За автора

След изтърпяване на 9-годишна присъда, осъденият в несправедлив поръчков процес (можете да се запознаете по-долу в ИСТОРИЯ) Ивайло Зартов беше условно предсрочно освободен с определение 480/12.10.2017г. на Софийски Апелативен Съд по дело №1228/2017г. с остатък 1г. 2м. 28 дни.

От м.ноември 2017г. и към настоящия момент Ивайло Зартов е сътрудник-журналист в електронната медия EuroChicago, към чиито екип той се присъедини по покана на г-н Петър Стаматов, създател на сайта.

Информационният портал EuroChicago, базиран в Чикаго е отличен с награда за най-добра българска медия в чужбина от Съюза на българските журналисти през 2015г. и е утвърден сред българската читателска аудитория в цял свят като свободно информационно пространство, където може да се прочете истината по всички актуални проблеми на нашето общество. Всички сътрудници на електронната медия работят на доброволни начала, без никакво финансиране.

 

История

На 20 март 2013 г. Ивайло Зартов бе осъден на трета последна инстанция от Българския съд на 9 години ефективна присъда. Той беше обвинен като управител в присвояване и безстопанственост от частна фирма, чиито фактически собственик е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. В наказателното дело, което държавата България заведе срещу Ивайло Зартов, българските магистрати изпълниха частната поръчка на руския гражданин Генадий Гудков, като осъдиха Зартов  единствено по думите на обвинението. В хода на следствените и съдебни действия не бяха събрани никакви доказателства за неговата вина или невиновност. На три инстанции, пред пет съдебни състава бе отхвърлено искането на Зартов и защитника му да се направи ревизия на фирмата, да се извърши финансов анализ и оценка на активите и да бъдат събрани необходимите доказателства. Поръчковото дело срещу Зартов е образувано по “сигнал” на Тонко Фотев, почетен консул на Русия в гр.Бургас, който е извършил блудствени действия спрямо една от петте доведени дъщери на Зартов, както и заплахи към нея и семейството. Действията на това лице са доказани от съдебно разследване, проведено по повод дело за клевета, заведено от Фотев към момичето. В това дело момичето е оправдано, като съдът е доказал, че Фотев действително е извършил блудствени действия към нея и заплахи. Въпреки това, дело срещу Фотев не е образувано, бургаската прокуратура се прави на глуха и сляпа вече повече от 2 години /линк към решението на СГС от 17.01.2012 г./.

Дни преди да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата си Ивайло Зартов записа изявление, в което разкрива същността на поръчковия процес срещу него. В знак на протест срещу корумпираната съдебна система и като вик за справедливост той отряза част от пръст на едната си ръка ( видео ).

В негова подкрепа, и с искания за преразглеждане на делото и събиране на доказателства, извършване на ревизия на фирмата, български граждани входираха в българските институции подписка с настояване за отговор как и с какво обвинение и съд са доказали присвояване без да се извърши ревизия на фирмата.

„Уведомяваме ви, че като граждани на Република България  ще направим всичко възможно този случай да не се потули и да не се възпрепятства отново разкриването на истината. Ще настояваме законността и справедливостта да възтържествуват, което е основно задължение за всяка една държава, имаща претенцията, като страна членка на ЕС – върховенството на закона да бъде неприкосновено, както и човешките права на всеки един неин гражданин, каквито са правото на защита и правото на справедлив процес.”

ЕЛЕКТРОНЕН ВАРИАНТ НА ПЕТИЦИЯ В ЗАЩИТА НА ИВАЙЛО ЗАРТОВ

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИК У НАС – С ОТРЯЗАН ПРЪСТ И 7-ГОДИШНА БОРБА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ЗАТВОРА

Пореден абсурд от българската съдебна система. В студиото на „Честно казано“ гостува Катя Донкова. Тя е съпруга на човек, за когото френска медия твърди, че е единственият в момента политически затворник у нас – Ивайло Зартов.

В сряда за четвърти път той ще настоява да получи предсрочно освобождаване, където пребивава вече 7 години, а през 2013 г. Ивайло отряза част от кутрето си пред телевизионните камери. Как започва битката му със съдебната система и защо в крайна сметка се превърна в политически затворник – вижте целия разказ на Катя Донкова

 

ЕКСКЛУЗИВНО: ИВАЙЛО ЗАРТОВ – ОТ ЗАТВОРА В ЕФИРА

Ивайло Зартов, който стана известен като единственият въдворен в затвора по политически причини гражданин, вече е на свобода и гостува в студиото на „Честно казано“.

„Не мога да повярвам, че в България все още има обективни съдии, които не изпълняват поръчки. Благодаря им“, заяви Зартов.

„Поръчката за мен беше да бъда сготвен и изяден. Станах мишена, след като през 2009 г. генералният консул на Русия ме хвана под ръка на крайбрежната във Варна и ми каза, че трябва да спра с дейността си в политически план срещу ГЕРБ и Атака. Тогава тези две партии се опитаха да вземат властта в национален мащаб, както и стана“, обясни Зартов.  „Прекарах в затвора 7 години – плътно“, допълва Ивайло, който е „поръчан“ заради своите русофилски убеждения.

За да си спечели доверието на хората и помощта на институциите, той се решава на крайната постъпка да отреже малкия пръст на едната си ръка. В крайна сметка обаче, се оказва тотално маргинализиран, а машината се задейства в изпълнение на поръчката да бъде „сготвен“.

За трудната битка по пътя на свободата, за надмощието над интересите, които искат да те смажат и за възтържествуването на истината – вижте целия разговор с Ивайло Зартов във видеото.

 

Шоуто на Слави, 26 март 2013 г.

В извънредно издание на „Шоуто на Слави“ Слави Трифонов, Филип Станев, Иво Сиромахов, Тошко Йорданов и Иван Кулеков коментираха случилото се с Ивайло Зартов, който отряза пръст на лявата си ръка в знак на протест срещу корупцията в българската съдебна система и го засне с видеокамера. Шокиращият запис се появи в интернет и беше излъчен в предаването, като на най-натуралните кадри беше сложена телевизионна маска.

ПРОТЕСТ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Моят фокус, главното за мен и това, заради което направих протеста с пръста е:
Беше ми отнето правото на справедлив процес.
Беше ми отнето правото на защита.
Тези мои права бяха отнети и погазени брутално, безкомпромисно, нагло от български прокурори и съдии в Окръжен съд – гр. Бургас, Апелативен съд – гр. Бургас и Върховен съд – гр. София. Фактическият жалбоподател, бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков е дал на прокурорите и следователите в Бургас само част от документация, свързана с дейността на фирмата. Въз основа на неговата жалба, подадена чрез новия управител на дружеството, обвинението е поръчало една единствена експертиза, която да изследва паричните потоци. Т.е. влезли пари и излезли пари. Бургаските прокурори и следователи предават на вещите лица, извършващи експертизата частичната документация на фирмата “Инглиш Вилидж” ООД, получена от жалбоподателя, вещите лица буквално налагат срещу всеки разход, получените документи, и естествено за една част от сумата няма разходно-оправдателни документи. Този трик, елементарен по замисъл и изпълнение, наречен експертиза е ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което позволява и на обвинение, и на съд, на три инстанции да се твърди, че вината ми е доказана перфектно, без съмнения, безусловно, на 100%. Всичко останало в 37-те папки по делото е само пълнеж, за създаване на видим обем и симулиране на работа. В протокол от разпит на вещите лица, извършен от Адвокат Шопова в съдебната зала са записани думите на самите вещи лица “липси не сме открили, не ни е била поставяна такава задача…”. Задачата, която им е поставена е само да налагат предоставените им от жалбоподателя документи срещу осъществени разходи.
Аз и адвокат Шопова, искахме непрекъснато и на трите инстанции, всъщност пред пет съдебни състава: два пъти на Окръжен съд, два пъти на Апелативен съд, тъй като делото беше върнато веднъж, и пред ВКС, но всички тези пет състава ОТКАЗАХА желанието ни да се извърши РЕВИЗИЯ на фирмата. Да се види финансовото състояние на фирмата, да се направи оценка на активите. Всъщност аз и адвокат Шопова поискахме да се извърши това, което не бяха свършили следователите и прокурорите от Бургас, а са задължени от закона, въпреки че законът ги задължава да съберат всички възможни доказателства за доказване на вина или невиновност. Т.е. аз поисках да си свършат работата обвинителите.
Българският съд пет пъти реши и заяви, че няма нужда от нищо подобно, защото вече всичко било доказано и ясно.
ВЪПРОС: КАК И С КАКВО ВСЪЩНОСТ ОБВИНЕНИЕ И СЪД ДОКАЗАХА ПРИСВОЯВАНЕ И БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ НА УПРАВИТЕЛ НА ФИРМА БЕЗ ДА ИЗВЪРШАТ РЕВИЗИЯ НА ФИРМАТА, БЕЗ ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА ФИРМАТА, БЕЗ АНАЛИЗ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА. Простичко казано обвинението и съдът не проявиха желание да ВИДЯТ нищо, какво става в тази фирма, какво има в документите на тази фирма и ме осъдиха само по думите на жалбоподателя, позовавайки се на измислената от някой гениален милиционерски мозък “експертиза”. Същият този милиционерски мозък е измислил цялата схема на поръчковия процес срещу мен, знаейки силата на подкупите и зависимостите на магистратите. Ужасяващите закононарушения и погазването на българските и европейските законови норми се виждат на всяка една от инстанциите по делото.
Освен вече описаните по-горе трикове с “експертизата” и отказите за ревизия и пр. бях арестуван с лъжа, на 28 юни 2010 г. – че съм нарушил условията по мярката за неотклонение “Парична гаранция”. На 24 юни 2010 г. следователите от Бургас ме поканиха по служебния телефон на следствието да се явя при тях на 28-ми юни, както до този момент се беше случвало пет-шест пъти. Аз им отговорих – Да, разбира се, на 28-ми ще бъда при вас, идеално ме устройва тъй като в момента, 24-ти юни, четвъртък съм в София по работа, ще довърша ангажиментите си, в почивните дни ще се прибера в Бургас и понеделник сутрин /28-ми юни/ ще се явя в следствието. Веднага след този разговор, следователите изпращат на домашния ми адрес в с.Димчево призовкар, който естествено удостоверява, че мен ме няма там, въпреки че мярката “Парична гаранция” не ме задължава да бъда в къщи, тя ми дава право да се движа в рамките на страната, да работя и изпълнявам задълженията си. Същото те правят и на другия ден – петък, 25-ти юни, като втори път установяват че ме няма на адреса. Това се протоколира със свидетели и на 28-ми юни, понеделник, когато аз се явявам в следствието, според уговореното, те ме арестуват с мотива, че съм нарушил мярката си за неотклонение. След шест месеца зад решетките, вече в съдебна фаза – състав на Окръжен съд, поради неправомерното арестуване, съдът се произнася по промяна на мярката в “Домашен арест”. Арестуването ми с лъжа всъщност се доказа в съдебна фаза, но това не доведе до никаква отговорност за извършилите неправомерното ми задържане. Има още много явни закононарушения, извършени от прокурорите и съдиите. Адвокат Шопова би могла да ги дефинира съвсем точно.
В решението на ВКС ясно се вижда погазването на законите в България, тъй като ВКС връща частично на Апелативен съд – Бургас частта относно конфискацията на имуществото ми с указания да не се удовлетвори държавата от тази конфискация, а да бъдат удовлетворени финансови претенции на ищеца Гудков. Това е черешката на тортата, няма закон, по който това да се случи в наказателно дело. Ищецът е трябвало да заведе дело от частноправен характер, да си плати 4% държавна такса върху претендираната сума, и тогава би могъл да получи удовлетворение, относно конфискацията. А така, както са го направили поръчителите и изпълнителите на скалъпения процес срещу мен, въвличайки държавата в наказателно дело, излиза че българските данъкоплатци, които плащаме заплатите на следователи, прокурори и съдии сме платили частната поръчка на руския гражданин Генадий Гудков.

Ивайло Зартов

Национална гражданска инициатива

„Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава”

http://www.eurochicago.com/2013/09/lipsata-na-spravedlivost-dovede-do-natsionalna-initsiativa-sreshtu-koruptsiyata-v-sadebnata-vlast/

 

Случаят „Зартов“ – победа на правосъдието или отказ от правосъдие

Това е историята на Ивайло Зартов. Един мъж на средна възраст, предприемач, бизнесмен, благотворител, български гражданин, който от тази пролет излежава 9-годишна присъда за „безстопанственост“ и „присвояване на финансови средства“ в Централния софийски затвор. Делото срещу него бе заведено от българската държава по иск на частното българо-руско дружество „Инглиш Вилидж“ ООД, и се водеше по Наказателния, не по Търговския закон  на Република България.

Ивайло Зартов е роден през 1966 г. в гр. София. Завършил е Висшия икономически институт (сега университет) в София, има магистърска степен по прогнозиране и планиране на социално-икономически системи, и по банков и финансов мениджмънт. Владее свободно няколко езика. Работил е във Филмово студио „Бояна“ – София, в авиокомпания „Балкан“, в ТС Банк (където е бил началник отдел „Ликвидност“ – т.е. спесимен с неговия подпис влиза в световния банков регистър, подобен спесимен не се дава на престъпници), както и в акционерно дружество „Атлас“. Създава по-късно и собствени фирми.  

Както изглежда, този човек е преживял върхове и спадове в живота си, развивал е различни бизнес проекти, осъществявал е много благотворителни инициативи. (Дарения в помощ на детски градини, спортни клубове,  пенсионерски клубове, онкоболни, клуб на диабетици, хора с увреждания, финансиране и подпомагане на културни инициативи в областта на музиката, литературата, театралното изкуство и пр., списъкът е дълъг. ) Занимавал се е и с политическа дейност, бил е зам. председател на Движение „Социален хуманизъм“. Има син от първия си брак, няколко осиновени дъщери от втория, който е с руска гражданка, и една жена – приятел, която никога не го изоставя.

10 години от живота си Зартов прекарва заедно с втората си съпруга в Бургас – известно пристанище и курортен град на Черно море.  Там в края на 2004 г. става управител на българо-руското дружество „Инглиш вилидж“ ООД, което е купувало парцели в бургаското село Димчево и е имало проект да строи  курортно селище.

Фактически собственик на фирмата „Инглиш вилидж“ ООД е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. Семейство Гудкови са известни в Русия, депутат в Думата става и синът на Генадий, Дмитрий Гудков. Още докато тече съдебната сага срещу Ивайло Зартов, започнала по иск на „Инглиш Вилидж“ ООД и завършила след две дела в Бургаски окръжен съд, две – в Бургаски апелативен съд и едно – във Върховния касационен съд в България, с гореспоменатата присъда, имотите на „Инглиш Вилидж“ ООД са прехвърлени на друга фирма на семейство Гудкови – „Мари Хаус“ (Става въпрос за около 740 хектара земя в България, които според публикация на руския сайт http://grantoezh.livejournal.com/47371.html са на стойност близо 30 млн. евро. От публикувани в този сайт факсимилета на документи, издадени от Службата по вписванията, може да се види описание на конкретните продадени имоти, партидните им номера и пр.)

След потвърждаването на присъдата срещу Зартов от българския Висш касационен съд, почетният консул на Руската федерация в Бургас – Тонко Фотев, изразява пред местни медии публично задоволство от „победата на правосъдието“. Това става след като на пресконференция на Бургаската прокуратура същият ден местни прокурори са направили същото. (Интересно е да се отбележи, че срещу този почетен консул има издадена присъда от Софийски градски съд за блудство с една от осиновените дъщери на Зартов, но тя така и не влиза и в изпълнение.)

За хора като Тонко Фотев (когото някои наричат „сив кардинал на Бургас“), Ивайло Зартов е получил справедливо възмездие за делата си. За други – той е човек с много таланти и голямо сърце, който е помагал на много хора. А после е станал жертва на по-силни от него, срещу които се е опълчил. Според самия Зартов делото, което е било заведено срещу него, е поръчково. И поръчители са споменатите вече Генадий Гудков, бивш депутат от Думата, и Тонко Фотев, почетният консул на Руската федерация в Бургас.

Впрочем, Генадий Гудков загубва мястото си в руския парламент след разследване срещу него за пране на пари, образувано от Следствения комитет на Русия, по сигнал на Ивайло Зартов. Този факт обаче дълбоко не интересува българската прокуратура. Тя не се интересува и от това, че докато тече делото срещу Зартов, над 700 хектара земя в България, притежание на  „Инглиш Вилидж“ ООД, са прехвърлени на друга фирма на семейство Гудкови, „Мари Хаус“.

*

На 26 март т.г. Ивайло Зартов отрязва сам част от малкия пръст на лявата си ръка в знак на протест срещу това, че не е имал право на справедлив процес.  Към този момент той вече над две години е под домашен арест и се е надявал, че висшата инстанция, Върховният касационен съд, няма да постъпи така, както регионалните съдилища в Бургас. След като обаче присъдата срещу него е потвърдена и на последна инстанция, той пристъпва към този драстичен акт. Негов приятел руснак записва видео обръщение на Зартов, както и самия акт на самонараняване. Това видео е изпратено до различни медии. В изявлението си Зартов обосновава своя протест така:

„Протестът ми е личен и общ. Срещу геноцида, извършван над българския народ в последните 23 години, срещу тоталната корупция, която е основната причина за мизерията и бедността в България. Срещу тотално корумпираната “съдебна” система, която служи само на олигарси, местни феодали и корумпирани политици. Протестирам лично срещу почетния консул на Русия в гр. Бургас Тонко Фотев и бившия депутат от Руската Дума Генадий Гудков, които ме поръчаха на зависими и корумпирани от тях следователи, прокурори и съдии в Бургас и София. На три инстанции ме осъдиха за присвояване и безстопанственост от частна фирма “Инглиш Вилидж” ООД, на която бях управител. И на трите инстанции отказаха желанието ми и това на моят защитник да се извърши ревизия на фирмата. Според българските магистрати това не било нужно. И на трите инстанции ми беше отнето правото на защита, брутално бяха погазени всички законови норми на българското и европейското право…

Бях поръчан от почетния консул на Русия в град Бургас Тонко Фотев, който е блудствал с една от 5-те ми доведени дъщери, за което има решение, неподлежащо на обжалване и протест на СГС от 17.01.2012 г. Това дело беше заведено от Фотев към Аня, като дело за клевета, нея я оправдаха, а в хода на съдебните процесуални действия се доказа, че той действително е извършил блудствените действия и заплахите за изселването ни от Бургас и унищожаването на семейството ни.

Вторият поръчител на процеса срещу мен е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. На всички инстанции – два пъти на Окръжен съд в гр. Бургас, два пъти на Апелативен съд в гр.Бургас и на ВКС беше отказано моето желание и желанието на моят защитник адвокат Петя Шопова, да се направи финансова ревизия на фирмата “Инглиш Вилидж” ООД, да се направят анализи и оценки на активите и пасивите на фирмата, да се изследва реалното състояние на фирмата, на вложените средства и да се провери наистина дали съм управлявал в полза на дружеството или съм допуснал безстопанственост и съм присвоил средства на фирмата. Отказваше ни се на всички инстанции с думите, че всичко е доказано и няма нужда да се прави нищо допълнително.

Единствената експертиза, която е направена в цялото дело, е по поръчка на прокуратурата в гр. Бургас, като тази експертиза изследва единствено движението на паричните потоци, т.е. колко пари са влезли по банковата сметка на фирмата и колко пари са излезли, като на самото обвинение са предоставени документи от жалбоподателя само за част от парите, за другата част от изразходваните средства не са предоставени документи от жалбоподателя “Инглиш Вилидж” ООД, чрез новия управител. Точно затова следствието в Бургас, прокуратурата в Бургас и всички съдебни инстанции твърдят, че аз съм ги присвоил, тъй като на тях е предоставена само избрана част от документацията. Но самите вещи лица, извършили експертизата в протокол от разпит, извършен от адв. Шопова пред Окръжен съд гр. Бургас заявяват, че липси не са открити и дори не им е поставено за цел да откриват липси.

Следствието и прокуратурата в гр. Бургас са създали 37 тома обем по това дело, пълнеж с преписки между различни институции, разпити на 45 свидетеля, неща напълно излишни, при положение, че такова дело би трябвало да се разглежда като състезание по документи и най-вече цялостно да се изследва самата фирма “Инглиш Вилидж” ООД. Всички съдебни инстанции се държаха изключително грубо и безпардонно, буквално затваряха устата на адв. Шопова и на мен, отнемаха ни правото на защита, от което самата г-жа Шопова многократно изпадаше в шок от явната поръчка и явното погазване на Българските и европейските законови норми. Въпреки нейната отлична юридическа подготовка, ние се оказахме напълно безпомощни срещу поръчителите и палачите.

До последно таях надежда, макар и малка, че няма да успеят да купят и ВКС, но в самото решение се вижда, че не само са ги купили по същество, но дори решението е придобило вид на художествено произведение, изпълнено с омраза към мен, което е напълно излишно, можеха просто да изпълнят поръчката, без да влагат чувства. Знам, че системата на “правосъдие” е непробиваема, но съм длъжен да използвам всички възможни способи да се боря. В заключение: следователите и прокурорите, въпреки че са задължени да събират доказателства, както за моята вина, така и за моята невиновност, не са направили абсолютно нищо. По същият начин постъпиха и съдиите. Всички те сляпо се подчиниха на поръчителите“.

Въпреки крайния, необичаен акт на протест, скоро след това Зартов вече е в затвора. И поне външно погледнато, това става съвсем законно, защото присъдата срещу него е потвърдена на последна инстанция,от българския Върховен касационен съд.

Така ли е обаче наистина? Законно ли е било да се осъди един управител на частна фирма на 9 години ефективна присъда, при условие, че от всички инстанции, през които минава делото – Бургаски окръжен съд, Бургаски апелативен съд и Върховен касационен съд, никоя не постановява да се извърши финансова ревизия на съответната фирма – ищец? Законно ли е в едно дело за присвояване и безстопанственост вещите лица да казват, че не са открити липси и дори не им е поставено за цел да откриват липси, но това да няма значение за съда? Законно ли е, освен това, едни присъди, постановени от български съдилища, да се изпълняват, а други не? (Като например присъдата за блудство срещу почетния консул Тотев, която не влиза в изпълнение.)

Законно ли е също така, например, българското правосъдие да не осъжда висши държавни чиновници, прочули се на европейско ниво със схеми за източване на милиони от еврофондове (чиито партньори в съответните схеми в други европейски страни вече в затвора)? Или пък лидери на престъпния ъндърграунд, които по-скоро могат да бъдат убити от конкуренти (както неведнъж се случваше в последните 23 години в България), отколкото да влязат зад решетките? Но това са реторични въпроси.

Каквато и да е истината за взаимоотношенията между Ивайло Зартов, Генадий Гудков и Тонко Фотев (които по едно време са почти семейни приятели, а после стават врагове), в образуваното дело срещу Зартов българската държава, в лицето на определени съдии и прокурори, защитава интересите на частния ищец със завидно старание. По частния иск на „Инглиш Вилидж“ ООД български прокурори завеждат дело по Наказателния закон, а не по Търговския. И не позволяват на три инстанции, както вече беше споменато, финансова ревизия на съответната фирма. Има сведения, че по това дело е имало и дипломатически натиск, понеже зад фирмата ищец стоят достатъчно влиятелни хора.

Ясно е, обаче, че ако делото срещу Ивайло Зартов беше заведено по Търговския закон, фирмата ищец би трябвало да внесе 4% държавна такса върху претендираната сума. И което е по-важно – по този закон финансова ревизия на съответната фирма не би могла да не бъде направена.

Историята, свързана с делото „Зартов“, не свършва впрочем с неговото затваряне. (Което не е и първото – по същото дело, което се точи няколко години, през 2010 г. той е задържан за известно време в следствения арест, по доста съмнително обвинение, че не бил намерен, за да му се връчи призовка.) На 10 юни т.г. Бургаския апелативен съд излиза с Решение (№ 72) относно конфискацията на имуществото на Зартов. И макар че делото срещу него е било по Наказателния кодекс, не по Търговския, и българската държава го е съдила по иск на частна фирма, имуществото му се конфискува не в полза на държавата, а в полза на фирмата ищец „Инглиш Вилидж ООД“.

*

Какво прави Ивайло Зартов сега, след като, по израза на един от неговите бивши бизнес партньори, „правосъдието е възтържествувало“? Ами излежава сполетялата го присъда и пише в затворническата си килия публицистични текстове и фейлетони. (Не го прави за първи път, той е написал много подобни текстове в последните две години, докато е бил под домашен арест. И някои от тези текстове са били публикувани в различни български издания.) Приятели и близки на Зартов инициираха веднага след вкарването му затвора гражданска петиция в негова защита, в която се настоява делото срещу него да бъде преразгледано, защото осъденият не е имал право на справедлив процес. Петицията беше изпратена до различни институции в България, но от това нямаше кой знае какъв ефект. Както не помогна и апелът към някои правозащитни организации, които не се заинтригуваха от правата на човека Ивайло Зартов.

Много са писмата и жалбите във връзка със случая Зартов, подадени до български официални институции, до международни организации, до посолства и медии. Засега без никакъв особен отзвук.  И въпреки, че правото на справедлив процес за всеки гражданин от страна – членка на Европейския съюз, каквото е и България, е гарантирано от съответна Европейска конвенция, не е ясно и дали ще се намерят правозащитници и адвокати, които да помогнат на Зартов да сезира Европейския съд за правата на човека в Страсбург заради начина, по който е бил съден и е получил присъда. За това трябват добре подготвени адвокати, както разбира се и пари, които правозащитниците много по-лесно могат да си върнат заради някой ром или някой хомосексуалист с нарушени човешки права. Не и заради един български гражданин и гражданин на Европейския съюз, който не е нито хомосексуален, нито е представител на етническо малцинство.

*

Какви са добрите и лошите дела на всеки един човек, роден на земята, най-добре знае онова висше Правосъдие, което не е земно. Но ако земното, държавното правосъдие в която и да било страна слага на везните на Темида финансови или други фактори, не правосъдни, и ако те натежат, това правосъдие се изпразва от съдържание. И ако гражданинът Ивайло Зартов е бил несправедливо осъден, неговият вик на несъгласие с несправедливостта ще тежи като грях пред очите на висшето, неземното правосъдие, грях за всички онези, които са позволили това да се случи.

Дали този вик ще продължи цели девет години, зависи обаче и от добрата воля на всички онези, които биха могли да помогнат земното правосъдие да си свърши по-добре работата. От онези, които не са загубили съвест и съпричастие, които не са придобили професионални компетенции или длъжности, за да търгуват с тях. Или просто да си затварят очите, когато нещо не касае пряко техния интерес, техния живот, техния шанс да ги съдят според силата на правото, а не според „правото“ на силата.

Мариана Христова

Самозащита

Групата „Да защитим Ивайло Зартов от „правосъдната” ни система” беше създадена с цел да се опълчим срещу организираната престъпна група от олигарси и местни феодали, като Златев, Божков, Гергов, Фотев….и пр., и техните корумпирани слуги политици и магистрати – Борисов, Станишев, Доган, Костов, Велчев, Дърмонски, Георгиева, Тонева, Маджаров /съдии и прокурори/. Всички те заедно са отговорни за 24 годишния геноцид над българския народ, които ограбиха България и я напъхаха в джобовете си.

Конкретният повод бе поръчковият, брутален, скалъпен процес срещу Ивайло Зартов и медийното затъмнение, осигурено от зависими от шайката разбойници  журналя. Поръчители и палачи осъдиха Ивайло Зартов за присвояване и безстопанственост, в качеството му на управител на частна фирма – ООД без да направят ревизия на същата тази частна фирма и без доказани липси, според  единствената „експертиза” направена от обвинението. На три инстанции съдиите отказаха да се направи ревизия с думите, че нямало нужда, всичко било доказано. Самите следователи и прокурори не са я извършили. За всеки, който е прочел документите по делото се вижда ясно – това е гнусна, нагла поръчка, изпълнена от „боговете” в тоги по отвратително безочлив начин. Наказателна операция. Погазени са българските и европейските закони и човешкото право на защита.

В България няма към кого да се обърнеш за помощ и защита. Справедливост, законност и правосъдие не съществуват. Сами трябва да си помогнем, сами трябва да се защитим. Като не мълчим, като изкарваме на светло имената на бандитите в тоги и техните господари-поръчители. Несправедливостта и погазването на законите е практика в родината ни. Случаят с Ивайло Зартов не е единствен. Има още много подобни поръчкови процеси. Има и много обратни примери, в които кривосъдниците се използват, за да опънат чадър над олигарси, феодали и набедени за политици: …Ковачки – за 17 млн. измами с ДДС – оправдан; делото Сапард; Тонко Фотев, който е на свобода и продължава да се прикрива, като почетен консул на Русия в Бургас; заменки; контрабанда; приватизация-кражба; нагласени търгове; комисиони. Срещу престъпността по високите етажи на властта и корупцията изобщо не се предприема нищо, сами не могат да се самоарестуват и самоосъдят. Лъжат ни и ни обещават справедливост и възмездие и в същото време ни ограбват и запушват устата на всеки, дръзнал да се освободи от робството на шайката разбойници.

България е най-бедната държава в ЕС. Образованието и здравеопазването са съсипани. Няма пари за пенсионери, за деца, за майки. Безработните са около 1 млн. Два милиона българи бяха прогонени от страната. Дори и да работиш е невъзможно с мизерната заплата да си платиш сметките за ток, парно, вода… А с какво да купиш храна? Как да отгледаш децата си? Как да помогнеш на възрастните си родители?

Всичко това ни принуждава групата, създадена да подкрепи Ивайло Зартов в битката му да се разрастне. Нека това бъде група, която ще защитава всеки пострадал от геноцида. Нека това бъде група, която ще обедини български граждани срещу корупцията, срещу олигарсите, местните феодали и техните слуги в тоги. Независимо от различните ни партийни принадлежности или липсата на такива. Без значение е какво ни разделя, нека се обединим в главното. ДА ЗАЩИТИМ СЕБЕ СИ, ДЕЦАТА СИ! Да върнем смисъла на думите СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗАКОННОСТ, ПРАВОСЪДИЕ. Когато това стане, тогава ще бъдем и богати. Когато върховенството на закона се случи на дело, а не само в предизборните обещания на бандитите, тогава няма да има нужда от подобни групи. Но докато не извоюваме свободата си, трябва да се обединим. Да загърбим различията помежду ни.

                                           От  администраторите

„…Да не мълчим пред неправдите. Да не се навеждаме на властимащи. Да счупим оковите на собствения си страх. Стига робство и тиранство! Стига ни 24 години геноцид!

Всеки участник в тази група е смел и свободен българин, отхвърлил робството. Заедно ще победим. Всички ние заедно ще се погрижим нашите данъци да не се крадат. Ние сме суверенът, ние плащаме заплатите на кривосъдници и политици. Да им припомним, че са объркали господарите си. Не можем да разчитаме на събуждане на тяхната съвест или помощ отвън. Не можем повече да чакаме светлото бъдеще.

Приятели, няма да е лесно, ще има провокатори, опити за дискредитация и откровени оплювания. Не падайте духом. Системата ще се защитава. Ще се опитат да запазят награбеното и да продължат да ни ограбват. Да ни манипулират, да ни разделят, да ни настройват едни срещу други. Ще ни плашат с репресии, наказания, скалъпени процеси, затвор. Но вече е късно за тях… Нищо не може да спаси алчните свине от справедливия ни гняв. Ние вече сме прогледнали, вече знаем кои са истинските ни врагове. И ще ги победим!  

Ивайло Зартов …”

Интервю на Ивайло Зартов за в.Уикенд, бр.11/15.03.2014 г.

Интервю на Дани Златанчева – отговорен редактор на в.Уикенд

1.       Г-н Зартов, как се чувствате в момента и как минава един Ваш ден в мястото, в което сте?

Щастлив и яростен

Хората, които обичам са здрави, щастлив съм. Пиша всеки ден. Изпращам написаното чрез писма. Моите близки набират текстовете и ги публикуват в блога http://ivailozartov.org/ и във фейсбук. Някои електронни медии също пускат мои неща. След това, пак в писма получавам разпечатани материалите и коментарите към тях, които ми дават още поводи за щастие. С всеки изминал ден смелите, прогледнали и свободни български граждани стават все повече и повече, а това си е огромен повод за щастие. Всъщност творческата командировка, в която ме изпратиха корумпираните и зависими български магистрати (съдиите: Захарин Захариев, Георги Кошничаров, Петя Георгиева, Мария Тончева, Николай Дърмонски, Емилия Нашева, Даниел Марков; прокурорите: Димо Маджаров, Галина Колева, Милена Досева, Кремена Стефанова, Красимира Колова; съдебните състави по делата на всички инстанции: Валентин Недялков, Васила Кофинова, Светла Цолова, Събина Христова, Тошко Стойчев, Пламена Маринова, Иван Иванов, Галина Тодорова, Капка Костова, Пламен Петков, Румяна Казларова, Асен Гюзелев…) се оказа изключително успешна. По поръчка на екс-депутата и екс-полковник от КГБ Генадий Гудков, блудникът (решение на СГС от 17.01.2012 г. дело 4540/11)*, прикрит като почетен консул на Русия в гр.Бургас Тонко Фотев и с активното съдействие на руския посланик, оказал братски натиск върху българския Главен прокурор Борис Велчев, се оказах в хотел „Затвор”. Представителите на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) успяха да докажат, че съм негър с три очи и шест крака. Осъдиха управител на частна фирма за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на самата фирма. Като на всички инстанции повтаряха мантрата – „Няма нужда от ревизия”!?!? Чудеса! Та, на тези червеи дължа изключителната привилегия да пиша от сърце, колкото си поискам и главното – без автоцензура. Няма как да не съм щастлив, благодаря на юнаците. Резултатите сами говорят за себе си. Над 50000 прочитания на материал, когато е публикуван в информационна агенция. Над 1100 харесвания на текст – това са върховите постижения, но и среднопретеглените резултати са прекрасни. Виждате ли колко много поводи за щастие?

Не по-малко са и причините за яростта ми. Всеки ден гледам новините. Все едни и същи надуваеми кукли се правят на политици. Подхвърлят 4-5 лева на пенсионерите и крадат 4-5 милиарда пак от тях – от децата и внуците им. Сметките за ток, парно, вода, лекарства, храни … са завишени в пъти. Бандитите ни обясняват как нямало да се вдигат цените. Викът на хората е – никой, участвал в 25-годишния грабеж на България повече да не се допуска до властта. Паразитите с мазни усмивки ни разказват как без тях не можело!?!? Побеснявам от наглостта на шайката, откраднала България. Докладите на ЕК за правосъдие и законност са унищожителни от години. Родните главни прокурори, тълпи от кривосъдници и проституиращи псевдополитици мънкат и дори успяват да видят някакви похвали за себе си. Побеснявам. Ние си знаем, а и цял свят ни сочи като най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Членовете на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) обаче, продължават да бранят заграбените от тях милиарди и да ни обещават светлото бъдеще. Гневът ме стиска за гърлото. Обещавачът на справедливост – Бойко Борисов излъга, че щял да накаже олигарсите, щял да им развали заменките и прочие приказки за деца. На Станишевото правителство му спряха еврофондовете, заради безконтролното разграбване по схемата „Батко и Братко”. Сега пак Станишево правителство на БСП и ДПС граби парите на българските и европейските данъкоплатци, и какво? Нищо. Борис Велчев 7 години нямаше достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Сега на Цацаров му останаха още 6 години и той да няма. Бандити в тоги колят и бесят когото, както и когато си пожелаят. И на кого да се оплачеш? Пак на тях… Палачите сами трябва да се самоарестуват и самоосъдят. Няма как да стане. 240 повода за ярост в Народното събрание. Стотици други – по министерства, комисии, фондове и агенции… В храма на починалата Темида Българска – корумпиран прокурор до корумпиран съдия… Та, така се чувствам. Щастлив, да усещам приближаващото отхвърляне на робството на олигарси и корумпирани политици и магистрати и бесен. Поводи и за едното, и за другото – колкото щеш.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Цитат от Решението на СГС:
„Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия й орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството й и ще ги изсели от гр. Бургас.”

2.       Забравиха ли ви старите приятели или поддържате връзка?

Приятелите не забравят

Ето още един повод за щастие. Благодарение на творческата командировка, която ми осигуриха корумпираните български съдии и прокурори по поръчка на блудника Тонко Фотев и мутрата Гудков, се разбра кой какъв приятел е. По-точно казано за какво ми е бил „приятел”. Интересчиите отпаднаха първи. Нищо ново под слънцето. Като нямат ползи от другаруването, намират плюсове в разприятеляването. Най-малкото е по-безопасно за тях самите да са далеч от нарочения. Още повече, че Бургас е малък град и всички знаят колко силен и безпощаден е сивият кардинал, бившият милиционер, блудник, който работи под прикритие, като почетен консул на Русия. Страх ги е хората и е разбираемо, има за какво. Самата наказателна акция към мен беше и послание за всички останали. Нали видяхте какво се случи? Искате ли да ви разбият семейството, да подложат на унищожение децата ви, да ви пуснат в  месомелачката на корумпирани прокурори и съдии…? Има и друг момент. Преди да се срещна челно с убийците в тоги, и аз си мислех, че щом прокурори и съдии са казали за някой, че е престъпник, то това е така. Не съм се съмнявал в тях. Нали те са стожерите на законността, правосъдието и справедливостта. Така бях възпитан. Но се оказа, че българските магистрати са продавачи на справедливост. Готови са да служат на чужди интереси, да изпълняват поръчки на висшестоящи или просто на този, който си плати. След „нежните” грижи на руски посланици, депутати, почетни консули и родни кривосъдници, стана много лесно да си преброя истинските приятели. Устойчиви на всякакви заплахи, смели и чисти. Те се доказаха, герои са. Давам си сметка какво им коства да останат на позиции през годините на тормоз и гонения. Те не продадоха и не предадоха нито себе си, нито мен. И сега пак идват хубави новини. Както бях останал с малко, но истински приятели, полека – лека започнаха да се увеличават. Въпреки, че бях обявен за „лош”, с течение на времето все повече и повече хора, без да се страхуват от нищо и от никой открито показваха приятелството си. И днес мога отново да се похваля, че имам стотици, хиляди приятели. Уникалното в ситуацията е, че тези нови мои близки хора са с мен, заради текстовете, които пиша и публикувам. Затова спокойно мога да ги нарека и съратници. Ние споделяме едни и същи виждания за 25 годишния геноцид в България. За това, че в страната няма партии, няма ляво, няма дясно. Има само шайка от олигарси, местни феодали, корумпирани политици, бандити-магистрати, слуги – журналя и друг, обслужващ разбойниците персонал. За по-кратко ги наричаме ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Страшно се радвам на тези мои смели приятели, които чрез словото си и постъпките си, са въстанали срещу робството на ДОПГ. Тях нищо не може да ги сломи, не могат да бъдат манипулирани, облъчени или купени. Страхотни са и с всеки ден стават все повече и повече. Това го виждат и представителите на Шайката – личи по това как се гърчат в опитите си да осуетят пробуждането на българските граждани. Да ги разделят, очернят и насъскват помежду им. Опасността е реална – ще им се отнеме заграбеното досега, ще им се пресече възможността да смучат данъците на българите, а и ще понесат отговорност. Умират от страх, като чуят за справедливост и възмездие. Наближава краят на прехода-грабеж и от ДОПГ го усещат. И благодарение на моите приятели, победата над виновниците за геноцида е неизбежна. Е, как да не се радвам!?

3.       Преди година отрязахте публично пръста си в знак на протест. Разбраха ли Ви политиците тогава?

Отрязаният пръст срещу надуваемите кукли

Няма политици в България. Нарочените за такива са надуваеми кукли. Плащат им, купуват ги и те задоволяват нужди, според желанията на клиента. „Политиците” са част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Заедно с корумпираните магистрати и техните господари – олигарсите, са виновни за 25-годишния геноцид над българските граждани. България е най-корумпираната и най-бедната държава в Европа и заради тях.

И? И нищо. Нещо случва ли се? Възможно ли е шайката от ДОПГ сама да се самоарестува и самоосъди? Не. В страната ни има две много дебели и плътни стени. Едната е изградена от корупция, втората – от бездушие. Първата може да бъде разрушена само от ежедневен, тотален граждански контрол. Непримиримостта на смелите и прогледнали български граждани ще донесе жадуваните справедливост и възмездие. Но за да стане това, трябва да се разбие стената от мълчание. Вижте последния доклад на организацията „Репортери без граници”. От срамната 87-ма позиция България се е сринала на 100-то място по свобода на словото. Съберете титлите – най-корумпирана, най-бедна и  с практически нулева свобода. За какво са ни всичките телевизии, вестници, радиа …? Къде са българските журналисти? Нима са се превърнали в слуги на ДОПГ?

С отрязването на пръста си пропуках стената от мълчание и бездушие. Направих така, че да се чуе срещу кого и какво протестирам. През 2009 г. корумпираните кривосъдници образуваха наказателно производство срещу мен, вместо дело от частно-правен характер. 2010 г. корумпираните убийци излъгаха, че съм нарушил мярката за неотклонение „Парична гаранция” и ме арестуваха. Пишех до всички институции и медии. Никой не ми обърна внимание. 2011 г. ме „пуснаха” под домашен арест. Вече знаех – поръчителите държат в ръцете си и съда. Аз и моят защитник непрекъснато искахме да се направи ревизия на фирмата. Следователите и прокурорите бяха „пропуснали”. Съдът ни отказваше с аргумента, че нямало нужда!?!? Всичко било доказано!?!? Само идиот може да твърди, че обвинение в присвояване и безстопанственост може да се докаже без ревизия на самата фирма. Но фактите са налице – осъдиха ме в името на поръчителите. Още през 2011 г. взех решение да си отрежа пръста, но до 2013 г. така и не се намери кой да държи камерата. Запазил съм кореспонденцията си чрез e-mail с много известни български журналисти от 2011 г. Те обещаваха да отразят протеста ми, но се скриха, избягаха. Автоцензура. Ясна е работата. Кой ще посмее да скочи срещу руски посланици, депутати, консули и родните им слуги – Главни прокурори, съдии… Никой не посмя тогава. През 2013 г. Бог ми изпрати един приятел – руснак. Заснехме протеста ми. Разпространих го в интернет. И от там вече българските медии го завъртяха.

Получи се, успях. Знаех си, че лешоядите няма да устоят на кръвта. Викът ми бе чут. Иначе можеше още да си пиша до всевъзможни родни институции и медии, без изобщо да се чуе нищо. Така правят гадините от ДОПГ – погребват живи българските граждани в тишината, осигурена им от българските журналя.

Протестът ми беше личен и общ https://docs.google.com/file/d/0B54WAwi25tV5N19JY3I5Y0JVdkk/edit?pli=1. Моят казус е само частица от големия геноцид. Важно е какво казвам – имената на престъпниците. Думите са важни. Пръстът беше само средство, за да се чуе словото. Отрязаният пръст е и демонстрация на решителност, на несломима воля за битка до окончателната победа над ДОПГ. Нека си знаят паразитите, нищо не може да спре нито мен, нито хилядите, отхвърлили робството българи. Никакви репресии, скалъпени процеси, решетки, затвори, манипулации и лъжи. Нищо няма да ги спаси. Ето, това е посланието. И няма никакво значение дали са го разбрали надуваемите кукли. По-важното е, че го разбраха моите приятели.

4.       Какво се случва в момента с пръста Ви и за какво Ви сърбят ръцете?

Сърбежи

Сърбят ме и ръцете, и краката за справедливост и възмездие. Помните ли обещавача на справедливост Бойко Борисов? Щял да накаже олигарсите, да им развали заменките? Корумпираните „магистрати” и „политици” щял да наказва… Смях. Всъщност тези, които се извъртяха през последните 25 години като „политици” са от един отбор. Приватизации-кражби, нагласени обществени поръчки, контрабанда, ДДС измами… Инструментариумът, чрез който разграбиха България е огромен. Всяко следващо правителство има 2 задачи: Да пази предходните престъпници и самите те да грабят. Борисов, Станишев, Доган, Костов… Само имената им са различни. В същата шайка са надпартийните олигарси – Божков, Гергов, Прокопиев, Минев, Ганчев…. Ограбиха труда на родителите ни, нашият труд и бъдещето на децата ни. Бандата не би могла да съществува, ако не си назначава удобни за тях корумпирани и зависими прокурори и съдии. Кривосъдниците също получават парчета от баницата. И се отплащат, защитавайки интересите на паразитите. Това включва и унищожаването на неудобните, на дръзналите да се съпротивляват. Иначе ежедневието им е изпълнено с опъване на чадъри, тенти, навеси и други всевъзможни покривала над престъпните схеми. Картината е ясна. От едната страна са сплотените олигарси, артистите „политици” и корумпираните и в червата кривосъдници. От другата страна са всички български данъкоплатци в ролята на донор. Част от схемата е разделянето на донорите по партии, лагери, етноси… и насъскването им едни срещу други. Нека се мразят хората помежду си. Това отклонява вниманието от виновниците за 25-годишния геноцид. Просто и ефективно. За целта се използват проститутки, които наричат себе си журналисти, социолози, пиараджии… Когато е необходимо, на терена се пускат и уж нови играчи и проекти. Янев, Сидеров, деформатори. ГЕРБ беше една от димките. Сега се подготвят нови – Бареков и „Наглост без граници”, Симеонов и по-патриотите от най-най. И така колелото се върти вече 25 г. Шайката и слугите им стават все по-богати, а 90% от българските граждани не могат да си платят сметките за парно, ток, вода, храна… Мизерия, нищета и липса на перспектива прогониха над 2 млн. българи от родината им. Чужди и родни монополисти ни душат. Крият печалбите си чрез договори за „външни” услуги, симулират счетоводни загуби и изнасят милиарди зад граница. Бандата си е създала цяла сюрия от служби, агенции и комисии, които всъщност трябва да се борят със самата ДОПГ (държавна организирана престъпна група) – Боркор, ДАНС, суперспециални прокуратури и съдилища, парламентарни комисии… Разбойниците си назначават послушни слуги в тях. В резултат геноцидът над българските граждани продължава. По-лошо е от турско робство. От ЕС сипят унищожителни доклади, но нищо повече. И там са същите лъжци. И те са заети с грабене. Засърбяха ли ви ръцете? Искате ли да раздавате шутове?

Пръстът. Какво става с него ли? С отрязания пръст ще нахраня ненаситните, алчни кривосъдници и господарите им. Дано се задавят.

5.       Извини ли Ви се някой от политическия елит?

Политически проститутки

В България няма политически елит. Набедените за политици са бандити. Престъпници, виновни за 25-годишния геноцид, наречен „преход”. Ха-ха-ха. Преход. Така си е. Корумпираните и продажни „политици”, кривосъдници и олигарсите станаха баснословно богати, паразитирайки на гърба на измъчените, мизерстващи български граждани. Без съмнение, този четвърт век ще остане в историята, като чума. Коя болест може да стопи населението на България от 9 на 7 млн. души? Не ни трябват извиненията на изродите. Нужни са ни справедливост и законност, а те не се дават. Трябва да си ги извоюваме сами. Никой нищо наготово няма да ни даде. Разбойниците от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) няма сами да се самоарестуват и самоосъдят. Няма сами да върнат заграбеното от тях. Отговорността за нашия живот, за родителите ни и за нашите деца не може да лежи на чужди плещи. Ние сме длъжни да се опълчим и накажем бейовете. „Цивилизованият” свят много обича да скача и да обвинява за геноцид над собствените им народи кого ли не. Кадафи, Садам, Башар Асад… Но кой знае  защо същият този „цивилизован” свят се прави на сляп за престъпленията на българските чорбаджии. В Либия 700 000 души бяха прогонени от родината си, а колко шум се вдигна. Явно 2 млн. българи са по-малко ценни от тези 700 000 либийци.

Няма откъде да чакаме помощ. Чуждите държави си гонят техните интереси. Сами трябва да се освободим. А самонареклите се за български политически елит са просто скъпоплатени проститутки. При това тъпи, ограничени и необразовани. От която и страна да ги погледне човек, все алчни задници се виждат.

6.       Тогава се заканихте, че може да посегнете отново на себе си. Бихте ли го направил сега? И ако-  защо?

Революция незабавна и всенародна

С отрязването на пръста пропуках стената от мълчание и бездушие. Постигнах целта си – направих така, че да се чуят думите ми. От ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ми бяха подготвили два капана. Единият е да ми скалъпят поръчково обвинение – да ме пуснат в месомелачката от корумпирани прокурори и съдии и да ме осъдят. Втората им задача беще всичко това да се случи тихо. Никой да не разбере за поръчителите, за палачите и за техните методи на инквизиция. Е, в това се провалиха. Въпреки, че бяха организирали медийно затъмнение не им мина номерът безшумно да ме погребат жив. Викът ми за справедливост бе чут. Това е важното. Разбира се колкото и пръста да отрежа, стената от корупция няма да потръпне. Само обединените усилия на свободните, смели и прогледнали български граждани могат да разрушат ДОПГ. Шайката от олигарси, местни феодали и слугите им – „политици” и кривосъдници знаят за тази опасност. Затова отстрелват потенциалните водачи. Заплашват, манипулират, подкупват или директно унищожават дръзналите да им се съпротивляват. Бандитите са овладяли държавните институции, силовите структури са в ръцете им, медиите са техни. За 25 г. успяха да разпарчетосат България и да я натъпчат в джобовете си. Парадоксален е театърът на 3 март, 19 февруари и други подобни дати от историята ни. Изродите се правят, че отдават почит на герои като Левски и Ботев. Но явно са забравили техните думи. Ще им ги припомним. Освободили сме се от турско робство. Ще се освободим и от изродското. Време е да изрежем злокачествения тумор от тялото на България.

„Революция незабавна и всенародна!” – Помните ли на кого са тези думи

7.       Кои според Вас са политиците – опорни точки на страната ни в момента?

Целеви точки

Хайде да изброим поне част от набедените за политици в момента:

Борисов – обещавачът на справедливост. Рекетьорът, излъгал повярвалите му български граждани. Шефът на мутрите.

Станишев – недоразумението без нито един ден трудов стаж извън партията – майка. Удобната надуваема кукла. Кръжецът около него граби, а той се прави на чистичък.

Доган – „хидролог” от първа величина. Как ли щеше да краде, ако българските мюсюлмани не бяха пакетирани в една единствена партия?

Местан – отроче на Ахмед.

Сидеров – излъга лековерните патриоти и националисти. Много и гръмки думи, но действията му ясно показват фурнаджийската му същност и мания за лично обогатяване, за сметка на вярващите в каузата България.

Около всеки един от изброените има групичка от приближени велможи, боляри и шамани. Така по-лесно се краде и се заличават следите. Кои са общите неща между изброените до тук? Не са политици, а престъпници. Бандити, част от шайката, виновна за 25-годишния геноцид над българските граждани. Заедно с олигарси, като Божков, Златев, Гергов, Минев… споделят вината за геноцида. За да се граби на воля, си назначават свои прокурори и съдии. Така остават недосегаеми и извън закона. Проститутките в тоги им осигуряват надзаконово безсмъртие. Към упоменатите спокойно можем да добавим и Костов, и всички останали „политици” от последните 25 години. В главното са еднакви. От време на време се посритват по кокалчетата, но това е само, за да се разберат помежду си кой е наред да краде от данъците на българските граждани и кой ще си почива. Партиите са измислени, за да разделят жертвите – донорите – данъкоплатците. А най-важното е, че досегашните БГ партии са наши или по-наши, тоест руски проекти. Няма ляво, няма дясно, няма патриоти. Така е поне според думите на руския посланик Потапов, генералния консул Щелкунов и почетния блудник Фотев (решение на СГС от 17.01.2012 г. дело 4540/11). Няма тънга, няма мънга… На власт са или нашите или по-нашите за момента. Какво да се прави? Трябва да се вярва на такива отговорни другари, нали? Сега да не забравим и кандидат надуваемите кукли. Тия, дето се напъват да поемат щафетата. Новите обещавачи на справедливост са всъщност следващите лапачи. Бареков, колкото и да се пъне, няма как да скрие, че е продукт на досегашните бандити. Те му плащат сметките с откраднатите от българските граждани пари. Наглостта без граници може да бъде засенчена само от поредния лъжепатриот Симеонов. Този пък е пуснат, да замести Волен. Така или иначе, и двамата са част от шайката, виновна за 25 г. геноцид. Валери Симеонов – Балевски беше председател на общинския съвет в Бургас и в страстна прегръдка с протежето на Бойко – Митко Николов дялнаха града. Кой знае защо забравиха да накажат предходните крадци от БСП, а се скъсваха от закани и обещания. Всъщност се знае – от един отбор са. Една банда. За деформаторския блок няма какво да се добави. Достатъчно е името на Кунева, И тя е от нашите. Първанов – родителят на Станишев…

Ясно е, че имената на разбойниците от трите групи са много повече. Олигарси, „политици”, магистрати-кривосъдници. Това са целевите точки. В тях трябва да се прицелим и всеки ден да ги блъскаме, да ги мачкаме. Целта е – откъсване на паразитите от плътта ни, конфискация на заграбеното от тях и тикването им зад решетките. В името на народа! Нали така пише в присъдите? Или в името на олигарсите, „политиците” и кривосъдниците? Тоест в името на изродите.

8.       Накъде според Вас върви България?

Към неизбежното

Вижда се ясна тенденция. Непрекъснато се увеличава броят на прогледналите българи. За ДОПГ (държавна организирана престъпна група) става все по-трудно да манипулира, да лъже и разделя българските граждани. В битката за умовете и парите на данъкоплатците се хвърлят нови обещавачи на справедливост и възмездие. Шайката от олигарси, „политици”, кривосъдници и контролираните от тях медии въртят на пълни обороти пропагандната си машина, но всичко е напразно. България върви към неизбежното – към революция. И няма защо да ни плашат, че тази дума била собственост на една или друга идеология. Няма такова нещо. Във Франция са я нарекли буржоазна. Преди това, в Англия – реформаторска… Кой както иска да си я нарича. Важното е, че ще доведе до смяна на системата. Двадесет и пет години Божковци, Златевци, Станишевци, Борисовци, Костовци, Догановци… грабят България. Пият човешка кръв и богатеят. В същото време над 2 млн. българи бяха прогонени от родината. Още толкова пенсионери се чудят от какво да умрат – от глад, от студ или болести. 1 700 000 българи „живеят” с недоходи по-малки от прага на бедността. Перспективата пред младите е да станат мутри, проститутки, наркомани. В краен случай – да слугуват в петзвездните хотелски комплекси на Шайката. Самоубийствата, породени от отчаяние и безизходица са ежедневие. Както и откъдето и да се погледне, данните говорят за геноцид. Превърнаха България в един огромен лагер на смъртта. Вместо смъртоносен газ, ни избиват чужди и родни монополисти с надути, фалшиви сметки за ток, парно, вода, храни… А набедените за политици безродни продажници участват с радост в масовото убийство. Неизбежно е. Смелите, безстрашни българи ще стават все повече и повече. Робството не може да бъде вечно. Страхът ще отстъпи пред гнева. Оковите ще бъдат разбити на хиляди парченца. Алчните изроди сами копаят края си.

Ще въстанем. Сами ще извоюваме жадуваните справедливост, законност и правосъдие. Ще конфискуваме награбеното и ще го върнем в държавната хазна. С това ще защитим труда на родителите си, своите чест и достойнство и живота на децата си. Виновниците за геноцида ще тикнем в затвора за хилядите им престъпления срещу България и българските граждани. Вървим към неизбежното и паразитите го знаят. Усеща се как с последни сили се опитват да ни излъжат, да ни изплашат. Вижда се как се гърчат в опитите си да запазят своята система. Време е да им припомним думите на Христо Ботев – „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от тялото си…”

България върви към неизбежното – справедливост, законност и правосъдие.

9.       Какво бихте желал да прочетете в българските вестници?

Любимият ми вестник

Страхотен въпрос! Ето какво искам да прочета в българските вестници:

1.Извършени са ревизии на всички приватизационни и концесионни договори от 1989 г. до днес. За установените нарушения и престъпления виновните са понесли персонална наказателна и финансова отговорност. Незаконно придобитото им имущество е конфискувано.

2.Съдии и прокурори носят лична отговорност за своите „грешки”. При осъдителна присъда в Страсбург магистратите, постановявали обратни решения веднага ще бъдат дисциплинарно уволнени със забрана никога повече да не могат да бъдат част от съдебната система. Ще платят от собствения си джоб глобата. Ще носят и наказателна отговорност за нанесени материални и морални щети на жертвите си.

3.Ние, българските граждани избираме пряко Главен прокурор и началници на прокуратури и съдилища. Кандидатурите се обсъждат свободно. Избраните зависят от народа и съдят в името на народа, а не в името на олигарси, местни феодали и политици. За когото има данни за връзки с криминални структури, за незаконно забогатяване чрез „грешки”, не само че не бива избиран – автоматично попада под ударите на закона. Информацията не се засекретява, а се публикува.

4.Политически партии не получават субсидии от бюджета на държавата.

5.Депутатите не са 240, а 120.

6.Ние, българските граждани знаем имената на всеки един от депутатите. Познаваме автобиографиите им и не сме допуснали при избора си да вкараме в Народното събрание, зависими от олигарси и местни феодали лица.

7.Ние, българските граждани можем да отзовем всеки депутат не спазил предизборните си обещания. Например: „Ще отменим плоския данък – няма да го отменяме”.

8.Виновните за 25-годишния геноцид над българските граждани са наказани. Олигарси, местни феодали, корумпирани политици и магистрати. Незаконно придобитото им имущество е отнето и върнато в държавната хазна. Милиардите са пренасочени към здравеопазване, образование, социална сфера, развитие на иновативни технологии и производства, откриване на нови работни места.

9.Вследствие на изпълнението на 8-те точки, България вече не е най-корумпираната и най-бедната държава в Европа. Напротив, българите водят в класациите по свобода на словото, брутен вътрешен продукт на глава от населението… Българските пенсионери живеят достойно  и два пъти в годината летят на почивка в Тайланд и други екзотични дестинации. Младите българи не бягат от Родината си – за тях има много и скъпоплатена работа. Майките спокойно раждат по три и повече деца – доходите, осигурявани от съпрузите им са достатъчни за комфортното отглеждане на децата. Жените работят не по принуда, а за удоволствие, ако желаят. В резултат от финансовата и икономическа стабилност, битовата престъпност е сведена до минимум. За справедливост, законност и правосъдие вече не се говори. Счита се за нещо нормално, като това, че всяка сутрин слънцето изгрява. Другите държавни ръководители и народи говорят за България с уважение и дават за пример страхотните, смели и прогледнали българи, успели да построят държава – мечта.

Чета този вестник и настръхвам. Само там горе, отстрани, където би трябвало да е датата на отпечатване нещо не се чете. Не се разбира от коя дата е този великолепен български вестник.

Бихте ли ми помогнали? От коя дата е?

10.    Особеностите на руската политика, на която и Вие станахте жертва и бъдещето на Украина, според Вас?

Без емоции

Особеностите на руската политика не се отличават много от особеностите на политиката, на която и да е друга голяма държава, разполагаща с мощни финансови, икономически, военни и прочие ресурси. Русия защитава собствените си интереси с всички позволени и непозволени средства. Същото правят САЩ, Англия, Германия… И България би трябвало на първо място да се погрижи за себе си. Но за съжаление ни управляват продажници и алчни задници. Смешното в нашия случай е, че до 1989 г. официално си бяхме обявени за част от СССР. Нямаше лицемерие и съмнения в това отношение. След 25 години преход-грабеж уж сме членове на НАТО и ЕС, но всъщност още сме част от Русия. По думите на бившия руски посланик Потапов, българските партии и ръководителите им са „наши” или „по-наши”. БСП, ГЕРБ, ДПС, НДСВ, АТАКА, дори и тези, които сега ни се пробутват за нови, като „Наглост без цензура”, НФСБ и „Деформаторски блок” са от същото котило. Иначе казано – политическите решения и законотворчеството на България се извършват със съгласието или по нареждането на Кремъл. Знаейки това, е лесно обяснимо защо само се приказва, но нищо не се предприема в посока енергийната диверсификация. България е зависима от руските газ, нефт и ядрено гориво. За да е пълна картинката – българските прокурори и съдии се назначават от вече продалите се политически проститутки. И така – законодателната, изпълнителната и съдебната власт на „независима” България служат на чужди интереси. Допълнително се обслужват и желанията на САЩ и ЕС, стига предварително да са се разбрали с Москва. В отплата ДОПГ (държавна организирана престъпна група) е получила лиценз да граби, краде и убива собствения си народ. Без ограничения. Геноцидът над българския народ е „узаконен” от международните жандарми. Последствията ги знаем – родни олигарси, местни феодали, „политици” и кривосъдници обезлюдяват България. Темповете на българския геноцид нямат световен аналог. Червените кхмери и африкански диктатори са бебета в проходилка, в сравнение с нашите изроди. Но на никой не му пука. Желанието на паразитите е, ако може и жертвите – българските граждани да не забелязват, че ги убиват. Дебело подчертавам: Не са ни виновни чуждите държави, а родните продажници и пасивността на гражданското общество в България. Тук има един важен нюанс. Ние, българите бяхме възпитавани да обичаме Русия и руснаците. Те са братушките – освободители. Но не си даваме сметка, че за Русия ние не сме по-различни от другите народи. Руснаците не са обучавани в училище да ни обичат безумно и да ни дават децата си при поискване. Ние, българите сме страшно сантиментални и бъркаме любовта си с чисто геополитическите интереси. Самите руснаци предпочитат фразата „Без емоции”.

Бъдещето на Украина ли? Помните ли Косово? САЩ и НАТО бомбардираха столицата на независима Сърбия. Разцепиха я със сила и създадоха нова държава за албанците в Сърбия. Тогава шиптърите бяха застрашени и „цивилизованият” свят се втурна да им помага и да ги спасява, убивайки „лошите” сърби. Сега ни продъниха ушите, че народът на Украина сам трябва да взима решенията за бъдещето си. Е, рускоговорящите граждани на Украина от Крим и източните части на страната казаха какво искат. Нали са граждани на Украина и уж им се дават същите права, както и на тези, които събориха властта в Киев. Лицемерието е очевидно. Двойни, тройни и петорни стандарти. Естествено, че Русия ще защити руснаците в Украина. Нима САЩ не защитава своите граждани по целия свят. При това, тук говорим за 20 милиона човека. На някой стана ли му ясно кого защитават САЩ в Афганистан и Ирак?

Иначе страшно съжалявам, че революцията в Киев не беше извършена от обединени украински граждани срещу Бандата от олигарси, корумпирани политици и магистрати. В началото имах тази надежда, че се случва точно това, но после видях как нарочно се измества плоскостта на революцията. От битка срещу корупцията и мафията се хлъзна към етническа омраза. Това само отложи справедливостта, законността и правосъдието за всички граждани на Украина. Сега тази държава първо ще се разцепи, и чак след това отново ще има събиране на енергия за битка против ДОПГ. ДОПГ не е само български патент. Няма никакво значение как ще се наричат етапите на разделяне на части на Украина. Автономия, независимост… В крайна сметка Русия ще получи цялата източна и южна части. Там се намира огромната част от рускоезичното население. Като казвам жалко. Представете си как в София се вдигаме и помитаме ДОПГ. Първоначалната еуфория обаче се изпарява в мига, в който някой провокатор излъчи послание за евентуални бъдещи гонения срещу турскоговорящите български граждани. Дали Турция няма да защити молещите за помощ български турци? Урокът е ясен. Когато сме готови да накажем ДОПГ, сред нас трябва да има представители на всички етноси. Така ще се избегне украинският сценарии. Благодарим за нагледния урок.

11.    Спокоен ли сте за семейството си?

Нека ДОПГ се страхува от нас

Кой нормален човек не се страхува за хората, които обича? Преди поръчителите Гудков и Фотев и палачите-кривосъдници да ми скалъпят обвинение, изобщо не съм си задавал този въпрос. Просто живеехме, работехме, децата ходеха на училище… Нямаше причини да се страхувам. След като на 28.06.2010 г. по нареждане на блудника, почетен консул на Русия (решение на СГС от 17.01.2012 г. дело 4540/11) ме арестуваха, полудях от страх за любимите хора. Затваряйки ме, изродите оставиха децата ми без закрила, без защита. Можеше да им се случи какво ли не. Шест месеца ме държаха и всеки ден умирах. Не можех да помогна на близките си. Беше ужасно трудно. Господ ги спаси. Въпреки шока и неизбежните им собствени страхове, слава на Бога те оцеляха. Сега вече знам. Няма защо да се страхувам от когото и да било или от каквото и да било. Бог пази хората, които обичам. Нима аз мога да им осигуря по-голяма защита? Така че, спокоен съм. Знам. Трябва да правя това, което трябва да правя. Ха-ха-ха. В конкретния случай – да пиша. Нали съм изпратен в творческа командировка. Това е. Аз пиша, а всичко останало е в Божиите ръце. И нека човеците, които не са преминали през изпитания да не се учудват. Това е истината. Няма място за страх. Не се страхувайте от чорбаджии, от властимащи. Не се бойте от палачи в тоги и униформи. Бъдете смели, не прекланяйте глава. Нека изродите от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) се страхуват от нас.

 

Едно интервю на Дани Златанчева, март 2014 г.

 

Първо интервю на Ивайло Зартов от затвора,в.Шоу, 10 септември 2013г.

Бизнесменът Ивайло Зартов си спечели прозвището “затворник №1 на България”, след като в края на март т.г. отряза без упойка кутрето на лявата си ръка, докато бе под домашен арест в София. Въпреки явните нарушения по неговото дело съдът постанови 9 години престой зад решетките. В момента Зартов е в Софийския затвор, където е библиотекар, и където преди 2 месеца се ожени за приятелката си Катя Донкова.

Единствено пред “ШОУ” бившият съсобственик на компанията “Инглиш вилидж” се съгласи да направи своята първа изповед “от килията”.

---

– Ивайло, чувстваш ли някаква промяна в отношението към теб – в смисъл на по-голям солидаризъм? Изобщо какво мислиш за солидаризма – има ли почва у нас, тъй като след прословутия “колективизъм” българите съвсем се атомизираха. Но без солидаризъм се стига до разпад и на обществото, и на отделните “атоми”…
– България е най-корумпираната и най-мизерстващата държава именно защото не разбрахме какво означава солидарност. Зле сме, защото не осъзнавахме, че няма чужда болка и несправедливост. Няма нещастие, което да не засегне и нас самите утре, нищо че днес то се е случило на съседа, колегата, съгражданина, сънародника. ДОПГ /Държавната Организирана Престъпна Група/ всячески се старае да разбива, да разделя жертвите си – българските данъкоплатци. Така лесно се справят поединично с всеки, дръзнал да се бори, да се опълчи, да не мълчи.
Но от известно време забелязвам пробуждане. 2011-а, 2012-а, 2013-а, с всяка следваща година се увеличава броят на прогледналите. На знаещите кои са истинските виновници за геноцида. Солидарността вече има и български пример – случаят с Гергана Червенкова го доказа. Обикновени, непознати един за друг българи се обединиха и защитиха Гергана от системата. Към тях се присъединиха като по чудо и медиите. Дори се събудиха и българските интелектуалци. Артисти, музиканти… спомниха си, че и те са част от този същия народ. И те защитиха Гергана с имената си. Ето, това е мъничък урок по солидарност. Слава на Бога, че се случи. Но все още сме далеч от полския пример и тяхното движение „Солидарност”, което помете изгнилата система в Полша преди десетилетия.
Така или иначе, вървим напред. Все повече и повече стават смелите, прогледнали българи. Дори и в моя казус се вижда. Преди да ме поръчат – руският почетен консул в Бургас, обявеният чрез съдебно решение за блудник Тонко Фотев и експолковникът от КГБ, ексдепутат и вечна мутра Генадий Гудков. Преди руският посланик да смачка българския главен прокурор Борис Велчев и той да нареди да ме осъдят за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на фирмата, на която бях управител.
Преди да се струпат облаците около мен, имах стотици, хиляди приятели в цяла България. Поне за такива се представяха. След като ме пуснаха в държавната месомелачка и корумпираните особи в тоги започнаха да се гаврят с мен, преброих 4-5 приятели. И тук идва добрата новина. След „прочистването” на приятелския списък започнах да пиша. И сега, след 2-3 години, отново имам стотици, хиляди приятели. Тези хора са с мен само заради това, че харесват написаното от мен. Те са солидарни с моето писмено слово. И това е страхотно усещане. Щастлив съм, виждам, че всички тези хора разбират – това, което се случва с мен, може да се случи и на тях.
Всеки може да бъде поръчан
Наемниците в тоги са излетели в космоса заради безнаказаността си. Поръчителите – олигарси, феодали и надуваемите кукли-политици, са недосегаеми. Никой няма да се самоарестува и самоосъди. И все повече хора го осъзнават. Разбират, че няма да дочакаме обещаваните справедливост и възмездие. Именно защото ги чакаме, вместо да се самозащитаваме. Сами да си извоюваме справедливост, законност, възмездие, правосъдие. И начинът е да бъдем солидарни. Да усещаме всяка болка като своя. Да защитаваме себе си, чрез защитата на всеки един български гражданин. Днес нападат Иван, утре – Драган, а вдругиден ще е този, който си е позволил глупостта да си помисли, че него не го засяга нищо.
– В дипломатическите /и не само/ среди повече от месец се коментира, че Тонко Фотев вече няма да е почетен консул на Русия у нас. Това радва ли те, или реваншизмът е напълно чужд на природата ти? 
– Реваншизмът, отмъщението, възмездието изобщо не са ми чужди. Напротив – ще танцувам танца на радостта. Но не вярвам някой да пипне господаря на Югоизточна България. А това, че се коментира, не е нищо ново. От години само се коментира, но нищо не се прави. Нито руската държава, нито българската – никой не смее да го пипне. Руските посланици и генерални консули се правят на слепи и глухи. За него ходатайства огромна армия от български и руски бизнесмени, политици, магистрати, журналисти… Има решение на СГС, което не подлежи на обжалване. В него Тонко Фотев е доказан блудник, действително е извършил блудствени действия спрямо една от доведените ми дъщери и е отправил закани, че ще унищожи семейството ни и ще ни изсели от Бургас.
Фотев се е обзавел с огромни чадъри над главата си. Прокуратурата го пази. Бившият кмет на Бургас и настоящият са зависими от него. Йоан и Митко са само послушни изпълнители на волята на блудника. Той ги държи с компромати. Така, както държи и шефове на полиция, съд, прокуратура, следствие, медии, бизнесмени, мутри… Всъщност Фотев е местният феодал. Дори Митко Събев и подобни величия му съдействат на драго сърце. Силата на Фотев не е само регионална. За него няма никакво значение коя партия е на власт. Първо, защото всички партии са всъщност от един отбор и второ, защото той се е погрижил през годините да се обзаведе със свои слуги и авери на всички нива. Димитър Иванов, последният зам.-шеф на VI отдел на ДС, не би допуснал да падне и косъм от плешивата глава на блудника. Оттук е лесно обяснимо какво прави и Татяна Дончева в отбора на Фотев. Няма министерство или държавна агенция, комисия или друго звено, в които Тонко Фотев да няма свои верни кучета. Лично ми го е демонстрирал. Дори се хвалеше с мощта си и ми правеше показни изпълнения. Блудникът се пази. Той е част от ДОПГ /Държавна Организирана Престъпна Група/. Могат да го махнат само ако стане прекалено неудобен или ако настъпи по мазола някой свой колега от групата.

– Александър Томов – Лупи обяви наскоро, че ще създава нова партия, за да помага на българите в кризисната политическа ситуация. Благородно, НО – как да вярваме на човек и политик, който не е плащал осигуровки и заплати на своите служители?! Вие навремето дори сте подали по този повод сигнал до НАП. Разкажете по-подробно за нарушенията на Лупи и успяха ли данъчните “да го вкарат в правия път”?
– Лупи – създател?! Абсурд! Но да карам поред. Бях зам.-председател на ПП „Движение за социален хуманизъм”, коалиционен „партньор” на БСП. Разбрах, че Станишев и червените шамани няма да допуснат друга партия в лявото пространство. Не че БСП е лява, но са се настанили и са твърдо решени да останат еднолични собственици на левите гласове. За целта те сами са си създали 12-13 партии, с които уж се коалират. Контролът го държат чрез председателите. Те са кучетата-пазачи, които бдят собствените им формации да не се разрастват. Да не би някоя от тях да се превърне в конкурент на БСП. Създавах по 4 нови структури всеки месец. И когато обхванахме половин България, верният на Станишев Александър Радославов пусна гилотината. Просто спря да регистрира новите структури.
ДСХ се водеше като социалдемократическа партия. Затова се огледах за друга формация, която обаче да не е под шапката на БСП. Партия „Българска Социалдемокрация” беше такава. Вече ми беше станало ясно, че политически партии в България няма. Всички обслужват интересите на сплотената шайка от олигарси, местни феодали, назначени за политици кукли на конци и корумпирани магистрати. Но към онзи момент все още си мислех, че за да се справим с корупцията, трябва да използваме инструменти като партии, избори, демокрация…
За Александър Томов – Лупи бях чел по вестниците, че е мошеник и лъжец. Обвиняваха го за съсипването на ЦСКА и “Кремиковци”. За мен пък имаше само суперлативи – колко съм бил помагал на хората, какви добри дела съм извършил… Канеха ме от всевъзможни организации да присъединявам съм тях, дори чичковци от БСП открито се чудеха как така, като чукнели в Гугъл, за мен излизали само хубави неща. Не било нормално.
Та, както ме канеха отвсякъде, така и Лупи ме беше канил 2-3 пъти за заместник-председател на БСД /Българска Социалдемокрация/. Ясно ми беше, че той има търкания със Станишев покрай ЦСКА и “Кремиковци”. Когато се реших да заема този пост, казах на Лупи следното: „Не те познавам, от медиите виждам, че си нарочен. Дали е истина, или не – не знам.
Но ако ме излъжеш един път, няма да има втори
Просто не ме лъжи! Разбрахме ли се?” Той каза: “ ОК”, и това беше.
Издържа около половин година, без да ме лъже. Забелязах някои много интересни неща за Лупи. Пусни го в зала с 50-60 човека, които са настроени против него, след 20 минути омайване и сладки приказки същите тези хора ще са на негова страна и даже ще го харесват. Правил го е няколко пъти пред мен в различни градове. Беше ми изключително любопитно. С „честните” си сини очи ги хипнотизираше. Това му го отчитам като плюс.
В общочовешки план мога да бъда сигурен, че Лупи е лъжец. Дребен мошеник, щипе от заплатите на служителите в централата на партията. Примерно – има да плаща 500 лв., дава 450 с думите: “Абе, ще ти ги дам другия път”. И така – всеки път. За конгрес на партията привиква хора от провинцията. Местните координатори плащат автобусните разходи след хиляди клетви и обещания на Лупи, че като дойдат в София, ще им върне парите. Те идват и той се прави на разсеян. Не е за вярване, че все се намираха нови балъци да му се вържат. Има и още много други „дреболии”, показващи некрасивата физиономия на Томов в междуличностните взаимоотношения.
Върхът беше, когато се оказа, че от половин година не е плащал здравните осигуровки на служителите в централата на партията. Всъщност… не беше плащал никакви осигуровки! Разбрах го, след като те самите служители ми се оплакаха. При това тези хора са работили с него години. Аз ги познавах съвсем отскоро. Отидох при Лупи и го попитах: “Вярно ли е, защо така?” И ако има финансови проблеми, просто да си каже честно, за да направим план кое, какво, кога ще бъде плащано. Той ми каза с усмивка, че нямало никакви проблеми, че щял да ги плати за ден-два.
Мина седмица и нищо. Пак отидох при него и пак насаме, да не го излагам уж. Повтори се сценката. Отпрати ме с усмивка и с обещания, че след ден-два всичко ще е наред. Не беше наред. Трети път отидох при него и го предупредих, че ще поставя въпроса на оперативката. На следващия ден наистина го поставих пред 6-7 човека, които присъствахме на сутрешните спявки. Той отново замаза положението. Предупредих го, че ще повдигна въпроса на изпълнително бюро. Обясних на присъстващите и пред него, че няма как да градиш отбор, да привличаш хора около себе си, ако лъжеш тези, които са най-близо до теб. Предупредих го, че ще извикам НАП, НОИ и Инспекцията по труда да го заставят да бъде коректен. Лупи се направи на мъж, разфуча се, че аз няма да посмея да викна никого. Изведнъж мазното му, усмихнато лице придоби гневно изражение. Казах му, че прави грешка.
На следващия ден от моята електронна поща изпратих официална покана до НАП, НОИ, Инспекцията по труда да дойдат да направят проверка на партията. Написах си имената и длъжността, дадох и телефона си за връзка. Седнах пред НДК да гледам мачове с приятели, това беше през 2010 г. И… телефонът ми „полудя”. Звъняха ми от институциите и не вярваха. Питаха: Ама това наистина ли сте вие?! Това да не е някаква шега?” Звъняха ми от медиите, чудеха се какъв е тоя пиар. Общо взето, никой не вярваше. Така или иначе ги убедих, че съм сериозен и ще ги чакам в 10 сутринта на следващия ден в централата на партията. Да дойдат и да извършат проверка. Нали това им е работата. Дойдоха, от НАП, НОИ и Инспекцията по труда. Аз ги посрещнах. Служителите в централата бяха втрещени, сякаш си бях отрязал пръста пред очите им. Така изглеждаха. И Лупи беше там. И без да преувеличавам, без да си измислям, за първи път през живота си видях човек с пяна на устата. Дотогава бях само чувал този израз – “да ти излезе пяна” от яд. Е, сега го видях с очите си.
Провериха го. Изкараха му още нередности. Съставиха му актове и го принудиха да си плати. И Лупи плати осигуровките на служителите си, а и не само това.
Ето защо Томов никога не може да направи партия. Още по-малко с цел да помага на другите хора. Той е свикнал само да взима, да получава. Разгони всички около себе си. Има си две студентчета – Хари и Митко Митев. Те са свестни, но той ги бута насам-натам. И ако случайно някой клъвне, Лупи ще дръпне въдицата. Така е и с поредното му начинание, гордо наречено „Българска пролет”.

– Какво са за теб протестите – инсценировка, за каквато се опитват да ги изкарат някои “групи по интереси” и техните медийни клакьори, или спонтанно, но закономерно надигане на обществото? Дали те нямат за цел, между всичко останало, да сменят, да изтеглят ешелона от кадри на ДС във властта и да ги заменят с нови лица, необвързани със спецслужбите? И ако първата обвързаност е с основен аналог в Путинова Русия, то чрез протестите ще се стигне ли според вас до очистване, до подмяна? Все пак сме страна от ЕС.
– България е разделена на две. От едната страна са олигарсите, местните феодали, корумпираните политици и магистрати. Те контролират контрабандните канали, наркотрафика, търговията с плът…
Всеки лев на българските данъкоплатци влиза в джобовете им
Схемите са отработени. ДДС измами, нагласени обществени поръчки, комисиони, монополи… Всеки протест срещу паразитите е прекрасен, нужен, правилен, оправдан. Справедливост и възмездие – от това ги е страх.
От другата страна на барикадата са прогонените от родината 2 млн. българи и 7-те млн., които все още са тук. Мизерията, липсата на перспектива, жертвите на корупцията са от другата страна. С удоволствие слушам от улиците и площадите следните призиви: „Да не се допуска до властта нито един, който вече е участвал в грабежа!”. Протестите са спонтанни и предизвикани едновременно. Спонтанни, защото хората сами са решили, че повече не искат да бъдат роби. И са предизвикани от неописуемата наглост на олигарсите.
Разбира се, към истинските протести има, и винаги ще има опити на най-различни „тарикати” да се присъединят. Да се облагодетелстват по някакъв начин. Да ги отклонят и насочат в посока, изгодна на тях и господарите им. Или да ги омаскарят, разбият и потушат. Например забелязвам как БСП е вкарала сред протестиращите свои хора. Спас Колев е един от артистите, които редовно се показват на разни кръгли, правоъгълни, триъгълни и не знам какви си още маси за преговори. БСП преговаря с БСП?!
Към надигналите се български граждани се присламчват и „десните”. Слагам ги в кавички, защото у нас дясното не е дясно и лявото не е ляво. Но жадуващите справедливост и възмездие не искат да чуят нито за едните, нито за другите. Така че протестите са прекрасни. Това е пътят, по който трябва да минем, за да достигнем до дни, в които ще живеем достойно.
За така наречените контрапротести не ми се говори даже. Да изкараш 50-60 осемдесетгодишни дядовци и баби, те да вземат със себе си дъщери и внуци, и да ги изтъпаниш на НДК редом с 50 роми и всичките 5 и половина човека да се правят на контрапротестиращи, е отвратително! Не самите хора пред НДК, а онези, които са ги пратили там.
В разградения двор и спецслужбите обслужват ДОПГ, мафията. Те са част от проблема, срещу който са протестите. Отделни фигури, началници, директори са свързани с определени бизнес кръгове. Ако преди службите си раждаха и контролираха „бизнесмените”, сега някои от по-угоените чорбаджии си купуват „службите”. Не можем да прочистим, да оправим само магистратите или само службите. Или да качим само нови лица в политиката. Или да помолим олигарсите сами да върнат награбеното и да се самоосъдят, а корумпираните им слуги да станат от само себе си честни, справедливи, неподкупни. Няма как да стане. Няма да пуснат кокала доброволно. Затова протестите са необходими. Конкретните искания са важни и контролът по тяхното изпълнение. Обърнете внимание как Орешарски тупка топката. Някакви си мизерни 3-4 лв. от сметките за ток щели да се намалят. И на социално слаби щели да раздават 3-4 лв. И още 3-4 лв. някъде си, на някой щели да дадат. Не е смешно. Гадно е. Говорим за милиарди откраднати пари, за справедливост и възмездие. А наглите властници се опитват за пореден път да ни замажат очите. Точно затова са изкарали и нещастните „контрапротестиращи” с лозунга „Дайте им време!”. За какво? Малко ли им беше 24 години? Че какво друго, освен да грабят и да узаконяват заграбеното умеят? Да заличат следите, както
„изчезнаха” 2500 преписки от Агенцията за следприватизационен контрол?
Както се разми отменянето на заменките. Кредитните милионери. Нарочните фалити на банките. И още, и още. За какво да им дадем време? Сметките за ток са завишени в пъти, ЕРП-та са продадени под масата. Всички концесии са в ущърб на нас – данъкоплатците. Няма време, нито секунда повече за геноцида. Протестите са правилни. Трябва да станат още по-масови и по-твърди. Вижда се, че за наглеците 40-50 000 души на улицата са невидими. Усеща се, че от хвърлените домати не ги боли много-много. Е, ще ги заболи.

– Вашият екссъдружник – бившият руски депутат Генадий Гудков,  се е кандидатирал за губернатор на Подмосковието. Това струва ли ви се нормално, след като беше разследван за износ на огромни суми от Русия?
– Всеки може да се кандидатира за каквото си пожелае, това е нормално. Конкретният случай с Гудков заслужава повече светлина. Не за друго, а защото в него се откриват и много родни, български сюжети.
Генадий Владимирович Гудков е експолковник от КГБ. В дните на перестройката, когато водата е станала мътна и времето бурно, той и още 5-6 негови колеги измъкват част от архивите на КГБ. И както сам се изразява, „спасяват” информацията, като укриват папките по частни домове и вили. След като бурята отминава, генералите започнали да се тюхкат:“„Ох, ах, какво ще правим сега? С тая пуста перестройка само разбихме всичко, разглобихме и унищожихме!”, и тук се появява Гудков с радостната вест, че архивите са спасени. Откопали ги те от градинки и дворове и ги върнали обратно. Как ви се струва тази история? Откъде я знам ли? От самия „спасител”, той е разказвачът. При това видимо изпитваше гордост, докато се хвалеше какво добро е направил на страната си. Изводите, които могат да се направят от този епизод, са много, но така или иначе тук могат да се намерят обяснения за развитието на Гудков.
Като “по чудо” той успява да изгради една от трите най-големи охранителни фирми в Русия. Всъщност това е холдинг, който включва над 40 фирми в себе си. Има представителства в 28 града на Руската федерация. В България подобни охранителни организации ги наричахме мутренски – ВИС, СИК и прочее. Мащабите на „спасителя” на архивите на КГБ са смайващи. Той охранява банки, летища, международни компании, конвои до размирните кавказки републики… Мощта му е видима. Не се притеснява абсолютно от нищо.
В интервю за в.”Президент” Генадий Гудков заявява: „За мен е много по-евтино и лесно да платя на прокурори и съдии и те да смажат когото трябва. Вече са отминали времената, когато си пращахме убийци с автомати”. Поразителна откровеност, нали? Във факс, изпратен до мен, ме уведомява за следното – „За мен работят всички институции в България и Русия, така че прави си сметката. Не е проблем да те размажа”. Интересна хвалба, нали? Това обаче се оказа истина. Направи депутат от същата партия и един от синовете си – Дмитрий. Партията „Справедлива Русия” е известна с това, че е казионна опозиция. Назначена, създадена от властта партия, която да играе ролята на противник. Колко познати картинки видяхте дотук? ДС, архиви, мутри, бизнес, политика, фалшиви опозиционни партии…
Междувременно властта започва проверки на фирмите на Гудков. Притискат го медийно. Отнемат дори лиценза на някои от компаниите му. Пуска се слух, че е бил принуден да продаде охранителната си империя. Единственото частно летище в Русия и в Москва – „Внуково”. Няма как да не се обърне внимание на факта, че срещу Гудков в момента няма кампания. Да, той вече не е депутат, не е зам.-председател на партия „Справедлива Русия”. Изглежда така, сякаш е губещ. Но защо не го смазаха? Защо не го осъдиха за пране на пари? По този въпрос са си глътнали езика всички институции в България и Русия. И ако за българските знаем, че те работят за руската мутра, защо са пасивни родните му руски власти? Само да бяха поискали, можеха да го осъдят и за укриване на доходи, за неплатени данъци… Можеха да го размажат окончателно. Защо не го правят? Нали уж много пречи на Путин?! Има още много въпроси без отговори.
Нищо чудно Генадий Гудков да стане губернатор на Подмосковието. Гласовете не са проблем, там е същата Коломна, откъдето и Генадий, и Дмитрий знаят как се купува народната любов. В математиката няма изненади. Предварително се знае колко гласа трябва да се купят. Парите ги имат. Така че остава само да се разбере дали губернаторското кресло е вписано в реквизита. Дали го има по сценарий. Защото в Русия няма нищо случайно. Както и у нас.

– С какъв “опит” те обогати затворът? Там един ден се брои за два, но като натрупване на мъдрост, поне така съм чувала, един затворнически ден е равен на… няколко години време от живота на останалите хора, тоест на тези, които са на свобода?
– Натрупването на опита започна още през 2009 г., когато ми скалъпиха обвинението. Сега вече 5 месеца съм в затвора. От миналия ми опит дотук, от 2009-а до 2013 г., разбрах, че не трябва да страдам. Нищо, че разбиха семейството ми, изселиха ни от Бургас, смазаха ни финансово, че ни очерниха и оплюха… Но аз непрекъснато се усмихвам, весел съм, щастлив съм, радостен и най-главното – пиша всеки ден. Пиша и публикувам.
Не могат да затворят химикалката ми, тя е свободна
Разбира се, и в „хотела”, в който се намирам, трупам опит. Научавам неща, които няма как да разбера по друг начин. Категориите справедливост, законност и правосъдие придобиват съвсем друго значение. Вече не са само сухи думи. Вече са изпълнени с живот. Всяка съдба, история, всеки човек, който срещнах тук, наистина ме обогатиха и продължават да ме въоръжават с нови, неочаквани знания. Как щях да разбера колко пари на данъкоплатците се харчат залудо? Десетки милиони потъват за заплати и бонуси на полицаи, следователи, прокурори, съдии и помощен персонал.
Ето само един пример. Откраднал два буркана с кисели краставици или нещо друго с щета до 50 лв. Осъден е на 1 година затвор. За тази година и въобще по този „велик” крадец се изхарчват десетки хиляди лева. Глупаво, нали? А пари за майки, деца, пенсионери и т.н. – няма…

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, публикация на БЛИЦ.бг от 15 септември 2013 г.

 

ИВАЙЛО ЗАРТОВ – БЪЛГАРИНЪТ, КОЙТО СВАЛИ ИМУНИТЕТА НА РУСКИЯ ДЕПУТАТ ГЕНАДИЙ ГУДКОВ: „ТОЙ ПЕРЕШЕ ПАРИ В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ ОФШОРКИ” Едно интервю на Добринка Корчева, в.ШОУ, брой 39, сряда 26-09-2012 г.

Ивайло Зартов е предприемач и политически деец. Роден е в София, но над 10 години е живял със семейството си в Бургас. Изяви се като лидер на Движение за Социален хуманизъм и оглави десетки благотворителни инициативи в полза на жителите на морския град и региона. От първия си брак има син, а от руската си съпруга Мария – 5 дъщери, които е припознал като свои. Беше осъден на 12 години затвор за присвояване на около 3,5 милиона лева от (шифрованите) сметки на фирмата Инглиш Вилидж ООД, която се ангажира със строежа на ваканционно селище в бургаското село Димчево, но проектът бе замразен. В момента бизнесменът е най-известният затворник под домашен арест у нас. Придоби и международна слава, след като заради неговия сигнал до Следствения комитет на Руската Федерация бившият му съдружник в Инглиш Вилидж, депутатът от партия Справедлива Русия в Руската Дума Генадий Гудков се раздели с поста си и в момента е разследван за пране на пари. След Руската НТВ и руското „Воскресное Время” по първи канал, в.ШОУ е единственото бг издание, допуснато в апартамента на Зартов в столичния квартал Гоце Делчев, на което той се съгласи да даде най-откровеното си досега интервю.
– Господин Зартов, откога сте под домашен арест?
– От 4 януари 2011 г., като оттогава до 22 февруари 2012 г. бях под домашен арест в село Димчево, Бургаско, тъй като адресната ми регистрация беше там. След това ми разрешиха да си сменя домашния арест в София. Преди домашния арест шест месеца ме държаха зад решетките. Арестуваха ме на 28 юни 2010 г. с лъжа. Следователите и прокурорите в Бургас излъгаха, че съм нарушил мярката, която ми беше определена тогава – парична гаранция. Като тя ми даваше възможност да пътувам във всяка точка на България, да работя, да се грижа за семейството си. Арестуването ми, освен че беше с лъжа, беше и като наказателна акция, то целият процес срещу мен е наказателна акция, но арестуването беше един връх на инквизицията, осъществена от Тонко Фотев (почетен консул на Руската Федерация в Бургас – б.ред) и вече бившия руски депутат Генадий Гудков.
– Вие сте твърдо убеден, че това са хората, които стоят в дъното на „гоненията”, да ги наречем условно така срещу Вас? Какви доказателства можете да сложите на масата?
– Аз съм сигурен, че двамата стоят зад целия скалъпен процес. И ако не цял Бургас, ако не всички тамошни журналисти, то поне по-активните хора от този град знаят, че именно Фотев и Гудков стоят зад скалъпването на процеса срещу мен.
– Откъде тръгна конфликтът Ви с почетния консул на Русия в Бургас?
– Една от гнусните предистории е, че Тонко Фотев е блудник. Блудствал е с една от големите ми дъщери. И понеже вярвахме, че в България има закони, вместо да се стигне до саморазправа или някакво лично отмъщение, подадохме жалба в София, във ВКП. Оттам я изпратиха за разглеждане в Районна прокуратура – Бургас. След като се направиха всички необходими доследствени действия и проверки, предвидени по закон, след като бяха разпитани свидетелите, една районна прокурорка – Милтиядова, прецени, че няма основание да се образува досъдебно производство срещу почетния консул на Русия в град Бургас.
– Тонко Фотев сигурно се е ядосал много, че го „топите” в такова престъпление?
– Той заведе дело за клевета срещу дъщеря ми. Слава Богу, че това дело не беше в Бургас заради „неговите” следователи, прокурори и съдии, а в София. И на две инстанции бе установено в хода на съдебните следствия, че той наистина е блудник и е извършил всичко, което е подробно описано в жалбата. Плюс заплахите, които е отправял към семейството, че ако тя не бъде послушна ще ни изсели от Бургас, ще ни съсипе, ще ни унищожи…
– Защо Фотев е избрал точно Вашата дъщеря и това прецедент ли е при него?
– Първо, той не е очаквал, че дъщеря ми ще се осмели да проговори. Второ, не е очаквал, че ще пуснем жалба. Много неща не е очаквал.
– Къде се пресичат пътищата на дъщеря Ви и Тонко Фотев?
– Преди изборите през 2007 г., когато Йоан Костадинов се кандидатираше за кмет на Бургас, четвърти мандат, всеки ден бяхме заедно с него, с Фотев, в качеството му на най-близък човек до Йоан…
– А Вие как бяхте допуснат в техния кръжец? В качеството си на предприемач?
– Бяха ме приобщили като следващ, най-близък човек до Фотев и Йоан, като Фотев публично се кълнеше в единственото си дете, че ми е най-добрият приятел, че никога не би направил нищо лошо срещу мен или срещу семейството ми. Всеки ден бяхме заедно, като един ден ходехме на фитнес, един ден в Морската градина, на алеята. Аз винаги бях с трите големи дъщери. Понякога се приобщаваше към нас и някой друг бургазлия – бизнесмен или приятел. И при едно от ходенията на фитнес се е случила тази свинска история.
– С какво решение завърши делото за клевета срещу дъщеря Ви?
– Оправдаха дъщеря ми, че не е виновна в обвинението за клевета по следната причина. На две инстанции се доказва еднозначно, че той наистина е извършил тези блудствени действия. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Така че въпросът, който стои, е много интересен – от една страна, Софийският градски съд е постановил, че Фотев е блудник, но понеже делото не е заведено срещу него, решението по никакъв начин не влияе върху неговата съдба. Въпросът стигна до Ямболската окръжна прокуратура, защото Бургаската окръжна си направи отвод, което в случая им прави чест, защото за никого не е тайна, че в Бургас Тонко Фотев държи всички прокурори, съдии и следователи. От друга страна никой не си направи отвод по моето дело, което бе съшито с бели конци, и всеки, който не го мързи да прочете документите, ще види, че няма нито едно доказателство по моя процес. Ямболската окръжна прокуратура постанови, че трябва да се образува досъдебно производство срещу Фотев. След това Апелативна прокуратура Бургас също казва: „Да, трябва да се образува”, ВКП – и тя, и накрая го връщат обратно, пак в ръцете на районната прокурорка Милтиядова, и тя образува това досъдебно производство, тъй като няма как да откаже на началниците си. Горе-долу два месеца по-късно мен ме затвориха като наказателна акция и през август 2010 г. тя го прекратява със същите мотиви – че е направила необходимите действия и няма състав на престъпление. Но понеже в случая този човек държи града, той е местен феодал, той е разпределял финансовите потоци…
– Наистина, какво огромно влияние…под погледа на Йоан Костадинов!
– Бил съм свидетел на подобни сценки, но самият Йоан никога не е взимал рушвет. Ако някой местен бизнесмен трябва да си плати, за да получи някакъв обект, да му се одобри някакъв проект – т.е. общинските съветници да си вдигнат ръката на „правилната точка” от дневния ред, тогава тези пари се носят на Тонко фотев, той ги взима и ги преразпределя. След това една част отива примерно за Йоан, друга остава за него, трета остава за подкупване на следователи, прокурори, съдии, журналисти…
– Това са доста сериозни обвинения г-н Зартов!
– Нека да ми заведе дело за клевета! Аз съм в София – нека да има предвид, че то ще се гледа тук, а не при неговите съдии, следователи и прокурори в Бургас. Надявам се, че няма да може да ги подкупи софийските съдии. Има и честни съдии и съм изключително щастлив от това.
– А кога във вашия приятелски кръг се внедри много влиятелният по това време руски депутат от партия Справедлива Русия Генадий Гудков? Защото именно неговото участие превърна Вашия случай в „международен”. Вие станахте един от най-известните затворници в този регион на Европа, даже няколко руски телевизии, излъчиха филми-репортажи за Вас – последният е дело на българския режисьор Чавдар Гагов, но бе излъчен по руския първи канал.
– Генадий Гудков тогава беше депутат от Руската Дума, освен това беше заместник-председател на тяхната парламентарна комисия по борба с организираната престъпност и корупция, което е много смешно. Беше и шеф на тяхната парламентарна комисия за връзки между страните, в случая между България и Русия. И заради тези три титли, които той имаше, защото наскоро беше лишен от тях, Гудков получи тоталната подкрепа на руския посланик Потапов, което е нормално – един руски посланик да окаже всякакво съдействие на такъв виден парламентарист. Естествено, след руския посланик идва генералния консул на Русия във Варна, а пък почетния руски консул в Бургас, като последната брънка във веригата и той трябва да му оказва съдействие.
– Но нито Йоан Костадинов, нито Тонко Фотев стават бизнеспартньори на Гудков, а Вие. Личен избор ли беше това, или имаше и нещо друго, което е останало само „между вас двамата”? В някои наши медии например се твърди, че сте казали, че той се е опитвал да Ви вербува да предавате на КГБ (въпреки че КГБ не съществува от началото на 90-те години) „топографски карти за района на Черноморието”? Гудков наистина е полковник от КГБ и това го пише черно на бяло в биографията му, но не ми се вярва да се е опитвал да Ви въвлече в такава изтъркана „шпионска” афера…
– Запознахме се с Гудков през 2004 или 2005 година чрез един руски дипломат Сергеенко, който тогава работеше в генералното консулство във Варна. Отдавна му е изтекъл мандатът. И на генералния консул във Варна по това време Шелкунов, също му изтече мандатът. На Гудков много му хареса една от идеите – да се купуват земеделски земи на полуострова в езерото Мандра, до село Димчево. Така тръгнаха нещата. 4-5 години си работехме прекрасно. Никой от никого не се е оплаквал…
– …заедно купувахте земи…
– Какво значи „заедно”? Аз съм управител на фирмата Инглиш Вилидж ООД и каквото ми наредят, това правя. В един момент бившият депутат Гудков решава, че вече няма нужда от мен, че трябва да се разделим. Това можеше да стане цивилизовано, не със скандал. Той има 80% във фирмата, други имат 20%, нека да си изплати 10-те процента на съдружниците – моите две дъщери също имат дялове от по 10%, и дали това ще стане в земи, дали в пари, няма значение, но да се изплати това нещо и да си се разделим. Но той тогава реши, че е прекалено силен за да плаща, и типично в мутренско – олигархичен стил решава, че няма защо да плаща и е по-добре да си тръгне ей така, без нищо. