да те крадат колкото си искат, без да те питат, без да те уведомяват, без изобщо да се сещат кой си. Твоите данъци и на другите балъци се пренасочват в джобовете на „политиците”. По-голямата част от публиката дори не се усеща, не осъзнава, че милиони и милиарди левове се изсмукват от наивните гласоподаватели – избиратели към алчните и безконтролни „народни любимци”, които се обединяват в разбойнически шайки, наречени партии. Те дотолкова са свикнали с лесните пари и със своята безнаказаност, че полудяват само при мисълта за контрол. А най-ужасяващият им кошмар е балъците да не се усетят, че нямат нужда от „политици”. Затова политическите функционери се гърчат като чуят думата референдум. Ами ако хората разберат, че могат да управляват сами? Пряко, без посредници – крадци да взимат важните решения за техния живот? Бррр… ужасът е ужасен! Какво ще правят „политиците” – лапачи и техните банди (партии)? Какво ще стане с цялата ДОПГ (държавна организирана престъпна група)? Дупетати, съдии, прокурори, чиновници, журналя, проститутколози… всички ще са ненужни, ще отидат на боклука. Вижте ги как подскачат, чуйте ги как съскат. Според изродите, ние сме идиоти и не знаем какво искаме. Така ли е? Наистина ли не знаем какво искаме?

 

Ивайло Зартов, 10 февруари 2017г.

Има ли значение?

2

kysmet

Защо и как пропиляваме живота си? Колко начина да пропилееш живота си познаваме? За да ни е по-нагледно и приятно, нека разделим хайманите на групи:

1.Неосъзнати. Тази група е огромна. Хората в нея са от различен калибър, но главното което ги споява е тяхното незнание, че пропиляват живота си. Раждат се, живеят, умират без изобщо да се замислят какви ги вършат. Нямат ни най-малка представа, че са прахосали отреденото им време.

2.Алчни. И тази група не е никак малка. Представителите й са водени главно от своя ламтеж за пари, власт, слава, жени/мъже, коли, къщи, скъпоценности, яхти, самолети… още пари, още власт… повече пари, повече власт. Мотото им е „още и повече”. Видни муцуни на групата са българските депутати, политици, магистрати и местни феодали. Животът за тях не е нищо друго, освен трупане на имане и като умрат, от всичко което са натрупали, могат да вземат със себе си само собствените си лайна. Нищо друго.

3.Безкористни. Тези пък живеят за другите. За децата си, за родителите, за роднините, за приятели и познати. Има дори и такива, които отдават живота си за напълно непознати. Най-тежкият случай е когато са готови да живеят или да умрат за абстрактни понятия като Родина и Народ.

4.Убедени. Тук са обсебените от спорт, наука, изкуство и религиозен фанатизъм, твърдо вярващите, че животът им има смисъл само когато творят в името на спорта, на науката, на изкуството или на Бога. Нищо не може да ги разубеди. Те са винаги прави. Те са пъпът на света. Те са началото и краят. С тях не се говори, още по-малко пък се спори.

Общо взето това са групите „прахосници”. Можем да продължим да ги класифицираме в различни подгрупи, но в случая това задълбаване не ме вълнува. Въпросът е: Има ли изобщо такива човешки същества, които не пропиляват живота си?

Още не съм довършил въпроса си и вече съм затрупан от хиляди възмутени отговори от 4-те групи. Неосъзнатите ми обясняват, че нямало нищо по-хубаво от това да живееш леко, като птица. Без планове, ден за ден, радвайки се на всеки слънчев лъч. Чисто, безгрижно и безотговорно до припадък. Да не ти пука за нищо и за никой, в това число и за самия себе си.

Алчните ме нападнаха с лъскавите си дрънкулки и с тежката миризма на стегнати пачки. Как не съм бил разбрал колко е важно да си богат? Ами властта? Никаква виагра не ти е нужна. Смисълът на живота е именно в това – да грабиш, да трупаш богатство за себе си. Много важно, че тия милиони били за здравеопазване, голям праз, че ония милиони били за образование, за майки, за деца, за пенсионери, за нови работни места… Майната им на всички. На кой му пука за бедните? Да го духат бедните. Да мрат!

Убедените и те ми скочиха. Те били рекордьори, гениални писатели, музиканти, художници, професори, научни откриватели, изобретатели, мислители, отдадени на Бога си… Те със сигурност живеят смислено и не си пропиляват живота. Нима не е очевидно?

Докато се взирах в очевидното, ме нападнаха и безкористните. На тия направо пяна им излизаше от писмата. Та те били истински патриоти, националисти, родолюбци. Тяхната безкористност и всеотдайност били пословични. Как не ме е срам да ги слагам сред тези, които прахосват живота си? Те били изцяло отдадени на каузата си. Добре де, ама нали и неосъзнатите, и алчните, и убедените имат свои каузи, на които изцяло се предават?

Нещо се обърках. Ще си отворя една бира и ще си почина малко, че много ме награбиха всичките. Всички се оказаха с каузи и живеели смислено. Никой от тях не бил пропилявал живота си. Докато си пия биричката, да ви помоля да помислите. Да помъдрувате и да ми подскажете. Кой крив и кой прав? Има ли значение каква ти е каузата?

 

Ивайло Зартов, 13 февруари 2017г.

Смешно ли ви е?

0

Bit

Казват, че е много полезно да се смееш. Смехът бил здраве, а здравето не се купувало с пари. Напълно естествено е да искам да съм здрав, затова реших да потърся няколко смешки от недалечното минало. Първото, което ми хрумна е адското хилене като разбрах, че обещавачът на справедливост Б.Б. предлага за президент на РБ другарката Цъца Цачева. От това по-смешно можеше да стане само, ако я беше бутнал като трети кандидат за шеф на ООН-ето. Представяте ли си? Първо издига другарката Ирина Бокова, след това я сменя с другарката Кристалина Георгиева и накрая вади другарката Цецка Цачева! Ей това щеше да е за „Оскар“ и в раздела за хумор и сатира! Сладостта и особената тръпка в смешката идва от факта, че и четиримата – Ирина, Кристалина, Цецка и Бойко са били членове на БКП (Българска комунистическа партия), което си е супер готино, нали? Леля Цъца продължи да ме весели, като наскоро се появи сред официалните лица в деня на почитането на жертвите на комунизма в България!?! Това е все едно Хитлер да поднесе цветя в памет на жертвите на Холокоста през Втората световна война. Как да не се смееш?

Голям майтап беше и публичното съешаване на обединените тарикати Далавери, Прасчо и Боленчо. Тия смехуранчовци, както уж имаха караници помежду си и „фундаментални“ различия и изведнъж – хоп, скочиха си в скутовете и като почнаха едни прегръдки, едни целувки уста в уста, нос в нос, ухо в ухо… и какво ли не в какво ли не. Паднах от смях, като гледах как на Далаверко и Красчо хич, ама хич не им пречеше да се мляскат с руския посланик, с Кремъл и лично с Путин. За никого не е тайна, а и Боленчо не само че вече не го крие, но дори се хвали, че е руски проект. Не сме забравили, че партийните митинги и концерти на „българската“ партия АТАКА се откриваха и закриваха лично от посланика на Русия, нали? То все едно да не си спомним  турския посланик на партийното събрание на Местановата партия ДОСТ.

А спомняте  ли си на кого принадлежи фразата: „Какъв е тоя овчи възторг около тоя референдум“? Доста грубичко, безпардонно и отвратително пренебрежително отношение към „овцете”. Кои ли са тия наглеци, които обиждат така 3,5 милиона българи? Познахте, това са пак същите смешници от Москва – Далаверко, Прасчо и Боленчо. Според тях (разбирай, според руския посланик), когато 3,5 милиона български граждани гласуват, че искат сами да се управляват – това е „овчи възторг“! Смешно ли ви е? А усещате ли неистовия страх у смешниците? Ами ако наистина променим системата и започнем сами да решаваме кое е добре за нас и кое не? Тогава за какво ще са ни надуваемите кукли, наричащи сами себе си политици? Далаверко, Прасчо, Боленчо, Гоце, Доган, Местан, Боко, Кунева, Костов, Сергейчо … Всичките тия  клоуни стават излишни. Просто няма да ги има в схемата. А това означава, че няма да могат да ни крадат и няма да са нужни на чуждите си господари. Нито един чужд посланик, било то на Русия, САЩ, Турция, Германия, Франция…, никой няма да може да ни контролира и да прокарва собствените си интереси. Затова е тази неприкрита и ужасяваща злоба, която Само си го представете за миг – какъв смях ще падне! Затова е тази неприкрита омраза и злоба, която блика от обединените тарикати и колегите им  към „овцете“, които сме дръзнали да заявим, че не сме овце. Смешно ли ви е?

Много се веселих като слушах как кака Корни ни разясняваше, че сега точно нямало време за смяна на системата, и че било сложна работа. Ами да, недай си Боже да се случи това, което поискаха 2,5 милиона българи и всички шефове на разбойнически шайки (партии) ще останат на сухо – няма да могат да редят партийните листи по изборите. Няма да получават подаръци, рушвети и облизвания. Няма да имат лостове за влияние върху партийните структури. Няма да могат да определят кой да стане дупетат и кой да не стане. Ужас!!! Загиват всички партийни величия. Трагедия! Ние, българските граждани ще решаваме кой да ни представлява в Народното събрание, вместо партийните централи! Смях. Ах, как искам да го видя това. Ех, че смях ще падне!

