Archive for July, 2014

Стрина Пена и бай Гюро си живеели добре. Всяка сутрин си купували половин хляб от кварталното магазинче. За да стигнат до там обаче, много внимавали по пътя. Тротоари нямало, а там където някога е бил асфалтът, зеели огромни дупки – капани. Дебнели ги и куп други опасности. Гладни старци се опитвали да им откраднат половинката хляб. Банди от сополиви, кирливи дечурлига също се пробвали да отнемат храната от стрина Пена и бай Гюро. Глутници подивели кучета ги нападали неведнъж. Но най-свирепи, подли и жестоки били младите майки с бебета на ръце. Заради тях Пена и Гюро редовно оставали без заветното парченце хляб.

Всъщност страшното не било чак толкова страшно. Само по обратния път от магазинчето ги очаквали евентуални засади. В квартала се знаело, че бабата и дядото „купували” хляба на вересия. Пари нямали. В това отношение животът им бил много спокоен и лежерен. Отдавна били забравили какво е да нервничиш коя сметка да платиш по-напред. Като им спрели тока, парното, водата и телефона, заживели безгрижно като волни птички. По пътя към магазинчето обичали за малко да спрат пред аптеката. Гледали през стъклото различните лекарства и с умиление си спомняли времената, когато се тъпчели с илачи. Вече нищо не ги боляло.

Стрина Пена и бай Гюро имали едно главно, фундаментално удоволствие в ежедневието си. Докато се „разхождали”, обожавали да гледат предизборните плакати на народните любимци. По кофите за боклук, по дърветата, електрическите стълбове, по стените… Отвсякъде им се усмихвали напудрените, добре охранени физиономии на Станишев, Борисов, Доган, Сидеров, Бареков, Костов, Симеончо… Стари и нови муцуни на обещавачи на справедливост. За стрина Пена и бай Гюро не било важно дали е слънчево и топло. Най-хубавото време за тях било предизборното. Тогава им плащали. Тридесет или петдесет лева на ръка – какво по-прекрасно от това? Гласували за когото им кажат, за този който им плати повече. Все едно за кого. Всичките им били еднакво симпатични, нали пари дават!

Та така си живеели Пена и Гюро. Като се доберели до половинката хляб, бързо излапвали меката среда, а коричките ги скривали по джобовете за по-късно и тръгвали обратно за в къщи. Вече у дома, в кашона под моста, се отпускали на сладки приказки и вкусните остатъци от половинката хляб. Стрина Пена и бай Гюро си живеели добре.

Ивайло Зартов, 11 юли 2014 г.

Дончо Дудев и Янко Петров,”Тази сутрин” btv

02.07.2014 г. Отново спортувам. Щракам с дистанционното и зяпам сутрешните блокове: „Време е българският народ, излъганите български граждани да влязат в Парламента и по министерствата и да набият лъжците. При това да ги бият жестоко!”; „Друго вече не ни остава. Излъгаха ни за изборния кодекс, за цените на електроенергията…, за всичко!”.

Журналистите, леко стреснати се заоглеждаха: „Ама не ви ли е страх? Заради думите Ви прокуратурата може да се самосезира!” – „Главният прокурор е палячо! Главният прокурор е за прокурор!”.

Кафето ми рязко се събуди. Дончо Дудев продължаваше да обяснява, че трябва да бъдат жестоко бити всички без изключения, без значение кой от коя партия е. Лъжливи политици, корумпирани магистрати – наред. Защото въпреки поредните обещания да се вслушат в гласа на народа, въпреки конкретните предложения какво и как да се направи, въпреки безбройните срещи, дискусии, крайъгълни, триъгълни и осмохуъгълни маси, лъжците са си останали лъжци. Изчерпани са всички възможни демократични средства. Изприказвани са всички приказки. Очевидно е – ДОПГ (държавната организирана престъпна група) се готви да се възпроизведе на 5 октомври, за да продължи 25-годишния геноцид. Шайката от олигарси, корумпирани политици и магистрати ще си назначат поредните обещавачи на справедливост, които да тупат топката. Да пазят награбеното през годините и да продължат с грабежа. Майсторът на размотаването Олигархски свърши своята работа. Борисов, Станишев, Сакснезнамкойси, Костов… – имената са без значение. Това са само вокалистите на Бандата. Цацаров, Велчев, Филчев, Кокинов, Василев… Какво тук значи някакво си име, когато са разбойници от сой. Кучета-пазачи в тоги. Кой назначава наемните убийци прокурори и съдии? ДОПГ ги селектира и отглежда. Е, кой и как да накаже престъпниците политици и олигарсите, като те са си назначили прокурори, съдии и полицаи да ги охраняват?

