Миш маш по абсурдистански
–
На 24.11.2012 г. в сутрешното си предаване Кошлуков непрекъснато задаваше въпроса: Как така в България прокурорите и съдиите в различните градове и на различните инстанции постоянно създават парадоксални ситуации? Например – защо прокурорът по делото Сапард Стойчо Ненков пет минути преди да изтече крайният срок за промени оттегля протеста си срещу Марио Николов и Людмил Стойков, с което обезсмисля работата на цялата прокуратура? Как така за 23 г. няма нито един осъден корумпиран политик, нито един осъден олигарх и местен феодал, въпреки стотиците театрално заведени дела? Защо българската Темида е не само със завързани очи, но и с вързани ръце? Кошлуков задаваше подобни въпроси поне сто пъти и все се питаше на глас защо правосъдната система е заприличала на цветарка, хората усещали, че няма справедливост. В разговора участваха двама известни адвокати по наказателни дела. И тримата се чудеха и се маеха, ама защо така, ама каква е тая работа? Но никой не изрече истината, това което знае всеки български гражданин. Щяло да бъде набеждаване, ако произнесат очевидната истина. Прокурорите и съдиите в България са страстно корумпирани. Тотално обвързани и зависими от икономически групировки и политически партии. Иначе казано те са част от мафията. Срастването на престъпността по високите етажи на властта и кривосъдната система е бетонирано. Това е истината. Но никой не я изказа в прав текст, никой не каза простичката истина категорично, без недомлъвки и заобикалки. Прокурорите имат няколко варианта на поведение. Събират така доказателствата и конструират така обвинението, че то да бъде с очевидни пропуски и нарушения, което дава възможност на съдиите след това напълно законно да оправдаят престъпниците. Правят това съзнателно или срещу пари или след обаждане и натиск от техен началник. По този начин те уж са си свършили работата и в същото време са отървали когото трябва. Прикриват престъпление. Оправдания като лоша квалификация или свръхнатовареност са за дебили. Явно за такива ни имат нас ограбените български данъкоплатци. Вторият случай е обратен, когато им е платено или са им се обадили за да натопят някой неудобен. Тогава те правят и невъзможното, дори измислят несъществуващи неща, съшиват всичко така, че дори и да не издържи в съда, то поне репресиите да са достатъчно тежки и нароченият да бъде съсипан. Защото докато обекта е във властта на обвинението, той е задържан под стража, унищожен е неговият живот и този на неговите близки. Смазан е бизнесът и доброто му име, нанесени са му максимум вреди. Има и трети вариант, отново при поръчка, при него прокурорите и съдиите работят в синхрон, между тях има договорка. При този вариант дори и да нямат нищо срещу обвинения, достатъчно е прокурорите да направят обем от папки и само да твърдят, че вината е доказана. Съдиите си затварят очите, потвърждават думите на прокурорите и раздават осъдителните присъди. В този вариант поръчителят се е погрижил и за прокурорите и за съдиите. При лекарска грешка човекът умира или остава инвалид, лекарите се наказват, всички медии надълго и нашироко тръбят за подобни грешки. Обществото е настръхнало срещу лекарските грешки. При прокурорски и съдийски “грешки” също се убиват хора или те остават инвалиди, но никой не тръби за това. Няма наказани. Медиите подминават ежедневните убийства извършвани от корумпирани прокурори и съдии. Тъй нареченото общество също си затваря очите и само когато някой лично го засегне, когато го поръчат и стане жертва на кривосъдната корумпирана българска система, само тогава започва да пищи. Театрален интерес се проявява единствено в случаите наблюдавани от Европа, като в казуса Стойков-Николов. Някой може да си помисли, че тези двамата са протежета на Първанов. Но това не е съвсем точно. Той е тяхно протеже. Олигарсите и местните феодали са надпартийни, те командват цирка, който за благозвучие се нарича с важни думички като: политическа система, правосъдна система….Борисов, Станишев, Доган, Сакскобурготски и всички останали набедени за политици са изпълнители на главни роли така е, но все пак са само актьори. Те са свързани по хоризонтала помежду си, а по вертикала с кукловодите си. Разбойниците в тоги им слугуват не като магистрати, а като магистралки. Целият този снимачен екип ни прожектира вече 23г. безкраен сапунен сериал. Зрителите поодъртяха, но не помъдряха все се намира някой с насълзени очи да ръкопляска на долнокачественото шоу и жадно да поглъща поредната порция от миш-маш по нашенски, по абсурдистански.
В един позабравен италиански сериал от близкото минало”Октопод”, един от главните герои потомствен мафиот, адвоката Теразини в един свой разговор с полицая Корадо Катани беше казал следната реплика:”-Корупцията драги ми господин Катани е като смазочно масло в машината”държава” . Без нея всичко се затормозява и идва момент в който някой детайл се чупи”…
Много добре описано!
Всичко е една измама, но няма кой да я събори! Поне не виждам спасение…