Archive for November, 2012

Деветима жители на градчето Малко Лапане вчера взели та си раздали по 7000 лв. бонуси на човек. Сладури, направо да ги изпапкаш. В същото време на жителите на Дърдонково им се обяснява, че са в криза. За тях не само, че няма бонуси. Няма заплати, няма изобщо никаква работа. Малкото щастливи дърдонковци, които имат някаква  работа, получават такива заплати, че като ги вземат и им иде веднага да си платят погребението. Ама то и за това не им стига. Тия, малките лапачи са от една махала, викат й  “Комисия по дискриминация”. Всеки месец се “скъсват” от бачкане за по 3500лв., ама бонуса в двоен размер, няма да се излагат я. Спомням си миналата година отново в Малко Лапане пак си раздаваха бонуси по махалите, явно това при тях си е традиция. Само че тогава бяха в други махали – “Здравна каса”, “Агенция по вписвания” и др.. Като гледам какви хилядарки си раздават малките лапачи и се питам в Голямо Лапане какво ли става. Леле, там сигурно бонусите почват от сто хиляди нагоре и стигат до десетки милиони. За големите обаче няма кой да ни каже, траят си отражателите на новини. Мани, мани. Живеят си и едните и другите лапачи. А в Дърдонково е вечна криза, като ледена епоха. Само студ, глад и неплатени сметки. Колкото повече гледам как живеят в трите градчета, толкова повече ме обземат смесени чувства. От една страна се чудя на алчността и наглостта на лапачите, от друга страна ме изумява тъпотията и търпеливостта на иначе трудолюбивите дърдонковци. Нима не виждат, че всяка година по това време бонусите, които си раздават в Голямо Лапане и Малко Лапане всъщност са откраднати от Дърдонково. Толкова ли е трудно да се сетят, че ги ограбват. Година след година, всичко което са произвели те и техните родители, лапачите си го преразпределят. Самите лапачи никога нищо не произвеждат, те са като паразити, само чакат наготово баламурниците да платят данъци и хоп – бонусче. Както се казва, с плавно движение на ръката и с произнасяне на магическите слова всички данъци от славното и героично Дърдонково плавно и безвъзвратно се превръщат в бонуси за ненаситните чревни инфекции от Голямо и Малко Лапане. Тарикатите пък, като посъберат няколко бонуса ги превръщат в къщи, вили и лимузини. Големите лапачи лапат по яхтите си, летят с частните си самолети и тн.. Трапезите им се огъват от вкусотии. По същото време в Дърдонково на масите само дърдонки. Ей така дружно си живеят всички. До края на годината със сигурност ще изскочат още новини за раздадени бонуси и какво от това – нищо. Ще се пошуми, яко ще се псува под юргана  и ще отмине. Догодина пак ще се повтори същото. За едните криза, а за другите бонуси. Ако го разкажа това чудо на някой няма да ми повярва, то не е и за вярване. Самоубийственото търпение на донорите от Дърдонково е легендарно. Знаят какво става, знаят кой и как ги ограбва, но въпреки това не правят абсолютно нищо. Предпочитат да се дърлят помежду си, да се карат за дърдонки докато подаряват своя живот и този на децата си на червеите от Голямо и Малко Лапане. Ама пък и аз какво съм се зачудил, че нямало пари за пенсии, за лекарства, за детски…, то за кое по-напред? За бонуси на лапачите или за хората от Дърдонково?

–

На 24.11.2012 г. в сутрешното си предаване Кошлуков непрекъснато задаваше въпроса: Как така в България прокурорите и съдиите в различните градове и на различните инстанции постоянно създават парадоксални ситуации? Например – защо прокурорът по делото Сапард Стойчо Ненков  пет минути преди да изтече крайният срок за промени оттегля протеста си срещу Марио Николов и Людмил Стойков, с което обезсмисля работата на цялата прокуратура? Как така за 23 г. няма нито един осъден корумпиран политик, нито един осъден олигарх и местен феодал, въпреки стотиците театрално заведени дела? Защо българската Темида е не само със завързани очи, но и с вързани ръце? Кошлуков задаваше подобни въпроси поне сто пъти и все се питаше на глас защо правосъдната система е заприличала на цветарка, хората усещали, че няма справедливост. В разговора участваха  двама известни адвокати по наказателни дела. И тримата се чудеха и се маеха, ама защо така, ама каква е тая работа? Но никой не изрече истината, това което знае всеки български гражданин. Щяло да бъде набеждаване, ако произнесат очевидната истина. Прокурорите и съдиите в България са страстно корумпирани. Тотално обвързани и зависими от икономически групировки и политически партии. Иначе казано те са част от мафията. Срастването на престъпността по високите етажи на властта и кривосъдната система е бетонирано. Това е истината. Но никой не я изказа в прав текст, никой не каза простичката истина категорично, без недомлъвки и заобикалки. Прокурорите имат няколко варианта на поведение. Събират така доказателствата и конструират така обвинението, че то да бъде с очевидни пропуски и нарушения, което дава възможност на съдиите след това напълно законно да оправдаят престъпниците. Правят това съзнателно или срещу пари или след обаждане и натиск от техен началник. По този начин те уж са си свършили работата и в същото време са отървали когото трябва. Прикриват престъпление. Оправдания като лоша квалификация или свръхнатовареност са за дебили. Явно за такива ни имат нас ограбените български данъкоплатци. Вторият случай е обратен, когато им е платено или са им се обадили за да натопят някой неудобен. Тогава те правят и невъзможното, дори измислят несъществуващи неща, съшиват всичко така, че дори и да не издържи в съда, то поне репресиите да са достатъчно тежки и нароченият да бъде съсипан. Защото докато обекта е във властта на обвинението, той е задържан под стража, унищожен е неговият живот и този на неговите близки. Смазан е бизнесът и доброто му име, нанесени са му максимум вреди. Има и трети вариант, отново при поръчка, при него прокурорите и съдиите работят в синхрон, между тях има договорка. При този вариант дори и да нямат нищо срещу обвинения, достатъчно е прокурорите да направят обем от папки и само да твърдят, че вината е доказана. Съдиите си затварят очите, потвърждават думите на прокурорите и раздават осъдителните присъди. В този вариант поръчителят се е погрижил и за прокурорите и за съдиите. При лекарска грешка човекът умира или остава инвалид, лекарите се наказват, всички медии надълго и нашироко тръбят за подобни грешки. Обществото е настръхнало срещу лекарските грешки. При прокурорски и съдийски “грешки” също се убиват хора или те остават инвалиди, но никой не тръби за това. Няма наказани. Медиите подминават ежедневните убийства извършвани от корумпирани прокурори и съдии. Тъй нареченото общество също си затваря очите и само когато някой лично го засегне, когато го поръчат и стане жертва на кривосъдната корумпирана българска система, само тогава започва да пищи. Театрален интерес се проявява единствено в случаите наблюдавани от Европа, като в казуса Стойков-Николов. Някой може да си помисли, че тези двамата са протежета на Първанов. Но това не е съвсем точно. Той е тяхно протеже. Олигарсите и местните феодали са надпартийни, те командват цирка, който за благозвучие се нарича с важни думички като: политическа система, правосъдна система….Борисов, Станишев, Доган, Сакскобурготски и всички останали набедени за политици са изпълнители на главни роли така е, но все пак са само актьори. Те са свързани по хоризонтала помежду си, а по вертикала с кукловодите си. Разбойниците в тоги им слугуват не като магистрати, а като магистралки. Целият този снимачен екип ни прожектира вече 23г. безкраен сапунен сериал. Зрителите поодъртяха, но не помъдряха все се намира някой с насълзени очи да ръкопляска на долнокачественото шоу и жадно да поглъща поредната порция от миш-маш по нашенски, по абсурдистански.