Веселбата може да стане още по-яка, като почнем пряко да избираме главния прокурор и шефовете на съдилищата и прокуратурите, вместо да ги назначават проститутките, наричащи себе си политици. Същите тия „политици”, които мразят народа си и наричат българите овце, кухи лейки, лош материал… Скъсаме ли пъпната връв между сутеньори  и магистралки, ще настъпи повсеместно веселие. Няма да има опънати чадъри, няма да има поръчково „правосъдие“ и опраскване на неудобните.

Стигам до извода, че в името на смеха се налага пряко да избираме кой да управлява и правораздава от наше име. Обърнете внимание, не казвам „да ни управлява“, а да управлява от наше име и в наша полза. Между другото, то така е записано и в сега действащата Конституция, ама на кой ли му пука за нея? Другарите от КС (Конституционен съд) нали и те са назначени от „политиците”. Логично е да служат на тях, а не на „овцете”. Смешно ли ви е?

 

Ивайло Зартов, 06 януари 2017г.

ПРИЗИВ към Президента Румен Радев

0

До летеца Румен Радев,

Президент на Република България –

най-корумпираната и най-бедната

държава в Европа, позната още

като Абсурдистан или Бандитостан

 

П Р И З И В

от Ивайло Илиев Зартов

 

Уважаеми г-н Радев,

Призовавам Ви като летец, който несъмнено знае какво са чест и достойнство, да изпълните като Президент един акт на справедливост. Нека Летецът даде силата на Президента!

Аз съм български гражданин. Отвлечен съм и вече 7 години ме държат в плен. Поръчката за моето лишаване от свобода беше дадена от руски дипломати и беше позорно изпълнена не от сомалийски пирати, а от българските корумпирани кривосъдници – прокурори и съдии. Осъден съм на 9 години за присвояване и безстопанственост от частна фирма – ООД, на която бях управител. Във фирмата няма държавно участие, няма накърняване на интересите на българските данъкоплатци. Осъден съм без да се направи ревизия на самата фирма, което е прецедент в световната практика на правораздаването! Безродните членове на ДОПГ (държавна организирана престъпна група), поръчковите и безкрайно послушни бг магистрати ме отвлякоха без дори да се потрудят да скалъпят някакви „доказателства” за моя вина. На всичките три инстанции по делото аз и защитникът ми адвокат Петя Шопова искахме да се направи ревизия на фирмата, за да се види има ли или няма безстопанственост и присвояване, но инквизиторите ни заявяваха, че нямало нужда от ревизия, защото всичко било доказано?!? Бруталното погазване на законите, отнемане правото на справедлив процес и наложеното тотално медийно затъмнение, ме принудиха да си отрежа пръст (видео) в подкрепа на словесния си протест. Бях изправен пред две стени. Стена от несправедливост и стена от мълчание и бездушие. Благодарение на протеста ми, който беше излъчен в блога ми, във Фейсбук и в Шоуто на Слави” по БТВ, успях да преодолея стената от мълчание. Поне се чу какво става. Разбра се какво се случва. Поръчителите и изпълнителите на бутафорния процес срещу мен желаеха всичко да остане покрито в тишината, осигурена им от „свободните” и „независими” български журналисти и медии. В това отношение планът им се провали. Преодолях стената от мълчание. Разбира се, стената от несправедливост не само че не помръдна, тя стана още по-висока и дебела. Няма как корумпираните поръчкови палачи сами да се самообвинят, самоарестуват и самоосъдят.

Кои са поръчителите?

1.Бившият руски депутат и бивш полковник от КГБ Генадий Гудков. Той е собственик и на третия по мащаб охранителен холдинг в Русия с представителства в повече от 40 руски градове. Иначе казано – третата по големина мутра в Руската федерация. Гудков беше и зам.председател на политическа партия „Справедлива Русия”. По-късно той беше изгонен от партията си и от руската „Дума”, но към момента на поръчката той е с огромни възможности и влияние.

2.Доказаният със съдебно решение блудник и почетен консул на Русия в гр.Бургас, бившият милиционер Тонко Фотев. Той е сивият кардинал и черната каса на бившия кмет на Бургас от БСП Йоан Костадинов, който е управлявал града 12 години. Фотев продължава да е всесилен господар на Бургас и при управлението на герберския кмет Димитър Николов, който също вече е за трети път градоначалник. Фотев държи с компромати по-голямата част от „каймака” на бургаското общество. Прокурори, съдии, кметове, общински съветници, полицаи, следователи, бизнесмени, адвокати, журналисти… редовно ходят „на килимчето” в почетното консулство, да му се отчитат. Фрапиращ е примерът на бившия шеф на Апелативна прокуратура гр.Бургас Емил Христов, който по 2-3 пъти седмично посещаваше една сладкарница в съседство с почетното консулство. Входовете на консулството и на сладкарницата са през един, в един и същи блок. Срещите между висшия магистрат и почетния блудник продължаваха не повече от 2-3 минути. Надали са си говорили за футбол или за жени – времето не е достатъчно. Но пък е точно, за да се предадат или получат пари, указания или бърз отчет за свършената работа.

