Кой назначи Олигархски?

Култовият въпрос „Кой назначи Пеевски за шеф на ДАНС?” е неправилен. Въпросът е „Кой назначи Пламен Орешарски за Министър председател?” А още по-точното питане е защо Олигархски не е в затвора?

През 2006 г. Софийска Градска прокуратура образува преписка за престъпления в особено големи размери. През 2007 г. младши прокурор Стефан Милев отказва да образува дело. Каква неизненада! Следователите, работещи по случая изпращат материалите на Главния прокурор Борис Велчев. И сега внимавайте, следва класика от българското кривосъдие. Господин „вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта” – Борката Велчев отнася случая до Софийска Апелативна прокуратура. Тя разпорежда да се образува досъдебно производство. Но то отново се връща в ръцете на същия послушен прокурор – Стефан Милев, който вече веднъж е отказал да види очевадното. Естествено Милев го вдига на трупчета.

Този фокус е един от любимите на родните кривосъдници, когато трябва да се опази високопоставен престъпник. Същата картинка е и в случая с блудника (17.01.2012 г. дело 4540/11), прикрит като почетен консул на Русия в Бургас – Тонко Фотев, само че там послушната прокурорка е Милтиядова.

И така. Олигархски е бил разследван. Ако няма съдебно решение за прекратяване, може все още да е, защото само съд може да сложи крайната точка. Нищо, че родните прокурори се правят на незнаещи. Гилотината виси. Ето защо е назначен за Министър председател – удобен е.

В доклад на KPMG за усвояване на парите по програмите на ЕС са отчетени 14 случая на престъпления. За тях е отговорен финансовият министър в правителството на Станишев – Пламен Орешарски. Шефът на пътния фонд Веселин Георгиев раздава 164 млн. лева на брат си. Аферата е известна, като „Батко и братко” и се случва под надзора на „развалячът на седенки”. Олигархски обича да го хвалят, че е стиснат. Не дава пари за учители, лекари, пенсионери… Не дава ли? Сигурно точно така са си казали едни негови приятели и са решили да го изпробват. Оказало се, че 102 млн. лева могат да му се откъснат от сърцето. Такава обществена поръчка е получила фирма „Инфрастрой 2001”. Я да видим към кого се е размекнал Олигархски? Чрез фирмите „Латис”, „Пътни строежи” и „Мострой” съдружник е Васил Божков. Дотук никаква изненада. Хазартната връзка между двамата дори не се крие. Има обаче и още съдружници.

Чрез фирмата „Сити асет мениджмънт” – Ангел Христов и Пламен Галев, по-известни като братя Галеви. Христофорос Аманатидис – Таки, международен наркотрафикант. Известният като знакова мутра Феодор Феодоров – Федята от Перник. За тези юнаци пари има, а учителите ще ги размотаваме. Изразът „размотаваме” е точен и е от устата на „скръндзата” Олигархски. Моткането се осигурява с преговори, кръгли маси, дебати, дискусии и прочие алабализми…

Това е вършил финансовият министър преди, това прави и сега Министър председателят. С едната ръка размотава протестиращи и разваля седенки, с другата ръка раздава милиони и милиарди на приятели – майстор е и в двете. Раздава нашите пари, уверено ги подарява. Олигархски знае – няма кой да го накаже. Прокурорите и съдиите в България са от същата държавна организирана престъпна група (ДОПГ). Олигарси, политици и магистрати. Това е шайката, откраднала България. Те са виновни за 25-годишния геноцид. Заради тях над два милиона български пенсионери гладуват и умират от студ и унижение. Такива, като Олигархски, Станишев… и другите изроди от ДОПГ „самоубиват” българските родители, неможещи да нахранят децата си. В България вече няма тайни. Знаем кой, кого и защо е назначил. Василев, Минев, Златев, Божков, Борисов, Станишев, Костов, Велчев,..….

Въпросът е кой може да ги накаже? Страхуват ли се изобщо от някого всесилните господари?

О, Боже! Ослепях. Отговорът ми извади очите. Страхуват се от размотаваните. Страхуват се, та чак се тресат, от жертвите си, от унизените, но недоубити български граждани. Ами ако наведените глави се вдигнат и то обединени?

03 февруари 2014 г.

Една по-такава любов

Искаме нови лица. Трябват нови лица в политиката. Търсят се нови лица. – Познати фрази.

Все се търсят нови „розови” пухкави личица. Писна ми. Хайде да намерим нов гъз. С тия „новите” лица нещо хич не ни върви вече 24 години. Може пък с някой нов задник да се оправим. Вчера пак ме вбесиха, докато зяпах телевизора. Изскачат надуваемите кукли, набедени за политици и ми обясняват колко били загрижени за народа и как олигарсите щели да видят…

Полудях. Веднага посегнах към химикалката си. Сега ще ви дам да се разберете, ще ви направя на салата, ще ви … както се заканвах, се случи нещо странно. Химикалката ми проговори:

– Моля те, не може ли този път да напиша нещо за любов, за романтика, страст…? Изповръщах си мастилото само като си помисля за тая сган. Хайде днес да си починем и от бандитите в тоги, и от цялата измет. Да напишеш нещо красиво. – Почти не се изненадах на говорещата химикалка. Не й е лесно. Съжалих я.  – Ооо, за любов ли? Давай. – И тя даде:

– Какво всъщност представлява любовта? Чувство, неподвластно на никакви закони. Това е тогава, когато двама или повече млади се слеят, привлечени от неудържими сили. Чувал ли си израза „Любовта е сляпа”? – Е, как да не съм. Даже веднага се сетих за няколко живи примера за надзаконово неистово съешаване, в резултат на което всички влюбени не само ослепяха, но и оглушаха. Дори латиноамериканските сериали бледнеят пред любовната история между Станишев и Доган. Чистата, неподправена и некомерсиална изгаряща страст грабва сърцата на всички от върхушките на БСП и ДПС. И те се втурват едни към други да правят любов. Там някъде, отдолу се чуват къркорещите стомаси на редовите членове на двете партии, но любовта е сляпа, глуха и много заета със себе си. Светлината, която се излъчва от красивата, романтична и многомандатна история привлича неудържимо пеперудите от върховете на АТАКА. Волен и компания пърхат, кръжат и се отъркват в любовния епицентър. И пак там, отдолу се носи звукът на стържещи стомаси, но кой да ги чуе… Напълно естествено ревността удря в ребрата Бойко, Цецо и герберската шайка. Добре помнят ласките на Волен. И те жадуват за любов. Прелъстени и изоставени, но с надеждата, че старата любов ръжда не хваща продължават да се въртят наоколо, чакайки реда си. Редовите поклонници на обещавача на справедливост скърцат със зъби и преглъщат на сухо мелодраматичната сага. Никой не го е грижа за тях. Любовта е сляпа. Водовъртежът от бушуващи страсти придърпва към себе си и групи недолюбени. „Наглост без граници”, „Деформаторски блок”, „Фронт за обогатяване на Валери” правят чудеса от храброст само и само да се докопат и те до голямото легло. Гладко епилирани и напарфюмирани до откат, раздават щедри обещания: „Ние сме по-секси! По-любвеобилни. Кама Сутра пред нас е като детско букварче. Надървени сме до небивалост. Ще ви оправим, ще ви оправим, ще ви…”

– Чакай! Чакай малко – прекъсна ме химикалката. Ти пак се увлече. Нямах предвид да пишем за набедените за политици и тяхната любов към парите на българските данъкоплатци. Не, че в историята липсват страст и романтика. Има ги, и то в изобилие. Но така ми се искаше поне за миг да ги забравя, нали те помолих.

– Извинявай, не ми се сърди. Просто не се сдържах. Дори не успях да разкажа за чорбаджиите и бандитите в тоги – и те са големи любовчии. Но нищо. Няма да те мъча повече. – Пак ми дожаля за нея. Изтощи се милата. Тооолкова много любов!

16 декември 2013 г.

 

Нас пиратското знаме сроди ни

Знаете ли тази игра? Подреждат се един до друг няколко стола, като задължително броят им е по-малък от броя на участниците в играта. Играчите започват да обикалят в редичка около празните столове. Може да пеят и песнички за по-весело. Например: „Нас пиратското знаме сроди ни, нас не ще ни уплаши смъртта! Ние сме във всеки телевизор, от тук до края на света. Припна другарят в смъртен вой, припна за теб…” – какво ще си припявате не е толкова важно- По даден знак на отговорника – бригадир, пляскане с ръце, оригване или изстрел от сигнален пистолет пеенето рязко спира и всеки играч по най-бързия начин трябва да седне на някой от столовете. Който е със забавени реакции – изгаря!

От известно време шампион в тази игра е другарят Станишев и неговата дружинка. На кръжеца около другаря Първанов, а и на самия него, им писна да обикалят около столчетата и все да не успяват да седнат. Затова в стил: „Дай си ми куклите, на си ти парцалките” теглиха една другарска майна и си подредиха своя игра. Двупосочното плюене и взаимните обвинения кой бил пристанал на обещавача на справедливост Борисов, внесоха допълнителна жизнерадост в ситуацията. Сергей удобно забрави, че при управлението на ГЕРБ всички министерства сипеха кинти в джоба му, чрез жена му и нейните PR-фирми. Забрави, че на него и на министрите от Сергеевото правителство им „простиха” затвора. Уж ги бяха подгонили, но всичко се оказа само на ужким, както си е прието между другарчета.

Юнаците на Георги и те хич не искат да си спомнят как вътрешния министър Румен Петков и самият президент Георги Първанов скочиха на амбразурата, да защитят Бойко Борисов от нападките в американското издание „Congressional Quarterly”.

В пионерския дворец има не един и два кръжока. На Серго, на Бойко, на Георги, Ахмет, Иван, Симеон… много са. А столчетата са малко – не стигат за всички. Затова и от време на време сякаш се ритат по глезените другарчетата. Но колкото и да се дърлят, накрая пак ще се договорят. Днес едните ще лапат, утре – другите, после – третите… Схемата е отработена. Системата е добре смазана. Четвърт век е това. Двадесет и пет години не са шега работа. От Международния олимпийски комитет са предложили официално да приемат сред олимпийските спортове българската игра. При това не само ще я включат едновременно в летните и зимни олимпиади, но са решили да въведат и есенни и пролетни издания. От ръководството на Пионерския дворец са отреагирали вяло на тия оферти. За Божков, Златев, Василев, Гергов, Минев, Прокопиев, Ганчев … и компания е все тая кои от техните състезатели ще са седнали в момента на столчетата и кои ще са в изчакване. Грабежът продължава. Справедливостта и възмездието се отлагат за неопределено време. Дъртите играчи дори не се напъват много, много. Вместо да тичат около столовете, само леко трамбоват на място в изчакване на сигнала за смяна на местата.

А покрай тях, с бясна скорост фучи натам-насам, насам-натам новото им другарче Ники, пременено в лъскави дрешки с надпис „Наглост без граници”. По поръка на шефовете Бареков обикаля около столчетата с огромна кошница. Вътре е нахвърлял всички възможни обещания за светло бъдеще, по-добър живот, справедливост и възмездие, битка с корупцията… Указанията са – като се изпразни, Ники да остави кошницата за следващия играч, който ще го смени. Икономия му е майката. Нищо, че поелият щафетата ще тича с празна кошница. Няма проблем. Главите са замаяни, мозъците – полирани. На никой няма да му направи впечатление. Важното е играта да продължи.

17 януари 2014 г.

Вампирски семинар

Вампирите се събрали на една от своите работни сбирки. Възтлъст очилат кръвопиец сграбчил с две ръце микрофона:

– Няма как. Обстоятелствата ни налагат временно да пием по-малко кръв. Ще се ограничим лекичко в името на социалния мир.

Нервно, неодобрително ръмжене преминава през залата:

– Какви са тия глупости? Простотии. Социален мир, ограничения… Майната им! Никаква аванта за добитъка.

– Чакайте, запазете спокойствие – плъхоподобният мазно разтегля бузи – сега ще ви обясня. Както знаете, вече 24 години смучем кръвта на донорите, без да имаме кой знае какви проблеми. Спомнете си. И преди сме имали ситуации, в които уж сме поотпускали захапката. Нали така? Но никой от нас не е бил ощетяван. Винаги е имало предостатъчно кръв за всички. Най-важното е робите да се мразят помежду си. Затова – продължаваме да ги разделяме по групи. Нали са тъпи животни – всяка група си има свой цвят. Така им е по-лесно да запомнят кой кого мрази. Разбира се и нас ще ни мразят. Но целият трик е в това, че ни ненавиждат поотделно, както сме си по групи и ние. Идиотите не могат да стоплят, че ние сме заедно и с обединени сили ги изпиваме толкова години. Ако случайно забележим, че се усещат веднага ще пуснем в действие допълнителни насъсквачи. Срещу жълти стотинки ще излеят океан от „правилната” омраза. А когато се наложи ще избълват тонове лайна срещу потенциалните водачи на добитъка. Към всичкото това ще им подхвърлим няколко трохи, уж сме загрижени за тях. При това няма да даваме на всички просяци – нека и в това са разделени. Та така. – Плъхът със зачервените бузки отпи малко вода от нарочно поставената чаша пред него, примлясна звучно и продължи – Ето какво ще направим: На майките с деца даваме 2-3 капки кръв. На пенсионерите, ама само на тия, дето едвам кретат – пак 2-3 капки. Тук – една капка, там – още една. Общо взето, нас бълха ни ухапала. Още повече, че тя кръвта си е тяхна на малоумниците. Към тая „щедрост” добавете канализираната и контролирана омраза… а сега прибавете и обещания. Ама много и сочни обещания за по-добър живот. И готово! Елементарно е, но ще ни осигури още 24 години лапане. Разбрахте ли сега?

За да ви демонстрираме нагледно, сме поканили, като специални гости на нашата вампирска сбирка представители на донорите. Те нали много се натискаха да сме ги изслушали, да сме ги чули и т.н. Е, хайде, поканете ги да влязат в залата.

 Отворили се вратите, запристъпяли плахо гостите – Хайде, влизайте по-смело, няма да ви ухапем, я! Ха-ха-ха – захилили се весело кръвопийците, чак лигите им потекли – Седнахте ли удобно? Слушайте сега:  Ние, вампирите имаме следното предложение към вас, нашите донори.  Следващата година ще ви изсмукваме по 1 литър кръв всеки месец. Обаче, през 2015 г. ще ви върнем 12 литра кръв накуп. Какво ще кажете?

Едно кльощаво донорче плахо вдигнало ръка:

– Амиии…, извинявам се много, ама то така всеки месец като ни изпивате по 1 литър кръв, дали ще доживее някой от нас до 2015 г. и до деня, в който ще ни върнете 12-те литра? Не може ли изобщо да не ни пиете кръвта?

Тук очилата на големия плъх се изпотили от ярост. Каква нечувана дързост! Донорите имат собствено мнение – помислил си той, а на глас произнесъл – Даа, много интересен въпрос. Предлагам да го обсъдим по време на вечерята.

03 декември 2013 г.

Харесвате ли КЕЧ?

Пренасяме се леко напред във времето. Лицата на грабежа вече не са Станишев, Борисов и Доган. До кокала са се добрали телевизионните герои. Наши си, родни, селски супермени, спайдърмени и батмановци. След като кабеларката СКАТ успя да произведе Волен Сидеров, а малко след него роди полублизнака му Валери Симеонов, на всички стана ясно – Телевизията, само че такава, която е подчинена на тясно партийни и още по-тесни лични интереси е сила. Тя облъчва гладните, недоволните, бедните, ограбените, безнадеждните. Тя им посочва враговете и им дава спасителя – месия. Частно-партийните телевизионни порции заменят хляба. Те са по-силни дори от ракията.

Успехите на Волен и Валери възбудиха апетита и на още един властелин на наколенките. Николай Бареков се намеси в пазара на зомбита. Пламенните му речи по частно-партийната ТВ-7 идеално заместват памперсите и на деца, и на възрастни.

Кои са селските герои и какво е общото между тях? Волен уж е от Ямболско, Николай – от Пловдив. При Валери е малко мътно. От врачанските села ли е, от разградските ли, не е ясно. Той самият се прави на бургазлия. При Валери има още един мътен момент: Кой знае защо, имената с които се представя – Валери Симеонов не отговарят на общоприетото правило за наследяване по бащина линия. Не по-малко интересно е защо никъде не се хвали с родството си със славния род Балевски. Както и да е, вижда се, че и тримата юнаци са от различни краища на татковината ни. Въпреки това, страшно си приличат – зад всеки един от тях стои по една телевизия, в комбинация с вестници и електронни сайтове. АЛФА, СКАТ, ТВ-7, в.Атака, в.Десант, в.Телеграф… Медийните бухалки размазват противниците на селските тарикати. Изпълняват поръчки. Нападат, защитават или манипулират. Щит и меч, морков или тояга. Можем да си ги наричаме, както си искаме, но тези перфектни многофункционални оръжия не служат само на вокалите Волен, Валери и Ники. Всъщност всички заедно се грижат за създателите си. Зад всеки артист стоят интересите на групи от олигарси, местни феодали и обслужващ персонал от политици и магистрати. Целите им са ясно дефинирани – Да се запази награбеното през последните 24 години и да се продължи грабежа. Партиите от безкрайния преход  БСП, ДПС, ГЕРБ, НДСВ, СДС … служеха яростно на същите организирани престъпни групи. Но се изтъркаха. Натрупаха твърде много омраза и се демаскираха. Логично е да се направи опит да се вкарат нови играчи. И така – един по един на сцената излизат тримата тенори. Кои са техните ментори?

Тайни няма. Знаем ги: Зад Волен е генерал-губернаторът на България, шефът на Лукойл Валентин Златев. Зад Валери е Митко Събев, най-мощният човек в югоизточната част на страната ни, собственик на „Петрол”.  Зад Николай е банкерът Цветан Василев – посоченият, като най-влиятелен българин в последната класация на ФОРБС. Разбира се, около тях има цели отбори от надуваеми кукли , набедени за политици и бандити в тоги.

Има ли още нещо общо между всички тях? Да, има! Това също не е кой знае каква тайна. Зад кукловодите и куклите е Русия. Различни кръгове от Руската Федерация дирижират родните клубове по интереси. Така се получава много смешна картинка: Борците се хвърлят в мазните борби. Уж се боричкат, плюят се, хапят се. Но никога не си нанасят тежки травми. Много внимават, да не би наистина да се контузят. Нещо подобно се случва в любимия за американците КЕЧ. Пълна симулация. Яко плюене и заканване, ужасни хватки и ….никога нито капка кръв, нито една драскотина. Всички са доволни. И треньорите, и играчите, и най-вече екзалтираната публика. И точно, както е при КЕЧ-а, залите винаги са пълни. Зрителите знаят, че ги лъжат, но пак ръкопляскат. Харесва им да ги баламосват. Кой питаше как ще ги стигнем американците? Стигнахме ги.

11 ноември 2013 г.

 

Дамски превръзки

Весело си живеем. И най-вече спокойно и сигурно. „Нищо не протича. Нищо не мирише”. Като в реклама на дамски превръзки сме – „Нищо не ни пречи да сме близко дори в такива дни”.

Спете спокойно деца, другарят Станишев командва и съда в Страсбург. За простосмъртните български граждани делата се точат минимум 5-8-10 години. Обаче за безсмъртните другари нещата стоят по-другояче. Само преди три години, през март 2010 г. беше арестуван шефа на БСП – Варна другарят  Борислав Гуцанов. Кога успя да се пожали в Европата, кога и къде Страсбургските съдии избутаха жалбите на хилядите, чакащи правосъдие български граждани преди него, никой не разбра, но вече има присъда в полза на Гуцанов срещу България. Не ви се вярва ли? Лично шефът на ПЕС, на БСП и явно и на съда в Страсбург го обяви по телепрограмите.

България, т.е. данъкоплатците сме осъдени да платим  44 000 евро на шефа на БСП – Варна. Тук Сергей  много правилно предложи на владетеля на шестте апартамента Цветан Цветанов да продаде един и сам да плати глобата. Цецо все пак е поръчителят на акцията „Медузите”, при която полицаи с автомати в ръце не само унижават Гуцанов, но и плашат до смърт жена му и децата му. Ако питате какво се случва след ареста със самото дело? Такова няма. Удобната прокуратура замита всичко, поради липса на доказателства… То пък оставаше и да има…

Весело си живеем. Според видни ГЕРБаджии, за осъдителната присъда срещу България била виновна прокуратурата. Заместник главният инквизитор Сарафов контрира – било виновно МВР-то на Цветанов. Само за протокола следва да се отбележи, че арестът няма как да се случи без съвместното участие на полицаи, наблюдаващ прокурор и санкцията на съдия – кривосъдник. Сладкото е, че закачките, рекета и удоволствията на държавните органи и техните членове се плащат от нас – данъкоплатците. И заплатите, и бонусите им плащаме. За тях – кефа, за нас – сметката. Весело си живеем. Все в този шеговит дух Борката Сарафов ни „подхвърли” няколко голи кукички. По казуса с Мишо Бирата се водело дело и със сигурност то щяло да приключи. Бре! Да не би и делото да получи масивен инфаркт? За Богомил Манчев бил много щастлив. Нищо, че съдът намали наполовина гаранцията. Важното било, че кривосъдниците се съгласили с инквизицията, че е налице престъпление. „Кой би могъл да обясни на обществото, че като няма строеж, има строителен надзор” – разсъждава зам.главният прокурор. Загрижен е, не ще и дума.

Напълно безгрижно обаче, и прокурорите, и съдиите твърдят, че е възможно да обвиниш и осъдиш управител на фирма, за присвояване и безстопанственост, без да се прави ревизия на същата тази фирма, защото нямало нужда да се прави такава. То и това е необяснимо за обществото, ама на кой му дреме, пък и какво беше това нещо общество?

Кипежът на веселието достигна връхната си точка, когато  Сарафов кой знае защо сам си призна, че с адвоката на Цветан Цветанов и Богомил Манчев били приятели и състуденти. За всеки случай даже повтори тази информация, да не би да сме я пропуснали. Ей, олекна ми! Много се зарадвах на тяхното приятелство. Нека си дружат хората. Тук навързах и новината, че прокуратурата никой не можел да я натиска. Вярвам го. А и не виждам причина да натискаш там, където цъфти и връзва дружбата.

Весело си живеем. „Нищо не ни пречи да сме близко, дори в такива дни. Нищо не протича! Нищо не мирише!”

16 октомври 2013 г.

За идиотите, ябълката и медиите

Ябълката винаги падала надолу. Откъсва се от дървото и бум –пада. Дали ще ви прасне по главата или не, е друг въпрос. Обаче със сигурност може да разчитате, че ще падне, няма да излети нагоре. Днес подобни приказки ни се струват малоумни, излишни, безпредметни. Знаем всичко за падащата ябълка.

За кого работят медиите? В чия полза функционират? Те накъде падат, надолу или нагоре? Медиите винаги работят в полза на обществото, те отразяват истината, цялата истина, всички гледни точки и дрън-дрън… Повярвахте ли? Гравитационните сили, действащи на ябълката съществуват и при отразяването на новини, събития, репортажи… Но ролята на земята се играе от парите. Пари, деньги, мъни. Тези три неща вълнуват всеки медиен собственик. Истината няма значение, гледната точка е само една – тази на чорбаджията.

Откъде идват парите? От рекламодатели. Съответно срещу този, който плаща не излиза нито една лоша новина. Тук се прави изключение само когато друг рекламодател поръча конкурента си. Ако поръчката е тотално заплатена, не се дава възможност за ответна реакция. Плюе се само в една посока. Не са редки случаите, когато медията се превръща в доброволно бойно поле. Пуска и двете страни. Т.е. скубят се и двамата противници.

Сега си представете, че сте собственик на телевизия, радио, вестник или информационна агенция в България. В държавата, в която всички сме баджанаци. Откъде ще ви дойдат парите? От държавата? Значи трябва да сте приятел, т.е. подлога на всички правителства, партии, лобита и други подобни кръжоци по интереси. Без значение кой е на власт, на вас ви отпускат по различни програми и проекти стотици хиляди и милиони лева. Сложили са ви на хранилка по министерства и държавни агенции. Кой друг може да ви плати? Монополисти, олигарси, мощни наднационални компании. Добре. Взели сте пари от всички, описани до тук. Чии интереси ще защитавате? Вашата медия ще публикува ли информация за корупция, мафия, далавери и престъпления по високите етажи на властта? Ще публикува, ама друг път… Ябълката винаги пада надолу.

Тия, обикновените хорица плащат ли ви? Не. Данъкоплатците, дето ги ограбват вече 24 години, плащат ли ви? Не, въпреки  че кинтите от министерствата са техни. Но подписчето се полага не от балъците, а от техен избраник, което е супер смешно. Тъй нареченото гражданско общество плаща ли ви? Не, не и не! Никой не ви плаща от голтаците. Е, защо пък вие и вашата телевизия да сте загрижени за тях? Майната им на плебеите. Вие си пиете пиенето с вашите клиенти. Играете голф с тях. Заедно ходите по курви, на почивки… Те имат медиен комфорт. Вие сте доволни. А простолюдието да гледа „горещи” репортажи за кучета, котки, чалга-певици, футболисти, земетресения, наводнения, битовизми, кретенизми и други свежи профанизми. Ебаси идиотите. Накъде пада ябълката, бе?

03 септември 2013 г.

Що е то корнишони и имат ли те почва у нас?

Що е то корумпирани прокурори и съдии и имат ли те почва у нас?

Първо за почвата. Олигарси и местни феодали, като Златев, Божков, Ковачки, Гергов, блудника под прикритие като почетен консул на Русия в гр. Бургас Тонко Фотев и други си отглеждат като корнишони магистрати. Издигат ги по кариерната стълбица, докато придобият размер, удобен за консумация, след това е лесно. Срещу обаждане по телефона, пари, имот или друг вид „подаръци”, щръкналите краставички вършат услуги. Прикриват престъпления, извършени от благодетелите им или изпълняват поръчки за унищожаване на неудобни.

Основна съставка от почвата са и назначените за политици, управлявали (ограбвали) България през последните 23 години. Сношенията им с корнишоните са подобни на любовната връзка олигарси и местни феодали – магистрати. С малката хранителна добавка, че бейовете се грижат и за политичетата.

Друга част от почвата са журналистите-подлоги. Тези, които се наричат журналя, заради блестящо осъществяваното медийно затъмнение над интимните отношения между чорбаджии, управляващи и кривосъдници. Журналята служат и като лайномети срещу когото трябва. А за 5-6 лева ще напишат убийствен материал и срещу себе си.

Има още една субстанция от почвата. Тя е мълчалива. Бездушна и страхлива. Това са робите. Доброволните жертви, които се навеждат. Слагат главите си на дръвника и тихо чакат брадвата, размахана от развилнелите се аги, кукли на конци, корнишони и журналя. Това не е мълчанието на агнетата. Децата на овците блеят, издават поне някакви звуци. Това са живите мъртви. Хора, които отдавна са забравили какво означават думи като свобода, кураж, смелост, чест, достойнство… Липсата на съпротива дава крила на шайката разбойници – по-големи и по-мощни от която и да е енергийна напитка. Това е причината 23-годишния геноцид в България да придобие невиждани размери. Толкова за почвата. Има я, и тя е прекрасна, благодатна. Затова нашите корнишони са най-сладки и хрупкави.

А на въпроса що е то корумпирани прокурори и съдии? Отговорът е почти толкова прост, колкото и те самите. Това са хора, завършили право, а не криво. С юридическото образование са призовани да са на страната на законността и справедливостта. Да налагат върховенството на закона. Да търсят обективната истина. Да защитават интересите на обществото. Но вместо всичко това, корумпираните магистрати сами погазват всякакви закони. Те самите са престъпници, при това най-вредните. Те убиват вярата, надеждата, че изобщо съществуват понятия, като справедливост и законност. Служат на господарите си и на собствените си интереси, а издават присъди „В името на народа!”. Корумпираните кривосъдници са наемни убийци и би трябвало да са в затвора с доживотни присъди. Но вместо това, виреейки в благодатната почва, продължават да продават „правосъдие” и „справедливост”. На парче, като пица. Недосегаеми са, не носят нито наказателна, нито административна отговорност за „грешките” си. Благодарение на тях се извършиха и продължават да се извършват приватизации-кражби, заменки, ДДС измами, контрабандни схеми на горива, цигари и пр. Нагласени търгове, комисиони, всевъзможни фокуси за изсмукване на пари от българските данъкоплатци. Същите, които плащат заплатите и бонусите на кривосъдниците.

