Archive for November, 2013
Арестувайте Цветан Цветанов
0http://www.bgreferendum.bg/petition/38/
ИСКАНЕ
До Главния прокурор
Г-н/другарю Главен прокурор, искам от Вас незабавно да арестувате бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Основания за искането:
Срещу лицето Цветанов има предявени не едно, не две, а цели ТРИ обвинения. От практиката на българските прокурори и съдии се вижда ясна тенденция по отношение на простосмъртните български граждани. Обвиняемите се задържат под стража 6-8 до 10 месеца, като през това време следствие и прокуратура, пухтейки и пръхтейки работят в посока събиране на доказателства. Опитите за промяна на мярката за неотклонение в по-лека се пресичат с любимите аргументи: „Задържаният може да се укрие, да извърши ново престъпление или да окаже въздействие върху свидетели”. Обвиняемият Цветан Цветанов може ли да се укрие? Да, може. Вероятността да го направи е 100%. Като нищо ще духне. Възможно ли е екс-вътрешният министър да извърши друго престъпление и да окаже натиск над свидетели? Не само, че е възможно, но с ежедневното си демонстративно появяване в различни медии, лицето Цветан Цветанов отправя недвусмислено послание за безнаказаност и мощ. Самият факт, че е все още на свобода смазва всеки потенциален свидетел. Иначе казано лицето Цветанов всеки ден извършва нови престъпления. Защо досега не е арестуван? Нима над него има опънат чадър, тента или навес? Нима този обвиняем не е от простосмъртните български граждани?
Какво става другарю/г-н Главен прокурор? И за да не се получи някакво недоразумение, Ви дължа едно пояснение и едно напомняне. Използвам сложното двойно обръщение към Вас не за друго, а от искреното ми желание да се презастраховам. Да не взема да сбъркам случайно какъв сте. Господин ли, другар ли. Формата „Искане” се използва напълно нормално, когато става въпрос за взаимоотношения между български граждани – данъкоплатци и лица, получаващи заплати и бонуси от държавната хазна. Напълно в реда на нещата е, когато български граждани пишат до прокурори и съдии да използват изрази като искам и изисквам. И е абсолютно непонятно кой и кога е възприел погрешната форма „молба”. Няма логика ние – вашите работодатели да ви се молим за каквото и да било. И още нещо. В прокурорски шедьоври – обвинителни актове съм чел как обвиняемият се нарича „виновното лице”. Нищо, че към момента все още няма присъда, а най-често изобщо не се е стигнало до съдебна фаза. Харесва ми!
И така – Искам незабавно да арестувате виновното, криминално проявено лице Цветан Цветанов. Арестите и затворите са препълнени, но място винаги ще се намери и то не само за един човек. Както се казва – сърце да е широко. А то е широко! Има място за всички. И за Станишев, Борисов, Доган…
Ивайло Зартов
София, 28 ноември 2013 г.
Хотел Затвора
Посещението на хамбургера
1При студентите, окупирали Университета отива бивш американски посланик. Естествено посещението на Пардю е във всички централни новини. Закономерно, защитниците на системата веднага гракват: „Ето, вижте ги! Видяхте ли? Казвахме ли ви? Разбрахте ли сега кой стои зад окупацията, зад протестите и зад всеки, който вика оставка? Стана ли ви ясно?”. Нямам представа на кой, какво му се е изяснило. В мен обаче веднага се заблъскаха въпроси. Да предположим, че посолството на САЩ действително стои зад студентската окупация. Би ли демаскирал с посещението си висш дипломат собствената си държава и нейната политика? Абсурд, нали? Защо им е на американците да се издават по най-левашки начин? Не са чак толкова глупави, нищо че прекаляват с хамбургерите. Втора мисъл – след като предположихме, че чичо Самовци не са чак толкова тъпи, излиза че все пак целят нещо, като изпращат Пардю в университета. Какво искат? Какво очакват? Точно това, което се случи. Всички да ги посочат с пръст. Окупацията да загуби чистотата си и в крайна сметка правителството на Орешарски да оцелее.
Към днешна дата БСП-ДПС-АТАКА-ГЕРБ и тези, които ги сложиха на власт все още управляват. Тоест, все още възпрепятстват налагането на справедливост и възмездие за всички участници в 24-годишния геноцид. И така. Какво излиза? С официалното американско посещение при студентите, всъщност бе спасено правителството. „Окупаторите” се разпиляха, а башибозуците продължават да грабят, пардон – да управляват. Спасени бяха не само върхушките на трите водещи формации. Гербаджиите също отърваха кожите. Защото никак, ама наистина по никакъв начин не е гарантирано, че като паднат едните, другите ще се качат. Номерът със скачените съдове се е поизтъркал. Долу СДС – Горе БСП! Долу БСП – Горе ГЕРБ! Схемата горе-долу и обратно вървеше, докато траеше ефектът от активните мероприятия на партийните централи и платените орди от социолози и журналя. През последните месеци обаче, все по-често и по-ясно започна да се чува гласът на прогледналите български граждани, които искат смяна на системата. Които са против това, тези които ни ограбваха 24 години да продължат да ни грабят. Желанието за справедливост и възмездие не е мъртво. От избори на избори едни и същи бандити само си предават щафетата на властта. „Новите” управляващи пазят предходните и самите те грабят. Режимът на сменящи се шайки мародери прекрасно устройва и всички чужди лешояди. На територията, наречена България, между САЩ, Русия и страните от ЕС цари пълно разбирателство. Томахавките от студената война отдавна са заровени. Интересите на всички чужди играчи са защитени. Единствената опасност идва от надигащото се желание за справедливост и възмездие. Стремежът ни да се освободим от робството на олигарси, местни феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати е стряскащ за чуждите монополисти. Американци, руснаци, марсианци….. прекрасно се разбират с всеки алчен и корумпиран задник, играещ ролята на български владетел. Но ако на мястото на Станишев, Борисов, Доган ….. бъде издигнат свободен човек. И ако тези, които са го овластили не забравят, че трябва и да го контролират, то тогава българските интереси ще са над интересите на чичо Сам, дядо Иван и пикльото от Брюксел. Тогава чуждите посланици няма да командват българските главни прокурори. Няма да си назначават министри и цели правителства. Иначе казано, няма да е като сега. Един ни държи за газа, а другият – за гъза. Грубичък ви се вижда финала ли?
Ивайло Зартов, 21 ноември 2013 г.
Близнаците на митинг
0–
Близнаци. Много са сладки. Чел съм, че връзката между тях е толкова силна и необикновена, толкова страстна и наситена с чудеса, че дори съвременната наука е безсилна да обясни какво точно се случва. Единият близнак изгаря пръста си, другият, който се намира на стотици километри от него усеща болката му. Четат си мислите. Съпреживяват радости и мъки. Фантастика! Никога не съм имал възможността лично да наблюдавам невероятната, призрачна връзка между близнаци.
Но в събота – 16 ноември 2013 г. Бог бе милостив към мен. Включвам телевизора. И какво да видя? Екранът разделен на две: В едната половина картина от Пловдив, в другата – от София. Разстоянието между двата града е повече от сто километра. Изпадам в транс. Ставам свидетел на нещо изключително. Близнаците митингуват! В града под тепетата – набедената за дясна партия ГЕРБ. В столицата – самопровъзгласилата се за лява БСП и централно етническата ДПС. По едно и също време, буквално в една и съща минута на сцените излизат вождовете. Сергей – възможно най-анемично и вяло изрича: „Бъл-га-ри-я!”. Бойко – възможно най-патетично мълчи. Всъщност и двамата, вместо встъпителни думи правят академични паузи. Малко преди тях за подгряване на публиката се нагласят Лютвито и Цветан: „Бъл-га-ри-я! Под-кре-па!”… „Бъл-га-ри-я! Ос-тав-ка!”.
Гледах двете половинки на митинга, гледах и ето какво остана в мен след края на шоуто. ГЕРБ и БСП-ДПС се опитват неистово, и с последни сили да ни убедят, че трябва да сме или от едните, или от другите. Тоест, на всяка цена ни се втълпява, че лошите са или едната банда, или другата. Но в никакъв случай да не си помислим, че всъщност между тях няма разлика. Да не би да се сетим, че обслужват едни и същи интереси. И недай си Боже да се сетим как Бойко обещаваше справедливост и възмездие. Иначе казано – да накаже тройната ламя – БСП-ДПС-НДСВ. Естествено Бойко излъга. Разбира се, че не е имал намерение да наказва себе си. Сега отново се пробват да ни излъжат. Взаимни обвинения от единия митинг към другия – кои били по-виновните. Изтъркано, адски тъпо представление. Вече този номер не минава. За всички ни е ясно – БСП, ГЕРБ, ДПС, АТАКА, СДС, ….. партиите от безкрайния преход са от един отбор. Те са виновни за 24-годишния геноцид. Разделението между тях е фалшиво, както и разделението между властите. Всъщност всички са обединени от общите цели: Да запазят награбеното и да продължат да грабят. Затова само лъжат, лъжат и лъжат.
Лицата. Ах, тези измъчени, отрудени лица. Отвратително, гнусно, но факт. И ГЕРБ, и БСП-ДПС бяха докарали своите жертви да ги аплодират. Вглеждах се внимателно в хилядите хора и в София, и в Пловдив. И виждах едно и също. Мургави събратя, характерните обветрени лица на мюсюлмани от Родопите и вечните роби – пенсионери, готови за обещаните 4 лв. да обрекат на робство собствените си деца и внуци. Първите две групи жертви също са ми ясни. От една страна безплатната екскурзия до големия град и в същото време някой и друг двайсетак на ръка. По-дисциплинираните са минали само с разходката.
Взирах се в повръщнята от телевизора и мразех и БСП, и ГЕРБ, и ДПС, и всички гадове на света. Да накараш ти собствените ти роби да те защитават. Да ги натовариш по каруци, влакове и автобуси и да ги сложиш, като жив щит по площадите. Да ги насъскваш срещу освободилите се български граждани. Срещу тези, които не искат да бъдат управлявани от нито един участник в геноцида през последните 24 години.
Много гнусни тия близнаци, бе! И много, ама много си приличат. Личи си, че една майка ги е раждала.
Ивайло Зартов, 18 ноември 2013 г.
Колко пъти ще откриваме топлата вода?
2–
Хайде заедно да открием топлата вода. Представете си, че сте работодатели. Имате работници, служители, подчинени. Вие ги назначавате. Определяте размера на заплатите, кога и на кого да бъдат изплатени. В случай, че не сте доволни, можете да накажете провинилите се, дори можете да ги уволните. Вие, като работодател осигурявате офиси, бюра, компютри, автомобили, офис техника, консумативи… Вие поставяте задачи за изпълнение и контролирате резултатите. Имате отговорности и задължения. Не можете да си позволите нехайство, незаинтересованост и безхаберие. Не е във ваш интерес да оставите всичко на самотек. Никъде в света няма такъв работодател – идиот, който да остави без контрол подчинените си. Много е просто – ще фалира. Ще го окрадат, ще го ограбят и разорят.
До тук нищо ново, нали? Всичко си знаем. Даже ни стана скучно и отегчително да си изброяваме подобни аспиринчета. Добре… Всъщност никак не е добре. Необяснимо защо основният работодател в България – българските данъкоплатци сме абдикирали. Непонятно защо сме пренебрегнали всички свои задължения, отговорности и права. Дупетати, министри, прокурори, съдии, полицаи. Всевъзможни началници на комисии, подкомисии, агенции, фондове, дирекции… Огромна армия от държавни хрантутници, и всичките до един са наши подчинени. Но никой не ги контролира!?
Каква е технологията на абсурда? Първо – ние не ги избираме. Бандитите сами се подреждат и разпределят по партийни листи. Отпечатват си бюлетини, каквито и колкото им трябват. Слагат свои хора в районни, секционни и централни избирателни комисии. Сами се преброяват и се намърдват в Парламента. В същото време, орди от платени журналя и социолози ни масажират кой какъв рейтинг имал и кои щели да са печелившите числа. Второ, трето и петнадесето следват като откос от автомат Калашников: Сами си гласуват заплати и бонуси. Приемат си, каквито им трябват на тях закони. Назначават си който и където си решат. Така се сдобиваме с изпълнителна власт, която изпълнява желанията на кого? На тези, които са ги назначили, разбира се. А това не сме ние. По същият начин се назначават прокурори и съдии – кучетата пазачи на цялата схема. На работодателите – идиоти (това сме ние) им се набива в главите, че властите били разделени и уж работят на ползу роду. Така грабежът може да продължи поне още 24 години, стига да има какво да се опоска. Единствената препирня между бандитите настъпва, когато се счепкат за постове. Колкото по-нависоко, толкова по-големи и повече рушвети и облаги. Създават се десетки, стотици структури за борба с корупцията по високите етажи на властта, които всъщност генерират корупция и престъпност. Невъзможно е разбойниците сами да се самоарестуват и самоосъдят. Дори не си правят труда да симулират справедливост и законност. Предават си щафетата едни на други и ни въртят едни и същи скопени обещания. Те си знаят – балъците никога не свършват. Пасивните донори никога не свършват. Апатичните нямат край. Страхливите са повече от смелите. По-лесно е да си роб, отколкото свободен човек. Робът е безгрижен и никога за нищо не е виновен. Свободният има задължения и отговорности. Например – като работодател да се грижи за подчинените си, а това означава – и за себе си. Нещата са взаимносвързани. Като ти бръкнат в джоба на улицата и ти откраднат 20 лв. ще вдигнеш олелия до Бога. Ще има преследване, битка, отстояване на своето „аз”. Когато ти взимат живота и този на твоите родители и деца, не се случва нищо. Парадоксално, но факт. Ние сами сме и причината, и жертвите на този парадокс.
Открихме ли топлата вода? Нищо ново, нали?
Ивайло Зартов, 15 ноември 2013 г.
Бандистка Топлофикация, разговор с Емил Измирлиев
1–
БЕЗ ТОПЛОМЕР НА ВХОДА НА ЖИЛИЩЕТО СМЕТКИТЕ СА ФАЛШИВИ И ИМАМЕ БАНДИТСКА ТОПЛОФИКАЦИЯ
– Преди да започнем нашия разговор, е важно да уточним за читателите, че Вие не се борите с “Топлофикация”,а сте написали книга за машинациите й след като с фолшиви пидписи сте били направен неин абонат…Въпреки, че никога не сте искали да ползвате услугите й и дори сте удостоверили нотариално, че в апартамента ви няма парна инсталация. Разкажете историята.
– В книгата си съм разкрил как става зарибяването. Когато се строи един блок, той, кой знае защо, се прави задължително топлофициран и всички живущи в него насила стават абонати на “Топлофикация”. Нашият блок е от новия модел и тръбите за парното са в коридора с хоризонтални щрангове. Една тръба се отклонява към апартамента на всеки и това позволява, който не иска да има парно,да я отреже, както направих аз. Още при построяването на блока инвеститорът, които е в комбина с “Топлофикация”, ме заплашваше непрекъснато, че ако не ми се направи парна инсталация, целият блок няма да бъде приет и всички ще останат на улицата.
– Значи ви хващат в капана на “Топлофикация” още от първата крачка?
– Точно така. А аз не искам да ползвам парно по две причини. Първо – топлофикация не може да извършват тази услуга. Второ – намерил съм си друг начин за отопление – радиатори от третото хилядолетие с инфрачервени лъчи, които отопляват само човешкото тяло и са много икономични. В резултат – в момента температурата в жилището ми е 24 градуса, в коридора на блока, през който минават тръбите за парното е 7 градуса, а при съседа, който има парно, е 16 градуса и той по никакъв начин не може да покачи температурата без допълнително отопление. Ако включи обаче допълнителна печка, рискува да му се увеличи, не само сметка за тока, но и тази за парното, тъй като покачването на температурата увеличава и върху показанията на уредите за дялово разпределение.
– Как започна вашата сага с “Топлофикация”?
– В един прекрасен ден на вратата ми звънна домоуправителят и каза, че трябва да подпиша декларация, че се отказвам от услугите на “Топлофикация”. Обясних му, че не мога да се откажа от нещо, което никога не съм ползвал. Написах една скадална декларация до “Топлофикация”, в която им обясних, че нямам парно, нямам инсталация и не искам да ползвам техните мечешки услуги и ги предупредих страховито, че ако продължават да ми досаждат, ми дължат обезщетение от 1 млн. евро. Домоуправителят занесъл тази декларация в “Топлофикация”. Там, разбира се, озверели, като я прочели, и отказали да я приемат. В крайна сметка спряха парното на всичките 39 апартамента като им обясниха, че причината съм аз. Съседите правиха протести пред вратата на апартамента ми, гасиха ми тока, а детето ми тогава беше на 4 години. Казах им: “Приятели, ако наистина от мен зависи да имате парно,при тези ваши репресии, никога няма да имате тази бандитска услуга, и ги посъветвах да протестират пред кабината на Вальо Топлото”. Накрая попълних друга декларация, че не желая да ми се открива партида, но някой, пак явно не я е харесал и ме е подписал, че искам точно обратното – да ползвам услугите на “Топлофикация”. Така започна нашата любовна история с Госпожа парно, която роди книгата ми “Бандитската топлофикация”. Импулсът дойде от следващия шеф на “Топлофикация” Петко Милевски (когото нарекох Петко Студеното), който обяви, че ще спира парното на тези, които не плащат. Стана ми драго…и смешно, защото аз нямам какво да ми спира и после се появи първата част от сагата ми в писателския вестник „Словото днес”. Тя беше предадена при засилени мерки за сигурност на тогавашния кмет на столицата Бойко Борисов, който съм сигурен, че не я е прочел…
– Кога се роди идеята за отказ от услугите на топлофикация, който доведе до това нестандартно разследване срещу Госпожа Парно?