Кои са изпълнителите на поръчковия процес срещу мен?

Това са зависимите от ДОПГ бандити в тоги от Окръжен и Апелативен съд Бургас, Окръжна и Апелативна прокуратура Бургас, ВКС и ВКП. Конкретните имена съм назовавал и публикувал многократно, включително и в книгата ми „Нож”. Очевидно е, че колкото и да са могъщи Гудков и Фотев, те не биха могли да получат робското подчинение на българските магистрати без протекции от „високо”.

Кои са опорните точки в това дело?

1.Още в самото начало на процеса от самите изпълнители е приложен официален документ от проведена среща на руския депутат, руския почетен консул и руския посланик с Главния прокурор Борис Велчев. В този документ (приложение1), подписан от прокурора от ВКП Тр.Трайков буквално се казва: „Проведена е среща между Главния прокурор Б.Велчев и руски дипломати. Да се предприемат незабавни процесуални действия. Да се работи приоритетно по сигнала!”. Заповедта да се окаже пълно съдействие на руските дипломати е изпълнена. Бях осъден без доказателства. Заповедта продължава да се изпълнява и до днес – съдии три пъти отказват да ме освободят предсрочно, използвайки несъстоятелни и незаконни аргументи. Копие от императивния документ, предопределящ изхода на процеса прилагам към настоящия „Призив”. Всеки, който има желание, може да види оригинала в първата папка от делото.

Защо е необходимо в една правова държава, в която законът е равен за всички, руски дипломати да правят нарочна среща с Главния прокурор и да се сдобиват с писмено нареждане за екзекуцията на българския гражданин Ивайло Зартов? Нима не е било достатъчно просто да се спазват законите в България, и ако съм виновен да бъда наказан по закон?

2.Самото дело срещу мен трябваше да е от частно-правен характер и да се реши в Административния съд, където неизбежно щеше да бъде направена ревизия на самата фирма. Вместо това, се впряга държавното обвинение и в наказателен процес съм смачкан, без да се прави ревизия на фирмата-ищец. Защо е направено така? Защото могат да си го позволят. Защото държавата се управлява от ДОПГ и членовете на престъпната Шайка са безнаказани – пазят се едни други.

3.По делото е направено едно единствено нещо – поръчана е от следователите и прокурорите „експертиза”, извършена от две вещи лица. Така наречената „експертиза” може да бъде изпълнена и от второкласници в помощно училище. Да приемем, че във фирменото счетоводство има 10 броя папки. Жалбоподателят Гудков дава на държавното обвинение само 2 от тези 10 папки. Обвинителите ги предават на вещите лица и им поставят задача. Да разпечатат банковите извлечения по фирмените сметки и да сравнят. Да наложат наличните разходооправдателни документи от двете папки срещу всички суми от извлеченията. Вещите лица го правят и …О, какво чудо! Разходооправдателните документи от двете папки свършват, а остават суми, срещу които няма документи! Няма, защото не се прави цялостна ревизия на фирмата, а се налагат само предоставените данни. Колко хитро, нали? Всъщност е адски тъпо и плиткоумно и в нито един честен съд не би минало. Но наредените и послушни убийци в тоги си затварят очите и отсичат: „Всичко е доказано!”??? Има суми без документи за тях, значи ето ти го присвояването. Идиотско, но в Бандитостан номерът минава. Разбира се, никой не иска да чуе нито мен, нито адвокат Шопова. Нещо повече, в съдебна зала ни се затваряха устите, отказваше ни се всяко наше желание в това число и да се направи ревизия на фирмата. Адвокат Шопова е с дългогодишна практика и е преподавател по криминалистика в някои български университети. Адвокат Петя Шопова е заявявала многократно, че за пръв път в практиката й й се случва да търпи подобно безпардонно отношение към нея и неин подопечен. За пръв път вижда и се сблъсква с толкова нагло погазване на законите и човешките права.

4.Няма ревизия на частната фирма.

По делото има още много безумия, но никой не иска да ги види. След осъждането ми, беше връчена подписка от 400 български граждани и организации до Главния прокурор Сотир Цацаров с искане за ревизия на това позорно дело. Но очевидно поръчката продължава да действа и Сотир Цацаров също оказва пълно съдействие на съветските другари, така както и неговият предшественик.

