Archive for October, 2015

Мама

4

lekuva.net

Тя е дребничка. Неголемият креват изглежда огромен. Някъде в него, губейки се под завивките е съсухреното ѝ телце. Главата ѝ е повдигната на две възглавници, за да гледа стената, която е на метър и половина от очите ѝ. Телевизорът е отстрани, от дясно и някой го е включил на музикален канал. Песните се сипят една след друга, но тя не ги чува. Вече няма нужда от любимите си сериали, не я интересуват новините.

Отзад, зад нея са прозорците, през които се виждат дървета, късчета небе и блокове, но тя гледа стената. Нейните приятели – гълъбите вече не кацат на балкончето. Няма трохички – няма и приятели гълъби. Сама е. Обичани хора, близки и роднини отдавна я чакат в другия, по-тих и подреден свят.

Млада, слънчева, разкошна жена. Всеотдайна майка и съпруга. Днес е стафида, неспособна да стане, обездвижена. Някой трябва да я нахрани. Полекичка, по мъничко, с лъжичката да ѝ поднася право в устата – така, както тя е хранила децата си. Има нужда от грижи, от любов. Така, както тя е бдяла над тях денем и нощем, години наред. Те я обичат, но са „възпрепятствани“. Идват от време на време, правят каквото могат, но то не е достатъчно. Вече нищо не е достатъчно. Никой не може да ѝ върне силата. Да стане, да се пооправи и да направи закуска за любимите си хора. Да сгрее стаята с уюта си, да излъчи топлината си, да им се усмихне, да ги зареди с любов и да чака да се върнат.

Тя гледа стената, която е точно на метър и половина пред очите ѝ. Тя не е сама. Непрекъснато разговаря с някого: – Я, виж кой е дошъл! Я, колко е пораснало това малкото! И големият е тук! Какво правите? …Ааа…така ли…? – Очичките ѝ живват закачливо. Тя има гости, които са дошли специално заради нея – само при нея. Ах, колко хубаво е да те обичат!

 

Ивайло Зартов, 13 октомври 2015 г.

Радиомост Боко – Гюро

4

boiko_borisov_15

Бай Гюро се усмихна под мустак, погали плешивото си теме и самодоволно се отпусна в мислите си: „Еей… голяма работа е туй радиото. Нищо и никаква кутийка с копчета отвън и с някакви чаркове отвътре, а как бичи! Песни ли не щеш, мачове, новини… Слушам, слушам и не мога да проумея как на една педя място са се събрали толкова много жени, мъже, цели оркестри. Чудо на техниката! Голямата работа е, ама аз съм по-голяма. С едно щракане на копчето и им взимам думата на всичките. Както зяят нещо, щрак и… тишина. Щрак – и пак ги пускам. Като ме ядосат пак – щрак и айде чупката. Кой е шефът тука, а?“.

Успокоен от факта, че той е господар на положението, бай Гюро отвори хладилника. Погледна любовно измръзналата ракия и потърси буркана с киселите краставички…

– Ще дадем на пенсионерите по 50 милиона за Коледа и Великден. Много са пенсионерите и тези пари не се усещат, но все пак е нещо! – мазно пробуча радиоприемникът, с което хем разгневи, хем стресна господаря на копчетата: „Как така самό се включи? Нали те бях изключил?“ – За всеки случай извади батериите и се огледа да няма включен кабел към тока. „А сега, да те видим“ – хвърли му победоносен поглед и понечи да се върне към ракиените си пόмисли.

– Това, което обещаваме, го даваме. Може нещо да забавяме, защото веднъж ни свалиха от власт… – отново избоботи уж изключеното радио.

Бай Гюро седна и се заоглежда плахо. Този път изобщо не се изненада – беше разпознал гласа на своя кумир Бойко Борисов, да се свети името му светлейшо. Това, че Бойко говореше през радио, в което нямаше батерии и изобщо не е включено, си беше напълно в реда на нещата. Гюро обаче се беше притеснил заради нещо друго. Ами, ако Цветан Цветанов го гледаше отнякъде и го беше записал как улисан в своите си работи не обърна веднага внимание на това Кой му говори и се опита да го заглуши? „Ееех… – затюхка се бай Гюро и реши да се включи в разговора – 50 милиона са много, много са! Ти не се притеснявай, Бойко, че не се усещали тия пари. От Коледа до Великден има бая време – пенсионерите ще понамалеят чувствително.

Тия, дето преживеят зимата и без друго ще се радват. Така че, недей се вълнува толкова , да не вдигнеш пак кръвното!“ – Бай Гюро изстреля прочувствената тирада и зачака със стиснати палци.