– Навремето живеех на квартира, радиаторите ни бяха запечатани. Така беше по стария закон – ако си запечаташ радиаторите, не плащаш нищо. Обаче онези от “Топлофикация” се усетиха, че нещо взеха да им намаляват доходите… Тогава явно са хванали онези дребни хорица,погрешно наречени депутати, които промениха закона така, че със задна дата(супер незаконно!) всички стават абонати на “Топлофикация”, само защото в блока им има тръби. Не за първи път в България бе приет един антиконституционен закон. В Закона за енергетиката е записано нещо, което го няма никъде по света – дори и да си откачите тръбите и да нямате никаква връзка с “Топлофикация”, вие продължавате да бъдете нейни абонати, защото в блока ви има тръби. Сиреч българският гражданин, чрез един закон, е принуден да плаща данък на “Топлофикация”, каквото се явява таксата „сградна инсталация, за това, че в неговия блок има тръби. Нищо, че всички тези загуби трябва да са за сметка на Госпожа Парно – нейните клакьори – бандитските топлинни счетоводители -пеят една и съща цинична песен – всичката топлина, която влиза в един блок, трябвало да се плаща… Получава се комична ситуация- хора без парно да плащат за тези, които имат парно, защото им ползвали топлината…
– В какво се състои бандитизмът на “Топлофикация”?
– Създадена е стройна система за ограбване на българските граждани със закон. Закон писан специално за монополиста, не за българските граждани, които имат право да бъдат само роби на топлофикация…. Основното противоречие е, че абонатите са лишени от конституционното си право да избират как да се отопляват. “Топлофикация” реално не притежава нито една молба от нейните 420 000 абоната (само в София), в която да пише, че те са съгласни да бъдат отоплявани при сегашните условия. Най-големият бандитизъм се състои в това, че “Топлофикация” извършва услуга БЕЗ ЗАКОНЕН ТЪРГОВСКИ УРЕД за продажба на енергия- ТОПЛОМЕР НА ВХОДА НА ЖИЛИЩЕТО НА АБОНАТА. В Закона за енерегетиката ясно е записано, че “Топлофикация” ПРОДАВА енергия, а не я ПОДАВА и тя може да се измерва само с този топломер, а не този в абонатната станция. Той позволява да се отчете каква енергия реално се ползва от абоната и за отопление, и за топлата вода. След като няма този законен търговски уред “Топлофикация” не може да извършва тази услуга, следователно не може да издава фактури, на които пише колко енергия е употребена. Престъпната дейност на „Топлофикация” продължава реално с издаването на фактури с невярно съдържание, писани на коляно, защото по прогнозни данни не могат да се правят подобни финансови документи. То е като да отидеш в магазина и да ти кажат: “По прогнозни сметки вие ще изядете 100 хляба и ние сега ще ви вземем парите за тях, а после, като изядете два, ще ви върнем останалите пари.”.Фактически това е незаконно кредитиране на фирмата от гражданите, а „Топлофикация” нагло начислява и лихви върху тези незаконни суми -годишно около 50 млн. лв – отново незаконна банкова дейност!Комичното е, че в края на отоплителния сезон бандитските топлинни счетоводители правят изравнителни сметки – отново съвършено незаконни, защото са съставени по показанията на уредите за дялово разпределение, монтирани на радиаторите.А дори и детето-чудо на кабинета министър Добрев призна тия дни, че те не са уреди за търговско отчитане, но, странно, не последваха никакви санкции, нито пък беше отнет лицензът на “Топлофикация”, както би следвало. Сега в обществото усилено се заговори, че тези незаконни уреди трябвало да се отчитат по-често, дари дистанционно. Колкото и пъти да ги отчитат, те няма да покажат нищо вярно… защото – няма да се уморя да повтарям, това, което всички премълчават – единственият ЗАКОНЕН търговски уред е ТОПЛОМЕР на входа на жилището на абоната! Докато той не се постави, трябва да се отнеме лицензът на „Топлофикация”!
– Измамиха ли ни с уредите за дялово разпределение, които ни задължиха да накичим по радиаторите и кой носи вината за това?
– През 2001 г. тези уреди бяха подарени на топлофикациите, а след това те заедно с фирмите за топлинно счетоводство ги продадоха на хората и спечелиха от това само някакви си стотина милиона лева. Сега върви една кампания тези уреди да се подменят и да се приберат още толкова, въпреки че такава подмяна липсва в десетгодишните договори на блоковете! А резултатът ще си остане все така плачевен – надписани сметки, фактури с невярно съдържание, ограбени над 3 000 000 души в страната…
– Кой печели от тази далавера и кой я покровителства?
– Интересно, че стане ли дума за “Топлофикация”, всички млъкват. Имам силното подозрение, че над тази фирма има сериозен политически чадър от всички политически сили, които мълчат като риби за далаверите на топлофикация. Питам се как може да има книга като „Бандитската топлофикация” и за 27 месеца, от както е излязла, нито един политик да не обели дума, че тя съществува, а това я прави най-актуалната книга, все едно, че днес е излязла.Ето един още един скандален пример как се решава проблема с незаконната „сградна инсталация”. Предишният омбудсман Гиньо Ганев ДВА пъти сезира Конституционния съд за това, че тя е незаконната. В мотивите на протеста му единствено Съюзът на юристите в България дава становище, че не може да се плаща услуга, която не е поръчвана и не се ползва. Но КС не се съобрази САМО с това мнение и постанови, че таксата е законна и дори обвинява в решението си хората, които нямат парно, че пречели на тези, които имат… Надявам се новият състав на Конституционния съд да се самосезира и да ревизира това антиконституционно решение на Конституционен съд на страна-членка на ЕС. Още повече, че, според Еврпейската директива 32/2006 таксата е незаконна, а трябва да се плаща само РЕАЛНО изразходваната енергия… Иначе парадокси от вида в един блок 50 апартамента да плащат на 26 абоната удоволствието да имат парно…
Тази аномалия трябва да се премахне, писах в отвореното си писмо до президента Плевнелиев, което му пратих на 6 февруари т.г. В него правя конкретни предложения какво трябва да се промени в услугата парно в интерес на хората, а не на бандитската топлофикация. Главното е – всеки е да има право да избира дали да бъде абонат, а не това да правят половината негови съседи. Второ – да се премахне таксата за „сградна инсталация” по-причини, изброени по-горе. Дори в новия Закон за енергийната ефективност е записано, че трябва да има топломери на входа на жилището. А какво прави в момента от “Топлофикация”? Отчитат по един топломер на входа на блока ПОДАДЕНАТА, а не ПРОДАДЕНАТА енергия Сериозни са кражбите на Госпожа Парно с мечешката услуга „топла вода”, защото в абонатните станции на блоковете ЛИПСВА втори топломер, който да измерва енергията за загряване на водата. Как тогава тя се разпределя между абонатите. Отново се пише на коляно, че водата се загрява с толкова много киловатчаси, че, ако те наистина се използват, водата ще се изпари, а тя пристига студена, студена, а сметката за нея – солена, солена…
И още едно сериозно престъпление на „Топлофикация” – на вниманието на министър Дянков – чрез тези фактури с невярно съдържание за парно бандитската фирма източва сериозно ДЪРЖАВНИЯ бюджет със сметките за болници, детски градини, държавни учреждения,с енергийни помощи за социално слабите, които директно се превеждат на монополиста. Един скандален пример за отопление НДК плаща 200 000 лв. месечно и още 8 000 лв. за топла вода… Уж министър Дянков се стреми към бюджетни икономии, а под носа му топлофикациите крадат като за световно…
– Откъде идват високите сметки за ток и вода според Вас??