Корнишоните би трябвало да се натъпчат в буркани, здраво да се запечатат и да се подредят в най-тъмните мазета. И да бъдат забравени. Почвата да бъде изгребана до дъно, натъпкана във варели с надпис „Не отваряй! Отровно!” и също погребани. Така корнишони и почва пак ще си бъдат заедно, но вече без да пречат на тези, които искат да живеят в нормална държава. И тогава отговорът ще е – знаем що е то корумпирани магистрати, но у нас няма почва за тях.

09 април 2013 г.

Мътните да ви вземат

„Морето се обръща” – разбираме от медиите. И понеже не всички българи са на море, се налага да стане още по-страшно – „Слънцето се обръща” е следващото заглавие. Това водело до инфаркти, депресии и олеле-малеле…

Гледам, чета, пуля се, смея се и едновременно с това псувам. А бре идиоти, кажете ни го в прав текст. Ей вие, балъците. Не мислете за Станишев, Орешарски, Борисов, Доган, Костов, Златев, Божков, Гергов и прочие бандити. Не мислете за справедливост и възмездие. Не се вълнувайте, голяма работа, че 24 години ви грабим и лъжем. Не обръщайте внимание на глада, на корупцията, на геноцида, на нищо. Страхувайте се от природните катаклизми, които ви очакват. Има ли нещо по-ужасно от това слънцето да се обърне? Тресете се! Кой знае още какво ще се гаврътне?

Елементарно, профанистично, типично по милиционерски се подменя възприемането на действителността. Държавната организирана престъпна група пуска димки. Средствата за масова дезинформация ги раздухват. Българските граждани се страхуват и лапат мухи.

Проста схема. Освен космически опасности, природни бедствия и постоянна икономическа криза, ни хлъзгат и по още една пързалка – бюджетът. Ееей, голям спор за тоя 1 млрд.лв. Да го взимат ли назаем, да не го ли? В същото време десетки милиарди левове в джобовете на Златевци, Божковци, Герговци … плачат да бъдат взети и върнати на българските данъкоплатци. На същите тези социално слаби, за които са толкова „загрижени” всички български правителства. Ордата на Станишев и Доган нямало да може да даде по 5 стотинки на бедните, ако не вземем 1 млрд. – само дето го взимат пак от тях.

Ежемесечно над 3 млн. българи се гърчат с недоходи под 310 лв. Именно заради бейове като Сергей, Бойко, Иван, Ахмед, Волен, Валери и прочие надуваеми кукли, набедени за политици. Заради господарите им – олигарси и местни феодали и бандитите в тоги.

Щели да взимат заем. Аха… Един вид извънредно – предварително издояване на овцете. Добре де, що не ги вземете тия пари от себе си? Нали все за майка България милеете? Например:  8-те милиарда  от заменки? Даже великият обещавач на справедливост и възмездие Бойко се беше сетил за тях. Или да върнете всички комисиони по нагласените обществени поръчки? Или да си самопроверят  2-3 хиляди приватизационни сделки – кражби? Занижените в пъти цени на Булгартабак, БТК и др. Завишените в пъти сметки за ток и парно. Що не ги вземат милиардите от монополистите, на които ги дадоха? От енергийната мафия, от Ковачки? От Милен Велчев, Прокопиев, Цветелина Бориславова … ? Списъкът е огромен. Има откъде да се вземат много милиарди и да се върнат обратно на изтерзаните български граждани.

Оообаче, какво правят изпедепцаните чорбаджии? Пак стрижат овцете. Взимат от смазаните, от съсипаните 1 млрд. и щели да им върнат от техните си пари няколко стотинки, а останалото ще си напъхат в джобовете. Това е целият фокус. Старо, изтъркано. Затова и патакламата е толкова голяма. Целта е смаяната публика да ръкопляска, докато я обират.

Безкрайна говорилня – да се взима ли, да не се ли взима? Да се, да се! Да се взима! Мътните да ви вземат!

14 август 2013 г.

 

Клетвопрестъпниците

„Заклевам се във всички свои действия да се ръководя от интересите на народа”.
Всяко българско правителство, министър председатели, вицепремиери и министри полагат тази клетва. Изричат тези думи и се започва яко ръководене. На дъщерята се прави фирма за производство на електроенергия от вятър. Произведеното се плаща богато и пребогато с парите на българските данъкоплатци. На сина се регистрира слънчева електроцентрала. И към него потичат реки от хазната. Всички необходими подписи се полагат от клетвоположилият татко-управник. На съпругата се пада честта да търгува с ток, само че го взима от АЕЦ. От евтиния, та да изкара някое и друго милионче отгоре, колкото да не умре от глад. На любовницата се купува апартамент. Братовчеди, братовчедки, лелинчовци и шуранайки се нареждат около държавната трапеза. Спазвайки клетвата си, ръководен от интересите на своя народ, големецът им раздава по едно черпаче и на тях. Да сърбат хората, нека се хранят. Родата е част от народа. Спор няма.
Всъщност, ако внимателно наблюдаваме чии интереси обслужват овластените чорбаджии, лесно ще разберем що е то народ. Какво е това „нещо”, в което все се кълнат. Явно от него са и Вальо Златев, Цеко Минев, Батков, Божков, Гергов и още поне 200 представители на кастата олигарси и местни феодали. Техните интереси не просто се защитават. Те решават кой ще произнесе клетвата. От тях зависи кой ще стане министър и на какво. Желанията им се изпълняват безпрекословно.
Така през 2008 г. Станишев, заради клетвата си спасява банката на Цеко Минев ПИБ от фалит, като нарежда на шефа на БНБ да й отпусне 1,2 млрд лева от парите на данъкоплатците. След Сергей клетва за вярност полага Бойко. Ръководенето в полза на интересите на Цеко Миневския народ продължава с пълна сила. Лифтове, влекове и хотелски комплекси от Пирин, през Витоша, та чак до Луната. Напълно в духа на мотото „прозрачност” министри и кметове от ГЕРБ излизат на контрапротести против недоволните от изсичането на горите и заграбването на държавни земи. Не се крият юнаците, не се притесняват, нали са се клели.
Интересите на един друг човек от народа също са приоритетни за всяко правителство. Хазартният бизнес на Васил Божков се подпомага от Орешарски още докато е финансов министър при Сергеевата тройна ламя БСП, ДПС, НДСВ. Бойковата чета положи неплатонични грижи за строителните фирми на човека с прякора „Черепа”. Милиарди народни пари за народния Васил.
Подобни примери как българските правителства през последните 24 години се ръководят от интересите на народа с лопати да ги ринеш, с фадроми да ги натовариш и на Главния прокурор да ги разтовариш. Само че, и прокурори, и съдии, и те горките са се клели в същия „народ”.
Някога е имало други българи. Те са изричали свещени слова пред библия кама и пистолет. Наказвали са клетвопрестъпниците със смърт. Но това са отживелици. Сега нещата вече са други, по-модерни. Всичко е по новому. И клетвата има нов прочит:
„Заклевам се във всички свои действия да се ръководя от собствените си интереси, от интересите на олигарси и местни феодали, които са ме назначили и от интересите на прокурори и съдии, които пазят, охраняват нас и наказват враговете ни”.
Осъвремененото съдържание на думата „народ” подрежда всичко по местата си. Няма клетвопрестъпници, няма наказани. Всичко си е наред.
28 юни 2013 г.

 

Шах без мат по варненски

Варна, годината е 2013, месец юли. Избори за кмет на града. Варненци избират. Между ГЕРБ или ГЕРБ, между БСП и БСП. Между един или друг слуга на шайката от олигарси, местни феодали и корумпирани политици и магистрати. Варненци разбират какво става и не отиват до урните. Гласуват само робите от партийните централи, офисите и фирмите на чорбаджиите, и разбира се купените „симпатизанти” от махалите.
В „битка” се хвърлят Портних срещу Бозов. Първият – с етикет „кандидат на ГЕРБ”, вторият – с марката „заместник кмет на Кирил Йорданов – кмета на ГЕРБ, на БСП, на всеки който го пожелае”. Варненци са учудени. Избор няма. Учудени са втори път. Къде е Марешки? Нали на предишните борби той беше втори след Кирчо. Снишил се е. Явно е преценил, че никой няма да изкара в горещото кметско кресло достатъчно дълго. Достатъчно, за да се възвърнат инвестициите по фарса, наречен избори. Партиите, облажили се на държавната хранилка не ги е грижа колко харчат. Откраднали са предостатъчно.
Приключват с театъра. Портних става кмет на морската столица. Изпреварва „конкурента” си с две мигли и косъм и половина. На никой друг, освен на самия Портних не му е до празнуване на победата. Няма шампанско, биене в гърдите и пъчене на рамене. На Бойко и Сергей не им пука. И те си знаят, че след месец-два пак ще има избори. На варненци им пука, но нямат за кого да гласуват. Засега им е по-лесно да свалят кметове. На това поне се научиха. Сега им предстои да се научат да си избират управник. Ако се научат и да го контролират, няма да им се наложи да го бутат предсрочно.
По телевизиите плъзват социолози, политолози, словоблудци и откровени проститутки. Мрън-мрън-мрън… Това било, онова било. Варненската патова ситуация била умален модел на положението в страната. Ако сега сме тръгнели пак към национални избори, нищо ново нямало да стане. Да сме гледали какво се случи във Варна…
Е, гледах, гледах и видях. На шахматната дъска се подредиха само едните фигури. Играеше само един участник (ДОПГ – Държавна Организирана Престъпна Група) и сам, със собствените си фигури разигра нещо, което го няма в шаха. Без противник, без противникова армия, набързичко всичко приключи. Самоизбраха си там някакъв за нещо си. Противникът не се яви.
Варненци все още търсят безкористния кандидат. Кой иска да стане кмет на Варна и да живее само от заплатата си? Има ли такъв кандидат? Ако има, да заповяда. После е лесно, ще го клонираме за всички останали български градове. И за министър-председател, и за министри, и за депутати. Ще си произведем, колкото е нужно, на всяка държавна паница ще сложим този безкористния, дето живее само от заплатата си и изпитва удовлетворение, че работи на ползу роду.
Едната страна на шахматната дъска стои все още пуста. Така е във Варна, така е и в цялата страна, според шахматните коментатори. Но няма да е задълго това чакане, така е според хората на улицата.
09 юли 2013 г.

 

Загрижените микрофони

Гледах тази сутрин новините. В Бургас раздават храна на социално слаби. Баща на три деца продава кръвта си, за да ги храни. Майка на близнаци си брои стотинките. Всяка сутрин гледам и слушам подобни „новини”. Години наред развълнуваните журналисти задават отговори: „Кое накара бащата?”, „Защо така?”. Българските национални медии харчат огромен ресурс, за да заснемат самоубилите се, самозапалили се българи. И все питат – Ама защо така? Документират парчета мизерия, бедност, нищета. Болка, мъка, скръб ни заливат ежедневно. България е катастрофирала, знаем си го. Назначените за политици слуги на олигарси и местни феодали ни убеждават, че пари няма.

Ето едно предложение към разчувстваните национални медии: Вместо да обикаляте страната надлъж и нашир, показвайки ни картината геноцид, отидете в ателието на художествения колектив, създал шедьовъра. На броени крачки от лъскавите ви студиа се намират министерствата на отбраната, на земеделието, на икономиката… Влезте в тях и ни покажете договорите за консултантски услуги. Показвайте ни всяка сутрин – министерство след министерство: Кои фирми печелят обществените поръчки? Кои физически лица стоят зад тези фирми? Кои са консултантите с милиони хонорари? Не ни осведомявайте само за жертвите, посочете имената на виновните, на алчните нечовеци, отговорни за геноцида. Започнете от министерството и вадете всичко. Нека да видим къде са парите… В чии джобове потъват милиардите на българските данъкоплатци? Във вашите репортажи ще лъснат имена на олигарси и местни феодали. Ясно ще се види кои политически кукли участват в грабежа. Такива неща ни показвайте. Систематично, всеки ден, договор след договор, министерство след министерство.

Ето ви за начало: Вярно ли е, че по договорите за покупка на фрегати, хеликоптери и пр. редовен консултант е Гигов, а по правните въпроси – кантората на Батков? Колко милиона от парите на данъкоплатците са влезли в джобовете на тези олигарси? Защо са ни тълпите от подготвени юристи в Министерството на правосъдието и в самото Министерство на отбраната? Кое налага с нашите пари да се плаща на външни фирми? Кои са имената на политиците от всички правителства, отговорни за тези харчове?

Покажете ни къде са парите за майките, за здравеопазване, за образование, за пенсии… Ние знаем, че няма работа. Знаем, че малцината щастливци, които работят цял месец, за да си платят сметката за ток или парно, нямат с какво да нахранят децата си. Вие, дами и господа журналисти можете да разкриете причините. Те са точно пред микрофоните ви, вашите камери няма да ослепеят, ако ни ги покажете.

Ясно е, че стотиците структури за борба с корупцията по високите етажи на властта са всъщност част от прогнилата система. Покажете ни ги и тях – колко пари се харчат, за да се борят сами със себе си? Разбирам, че ви е по-лесно да документирате жертвите на геноцида, отколкото виновните за него. Но няма от какво да се страхувате. Какво толкова може да ви се случи? – Да ви уволнят, да останете без работа. Да станете част от тези, които си продават кръвта, за да нахранят децата си. Да ви скалъпят процес и да ви тикнат в затвора. Да ви залеят с помия. Да се самоубиете, отчаяни от бездушието, от липсата на надежда. Може да се срещнете с автоцензурата на журналистите, с репресиите и инквизициите, наложени от кривосъдниците. Да, възможно е да ви се случат всички тези „радостни” събития. Но ви уверявам, че няма от какво да се страхувате. Това е реалността за милиони български граждани. Ах да, забравих, вие нали ги отразявате всяка сутрин? Е, сами виждате, че няма от какво да се боите.

15 април 2013 г.

 

Партийно дисциплинираните „герои”

Като чуя герои, героизъм, героична, и веднага се сещам за Левски, Ботев и всички останали, дали живота си за свободата на България. Сещам се и за хора, спасили други хора в морето, в язовири, в планините, при наводнения, пожари… Не знам защо е така, но героизма все го свързвам със саможертва. Или трябва да си загинал, или поне да е имало реална опасност за живота ти. Тия дни обаче чух, че съществуват и друг вид герои. Някакъв по-героичен героизъм, непознат досега.

