Archive for April, 2013

–

Ха, ха, ха. Простете ми, но не мога да спра да се смея. Вече съм в затвора от около две седмици. Поръчителите на скалъпения процес срещу мен – блудникът Тонко Фотев, прикрит като почетен консул на Русия в гр.Бургас и бившият депутат от Руската Дума, мутрата Гудков би трябвало да са щастливи и да се успокоят. Техните слуги, корумпираните прокурори и съдии на три инстанции отказаха да направят ревизия на ООД-то и ме осъдиха за присвояване и безстопанственост, нищо че няма доказани липси!!! Поръчител и палачи „победиха”, нали така? Ето, аз съм зад решетките, осъден на 9 години строг режим. Фотю, Гуди и проститутките им би трябвало да са доволни. Но става нещо много странно. Блудникът Фотев, вместо да си пийва турската ракия и да се наслаждава на мезетата прави смешни ходове. Продължава да торпилира с телефонни обаждания, смс-и, мейли, коментари… Дори се изявява лично като медийна звезда и плюе, храчи. Блудникът неистово се мъчи да отблъсне всеки човек, който ме подкрепя или просто всеки, принципно застанал на страната на справедливостта. Фотко се опитва да измести фокуса на моя протест срещу корумпираната шайка кривосъдници, това е ясно.

Както си се смеех неудържимо и се замислих. Защо все пак сивият кардинал на Бургас продължава с простотиите си? Замислих се и се сетих. Защото го е страх! Всичките глупости ги върши от страх да не влезе в затвора. Да, точно така. Въпреки, че неговата прокуратура е опънала здрав чадър над плешивата му глава, има мноого голяма вероятност почетният консул на Русия в гр.Бургас, бившият милиционер Тонко Фотев да влезе в затвора за блудство.

Според решение на СГС от 17.01.2012 г., което не подлежи на обжалване и протест, Тонко Фотев действително е извършил блудствени действия с една от доведените ми пет дъщери, като при това я е заплашвал, че ще унищожи семейството ни и ще ни изсели от Бургас. В същото това решение на СГС ясно е записано, че само съд може да прекрати образуваното срещу него досъдебно производство, което услужлива районна прокурорка от Бургас – Милтиядова удобно е позамразила още от 2010 г. В края на този материал прилагам линк към това решение на СГС, а също така и две извадки от него, които документират страховете на блудника.

В паниката си Фоти прави грешки. Как ще си обяснят зрителите на една уж „патриотична” телевизийка от Бургас, че от екрана открито защитават блудника. Нали идват избори, телевизийката си има и партия, ще се бори за гласовете на честните български граждани. Е, да де, ама нещо не се връзва. Излиза, че ТВ-то от Бургас и партията ѝ застават на страната на доказан със съдебно решение блудник и го бранят, като свой роднина. Каква ли мега причина би могла да ги накара, да ги принуди да си вкарат такъв автогол? Точно преди избори, когато убеждават и зомбират потенциалните си привърженици в своята „патриотичност”, да поемат защитата на блудника. Какво ще си кажат зрителите, членовете на партията и симпатизантите, след като прочетат решението на СГС от 17.01.2012 г. Дали тези хора, които са наистина честни и жадуват справедливост, ще се зарадват да разберат, че са в един отбор с гнусния Тонко Фотев, извършил подробно описаните блудствени действия. Какво става? Такива глупости не се вършат преди избори, нали? Единственият възможен отговор е, че блудникът Тонко Фотев е скрит собственик на ТВ-то, чорбаджия в сянка и за да спаси кожата си от затвора е готов на всичко.

Ха, ха, ха – пак се смея. А бре, Фотко, що се притесняваш? И да ти вкарат в съда в Бургас досъдебното произдовство, нали всички кривосъдници са твои хора. От какво се шашкаш толкова? Може и медал да ти дадат за блудството! Аха, сетих се. Алчното ти мустаче се тресе – явно услугите няма да са безплатни.

Тоню, блуднико ненаказан, не се коси, ще ти мине! Ела при мен в затвора. Е, турска ракийка няма да мога да ти сервирам, ама карай. Не дръж на дреболиите! Взимай багажа и дим да те има тук, при мен! Чакам те!