Никой в България не го е грижа за някаква си там „дребна” несправедливост срещу някакъв си там български гражданин. В България са много по-важни и са по-защитени интересите и прищявките на руснаци, французи, турци, американци, немци… и бангладешци.

Г-н Радев, злите езици, опитът от последните 28 години и обикновената логика говорят, че и Вие сте Президент на ДОПГ, а не на българския народ. Така, както и Вашите предшественици са били сложени в президентското кресло, като част от сплотената Банда от корумпирани политици, магистрати, олигарси и местни феодали, ще защитавате ДОПГ и ще участвате в Геноцида над българските граждани. Аз обаче знам, че злите езици бъркат. Червените допуснаха голяма грешка, че изобщо издигнаха кандидатурата Ви за Президент. Вие сте летец и не можете да погазите собствените си чест и морал. Знам, че бъркат и тези мои приятели, които казват, че няма смисъл да Ви пиша, защото дори и да сте свестен човек, като Президент нямате правомощия да се бъркате в подобни на моя казус. Нали съдебната власт е независима, нали над Главния прокурор е само Бог, нали всички престъпници в България са свързани като свински черва. Било безнадеждно да Ви пиша – нямало какво да очаквам ново. Аз обаче знам, че Вие не сте безсилен. Дори и аз, малкият редови български гражданин успях да направя така, че да бъда чут. Успях да разруша стената от мълчание. Вярно е, наложи се да си отрежа пръст, за да дам гласност на извършваните беззакония, които по същество са си опит за убийството на мен и близките ми. Вие, г-н Президент имате много по-големи възможности от мен, несравнимо по-големи. И можете да предизвикате достатъчно шум в общественото пространство. Можете да насочите прожекторите и да осветите скрилите се в тъмното паразити. Направете го. Няма малка несправедливост. Няма малко сгазване на закона. Моят частен случай не е единствения пример на поръчково кривораздаване и беззаконие в България. Българският народ тъне в нищета. Над 2,5 млн български граждани се гърчат под прага на бедността и не знаят с какво да си платят убийствените сметки за парно, ток, вода, лекарства, храна… Българите гладуват. Но още по-голяма е жаждата им за справедливост, законност и възмездие.

Уважаеми г-н Президент на Република България, аз съм български гражданин. Отвлечен съм вече 7 години и ще ме държат в плен поне още 2 години, ако през това време поръчителите и изпълнителите на отвличането ми не измислят още нещо, за да ме зазидат завинаги. Призовавам Ви да направите всичко, което е по силите Ви, за да възтържествува справедливостта. Нека Летецът даде сила на Президента.

София, 20 февруари 2017 г.

С уважение:   Ивайло Илиев Зартов

Прилагам:

1.Копие от документ за проведена среща на Главния прокурор с руски дипломати.

2.Копие от протоколите от съдебните заседания за Условно предсрочно освобождаване, в които съм получил отказ от съда, заради факта че не си признавам вина за нещо, което не съм извършил:

– Протокол 31.03.2016
– Протокол 28.07.2016 – Определение с промяна 04.08.2016

– Протокол 26.01.2017

3.Препоръки от Омбудсмана на Република България, във връзка с извършена проверка по моя жалба относно лишаването ми от право за условно предсрочно освобождаване – 12

4.Копие от подписка на граждани и организации, подкрепили ме след окончателното ми осъждане през 2013 г. Подписката, събрана от 400 граждани през 2013 г. е на хартиен носител, прилагам линк към електронна петиция, събрала също 285 подписа.

 

P.S. За да съм сигурен, че този мой призив ще достигне до Вас, ще го публикувам в блога си, във Фейсбук страницата си, ще го изпратя до медиите и разбира се ще го изпратя и до Вашата канцелария.

Кой командва Б.Б.?

2

Boyko-Borisov httpwww.telegraph.co.uk

„Едно се говори преди изборите, а после се прави друго”.

Това чистосърдечно признание е произнесено на 9.11.2016 г. от обещавача на справедливост – другаря Бойко Борисов. Поводът е избирането на Доналд  Дък за президент на САЩ. На Б.Б. може да се вярва – той самият предизборно е обещавал какво ли не. Щеше да разваля заменките на олигарсите, които ощетиха държавата = народа с над 8 млрд. лева. Щеше да бори корупцията и контрабандата, щеше… много работи щеше, ама нищо не е. И това е факт. Но никой не може да му се сърди, той е честен лъжец. Човекът лъже, но и си признава, че менти. В интерес на истината, неговите колеги от другите разбойнически шайки (партии) само лъжат. Да сте чули някой от БСП, АБВ, ДПС, ВМРО, НФСБ, АТАКА, ДСБ, НДСВ… някой, който и да е от ментарджиите, да се е изправил пред камерите на националната телевизия и публично да си е направил самокритика? Нищо подобно. Продължават да се тупат в гърдите с крадливите си ръчички, колко много милеят за майка България докато алчните им задници рупат ли рупат народна парá.

Запомнихте Бойковото признание, нали? Безспорно е, за носителя на черен балтон са изписани не една и две химикалки. Знаем, че е бил член на БКП, пожарникар, мутра, бандит, кмет, премиер. Разбрахме, че е честен лъжец. От него самия става ясно кои са приятелите му:

1.Шефът на „ЛУКОЙЛ” за България – Валентин Златев. „ЛУКОЙЛ”, които не плащат вече 10 години нито лев данък печалба у нас, но редовно се отчитат в Русия с милиарди долари заплатени данъци.

2.Консултантът от руската страна при аферата „Белене” Валентин Златев. Афера, при която българските данъкоплатци олекнаха с 1 млрд. и 300 млн. лева, които отпътуваха отново за Москва.

3.Валентин Златев, който от години наред плаща на фирмата на приятеля си „ИППОМ” милиони, за да охранява обектите на „ЛУКОЙЛ” в България.

Как беше оная приказка? „Кажи ми кои са твоите приятели, за да ти кажа ти кой си”. Сякаш за Б.Б. се знае всичко, но никой не е разкривал какво се крие вътре в него, какъв е характерът му, каква е неговата психика и какви са мислите му. Действията му са необяснимо неадекватни. За един ден може да си смени мнението поне десет пъти. Той изглежда стихиен, емоционален и спонтанен. Каква е истината? На 27.01.2017 г. гледах по БТВ интервю с Даниел Вълчев, бивш кадър на НДСВ и настоящ активист на Деформаторския блок. Освен купчината от безценни алабализми, Д.В. се изпусна, че играе тенис със служебния премиер Огнян Герджиков, с Бойко Борисов и с други отговорни другари. Вълчев сподели, че според него спортът показва кой какъв е и в живота. Например: той самият, и Герджиков били по-емоционални и допускали много случайни грешки. В същото време Бойко Борисов бил много стегнат и не допускал случайни грешки. Не бил емоционален, а педантичен и методично преследвал целта си.

Чудесно! Защо Б.Б. подаде оставка? Защо му трябваше да обвързва падането на второто си правителство с резултатите от президентските избори?!? Методичният, педантичният, неправещият случайни грешки Б.Б. преследва целта си с хладен разум. Стъпките му са много добре обмислени. Тогава какво излиза? Някой му нареди да се оттегли, или той самият се отдръпва? Може би е дошло времето за елегантно минаване в режим „тишина”. Така, както направиха преди него Ахмед Доган, Сергей Станишев, Иван Костов, Гоце Първанов, Симеон Сакснезнамкойси? Иначе що се отнася до целите на Б.Б. за тях съмнение няма. Да запази вече награбеното и да продължи да граби. Точно както сториха и „колегите” преди него. И Б.Б. ще предаде щафетата на следващия разбойник, който ще внимава да не падне и косъм от плешивата глава на педанта.

Всеизвестна е старата българска традиция, според която кокалът никога не се пуска доброволно. Просто не е в рамките на добрия тон властимеющ да се откаже сам от виаграта си, нали така? Тогава кой нареди на пресметливия Бойко да хвърли оставката си? Кой притежава силата да пенсионира премиера на Абсурдистан?

 

Ивайло Зартов, 03 февруари 2017г.

Първите ходове

1

00516386

Случвало ви се е да имате усещането, че ви върви „като по вода”, че късметът е с вас и всичко ви се получава сякаш от само себе си, нали? Помните вашата спокойна увереност, че сте благословени. Прекрасно. А сега се замислете – защо всъщност ви е „вървяло” толкова? В шаха, колкото и много варианти да има, всички първи ходове се правят с цел: Правилно по-нататъшно развитие, овладяване на инициатива, заемане на по-добри позиции, от които ще си по-ефективен, постигане на възможно най-добро взаимодействие между собствените фигури (ресурси), използване на силните си страни…

Колко е важно да си научен на правилните ходове? Да извършваш автоматично нужните стъпки и всичко с лекота да ти се подрежда както трябва. Изиграл съм много партии шах, в които съм се чувствал комфортно. Било ми е лесно, приятно и успешно от самото начало и до края на играта. Един път обаче, без да искам още на втория ход направих глупост. Дори не знам защо изиграх неправилен ход, с който сам се затапих, затрудних се, забавих развитието си и се оказах в изключително тежка ситуация, въпреки че противникът беше по-слаб от мен. Цялата партия протече трудно и неприятно заради този един неправилен ход в началото, който ръката ми сама извърши. Без да мисля, тотална липса на концентрация, подцених противника и ситуацията и за малко не загубих. Създадох си огромни проблеми на празно място, от нищото. Наложи се да се поизпотя, за да не падна.