– Има задръствания, защото явно българинът е богат… „Да, да – задъха се Гюро да приглася, очарован от факта, че води диалог с Него – Богати са българите, затова се задръстват. Дебели са. Те и на пешеходните пътеки не могат нормално да се разминат. А и като почнат да купуват тия джипове и лимузини, нямат спиране. Децата им в първи клас и те с коли ходят на училище и се карат с даскалите за паркоместата, до битки се стига. А пък и тия пенсионери, ти сега като им дадеш парите за Коледа и те веднага ще си купят още една кола. Как няма да има задръствания?“.

– Има хора, които искат да има хаос. Не им харесва, че се строят магистрали, че милиарди влизат в земеделието. Милиарди събираме повече от контрабандистите…

Като чу за милиардите, бай Гюро се свлече на колене и зае молитвена поза. Не посмя да изкаже мислите си на глас. „Защо си признаваш колко ти плащат контрабандистите?!? Защо си признаваш, че ги кόпаш милиардите?!? То сега остана да кажеш и къде ги кόпаш… Трай си. Кой те пита къде влизат милиардите?“

Мъртвото радио безмилостно плодължаваше да бълва:

– Не съм дебел в никакъв случай. Всеки ден играя тенис и футбол по час…

Гюро се просълзи: „Разбира се, че не си дебел. Ти си мерна единица за стройност. Че кой не иска да има като твоя светлейши корем? Че кой не мечтае за твоя драгоценен… ъ-ъ-ъ, как да го кажа по-нежно… гъз….“.

Гюро се сви на кравай на пода, стиснал здраво с двете си ръце говорящото безжизнено радио и започна да го облизва. Часове по-късно така го завари жена му Гюровица. Свит на кълбо със залепнал език.

 

Ивайло Зартов, 01 октомври 2015 г.

Въстание

2

freedom-worship1  ieshua.org

Не избори ни трябват днес, а въстание! Незабавно общонародно въстание срещу ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Това е нужно на България. Изборите са само начин за възпроизвеждане на допегейците. Легализирано предаване на щафетата за по-нататъшно ограбване на народа и прикриване на следите. Днес изборите в България само узаконяват беззаконието на ДОПГ.

Не избори, въстание ни трябва днес.

 

 

Ивайло Зартов, 23 октомври 2015 г.

 

Зáлудо работи – зáлудо не стой, или смях по Мόсковски

0

Москов  Колаж: интернет

Хубаво е да си имаме гений, който работи под прикритие като Министър на здравеопазването. Най-новият проблясък на другаря Москов засяга всички български граждани, които от скука, ей така в свободното си време решат да се разболеят. Като отидат в аптеката, за да си купят лекарства там ще им поискат освен пари и пръстов отпечатък. По същия авангарден начин ще ви приемат и в болниците за лечение.

Адски хитро го е измислил министърчето. Така щял да спре злоупотребите и измамите. Само преди няколко месеца, пак по негова идея се въведоха автоматични „четци“. Това са едни такива мънички електронни устройства, през които прокарват личните карти на пациентите – уж щели да пресекат далаверите по този начин. Изхарчени били 24 млн. лева, но нищо не се пресякло. Ах, колко жалко! И сега се налага отново да се пръскат милиони в нов опит за разбиване на престъпните схеми. Ако отпечатъците от пръсти не помогнат, министър Москов няма да спре дотук в борбата. Геният е заявил намерението си да въведе поетапно още няколко метода за идентификация на болните. Като например: Гласово разпознаване, ирисово разгадаване и задълбочен и обстоен ДНК анализ.

Добрите новини не идват сами. Повлияни от челния опит в здравеопазването, от Министерството на транспорта решили и те да въведат пръстовите отпечатъци в градския транспорт. Така всеки гражданин, който желае да използва трамвай, автобус, тролейбус или маршрутка, ще има възможност да не носи със себе си месечна, седмична или дневна карта и да не се притеснява, че ще я загуби. Плаща си предварително, както досега и при влизането в превозното средство полага палец на специалното място за палци. Информацията автоматично попада в базата данни, а контрольорът ще се разхожда с палецо-разпознаващо устройство и няма да ви иска билети и карти – само ще докосвате устройството му. Нарушителите-тарикати-гратисчии ще ги удря ток, който ще ги привежда в безпомощно състояние за кратко време. Колкото контрольорът да успее да ги изхвърли на тротоара. От транспортното министерство предлагат и допълнителни услуги за лоялни клиенти. Срещу отпечатък на задните им части, те ще могат да ползват любимите си седалки в точно уречен час. Разбира се, за всички авангардни нововъведения е необходимо да се изхарчат няколко десетки милиона. Но министрите успокоително напомнят, че парите няма да се хвърлят на въздуха, а ще бъдат усвоени от правилните хора по абсолютно честен начин чрез обществени поръчки. А на всеки в България е известно, че обществените поръчки са единица мярка за честност и ненагласеност.

Горановчето пък, дето ни се води нещо като финансов министър, направо се влюбил в идеите с отпечатъците. На подчинените му митници, които отговарят за контрабандните канали също щели да инсталират устройства, съдържащи електронни отливки на пръстовите гънки на контрабандистите. Така щяло да се подобри обслужването и да се повишат приходите от контрабанда. Щели да въведат и системата „Happy”, като целта е тя плавно да се трансформира в дни на отворените врати, демек на вдигнатите бариери.

От погребалното, пардон… от социалното министерство на другаря Калфин рязко се засрамили, че изостават от ритъма на новото време. Изскочили с предложението всички социално слаби да ги пръстово отпечатат, като болните на колегата му Москов. Но докато правели предварителните изчисления за броя на потенциалните клиенти, се оказало че несоциално слаби в България са само политиците и техните роднини и близки до девето коляно – до един вързани за държавната хранилка и такива, които са регистрирали частни фирми, за да могат да участват в организираните от родáта публични търгове.

Опа, имаме новина в студиото! Докато ви запознавах с „гениалностите”, един дядо който бил твърде болен и немощен и не можел сам да отиде в аптеката, изпратил внучето си като му дал рецептата за лекарството и отрязания си пръст. Ама, че хитрец е тоя дядо. Москов добре си е направил тънката сметка, че тия дето не могат да ходят, няма да харчат парá за безплатни илачи. Ама нá! Старецът пак му намерил цáката. Вярна била приказката, че бедният човек е жив дявол.

Сега на ход пак е Мόсковчето. Две неща са сигурни – ще ни изненада с някоя нова глупост и няма да ни изненада с това, че ще се похарчат милиони за въвеждането ѝ.

 

Ивайло Зартов, 07 октомври 2015 г.

Как се наказват предатели?

3

klan6

Да побъбрим за явлението предателство и за предателите. Дори не си правя труда да търся дефиниция. Знам, че всичко зависи от гледната точка.

Представете си, че днешният „цар“ Боко-Боко реши да ни смени официалната религия. И от православни християни, му хрумне да ни направи мюсюлмани, будисти, юдеи или вуду поклонници. Издава Боко специална заповед – декрет. Послушковци чиновници оформят и приемат необходимите закони и съответните санкции за неспазването им и готово. Камъкът се търкулва. Масово се хвърлят кръстовете и на тяхно място се издигат изсушени миши черепи, защото новият Бог е плъх. Съответно – трябва навсякъде да му се отдава почит. Непокорните се наказват строго. Заточват се и се избиват цели семейства, които са отказали да приемат наложената отгоре религия. Боко-Боко обявява съпротивляващите се за предатели. Намира се обаче някакъв човечец, който на свой ред заявява, че „царчето“ и всички негови последователи са предатели, тъй като загърбват и поругават религията на нашите предци. Нещо повече – твърди се, че владетелят е приел чуждата религия, след като е бил добре подкупен от наши съседи.

Как ви се вижда тази история? На мен ми напомня за „покръстването“ и Цар Борис І. Както сме се кланяли на Тангра, и изведнъж е взето решение на най-високо ниво, че досегашният Бог на българското племе трябва да умре и да бъде заменен от нов – Христос. Не ви ли смущава фактът, че Цар Борис-Михаил, когото толкова много тачим днес е всъщност предател? На всичкото отгоре е избивал безмилостно всички, отказали да заплюят религията си, а пък ние не ги считаме за герои, а за носители на нещо старо, назадничаво и вредно. Нещо, което е трябвало да умре.

Няколко века по-късно турците завземат българските земи и камъкът отново се търкулва. Който не хвърли кръста и не го смени с полумесец, умира. За нас обаче, отказалите да приемат новата вяра са герои и ги възпяваме в песните си. Целият трик е в това, че турците не са се сетили да ни сложат някой васален Боко-Боко, който да прокара чалмите, като задължителни, спуснати и узаконени от българските властимеющи. Ако бяха постъпили по този начин, сега ние всички щяхме да си имаме за официална религия исляма. Нямаше да тачим покръстителя Борис, а щяхме да величаем този, който ни е избивал за да носим шалвари и фесове. По 5 пъти на ден щяхме да се молим на Аллах и всеки, който се бунтува срещу нашата нова вяра щяхме да го обявим за предател. Така, както е сторил Борис-Михаил Покръстителя през 865 г. с 52 боляри, които пък са обвинили самия него, че е отстъпил от бащината чест и слава. Въпреки, че историята се пише от победителите, ясно се вижда, че спрямо прабългарите и техния Бог Тангра през IX век е извършено мащабно предателство, което е осъществено под въздействието на чужди сили, намерили благодатна почва в лицето на българските управляващи. Имало е ожесточена съпротива, която е била удавена в кръв. Също кърваво, но неуспешно е било следващото няколковековно налагане на още по-новата мюсюлманска религия. Провалът се дължи главно на липсата на централна българска власт, която да се продаде на поробителите. Без предателите-управляващи българският народ се оказва изключително устойчив и с малки изключения успява да съхрани вярата си и да оцелее.

Историята обаче продължава своя неумолим ход. От 1944 г. до 1989 г. ни управляват родни другари, които пак под чуждо влияние правят опит да наложат следващата нова религия – атеизъм и за малко да успеят. Византийската империя носи християнството, Турската империя – исляма, а Руската империя-СССР разпространява атеизма. За съжаление на предателите-другари Съветският съюз се разпада и на тях и техните деца им се налага да си потърсят нови чужди господари, но без да късат пъпната връв с Москва. Така България вече 25 години продължава да е енергийно зависима от руските газ, нефт и ядрено гориво, като в същото време формално имаме и нови господари – САЩ и ЕС. Тази специфична смес от съвременни поробители САЩ, ЕС и Русия (Русия, която възвръща старите си имперски сили и апетити) не си играе да ни налага някаква нова религия. Възприели са съвсем друг подход – на обезлюдяване на територията, наречена България. За 25 години над 3 млн. души бяха принудени да избягат от Родината ни. Като процесът на прогонване на българите продължава с успешни темпове. Контролирана мизерия, нищета, нисък – невъзможен за оцеляване стандарт на „живот”. Разбита социална система, унищожена здравна система и извратена образователна система. Тоталната подмяна на ценности и критерии за морал умело се съчетава с насаждане на усещане за липса на перспектива. Предателите – БГ управляващи са получили лиценз от чуждите си господари да грабят и избиват собствения си народ.

Изобщо не е случайно, че имаме командващ (и цял щаб към него) военновъздушните сили, но нямаме нито самолети, нито подготвени летци. За сметка на това обаче, имаме огромна армия от полицаи, жандармеристи, специални служби и прочие охранители на вътрешния ред, за които се харчат всяка година над 1 милиард лева. Нямаме 25 милиона за ремонт на самолети, но имаме милиарди, за да се пазят предателите-управляващи от народа си. Върхът на перверзната гнусотия е, че парите се взимат от държавната хазна, тоест от жертвите на геноцида. Боко Борисов, Гоце Първанов , Миши-Миши Станишев, Костов, Доган, Симеончо Сакснякойси, Олигархски… Около всеки от тези предатели има още имена на министри, зам.министри, дупетати, шефове на агенции и комисии, олигарси и местни феодали, висши кривосъдници… Шайката няма външни врагове – затова нямаме армия. Бандата се страхува единствено от тези, които ограбва и унищожава – от българските граждани. Ами ако се събудят? Ако им писне да бъдат роби и решат да се вдигнат на бунт? Най-бедната държава в ЕС има най-голям репресивен апарат.

Пак се взирам назад. Пълно е с предатели. Вярно е, че всичко е въпрос на гледна точка и на това кой пише историята. В момента това обаче малко ме интересува. По-важно ми е да намеря какво е наказанието за предателите. Как през вековете са наказвали безродниците? Вие знаете ли?

 

Ивайло Зартов, 06 октомври 2015 г.

Борето Велчев, Сергейчо Станишев и уроците

1

БТА Снимка: БТА

Формиране на личността. Кое е най-важното, за да сте това, което сте? Кой ви е оформил и възпитал? Чии лични примери сте наблюдавали и копирали? Докато вие се ровите в спомените си, аз ще ви разкажа два къси епизода от начина, по който са отгледани две много сладки момченца от съвременната ни история. Става въпрос за Борис Велчев и Сергей Станишев.

И двамата създават впечатление, че са супер благовъзпитани – чак до мазност юначета. Борката е екс главен прокурор, известен с това, че 7 години все нямаше достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Всъщност той беше назначен от Гоце точно за това – за да няма доказателства. За да опъва чадър над престъпниците, за да оневинява наш’те момчета и да мачка всеки, който дръзне да въстане срещу системата на свинските черва.

Борето е израснало в правилно семейство. През 1960 г. вторият човек в БКП е Борис Велчев старши – дядото на нашия герой. От него юначето е научило важни уроци: Законите са само за простосмъртните. Законите могат да се погазват от тези, които са на власт, когато си поискат. Законите са в услуга на силните на деня за задоволяване на всички техни прищевки. Ето и една от случките, от които Борето на практика е разбрал как да борави с правото и се е научил как да го изкривява при нужда. На границата с Гърция е задържана група български граждани, опитващи се да изнесат нелегално лекарството „Нивалин“, което е забранено за износ. Това са Георги Соколов, Иван Дервентски, Стефан Абаджиев-Теко, Александър Костов-Фанфан лалето, Димитър Йорданов-Кукуша… и други. Какво се случва с контрабандистите ли? Повечето ги оправдават веднага. Трима получават леки присъди от 1-2 години, което пък дава възможност на по-горната инстанция да ги замени с условни. Защо българската Темида е толкова нежна ли? Ами защото вторият човек в БКП – Борис Велчев е левскар, а контрабандистите са футболистите на „Левски”. Това е нагледен урок как трябва да се оневиняват нашите момчета, без значение по коя линия са наши. Прекият изпълнител на поръчката – съдията Христо Павлов не могъл да откаже на другаря Велчев. Точно както и внукът Велчев не можеше да отказва на другарите, които го сложиха да се прави на Главен прокурор. Днес Борката си почива в Конституционния съд.

Сега да обърнем поглед към Сергейчо. Той е уникат. Без нито един ден трудов стаж става директно министър-председател и управлява цялата държава. Фантастичната му кариера е бъкана с непонятни за плебеите чудеса. Шеф на любимата партия БСП повече от 10 години, като през това време някакси успява да загуби всички възможни избори. Всеки път се проваля с гръм и трясък, но вместо да потъне в забвение и да го прокълнат, наш Сергейчо става шеф на всички европейски социалисти. Загадката е страшна. За какви ли невидими заслуги и какви ли тайни плюсове има юначето ни, можем само да гадаем. Със сигурност е ясно, че не е заради държавните пари, платени на осъдения в Австрия аферист – лобист Хохегер. Има чар нашето момченце и туй-то. Сега е на заслужена почивка в Европейския парламент.

За да ни стане ясно в какъв стил е управлявал България и защо по негово време се извършиха заменките, ограбили страната ни с над 8 млрд.лева и обогатили приятелчетата на Сергейчо – олигарси и местни феодали като Ганчев, Батков, Божков, Златев, Минев, Гергов…, та за да го разберем, нека се вгледаме в това какъв пример му е дал неговият баща Димитър Яков Станишев. Таткото на униката учи история в Москва. Завръща се в България и става доцент по история на международното комунистическо и работническо движение . През 1955 г. е шеф на катедра във Висшата партийна школа. 1974 г. – пълномощен министър в българското посолство в Москва. 1976 г. – става шеф на отдел „Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП, член на секретариата и секретар на ЦК. През 1983 г. купува чрез УБО лек автомобил „Мазда-232” за 8000 лв., като реалната цена е 62 850 лв. по тогавашни пари. Урокът за Сергейчо е на пръв поглед дребен, но с перспектива. Юначето осъзнава, че като си част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група), можеш да придобиваш блага 8 пъти по-евтино. Освен това можеш да получиш недостъпни за редовите бг граждани стоки. По това време масовите автомобили са „Жигули”, „Москвич”, „Вартбург”… все соц. возила, за които плебеите чакат с години, за да им разрешат да си ги купят. През 1988 г. Димитър Станишев заминава за Лондон за операция на окото – перде. Няма лошо. Нека се лекува човекът. Само дето, разходите са за сметка на УБО – тоест на държавата, демек на данъкоплатците – плебеите балъци. Този разход лъщи в протокол от секретариата на ЦК от 1988 г. Сергейчо продължава да се учи – можеш да харчиш държавна парá за лични нужди. Няма кой да ти потърси сметка. Боговете на Олимп, или иначе казано докопалите се до властта български паразити са недосегаеми. Те са над закона – затова си назначават Борис Велчевци и Сотир Цацаровци, за да ги пазят. Освен тези два урока от икономическо естество, Сергейчо получава и пример как да се държи с политическите опоненти. На 27 март и 7 април 1988 г. Политбюро се събира на спешни заседания. Димитър Станишев прави дълго излияние и призовава за твърди мерки от страна на МВР към инакомислещите. Освен това другарят Станишев смята, че медиите дават твърде много гласност на същите тези инакомислещи. Тук за оправдание на тогавашните слуги-журналя, трябва да се признае, че това изобщо не отговаря на истината. Медийното затъмнение си е тотално, но явно за таткото на Сергейчо не е било достатъчно тъмно. Какво попива нашето юначе от нагледния пример? Детенцето с бузките схваща, че за да не допуснеш неудобно чуждо мнение да види бял свят, трябва да го навреш в адски тъмен кучи гъз чрез медиите и да го смажеш с твърда милиционерщина.

