Страх
Защо се провалиха ангелите?
Омръзнало му на българския народ от лъжите на управляващите. Отдавна вече не се издържало. Хората крещели, викали, скандирали по улиците за смяна на системата. За това, че не искат нито един от тези, които са грабили и лъгали да са в управлението на държавата. Протестирали си хората срещу тоталната корупция и бандитизма по високите етажи на властта. Но никой не ги чувал. Или по-точно казано чували ги, но било невъзможно да се самоарестуват и самоосъдят властимащите. Те си продължавали със старите номера – лъжи, манипулации, заплахи, обещания, обещания и пак празни обещания… Чудели се българите какво да направят, маели се. Нищо не могли да измислят сами. Решили пак да пратят делегация при Господ, да го молят за помощ. Отишли те при Спасителя и започнали:
– Господи, молим те, прати ни от твоите ангели да ни управляват. Помогни ни, Господи! Накажи олигарсите, местните феодали и корумпираните им слуги – политици и магистрати. Наложи върховенство на закона, въздай справедливост.
Замислил се Бог. Наистина били страшно зле българите. Над два милиона прокудени от родината им. Най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Съсипани здравна, образователна и социална системи. Един милион и седемстотин хиляди българи преживявали Бог знае как с недоходи, по-ниски от минималната работна заплата. Безработица, глад, непосилни цени на лекарствата… И най-важното, тотално отсъствие на по-добра перспектива. Нямало как бандитите, които откраднали България сами, доброволно да се откажат от властта. Надеждата за по-добър и справедлив живот угаснала, българите се самоубивали всеки ден.
– Добре. Така да бъде! Ще ви помогна. Пратил добрият Господ стотина ангели на мястото на корумпираните 240 дупетати. Започнал да пресмята колко ангела да сложи в кривосъдната и в неизпълнителната власти и ахнал – хиляди прокурори, съдии, министри, зам-ове, заместници на зам-овете. Директори на комисии, фондове, агенции. „Служби”, службички за борба със самите себе си.
– Ааа, тая няма да я бъде! На шепа народ цяла орда кърлежи. Ето ви още 200-300 ангела да оглавят, да поемат всички възлови позиции и това е. Хайде тръгвайте, че имам да мисля и за други народи. Не сте само вие българите на тази планета.
Върнала се официалната делегация. Ангелите поели властта. Вкарали в затвора корумпираните политици и магистрати. Отнели от олигарсите и техните семейства всичко, което са награбили от българските данъкоплатци и го върнали обратно в хазната. Корупцията изчезнала. Появили се работни места, доходи. Стандартът на живот се повишил многократно. Мечтаните справедливост и възмездие се изпълнили със съдържание. Източването на държавата, тоест на данъците на българските граждани останало в миналото. Вече имало пари за култура, спорт, здравеопазване, образование… Българите от цял свят се завърнали в родината си. България станала най-богатата държава в Европа и света. Приказка! Разкош!
Но един прекрасен ден, нова делегация български граждани дошли при Господ. Застанали те пред него и мълчали.
– Какво? Какво пак, сега пък какво има?
– Амиии…, всичко беше чудесно. Твоите ангели свършиха страхотна работа. Обаче, след някоя и друга година и те се корумпираха. И сега пак сме там, където бяхме. Не знаехме как да ти го кажем. Не разбрахме как така се получи.
Загледал ги Господ: – Аха, така значи. Моите ангели и те се корумпираха. А вие контролирахте ли ги? Като граждани на тази държава и като основни работодатели на управляващите ви, защото от вашите данъци са техните заплати и бонуси… Та, контролирахте ли ги? Ваше задължение е да наблюдавате как работят подчинените ви. Тези, на които сте делегирали вашата власт. Странни хора сте. Сами нищо не искате да направите. Как си я представяте? Други да ви управляват и някой друг да контролира тия, дето ви управляват. А вие за какво сте?
25 ноември 2013 г.
Материалът е тематично продължение на есето “Овцете и Господ”, публикувано на 28 април 2013 г.
Кретениада
Можеш ли да обясниш на глупака, че е глупак? Не, няма как да стане. Ако той е в състояние да възприеме какво му казваш, нямаше да е глупак. Няма абсолютно никакъв смисъл да се потиш да доказваш тезите си. Да излагаш идеите си, да водиш спор с дебил. Кретенът си е кретен, каквото и да направиш, няма да го промениш.
Ти си потресен. Срещнал си класически олигофрен: „Държавната собственост означавало държавна?!?!, а не народна собственост. Така било в България, а също и във всяка страна по света!?!?”. Подземните богатства, а и всички други държавни собствености били на държавата, а не на народа на тая държава. И затова Държавата можела да си прави, каквото си иска. Концесии, приватизации, заменки …, на каквито си иска условия. Както и когато пожелае.
Направо ми спря дъхът. Първо си помислих, че това е мнение на платен защитник на системата. Някой, на когото са дали 5 лв., за да защитава 24-годишния геноцид в България. Грабежите, извършени от всички правителства, от шайката от олигарси, корумпирани магистрати и проститутките, набедени за политици. Казах си: А бе, тия Станишевци, Бойковци, Догановци, Костовци, Барековци … съвсем са го закъсали. Откъде го намериха тоя идиот да ги защитава? Нима на бандитите чавка им изпи ума!? Толкова ли не можаха да намерят някой, поне 3-ти клас да е завършил. Докато се чудех осъзнах, че няма как изпедепцани разбойници, като Златев, Божков, Гергов, Прокопиев … да са прибегнали до такъв закрилник. И тук ме осени! Имаме си работа с неистов дебил. Необикновен, ултра, мега, хипер кретеноид. Медицината е безсилна.
Страшно ми дожаля за всички хора, които му се бяха вързали и усилено спореха с него. Опитваха с всевъзможни аргументи да му покажат, че бялото е бяло. Не, безполезно.
Не помогна дори и член (2) от Конституцията: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Безпомощен падна и член (3): „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. Всичко е напразно.
Перфектният роб е този, който не осъзнава, че е роб. Този, който си мисли, че от него нищо не зависи. Има там някакви богове. Те ни управляват. Как са се оказали там божествата и какви ги вършат с нашите данъци, с нашите пари? Кой ги контролира? Заплатите, бонусите и всевъзможните екстри на управляващите нали ние ги плащаме? Всички данъкоплатци, обединени от думичката народ. Подобни разсъждения никога и за нищо на света не биха се завъртяли между ушите на роба. Нещо повече. Срещне ли ги дебелоидът е готов да убива. Да мачка. Да унищожава. Как така е покълнала свобода? Какви са тия простотии, като справедливост, законност и правосъдие? Сами да носим отговорност за съдбите си, за живота на децата си – откъде накъде? Възмездие за шайката, откраднала България? И дума да не става – те са Държавата!?!?
Засърбяха ли ви ръцете?
10 януари 2014 г.
Близнаците на митинг
Близнаци. Много са сладки. Чел съм, че връзката между тях е толкова силна и необикновена, толкова страстна и наситена с чудеса, че дори съвременната наука е безсилна да обясни какво точно се случва. Единият близнак изгаря пръста си, другият, който се намира на стотици километри от него усеща болката му. Четат си мислите. Съпреживяват радости и мъки. Фантастика! Никога не съм имал възможността лично да наблюдавам невероятната, призрачна връзка между близнаци.
Но в събота – 16 ноември 2013 г. Бог бе милостив към мен. Включвам телевизора. И какво да видя? Екранът разделен на две: В едната половина картина от Пловдив, в другата – от София. Разстоянието между двата града е повече от сто километра. Изпадам в транс. Ставам свидетел на нещо изключително. Близнаците митингуват! В града под тепетата – набедената за дясна партия ГЕРБ. В столицата – самопровъзгласилата се за лява БСП и централно етническата ДПС. По едно и също време, буквално в една и съща минута на сцените излизат вождовете. Сергей – възможно най-анемично и вяло изрича: „Бъл-га-ри-я!”. Бойко – възможно най-патетично мълчи. Всъщност и двамата, вместо встъпителни думи правят академични паузи. Малко преди тях за подгряване на публиката се нагласят Лютвито и Цветан: „Бъл-га-ри-я! Под-кре-па!”… „Бъл-га-ри-я! Ос-тав-ка!”.
Гледах двете половинки на митинга, гледах и ето какво остана в мен след края на шоуто. ГЕРБ и БСП-ДПС се опитват неистово, и с последни сили да ни убедят, че трябва да сме или от едните, или от другите. Тоест, на всяка цена ни се втълпява, че лошите са или едната банда, или другата. Но в никакъв случай да не си помислим, че всъщност между тях няма разлика. Да не би да се сетим, че обслужват едни и същи интереси. И недай си Боже да се сетим как Бойко обещаваше справедливост и възмездие. Иначе казано – да накаже тройната ламя – БСП-ДПС-НДСВ. Естествено Бойко излъга. Разбира се, че не е имал намерение да наказва себе си. Сега отново се пробват да ни излъжат. Взаимни обвинения от единия митинг към другия – кои били по-виновните. Изтъркано, адски тъпо представление. Вече този номер не минава. За всички ни е ясно – БСП, ГЕРБ, ДПС, АТАКА, СДС, ….. партиите от безкрайния преход са от един отбор. Те са виновни за 24-годишния геноцид. Разделението между тях е фалшиво, както и разделението между властите. Всъщност всички са обединени от общите цели: Да запазят награбеното и да продължат да грабят. Затова само лъжат, лъжат и лъжат.
Лицата. Ах, тези измъчени, отрудени лица. Отвратително, гнусно, но факт. И ГЕРБ, и БСП-ДПС бяха докарали своите жертви да ги аплодират. Вглеждах се внимателно в хилядите хора и в София, и в Пловдив. И виждах едно и също. Мургави събратя, характерните обветрени лица на мюсюлмани от Родопите и вечните роби – пенсионери, готови за обещаните 4 лв. да обрекат на робство собствените си деца и внуци. Първите две групи жертви също са ми ясни. От една страна безплатната екскурзия до големия град и в същото време някой и друг двайсетак на ръка. По-дисциплинираните са минали само с разходката.
Взирах се в повръщнята от телевизора и мразех и БСП, и ГЕРБ, и ДПС, и всички гадове на света. Да накараш ти собствените ти роби да те защитават. Да ги натовариш по каруци, влакове и автобуси и да ги сложиш, като жив щит по площадите. Да ги насъскваш срещу освободилите се български граждани. Срещу тези, които не искат да бъдат управлявани от нито един участник в геноцида през последните 24 години.
Много гнусни тия близнаци, бе! И много, ама много си приличат. Личи си, че една майка ги е раждала.
18 ноември 2013 г.
Алтернативи
Представете си, че живеете във военна зона. В държава, като Афганистан, където от поколения няма нищо друго освен войни. Какъв ще станете? А децата ви, какви са възможностите? Най-естественото нещо на света е да станете войник.
Представете си, че живеете в пустиня и около вас има само камили. Лесно е да се предвиди. Вие и вашите деца ще бъдете камилари.
Сега става по-лесно – не е нужно нищо да си фантазирате. Вие живеете в България. Какви са възможностите? Забравете за камиларя и войника. Плюещите животни с гърбици могат да се видят само в зоопарка. Армия нямаме. Не че не сме в 24-годишна война, но тя е гражданска. Почти четвърт век се извършват опити с живи хора. Експериментите са замаскирани със сложни и нищо незначещи думички и лозунги. Приватизация, демократизация, плурализъм, прозрачност, „Борба” против престъпността по високите етажи на властта, „Битка” срещу корупцията. Какви са алтернативите на младите българи? Най-лесно и логично е да станат проститутки, наркомани, мутри и улични бандити. Мечтите се въртят около наркодилър, чалга певица или шеф на бригада от мутри. Ако някое младо момиче или момче потърси други възможности, няма проблем. Може да слугува за без пари в хотелските комплекси на родните бейове и аги.
Според официалната статистика, над 100 000 младежи просто са се отказали да търсят работа. Те „доброволно” са избрали възможността да се включат в почти едномилионната армия от безработни. Има и още един вариант – да се присъединят към двата милиона български граждани, прогонени от България. Да-а, алтернативи за младите българи, колкото щеш. Друг е въпросът дали им харесват на тях. Ама то и камиларя в пустинята не го питат. За младите толкова.
Да видим какви са възможностите за хората на средна възраст. И за тях еднопосочният билет вън от родината или умирането от глад в нея са гарантирани. Ако наивно решат да се опитат да се занимават с частен бизнес, ще им се обясни научно-популярно, че без да бъдат рекетирани от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) нямат никакъв шанс. Дали ще плащат кръвнина на данъчни или други инспектори или направо ще им взимат половината от „спечелените” обществени поръчки и търгове е въпрос на мащаби. Но така или иначе, осъзнаването е неизбежно. Чист частен бизнес, несвързан с държавната хранилка и неподвластен на овластените пиявици е невъзможен в България. Който иска да е добре, трябва да се присъедини към шайката. Всеки член на ДОПГ получава заплата, бонуси, и най-важното – разрешено му е да получава подкупи. Съдии, прокурори и политици са си раздали два лиценза. Да търгуват със служебното си положение и да убиват всеки, дръзнал да им се опълчи.
Обобщено картината изглежда така: Или си жертва на ДОПГ, или си част от нея. Алтернативата е да си кръводарител – български данъкоплатец или пиявица.
Какви ли възможности са предвидени за пенсионерите? Те са се трудили цял живот, удържали са им пари за пенсия и сега им се пада да си я харчат и да си гледат живота. Те така и правят. Малко ги затруднява това, че се чудят от какво точно да умрат. От студ, от глад, от болести, или от срам и обида. Имат избор. Даже твърде много възможности са им оставени. С цел да се избегнат лутанията и неудобствата на възрастните българи, лицензираните вампири обмислят да направят възрастта за пенсиониране при жените – 100 г., а при мъжете – 150 г.
Сега си представете, че живеете в страна, където има само роби и робовладелци. Какъв ще станете?
6 ноември 2013 г.
Бунтът на бебетата
Годината е 2013. Родилна зала. Подава се главичката на детето. Ококорва очи срещу акушер гинеколозите и на пет различни езика ги пита:
– Къде съм? – Шах! Смаяните лекари се вкаменяват. Такова чудо не са виждали…
– Къде съм? В коя държава съм? – настоява да знае бебето. Един от докторите отваря уста и започва да пелтечи:
– В-в-в родилното, в България.
– А-а-а, така ли? – главичката се шмугва обратно в майка си – няма да излизам. Отказвам. На общото събрание на зародишите взехме решение – Повече няма да се раждаме в България! Кажете на майка ми да отива в някоя друга държава и там да ме ражда, ако ще в Сомалия. Вече отвътре, удобно разположено в укритието си, продължило да нарежда:
– Вие сте идиоти! Защо правите деца? За какво са ви? За себе си не можете да се погрижите, камо ли за нас. Вече 24 години роби раждат роби. Писна ни! Ние, ембрионите имаме повече смелост от вас. Уж сте възрастни, големи, ама това е само на години и килограми. Иначе сърцата ви са едни такива мънички, като кози дърдонки, а умовете ви са по-гладки от бебешки дупета. Я се вижте, вие сте донори. Лъжат ви, грабят ви, баламосват ви и какво правите, за да се защитите? – Нищо! По-зле сте и от недоносчета. Тънете в мизерия. Умирате от глад, студ, страх. А всяка година създавате над 35 милиарда. От тях обаче, за вас остават трохи, подхвърлят ви огризки. С вашите милиарди хрантутите цяла армия от държавни чиновници, крадливи и алчни политици и магистрати. С помощта на търтеите, които вие храните, разни Златевци, Божковци, Герговци, Цеко Миневци… и пр. бандити изсмукват кръвта ви. Купуват си яхти, самолети, лимузини… Чудят се къде да си заврат парите, вашите пари, тези, които са откраднали от вас. Не искам да се раждам на място, където шайка разбойници е откраднала държавата, а няколко милиона страхливци не могат да си я върнат. Все чакате поредния месия. Цар да ви оправи, не стана… Пожарникар щеше да ви носи справедливост и възмездие, ама нещо пак не стана. Тройни коалиции и лами ви подпалиха чергите. С лъжепатриоти ви баламосваха. Сега пък нови по-патриоти и по-лъжци изгряват. Няма такива олигофрени, като вас. Знаете, че ви лъжат. Знаете, че ви грабят, но не правите нищо. Нито си връщате живота, нито наказвате корумпираните слуги и господарите им. За какво са ви деца? За да превърнете и тях в роби ли? За да ни принесете и нас в жертва ли? Вие сте си сложили главите на дръвниците. Нахлузили сте примките около шиите си и сами сте ритнали опорите си. Не стига, че висите на въжето, но даже се и поклащате. Въртите задници на всяка чалга. Роби! Ето сега, пак се правите, че не разбирате. Мрънкате, правите се на жертви, но вие сте жертви на собственото си бездушие и безотговорност. Сами сте се подложили на касапите. Това е, няма да изляза! И да кажете на баща ми, че няма смисъл да се напъва да прави деца. Първо сам да се освободи. Да освободи Родината си. Да изпълни със смисъл думите справедливост и възмездие. И на другите бащи го кажете! Идиоти! За какво са ви деца?
06 октомври 2013 г.
Пиявища
По Дискавъри гледах едно предаване за пиявиците. Водещият научно популярно обясняваше как се хранят. Дори показа нагледно – влезе в едно блато и мигом по него се полепиха пиявици. Откъсна една от себе си и с думите „Искате ли да видите с какво се храни?” я стисна. Беше една малка пиявичка, но когато я размаза цялата му ръка се окървави. Много кръв!
Не знам защо, но веднага си представих как водещият стиска и размазва някой роден олигарх, местен феодал, корумпиран политик или магистрат. Леле, колко много кръв – не само ръката му, цялото му тяло и телата на снимачния екип, камери, техника. Отвсякъде се лее, шурти, стича и капе кръв. А тревата под краката лепка, обувките джвакат в кървави локви. Всичко е в подгизнало червено. Отнякъде се появи Куентин Тарантино, нервно хапещ устни, раздаващ яки факове, как така не се е сетил да използва тази техника за тотално окървавяване в баталните си сцени. Както си фантазирах и по едно време загрях. Пиявиците като се нахранят, т.е. като се насмучат сами се отлепят. Сами си тръгват от трапезата. Обясниха го хората по Дискавърито. Обаче къде сте чули и видели български чорбаджия или държавен чиновник сам да се откъсне от хранилката. Ей така, както го правят културните пиявици – нахранваш се и си тръгваш. Явно нещо куца във възпитанието на родните кръвопийци. Никога няма да се сетят да се отдръпнат. А може проблемът да не е във възпитанието им. Възможно е да страдат от ненасищане. Това е много интересна болест. От години се правят изследвания и учените по света не могат да си обяснят защо от нея страдат само български министри, депутати, директори на всевъзможни държавни агенции, комисии, подкомисии, надкомисии и пр. Как така го няма този праг на засищане? Ядат, лапат, тъпчат. И още, и още. И няма край. То вече и на пиявици не приличат. Превърнали са се в пиявища. Борисовци, Станишевци, Златевци, Божковци, Герговци… смучат като за световно! Пият човешка кръв. Мъчи ги тая пуста болест. Ох, ама вкусна тая народната кръв бе.
Опа, сега пък се сетих за рекламата на оня салам „Народен”, дето го правят без месо. Такъв „народен”, онакъв „народен”, кръв народна. Само че тя си е истинска, натурална. Нашата кръв пият – на всички български данъкоплатци. И с такъв неистов апетит смучат, че и кръвта на децата ни и на техните деца няма да ги засити.
Пиявищата са ясни. Само че, за да се развият, разплодят и охранят до такива гигантски размери, явно са намерили изключително подходяща среда. Най-доброто блато. Известни са много случаи по света, когато от заблатени местности хората правят райски градини. Отводняват, чистят, поддържат извоюваното с много труд и упоритост. При нас обаче е обратното. Сами наводнихме райската градина с безотговорност, незаинтересованост, мързел, страх, алчност, завист … Затлачихме я с раболепие.
Сега, след 24 години сме изправени пред три пътя: Да размазваме пиявица по пиявица. Да направим невъзможно развъждането на кръвопийците, премахвайки средата, в която се чувстват у дома си. Иначе казано, като няма блато, няма пиявици. Има и трети вариант – да не правим нищо. Изберем ли последната възможност, най-добре е да си сложим табелки: „Доброволец – кръводарител”, да спрем да мрънкаме и да приемем участта си на кръвна банка с усмивка.
12 юли 2013 г.
Самолишените от свобода
Всички се раждаме голи. Някои в семейства с повече възможности, други в семейства с по-малко финансови средства. Но всички се раждаме свободни. Растем, без да осъзнаваме, че сме свободни. Не се замисляме, не разбираме какъв дар от Бога сме получили. Порастваме, живеем и умираме така и недокоснали себе си.
Когато олигарх или местен феодал те поръчат, а техните слуги кривосъдници те тикнат зад решетките, отнета ли ти е свободата? В присъдата на кривосъдниците, издадена в името на бейовете – поръчители пише: „лишен от свобода”. Но така ли е? Решетките, възспиращи тялото ти, могат ли да отнемат свободата ти? Ако тя, свободата е само в краката ти, то тогава горко ти! Ти наистина си лишен.
Бандитите в тоги не са способни да затворят духа ти. Умът, сърцето и душата не могат да бъдат ограничени от окови. Кой е този истински душманин, който може да стегне в желязна хватка всеки човек? Кой е толкова силен, толкова безжалостен и с неограничени възможности? Това сме самите ние. Само ние можем да се самолишим от свобода. Никой друг не може да ни залепи за дивана в къщи, да ни сложи ракия и салата на масата, да ни включи телевизора и да ни накара да псуваме Станишевци, Борисовци, Велчевци и пр. корумпирани политици и магистрати. Да кълнем Златевци, Божковци, Герговци… Да ги обвиняваме за 24 годишния геноцид, за бедността, за разграбената България. И до тук. Толкова! С това се изчерпва цялата ни свобода.Това сме си разрешили. Какво става на следващия ден? Нищо. Махмурлук. Мълчим си робски, търпим и траем. Няма и спомен от ракиената смелост. Гневът и желанието за справедливост са се изпарили заедно с алкохолните пари. Лицата са разтеглени в мазни, раболепни усмивки. Главите са наведени. Чупките в кръста – точно отмерени. Лицемерие, нагаждачество и страх. Много страх. От началници, от властимащи, от времето дори. Страхът е инстинктивен. Да не би някой да ни заподозре в наличие на чест и достойнство. Затова придвижването става пълзешком. Лазейки, влачейки се по корем с преднамерени гърчове. Някога, много отдавна част от влечугите са проходили. Сега част от хората се превръщат във влечуги. Всички се раждаме голи. И всички умираме, полагат ни в гроба облечени и нагласени. Голотата е прикрита. Минава малко време и от дрехите нищо не остава. Какви ти дрехи? От плътта нищо не остава. Целофанът е махнат, само костите се зъбят. Умни чичковци ще се упражняват – това е скелет на човек! На човек – вампир, на човек – влечуго.
Но как да разберат дали останките пред тях са на свободен човек? Какво става с нас? Защо се самолишаваме от свобода? И как да възпитаме децата си? Какъв пример им даваме? Доброволното робство е начин на оцеляване. Бъди роб, за да те нахранят, все ще ти подхвърлят някоя огризка. Ежедневно размахваме знамена с надпис „Наведена глава сабя не я сече!”.
Идва денят на Ботев, на Левски…, и децата ни питат. А какво означава „Свобода или смърт!”? Почесваме се по главите. Слагаме ракията и салатата на масата. Пускаме телевизора и им показваме. Що е туй свобода. Учим децата си какво е новото, модерното българско разбиране за свобода.
11 юни 2013 г.
Овцете и Господ
Случило се така, че Господ бил в много ведро настроение. Решил да си направи експеримент. На малко територия да струпа големи благини. Взел той с божествената си десница от най-хубавите плажове, сложил до тях топло, не много солено море. Подредил разкошни планини с изумрудени езера. Напълнил вековни гори с дивеч, плодове и билки. Подредил и няколко равнини с почва – директен внос от Рая. Химикалка да бучнеш, химикалчици ще поникнат. Останал много доволен от резултата: Райско кътче на земята.
Тъкмо се замислил кого да засели и нещо се разсеял. Гребнал няколко милиона овце. С тях, както си му е редът, имало кучета и овчари. Само че кучетата не били пазачи на стадото, а били зли псета. Хапели, ръфали, разкъсвали овцете безогледно. Овчарите и те не били добри стопани. Изобщо не се грижели за стадото. Само стрижели и доили овцете, при това непрекъснато. Чобаните били патологично алчни. Под неистовите им „грижи”, за 23 години стадото намаляло от 9 на 7 милиона. Подпирали се по цял ден чорбаджиите на гегите и само умували какво още да издоят… Вече били напъхали в потурите си плажове, гори, земи…
Периодично гегаджиите устройвали постановки, които за благозвучие наричали „избори”. За целта намятали различни на цвят ямурлуци. Червени, сини, сиви, жълти… Но под тях били все същите нагли геги. Облъчените овце всеки път си намирали оправдания и гласували срещу себе си. Една част от тях прозрели, че фалшивите овчари и кучетата ги лъжат и отказали да участват в театъра. Но системата била така измислена, че гласовете на негласувалите автоматично да се разпределят за ямурлуците и потурите им натежавали още повече.
Положението станало нетърпимо. Прогледналите овце се чудели какво да правят. От време на време се чувало по някое единично блеене, но псетата веднага прегризвали гърлото на осмелилата се да писне овца. Чудели се какво да правят, чудели се и решили да пратят делегация при дядо Боже, да му обърнат внимание, че е допуснал грешка и да го помолят за помощ.
Отишли те при Господ, оплакали му се. Погледнал Той изпосталелите им голи скелети и казал:
– – Така, така. Сега, като се замисля може и да няма грешка. Нали знаете, че неведоми са пътищата Господни. Я се вижте! Вие сте милиони! Мъчителите ви са две шепи геги и толкова псета. Само че, заради вашите страх и глупост ви имат, както си искат. Разделят ви, настройват ви едни срещу други, манипулират ви. Отклоняват вниманието ви, само и само да не се досетите къде са истинските ви проблеми. И поединично ви изяждат. Нарочно не ви хранят и не се грижат за вас, за да се превърне собственото ви оцеляване в единствена цел. За 3-4 сухи тревички сте готови да предадете и себе си. Какво сте ми се разблеяли тука! Я се връщайте обратно, сами се оправяйте. Или ще измрете като овце, защото сте си такива. Или ще се сетите, че като се обедините може да се справите и с най-злите псета и господарите им.
Хайде беж, и да ви видя! Овце ли сте, какво ли сте?
28 април 2013 г.
Пачи и факли
На 13.03.2013 г. правителството на ГЕРБ предаде властта в ръцете на служебното правителство на ГЕРБ. Няма как да си въобразя, че не е така. За очите на простосмъртните, поелите щафетата са посочени от президента. Него пък го избра обещавачът на справедливост Борисов. Хубавото е, че не посочи кучето си, а пастирката. С това хубавите новини свършиха. Не разбрах защо и двете групи от измамници по време на приемо-предавателната чалга се хилеха като пачи на манифестация. От какво са толкова щастливи тези хорица? Да не би да са ги почерпили от тревицата на Роската? Първите се качиха на гърба на българските данъкоплатци пеейки мантри за справедливост и възмездие. Четири години чакахме Сидхарта да накаже предходните разбойници, не дочакахме. Сега новите сладкиши за два месеца щели да бъдат и по-социални и по-справедливи. Брей! За да ни зашеметят си назначиха дори електронен министър. Сигурно по цял ден ще цъка на електронни игри с децата. Може пък това да е социалното. В същото време, докато на Олимп си показваха венците, пред президентството се самозапали още един българин. Подведен от холивудските усмивки на новоизпечените управляващи, не издържал на безкрайното щастие в бъдеще време. Човекът решил да се присъедини към празника на велможите и за по ефектно си драснал клечката кибрит. Обаче, както обикновено се случва старанията му отишли напразно. Заслепени от себе си, новите оправячи на вечно недооправения български народ не обърнали никакво внимание на фойерверка. Точно, както будистите преди тях не са забелязали, че само за последните два месеца са се самоубили успешно над 120 човека. И това е само в София. А колко са в цялата страна самоубитите? Държавна тайна или просто никой не го интересува? Колко са не знам, но със сигурност знам защо го правят. Всеки един от сложилите край на живота си е връхлетян от огромното желание да убива. Да, да убива. Но не себе си, а виновниците за мизерията, за тоталната корупция, изсмукваща всеки произведен лев, всяка стотинка. Знанието за царуващата нагла и безцеремонна несправедливост е смазващо, и неудържимо тласка към убийство. Но вместо да пострадат олигарси и корумпирани политици и магистрати, вълната се обръща и поглъща жертвите им. И какво от това? Ние, останалите живи скърбим, палим свещи, но не отмъщаваме. Не правим нищо, за да затворим наглите усмивки на тези, които откраднаха живота ни. И те продължават да твърдят, че ние не можем без тях. Без усмивките им. Без техния камшик, без да ни ограбват и без да ни лъжат. Те твърдят, че са ни жизнено необходими. Робовладелците се нуждаят от роби или робите се нуждаят от робовладелци? Колко още живи факли трябва да пламнат? Колко българи трябва да се самоубият за да променим живота си? Докога ще се правим на слепи, глухи и неразбрали? Докато не пламне по един човек във всяко семейство ли? Това ли чакаме? Докога ще се правим на огнеупорни?
14 март 2013 г.
Земята на сенките или къде завистта умира последна
Който е бродил по планините знае. Върхове, езера, поточета, гори. От езерата тръгват малки тънки ручейчета, спускат се надолу. Разрастват се, набират сила и вече като пълноводни реки даряват равнините.
В странната земя нещата стоят по друг начин. И там има планини и езера, но в долините няма капка влага. Всичко е напукано, изсъхнало и мъртво. По тези земи живеят само сенките на някогашните хора.
Тръгнах по старото корито на една река нагоре в планината. Стигнах бент. Кой беше вързал водите на реката? От другата страна на преградата гледката беше различна. Попитах един местен жител на кого са земите, кой е спрял водата?
– Господарят Цеко – беше отговорът. Продължих нагоре, срещнах нова преграда. Зад нея отново попитах чии са тучните ливади.- На Господаря Вальо – отговориха ми. Заизкачвах се все по-нагоре и нагоре. Стигнах чак до езерото, от което извираше реката. По пътя си срещнах много бентове, прегради, диги. Бяха така изградени, че да се пропуска вода до следващата. Навсякъде разпитвах кои са собствениците на богатите земи. Чувах различни имена: – Господарят Гриша, Господарят Сергей, Господарят Бойко, Господарят Иван, Господарят Доган….- Мнооого Господари, много нещо. Всеки си живее райски, а долу нито капка.
Затичах се обратно към земите на сенките. Разказах им какво съм видял. Попитах ги защо не се съберат всички заедно и да освободят реката. Да съборят преградите. Да накажат самообявилите се за господари и да си върнат живота. Сенките мълчаливо преминаваха през мен. Правеха се, че не ме чуват. По едно време като видяха, че не се отказвам да ги тормозя с въпросите си ме наобиколиха:
– Тръгвали сме няколко пъти да си върнем реката, но по пътя винаги се скарвахме. Все не можем да си изберем водачи. Единият бил криминално проявен, другият щял да ни излъже, третият бил пратен от Господарите, четвъртият… Винаги си намирахме повод да се оплюваме сами себе си, да се мразим помежду си. В караниците забравяхме за какво и накъде сме тръгнали и се връщахме обратно. И така всеки път. Хващахме се за маловажното и пропускахме главното. Ти не си тукашен и явно не знаеш, че по нашите земи не надеждата умира последна, а завистта.
– Добре де – учудих се аз – eто, вие сте прозряли истината. Какво ви пречи да се организирате, да се съберете и да освободите реката?
Подобията на хора се разтеглиха в тъжна усмивка:
– Ти май не ни чу, ние се мразим помежду си повече отколкото мразим Господарите. Опитай се да разбереш къде си, огледай се. Ти си в земята на сенките. Тук завистта умира последна.
06 март 2013 г.
Операция “Ток и ужас”
Браво на всички смели сърца, които излязоха на улицата и протестираха срещу крадците ЧЕЗ, EVN и EON! Браво на осъзналите, че спасението ни е дело на самите нас! И позор за всички, които си останаха пред телевизорите, позор за робите. Заради вас роби, заради вашите робски душички съществуват грабителите – олигарси, местни феодали, корумпираните им слуги магистрати и чуждите паразити правещи се на инвеститори. Позор и за “журналистите” удобно невиждащи очевадния геноцид. Министърчето Добрев в ролята си на адвокат на ЧЕЗ, EVN и EON, ни заобяснявал, че три пъти и повече по-големите сметки били защото периода на отчитане не бил за 25 дни, а за 35-40. Втората причина била увеличението на тока от не знам от коя си дата. Ах, и по-ниски били температурите. Ей, оказа се, че може едновременно да си тъп като пирон и нагъл като срамна въшка. Извади и още безумно смешни причини по безумно нагъл начин. Но не спомена нито дума за това, че такива сметки не са нищо друго освен грабеж. Не спомена нищо за това, че всъщност никой в България няма полза от енергоразпределителните дружества. Никой освен корумпираните държавни служители, които са участвали в приватизационния процес и продажните български правителства. От поведението на Делян Добрев ясно се видя кой му плаща заплатата. Само да не си помислите, че това сме ние – българските данъкоплатци. Не, той не защитаваше нас, човекът си адвокатстваше за ЧЕЗ, EVN и EON. Изтъпанчил до себе си представители на крадците и всички заедно влачейки сополите си нагоре – надолу приспивно мънкаха и мрънкаха. Обаче, изведнъж се събудих. Не можех да повярвам ,че го чувам. Тия нагли копелета ни успокояваха, че сме можели да платим сметките си на части. Тоест, влиза мутрата с автомат в ръцете и ти казва: Ще ми плащаш толкова и толкова, ама понеже сега са трудни времена може и на части да ми се издължиш. Еее, министър Делян, ама ти и тия чужди паразити сте тотално изтрещяли. Следващият месец ще ни пратите още по-големи сметки и отново ще ни успокоите с това “разсрочено плащане”. И така всеки месец, години след години все на разсрочено плащане сметките за ток, за парно, за въздух, за живот. А може ли Добревче, вместо вие да ни разсрочвате ние да ви уволним веднага, на мига? Можем, и то така, че да държи топло на следващите кандидати за чорбаджии. Да си знаят какво ги чака, ако и те се пробват да се гаврят с работодателите си – с българските данъкоплатци. Може ли всяка сутрин да ви черпим с по един омлет от яйца, домати и снежни топки, ей така от добро сърце. Всяка сутрин преди да се скриете по министерствата си да похапнете, да се подкрепите. Не можете да арестувате 20 000 човека, нали? Ами, ако на улицата излязат стотици хиляди, милиони отхвърлили робството свободни и единни българи? Можете да посмачкате лидерите, водачите на протестите, но ако няма такива? Ако всички индианци са и вождове? Тогава какво ще правите? Ще ви се наложи да ни слушате. Как ви се струва, да си знаете, че всяка сутрин вашите работодатели ви чакат пред входа със закуската ви? А как ви се струва, ако вместо яйца, домати и снежни топки, към наглите ви гладко колосани от подкупи личица полетят лайна? Да, хубави, красиво опаковани в целофанчета изпражнения. Както се казва: “Каквото повикало, такова полетяло”.
12 февруари 2013 г.
Сезонът на носорози е открит
Няколко дни не съм писал. Химикалките ми уплашено поглеждаха към мен, мастилото в тях беше замръзнало от страх. Аз самият се разболях. От какво ли? От гледане на телевизия. Видях как някакъв човек насочи пистолет срещу един от чорбаджиите ни. Видях и как останалите присъстващи аги стъпкаха като стадо разбеснели се носорози човека с пистолета. Това не беше конгрес на ДПС, нито на БСП, нито на ГЕРБ……Нападателят не беше турчин, нито арменец, нито българин…. Това, което видях беше един български гражданин вдигнал ръка срещу един от виновниците за ежедневните самоубийства на цели български семейства. Нападнат беше един от тези, заради чиято алчност сме най-бедната и най-корумпираната държава. Нападнатият принадлежи към организираната престъпна група от олигарси и корумпираните от тях политици и магистрати. Нападателят е един от двата милиона прокудени български граждани по света, той е и част от останалите в концлагера 7 млн. жертви. Полудели от страх кметове и депутати ритаха и тъпкаха сваленият на земята нападател. С всеки ритник сякаш ни казваха: Ще ни нападате а..? Ще вдигате ръка срещу нас? Мамицата ви мръсна. Ритниците ехтяха: Да не сте си го и помислили даже, да скачате против нас. Ето, вижте какво ще се случи – ще ви размажем, ще ви стъпчем с крака. И удряха, блъскаха, мачкаха. Искаха още там, на място да стъпчат всеки опит за подражание. Шубето е голям страх, вярно е. По лицата на носорозите се виждаше – те ритаха от страх. За пръв път им се случва, някой публично да покаже, че те богопомазаните не са недосегаеми. Ужас! Ами утре всеки един от тях може да е потенциална мишена. Без значение кой в коя партия се е скрил. Утре и пистолетът може да се окаже истински. Утре, някой смазан, полудял от мизерия и неправди баща вместо да застрелва децата си, жена си и себе си, може да се сети кои са истинските виновници за бедите му. Това, което се случи е много опасно. Но не за етническият мир в България, не и за някакво имагинерно, измислено, нищо не означаващо добро име на държавата ни. Държавата ще има добро име когато хората живеещи в нея са добре. Когато престанем да бъдем последни по доходи и първи по корупция. Страшната опасност е за Герговци, Баневци, Прокопиевци…За Станишевци, Догановци, Борисовци…За всички тях и за слугите им – корумпираните магистрати става опасно. След 23 годишни дивашки приватизации-кражби, заменки – сопол за кокошка, кокошка за кон. Данъчни измами, нагласени обществени поръчки, комисиони при всяко кихане…Иначе казано с дебилната си алчност, те сами създадоха армия от гладуващи хора. Прави са да се страхуват. След 23 годишно сеене рано или късно ще дойде време и за жътва. Ще пожънат това, което са посяли. Топчето пукна! Някак иронично, с името Октай и с неговият засякъл или незареден газов пистолет, но фактът си е факт. Сезонът е открит. Носорозите не са в безопасност.
22 януари 2013 г.
Кога ще махнем въжето?
Тия дни прочетох, че лондонското метро става на 150г.. Новината ме закова, но си казах, че това е някаква грешка. Лъжат ни, не може да бъде. През 1863г. в някакъв си Лондон да открият първата линия на метро в света. Абсурд. Ние по това време сме били под турско робство и след 14-15 години тепърва сме се освободили. Възстановили сме държавността си, и чак в далечната 1998г. сме изпитали същото усещане – да открием първата линия на софийското метро. През 2013г. все още продължаваме да тръпнем в очакване режейки ленти при откриване на нови метростанции. Чорбаджиите ни се бият мощно в гърдите с горди викове – булгар, булгар, сякаш са извели нацията в космоса, а извънземните само се пулят смаяно. Неизбежно се сещам за: ” Кога ще ги стигнем американците?” След приемането ни в ЕС допълнението е: ” Кога ще ги стигнем европейците?” Знаем кога, след около 100-150 години, но при условие, че те не само спрат да се развиват, а тръгнат в обратна посока. Един вид да проявят разбиране и да се срещнем някъде по пътя. В Уикипедия прочетох, че освен страни от първи, втори, трети свят, имало и четвърти. Четвъртите били най-бедните страни от третия свят. Такива, в които няма производствена инфраструктура и средства да я създадат. Терминът се употребявал и за слаборазвити малцинствени групи или други подтиснати малцинства от първия свят. Така като попрехвърлих фактите се зачудих ние от кой свят сме. Според министър Делян Добрев България приличала на страните от третия свят: ” Изнасяме основно суровини и земеделска продукция, а внасяме високотехнологични продукти и машини”. Как да спориш с министър? При това на икономиката, на енергетиката и туризма. Министърът е прав – приличаме на страна от третия свят, но не съвсем. Сравнявайки показателите на страните от третия свят с тези на България излиза, че ние сме в четвъртия и то защото няма пети. Покупателната способност в Папуа Нова Гвинея, Еквадор, Хондурас, Малави, Салвадор, Доминиканската Република, Боливия…др. е по-висока от нашата. Тези държави са твърде далеч от нас и статистическите данни някак се размиват от разстоянията. Но в близките до нас Босна и Херцеговина са с 35,56% повече, в Македония 6,92%. Така след 23г. гонене на американци и европейци въпросът вече е: ” Как ще ги стигнем страните от третия свят?” За 23г. създадохме шайка от олигарси и местни феодали, които си назначават политици и магистрати. Създадохме и армия от мизерстващи български граждани. Сещам се за един виц, който е много актуален в социалните мрежи: “Водят двама българи да ги бесят. Окачили им въжетата на шиите и единият казва. – Дай да махнем въжетата и да побегнем. Другият му отговаря. – Трай, да не стане по-лошо.” Не знам кога ще ги стигнем папуасите, но знам, че със сигурност първо трябва да махнем въжето.
11 януари 2013 г.
Субективното усещане за смърт
Какво е общото между лекар, полицай, прокурор, съдия и журналист? Всички са призовани да служат и да защитават. На кого да служат и кого да защитават? Ако на два метра от лекар се гърчи от болки човек, а докторът вместо да се притече на помощ, да установи причината и да облекчи страданието се обърне с гръб е лошо нали? Направо е безчовечно. Разберем ли за подобно безобразие ще нададем вой, готови сме да линчуваме доктора, който не е изпълнил служебните си задължения и е загърбил всякакви морални норми. Ако пред очите на полицай се извършва престъпление и той се направи, че не вижда? Когато следовател, прокурор или съдия загърбят истината, законността и справедливостта, обикновено никой освен потърпевшите не узнава за това. Дори случайно някой и да разбере, да подочуе нещо, страхът да не стане и той жертва на бандитите магистрати го прави сляп, глух и ням. Поради лекарска грешка умира човек – новината е по всички национални медии, всички буквално настръхват, искат да линчуват лекаря. Поради “грешка” на магистрат се унищожава живота на цяло семейство – журналистите не отразяват нищо. В резултат “сгрешилите” прокурори и съдии продължават да взимат подкупи за да извадят престъпник или за да натопят невинен. Оставяйки живота и здравето си в ръцете на медиците, всеки от нас го прави със знанието, че ще се направи всичко необходимо, ще се съберат всички налични факти и симптоми, ще се установи проблема и ще се пристъпи към правилното лечение. Оставяйки живота и здравето си в ръцете на представителите на Темида разчитаме, че те ще съберат всички доказателства за виновност или невиновност и ще отсъдят справедливо. Но когато кривосъдниците изпълняват поръчка на олигарх или местен феодал, те вече не са защитници на обществото. Те са наемните убийци, които пъхат нарочения в държавната месомелачка и го убиват. В България лекарските грешки са изключение от правилото, “грешките” при магистратите са правило. Спасение няма – всички жалби по възходяща линия в прокуратурата се връщат от главния прокурор към самите палачи да се самопроверят. Те пък в рафинирано перверзен стил уведомяват жертвата, че усещането му за собствената му смърт е чисто субективно, негово си виждане. Инспекторатът към ВСС е щраус със заровена в пясъка глава – никога не вижда корумпираните съдии. Министерството на кривосъдието е безпомощно като ампутиран крайник. На практика всеки прокурор или съдия е получил правото да получава безнаказано подкупи и да прави “грешки”, при това законно. Жертвите не съдят в Страсбург конкретните убийци в тоги, а себе си – всички български данъкоплатци. Единствената възможна защита са журналистите, но ако и те не служат на обществото, а на силните на деня. Ако и те са загърбили призванието си да бъдат непримирими към несправедливостта и загрижени само от собственото си оцеляване мълчат. Тогава какво? Тогава на съдията всичко е ясно – да влезе убитият.
22 декември 2012 г.
Има ли засрамени?