–

Всеки, който е гледал култовият филм “Матрицата” ще разбере лесно за какво става дума. Но и да не си го гледал можеш да видиш очевидното. Живеем в България. Държавата се управлява 23г. от олигарси и местни феодали като Божков, Златев, Гергов, Гигов, Банев, Прокопиев, Минев и много други познати имена. Те си назначават контролирани от тях политици и магистрати. Обрастват с лиани от храненици – държавни служители, директори на агенции, фондове, служби, службички и тн. Всички изброени, заедно ограбват и изсмукват държавата, тоест нас българските данъкоплатци. Създаденото от нашите родители, от нас и от нашите деца се прелива в джобовете на кукловодите и послушните им кукли. Чрез приватизации-кражби, заменки, източване на предприятия, данъчни измами, нагласени обществени поръчки, комисиони, контрабанда….Резултатът е 2 млн. българи избягали от матрицата, контролирана мизерия за останалите в нея, съсипани здравна, социална и образователна системи. В същото време “матричарите” трупат стотици милиони, строят си хотели и голф игрища, купуват си яхти, лимузини, палати… Как работи българската матрица? Отборът на смукачите контролира милионите български граждани. Целта е да се запази награбеното и да се продължи ограбването. Използват се различни методи, техники и практики. Разделяне по партии, по съсловия, по раси, по каквото и да е. Използват се естествени, съществуващи различия, но се създават и изкуствени. Само по себе си разделянето не върши работа, затова се добавя насъскване. Група срещу група, всеки срещу всеки. Омразата е канализирана, тя е насочена, но достига само до поставените за политици Костов, Сакскобурготски, Станишев, Борисов..Никога до тези, които са над тях. Манипулирането се извършва чрез медиите. Те са собственост на смукачите или са поставени изцяло под тяхна власт. Периодически се излъчват глобални обещания като: “ще ви оправим за 800 дни”, “справедливост”, “възмездие”, “законност”. Непрекъснато се хвърлят обвинения към предходните корумпирани играчи и заплахи, че ще бъдат наказани. Борбата с престъпността и корупцията по високите етажи на властта се води на ниво мазе и все не може да достигне дори до първият етаж. Как да се самонакажат? Не става, няма го в програмата. Дезинформацията се лее от всички страни. Цените на лекарства, на горива, храни, услуги...са едни от най-високите в света. Непрекъснато ни се набива в мозъците как се грижат за намаляването им, толкова пъти ги “намаляваха”, че се създаде усещане как благородните монополисти работят на загуба. Мизерните доходи някак остават встрани от основните теми. Симулирането на изпълнение на предизборни обещания се подсилва с много празни приказки, камуфлажни акции и безкрайни бури в чаша вода. Известната схема “морков и тояга” работи с пълна сила. Реален морков  обаче няма, твърде алчни са манипулаторите. Подават се само надежди за нещо и някога, което щяло да се случи. Основният любим лозунг на всеки следващ назначен политик е “промяна”. Страхът се впръсква венозно. Страх от кризата, от стимулираната битова престъпност, от предизвиканата бедност, от репресивният държавен, всъщност частен апарат, от глобалното затопляне…Последните нововъведения са страх от терористични и религиозни атаки. Програмираното “спасение” се свежда до това да си изберем между стари и настоящи актьори или да се доверим на нови звезди. Но никога и по никакъв начин няма да се допусне независим, неконтролиран от матрицата човек да достигне до реална власт. Всеки безкористен и честен е потенциална опасност  за системата. Затова той се унищожава в зародиш, чрез оплюване, дискредитиране, натопяване и репресии. Така описано положението изглежда безнадеждно. Но както всяка програма може да бъде хакната, така и българската матрица може да бъде променена. Условието е, все повече хора да прогледнат. Да се пробудят и да разберат какво става, къде са истинските проблеми, кои са истинските виновници. Да осъзнаем механизма, какви са взаимовръзките, как работят. Вече знаещи ще можем да намерим начини да се противопоставим на всеки един етап от матрицата: разделяне, насъскване, манипулиране, дезинформиране, симулиране, “морков и тояга”. Трябва да потиснем страх, съмнения и несигурност. Във филма има един човек, който е “Избраният”, от него се очаква той да победи матрицата. При нас всеки един е “Избран”, във всеки от нас има достатъчно сили за победа. Ние всички сме главни герои в собственият си филм.

–

Наскоро гледах по телевизията шоу, на което не му разбрах смисъла. Депутати представяха кандидатите за ВСС. На трибуната излизаха представители на различни политически партии и ни разказваха кой от кандидатите колко дълъг трудов стаж имал, къде бил работил, какви длъжности е заемал до днес. Останах с впечатлението, че се опитват да ни кажат – “Тези хора не са Калинки, тези си имат дипломи”. Хубаво, успяха да ми го внушат, дипломи и трудов стаж имат. Браво! Това си е изключителен успех да назначиш някой за Висшия Съдебен Съвет и този някой да има диплома и трудов стаж по специалността. Велико! По тези критерии обаче, могат да се предложат един стадион хора, кое накара политиците да предпочетат точно тези лица? Никой от изказващите се не си призна, не каза: “предлагам го защото така ми наредиха олигарсите Лапчо и Смучко, защото е послушен на партията, взима подкупи и върши работа без да задава въпроси, защото ходим заедно на лов, защото имаме общ бизнес, защото сме роднини, защото сме любовници, защото пие без да повръща…” Никой не извади нещо истинско, някаква реална причина за да предложат именно своя любимец в тога. Цялата процедура протече някак парадно нагласено като партийно събрание. Явно спектакъла не беше за останалите депутати в залата. Излиза, че е заради нас  драгите зрители и може би отчасти театър за пред европейските ни партньори. Като се усетих причина за представлението се размечтах. От публика ми се прииска да стана режисьор. Веднага видях следните сцени: На трибуната, за всеки кандидат се огласява анализ на делата му. Колко от тях е забатачил, кои знакови имена от вечния преход поради негови “грешки” са на воля и продължават да дерибействат. Колко пъти е осъдена България в Страсбург пак заради “грешки”  на кандидата за върховна слава. Привидя ми се, че се представя качествен анализ на цялостната дейност, така че да стане ясно и на децата в детската градина защо всяка една кандидатура е достойна. Огласяват се справки за имотното му състояние и това на неговите роднини. Накрая така се развихрих, че ги пратих всичките тези, които претендираха да са на върха на кривосъдната пирамида на “детектор на лъжата”. Разпънах големи екрани по всички площади, задължих националните телевизии да предават пряко. Въпросът беше само един – “взимал ли сте подкуп”? В следващите кадри се сменяха само лицата. Реплики, действие, всичко останало беше еднакво. Провалиха се кандидатите, всички до един се опитаха да излъжат машината, но не успяха. Оказаха се корумпирани, веднага съжалих, че не ги попитаха. Колко пъти са взимали подкупи? Колко пъти са изпълнявали нареждане на висшестоящи в ущърб на справедливостта и законността? На финала съвсем изнаглях и си представих, че ние българските данъкоплатци избираме пряко представителите на българското кривосъдие. Така си избрахме Главен Прокурор, ВСС, ВКП, ВКС, ВАС….Преставих си, че сме махнали чл.132 от Конституцията осигуряващ безнаказаност на корумпираните магистрати. Жертвите на родното кривосъдие вече не осъждаха всички български данъкоплатци в Страсбург, а конкретно “сгрешилият” магистрат. Самите разбойници в тоги се постегнаха, сякаш им се скъса пъпната връв с Лапчо и Смукчо. Те пък от своя страна престанаха да лапат парчета България, престанаха да смучат данъците ни и си заскубаха трите косъма на главите от ужас, че господарят на дома се е завърнал.  Върнах се в действителността, олигарсите продължаваха да командват парада, корумпираните им слуги –  политици и магистрати вяло произнасяха репликите си, а публиката отегчено дремеше. Не ми хареса, никак не ми се понрави реалността. Започнах отново да мечтая…