Та, такива ми-ти работи… Спомнихте ли си чии лични примери сте следвали вие? Ами да, такива сме, каквито са ни възпитали. Както е при тестото – каквото сложиш в него и както го омесиш, такъв хляб и ще получиш. Толкова за Борето и Сергейчо, следващият път ще ви разкажа и за други наши момченца – юначета.

 

Ивайло Зартов, 30 септември 2015 г.

Ти искаш ли да бъдеш терорист?

1

kyotoreview.org  kyotoreview.org

Страх. Вече не гледам телевизия. Страх ме е. По всички канали ме плашат с терористи. Тероризмът – това, терорът – онова. Лошите са навсякъде, опасността е перманентна.

Викам си, мамка му – така и така ще се мре, дай поне да разбера какво означават тия термини, дето ме замерят с тях. Чукам в „Гуглето”… „Терор – властване чрез насилие, система за политическо или религиозно преследване”. „Тероризъм – политика или дейност, при която целите се постигат чрез терор”. „Терористи – хора, които прилагат насилие, терор, за да постигнат целите си”. Дефинициите са много, но най-общото , което схванах е, че става въпрос за насилие и заплаха с насилие.

Днес насилниците са от „Ислямска държава”. Малко преди това бяха от от „Ал Кáида” талибани муджахидини… Стоп! Я, чакай малко. Тия последните, талибаните и муджахидините по едно време бяха обявени за борци за свобода, за праведници, за проводници на доброто срещу злото. Злото беше СССР-Русия, които пък бяха нахлули в Афганистан, а цивилизованият свят в лицето на САЩ, ЕС и даже България се оказа тясно обвързан във военно, икономическо и политическо отношение с борците за свобода и демокрация, които обаче нещо ни ядосаха и им сменихме етикетите. Обявихме ги за терористи и олицетворение на злото.

Това противоречие ме принуди да се разровя по-дълбоко и да потърся и други примери за терористи. Какво конкретно правят страшилищата? Взривяват бомби, отвличат самолети, кораби… Взимат заложници, нападат държавни учреждения, убиват деца, жени, възрастни… без да ги е грижа за това, че са невинни, че са цивилни и по никакъв начин не ги застрашават пряко тях самите. Чрез убийствата всяват страх. Чрез страха предизвикват нестабилност и провокират мерки, водещи до ескалация на напрежението. Крайната цел е Победа. Тя може да се изразява в падането на властта, в подмяната на управляващите, в смяна на системата, освобождаване на съмишленици, приемане на условия… Понякога обаче терорът се използва от самите управляващи, за да се задържат на власт. С тероризъм не се занимават само отделни личности или частни организации. Цели държави използват терора в други държави, за да защитят своите политически и икономически интереси.

Най-важният момент е кой закача етикетите, кой определя кои са лошите? Според САЩ, държави като Либия, Ирак, Иран, Сирия… са огнища на тероризъм, а приятелските им Пакистан, Саудитска Арабия и Катар не са. Въпреки че Пакистанските тайни служби (ISI) обучават и въоръжават фундаменталистите в Афганистан, в това число и бойци от „Ал Кáида”, които пък са злодеите от 11-ти септември, забили пътнически самолети в кулите на Световния търговски център и убили над 3000 човека. Гулбудин Хекматияр е афганистански водач, известен с това че изтезава пленници, като им реже носовете, ушите, гениталиите и ги одира живи, а незабулените жени залива със сярна киселина. Същият Хекматияр, по думите на Роналд Рейгън е „несравним борец за свобода”. Осама бин Ладен е пръв сподвижник на Гулбудин и любимец на САЩ в розовия им период на общуване. Като чуете за „Хамас”, „Хизбула” и „Мюсюлмански братя” изтръпвате, защото става дума за терористи, нали така? Ето обаче какво признава израелският генерал Сегев: „Ние оказвахме финансова помощ на някои ислямистки групи, за да създадем контрапункт на левите сили, които стояха зад „Организацията за освобождение на Палестина” на Ясер Арафат. Израел финансира „Мюсюлмански братя” в ивицата Газа още от 70-те години. А през 1987 г. подкрепя финансово „Хамас”. В името на ценности, като свобода и демокрация, Саудитска Арабия оказва финансова помощ на САЩ, които водят открити и подмолни войни срещу независими от тях движения в Централна Америка, Африка, Азия… Не е проблем, че се подкрепят неонацисти и ескадрони на смъртта. Смехотворен е фактът, че в Саудитския износител на „свобода” и „демокрация” изобщо няма Конституция. Богатствата на държавата са разпределени между 2000 члена на кралското семейство.