Според Георги Кадиев, цялата група на БСП в Народното събрание били герои:

„ Не само ние, които гласувахме против (16гласа) назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС и въздържалите се (8 гласа) сме герои, герои са и тези 50 човека, гласували „за”. Те го направиха само от партийна дисциплина. Ако беше гласуване по съвест, нямаше да има и 2 гласа „за”.” Объркан съм, имам чувството, че някой с миксер бръкна вътре в мен и направи на каша дефиниции, понятия, разбирания. Но пък, карай да върви! Важното е, че в българския парламент има 74 героя и всичките са депутати от БСП. Това пък напълно обяснява откъде идва героичната стойка на Станишев. Няма как да е по друг начин, след като е заобиколен от такива герои. Явно прихванал от техния героизъм, Серго героично загуби 6 пъти подред на избори. Героично се осра, пардон наака на ДАНСинга. Геройството му е пословично! Като един истински нечовек, той никога не е виновен за нищо. И никога няма да подаде оставка.

Ееей, чутовен герой, сравним само с другия легендарен персонаж – обещавачът на справедливост, Бате Батман Бойко Борисов. И той, горкият, е заобиколен от герои. Всъщност то в нашия парламент има 240 героя и всичките са партийно дисциплинирани. Депесари, атакисти, гербери  и бесепари  геройстват нон-стоп. Всекидневно извършват геройски дела в името на Златев, Божков, Гергов, Батков, Гигов, Ганчев, Фотев и други олигарси и местни феодали. Гласуват в полза на господарите си, грижат се 24 годишният геноцид над българския народ  да продължи.

Обаче, ако били гласували по съвест, нямало… Хубаво признание. По съвест. Депутати, политици, магистрати и съвест… Екзотична комбинация! Виждал съм по телевизията как правителствата се кълнат да служат на народа. Вече 24 години полагат клетва и слугуват на Цеко Миневци. Явно за тях това е народът.

Определено тези „герои” трябва да се отърсят от шизофренията си. Да се излекуват.  Нека да преминат официално на работа във фирмите на господарите си и там да геройстват. Нека освободят от присъствието си парламент, министерства, агенции, комисии и други държавни учреждения. В тях няма нужда от партийно дисциплинирани „герои”. Имаме остра, крещяща недостатъчност от безкористни идеалисти. Идеалът е само един – България. Българските граждани, българските данъкоплатци мечтаят за справедливост и възмездие. За по-добър живот. Това е изпълнимо, възможно е. Достатъчно е да си избираме хора, които не са алчни. Човеци с кауза. И да ги контролираме. Защото без граждански контрол всеки може да кривне и да се превърне в послушен, безволев „герой”.

21 юни 2013 г.

ДАНС-МАНС, Пеевски-Шмеевски, Тука има- тука нема

Шок ли? Ужас ли? Напротив, напълно закономерно синьо-червеният, синьо-безцветният Орешарски назначи за шеф на ДАНС Делян Пеевски. Защо пък не? Трябва да му върне жеста- че кой назначи Орешарски? А и Пеевски е бил някога следовател. Това, че е собственик на медийна група, която обслужваше предходните артисти от ГЕРБ, че е собственик на Булгартабак, и на още Бог знае какво, не му пречи. Даже ще му е от помощ. ДАНС ще бъде медийно причесвана, а  и  контрабандата на цигари ще се легитимира. Така няма да има нужда да се борим срещу нея. Освен това Делян не е някаква си там Калинка с фалшива диплома. Самото контраразузнаване тръпне с него да се заеме такъв специалист, като Пеевски.

Кое ни учудва? Пожарникар управляваше България. Преди него се упражняваше в същото човек без нито един ден трудов стаж извън партията си. Е, след като Бойко и Сергей получиха аплодисменти и се намери кой да гласува за тях, сега за някакво си контраразузнаване ли ще се опъваме?

Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС провокира инициативността на българските граждани. Веднага за министър на земеделието е подал документи бай Иван. Според него самия, той е идеален кандидат – някога имал овце. Баба Христина, която редовно ходи до аптеката да си купува лекарства, е готова да стане министър на здравеопазването. Дългогодишният шофьор на такси Митко се е цанил за транспортното министерство. Бивш чейнчаджия от Магурата се вижда като вожд на икономиката, енергетиката и още там, каквото му дадат. Има и още много други кандидатури за високи постове в държавата Абсурдистан. Всички до един се кълнат, че имат воля. И обясняват – тази думичка „воля” били я взели на заем от Сергей Станишев. Той бил изтъквал това, като най-важно. Дори редовите членове и членки на столетницата недоумяват как така Делян Пеевски ще гарантира държавността и върховенството на закона. Сергей обаче се кълне в Делян, той имал волята… Неизбежно възникват няколко отговора:

Станишев  глупак ли е или е само нагъл? Или и двете? Има ли разлика в наглостта между Сергей, Бойко, или която и да е от другите надуваеми кукли, набедени за политици? Останаха ли в България балъци, които да не разбират, че шайката от олигарси и местни феодали режисират 24-годишния геноцид? Все още ли има аплодиращи театъра на зависимите и корумпирани магистрати и политици? Нима не е ясно – нито един кукловод, нито една кукла, участвали в 24-годишното разграбване на България не бива да бъде допускан до властта. Нима не разбрахме, че мечтаните справедливост и възмездие можем да наложим само от улицата? Митингите няма да свършат цялата работа. Мафията не се трогва от съпротива на парче. Трябват палаткови лагери, хиляди български граждани да окупират улиците и тротоарите пред  Министерски съвет, пред парламента и други подобни сгради, напълнени със слуги на олигархията. Необходима е гражданска окупация. Нищо друго няма да бъде ефективно. Гнусните наглеци няма сами да се самоарестуват, саморазследват и самоосъдят. Това е ясно. Нима искаме още 24 години да ни лъжат и грабят?

Опа, Делян Пеевски нямало да бъде шеф на ДАНС! Ти да видиш! И какво от това? С това ли ще се ограничим, до тук ли ще спрем? Назначаването на Пеевски може да ни изкара по улиците. Сметките за ток – могат. А тези, които са виновни и за двете неща си ги търпим. Нека Златев, Божков, Гергов, Минев….и слугите им политици и магистрати експериментират с нас. Нека ни пият кръвта още 24 години. Някой ден пак ще излезем на улицата, заради някоя сметка или назначение. Нима не е ясно, че както и да се казва шефът на ДАНС, той все ще е Пеевски?

16 юни 2013 г.

 

За честта на изтривалките

Тези дни са като лакмусова хартия. Веднага се вижда кой какъв е. Кой от коя страна на барикадите е. Ясно си пролича всеки на кого служи и чии интереси защитава. Не е нужно да се прави тест на лъжата, нито на истината. Маските паднаха. Само трябва да гледаме и да не забравяме. Геноцидът в България вече е система и тя се защитава. Това, че олигарсите и местните феодали си имат шпиц команди от зависими политици и корумпирани магистрати си го знаем. Но бяхме позаспали за една неотделима част от шайката разбойници откраднали България. Тази част, която служи вярно като изтривалка. Когато е нужно винаги е в краката за да се остържат властимащите. Тези труженици имат и друго предназначение. В мирно време те се грижат да си прекарваме времето в глупости и да не се сещаме кои са виновниците за проблемите ни. По време на опасност за господарите им обаче тези изтривалки се изправят и тръгват на бой. Хапят, плюят, хвърлят се срещу всеки дръзнал да се съпротивлява на чорбаджиите им. Цялата нечистотия полепнала по тях от подметките, които са ги тъпкали. Всички храчки събрани през годините на обслужване и подлагане, прах, кал, всичко се хвърля против осмелилите се да надигнат глас. Да си потърсят правата. Да отхвърлят робството. Изтривалките обгръщат със собствената си нечистотия всеки дръзнал да се съпротивлява на системата. Те самите са роби на системата и не могат да позволят да има горди и свободни хора около тях. Страх ги е. Страхът се спуска по вертикала от приватизиралите държавата, през отрядите на смъртта в тоги и широко отворените усти на назначени политици и достига до раболепните изтривалки. Парцалите  са въоръжени с камери, с вестници, микрофони. И мачкат, унищожават, доубиват всеки, който все още диша въпреки старанията на отрядите на смъртта. Изтривалките ще го довършат, за да не се чуе гласът му или, ако вече се е чул. Те ще се постараят да се измести фокусът към това кой е той и коя е баба му, а не какво казва. Важно е да не се дава пример, че на геноцида можем да се съпротивляваме, че можем да се обединим и да се освободим от робството. Жизнено важно е да нямаме надежда за справедливост и да не осъзнаем, че можем сами да се освободим и да потърсим възмездие от пропитите с храчки изтривалки и техните господари. Но вече е късно, нито една изтривалка не е способна да заглуши викът на свободните българи. Така, че върнете се обратно в краката, наместете се ласкаво и продължавайте да поемате нечистотии, хранете се. Още малко.

01 април 2013 г.

 

Вагинална съпротива

Вагина. Разтяга се, поема почти всичко, изтисква го и го изплюва поомекнал, отпуснат и успокоен. На улиците излязоха хиляди протестиращи българи. Гняв, срещу непосилните сметки за ток, парно, горива. Срещу безработицата, глада и липсата на перспектива. Срещу бандата от алчни олигарси, назначените от тях политици и корумпирани магистрати, които откраднаха държавата. Срещу 23 годишният геноцид. Гневните викаха, крещяха, скандираха против всички политически партии от измамата наречена преход. Българите въстанаха срещу системата и потърсиха обещаните  справедливост и възмездие. Вагината ги пое, погълна гнева. Включи на програма изтискване и сега се надява да изплюе обратно поомекналите и отпуснати протестиращи. Обещавачите на справедливост от ГЕРБ подадоха оставка, но продължават да държат юздите. Техните колеги и приятели по бизнес интереси от другите парламентарно представени партии се задъхаха от очакването да поемат щафетата. Гневните българи крещят, че не искат никой от паразитите. Но вагината не чува, тя  изкара в средствата за масова манипулация вагинални социолози, политолози, журналя и всички в хор запяха. “Без партии не може. Без политици не може.”  Иначе казано – без крадци не може, без робовладелци не може. Гневът на българите бил справедлив, ама те не знаели какво искат. Едновременно с проститутките, ни заляха тълпи от политичета със заклинания за по-добър живот. Всички заедно ни къпят, баламосват, сапунисват, масажират. Нали след хубава баня мускулите се отпускат. Странно, сякаш има няколко Българии през последните дни. Една на вагината опитваща се да запази награбеното за 23г. и да продължи грабежа, втора България на неможещите повече да търпят, на нечакащите спасение. На тези, които са разбрали, че могат да извоюват справедливост със собствени сили. На тези, които отказват да бъдат роби. Трета на зяпачите, на зрителите. На страхливците, които изчакват да видят какво ще стане за да знаят чий задник да оближат. Много от близачите мечтаят за справедливост, за по-добър живот, но ако може някой друг да им го поднесе на тепсия, точно пред езика. Има и четвърта България. Къде са нарочените за интелигенция? От тези четвъртите виждам само проститутките защитаващи клиента си. Притичват на прибежки от една телевизия до друга и коментират така сякаш те не са български граждани. Все едно са кореспонденти на чужди медии, държави и народи. Но къде са писателите, музикантите, художниците, артистите, учените…., къде сте полуентелегенти? Къде сте заровили очите си, ушите си? За сърцата ви не питам. Явно ви е добре там, на влажно и топло във вагината.

09 март 2013 г.

 

Цирей по цирей, пук, пук, пук

На 17.02.2013г. замириса на пролет и на свобода. Над сто хиляди свободни българи излязоха по улиците. Протестите започнаха като възмущение срещу фалшивите сметки за ток и достигнаха до справедлив и дълго потискан гняв срещу всички безобразия извършени през последните 23г.. Общонационален протест срещу мизерията в България. Срещу истинските виновници – олигарсите, местните феодали и слугите им – корумпираните политици и магистрати. Против шайката разбойници, които си приватизираха България и превърнаха българските граждани, българските данъкоплатци в крепостни селяни, в роби. Е, на 18-ти робството започна да се разпада. Първият цирей се пукна – хер Флик, финансовият ни министър ни напусна. Но има още цяло стадо циреи за пукане. Те са разпределени в три взаимно свързани групи. Първа група – олигарси и местни феодали. Това са паразитите, които източват нашите пари чрез приватизации-кражби, заменки кон за сопол, комисиони, нагласени държавни поръчки, данъчни измами, монополи….Смучат милиони и милиарди от данъците ни. Имената им ги знаем: Божков, Гергов, Ковачки, Ганчев, Банев, Прокопиев, Вълканов, Минев…. Те назначават втората група – послушните политици. Ролята им е да помагат в грабежите и разбира се сами да се облажват. И да ни манипулират, да ни разделят и настройват едни против други. За целта като истински свински тении са се окопали в законодателната и изпълнителната власти. В партии, чиято единствена идеология е далаверата. Няма българско правителство, което да не е обслужвало интересите на монополи, групировки и всевъзможни други паразити. Като не става въпрос само за депутати, министри, премиери и зам. министри. Съществува орда от шефове на комисии, фондове, дирекции и керемидки. Всички до един се грижат неуморно за това, ние – българските данъкоплатци да ставаме по-бедни, а те, техните началници и чорбаджиите да стават по-богати. Тези две групи червеи са се погрижили за безопасността си. Назначили са  си послушни, зависими, корумпирани полицаи, следователи, прокурори и съдии. Тези от третата група изпълняват функцията на охрана, на инквизитори и в същото време узаконяват геноцида. Заедно, трите групи се наричат мафия, те са виновни за съсипаните здравни, социални и образователни системи. За ежедневните унижения на пенсионерите, за принудителното бягство на младите от България. Свинските черва носят отговорност за страшната безработица и за ужаса на работещите за заплата, с която могат да платят само сметката за ток или парно. Обединеният отбор на циреите ни е вкарал в омагьосаният кръг да ходим на избори и всеки път да избираме някой от тях. Тестето е тяхно, те са ни раздали картите, а и играем по техните правила. Затова 23г. непрекъснато губим. Губим живота си и този на децата си. Губим родината си. Време е да заиграем със свое тесте, ние да раздадем картите. Да ги научим на нашите правила. Не можем да чакаме те да ни донесат справедливост. Да ги спукаме. Нямало пари в държавата, така ли? Българите били най-бедни, така ли? Нека циреите да върнат всички откраднати милиарди, нека им разрушим стройната система основана на тотална и вездесъща корупция. Да си понесат отговорността за назидание на следващите кандидат циреи. Просто трябва да си върнем държавата, тя е наша. Ние сме държавата!