– Проблемът със сметките за тока е следният: държавата произвежда ток на цена 4.8 ст. за киловатчас, продава го на ЕРП за 7.5 ст. , а те ни го продават без капка срам за 17,2 ст, т.е. с 10 ст. по-скъпо. Защо правителството позволява тази аномалия? Същото е и със “Софийска вода”, която купува от държавата един кубик за 0,001 ст., а ни го продава за 1.76 лв, цена , утвърдена от паразитната структура, наречена ДКЕВР. Има ли по-голям грабеж от този! Народът го е казал – не е луд този, който иска тази цена, а който му я позволява.
– Ами така уж е по договор.
– Да, защото ДКЕВР им утвърждава големи разходи, за да се оправдае повишаването на цената на тока. Второ – не може ЕРП сами да си проверяват електромерите си, които ползват. Все едно този, дето продава домати на пазара и сам да си проверявам кантара. Ами естествено, че съществува възможност да направи така, че да мери много повече, ако никой не го контролира!
– Да се върнем към парното – когато нещата стигнат до съд, какво става?
– И тук има още един голям скандал – фактурите с невярно съдържание на “Топлофикация” съдържание се приемат за доказателства в съда. Не реагира на тази фалшива фактура нито НАП, нито общината, а кметът Фандъкова ги плаши с глоби за невярно отчитане – бълха ще ги ухапе топлофикация и топлинните счетоводители, които вече са натрупали милиони. От екрана на една телевизия попитах в прав текст министър Дянков как е възможно да не фалира фирма като „Топлофикация” с 500 млн. лв. Задължения, а вместо това тя плаща 24 млн. лв. заплати на служители и 100 000 лв. заплати тримата си шефове. Призовах го да се отнеме лиценза на “Топлофикация” заради липсата на търговски уред – топломер на входа на жилищата. Досега не ми е отговорил, вероятно защото не го питам за пенсиите на гърците… Подарих книгата си “Бандитската топлофикация” и на новия главен прокурор – Сотир Цацаров в деня на встъпването му в длъжност с предложение да се самосезира за далаверите на този октопод. Подарил съм я и на премиера Орешарски в първия ден на встъпването му в длъжност, като се надявам да свърши това, което не успяха другите преди него, ама нада ли ще го доживея… Има я на председателя на парламента Михаил Миков, депутати от различни партии, от които зависи да се промени законът. Защото е скандално в момента и законът, и съдът да работят за монополистите и делата за незаконните сметки да се водят тайно от потребителя. Съдебната система не трябва да образува дела срещу длъжници за парно, след като няма топломер на входа на жилищата…, а тя го прави!
– Може ли един обикновен български писател, както вие се определяте иронично, да се пребори за правата на хората и да промени нещата?
– Иронията ми е преднамерена- един обикновен български писател и един български президент могат да седнат и да направят нещо за нацията по тази проблем – така написах в писмото си до Плевнелиев още на 6 февруари 2013 г по време на протестите, а някаква чиновничка от президенството пратила писмото ми до Министерството на икономиката, като че ли аз не мога и сам да го направя! Дотогава можем да даваме добри примери от живота на топлофикация, като този на шефа на парното в Сливен, родния град на бившия депутат от ГЕРБ Диан Червенкондев, който прави бутафорни опити да промени закона за енергетиката в полза на абонатите на парно. Да се поучи от съгражданина си, който реши да не събира незаконната такса „сградна инсталация” и спечели отново 70 на сто от абонатите.Ако и на другите места се махне този незаконен данък незаконните сметки ще намалеят между 40 и 60 на сто. Когато се сложат и топломерите на входа на жилищата, сметките ще паднат още няколко пъти…
– Каква е ролята на монополите за обедняването на хората?
– В момента ние нямаме диктатура на пролетариата, нито диктатура на Бойко Борисов, а диктатура на бедността. Чрез надписани сметки за ток, парно, вода и други услуги се ограбват обикновените хора и най-вече пенсионерите, чиято пенсия изтича като вода в пясък в касите на монополистите. При тези благоприятни условия за грабеж хората са превърнати в роби. Диктатурата на бедността е най-страшната от всички. Тя кара българските граждани да се чувстват ужасно в собствената си страна.
Правителството на Орешарски има един полезен ход – да ОТНЕМЕ ЛИЦЕНЗА на топлофикациите и на фирмите за дялово разпределение, както това стана в Полша – там една зима хората се топлиха кой както може, а сега има частна фирма, която е направила тази изключително скъпа услуга желана от 80 на сто от старите абонати и най-важното – отоплява хората, а не ги ограбва като българските си „колеги”..