Решение на СГС, 17.01.2012 г.:

http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=1733050

Извадки от текста на решението:

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване:……………..

Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия й орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството й и ще ги изсели от гр. Бургас.

В тази връзка и по повод възражението на частното обвинение, че е налице прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство, водено срещу частния тъжител Фотев за блудство с подсъдимата Качарава, което е задължително за съда, следва да се направят някои уточнения. На първо място, следва да се отбележи, че няма данни цитираното постановление за прекратяване да е било надлежно връчено на пострадалата, с оглед евентуалното упражняване на правото й на жалба, съгласно разпоредбата на чл. 243,ал. 3 НПК, което представлява и пречка пред влизането му в сила. На следващо място, следва да се отбележи, че прокурорските постановления не влизат в сила, т.е не придобиват стабилитет, докато не бъдат потвърдени от съд. Този извод се налага от коректния прочит на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 НПК, съгласно която по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, а неговите писмени указания са задължителни за тях, като упражняването на това процесуално право не е обвързано със срок и условия и пречка пред упражняването му представлява единствено произнасяне на компетентен съд, който е потвърдил постановлението на долустоящия прокурор. Предвид всичко гореизложено, не могат да бъдат възприети доводите на повереника на частния тъжител /Фотев/, че постановлението за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 2542/2009 г. на Бургаска Районна Прокуратура има задължителна сила за съда в производството по настоящото дело. Следва да се отбележи, също така, по повод доводите на повереника, че, при откриване на престъпление от общ характер, съдът е следвало да изпрати делото в съответната прокуратура, че в настоящото производство съдът проверява единствено истинността на изложените твърдения, т.е. изследва обективното наличие на деяние, във връзка с exceptio veritatis, а не се произнася по наличието на престъпление (доколкото там се изследва и субективният елемент на деянието)…..

Ивайло Зартов, 13 април 2013 г.

–

Опаа…Имаме новини в студиото. Който си мисли, че живеем в Абсурдистан, бърка. Нищо, че у нас пенсиите са по-малки от сметките за парно. Нищо, че можем да се разболеем само тогава, когато имаме фул макс от направления, пътеки и лимити. Който си мисли, че живеем в Бандитостан, също греши. Независимо, че ни управлява шайка разбойници – олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпирани политици и магистрати. Тия дни осъзнах, че всъщност живеем в Дебилостан. Години наред аз и моят защитник – адвокат Шопова искаме да се направи ревизия на фирмата „Инглиш вилидж”ООД. И винаги, и на трите инстанции ни бе отказвано. Нямало нужда, според кривосъдниците. Това, разбира се, изобщо не им попречи да ме осъдят за присвояване и безстопанственост. Сега се дръжте здраво:

Викнаха ме на рецепцията на хотела и ми връчиха документи от НАП Бургас. За по-малко от секунда имах смешна надежда, че това е ЧУДОТО, че най-после сме чути и ще се направи ревизия на фирмата. Но се оказа, че в Дебилостан няма чудеса. Тук всичко е закономерно дебилно. Само съвършени, завършени дебили биха тръгнали да правят на мен, на физическото лице Ивайло Зартов ревизия за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. Защо ли? Ами защото вече ми направиха такава ревизия за срока до 01.01.2008 г. и 5 години назад. Между другото, точно тези 5 години са времето, в което съм бил управител на „Инглиш вилидж”ООД. Така че:

Първо:  Вече си имам ревизионен акт. Любопитно е, че поръчковите кривосъдници на блудника Тонко Фотев не го взеха под внимание… Ах да, сетих се защо! Не им върши работа. В ревизионния акт се вижда, че дарителските ми акции, благотворителността съм вършил с мои пари, не с „откраднатите милиони”.

Второ:  На 28.06.2010 г. разбеснелият се блудник Тонко Фотев разпореди да бъда арестуван. Това, че следователите и прокурорите излъгаха, че съм нарушил мярката „Парична гаранция” е друга опера. В случая е по-важно, че от 28.06.2010 г. съм арестуван за 6 месеца. След това – за  2 години и 3 месеца в домашен арест и след това плавно доплувах до хотела с якото име „Затвор”.

