–

За какво Ботев е дал живота си? За свободата на България, за нейното свободно и щастливо бъдеще. За кого? За всеки български гражданин, за щастието на всяко българско семейство. Ако беше Ботев сред нас как ли ще оцени саможертвата си? Свободна ли е България? Държава на която други държави й диктуват и казват какво може и какво не може да прави. Изцяло зависима от чужди сили, икономически и политически. България, задушена от здравата енергийна прегръдка, изсмукана от чужди банки – кърлеж, който е станал по-голям от тялото което смуче. Държава без армия, но с огромен репресивен апарат. Има нещо сбъркано в свободата ни.

Обаче по въпроса за щастието на българите нещата са по-добре. Има щастливи българи и не са малко. Тези които магически приватизираха заводи, фабрики, хотели и за една нощ се превърнаха в милионери. Огромната армия от корумпирани държавни служители, които са на заплата и си докарват по стотина и повече заплати допълнително, продавайки служебното си положение, държавни интереси или просто парчета България. Щастливи са и българските политици. Защитават неуморно личните си интереси и трупат благинки.

Ех, Ботев, Ботев, виждаш ли не е напразна саможертвата ти. Свободата е малко куца, прилича на модернизирано робство, но пък щастливи българи има. Е, няколкото милиона хора, които не знаят с какво да нахранят децата си и тези дето им е по-евтино да умрат отколкото да се лекуват, сигурно и те са щастливи само дето не им личи много. Но ти нали даде живота си за щастието на всички. На едните, свободни и щастливи да крадат, да смучат, да разграбват България. И на другите, прокудени по чужди краища от бедността или останали в България заради бедността. И те са свободни и щастливи, нищо че са гладни ,обезверени и унизени.

Ивайло Зартов, 2 юни 2011 г.