Затова Дончо стига до логичния извод, че нищо друго не остава освен наглите паразити да бъдат жестоко бити. До това решение постепенно достигат все повече и повече български граждани. И е въпрос на време кога ще се случи жертвите на геноцида най-после да се вдигнат и да накажат мъчителите си. А кривосъдниците, ако искат да се самосезират и да обвинят някого за подстрекателство и подбуждане към насилие, ще трябва да се самоарестуват. Безграничните алчност и безчовечност. Безскрупулното погазване на понятия като справедливост, законност и правосъдие. Жестокото отношение към българските граждани неизбежно ще доведе до ответна реакция – депутати, министри, прокурори, съдии, местни феодали, всички ще бъдат жестоко бити. Просто друго наистина не остана. Няма какво повече да се чака, приказва и разтакава. Като става въпрос за жестокост и геноцид, списъкът е огромен. Не е възможно само на няколко страници да бъдат изброени всички жертви и палачи. Над два милиона пенсионери, незнаещи с какво да платят ток, вода, парно, лекарства, храна. Принудени да ровят по кофите за боклук, въпреки че са работили цял живот. Внуците им, мечтаещи за деня, в който ще избягат от концлагера България. Така, както бяха принудени да се спасяват милиони български граждани. Унизените и подложени на ежедневни гаври учители, лекари, майки. Отчаяни, обезверени бащи, неможещи да гледат очите на децата си. Деца, които не ги очаква нищо друго, освен да бъдат роби на ДОПГ.

Жестоко бити ли? Така, като се замисля, колкото и да е жестоко все ще им е малко.

Ивайло Зартов, 07 юли 2014 г.

Спецакцията в сградата на ТВ7 и КТБ; clubz.bg

„Няма убити, няма и убийци”. Изненадващото полугениално заключение е на Главния прокурор Сотир Цацаров. Поводът е плаченето на Делян Пеевски, че убийците му били пуснати на свобода. Дебилният задочен диалог между стройните Сотир и Делян можеше да увисне във въздуха като поредната нескопосана театрална изява на читалищен драм-състав. Но не би. Небето се разтвори и се сдобихме с трупове. Вече имаме убити, имаме и убийци. Във Варна,      в кв. Аспарухово загинаха 11 човека – виновни са поройният дъжд и самоизсеклата се гора над квартала.

Пак през месец юни, само че през 2011 г., загинаха 8 души на магистрала Тракия. Тогава от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) уволниха началниците на ДАИ София и Бургас. Сега ще накажат горския и водопроводчика. Както и преди 3 години, ще се пошуми 1-2 седмици и толкова. Разбира се, няма как да минем и без официален ден на траур.

След природното бедствие ни удари още по-жестока неприродна напаст. Извънземни атакуваха банковата ни система. Гадните зелени човечета бръкнаха в мозъците на родните държавни мъжаги и те, като истински зомбита започнаха да вършеят, без да осъзнават какви ги дробят. Премиерът Олигархски, шефът на БНБ Искров, финансовият министър Чобанов, Президентът Росенчо… всички си дерат гърлата колко била стабилна банковата ни система. Как нямало страшно и нямало опасност. Към заклинанията им се присъединиха и силоваците. Главният милиционер Йовчев, Главният екзекутор Цацаров и шефът на ДАНС Писанчев тръгнаха да ловят терористи, които били пращали зловредни СМС-и да плашат народа. Полетяха люти закани. Лошите щели да понесат цялата тежест на закона. Това щяло да им се случи, онова щяло да ги постигне. Ужас. Смразяващите физиономии на отговорниците по репресиите изпотиха телевизора ми. Стреснах се и го изключих. Викам си – я, да оставя лакардиите настрана и да видя действията. Нали по делата им уж трябвало да ги съдим:

Сценка първа – маскирани полицаи удрят Корпоративна Банка и офиси на фирми, свързани със собственика ѝ Василев. Кадрите разбира се никак не подплашват вложителите.

Сценка втора – банката се запечатва за един месец, отнемат ѝ се всички права да извършва банкова дейност, иначе нищо ѝ нямало… Напълно естествено и това няма как да разтревожи никого.

За тези „успокоителни” действия са отговорни Прокуратура, Полиция, БНБ и Премиерът – тоест Държавата. Добавяме извинението на Главния прокурор за „грешката”, че са арестувани убийци, пък нямало убити и картинката става очевадна.

Накрая идва най-сладкото. И в детските градини се знае, че колкото повече се натяква по всички телевизионни канали, че банката „Х” е стабилна, толкова повече се увеличава паниката. Обаче Олигархски, Искров, Станишев, депутати, министри… се надпреварват точно в говорилнята, с което буквално торпилират пациента, когото уж много искат да спасят.

Иначе ПИБ още през 2008 г. я подпомогнаха с 1,200 млрд. лева. Тогава решението беше взето тихомълком от Станишев – премиер, Искров – БНБ и Олигархски като финансов министър. Сега тази частна банка и всички останали ще се спасяват пак с милиардите на българските данъкоплатци, уж за да се защитят вложителите. Само че, нали депозитите до 196 000 лв. са гарантирани? Кои са тия редови българи, които са спестили в опосканата България суми над 100 000 евро? Защо се наливат пари от хазната в джобовете на олигарси, като Цветан Василев и Цеко Минев? За да си ги раздадат и тях на свои фирми, близки и роднини ли? Кой и кога попита бедните, мизерстващи български граждани дали искат техните данъци да бъдат наляти в бездънните гърла на алчните чорбаджии? Или всичко пак е въпрос на комисиони? Колко процента от спасителните милиарди ще се върнат в офшорните сметки на спасителите от ДОПГ?

Ивайло Зартов, 01 юли 2014 г.