Вчера ми дойдоха на гости двама приятели лекари. Единият е около 50 годишен, другият е вече пенсионер на 82г. Преди да се пенсионира дядо Васил е бил шеф на една от големите болници в София. Приказвахме си за какво ли не, пихме по ракия и той си спомни как навремето като е бил в средна Азия го гощавали с изумително вкусен плов – месо с ориз. Местните използвали предимно овче месо за ястието. Така го възхваляваше колко е бил вкусен, че не издържах и му казах да си купи овнешко и да си направи, рецепти има колкото щеш. Бившият шеф на болница ме изгледа някак с неудобство, поколеба се и тихо сякаш на себе си промълви: – Ами, не мога, не мога да си позволя да си купя месо. Пенсията не стига, като платя сметките и лекарствата остава колкото да се храня, но без месо и риба. Не чувах подобни думи за пръв път, знам че да си пенсионер в България е оцеляване зад предела на човешките възможности. Погледнах го, той изпитваше неудобство, чувстваше се засрамен. Полудях, връхлетя ме вълна от омраза и безсилие. Болката, мъката, унижението на смазаните възрастни, на родителите не знаещи как да нахранят децата си, обезверените очи на младите бягащи от чумата в България. Всичко се смеси вътре в мен и избухна. Всеки ден съм свидетел на десетки, стотици, хиляди човешки трагедии. Тонове нещастие. Знам кои са виновниците, знам какво трябва да се направи, но не мога да ги спра, не мога да ги накажа. Как да спра олигарсите и местните феодали като Божков, Гергов, Банев, Прокопиев, Ковачки… да ограбват нашите данъци, как да ги накарам да върнат вече заграбеното? Как да спра и накажа корумпираните политици, които се назначават от герговците, а заблудените само си фантазират, че ги избират? Как да изтръгна алчните, безчувствени сърца от проститутките магистрати и да им присадя такива, които няма да им дават да спят, ако нещо е несправедливо и незаконно? Как да вдъхна смелост у страхливите? Започнах да успокоявам дядо Васил по най-глупавия възможен начин. Заобяснявах му, че той всъщност е добре, защото повечето пенсионери не могат изобщо да се похвалят с платени сметки. Въпросът, който стои пред тях е да си купят лекарства, да платят тока, водата, парното, телефона или да си купят храна. И понеже не е възможно да изберат само един от трите варианта, правят чудеса от храброст за да оцелеят. Налях масло в огъня. Вместо да му олекне от това, че има и хора, които са по-зле от него, той съвсем помръкна. – Да, знам, приятелите ми и те като мен са с над 50г. трудов стаж, говорим си и не можем да повярваме, че ни се случва. Как така цял живот работиш и накрая вместо да се радваш на внуците и да си почиваш, се оказваш заобиколен от мизерия и унижения? Защо допуснахме да ни ограбят? И знаеш ли от кое ме боли още повече? От това, че не се вижда нещо да се променя към добро. Така както е тръгнало, явно няма да сме последното поколение излъгани българи. Просто не виждам някой да се съпротивлява истински, да си отстоява правата. Младите и хората на средна възраст не разбират, че съвсем скоро ще дойдат на нашето място. Не разбират, че никой няма да им подари достоен живот. Нищо не идва даром. Достойният живот трябва да се извоюва и да се защитава всеки ден, всяка минута. Да се пази така както майка бди над детето си. Старият човек въздъхна дълбоко, посегна към бастуна си и се заизвинява: – Ще си тръгвам, нещо ми се отпи, а ти вместо да ме черпиш с ракия излизай на улицата и докато не ги накарате чорбаджиите да се съобразяват с хората не се прибирай. Ако се върнеш преди да сте си върнали живота се връщаш в нищото. Сега беше мой ред да се засрамя. Изпратих дядо Васил до вратата, облякох се и излязох на улицата с надеждата да намеря и други засрамени.
30 ноември 2012 г.
Българската матрица
Всеки, който е гледал култовият филм “Матрицата” ще разбере лесно за какво става дума. Но и да не си го гледал можеш да видиш очевидното. Живеем в България. Държавата се управлява 23г. от олигарси и местни феодали като Божков, Златев, Гергов, Гигов, Банев, Прокопиев, Минев и много други познати имена. Те си назначават контролирани от тях политици и магистрати. Обрастват с лиани от храненици – държавни служители, директори на агенции, фондове, служби, службички и тн. Всички изброени, заедно ограбват и изсмукват държавата, тоест нас българските данъкоплатци. Създаденото от нашите родители, от нас и от нашите деца се прелива в джобовете на кукловодите и послушните им кукли. Чрез приватизации-кражби, заменки, източване на предприятия, данъчни измами, нагласени обществени поръчки, комисиони, контрабанда….Резултатът е 2 млн. българи избягали от матрицата, контролирана мизерия за останалите в нея, съсипани здравна, социална и образователна системи. В същото време “матричарите” трупат стотици милиони, строят си хотели и голф игрища, купуват си яхти, лимузини, палати… Как работи българската матрица? Отборът на смукачите контролира милионите български граждани. Целта е да се запази награбеното и да се продължи ограбването. Използват се различни методи, техники и практики. Разделяне по партии, по съсловия, по раси, по каквото и да е. Използват се естествени, съществуващи различия, но се създават и изкуствени. Само по себе си разделянето не върши работа, затова се добавя насъскване. Група срещу група, всеки срещу всеки. Омразата е канализирана, тя е насочена, но достига само до поставените за политици Костов, Сакскобурготски, Станишев, Борисов..Никога до тези, които са над тях. Манипулирането се извършва чрез медиите. Те са собственост на смукачите или са поставени изцяло под тяхна власт. Периодически се излъчват глобални обещания като: “ще ви оправим за 800 дни”, “справедливост”, “възмездие”, “законност”. Непрекъснато се хвърлят обвинения към предходните корумпирани играчи и заплахи, че ще бъдат наказани. Борбата с престъпността и корупцията по високите етажи на властта се води на ниво мазе и все не може да достигне дори до първият етаж. Как да се самонакажат? Не става, няма го в програмата. Дезинформацията се лее от всички страни. Цените на лекарства, на горива, храни, услуги...са едни от най-високите в света.Непрекъснато ни се набива в мозъците как се грижат за намаляването им, толкова пъти ги “намаляваха”, че се създаде усещане как благородните монополисти работят на загуба.Мизерните доходи някак остават встрани от основните теми. Симулирането на изпълнение на предизборни обещания се подсилва с много празни приказки, камуфлажни акции и безкрайни бури в чаша вода. Известната схема “морков и тояга” работи с пълна сила. Реален морков обаче няма, твърде алчни са манипулаторите. Подават се само надежди за нещо и някога, което щяло да се случи. Основният любим лозунг на всеки следващ назначен политик е “промяна”. Страхът се впръсква венозно. Страх от кризата, от стимулираната битова престъпност, от предизвиканата бедност, от репресивният държавен, всъщност частен апарат, от глобалното затопляне…Последните нововъведения са страх от терористични и религиозни атаки. Програмираното “спасение” се свежда до това да си изберем между стари и настоящи актьори или да се доверим на нови звезди. Но никога и по никакъв начин няма да се допусне независим, неконтролиран от матрицата човек да достигне до реална власт. Всеки безкористен и честен е потенциална опасност за системата. Затова той се унищожава в зародиш, чрез оплюване, дискредитиране, натопяване и репресии. Така описано положението изглежда безнадеждно. Но както всяка програма може да бъде хакната, така и българската матрица може да бъде променена. Условието е, все повече хора да прогледнат. Да се пробудят и да разберат какво става, къде са истинските проблеми, кои са истинските виновници. Да осъзнаем механизма, какви са взаимовръзките, как работят. Вече знаещи ще можем да намерим начини да се противопоставим на всеки един етап от матрицата: разделяне, насъскване, манипулиране, дезинформиране, симулиране, “морков и тояга”. Трябва да потиснем страх, съмнения и несигурност. Във филма има един човек, който е “Избраният”, от него се очаква той да победи матрицата. При нас всеки един е “Избран”, във всеки от нас има достатъчно сили за победа. Ние всички сме главни герои в собственият си филм.
19 ноември 2012 г.
Торба лъжи
Има едно малко селце до Габрово, името му е Торба лъжи.
Идват избори. Кандидати за кметове и общински съветници отново развързват торбите с лъжи-обещания. Всеки обещава на килограм. Как ще се грижи за хората, как ще направи живота им по-добър. Битката между обещаващите е жестока и в нея се хвърлят огромни пари. За рекламни материали, за медийни изяви, за купуване на гласове, за купуване на секционни и районни избирателни комисии, за компромати срещу конкурентите. Харчат се парите безмилостно, целта е важна – да помагат на съгражданите си. Още малко и ще ме излъжат. За малко да им повярвам. Само, че се сетих какви са заплатите на кметове и общински съветници и някак не ми излиза сметката. Как така ще инвестират в благородната си мечта десетки и стотици хиляди левове, а заплатите им през евентуалния мандат от четири години не биха им върнали и една десета от похарчените пари. Какво излиза, че кандидатите за кметове и общински съветници имат друга цел. Логично е да предположа, че ще искат да си върнат вложените пари и да спечелят още. От заплати това няма как да стане, значи ще крадат, ще усвояват, ще приватизират. Ще взимат, няма да дават. Няма да се успокоят през четирите години, докато не се налапат достатъчно. Е, ще има и обещаващи, които ще обясняват, че са много богати и не разчитат на бъдещето трудово възнаграждение. Това вече го вярвам. Наистина за какво са им заплати, най-много да им стигнат за едно напиване в ресторанта. Тези богатите, след като толкова много искат да помагат на хората, да вземат да им помогнат преди изборите. Предлагам да продадат някоя от колите си или някой от имотите си и да дарят парите на деца без родители, на инвалиди, на болни. Нека им помогнат реално, не с лъжи-обещания. Нека докажат добрите си намерения предизборно, така ще си направят и реклама и поне някой ще има полза от цирка избори. И още едно предложение, нека българските политици и управляващи да си сменят адресните регистрации, да е ясно от къде са, от село Торба лъжи. Или, ако не искат да са селяни и по регистрация, да сменят името на държавата. И без това отдавна вече е сменено на Абсурдистан, защо да не е Торба Лъжи.
21 октомври 2012 г.
Защо все ни управляват дръвници?
Защо винаги ни управляват лошите? Нали нищо случайно няма. Защо винаги ни управляват лъжци, алчни и нагли олигарси и местни феодали и корумпираната им армия от политици, магистрати и други държавни чиновници? Зарових се в умните книги да търся отговор. Философски, религиозни, исторически, от цял свят. Четях фанатично, мятах ги книгите една след друга, както футболен запалянко люпи семки на стадиона. Напълних се с мъдрости, но никъде не открих точния отговор. Само се затвърди убеждението ми, че няма случайности. За всичко, което се случва си има причина.
Пренаситен от четене реших да се поразходя. Отидох на гарата и се качих на първия влак, беше ми все едно за къде е. Седнах до прозореца и забих поглед навън. Картините се сменяха бясно, детайлите прелитаха пред очите ми, дървета, храсти, коли, хора, къщи. Влакът не беше от най-бързите, но задържайки погледа си на 2-3 метра от прозореца всичко ми се струваше ужасно бързо. Главата ми започна да бучи, престанах да различавам бягащите сценки. И тогава вдигнах глава и вперих очи в далечината. Моментално се успокоих, само периферното ми зрение отчиташе предишната какафония. А аз се наслаждавах на гледката, в далечината ме мамеха планините. Виждах всичко толкова ясно, имах предостатъчно време да разглеждам детайлите. Успокоих се, тъкмо започнах да се унасям и влакът намали скоростта си и спря. Станах, отворих прозореца и погледнах къде съм. Видях малка опърпана гаричка с голяма табела “Тръщеник”. Нещо ме дръпна навън. Слязох, влакът си замина с някакво облекчение. Ръждиво кученце се препичаше на слънце опряло гръб в олющената мазилка на сградата. До него, точно както си му е реда, на стара изпочупена пейка седеше още по-стар дядо. Седнах, и в опит да бъда дружелюбен промълвих:
– Еех, сега да имаше по една студена бира… – тъкмо си мислех, че не ме е чул и дядото провлачи:
– Отстрани на гарата има павилион, кажи на продавачката да ми запише и на мен една, ама гледай да не е зелена бутилката. Взех бирите, подадох му неговата и му казах наздраве. Отпих жадно и го попитах:
– Дядо, ти като си толкова стар, умен ли си?
– Е па не знам – примлясна ми той.
– Защо ни управляват лошите, защо на власт са винаги разбойниците, които крадат от държавата, тоест от нас? Кажи де. – Той ме погледна хитровато и отсече:
– Така трябва.