Любопитно  ми е кои са дебилите, които в протеста ми, когато си отрязах пръста са седели на ушите си. И в протеста, и в годините на съдебния процес винаги съм искал ревизия на фирмата, за да се види има ли, няма ли присвояване и безстопанственост. В Дебилостан са тръгнали да ми правят на мен ревизия, а на фирмата – „няма нужда”. В Дебилостан ако ще да си режеш по пръст на ден, на дебилите им е все тая. Въпросът е, дали дебилът-блудник Тонко Фотев е издал тази дебилна заповед на слугите си. Или тук вече самата дебилна система се опитва да ми направи нещо в повече от четата на блудника. И в двата варианта е мега дебилно!

А бе, дебили, как не разбрахте, че съм неуязвим за вашите дебилизми. В творческа командировка съм. Мен не ме занимавайте, по-добре потърсете там сред вас в Дебилостан някой полудебил, който да се сети, че има осъден управител на ООД за присвояване и безстопанственост, без да има ревизия на самата фирма и без доказани липси.

Но в Дебилостан чуваемостта е кофти. Ето ги имената на преките изпълнители на поредната дебилна идея: Пламен Иванов Георгиев – главен инспектор по приходите; Таня Христова Стойнова – старши инспектор по приходите. Чия ли дебилна заповед изпълняват? – На блудника Фотев, на шефа на НАП Краси Стефанов, кандидат дупетат от ГЕРБ, или на някой от корумпетата – политици?

Всъщност, без значение е … В Дебилостан – дебили много! Та това е новината – РЕВИЗИЯ ЩЕ ИМА, ама не тази чаканата, исканата, а някаква дебилна…

Ивайло Зартов, 16 април 2013 г.

–

Имало едно време една чудно хубава държава. Но я сполетяло природно бедствие. Не били гигантски скакалци, опустошаващи всичко по пътя си. Нападнали я четири стада тлъсти свини. Превърнали приказната страна в кочина.

Първото стадо тлъсти свини се наричали олигарси и местни феодали. Огромните им незатварящи се зурли поглъщали всяко красиво кътче, всяка живинка. В ненаситните им търбуси пропадали заводи и фабрики, гори и плажове.

Второто стадо тлъсти свини се наричали „назначени за политици”. Застанали плътно до първото стадо и активно им помагали в храненето. Оформяли вкусните хапки във вид, удобен за консумация. Самите те също имали завиден апетит. През определени периоди започвали да грухтят помежду си, симулирайки разногласия.

Третото стадо тлъсти свини от корумпирани прокурори и съдии обикаляли около първите две и ги охранявали. С острите си глиги разкъсвали всеки, дръзнал да наруши храносмилането. Зависими от първите две стада ядяли не само подхвърлените остатъци от трапезата им, но дори и лайната им. Освен охранителни функции изпълнявали и роли на чистачи.

Четвъртото стадо тлъсти свини от висши държавни чиновници, оглавяващи стотици фондове, комисии, агенции и пр. хранилки, излапвали всяка новосъздадена трохичка още в зародиш.

Четирите стада тлъсти свини унищожавали прекрасната страна ден след  ден, година след година. Алчните мутри смазвали всичко, що диша по пътя си. Гранясалите им копита стъпквали всеки кълн съпротива. Апетитът им бил безграничен. Естествено, който плюска без мяра, сере без мяра. Зловония притиснали страната. Това принудило тлъстите свини да си назначат парфюмеристи. Въоръжили ги с микрофони и камери и ги пуснали в кочината да разпръскват благоуханни слюнки – за чалга певици, за обещавачи на справедливост, за водещи дизайнери на шинели и ролята им в армията на СССР… Парфюмеристите покривали вонята с тонове дезинформация, а когато се наложело яростно защитавали стадата тлъсти свини. Отровните им храчки се вливали в набелязаните жертви и ги убивали. Тлъстите свини били доволни. Тежки пластове сланина избутвали малките им сърчица към задниците им. Годините опустошаване на държавата и превръщането й в кочина, довели до промени във външния вид на свините. Те имали само огромни глави със зейнали пасти и огромни задници. Кочината била ужасяваща. Смрадта – дива. Разнесла се и по съседни близки и далечни държави… – Спрете! Почистете се! Не може така! Ужас! Срамота!