В реалния живот е същото. Когато правиш правилните ходове, автоматично ти се подреждат нещата и не се замисляш защо ти „върви” и имаш такъв голям „късмет”. Но ако стъпиш накриво само един път, ако си отпуснат, ако подцениш мига, ако не си достатъчно концентриран, ще слезеш от релсите на подредения живот и ще преминеш в тегавия коловоз. В шаха можеш да наредиш фигурите отново и да започнеш нова игра. В реалността обаче, „новото” начало е само илюзия. Винаги си свързан с ходовете от миналото. Единственото, което си струва да опиташ е да не повтаряш грешките си.

Как обаче да се научим да бъдем максимално концентрирани и отговорни? Очевидно е, че упражнения като „бъркане в носа” и „почесване по темето” няма да помогнат. Пожелателни приказки от рода „трябва да бъдем такива и онакива” също не са от полза. За дърти организми с вече изградени характери и афинитет към простотии дори и гинко-билобата не помага. Това е все едно да накараш български политик да спре да краде, говорейки му за съвест, справедливост, законност, морал… Разковничето се крие в думата възпитание. А най-добре се възпитават децата. Иначе казано, ако ги подхванеш още от мънички, има шанс да ги научиш да правят автоматично правилните ходове. Така, като пораснат без много-много да се замислят, на тези възпитани хора ще им „върви” и всичко ще им се подрежда от само себе си.

Общество, изградено от правилните хора също ще бъде правилно. Красота! За възпитанието обаче, са ни нужни две дребни подробности: Родители, които знаят какво трябва да правят и искат да го направят, и учители и образователна система в синхрон със знаещите родители. Лесна работа, нали? Сега само остана отнякъде да си внесем правилните родители и учители да възпитават децата ни и … готово! Фасулска работа, нали?

Хайде, аз отивам да поиграя шах, а вие помислете откъде да внесем възпитателите…

 

Ивайло Зартов, 11 януари 2017 г.

Идилия

0

semeistvo-shtastie-roditeli-deca-255763-500x334

Всяка сутрин от понеделник до петък тя става точно в 6 часа. Минава набързо през банята, буди децата, прави им закуска, проследява тяхното измиване и обличане, оставя ги в училището и отива на работа. Малко преди края на работния ден, след молби и увещания на колеги и началници, тя тръгва обратно. Прибира учениците, оставя ги в къщи, отскача до магазина и успява да сготви точно навреме. Съпругът се връща от работа и всички сядат да вечерят. Докато се хранят, всеки разказва как е минал денят. Той се оттегля пред телевизора, тя се захваща с миенето на чиниите и подготовката на децата за утрешния ден. Правят се домашни, приготвят се необходимите учебници и тетрадки. От раниците се изважда всичко излишно. Междувременно тя изглажда няколко дрешки и пуска пералнята. Събота и неделя ще има повече време и тогава ще е голямото чистене, гладене, миене, пране и т.н. Сега – само най-необходимото. Денят си отива, децата минават контролирано през банята и се отправят към леглата. Тя довършва още някои дреболии и също се шмугва в банята. Тук са нейните 3 минути. Мислите й се бутат. Не я боли само главата. Краката са й отекли. Вратът й е схванат, ръцете й плачат за почивка. Но в семейното ложе я чака загриженият й мъж, който се чувства длъжен да я уважи. На всичкото отгоре, той не иска внимателната майка, дамата от обществото и чистофайницата домакиня. В леглото си той мечтае за мръсницата, за сладката и безгрижна курва, готова да експериментира, за любовницата със стоте оргазма. Някога, преди да се родят децата, преди да се оженят… Хмм, лека усмивка от спомени пробяга по лицето й. Жаждата й беше истински неутолима. Тънка талия, разкошни извивки, свежест. Мъжете се лепяха като насекоми на светлината. Пърхаха около нея, блъскаха се. Тя си играеше с тях. Допускаше ги близо, много близо и после неочаквано ги отрязваше. Тя решаваше на кого да се отдаде и кого да завоюва. Всичко беше тръпка. Усещането за власт над другата половина на човечеството беше неописуемо. Секс, само секс, просто секс. После й омръзна. Прииска й се да има и любов, да има чувства. Появи се Той. Красивият, перспективен жребец. Влюбиха се, обичаха се, все още се обичат. Но вече нищо не е както преди. Няма я необузданата безгрижност и лекота. С годините се оплитаха все повече и повече. Работа, колеги, задачи, ангажименти, семейство, деца, роднини, приятели, познати… Всеки те дърпа, всеки нещо си иска и очаква от теб. И никой не го е грижа за теб. Никой не се интересува ти какво желаеш. Ето, сега искаш просто да се наспиш, но вместо това ще правиш 5-минутен механичен секс с фалшив оргазъм накрая. Не, че не ти се чука. Чука ти се и още как, ама ако може първо да забравиш за всичко и всички. Да забравиш колко си уморена и да се наспиш, и чак след това… Еех, стана късно. Тя влезе в спалнята и си легна до любимия. Той я чакаше с нетърпение. Спеше му се, а на сутринта трябваше пак да става рано и да ходи на работа, да изкарва пари, да се грижи за семейството си…