– Стига бе, ти в това с.Тръщеник съвсем си изтрещял. Откъде накъде така трябва? – Дядката ме изгледа почти намусен:
– Я си представи, че ни управляват честни, добри, съвестни хора, представи си го и помисли, ама хубаво си поразмърдай мозъка. – Казах си добре де, я да видя. На власт са хора, които не ни крадат, не ни лъжат. Няма корупция, няма нагласени обществени поръчки. Няма приватизации – кражби и заменки. Откраднатите пари от олигарсите и местните феодали ще им бъдат отнети и върнати на държавата. Ще има достатъчно пари за здравеопазване, образование, работни места, доходите ще се повишават. Стандартът на живот ще се повишава, ще са доволни и младите българи и пенсионерите. Виждайки тази картинка, не се сдържах и се обърнах пак към дядото:
– Или слънцето те е напекло или бирата ти е в повече. Защо трябва да ни управляват бандити бре? – Той се размърда и ми вика:
– И какво? Всичко ти се струва прекрасно, а? Ако ни управляват свестни, честни хора всичко ще е наред, така ли? Да де, ама докога, колко дълго ще продължи всичкото това щастие? Нали синовете и внуците на тия щастливите, ще са полуидиоти, няма да стават за нищо, като всичко им е наред, като им е подредено, наредено и сложено на масата, те какво да се напъват? Ще стават все по-мързеливи и рано или късно ще спрат да се развиват. Ще спрат да мислят, да дишат и накрая нищо няма да остане от нас, няма да ни има като народ. Разбра ли? Затова управниците ни са такива дръвници, а пък ти, аз и другите като нас сме длъжни да им се опъваме, да не ги оставяме на мира, да се съпротивляваме, от време на време да им набиваме обръчите. Не го ли правим, оставим ли ги без контрол от наша страна, пак ще загинем, щото чорбаджиите пък се самозабравят и полудяват да грабят. Ще ни изтрепят с алчността си. Който е на власт, няма как да остане честен. И да иска, другите около него няма да му дадат, няма да го допуснат. Към властта се намърдват само с една цел – да крадат от нас, това е. Само дето последните двайсетина години сме ги поотпуснали тия хаймани. Време е да им набием обръчите. Хайде вземи по още една бира, хайде бе размърдай се.
14 октомври 2012 г.
Флашки с мисли
Нали знаете, че в България всичко се подслушва. Но със сигурност не ви е известен фактът, че вече се подслушват и мислите на хората. Ето ви малко подслушани мисли от българското правителство. Записът е направен преди да се вземе решението за ударна разпродажба на държавни земи с цел да се съберат пари за агросубсидии.
“Как да направим милиони, откъде да вземем пари да си купим яхти? Къщи в Швейцария, пък и за децата да помислим, да завършат Оксфорд, и на тях ще им трябват коли, къщи и яхти. Еех, лесно им беше на тарикатите преди нас, замениха чукари за плажове, дръпнаха от банките пари, добър удар направиха. Преди тях пък с тая приватизация, сладка работа, събуждаш се сутринта и хоп вече си милионер. Мама му стара, а ние какво да правим? Няма да сме вечно на власт я. Какво остана в тая шибана държава? Да е-а ……..да е-а.” Тук са записани няколко мисловни шедьовъра, но поради липса на червена точка ги прескачам. “Опаа, ами да, има държавни земи. Защо да не ги продадем, ще направим пари от комисионни, може и на себе си да продадем чрез подставени фирми, после ще ги заложим на банките и готово – ето ти ги милионите. Кое може да ни попречи? Нищо, народът ще си мълчи, няма да посмеят да поискат референдум, никой няма да гъкне, че земята не е наша и нямаме право да я продаваме, ще си траят. А и ще го представим, че го правим заради тях, агросубсидии ще им раздадем. С тия от следващото правителство ще се разберем, ние как не закачаме предходните и те на нас няма да ни търсят сметка. Само от заменките осем милиарда лева изкараха и глобите от Европа ще оставим държавата да ги плаща. Малко ли им е? Сега е наш ред. Леле тия гърци колко са залупени, държавата им е фалирала, с хилядите острови. Досега да ги бяхме продали. Ама карай, пак ще си купим по някой и друг остров, като приключим с нашата разпродажба. И журналистите няма да създават проблеми, два -три дни ще попишат и толкова, знаем се. Ами това е, стига сме мислили, да се захващаме за работа. Ударно !”
Записът на мислите е предаден за експертиза на независима лаборатория в Бандитостан и се очаква до десетина години да стане ясно дали е манипулиран. Каквото и да означава това.
Обръщам внимание на следния факт. Властимащите дори и в мислите си не допускат, че полиция, следствие и прокуратура биха могли да имат нещо против.
10 септември 2012 г.
България е номер едно в роботиката!!!
Най-добри сме! Имаме повод да се гордеем! Знаете какво е роботика, нали? Най-простичко казано, това е когато хора произвеждат роботи. Хората създават програма или матрица, наречете я както искате, в зависимост от това за какви цели ще се произведе роботът. Какви задачи ще трябва да изпълнява. Роботите могат да изпълняват различни операции, на поточна линия в някой завод, кухненски роботи, най-разнообразни. Защо обаче България е номер едно, как така? Ами защото сме произвели уникални, несъществуващи никъде другаде по света роботи. Нашите са многофункционални, непретенциозни, с нулеви разходи за поддръжка. И главното – самовъзпроизвеждат се. Да, българските роботи произвеждат себеподобни. Има и други гениални решения. Българските роботи са почти съвършени, те са произведение на изкуството. В програмата им е заложено да работят, да се грижат сами за поддръжката си, без да създават и най-малки проблеми на хората. Естествено, и в тях е предвидено първият закон на роботиката да бъде водещ. Тоест, никога и при никакви обстоятелства роботите не могат да застрашават живота и благоденствието на Човеците. Нещо повече, гениите на родната роботика са заложили и някои човешки качества в тях. Те се разделят на групи, мразят се, борят се помежду си, ненавиждат се. Емоциите са строго програмирани и контролирани. За нищо на света обаче, гневът им няма да се обърне срещу контролиращите ги. Велики сме! Разбираемо е вълнението. Гордостта е неописуема! Кои са гениите? Кои са Хората създали това българско чудо? Това са тези, които неуморно се трудят и се возят на скромните си автомобили – бентли, майбах, ламборджини и други подобни, отговарящи на нуждите им. Това са тези, които изцедени от трудовите си подвизи кръстосват морета и океани с пететажните си яхти по екзотични места, разпространявайки българската авангардна мисъл. Хората много рядко се прибират да си починат, сядат в министерските и депутатски кресла и мислят, мислят как да подобрят матрицата, така че роботите да станат още по-послушни,още по-роботи. Целият свят ни завижда! Неподражаеми сме. Създали сме най-гигантският завод на планетата. Седем милиона роботи на едно място! Напълно роботизирани процеси и прекрасен живот за Хората. Велики сме!
18 август 2012 г.
Бузлуджа,среща от червен тип
Бузлуджа, национален събор на БСП. Всяка година през летните жеги се организира масов излет в Стара планина. Би трябвало да се нарича събор на левите сили – участват и различни социалдемократически, земеделски и други партии, има ги. Само че, благодарение на задушаващата хватка на ръководството на БСП и продажността на поставените им за “лидери” кукли, събора си е на БСП. Така , както и цялата политика на измислената бутафорна Коалиция за България. Червените са се погрижили те да са единствените манипулатори вляво, единствената църква, в която да се кръстят самоопределящите се за лявомислещи български граждани. Така че, партийните секретари от цялата страна стягат редиците, подготвят списъци и запълват автобуси. За вярващите излетът е “безплатен”. Автобусът го плаща Организацията. Е, горе в планината , кебапчето, хляба и безалкохолното след като почакаш час-два на опашка си плащаш от джоба. От същия този джоб, от който си платил апартаментите, колите, яхтите, охраните, екзотичните почивки, всичко, което притежават върховните червени водачи. Но преди скромната закуска, трябва да се извърши Ритуалът. От 11 до 12 часа на трибуната се качват шаманите. Държат речи, дават обещания,”плашат” духовете на политическите врагове и се опитват да надъхат десетките хиляди хора, които са дошли да им се поклонят. Поклонниците, удобно полегнали на поляната или седнали по турски в знак на съгласие с вождовете подвикват от време на време по-бе-да, по-бе-да. Полулежаща, полуседяща победа. Вяла, немощна. Нито жреците, нито поклонниците си вярват. Партийните секретари отдавна ръководят партията си чисто механично, по тефтер. Забравили са какво означава да вдъхновиш хилядите седящи и лежащи да скочат на крака и вместо да се подпират на знамената да ги развеят, да ги накараш екзалтирано да пеят. Да усетят силата, енергията от това, че са заедно, че са много. Обикновените хора също са забравили как изглежда лидер, който си държи на думата и си изпълнява обещанията. Водач, който не прави кариера и пари, минавайки през трупове, а е загърбил егото си. Вярващите не разбират как така тези, които им обещават увеличение на подигравката-пенсия си купуват мерцедеси и апартаменти. Не разбират, но виждат, че колкото повече им обещават и ги лъжат толкова по-богати стават партийните вождове. А пък те цял месец са крили от себе си 5-те лева, за да ги имат за Бузлуджа. За събора на БСП, за събитието, което събира на едно място два свята – на олигарси и докараните от тях до просешка тояга вярващи, на лъжци и излъгани. Всички, обединени само от едно, от чистия планински въздух.
25 юни 2012 г.
Страх
Много ни се стачкува, но ни е страх. Това са думи на служител в БДЖ. Мъчно ми е за железниците – съсипаха ги. Плаче друг. Познато, нали? Всеки има проблеми, всеки иска да изрази протеста си, да живее по-добре, но го е страх. И на всички ни е мъчно за България – съсипаха я. Култови мисли, нали? – и са свързани помежду си. Мъчно ни е за съсипията, за мизерния ни живот, недоволни сме, искаме да имаме друг, по-достоен живот, но ни е страх. Нашият страх е причината за нещастията ни. Докато страхът е водещ, ще продължава нищетата. Нашият страх позволява на управляващите, без значение от коя партия са, да продължават необезпокоявани да грабят, да тъпчат джобовете си, да не работят на полза роду. Нашият страх е това, което поддържа тоталната корупция. Страхът на хората е необходимото и достатъчно условие всичко да си продължи по старому и дори да стане по-лошо. Докато сме сковани от страх, няма да се промени нищо в положителна посока. Няма кой да контролира самозабравилите се чорбаджии.Докато нещата не се обърнат, тоест да започнат да се страхуват корумпираните, крадливи политици, прокурори, съдии, полицаи, следователи, държавни и общински служители. Докато техните работодатели -данъкоплатците, не разберат, че няма от какво да се боят, животът ни ще бъде отвратителен. Няма място за страх за обикновения човек. Да се страхуват изедниците, грабителите, управляващите продажници, без значение какъв им е цветът – червени, сини, сиви, жълти, зелени или сиросинкяви на бели точици. Бандитите, унищожаващи българския народ и държава, имат една партия. Тази на парите, на личния си интерес. Те са обединени, сдружени, помагат си, защитават се. Тях не ги е страх. А би трябвало много да се изплашат, като видят сплотените и непоколебими редици от изтерзани български граждани. Граждани, а не роби, граждани, които са смели, яростни, гневни. С куража да не се оглеждаш дали си сам в протеста си. Със силата да се бориш за по-добрия си живот.
С дух на непримиримост към неправди и беззакония. Със смелост. Ах, тази смелост, колко малка е крачката и колко е голяма тя между свободен гражданин и роб.
10 април 2011 г.