Със себе си разговаря Емил Измирлиев, обикновен български писател
Емил Измирлиев е роден в Дупница. Член е на Съюза на българските писатели. Има 40-годишна кариера в медиите. Работил е във вестниците „Стършел”, „Пиринско дело”, „Разложки край” и „Демокрация”. Има над 15 000 публикации. Автор е на книгите „Птица ли е като птица” и „Бандитската топлофикация” и на сатиричната абсурдна пиеса „Мутрата топлофикация”, която е депозирана в Сатиричния театър. Автор е и на двама синове и на една дъщеря, а това е и най-голямото му творческо постижение в живота, признава писателят.
Алтернативи
0Представете си, че живеете във военна зона. В държава, като Афганистан, където от поколения няма нищо друго освен войни. Какъв ще станете? А децата ви, какви са възможностите? Най-естественото нещо на света е да станете войник.
Представете си, че живеете в пустиня и около вас има само камили. Лесно е да се предвиди. Вие и вашите деца ще бъдете камилари.
Сега става по-лесно – не е нужно нищо да си фантазирате. Вие живеете в България. Какви са възможностите? Забравете за камиларя и войника. Плюещите животни с гърбици могат да се видят само в зоопарка. Армия нямаме. Не че не сме в 24-годишна война, но тя е гражданска. Почти четвърт век се извършват опити с живи хора. Експериментите са замаскирани със сложни и нищо незначещи думички и лозунги. Приватизация, демократизация, плурализъм, прозрачност, „Борба” против престъпността по високите етажи на властта, „Битка” срещу корупцията. Какви са алтернативите на младите българи? Най-лесно и логично е да станат проститутки, наркомани, мутри и улични бандити. Мечтите се въртят около наркодилър, чалга певица или шеф на бригада от мутри. Ако някое младо момиче или момче потърси други възможности, няма проблем. Може да слугува за без пари в хотелските комплекси на родните бейове и аги.
Според официалната статистика, над 100 000 младежи просто са се отказали да търсят работа. Те „доброволно” са избрали възможността да се включат в почти едномилионната армия от безработни. Има и още един вариант – да се присъединят към двата милиона български граждани, прогонени от България. Да-а, алтернативи за младите българи, колкото щеш. Друг е въпросът дали им харесват на тях. Ама то и камиларя в пустинята не го питат. За младите толкова.
Да видим какви са възможностите за хората на средна възраст. И за тях еднопосочният билет вън от родината или умирането от глад в нея са гарантирани. Ако наивно решат да се опитат да се занимават с частен бизнес, ще им се обясни научно-популярно, че без да бъдат рекетирани от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) нямат никакъв шанс. Дали ще плащат кръвнина на данъчни или други инспектори или направо ще им взимат половината от „спечелените” обществени поръчки и търгове е въпрос на мащаби. Но така или иначе, осъзнаването е неизбежно. Чист частен бизнес, несвързан с държавната хранилка и неподвластен на овластените пиявици е невъзможен в България. Който иска да е добре, трябва да се присъедини към шайката. Всеки член на ДОПГ получава заплата, бонуси, и най-важното – разрешено му е да получава подкупи. Съдии, прокурори и политици са си раздали два лиценза. Да търгуват със служебното си положение и да убиват всеки, дръзнал да им се опълчи.
Обобщено картината изглежда така: Или си жертва на ДОПГ, или си част от нея. Алтернативата е да си кръводарител – български данъкоплатец или пиявица.
Какви ли възможности са предвидени за пенсионерите? Те са се трудили цял живот, удържали са им пари за пенсия и сега им се пада да си я харчат и да си гледат живота. Те така и правят. Малко ги затруднява това, че се чудят от какво точно да умрат. От студ, от глад, от болести, или от срам и обида. Имат избор. Даже твърде много възможности са им оставени. С цел да се избегнат лутанията и неудобствата на възрастните българи, лицензираните вампири обмислят да направят възрастта за пенсиониране при жените – 100 г., а при мъжете – 150 г.
Сега си представете, че живеете в страна, където има само роби и робовладелци. Какъв ще станете?
Ивайло Зартов, 6 ноември 2013 г.
Харесвате ли КЕЧ?
3–
Пренасяме се леко напред във времето. Лицата на грабежа вече не са Станишев, Борисов и Доган. До кокала са се добрали телевизионните герои. Наши си, родни, селски супермени, спайдърмени и батмановци. След като кабеларката СКАТ успя да произведе Волен Сидеров, а малко след него роди полублизнака му Валери Симеонов, на всички стана ясно – Телевизията, само че такава, която е подчинена на тясно партийни и още по-тесни лични интереси е сила. Тя облъчва гладните, недоволните, бедните, ограбените, безнадеждните. Тя им посочва враговете и им дава спасителя – месия. Частно-партийните телевизионни порции заменят хляба. Те са по-силни дори от ракията.
Успехите на Волен и Валери възбудиха апетита и на още един властелин на наколенките. Николай Бареков се намеси в пазара на зомбита. Пламенните му речи по частно-партийната ТВ-7 идеално заместват памперсите и на деца, и на възрастни.
Кои са селските герои и какво е общото между тях? Волен уж е от Ямболско, Николай – от Пловдив. При Валери е малко мътно. От врачанските села ли е, от разградските ли, не е ясно. Той самият се прави на бургазлия. При Валери има още един мътен момент: Кой знае защо, имената с които се представя – Валери Симеонов не отговарят на общоприетото правило за наследяване по бащина линия. Не по-малко интересно е защо никъде не се хвали с родството си със славния род Балевски. Както и да е, вижда се, че и тримата юнаци са от различни краища на татковината ни. Въпреки това, страшно си приличат – зад всеки един от тях стои по една телевизия, в комбинация с вестници и електронни сайтове. АЛФА, СКАТ, ТВ-7, в.Атака, в.Десант, в.Телеграф… Медийните бухалки размазват противниците на селските тарикати. Изпълняват поръчки. Нападат, защитават или манипулират. Щит и меч, морков или тояга. Можем да си ги наричаме, както си искаме, но тези перфектни многофункционални оръжия не служат само на вокалите Волен, Валери и Ники. Всъщност всички заедно се грижат за създателите си. Зад всеки артист стоят интересите на групи от олигарси, местни феодали и обслужващ персонал от политици и магистрати. Целите им са ясно дефинирани – Да се запази награбеното през последните 24 години и да се продължи грабежа. Партиите от безкрайния преход БСП, ДПС, ГЕРБ, НДСВ, СДС … служеха яростно на същите организирани престъпни групи. Но се изтъркаха. Натрупаха твърде много омраза и се демаскираха. Логично е да се направи опит да се вкарат нови играчи. И така – един по един на сцената излизат тримата тенори. Кои са техните ментори?
Тайни няма. Знаем ги: Зад Волен е генерал-губернаторът на България, шефът на Лукойл Валентин Златев. Зад Валери е Митко Събев, най-мощният човек в югоизточната част на страната ни, собственик на „Петрол”. Зад Николай е банкерът Цветан Василев – посоченият, като най-влиятелен българин в последната класация на ФОРБС. Разбира се, около тях има цели отбори от надуваеми кукли , набедени за политици и бандити в тоги.
Има ли още нещо общо между всички тях? Да, има! Това също не е кой знае каква тайна. Зад кукловодите и куклите е Русия. Различни кръгове от Руската Федерация дирижират родните клубове по интереси. Така се получава много смешна картинка: Борците се хвърлят в мазните борби. Уж се боричкат, плюят се, хапят се. Но никога не си нанасят тежки травми. Много внимават, да не би наистина да се контузят. Нещо подобно се случва в любимия за американците КЕЧ. Пълна симулация. Яко плюене и заканване, ужасни хватки и ….никога нито капка кръв, нито една драскотина. Всички са доволни. И треньорите, и играчите, и най-вече екзалтираната публика. И точно, както е при КЕЧ-а, залите винаги са пълни. Зрителите знаят, че ги лъжат, но пак ръкопляскат. Харесва им да ги баламосват. Кой питаше как ще ги стигнем американците? Стигнахме ги.
Ивайло Зартов, 11 ноември 2013 г.
Нашата отговорност за това, че сме създадени Хора – Гост автор Диана Тодорова
0–
„В началото бе Словото”
Мисълта, изразена чрез словото, носи информация, която създава реалност, създава живот. Ние също сме изцяло информация, получила реалност чрез словото и сме отражение на Същността, създала вселената. Словото дава форма на всичко съществуващо и всяка дума е заредена с огромно и точно определено количество информация, която предизвиква в нас асоциации, които съдържат и чувства, и емоции, и мисли, и определени настроения, и всичко необяснимо, което всеки от нас усеща дълбоко в себе си – в най-тънките енергийни структури на душата си.
Ако осъзнаем всичко това ще внимаваме много за думите си, защото всеки от нас носи лична отговорност за правилното им използване. Не случайно се е родил изразът: „Казана дума – хвърлен камък”. Както, когато хвърлиш камък в спокойна вода и той предизвиква движение, което все повече се разпространява на все по-голямо пространство, така и думите резонират в океана, наречен човешка същност. Някои от тях докосват само повърхността му, но други, по-тежки, потъват на дъното и остават там завинаги да напомнят за себе си. Човек трябва да носи отговорност преди всичко за думите си, защото действията са просто тяхно продължение.
А истината? Трябва ли винаги да казваме истината на хората около себе си? Аз мисля, че – да. И коя истина? Тази – за нашите чувства и действия. Първо трябва да имаме смелост и отговорност да я признаем пред самите себе си, а след това – и пред другите. Самозалъгването и отлагането поради страх да не нараним някого, само задълбочава проблемите. За съжаление в повечето случаи истината носи болка, както за самите нас, така и за другите. Болката произтича от факта, че човешките ни желания и страсти са или по-големи от това, което можем да дадем на другите, или от това, което се страхуваме, че няма да получим от тях. Но болката носи пречистване. Чрез нея показваме сами на себе си или на другите, че трябва да сме честни и отговорни за нещата, които искаме или не искаме, за желанията, които надхвърлят собствените ни възможности и способности и най-вече да се научим да даваме, подтискайки желанието си само да получаваме. Вселената все пак е една затворена система, в която, за да има хармония и баланс, трябва да съществува знак на равенство между енергията на отдаването и тази на получаването. Никой от нас няма право да очаква, че ще получи нещо, преди да се научи да дава.
Затова и истинската човешка любов е преди всичко непреодолимото вътрешно желание да дадеш всичко от себе си на другия – без очаквания, без условия, без претенции, безрезервно. Вътрешното ти удовлетворение се ражда от това, че можеш и искаш да го направиш. Обичаш, защото чувството е по-силно от егоистичното ти Аз. Обичаш, без да можеш да определиш защо точно този човек, без да теглиш на кантара добрите и лошите му качества. Обичаш естествено и безусловно.
Истински щастливи можем да наречем хората, които са го изпитали. Никое друго чувство не ни приближава толкова до Първоизточника, колкото Любовта, стига още по-дълбоко в себе си да усещаме, че любовта към Създателя е нашата истинска същност.
Любов, която няма нужда от доказателства, достатъчна е вярата, че сме създадени от нея.
Диана Тодорова, 22 септември 2013 г.
Не ме наричайте журналист
4–
„От тук нататък не ме наричайте журналист. Можете да ме наричате новият политик, общественик, популист. Както си искате”. Това бяха последните думи на Ники Бареков. Мъка, тъга, болка обзе нацията. О, Боже! Какво ще правим сега без журналиста Бареков? За къде сме без теб, Ники? Защо ни изостави? Трагедия. Напусна ни журналистът, първи братовчед на CNN. Отиде си майсторът на поръчковите репортажи. Мелодраматичният виртуоз си замина. Журналистът умря, да живее ……. А сега де? Кой да живее?
Самият той, екс-повелителят на словослагачеството ни разреши да го наричаме както си искаме. Хубаво, но съм объркан. Смутен съм. Гледам го как обикаля от град на град. Събира хора по площадите. Раздава им микрофони, да си изплачат болката. Храни ги с концерти, песни, танци. Шоу! Може би шоуменът Бареков? Да. Това му приляга. Сцените, които строи на площадите по нищо не отстъпват и на най-мощните чалга събития. Екипът му е огромен. Парите явно не са проблем. Колко ли струва само един снимачен ден от епичната продукция „Бареков шоу”? Заплати и хонорари за репортерки, щъкащи сред зарибяваните зрители. Оператори, асистент-оператори, режисьори, асистент-режисьори, звукооператори, монтажисти, тоноператори и Бог знае още колко технически лица, осигуряващи гладкото и безпроблемно облъчване. Пари за танцови състави, певци и певици, радващи очите и ушите на гладните и уморени от 24-годишни лъжи български граждани. Сценаристи, гримьори, шофьори, охрана, общи работници, строители… Цифрата набъбва. Разходи за транспорт. Колко ли струва само горивото, за да се превози целия катун от техника и хора? Разходи за хотели и храна. Ами колите, камерите и всичко останало до последния кламер – те на лизинг ли са, чия собственост са? Леле, зави ми се свят само да изброявам. Към всичкото това трябва да се добави и цената на телевизионното време. Шоуто се излъчва по ТВ-7 нон стоп, а само една минута рекламно време струва хиляди лева.
И така. Колко струва един единствен ден от шоуто Бареков? По най-скромните възможни изчисления – не по-малко от 50 000 лв. Сега умножете тази цифра по броя на предаванията. Двадесетина да са на месец – 1 милион лева се получава. А колко месеца пътува циркът?
И сега най-важният въпрос: Кой плаща сметката? Кой дава милиони, за да можем да наричаме екс-журналиста както си искаме? Самият Бареков се крие от директен отговор – уж продуцентите, уж фирмите, марсианците … а бе, някой си там плаща. Само че е публична тайна, че Цветан Василев, олигархът – банкер стои зад ТВ-7 и Бареков. Въпросът е – кой още, защото е ясно, че такива пари не се инвестират с еднолично решение. Кои ли са юнаците, които ни набутват нов обещавач на справедливост? Има нещо много миризливо, тоест подозрително в батманския стил на кандидат-спасителя на нацията Ники. Сякаш е облечен в странен костюм от пожарникарска каска, мутренска бухалка и потурите на бай Ганьо. Има и още един тежък камък за повдигане. Кой в днешна България има милиони? Отговорът е фасулски. Шайката от олигарси, местни феодали и зависимите от тях политици и магистрати. Те ограбиха България. Те имат милиарди и са готови да инвестират няколко милиона, за да запазят награбеното и да продължат да пият кръвта на българските данъкоплатци.
Така че, как да го наричаме Бареков? На кого служеше вчера, за кого работи днес и чии интереси ще защитава утре? Хайде, предложете нещо. Как да наричаме Бареков? Едно е ясно – няма да го наричаме журналист. Сам си го пожела. Както се казва, и на това мерси! Едно недоразумение по-малко.
Ивайло Зартов, 1 ноември 2013 г.
Окончателно, но не безвъзвратно
0–
Някога, много отдавна част от маймуните слезли от дърветата. Осъзнали, че на земята има повече храна – изпопадали плодове, корени, по-дребни от тях животинки. Храната била не само повече, но и по-лесна за добиване. Минало известно време и маймуните разбрали. Там, където има много и лесна храна, не е безопасно. За да оцелеят, се напъхали по пещери. Мъжките маймуни започнали да се обединяват с женски. Мъжкарите ловували и отбранявали пещерите, а женските събирали храна и въртели пещерите. Минало още някакво си време и късните маймуни – ранните хора усетили, че за да се справят с набезите на враговете си е добре да се обединят с комшиите от съседните пещери. Така се създали първите съюзи на колективна отбрана.
Търкаляло се времето. Маймуните станали хора. Окончателно, но не безвъзвратно. Обединенията се разраствали. Пещерите отеснели, появили се колиби, около тях – огради, ровове, защитни стени. Колибите били заменени от къщи. Хората все повече осъзнавали, че когато са обединени се живее по-лесно и по-безопасно. Семействата се разрастнали в племена, те – в междуплеменни съюзи, появили се държави. Когато и държавите започнали да се обединяват, се появил Европейският съюз. Дотук нищо странно. В този голям европейски съюз обаче, имало една държава с няколко имена: Абсурдистан, Бандитостан, Невидимия… Имала си и официално име – България. Тази страна дала доказателства за това, че 5 милиона години всъщност не са кой знае колко много. Абсурдистанците показали на останалия свят, че не е никакъв проблем, след като си се катерил дълго и упорито, след като в теб са вложени усилията на поколения преди теб, ти можеш да скочиш в пропастта и само за секунди да обезсмислиш и разбиеш на пух и прах всичко. Тези хора само за 24 години се изхитрили да се върнат на ниво пещери. Като някои от тях дори хвърляли носталгични погледи и към дърветата. Превърнали в свой национален спорт разцепването и разделянето по всевъзможни начини. Въпреки, че били една шепа хора, много, ама наистина много обичали да се делят по партии и партийки. Обикновените абсурдистанци изпитвали диво удоволствие да се мразят помежду си. Това пък доставяло огромна наслада на управляващите ги бандитостанци. Жителите на тази страна се прославили и с особеното си чувство за хумор. На най-личната си сграда – Народното събрание изтъпанчили великански надпис: „Съединението прави силата!”. Националните им герои, пред които се прекланят всички са Ботев и Левски. И двамата имат само една кауза – България. И двамата живеят и умират за България. За чиста и свята България. Трагикомичното е, че техните наследници не забравят, не пропускат всяка година да честват героите. Правят пищни паради, дърпат натруфени речи, кълнат се в паметта на Ботев и Левски. Но пет секунди след церемониите, забравят за всичко и отново се втурват с бясна омраза да се делят и да се цепят. И най-вече да се грижат за себе си. Само и единствено за себе си. За своя си личен интерес, за келепиреца.
Обаче нещо не им се получавало. Повдигали учудени вежди. Хълцали на пресекулки и не спирали да се оплакват. Кой знае защо пословичният им егоизъм не им помагал да живеят по-добре. Животът им ставал все по-труден и сложен. А те все по-често се заглеждали към дърветата.
Ивайло Зартов, 26 октомври 2013 г.
Последни коментари