Сутрин е. Точно 6 часът.

 

Ивайло Зартов, 04 януари 2017 г.

Препоръка и становище по извършена проверка

1

 

1468407123-shutterstock-242146405П  Р  Е  П  О  Р  Ъ  К  А

От Ивайло Илиев Зартов, л.св. ЗО „Казичене”

Относно извършена проверка по моя жалба и направена препоръка от Омбудсмана на Република България, касаеща работата на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС и работата на съдиите и прокурорите, явяващи се на съдебни заседания за УПО

 

 

До министъра на правосъдието

Главния директор на ГД „ИН“

Началника на Централен Софийски Затвор

Софийски градски съд

Софийска градска прокуратура

Медии

Уважаеми господа, заострям вашето внимание към някои много смущаващи констатации в препоръката на Омбудсмана на РБ във връзка с извършената проверка по моя казус, конкретно – заседание на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС на 17.11.2016 г. Ще ги отбележа в няколко точки, като прилагам и писмото от Омбудсмана на РБ:

1. Очевидна е недопустимата намеса на представител на съдебната власт (прокурор) в работата на представители на изпълнителната власт (комисията по чл.73);

2. Освен че самата намеса е недупостима, мотивите на прокурора са незаконосъобразни. Никъде, в нито един закон няма взаимовръзка между признаване на вина и допускане до УПО (Условно предсрочно освобождаване);

3. Никъде, в нито един закон, и въобще в правния свят не съществува такова „животно“, като „висок остатък“. Комисията по чл.73, прокурорът и съдията редовно се позовават на несъществуващия „висок остатък“, „достатъчно висок остатък“, „много висок остатък“, за да отхвърлят кандидатите за УПО;

4. Комисията и прокурорът неправомерно променят становището си, позовавайки се на това че съдия Даниела Талева два пъти (в две поредни съдебни заседания през м.март и м.юли 2016 г.) ми отказва УПО. Като мотивите на съдия Талева са несъществуващото животно „висок остатък“ и неадекватната към конкретния казус преценка за „висока обществена опасност“;

5. Поразителен е фактът, че през м.март и през м.юли 2016 г., според същата тази комисия и същият прокурор съм бил поправен и превъзпитан и не съм имал „висок остатък“, а изведнъж, по-късно през м.ноември същата година се оказва, че остатъкът ми вместо да намалява, става все по-голям и вече им се вижда недостатъчно малък, а пък аз – непоправен и непревъзпитан. Ужас!!!

6. Според мнението на Омбудсмана на РБ, съдията участващ в заседанията за УПО изобщо не е наясно каква е ролята му в този тип дела. Съдията трябва да гледа и да преценява според индивидуалната оценка на риска, поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието, неговите характеристики, както и дали от законова гледна точка са изпълнени всички условия. Вместо това се получава абсурдната ситуация да се стъпва на несъществуващи „законови“ основания за отказ. Според препоръката на Омбудсмана: „В случая е допуснато нарушение на чл.55, ал.5 от ППЗИНЗС, изискващ решенията и предложенията на комисията да се мотивират въз основа на оценка на риска от рецидив и сериозни вреди и профила на нуждите в хода на пенитенциарното третиране“. В моя случай, оценката на риска е най-ниска в сравнение с преобладаваща част от останалите предложени, а в същото време съм получил отказ.

7. Горещо препоръчвам на всеки участник в процесите, свързани с процедурата по УПО – комисията по чл.73, прокурорите и съдиите внимателно да прочетат препоръката от Омбудсмана и да преоценят и променят в качествено нова посока работата си – и не само по отношение на моя казус, а изобщо в практиката по тези дела за всички лишени от свобода.

София, януари 2017г.

Ивайло Зартов

 

Приложени:

Препоръка на Омбудсмана до началника на Затвора в гр. София:

%d0%b4%d0%be-%d1%86%d1%81%d0%b7

Отговор на жалба до Ивайло Зартов:
%d0%b4%d0%be-%d0%b8%d0%b7

Go to Top