За гражданското общество и ума
Прочетох в един вестник, че нещо ново се случвало в България – „гражданското общество се събужда и започва да защитава интересите си, като предявява претенции властите да си вършат работата, за която им плаща с данъците си”. Зарадвах се и на събуждането, и на факта, че е отразено на първата страница на български вестник. Наивно си казах – браво на журналистите за позицията им. Обаче се оказа, че съм избързал с „бравото”. По-надолу в статията всичко си дойде на мястото си – „групите за натиск обаче трябва да направят още една крачка – не само да протестират, а да предлагат решения”. Какви решения? Откъде накъде гражданите – не стига, че плащат на управниците, ами ще им вършат и работата. За какво са ни такива владетели, на които ние трябва да даваме рецепти как да ни управляват? Краят на материала беше направо издевателски – „чудесно е, че гражданското тяло се събужда за протести, остава да се събуди и гражданският ум”. Това подигравка ли е? Какво означава? Недоволните протестиращи граждани са виновни на политиците или гражданите са виновни за скока на цените на горивата? Или че гладният е виновен, че изпитва глад? Защо направо „властелините” не си приемат закон, който да гласи „протестите са разрешени, само ако протестиращите имат готови решения и могат да докажат, че са със събуден ум”.
4 април 2011 г.
Мазохизъм
Боже! Какво става? Каква е тази държава?
Член на Европейския съюз ли? Глупости! Унижението на човешкото достойнство в България е всекидневие. Като започнеш от невъзможността да си изхраниш семейството с честен труд, защото нямаш работа или заплащането е унизително ниско. Като осъзнаеш, че без връзки не можеш елементарни работи – навсякъде трябва да плащаш рушвети. И стигаш до преките срещи с държавни институции, където разбираш, че ти и семейството ти дишате, само ако ви разрешат, само ако чиновникът благоволи да ви разреши да съществувате. Като правило, това разрешение се получава, след като ти вземат бизнеса, парите, или пък жена ти или дъщеря ти си платят с телата си. Това е съвременна България – член на Европейския съюз. Гнус, отврат. Господи, сега разбирам защо хората в родната ни татковина страдат, има защо. Защото са лоши – с действие и с престъпното си бездействие.
3 март 2011 г.
Как се прави кариера в България? Какъв е приемният изпит в мафията?
Кое е основното, най-важното, за да бъдеш приет и допуснат в „СЕМЕЙСТВОТО”? Да станеш негов член. Да получиш определени права и задължения. Главното е доверието. Как обаче едно толкова хлъзгаво понятие да се бетонира? Виждали сме по филмите как се прави в мафията. Например, подава ти се пистолет и ти се казва: застреляй този човек. Гръмваш го, след което пистолетът се прибира акуратно в найлоново пликче и ти получаваш доверие. Приет си, честито. Ако решиш да си непослушен, знаеш, че не те грози само лична физическа разправа. Въпросът за доверието е свързан със страх. Искаш ли да направиш политическа кариера в България? Искаш ли да направиш много пари? Да се развиеш професионално, да станеш важна клечка?
Е, няма проблем, но трябва да си заслужиш доверието, да издържиш приемните изпити. Например, млад и надъхан полицай да подхвърли или да укрие необходимите улики, следовател да пропусне, смотае, забави или да пресили и изфабрикува факти и обстоятелства, прокурор да притисне или извади когото му посочат, съдия да оправдае или осъди когото трябва, държавен чиновник да допусне разграбване на държавно имущество, да подготвиш търг или конкурс, който да бъде спечелен от правилната фирма, да подадеш информация, свързана с бъдещи политически или икономически решения на правителството или учреждението, в което работиш, и т.н. Видовете приемни изпити са строго индивидуално съобразени и могат да бъдат степенувани. Колкото по-голямо доверие искаш да заслужиш, толкова
по-тежък изпит трябва да издържиш. Но при всички случаи, необходимото и достатъчно условие е ти да си изцапан, да останат твоите следи по пистолета.
А приемната комисия е съставена от опитни преподаватели. Те си знаят работата, минали са по същия път. И така, издържиш ли приемните изпити, получаваш възможност да станеш „човек”. Приет си в Семейството. Ако сте си въобразявали, че, за да се развиеш и да живееш добре в България, е достатъчно да си образован, трудолюбив и честен, бъркате. Там, където държава и организирана престъпност са едно и също, действат други правила. Не е лоша идея да се издаде сборник с приемните изпити за добър живот в България, да се издаде като учебно помагало и да се изучава още в детско-юношеска възраст като задължителен предмет по оцеляване. Никак не са случайни ситуациите, когато от време на време за някой се пусне компромат или му се натегнат обръчите публично. Този човек е бил скъсан на поредния изпит.Не е оправдал доверието. Защо – той си знае, може да е открил в себе си граница, която не може да премине, или пък има пропуски в образованието. Не е чел неиздадения наръчник с приемните изпити. А може и да му е писнало да бъде вечен студент и наивно да си е помислил, че ще му се размине. При всички случаи е сгрешил, няма как да го пуснат. Цялата система се крепи на взаимното доверие. Най-малкото, ще го използват, за да дадат пример на другите членове на Семейството – какво ще стане с този, който не слуша. Драстичен пример, който ще накара останалите да си налягат парцалките, да слушкат и да си издържат изпитите. Да знаят – кажат ли ти стреляй! – стреляш, говори! – говориш, мълчи! – мълчиш, фалшифицирай! – фалшифицираш, и т.н.
Ако някой се чуди как ще се оправи България, как
да стане така, че да живеят българските граждани по-добре, отговорът е ясен. По-бързо трябва да се отпечата и въведе в употреба сборникът-наръчник за печелене на доверие. Прави са тези, които твърдят, че образователната ни система е сбъркана.
11 май 2011 г.
Любимата си жена давам, любимото си дете давам, любимият си кон давам. Но камък от Българската земя – НЕ, НЕ ДАВАМ!
Преди няколко дни излезе новината, че китайски инвеститори ще налеят в българската икономика 50 млн. евро. Искат да купят 100 000 декара. Ще произвеждат царевица, люцерна и други култури за фураж. Цялата продукция ще е за износ за Китай. Сега купували от САЩ. Искат да купят и лозя.
Изчаках няколко дни да чуя какви реакции ще има на тази новина. Чух две неща. Самата инвестиция се отчита като огромен успех – 50 млн. евро, и… тишина. Да, тишина, никакви други коментари. Зададох си няколко риторични въпроса. Тези 100 000 декара Българска земя явно са собственост на Държавата, не са частни. Българското правителство не е собственик на Държавната земя. То е като един наемен работник на заплата. Всички Български граждани и бъдещите поколения са реалните собственици. Как е възможно да продаваш нещо, което не е твое? Вярно е, че управниците ни също са граждани на България. Но освен тях има още няколко милиона собственици. Кое ги упълномощава да продават България? Веднага трябва да подчертая, че този казус няма нищо общо със случаите, когато чужди фирми купуват частни земи и след това ги заменят за общински. Аз самият съм правил две такива сделки до 100-200 декара. Няма нищо общо и със случаите, когато чужд инвеститор желае да построи на Българска земя фабрика, завод, логистична база и др. В тези случаи държавата издава сертификат на инвеститора клас А (ако отговаря на условията) и е задължена законово да изгради инфраструктура или дори да предостави безплатно парчето земя. Но то е за изграждането на конкретен обект и необходимите площи не се измерват в стотици хиляди декари. Практиката досега показва, че тези 50 млн. евро се инвестират на участъци до 500 декара. Да, чуждестранни инвестиции трябва да има. Но разпродажбата на цели Български общини или области няма как да не предизвика два важни въпроса. Първо, след приватизацията и заменките, дали директната продажба на държавна земя не е просто третият пореден вариант за лично обогатяване от комисионни и разсипия на България? До последната гайка и последното парче земя. Второ, защо в миналото българските управници са били готови в името на държавните интереси да дадат всичко свое, всичко лично, най-любимото си, но никога и за нищо на света българска земя? За един камък войни са се водили. Този свещен камък ни е завещан от векове, бранен е с кръвта на десетки поколения българи. Той принадлежи не само на нас, днес и сега, той е собственост и на всички българи и след нас. Няма абсолютно никакво значение размерът на парите. Дали са 50, 500 млн. евро или повече. Българските управници имат правото да управляват, но не и да продават България. Ако всяко ново правителство, тоест на всеки четири години, продава по сто хиляди декара, след 50 години на картата на Европа ще се появи името на нова държава. И още, от грабителската приватизация и разбойническите заменки български чорбаджии откраднаха милиарди – защо се мъчим да докарваме чак от Китай някакви си 50 милиона? Другарите-господа с милиардите са тук – защо управниците ни не отчетат успех в тази посока? Нали имаше гръмки обещания, защо се мълчи по тази тема? Е, сигурно защото с награбените пари купуват когото си поискат – от министър до цели правителства. А най-трагикомичното е, че всяко ново правителство се кълне, че ще направи всичко възможно да накаже предходното-крадливото. Всичко възможно в превод на нашенски означава нищо, никога, ала-бала и т.н. Първо, никой няма да ти разреши да станеш управник, ако ще бъркаш в джоба на олигарсите-чорбаджии и, второ, много по-лесно и здравословно е да продаваш парчета България.
17 май 2011 г.
Гриз, гриз, гриз, скръц, скръц, тичат нагоре-надолу мишоци и плъхоци
Мъкнат в дупките си парченца вкусотии, 22 години огризват България.
Съществуването на всяка една държава не е нищо друго, освен вечна битка със съседни и далечни други държави. Средствата за задоволяване на апетитите са едни и същи от хиляди години. Нищо не се е променило. Преки военни действия, икономически санкции, сключване на явни и тайни договори с трети държави срещу моментния общ противник, подкупване на влиятелни фигури от различен ранг, дипломация, религия, специални средства и др. Периодически от картата изчезва името на някоя държава и се появява ново име. Оцеляват само тези държави, които имат щастието да са управлявани от хора, притежаващи способността да разбират голямата картина. Мъдри управници, черпещи знания и опит от миналото, прецизно действащи в настоящето, заздравявайки основите и полагайки мостове към бъдещето. Ръководители, за които представата за лично щастие изцяло се припокрива с просперитета на България и щастието на всички български граждани. Няма „АЗ”, няма „семейството ми”, няма „моите пари и имоти”. България е моят дом, всяка тревичка, всеки храст, всяко дърво. Моето семейство са всички българи.Е-ех, де да ни управляваха такива хора, за 22 години щяхме да стигнем Швейцария, а то какво стана? – стигнахме Източен Тимор по свобода на словото и Сомалия по брой бедстващи и гладуващи. Вицът вече не е виц, а действителност. „Цели две калории” -реклама на Тик-Так за България. Историята ще запише последните 22 години като години на слаби и продажни управници. Години на упадък във всякакъв смисъл. Разграби се и се унищожи индустриалната мощ. Българските продажни управници разпродадоха сами на себе си и на чужди държави всичко, което можаха. С една единствена цел – бързо лично забогатяване, без да ги е грижа за държавата и още по-малко за българските граждани. Смутни, тъжни години… Подмениха се моралните ценности в обществото. Съвсем скоро се очаква и Снежанка да си сложи дунапрен в устните и силикон в гърдите. Децата си мечтаят като пораснат да станат мутри и проститутки – уважавани хора. Издигна се в култ личното богатство и власт без подбор на средствата. България стана конвертируема. Всеки български чорбаджия продава парчета от Родината ни и всичко, до което се докопа. На килограм, на тон – в зависимост от възможностите му. На този фон изникнаха лъжепатриоти, които реално по нищо не се отличават от управниците търговци, просто използват „новата” патриотична кауза, за да си напълнят и те джобовете. Идват избори, армиите от гризачи стягат редици, точат зъби. Гриз, гриз, гриз, скръц, скръц, тичат нагоре-надолу мишоци-плъхоци, мъкнат парченца България в дупките си.
4 юни 2011 г.
Господарят на дома и паяците
Влизали ли сте в къща, която не е обитавана с години? Виждали ли сте какво са направили паяците? Всички стени, тавани, подове са обградени тотално от паяжини. Имаш чувството, че има две къщи, една от тухли и една от ефирни, почти невидими, но изключително здрави влакна. Паяците са се възползвали, че стопанинът отсъства и са завладели съществуващата сграда, за да изградят вътре в нея своя собствена къща. Защо са го направили? За да се хранят и размножават. Изводът е простичък – където няма стопанин се наместват гадинки, които оцеляват за сметка на изоставеното пространство. Абсолютно по същия начин за последните 22 години българските управляващи (от всички партии) са успели да изградят вътре в България своя собствена държава. Здраво изплетени мрежи от взаимни зависимости. И точно както правят паяците, се спускат и изкачват нагоре-надолу по невидимите нишки. Всеки пази своя периметър и се храни. Хранят се с кръвта на българските граждани, изсмукват я от деца и старци, не подбират. Всички са техни жертви. Използвали са факта, че стопанинът го няма. Не се заблуждавайте, че паяците са собственик на къщата. Не, не са. Жертвите са истинският господар на дома. Да, хората, бедните, гладните, измъчените, обезверени български граждани. Виждали ли сте какво става, когато собственикът се върне в къщата си? Взима една метла и започва да смъква паяжините с лекота. Те се навиват около метлата една след друга и освобождават стените. Паяците се разбягват панически кой където свари, търсят скришни недостъпни места, да не ги почне метлата и тях. Време е стопанинът да се завърне и да вземе метлата!
10 юни 2011 г., 09:50
За морето
Вземи една кофа пълна с лайна, вгледай се какво виждаш? Вземи хиляда кофи с лайна, излей ги в морето, на другия ден няма да ги виждаш. Но лайната са си там. Това е обществото ни – море, пълно с лайна. Правим се, че не виждаме, не искаме да видим и всеки ден нови хиляди кофи се добавят, но никой не почиства. Нито мисли как да не се произвеждат кофите с лайна. Изоставено е да се оправя само. Това е морето ни. И се къпем, плуваме, пищим от щастие колко ни е хубаво. И децата ни плуват в същото това наше „чисто” море. Е, от време на време някой проплаква, че има стомашно разстройство, друг – че пипнал кожна инфекция, но какво от това? Дреболии, инцидентни случаи. Какво ни засяга? Да се оправят сами!
6 март 2011 г.
Корупция
Всеки дъвче тази дума навсякъде, по всякакъв повод. Вече 22 години корупцията е виновна за всичко, тя е и началото и краят. Тя е сякаш извънземно-пришелец, долетяло от чужда галактика, вмъкнало се в обществото ни, вътре в нас и ни изяжда. Корупцията е неунищожима, несломима, няма как да се справим с нея. С всичко друго – да, но с нея не можем.По-добре да се примирим, отколкото да се справим с нея. Лъжа!!! Лъжат ни! Вече 22 години ни лъжат!Зад думата корупция има реални, живи хора, които могат да бъдат хванати и наказани! Никой досега не си е направил труда, най-вече защото е зависим от същите тези, корумпираните. Ето един много лесен, евтин и ефективен начин срещу корупцията, който може да се приложи към съдии и прокурори, но може да се приложи и към всеки държавен служител.Първо – пуска се справка за имотното състояние, но не само на тях лично, а и на техните бащи, синове, майки, братя, сестри. Същото се прави и за техните съпрузи и техните роднини. Дотук нищо сложно и скъпо, информацията е публична, справките не струват скъпо и се пускат бързо. Няма ангажиране на огромен държавен ресурс и разход на средства.Второ – на тези, които не могат да обяснят и да докажат произхода на средства за закупуването на имотите, им се предоставя възможност да опитат строгостта на закона и всички предвидени мерки. Комисията Кушлев, отнемане на имуществото, запори и други.Трето – при тези случаи, в които е намерено несъответствие, се прави данъчна ревизия на физическото лице за последните 5 години.Четвърто – в случаите, в които има данни за доходите от незаконна дейност, се прави проверка на делата, които са разследвали тези съдии и прокурори, анализират се. Например, прокурорът Х е задържал многократно с мярка задържане под стража лица, които след два-три месеца сам освобождава и им е сменил мярката на по-лека, засичат се адвокатите уговоркаджии на криминално проявените – те са винаги едни и същи имена.Спази ли се този алгоритъм – свършено е с корупцията. Няма ли корумпирани магистрати, няма да има на кого да разчитат политици, бизнесмени, бандити и всеки, който е готов да си плати на Темида, за да си реши личен, частен въпрос.Това ще отсече от раз трите глави на ламята корупция, всичко ще утихне, държавата най-после ще си поеме дъх, българският народ ще се успокои, ще получи реална справедливост, а не виртуална, с каквато непрекъснато го хранят.Големият въпрос е: щом е толкова лесно, защо никой досега не го е направил? И защо и сега никой не го прави? Защо? Нали е лесно? Корупцията е нещо, с което можем да се справим, стига някой да пожелае. Да не забравяме, че всеки корумпиран магистрат е зависим от бандита, политика, бизнесмена, адвоката, от всеки, който поне веднъж му е платил. Този магистрат може да взима пари, за да освобождава, но и да унищожи нечий конкурент, неприятел или несимпатичен съсед.
26 февруари 2011 г.
Луда краставица
Гледам страховити кадри по телевизията, колко било опасно да ядем краставици, домати, салати. С една дума – зеленчуци, но краставицата била най-страшна. Гледам и няма как да не си спомня „лудата крава”, истерията колко е опасно да се яде телешко, говеждо и карантия. След това подобна смъртоносна опасност се появи от пилетата и яйцата. И свинското месо ни нападна. Освен шока и страха в потребителите, пострадаха и производителите на смъртоносните продукти. Получи се окрупняване на производството, дребните и средни фирми не могат да издържат на срива на цените и на тоталния масов отказ да се купува продукцията им. Хиляди хора останаха без работа. Фармацевтичните компании отчитат печалби и правят пари, много пари. Всичко това го знаем, нищо ново. Но няма как да не забележа, че има цикличност, има закономерност. Не е случайно, че опасността винаги идва от продукт, който се консумира от стотици милиони хора по света. Възможно най-масово потребяваните говеждо, телешко, карантия, пилешко, яйца, свинско, а сега и зеленчуците. Кой знае защо по-малко търсените меса от зайци, щрауси, кенгуру и др. не са в списъка на опасните за човечеството. Наблюдавам развитието на параноите и си задавам въпроса какво следва, какво остана? След месото и зеленчуците, кое е наред? Кой масово потребяван продукт ще се превърне в поредната заплаха? Рибата, хлябът, картофите, водата? Добре, че въздухът е безплатен. И още, жертвите от всички „луди” меса и зеленчуци са 20-200-2000 в световен мащаб. А всеки ден умират стотици хиляди хора от грип или от автомобилни катастрофи. Но от колите не ни е страх. Не спираме да ги ползваме, въпреки че няма абсолютно никаква гаранция, че ще стигнеш жив и здрав там, закъдето си тръгнал. Какво излиза, медиите също участват в това – от кое да ни е страх и от кое може да си умираме, без да се страхуваме. Защо се получава така, опитни зайчета ли сме, кой си играе с нас и защо? Едно знам със сигурност, няма случайни неща. За всичко си има причина. Е, и аз имам причина да си направя салата – ракията е студена.
6 юни 2011 г.
Кой контролира живота ни?
Съдба, карма, всичко е предначертано – познато усещане, но от кого е предопределено нашето развитие? Кой държи юздите на съдбите ни – който контролира дълга ни. Рано или късно решаваш да си купиш кола, апартамент, лаптоп, телефон или каквото и да е, но нямаш необходимата сума в брой. Получаваш кредит или ги взимаш на изплащане и се успокояваш. До момента, в който осъзнаеш, че животът ти е променен. Вече не можеш с лека ръка да напуснеш работата си, колкото и да ти е омразен шефът – дори забелязваш в себе си страстно желание да почистиш праха от обувките му. Кой контролира фирмата, в която работиш? Същата банка, която ти е „помогнала”, е ударила едно рамо и на работодателя ти. Например, за оборотни средства. Кой контролира държавата, в която живееш? И пак услужливата банка е раздала кредити на структуроопределящи предприятия. На всички нива и равнища, всичко се контролира от този, който ни е помогнал. Целта на банките е да контролират дълга, дълга на обикновения човек, фирми, предприятия, до цели държави. Хаос, безредици, войни, преврати, смени на правителства – всичко което предизвиква дълг е добре дошло. Който управлява и контролира дълга има всичко. Някой, разбира се, ще се похвали „нямам нито стотинка на кредит” – честито! Само че пак те контролират. Държавата, в която живееш, е взела кредит и средата, в която работиш, създаваш семейство, разчиташ на светло бъдеще, – те са зависими от този, който държи дълга. Колкото и да се напъваш, си поставен в рамки. Развивай се колкото искаш, прави това, което ти е на сърце, но само между точките А и Б. А тези точки-ограничители са поставени от услужливия помощник. Добре, какво да правим? Какво можем? Можем да осъзнаем истината и поне да се опитаме да минимизираме щетите, т.е. да внимаваме помощта да не се превърне в мародерство.
5 април 2011 г.
На смелите се подчиняваш
Колективните искове са въведени в гражданското ни право с новия ГПК от 01.03.2008г..Тази процесуална възможност е създадена като средство за защита при увреждане на големи групи граждани и правни субекти.Коя е най-голямата група от граждани в България чиито права са увредени? Това са българските данъкоплатци.Никой не ги защитава вече 23г..Те са ограбвани систематично,подложени са на геноцид.България е превърната в един огромен концентрационен лагер,с малката разлика,че от този лагер на смърта всеки който пожелае може да си тръгне.Върху милионите хора останали в Родината се провеждат икономически и социални експерименти.С какво са увредени правата на тази най-голяма група? Чрез приватизацията-кражба, предизвикани банкови фалити, заменки, нагласени обществени поръчки, комисионни, контролирана контрабанда, режисирани крупни данъчни измами и др., се изсмукват милиарди левове от данъците. Кой уврежда правата на българските данъкоплатци? Това е най-голямата организирана престъпна група. На върха са олигарси и местни феодали като Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Гергов, Батков, Банев и много други. Под тях са всички български правителства през тези 23г..Политици, депутати, армия от корумпирани и зависими държавни чиновници. Висши полицаи, следователи, прокурори и съдии. Вместо качествено здравеопазване, образование, достоен живот за пенсионерите. Работеща икономика и високи доходи.Благата произведени от поколения българи се превръщат в луксозни яхти, лимузини, вили, апартаменти, в задоволяване на всякакви прищевки и глезотии на шайката от корумпиращи и корумпирани башибозуци. Кой може да защити правата на българските данъкоплатци? Политици, съд, прокуратура? Не разбира се, няма как да се измъкнат от лепкавото корупционно блато, няма да се откажат от сладкото лапане. Потърпевшите трябва да се защитят сами. Може да звучи утопично българските данъкоплатци да подадат колективен иск за увредените си права. Обаче,също толкова невероятно би звучало на непознаващите българската действителност, как така са успели бейовете да изградят перфектната си престъпна организация, да се пазят един друг, да се защитават, да си предават щафетата на властта, да манипулират и разделят жертвите си. Логично е да има съмнения в крайният резултат от колективен иск. Нали полиция, прокуратура и съд са част от бандата. Но така както проститутката се подчинява на по-силния, така и правоохранителната и правораздавателната системи ще се подчинят на по-силния. Самото обединено опълчване показва мощ. Не е вярна приказката,че пашата обичал смелите. На смелите се подчиняваш.
Leave a Reply