Но кожите на тлъстите свини били непробиваеми за молби, предупреждения и съвети. До тях не достигали и стенанията на измъчените жители. Нищо не ги трогвало. Свините тлъсти и парфюмеристите се страхували само от проглеждането на поробените от тях. От обединяването им. От прозрението, че сами могат да извоюват свободата си. Сами да накажат алчните, самозабравили се производители на лайна. Да престанат да чакат мечтаните справедливост и възмездие и да ги наложат сами.

Историята за превръщането на прекрасната държава в кочина все още не е дописана. Дали наведените ще се изправят и ще си върнат красивата родина и живота си тепърва ще се разбере…

Ивайло Зартов, 6 април 2013 г.

–

Нали знаете, че като умрем не ни разпределят само в рая или в ада. Всеки човек през живота си е вършил и добри, и лоши неща и затова периодично сме ту в райската кръчма, ту в казана. И аз така, след поредното пържене, се оказах в райската градина. Намерих кръчмата, седнах, взех менюто да разгледам какво предлагат райските готвачи. От пиле мляко, обърнах се, менюто безкрайно и пълно с вкусотии. Реших да попитам някои от сервитьорите дали имат това, което ми се хапва. Огледах се, тичат между масите келнери, ама всичките едни такива засукани, мазни. И униформите им едни такива странни. Алени тоги и черни тоги. Бре, викам си тия ми приличат на прокурори и съдии. Невярващите ми очи се опулиха. Гледам ги как тичат между масите, носят чинии със салати, ястия, мръвки…бири, вина, ракии, отсервират празните съдове, бършат маси и столове, подреждат и се усмихват на всички клиенти.

–          Келнер! – Мигом при мен се спря един чернотогест.

–          Какво ще обичате, избрахте ли си?

–          Я кажи, келнерите защо носите тия странни дрехи?

–          В райската кръчма все магистрати сервираме. За нас това е престоят тук. Повечето време сме в ада, а като сме тук мъкнем, чистим, сервираме и чакаме рушвети, бакшиши

–          Чакай, в менюто не видях цени, като не плащаме сметки как ще даваме нещо за вас. Нали за клиенти на кръчмата всичко е безплатно?

–          Така е, но ние прокурори и съдии сме си свикнали да изпълняваме поръчки, свикнали сме да живеем от подкупи, бонуси, „подаръци” и пр. И точно в това е божественият замисъл. По цял ден да слугуваме, но този път безплатно. А и преди служехме на олигарси, местни феодали и политици, а сега – на обикновените хора. Преди само присъдите ги праскахме „в името на народа”. Ха-ха, не вървеше да изписваме имената на поръчителите, я. Как си представяш да осъдим например управител на частна фирма – ООД за присвояване и безстопанственост и на трите инстанции, да му откажем да направим исканата от него ревизия и вещите лица да заявят, че няма липси. А какво да напишем най-отгоре, в името на народа, разбира се. Не върви да е в името на почетния блудник Тонко Фотев и мутрата Гудков, нали. На поръчания му хакнахме 9 години строг режим и туйто, такава беше поръчката. Като казах поръчка, та се сетих… Какво да ти донеса за хапване и пийване?

Слушах словесната диария на бившия съдия и се чудех как не ме позна. Поръчах бутилка вино и агнешко печено, но преди да се врътне го засякох:

–          Познаваш ли ме? Изобщо как е при вас корумпираните магистрати, помните ли жертвите си?

–          Виж какво, захили се кривосъдника  – никога не ни е било грижа кой ще изяде хурката, нали поръчителите са си платили. Важно е тях да помним. Защото може пак да ни станат клиенти. А и аз бях върховен съдия, поръчки много, напрежение си е. Хайде, отивам да ти донеса поръчката и не се сърди, ако си от жертвите. Нищо лично, само за пари и кариерно развитие работим ние. В ИМЕТО НА НАРОДА! Ха-ха-ха…

Чернотогестият се врътна с гръб и отдалечавайки се, продължаваше да се залива от смях.

Ивайло Зартов, 4 април 2013 г.