 

Тайната с вечеря

Краят на годината е, време е да се тегли чертата. Да се обобщи постигнатото и да се нахвърлят идеи за следващата година. Времето е банкетно, настроението е приповдигнато. На едно тайно място седнали да похапнат назначените за политически водачи нашенски юнаци. Пръв разбира се взел думата Борисов: Пичове, а добре сте дошли, яжте, пийте и казвайте как ще я караме догодина, че пак идват избори. Доволни ли сте от изминалата година? Да не сме пропуснали нещо? Така като ви гледам, не сте зле, я го вижте Серго как се е налял. Айде давай почни ти. Станишев теглил една усмивка ала Мона Лиза и почнал: Здравейте циркаджии! Всички прихнали да се смеят. Годината беше добра, избраха ме за главен ПЕС, на моята Моника гербаджийските министерства продължават да плащат добри пари, не се оплаквам. По места нашите фирми се напаснаха с вашите хора, озеленяване, асфалтиране и пр., всичко си е както го планирахме. Партията си я държа изкъсо, нищо че отдолу все реват да ме махат, не ме били искали. Провалил съм се бил на 5 поредни избори, ама ще пореват пък ще престанат. Знаете много добре, че за да сме добре всички ние трябва да са доволни тия над нас. Васко, Цеко, Гришата, Христо, Вальо…да не ви ги изброявам, както народеца ги нарича олигарсите. Ха, ха, ха –  дружен смях разтърсва напращялите стомаси. Хубаво стана с Люси и Марио, че ги отървахме. Майната им на европейците, на немците и на ОЛАФ. Аз ще се оправя с тях, нали затова ме пратихте там. Трика с прокурора беше добър, сега тъкмо ще може и да се пошуми около тоя скандал, ще се “поборим” пак с корупцията. Трябва да призная, че на нас не ни стигаше пипето да играем толкова шумно. Харесва ми как се бие тъпана, че уж нещо ново се случва в държавата. Бойко, признавам те и теб и хората ти, много ви бива да обещавате. То не бяха справедливост, па разваляния на заменки, “борба” с корупцията, прозрачност, промяна, чудо. Моля, моля, прекъснал го Мони Сакса, аз на времето като обещах веднъж с години ги държа, като омагьосани бяха. Ако искате мога пак, ама този път за 400 дни да ги оправя. Аре нема нужда, обадил се хидролога Меди. Я аз да ви кажа какво искам. Догодина след изборите ми е време да се включа отново в цирка, стига съм си почивал. Вече нито уискито, нито курвите са ми сладки. Така, че дайте да се разберем как ще делнем баницата за пред балъците. Колко за ГЕРБ, колко за БСП, колко за мен, демек за ДПС де. А и ще вкарваме ли и други статисти за цвят, сини, жълти, пембяни, “патриоти”, избор има. С Мегленчето разбрахте ли се? Тя е наше момиче, проверена е отвсякъде. А и тия мушмороци съдиите и прокурорите, екстра е така, от време на време да бутаме някой от тях в ямата. Профилактично, хем да ни имат страха останалите и да си знаят мястото кучетата – лапат достатъчно, хем от Европата ще ни похвалят, а и раята да погъделичкаме. Аре наздраве и да е доходоносна новата година, ха, ха, ама какви ги говоря. Ясно, че ще е, нали и ножа и баницата и айряна е у нас. Аре!

28 ноември 2012 г.

 

Миш-маш по абсурдистански

На 24.11.2012г. в сутрешното си предаване Кошлуков непрекъснато задаваше въпроса: Как така в България прокурорите и съдиите в различните градове и на различните инстанции постоянно създават парадоксални ситуации? Например – защо прокурорът по делото Сапард Стойчо Ненков  пет минути преди да изтече крайният срок за промени оттегля протеста си срещу Марио Николов и Людмил Стойков, с което обезсмисля работата на цялата прокуратура? Как така за 23г. няма нито един осъден корумпиран политик, нито един осъден олигарх и местен феодал, въпреки стотиците театрално заведени дела? Защо българската Темида е не само със завързани очи, но и с вързани ръце? Кошлуков задаваше подобни въпроси поне сто пъти и все се питаше на глас защо правосъдната система е заприличала на цветарка, хората усещали, че няма справедливост. В разговора участваха  двама известни адвокати по наказателни дела. И тримата се чудеха и се маеха, ама защо така, ама каква е тая работа? Но никой не изрече истината, това което знае всеки български гражданин. Щяло да бъде набеждаване, ако произнесат очевидната истина. Прокурорите и съдиите в България са страстно корумпирани. Тотално обвързани и зависими от икономически групировки и политически партии. Иначе казано те са част от мафията. Срастването на престъпността по високите етажи на властта и кривосъдната система е бетонирано. Това е истината. Но никой не я изказа в прав текст, никой не каза простичката истина категорично, без недомлъвки и заобикалки. Прокурорите имат няколко варианта на поведение. Събират така доказателствата и конструират така обвинението, че то да бъде с очевидни пропуски и нарушения, което дава възможност на съдиите след това напълно законно да оправдаят престъпниците. Правят това съзнателно или срещу пари или след обаждане и натиск от техен началник. По този начин те уж са си свършили работата и в същото време са отървали когото трябва. Прикриват престъпление. Оправдания като лоша квалификация или свръхнатовареност са за дебили. Явно за такива ни имат нас ограбените български данъкоплатци. Вторият случай е обратен, когато им е платено или са им се обадили за да натопят някой неудобен. Тогава те правят и невъзможното, дори измислят несъществуващи неща, съшиват всичко така, че дори и да не издържи в съда, то поне репресиите да са достатъчно тежки и нароченият да бъде съсипан. Защото докато обекта е във властта на обвинението, той е задържан под стража, унищожен е неговият живот и този на неговите близки. Смазан е бизнесът и доброто му име, нанесени са му максимум вреди. Има и трети вариант, отново при поръчка, при него прокурорите и съдиите работят в синхрон, между тях има договорка. При този вариант дори и да нямат нищо срещу обвинения, достатъчно е прокурорите да направят обем от папки и само да твърдят, че вината е доказана. Съдиите си затварят очите, потвърждават думите на прокурорите и раздават осъдителните присъди. В този вариант поръчителят се е погрижил и за прокурорите и за съдиите. При лекарска грешка човекът умира или остава инвалид, лекарите се наказват, всички медии надълго и нашироко тръбят за подобни грешки. Обществото е настръхнало срещу лекарските грешки. При прокурорски и съдийски “грешки” също се убиват хора или те остават инвалиди, но никой не тръби за това. Няма наказани. Медиите подминават ежедневните убийства извършвани от корумпирани прокурори и съдии. Тъй нареченото общество също си затваря очите и само когато някой лично го засегне, когато го поръчат и стане жертва на кривосъдната корумпирана българска система, само тогава започва да пищи. Театрален интерес се проявява единствено в случаите наблюдавани от Европа, като в казуса Стойков-Николов. Някой може да си помисли, че тези двамата са протежета на Първанов. Но това не е съвсем точно. Той е тяхно протеже. Олигарсите и местните феодали са надпартийни, те командват цирка, който за благозвучие се нарича с важни думички като: политическа система, правосъдна система….Борисов, Станишев, Доган, Сакскобурготски и всички останали набедени за политици са изпълнители на главни роли така е, но все пак са само актьори. Те са свързани по хоризонтала помежду си, а по вертикала с кукловодите си. Разбойниците в тоги им слугуват не като магистрати, а като магистралки. Целият този снимачен екип ни прожектира вече 23г. безкраен сапунен сериал. Зрителите поодъртяха, но не помъдряха все се намира някой с насълзени очи да ръкопляска на долнокачественото шоу и жадно да поглъща поредната порция от миш-маш по нашенски, по абсурдистански.

25 ноември 2012 г.

 

Световен конгрес на лъжците

Това е организация обединяваща най-изтъкнатите лъжци в света. Членовете й са разпределени в три категории. Битовите лъжци, за тях лъжата е като чаша кафе на закуска. Тя е вместо “добър ден” при среща. На тях им е невъзможно да казват истината. Те не осъзнават, че лъжат. Не разбират защо не могат да произнесат дори най-простички истини. Ако са в компания и някой им звънне и ги попита сами ли са, ще кажат да. Ако грее слънце ще кажат, че вали. Лъжат за абсолютно всичко: какво са яли, пили, с кого са се срещали, говорили, какво са чули и видели, какво мислят и усещат, правят го с лекота, съвсем непринудено. Патологичното им състояние ги е обсебило напълно, в живота им няма нищо друго освен безкрайна спирала от лъжи. Общото между тях е, че го правят безпричинно, неосъзнато и непрекъснато. Втората категория членове на организацията са професионалните мошеници. Бандити от всякаква порода, които мамят по принуда. Работата им е такава. С измамите си печелят пари и си хранят семействата. Използват лъжите само служебно. С близките си са искрени и дори изпитват удоволствие от честните взаимоотношения помежду си. С най-голям респект в организацията се ползват членовете на третата група. Политици, магистрати и висши държавни ръководители. Доказани експерти, издигнали в култ всичко, което по един или друг начин може да се определи като лъжа. Тези виртуози съчетават в себе си уменията на първите две групи. Притежават природният талант на конвенционалните лъжци и професионализма на измамниците. Еднакво добре се справят в индивидуалните рейдове и в масовите мероприятия. За пример са тези, които са откраднали най-много и са облъчили най-голям брой хора. За да се измерват по-лесно постиженията им измамените са подредени в политически партии. Има обаче и такива капацитети, които лъжат цели народи. В организацията “Световен конгрес на лъжците”  членуват повече страни отколкото в ООН. В ръководството й съвсем естествено са избрани ударниците, лъжците на всички лъжци. Любопитен факт е, че през последните двадесетина години големите шефове винаги са от една малка страна в югоизточна Европа – България. Причината е в умело наложеното явление наречено от науката “очакване на щастливото бъдеще”. Излъгани са всички без изключения, от пеленачета до столетници. Уникалното е, че “очакването” е превърнато в начин на живот, при това никой не очаква нищо от себе си, на измамените не им идва на ум, че могат сами да направят нещо. Не, те очакват да бъдат спасени отвън, отвътре, откъдето и да е. Доверили са се напълно на управляващите ги, тоест на ръководителите на “Световен конгрес на лъжците”.

07 октомври 2012 г.

 

Разбойници

Много приказки се изговориха през последните 20 години за прехода, за приватизацията-кражба, за заменките, за фалитите на банките, за каквo ли не. Обаче никой нищо не казва за приватизираните, за отдадените на концесия български градове.

Никой нищо не казва, нито прави срещу шайката бандити, които успяха през последните 20 години да си приватизират цели градове. Държавата е абдикирала, върнали сме се в Средновековието, а може би още по-рано, във времената на градовете-държави. Реално няма никаква централна власт в градове като Бургас например, макар че ситуацията е аналогична във всеки български град. Местният феодал, управлявал 12 години, е събрал толкова много власт, че може да управлява следващите 12 години, без да е кмет. Боляринът си е изградил собствени структури – има си всичко – собствена полиция, свои следователи, прокурори, съдии. Има си клика от бизнесмени, т.е. хората, допуснати през годинитe да се правят на такива. Има си свои журналисти и адвокати. Има си, разбира се, и свой наместник, който да управлява държавата-град. На бургаския феодал наместникът е бивш милиционер. Той, разбира се, се е погрижил за своите мутри, не може държава без бандити. Никога нищо добро няма да очаква хората в България, докато държавата не си върне контрола върху градовете-държави. Това не става с поставянето на отделни личности, те бързо се продават, тях ги купуват, притискат, поставят в зависимост и те стават поредното име, което симулира, че прави нещо. Необходимо е да се почисти из основи всичко и на всички нива, няма друг начин. Да, тази задача изглежда невъзможна – това означава, че няма бъдеще за България. Точно поради това за 22 години 2 милиона българи избягаха от страната, без да вникват толкова дълбоко в нещата. Инстинктивно, а може би са си направили проста сметка, че нивото на доходите на българските граждани ще се изравни с това на западните след сто години. И са се сетили, че надали ще успеят да дочакат светлото бъдеще. Хората искат да живеят нормално, да могат да отгледат децата си, нищо повече. Горката България, по-лошо е от турско робство. Разграбиха я, разграбват като за последно. След тях – потоп. Разрухата трябва да бъде спряна. Но няма кой да го направи. Унищожено е всичко, в това число и моралът на обществото. Не случайно „всички са маскари”. Липсата на вяра е удобна за грабителите. Ако случайно някой идеалист като последен мохикан се опита да направи каквото и да било срещу изградената стройна система, той бива унищожаван по всякакъв начин, изтриван, смачкван. Да не би да се прокрадне у хората надежда, че те могат да живеят по-добре в собствената си страна. Хората не трябва да имат надежда, вяра, те трябва да знаят, че това е положението и нищо друго не съществува. Почти като в комунизма – не те пускат да пътуваш на Запад, да не би да видиш, че има нещо друго. Че има и алтернатива. Роби в продължение на 45 години, роби и сега, още 22 години.

1 април 2011 г.

 

Бургаският цирк

Бургас. Ах, този град-държава, нещо се случва в него. Арестуваха шефа на Административния съд. Прехвърлил на майка си някакъв имот и се опитал да го продаде. Имало и фалшиви документи. Въпросът е попречил ли е той на някой или някой има нужда от неговото място? Защо си задавам този въпрос?

Ами защото в Бургас има много съдии, прокурори, следователи, полицаи, държавни и общински чиновници, които би трябвало да са на една заплата. Но показват финансови възможности и заможност сякаш получават заплатите си от 1000 години. Много пъти съм писал колко е лесно да се провери имотното състояние на роднините им. И още – Бургас е малък град-държава, от затворен тип – тези, които трябва да знаят, знаят всичко за всеки с години назад. Обаче гарван гарвану око не вади. Спомням си – като малък ме водеха на циркови представления. Смеех се от сърце. И сега се смея, гледайки Бургаския цирк. Смехът ми е предизвикан от това, което знам за зависимостите в Бургас, и от това, че и много други хора знаят. И кукловодите, и куклите, дори част от публиката е в час как стават фокусите и циркаджалъците. Ах, този град-държава Бургас. Циркът продължава. Шоуто трябва да продължи.

1 април 2011 г.

 

Три вида правосъдие в България

Да, в България има три вида правосъдие. Първото засяга тези, които са откраднали два буркана туршия и са получили 1-2 години ефективна присъда. Второто правосъдие засяга тези, срещу които се изпълнява частна поръчка, някой задължително трябва да бъде осъден. В този случай и прокурорите ще поискат 15-20 години ефективна присъда, и съдиите ще отсъдят горе-долу толкова. Нали поръчителят си е платил за услугата, защо държавните чиновници да не си докарат по нещо към заплатата. Третият вид правосъдие пак е, когато прокурори и съдии изпълняват частна поръчка, но за да оправдаят някого. Точно това трето правосъдие се наблюдава в делото срещу Христо Ковачки. Самите прокурори са поискали само 5 години лишаване от свобода при положение, че държавата пряко е ощетена със 16-17 милиона лева. Съдиите, забележете, признават за виновен Ковачки. Но му дават условна присъда. Какво илиза – ако откраднеш нещо за 200-300 лева, ще попаднеш в затвора за 2-3 години. А ако откраднеш 16-17 милиона лева от държавата България, нейните, държавните служители ще ти простят с условна присъда. При това и съдиите са доволни, и прокурорите са доволни. Това е само един пример за третия вид правосъдие в България. Ясно е, че, за да има само един вид правосъдие, трябва да си внесем прокурори и съдии от чужбина. На нашите никой няма да им разреши да бъдат независими. И те хранят семейства, и те са хора. Същото е и в политиката. За да има българска политика, насочена към добруването на българския народ, трябва да си внесем политици от чужбина. Звучи парадоксално, но е истина. А докато продължаваме да търпим самозабравилите се наглеци, ще има три вида правосъдие. Едно за отчитане на дейност, второ – за да натопиш когото трябва, и трето – за да извадиш когото трябва. И защо изобщо се разказват вицове за катаджиите, че били корумпирани, че заплатите не са им нужни, защото си докарват допълнителни доходи? А къде са вицовете за българските магистрати или те имат имунитет срещу народния хумор? Можем да им се посмеем поне, не че им пука. Но смехът е здраве, поне здравето ще ни остане.

19 април 2011 г.

 

Кукли на вериги

Българските прокурори, съдии, следователи, полицаи?

Защо на вериги, а не на конци? Конците може да се скъсат и някоя кукла да прояви собствен живот.

А веригите са направени така, че, докато е жива, куклата си остава кухо, безволево нещо. Да сте чули някой български прокурор, съдия, следовател, полицай да стане и да разкаже това, което всички знаем или се досещаме за зависимостите, за начините, с които им слагат веригите, за ролите, които ги карат да изпълняват, за кукловодите? Не, и няма да чуем, по-скоро някоя кукла да получи масивен инфаркт, пътен инцидент или да бъде здраво натопена и дискредитирана до такава степен, че, каквото и да каже, всичко да се неглижира. И така, какво става зад кулисите? Първо, на всеки новичък актьор, за да попадне в системата, му е необходима връзка, протекция. Второ, вече влязъл в театралната трупа, всеки нов е прикрепен към наставник, пряк ръководител, висшестоящ, отговарящ за неговото кариерно развитие. И тук има два варианта. Този, който остане честен – ще му трябват години, за да се издигне. И обратно – куклата, която доброволно се е закачила на веригите, светкавично се издига и получава повишение. Например, полицай става следовател, следовател – прокурор, районен прокурор – окръжен, и т.н., като за изкачване на следващото стъпало е достатъчно да се справят с един случай, поръчан от кукловода, тоест неговия наставник, пряк ръководител, който е минал през същия път. Всяка послушна кукла, издигайки се, става и кукловод.

Но колкото и да расте, винаги си остава кукла.

Най-добрите стават шефове на апелативен, окръжен, районен съд или прокуратура, тях ги избират носителите на ОСКАРИ от Висшия съдебен съвет. Носят се легенди, че са достатъчни 7 гласа за такъв избор и си има твърда тарифа. Това е само единият вид зависимост, кариерният. Но това далеч не е достатъчно – за да има пълно спокойствие, се налага куклите да бъдат обвързани допълнително. Например на хомосексуална основа, или им се дават различни благинки като държавни и общински имоти на символични, промоционални цени. Техни роднини изненадващо бързо се замогват. Организират се различни мероприятия като ловни излети, почивки и други подобни, обилно гарнирани с алкохол и проститутки. После се оказва, че някоя от куклите –кукловод от по-висш ранг, притежава частна видеотека със записи от тези дружески почивки. Има си и профилиране – едни са прикрепени към автокрадците, други – към наркотрафика и пласьорите, трети – към търговията с плът и проституцията, четвърти – към имотната мафия, и т.н. Системата е стройна, машината е добре смазана. Непрекъснато има нови попълнения от желаещи да влязат в театъра, наречен правоохранителна и правораздавателна системи. Разбира се, темата е много по-голяма и обширна.

Така че допълнете всичко, което съм пропуснал.

Или пък ще направя цяла поредица на тази тема, като във всеки материал ще отделям повече време и ще разглеждам по-конкретно взаимовръзките кукли-кукловоди. Освен това всяка театрална постановка си има и сценаристи, режисьори, продуценти и други творчески личности, които неуморно, по 24 часа в денонощие се грижат за родната култура. Пардон, за родното правоохраняване и правораздаване. Как сладко звучи, а? Те си се охраняват и си раздават правата, един на друг. Пазят се да не се окапят, да не си изцапат дрешките. Един на друг си забърсват потеклите лиги. Защото много, ама много е сладко да папкаш, като си наместник на Бога, нищо че си кукла на верига.

20 април 2011 г.

 

„Бургаско правосъдие” ООД. Европейски шамар за Бургаското поръчково кривосъдие

На 19.04.2011 г. излезе новината, че за пореден път България е осъдена в Страсбург. След повече от 10 години двама журналисти – Катя Касабова и Божидар Божков, най-накрая получиха справедливост. И то от Европа, която ги оправдава и защитава срещу Бургаски съдии, които преди години са погазили всякакъв вид правни норми и са приложили специфичното Бургаско право. Осъдили са журналистите за това, че те са извадили на бял свят в свои публикации Бургаски далавери. Десет години ходене по мъките. Десет години битки срещу корумпирани Бургаски магистрати. Слава Богу, журналистите са издържали и са победили, което си е цяло чудо. Защото логиката на „Бургаско правосъдие” ООД е проста и безпощадна – да си изпълнят поръчката, а пък дали след 10 години Европа ще поправи тяхната „грешка” не ги вълнува. И най-важното – те, Бургаските магистрати, не носят никаква лична отговорност за нищо. Да не говорим за морална, ясно е, че не им пука, че унищожават хора. Те не носят никаква финансова или административна, какво остава за наказателна отговорност. А би трябвало. Редно е за техните безобразия да не плащат българските граждани – данъкоплатци, редно е те да не могат да упражняват повече тази професия, редно е да отговарят и в наказателен порядък и те самите да понесат строгостта на закона. Например за опит за убийство, защото какво е да знаеш, че ще унищожиш нечий живот и семейство и да го направиш с ясно съзнание. Ясно е, че докато те не започнат да носят персонална отговорност, Бургаското кривосъдие ще продължи да работи на пълна пара. В Бургас всеки властимащ може да си поръча когото и да било. И той да бъде смазан чрез държавната машина. Кога ще има справедливост и за корумпираните магистрати, и за поръчителите? Кога ще се прекрати тази порнография, наречена Бургаско правосъдие? Кога Бургаското право ще престане да бъде упражнявано в този извратен стил поръчител-изпълнител-жертва? Докога куклите и кукловодите в Бургас ще колят и бесят когото и както си поискат? Защо трябва да чакаме справедливост от Европа? Ами ако жертвите не издържат, ами кой ще върне годините мъки на семействата на жертвите? Разбитите съдби? Защо тези престъпници не носят персонална отговорност? Кой може да изчисли нанесените щети на цялото общество заради обезверяването, заради подронването на Българската държавност? Крайно време е да се направят законодателни промени. Крайно време е да си понесат отговорността за всички разбити и унищожени съдби. Слава Богу, че сме в ЕС. Тук, в България, никога нищо не би се променило. Твърде силни са зависимостите между куклите и кукловодите.

Слава Богу, че Бургаското правосъдие не е последна инстанция. Тези журналисти са светъл пример, че „Бургаско правосъдие” ООД може да бъде победено.

И ще бъде побеждавано! Борете се, търсете си правата – има видовден! В конкретния случай изпълнителите са ясни – две съдийки от „Бургаско правосъдие” ООД. А кои са поръчителите? И за тях трябва да има видовден. Те не бива да остават скрити и безнаказани. Участниците в „Бургаско правосъдие” ООД – и изпълнители, и поръчители – трябва да си получат заслуженото. Те не са над закона! Те не са наместници на Бога! Те не са последна инстанция.

И слава Богу!

24 април 2011 г.

 

Приказка за лешоядите с добри сърца

Лешоядите се събират и му изкълвават очите, разкъсват му плътта, парче по парче, изяждат го. След това се оригват и казват: тоя дори не беше вкусен, я да опитаме следващия.

И така, имало едно време един кмет, започнали при него всеки ден да идват разни хора с разни предложения. Всеки имал различни идеи, но едно било общото – всеки предлагал рушветче. Кметът с добро сърце помагал, помагал, взимал, взимал, но един ден при него дошъл чичко милиционер и му казва. Не си прав, кмете, не се прави така, като идват при теб хората, ти по-добре им казвай – я отидете при добрия чичко милиционер, и аз ще взимам от твое име и ще си делим, защото ти вече не смогваш на рушветите, кога ще работиш, я виж как си се напрегнал. И започнали двамата другари да помагат на хората, единият ги препраща, другият взима рушветчетата и всичко си вървяло по мед и масло.

Обаче апетитът идва с яденето и една вечер, след тежък трудов ден, изпълнен с много тежки моменти, тежки в буквалния смисъл (пачките пари тежат), двамата работохолици седнали да пият по една турска ракия.

И от дума на дума си казали – защо ние двамата сме толкова пасивни, защо чакаме хората сами да идват при нас, дай да почнем да се оглеждаме, ние да потърсим хора, които имат нужда от нас да им помагаме.

И започнали двамата юнаци да търсят, да намират и да помагат на хората. Намирали бизнесмени, на които бизнесът им натежавал и те им го взимали, да не се мъчат… Намирали хора с повечко пари и им помагали да се избавят от тази тежест. Трудили се неуморно, без почивен ден, толкова много хора с проблеми, а пък те с тези добри сърца не можели да гледат безучастно как хората се мъчат. Обаче работата станала толкова много, че се наложило пак да почнат да умуват юнаците как да се справят. И добрият чичко милиционер, понеже бил високо интелигентен, казал. Я, кмете, да си привлечем в нашата дружина верни другари, които да ни помагат, че работата е много и не смогваме. Кметът добродушно се съгласил, нали всичко което правим, го правим за хората, казал той. Кажи какво си намислил? Ами какво, ще привлечем в нашата юнашка дружина мои авери милиционери, те пък ще докарат техни следователи и така нататък, прокурори, съдии и др. В крайна сметка, всеки ще помага с каквото може, важното е да има мир и разбирателство в града, нали за тяхното благо работим. Ти, кмете, ще дадеш някой и друг обект на когото трябва, някое и друго жилище и, изобщо ти си с голямо добро сърце, ще помагаш на хората. Полицаите, следователите, прокурорите и съдиите, нали са наши съграждани, трябва да им се помага. Те пък, когато се наложи, винаги ще защитават интересите на добрите хора, тоест нашите. Можеш да звъннеш на някой големец в столицата да помогне с назначаването на наши момчета, където е необходимо. И така ще си работим спокойно и задружно, ще помагаме на хората, ще облекчаваме техните болки, да не мислят за бизнес, да не се притесняват за парите си. Хората трябва да са спокойни, има кой да мисли за техните пари, жени и деца, има кой да се грижи за тях. Нашата сговорна дружина ще им взима всичко. Те да си гледат живота, стига са се мъчили тия бедни хора. А пък най-уморените ще ги пращаме на почивка в ареста или в затвора. Речено-сторено, изпълнили юнаците всички задачки, които си поставили. Взели си даже и журналисти, нали добрината трябва да се популяризира. Нали хората трябва да знаят къде могат да бъдат комплексно обслужвани. И така работили дълги години, на много хора помогнали, много майки зарадвали, много бащи от щастие не издържали и се самоубили. Ах, тези добри хора, с големи добри сърца. Няма свършване тяхната доброта. Безгранична е тяхната обич към хората, техните пари, жените им и децата им.

И как беше, лешоядите се събират…

2 май 2011 г.

 

Държавата срещу Народа

На 18.05.2011 г. г-жа Маргарита Попова – министър на правосъдието, изрази ясно мнението си, че е против персоналната отговорност на прокурорите. Водещите на сутрешния блок в една от националните телевизии не разбраха защо. Изпаднаха в недоумение. Сигурно очакваха да чуят това, което всички български граждани знаят, че е крайно време всеки сам да носи отговорност за постъпките си. Единственият аргумент на г-жа Попова бе, че магистратите са представители на държавата?! Страхотна логика?! И така, представителите на държавата допускат персонални грешки или изпълняват частна поръчка, вследствие на което потърпевшият от техните действия осъжда България в Страсбург. И българските данъкоплатци плащат от джоба си тяхната грешка. Плащат им заплатите и премиите. А прокурорите и съдиите продължават да раздават кривосъдие, без да се притесняват от нищо. Уникална ситуация. Дори децата в България разбраха, че борбата срещу бетонираната корупция не трябва да се води само на думи. Ясно е, че борба няма. Инспекторат, МВР, ДАНС или някоя нова организация са безсилни. Практиката го доказва вече 22 години. В тези институции също работят представители на държавата. И да има някакви пориви за справедливост, винаги се намира по-високостоящ началник, който да натисне и прикрие всичко. По една проста причина – и те са част от „Българска корупция” АД. Организираната престъпност и корупцията са в Държавата. Основните им стълбове са прокурори и съдии. На тях се крепи цялата сладка, безнаказана и недосегаема схема на лично обогатяване за сметка на разграбената и съсипана България. Моралните ценности в обществото са подменени изцяло. Всеки, който има пари и власт, може да си купи свой личен представител на държавата. Какво да се направи? Решение има, трябва да се проведе референдум, да се направи подписка, необходимо е ние, българските граждани, да поискаме законодателна промяна с ясна цел – всеки български магистрат да носи персонална отговорност. Но не само да плати от джоба си сумата, определена в Европейския съд, а и да му се отнемат правата. Да му се забрани да бъде представител на държавата. Защото парите няма да ги уплашат, те изкарват много повече, а и делата се точат поне 10 години. През това време той е натрупал пари, коли, имоти и е съсипал Бог знае колко човешки съдби. Идват избори, интересно е коя партия ще се нагърби с тази задача. Но не със симулации, а с истински дела и енергия нещата да се променят. Не го ли направят, е ясно, че положението ги устройва и само искат да се докопат до баницата. Да си купят акции от „Българска корупция” АД. Беззаконията на представителите на държавата от „Българско кривосъдие” ДНБ (дружество с неограничена безотговорност) трябва да се прекратят. Знаем как да го направим. И ясно ще си проличи кой от кои е. От отбора на неотговорните, безгрижни, супернагли представители на държавата или от отбора на обезверените, измъчени и съсипани български граждани. ВРЕМЕ Е НАРОДЪТ ДА СЕ САМОСЕЗИРА!

21 май 2011 г.

 

Договореният мач

Годината е 2011, идват избори, местни и президентски. Волен Сидеров съска срещу ГЕРБ, негодува, размахва заканително юмручета.

Годината е 2009, идват избори, парламентарни. Сидеров размазва словесно ГЕРБ, обижда и нарича Бойко Борисов с всякакви нелицеприятни думички. Такива, че никой, който поне малко има чувство за собствено достойнство и чест, не би простил. Става чудо, парламентарните избори отминават. Бойко прощава, а Волен започва да мяучи. Да величае и ласкае този, когото до вчера е оплювал. Малко по-рано от устата на неуморния оратор се сипе огън и жупел срещу тройната коалиция на Станишев, Сакскобургготски и Доган (тримата българи).

Връщаме се в 2011 г., изцепките на бореца Сидеров предизборно се усилват. Ясна работа, събира си електората. Гласоподавателите трябва да си припомнят образа на бореца за правдини. Леко се е позацапал от подмазване.

Стига хронология. Малко въпроси. Кой български гражданин би си позволил да нахлуе с агитката си в редакцията на вестниците 24 часа и Труд, да заплашва и показва мускули, да повтори набега, но вече в сградата на съда? На кой български политик, след като е толкова страшен и опасен за правителства, в които е и хлябът, и ножът, няма да му се случи нищо? Освен симулации, че ще му се потърси отговорност за това или онова прегрешение (насаждане на расова, етническа и верска омраза, склоняване към лъжесвидетелстване). Какво става? Какво да става? Това което е, това е истината. Мачът е договорен и то отдавна. Допълнителни въпроси. Дали договореният мач е дело само на играчите на терена? Или зад тях стои треньор – български гражданин? А кой притежава треньора и отбора, дали не е някоя чужда ръка?

Често срещано явление във футбола. Кой управлява българските играчи политици? Кой им казва кого, къде и как да фаулират? И още – възможно ли е случката пред джамията в София и срамотата в БНР да е разузнаване по време на боя? Да се пробва реакцията на обществото? Възможно ли е чуждестранният собственик на треньора и сборния отбор от български политици от различни партии да има по-дългосрочни планове за българското първенство? Какви са плановете? Няма да ви отнемам удоволствието да потърсите отговорите сами. Ще напиша правилните отговори в следващ материал. Приятно забавление.

24 май 2011 г.

 

Милиционер, кмет и Господ

Хубава лятна вечер, седят си нашите стари познати – милиционерът и кметът, пийват и си бъбрят. Милиционерът посръбва турска анасонлийка, а кметът си налива от една каничка добре охладено бяло винце с нарязани парченца плодове. Мезват по мъничко юнаците и си припомнят какви подвизи са вършили. Как са помагали на хората. Как са се грижили за бизнеса им, за жените и децата им. Унесени в сладки приказки, не забелязали как на тяхната маса седнал Господ. Ти пък кой си? Попитали го те. Не ме ли познахте? – отвърнал им Той. Спогледали се другарите и му викат – няма значение кой си, каквото и да искаш, парите ги даваш напред. Аз съм Господ. Втрещили се другарите, навели се един към друг и милиционерът казва на кмета. Ей на тоя, ако може да му откраднем бизнеса, колко ли паркинги и гаражи ще има? Ами градинки и паркове?, мдаа, ще падне озеленяване, добавил кметът. Ще трябва да направим още наши фирми за асфалтиране, няма да смогнем. Виж какво, ще дам задача на нашите момчета полицаи, следователи, прокурори, съдии, ще му скроим нещо.Размечтали се юнаците, вдигнали глави и гледат – пак са сами на масата. Викнали келнера и го питат. Абе ти не видя ли, имаше един тук с нас – къде се дяна? Тръгна си и каза да ви дам сметката, заповядайте. Ситни капчици пот избиха по челата на другарите.Погледнаха сметката и милиционерът казва на кмета.Спокойно, ще намерим някой баламурник да я плати.

/следва продължение/

5 юни 2011 г.

 

Истинска история или плюни ме за да те плюна

Зад високи стени, скрити от хорските погледи, в китно дворче от няколко декара, под навеса на хладинка си седят десетина приятели. Дългата маса е отрупана с чаши, бутилки, мезета. Жега, приятелите се охлаждат с ракийка, мастичка, биричка, уискита, винца. Безалкохолните са ледени. Няма музика, няма жени. Приятелите си говорят. Жегата е предизборна. Около масата са се събрали първенци – представители на различни партии. От ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, НДСВ, СДС, ДСБ и др. Има и (независими) представители на организации с нестопанска цел, еколози, знаменитости, които не са обвързани политически. Приятелите не си говорят за футбол, те подготвят медийните си изяви, правят графици. Чувам – аз утре ще отида в телевизията (х) и ще те обвиня, че си откраднал знаеш какво, това дето ти го вадя всеки път. Ти след два дни ще отидеш за право на отговор и ще ми го върнеш, че аз съм крадец… – Заслушах се в други двама. – Стига бе, стига с тия фесове и фашисти, изтърка се, дай да измислим нещо ново. – В единия край на масата се водеше дружески спор, като приятелите уточняваха думичките, с които да се наричат един друг в някакъв вестник, щели да дават интервюта. Вариантите бяха – боклук, мърша, пияница, кретен, малоумник, дегенерат. Последната им се стори тежка, нямало да я разберат хората, замениха я с педераст. Други двама си обясняваха как трябва единият да даде публично обещание, че, ако гласуват за него, той ще осъди втория за далаверите му. Това с обещанията се хареса на седналите до тях и те решиха, че ще се кълнат да оправят това, да построят онова, договориха се и за крайните срокове за изпълнение на обещанията. Ей така, между две отпивания. – Слушах, слушах и не издържах, вдигнах един тост за приятелството и ги питам – да няма скрита камера, какъв е тоя цирк? Най-авторитетният мезна, пийна и ми казва. – Ти какво искаш – да кажем на електората, че сме приятели? Хората гласуват, за да се мразим, да се плюем, да обещаваме. Това им харесва, нали трябва да ги мобилизираме, да си съберем гласовете. Омразата ги разделя и едновременно с това ги сплотява, обаче всеки в своя отбор. Айде, пий и се учи. – Изтрезнях.

23 май 2011 г.

 

Възмутените раздавачи на справедливост

Наводнения, пожари,земетресения, глад, безработица. Безумни здравна,социална и образователна системи.Убийствени  цени на лекарства, ток, вода, парно,бензин. Ежедневни публични скандали бъркащи в мозъка. Караници между социолози,журналисти,политици,еколози,олигарси и още, и още.Трудно ми е да се сетя кой с кого не се е дърлял в пряк ефир. И всичко това обилно полято със сос от безсмъртна корупция и кънтящо безхаберие. Тази картина не е апокалипсис по холивудски сценарий, това е нашето българско настояще.Колкото и да не е за вярване,истина е. Ей в това си живеем. Как живеем е съвсем друг въпрос. Ако някой си мисли, че нищо не може да се добави към тази манджа с грозде, бърка. Станахме свидетели на нещо невиждано – съдии и прокурори протестират срещу Висшия Съдебен Съвет. Според раздавачите на справедливост било непростимо да се унижава съдия. Това заявиха те по повод уволнението на съдия Тодорова от ВСС. Недосегаемите богоподобни служители на Българската Темида излязоха на улицата без тоги, чисто голи, така както изглежда всеки простосмъртен и протестираха срещу себе си. Защото ВСС е такъв какъвто е заради тях. Защото  години наред мълчат за безобразната корупция в съдебната система. Виждат и знаят конкретно кои техни колеги използват везните на Темида  единствено за да измерват тежестта на пачките пари. Знаят,но мълчат.Мълчат,завиждат и мечтаят и тях да ги подкупват. И те да си купят нова кола,къща ,апартамент. А правосъдието? Майната му на правосъдието. Важна е печалбата. И какво излиза? Непростимо било да се унижава съдия,но е напълно простимо да се унижават редовите български граждани. Не само, че е простимо да се унижават, ами направо се гаврят с данъкоплатците. Не стига,че им плащаме заплатите,но  им плащаме и  “грешките” като осъдят заради тях България. Възмутени били доблестните магистрати. Нещо не се сещам за нито един от тях да се е възмущавал, когато негов колега изпълнява поръчки, осъжда без доказателства и унищожава невинни хора. Не помня да е имало и възмутени, когато след тлъст рушвет опъват чадър над убийци, рекетьори, сутеньори, трафиканти и други подобни техни любими клиенти. За последните 23 години магистратите се превърнаха в разбойници в тоги. Сами си признават свенливо, че системата им е пропита от корупция. Но това е простимо. За представителите на българското кривосъдие няма проблем, че във всеки град самите те са част от организираната престъпност, няма от какво да се смущават, те са над закона. Те са закона! А на кого да се оплачем от безчинствата им ние безправните? На кого да кажем, че не ни интересуват техните вътрешни боричкания за власт. ВСС  по тази причина-забавени дела трябва да уволни две трети от наличния състав, защо уволниха само шефката на съдиите,съдия Тодорова? Драпането до по-големите рушвети ни се представя като акт на справедливост. Не ни вълнуват вашите вопли за независимостта на съдебната система. Това са пълни глупости, за каква независимост може да става дума, след като представителите на кривосъдието се избират на квотен принцип от парламент, президент, от олигарси и местни феодали. Само много нагли, самозабравили се лъжци  може да си повтарят приказката за независима съдебна система или ярко изразени шизофреници с неизлечимо раздвоение на личността. Знаем си, че сте зависими и знаем как да ви излекуваме. Като отпадне член 132 от Конституцията, осигуряващ ви безнаказаност за извършени от вас престъпления. Когато започнете лично да носите отговорност, финансова, административна и наказателна,тогава ще се освободите.Вие възмутените зависими и корумпирани прокурори и съдии, ще се преобразите – ще станете честни и справедливи. Не се плашете не е чак толкова лошо, а и за нас ще е по-добре, ще изчезне абсурда за ваши престъпления да осъждаме в Европейските съдилища пак себе си, няма ние да ви плащаме безобразията. Та, за какво сте възмутени, че не разбрах?

14 юли 2012 г.

 

Престъпността е полезна. Но за кого?

Защо въпреки многобройните служби и огромния държавен ресурс насочен за борба с престъпността тя продължава да е бич за обществото ни? Как така все не можем да се справим с нея? Прастара е истината, че за всичко си има причина. Както за съществуването на даден проблем, така и за справянето или несправянето с него. И задължително някой някъде получава облаги от статуквото. Престъпността най-общо се разделя на две основни части. Битова – конвенционална и организирана, по високите етажи на властта с мощни корупционни схеми. Двете части са взаимно свързани. Колкото по-силна е корупцията, колкото повече се източват парите на българските данъкоплатци в джобовете на олигарси и местни феодали подкрепени от корумпирани от тях политици, магистрати и други държавни чиновници, толкова по-силно се разгражда социално-икономическата система. Разбива се здравеопазването, образованието, увеличава се безработицата, доходите остават мизерни. Населението обеднява. Изчезват необходимите условия за развитие на малък и среден бизнес. Всичко това води до ескалация на битовата престъпност. С отнемането на възможностите за достоен живот се освобождава поле за действие на завистта, злобата, гнева, насилието. Вярно е, че борбата срещу конвенционалната престъпност се води най-добре с правилни финансови и икономически мерки, не с полицейщина. В същото време несправянето с всепоглъщащата корупция и бандитизма, вихрещ се по високите етажи на властта обезсмисля всичко. Би било прекрасно да се справим с престъпността или поне да я сведем до минимум. Логично е да се предположи, че това е цел към която се стремим всички. Но не е така, престъпността е изгодна. Тя е полезна за някои български граждани и точно затова процъфтява. Без нея олигарси и местни феодали няма да могат да си строят голф игрища, няма да имат хотелски комплекси, частни самолети, яхти и др. Без приватизация-кражба, заменки, нагласени обществени поръчки, комисиони, контролирана контрабанда и финансови измами, бейовете няма да могат да си тъпчат търбусите. Парите ще отиват по предназначение – обратно в социалната сфера, в икономиката, тоест ще стигат до тези, които са ги създали – до данъкоплатците. Без престъпността ще бъдат много разстроени корумпираните политици. Те няма да могат да продават влияние. Няма да имат възможността да служат на чорбаджиите с яхтите и самите те да се облажват. Ще бъдат много тъжни всички министри, техните заместници, директори на фондове, дирекции, управления и т.н. Няма да могат да крадат държавни пари, слугувайки и изпълнявайки задачите поставени им от агите от първите две групи. Горките, ще останат на една гола заплата. Без престъпността ще страдат и корумпираните полицаи, следователи, прокурори и съдии. Те няма да могат да защитават грабежите извършвани от посочените по-горе три групи заинтересовани. За прикриването на престъпленията, за чадъра който са опънали над извършителите им, те получават огризките. Както верните кучета ги хранят, така е и при тях, доволните стопани им подхвърлят по някой и друг апартамент, вила, земя….все такива огризки. И кучетата пазачи пазят, пазят разбойниците да могат да безчинстват необезпокоявано. Престъпността е сладка. Самото й съществуване е изгодно за целия държавен апарат. Тя служи като плашило и като средство за допълнително източване на пари уж за борба с нея. Много е удобна и за отвличане на вниманието на хората. Престъпността е измислена, организирана и осъществявана от бейовете и техните слуги и се охранява от кучетата пазачи. Тя се подхранва, отглежда се, за нея се грижат. Ясно е, че битка срещу нея няма. Да не са луди да се борят срещу себе си? Фрази от рода на: “мерки за борба с корупцията” и “борба с организираната престъпност” и др., съвсем скоро ще бъдат заменени с “мерки за обгрижване на корупцията” и “подпомагане на организираната престъпност”. Това е и в синхрон с друга хитова дума повтаряна като мантра от папагалите шамани – прозрачност. Къде по прозрачно? Всичко е ясно, остана само да се добави като национален празник денят на престъпността. Има кой да му се радва.

26 август 2012 г.

 

Депутати без заплати

Депутати остават без заплати, защото не са изпълнили предизборните си обещания. Звучи като заглавие на фантастичен филм, но е истина. Разбира се това чудо не застрашава българските народни любимци. Случило се е в САЩ , 120 Калифорнийски депутати остават без пари. Веднага искам да ви успокоя, че подобно жестоко отношение е немислимо в България. И то по такава причина. Ние нашите депутати си ги обичаме. Не си били изпълнили предизборните обещания, голяма работа. Ами по тази логика вече 23 години не трябва да получават заплати. Много важно, че ни лъжат непрекъснато , свикнали сме им. Американците не разбират, да лъжеш, да се правиш че работиш, да не изпълняваш обещанията си не е лесно. Това си е работа при това тежка. Как да ги оставим без трудовите им възнаграждения. Трудят се българските депутати с пот на челото. Погледнете как ожесточено спорят в парламента. Какви остри битки водят помежду си. Медийно се разкъсват един друг. Не е лесно да си купуваш все нови и нови коли, апартаменти, вили. Бачкат здраво нашите момци и моми. Е, заради тяхната работа в България става по-зле. Не можем да си платим сметките за ток, вода, парно. Не можем да си купим лекарства. Не можем да купим достатъчно храна да нахраним децата си. Не можем да намерим работа. Много неща не можем. Всъщност какво ли можем? Но да спрем заплатите на чорбаджиите няма да стане. Как така робите ще надигат глас срещу господаря си. Нека си ни лъжат, нали сме живи все още. Кретаме, свързваме двата края някак си. Ако ги ядосаме може и по-лошо да стане. Да откажат да ни управляват. Тогава кой ще ни даде месечните подаяния? Кого ще обвиняваме за собственото си бездушие и раболепие? И кой ще ни лъже? А не, ние не можем без нашите любими депутати, нека си ни лъжат още 23 години. Тъкмо им свикнахме.

28 август 2012 г.

 

Проституцията в България е уредена конституционно

Да се разреши ли проституцията в България? Страната ни щяла да се превърне в секс дестинация! Ауу, колко страшно! Не знам какво толкова ни плашат с това. Кое му е лошото? Още повече, че ние и сега сме си номер 1 в проституцията, при това официално признати. България е най-корумпираната държава в ЕС. А какво е корупцията – проституиращи държавни служители. Караш си колата, спираш при катаджията купуваш услугите му за 20 – 30 лв. Различава ли се той по нещо от магистралките? Тарифите им са еднакви, работното им място – също, само униформите им са различни. Плащаш на кмета и общинските съветници, за да гласуват правилно по твоята точка и получаваш удоволствие от това, че работата ти става. Пак толкова щастлив си като платиш, като ти стане и като те обслужат в някой публичен дом. Ако си по-богат можеш да си поръчаш и по-лъскава проститутка, ще ти я пратят където кажеш и ще прави каквото поискаш. Точно, както са готови на всичко разните му там шефове на агенции, фондове, програми и други подобни засукани държавни куртизанки. Правят всичко, каквото си поръча клиента и то с усмивка, направо ще повярваш, че те обичат. Доиска ли ти се елитна проститутка, си поръчваш министър, зам. министър или депутат. Струват по-скъпо, но пък те връткат с различни допълнителни фокуси. Екстрите са много. Има и такива проститутки, които се наричат индивидуалки. С тях се договаряш без посредници, обикновено те рекламират услугите си по сайтове. Гледаш, четеш, избираш, уточнявате подробностите и готово, нямаш грижи – облекчен си. Като при следователи, прокурори и съдии. Само дето индивидуалките-магистрати не са си направили сайт за да рекламират услугите си. Иначе тарифите и услугите им са изключително разнообразни. За вкарване, за изкарване, за досъдебно производство, за съдебна фаза, за пълна програма…Важното е клиентът да остане задоволен. След като сме признати за най-корумпирани, логично е, че сме секс дестинация. Всички приказки да се узакони ли проституцията са безпредметни. В Конституцията е записано, че индивидуалките-магистрати не носят персонална отговорност, нито наказателна, нито административна. Така че, какви са тия глупави дебати и чесане на езици? Член 132 от Конституцията на Република България оправя всичко. Вижте го члена.

02 септември 2012 г.

 

Българските управници са пакостници и забраванковци

Българските управляващи са като малките деца, всеки ден обещават да не правят повече бели, но на следващия ден обещаното се забравя и отново се правят същите пакости. Децата порастват и наистина започват да държат на думата си. Родните велможи, обаче са във вечно детство. Годината е 2009, парламентарни избори. Идват новите спасители от ГЕРБ с нови обещания. Да бъдат по-справедливи от предходните правителства, по-честни, да накажат за грабежите Станишевата триглава ламя. Обещаха да се справят с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта. Заклинанията за възмездие, справедливост и честност бяха поредната сламка, за която се хванаха избирателите. Годината е 2012, организираната престъпност е по-организирана от всякога, корупцията процъфтява. Обещанията са забравени. Заливат ни ежедневно с празнословие и дребнотемие, промиват ни мозъците. Умело се заобикалят неизпълнените обещания и причините за тяхното неизпълнение. А те са две, олигарси и конституция. Корупцията е закрепена и узаконена конституционно в чл. 132 – съдии, прокурори и следователи не носят персонална отговорност за “грешките” си. А би трябвало, откъде накъде българските данъкоплатци ще бъдат осъдени в Страсбург да плащат удоволствията на корумпираните магистрати. Безнаказаността им ги задължава да взимат подкупи и да изпълняват частни поръчки. Всеки може да си купи магистрат – бизнесмени, политици, олигарси, държавни чиновници пазаруват редовно. Служителите на Темида не носят наказателна и гражданска отговорност и тъй като и те са хора и те искат да имат вили, апартаменти, коли, да осигурят децата си, се принуждават горките да служат вярно само на този, който плаща повече. Това прекрасно устройва кастата олигарси и местни феодали и техните слуги – политиците. Българските политици се назначават от бейове като Златев, Божков, Ганчев, Гигов, Батков, Банев…, и естествено робите служат на господарите си. Хвърлят щедри лъжи-обещания към избирателите и защитават интересите на агите. Затова не се развалиха заменките, ощетили България с осем милиарда. Станишевото правителство ги осъществи, Бойковото правителство обеща да ги развали, но забрави. Олигарсите печелят всички търгове и държавни поръчки. Те прибират огромни комисионни от консултантски услуги при всяко вдишване и издишване на държавната администрация. Техните банки и медии се подкрепят с държавни пари. Това е картинката, уж политици, магистрати и всички държавни чиновници трябва да са слуги на народа, но всъщност обслужват себе си и бейовете за сметка на данъкоплатците. И ако на дечицата прощаваме, защото са малки и ги възпитаваме, то управляващите никак не са малки. Но пак вечно им прощаваме и изобщо не ги възпитаваме. Съответно, те продължават да се правят на малоумници и забраванковци. Не са виновни децата, родителите са виновни, че са абдикирали от своите отговорности.

05 септември 2012 г.

 

Кълвачите, вълците и животинките

Винаги съм се питал, кои са журналистите в гората? В нашата гора това са кълвачите. Чукат неуморно и с някаква си тяхна морзова азбука разпространяват горските новини. От известно време те се разделиха на лагери и групички. Започнаха информационни битки помежду си. Дори поведоха лични войни. Кълвач срещу кълвач. Такова чудо не сме имали. Всеки ден някой от новинарите прелита до чуждо дърво и започва яростно да изчуква новини за стопанина му. Всички горски жители сме изпаднали в потрес, толкова ли намаляха червейчетата? Освен да водят глобални войни и индивидуални заяждания в нашата гора има и кълвачи под прикритие. Прикритите кълвачи успяха да направят това, което кой знае защо не вършат тези, които отговарят за безопасността ни. Ще попитате кой ни охранява? В нашата гора ни пазят вълците. Та, тези замаскираните кълвачи успяха да покажат какво става по време на избори. Разбира се на най-ниско ниво, дреболия. Но интересното е, че вълците и това не правят. Не че не знаят какво става, но им е забранено да се бъркат в изборната търговия. Не им е разрешено да си навират муцуните в работите на големите хищници. Всъщност, вълците служат на хищниците като верни псета. А нас всички останали животни в гората ни пазят, скъсват ни от пазене. За да се оправдае огромния брой кумчо вълчовци, съответно парите които се отделят за поддържане на глутниците, в гората ни действа специален закон – всеки е виновен до доказване на противното. По този закон ежедневно десетки и стотици мишки, зайци, кокошки и др. биват малко изяждани. Сладкопойни чучулиги, правещи се на кълвачи удобно отразяват леките форми на смърт. Статистически родните вълци ни пазят добре. Даже много добре, според самите тях. Е, от другите европейски гори ни критикуват, че най-големите зверове остават безнаказани. Но, както се казва кучетата си лаят, вълците вият, а царете на гората се облизват. Така си живеем в нашата гора. Задружно. И най-важното, всички сме пазени, заровени под тонове гниеща шума, да не би някой да подаде глава и да потърси отговорност от истинските виновници за опустошаването на гората ни. Строго се охранява новината, че зимата отдавна е свършила. Кълвачите са наблюдавани да не изчукат, че е време горските обитатели да се пробудят. Нека спят животинките, нека дремят. Интересите на господарите на гората са гарантирани.

08 септември 2012 г.

 

Ах тези прокурори,живи да ги ожалиш

Доживяхме в България да арестуват прокурор за корупция. Държавният обвинител от гр.Шумен Румен Пенев е заловен с получен подкуп от 21 000 лв. Той, който би трябвало да пази интересите на държавата, да бди за правата на гражданите, се оказа че си докарва по няколко заплати с нарушаване на законите. Неговият арест е истинско чудо. Публична тайна е, че прокурорите взимат подкупи за да изкарат някой от ареста, за да смотаят дело, да допуснат “грешки” въз основа на които да бъде оправдан подсъдимия. Прокурорите взимат рушвети и за да не образуват дела, тоест пазят когото трябва. Който им плати те си го охраняват. Като казуса с Тонко Фотев, почетния консул на Русия в Бургас, вече четвърта година районна прокурорка отказва да образува досъдебно производство срещу него за блудство, въпреки указанията на ОЯП, АПБ и ВКП. В историята ни има и други подобни чудеса на арестувани подкупни прокурори. Лесно е да се изброят. Прокурор Ангел Дончев от ВКП е изнудвал колега за 20 000 евро, за да прекрати проверка. Осъден е на 3 г. условно на първа инстанция. Прокурор Боян Тошев от ВКП, обвинен за взимане на 30 000 евро подкуп, за да “помогне” за назначаването на районен прокурор. Тошев го оправдават. Защо са толкова редки случаите на арестувани подкупни прокурори? Въпреки, че 80% от тях считат рушветите за нещо което им се полага. Затова и самите те плащат за по-добро свое назначение. Колкото по-високо в йерархията, толкова повече и по-големи подкупи ще получават. Понякога се случва някой да бръкне в канчето на колегата си. Да забрави да се отчете на благодетеля си и други подобни нарушения на трудовата дисциплина. Е, такъв разбира се ще бъде наказан. Не им е нужен в отбора на държавното обвинение. Като във всеки отбор и тук е много важно да умееш да работиш в екип. За да назначат районен прокурор се плаща 30 000 евро, а колко е тарифата за окръжен, за апелативен? В Бургас например се носи мълва, че за шеф на Апелативна Прокуратура сумата е 300 000 евро. Излишно е да се пита защо се плащат такива пари. От заплата няма как да се изкарат. За тези наивници, които си мислят, че хванатите подкупни прокурори ще понесат тежко наказание, което ще има и възпираща роля срещу подобни престъпления. Обяснявам: Районният Шуменски прокурор е обвинен за търговия с влияние по чл.304 б от НК, предвиденото наказание е до 6 г. затвор или до 5000 лв. глоба. Иначе казано, за да не вкарват с години престъпници в затвора, за да може статистически да има високи нива на престъпност. Тоест, за да не останат полиция, прокуратура и съд без работа. Блюстителите на реда се оставят да бъдат корумпирани и самите те се превръщат в престъпници. Но в редките случаи на откъсване на опашката на гущера, тях ги грози условна присъда, а може да се разминат и само с глоба, при това смешна. Всъщност, в интерес на прокурорите е да има висока престъпност. Колкото повече престъпници, толкова повече подкупи. Безумие е да се мисли, че ще се справят с престъпността, да не са луди. Напротив, това е най-големият им страх, да няма бандити. Ужас, откъде ще дойдат парите за апартаменти, къщи, вили, коли, луксозни почивки? Ами децата им как ще учат в чужбина? Кошмар! Сърцераздирателно е като гледам репортажи по телевизията как прокурорите обясняват за “успехите” си срещу престъпността. Мъчат се хората. Тази мъка ги е направила виртуози. Вместо да колят прасето, те само режат пържолки и го оставят да се храни, след време пак си отрязват месце, колкото им е необходимо и отново го пускат. А то, престъпното прасе е еволюирало, там където стражите на закона са рязали, всичко си му зараства. Ето това е майката природа, и прасето цяло и прокурорите нахранени.

09 септември 2012 г.