Ако дотук смешките ви се струват далечни и затова, може би неинтересни – да се преместим на Балканския полуостров. През лятото на 2001 г. македонската армия залавя група терористи, пресекли границата в Арачиново. Сред задържаните са установени 17 бивши американски офицери, които работят за MPRI (Military Professional Resources Incorporated) – частна организация, осигуряваща обучение, трениране, окомплектоване на паравоенните милиции и на чуждестранните армии. Още от 1994 г. САЩ захранват с оръжие „Армията за Освобождение на Босна”. Бин Ладен доставя хората – радикални ислямисти от цял свят получават босненски паспорти, за да се сражават в редовете на АОБ. В съседна Албания през 1994 г. Ладен построява лагер за обучение в частните земи на Сали Бериша. Войната в Косово срещу Сърбия се води рамо до рамо от САЩ и ислямистите. Военното разузнаване на САЩ – DIA, MI-6 – британското разузнаване и три частни американски и британски секретни служби са натоварени с обучението и въоръжаването на АОК (Армия за Освобождение на Косово). През 1998 г. АОК наброява 300 души. През 1999 г. – 30 000 човека. „През 1998-99 г. подписахме договор с АОК, която е платформа на Осама бин Ладен.” – думите са на депутата-републиканец Джон Казич от Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите.

Отскачаме до Кавказ. Трима пакистански генерали са натоварени с организацията на ислямската подкрепа за чеченците. Афтаб Шахбан, Джавид Ашраф и Бабар се грижат за отклоняването на част от дрогата от Афганистан и Пакистан през Чечня. През 1994 г. организират среща на Хекматияр с Дудаев и посещение на тренировъчни лагери в Афганистан и Пакистан от чеченска делегация, начело на която е Шамил Басаев. САЩ ползват терора в Чили, Аржентина, Уругвай и Боливия през 1960-70-те години. През 1980-те в Никарагуа, Салвадор и Гватемала. В края на 90-те – в Колумбия, Еквадор и Венецуела. През 1969 г. и след нея в Италия са извършени 145 атентата под ръководството на Рандолф Стоун – резидент на ЦРУ в Рим и Личо Джели – и двамата са ръководители на ложата Р2 (Propaganda Due). Членовете на ложата са 963 човека, сред които министри, депутати, шефове на тайни служби, началника на генералния щаб, 43-ма генерали, 8 адмирала, висши магистрати, банкери, главни редактори… Нещо като съвременната българска ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Ложата извършва атентатите с цел създаване, поддържане и нагнетяване на напрежение, за да предотврати завой на страната на ляво: 12.12.1969 – бомба в Миланска банка – 17 убити; 28.05.1974 – бомба срещу синдикална манифестация в Бреша – 12 убити; 02.08.1980 – бомба на гарата в Болоня – 85 убити; 28.06.1980 – бомба във влака Неапол-Милано – 15 убити; 28.06.1980 – самолет на „Itavia” е свален с ракета – 81 убити…
На 02.06.1990 г. телевизия RAI излъчва интервю с бившия агент на ЦРУ Ричард Бренеке, който обяснява, че „Р2” е получила еднократно 10 млн. щатски долара от ЦРУ и отделно всеки месец по 1 млн. Ден след това италианският президент иска оставките на журналистите. ЦРУ завежда дело срещу Бренеке, но в хода на съдебния процес се доказва, че всичко е истина.

Има още един любопитен момент – способни ли са управляващите да избиват собствени невинни граждани? Операция „Мангуста”, предложена от Пентагона срещу Куба включва следните варианти:

1.Самобомбардиране на базата на САЩ в Гуантанамо;
2.Взривяване на самолет с групи деца и младежи на борда – публикуването на имената на жертвите ще засили още повече възмущението и ще оправдае нахлуване в Куба;
3.Сваляне на чужд самолет и обвиняване на кубинците; потопяване на американски лайнер с множество жертви.

Целта е да се шокира световното и американското общество и да се развържат ръцете за „ответни” операции. Имперската политика на терор на управляващите във Вашингтон не се различава много от имперската политика в Кремъл. Докато американците изнасят „свобода” и „демокрация”, руснаците изнасяха „революция”, „интернационализъм” и „комунизъм”. Методите им са еднакви. Този паралел го вмествам, заради идиотите русофили, русофоби, американофили-фоби и други подобни сърцати олигофрени, които неизбежно ще подскочат като засегнати тапири и ще се втурнат да пръскат слюнка, че нещо не било така, а иначе… Между другото, да ви попитам: Шокира ли се светът и американските граждани след 11 септември? Отвързаха ли се ръцете, че и краката за ответни акции? Само една седмица след атентатите, правосъдният министър вече е готов с антитерористичен закон от 342 страници. Телефонните подслушвания се узаконяват и не подлежат на съдебен контрол. Разрешават се обиски без знанието на собствениците на домове, офиси… Няма конфиденциална информация в банки, болници, училища. Колко човека знаят факта, че през 1986 г. Международният съд в Хага осъжда САЩ, заради минирането на Никарагуански пристанища в началото на 80-те, по време на „тихата” война срещу Сандинисткото правителство?

Стана ли ви ясно що е то тероризъм и кои са терористите? На мен ми се изясни: Всички, които не ми играят по свирката са терористи, а иначе са борци за свобода, демокрация, патриоти… Христо Ботев и четниците му какви са? За нас българите са герои, мъченици, родолюбци. Но за тогавашната власт са терористи – отвличат кораб и с оръжие в ръка се опитват да свалят властта. Подобно е положението с ЕТА и баските в Испания, ИРА в Северна Ирландия, албанците в Косово… Терористи – за едни, национални герои – за други.

Може ли терорът да бъде добродетел? Звучи ви абсурдно, така ли?
Ето какво казва на 05.02.1794 г. специалистът по право Максимилиан Робеспиер: „Терорът не е нищо друго, освен бърза, строга и непреклонна справедливост. По този начин той представлява проява на добродетел.”, „Народът трябва да се управлява с помощта на разума, а враговете на народа – с помощта на терора!”. Важно е да се отбележи, че Робеспиер, дори когато е имал цялата власт във Франция е останал беден, ходел е пеш, продължил да живее на същото място под наем. Никакво лично облагодетелстване, никакви лични привилегии, нищо за себе си, всичко за народа. Подобно на Жан-Жак Русо, Робеспиер се е гордял, че е беден. Наложил е страховит терор. Гилотината никога не е заспивала. Обезглавявал е враговете на доброто, тоест на Революцията, чрез което е допринасял за по-бързата победа и защита на доброто – Революцията-Справедливостта. „Наказанието трябва да има бързината на престъплението!”. Тази мисъл на Робеспиер със сигурност ще се хареса на българските граждани, които откак се помнят все чакат пустата справедливост да дойде, ама нея все я няма. И няма да я има, защото справедливост се налага чрез сила, а не се чака. Е, разбира се тези, които се осмелят да скочат срещу ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ще бъдат обявени за терористи. Само че така погледнато, от тази гледна точка – то си е направо въпрос на чест и гордост да бъдеш терорист. Какво по-сладко от това да освободиш народа си и Родината си от игото на алчните и корумпирани политици, прокурори, съдии, олигарси, местни феодали, дупетати, министри и прочие изверги – терористи. Нали така? От гледна точка на жертвите на Геноцида в България, нашите родни чорбаджии-управляващи са терористи. Те ни избиват чрез изкуствената мизерия и умишлено ниския стандарт на преживяване. Тероризират ни чрез завишаване и фалшифициране на сметките за ток, парно, вода, телефон, лекарства, храна… Убиват ни посредством социалната, здравната и образователната ни системи. Издевателстват над нас, раздавайки си България чрез заменки, приватизации-кражби и нагласени обществени поръчки. Мачкат всеки, дръзнал да им се опълчи чрез поръчковите убийци – полицаи, прокурори, съдии, бирници и други държавни лешояди. Безспорно е, че всеки който вдигне ръка срещу тези убийци и техните господари, ще се превърне в национален герой. Естествено, слугите-журналя ще го оплюят и заклеймят. Това обаче, ще е нещо като сертификат за качество.

Въпрос на много малко време е наглостта на отрепките да бъде разфасована. Неизбежно е. Вече е толкова мътно, че чак ми се избистри. Пак си гледам телевизия и хич не ме е страх. Колкото и да ме плашат с терористи, не ми дреме. Защото знам кои са терористите.

 

Ивайло Зартов, 29 септември 2015 г.

Go to Top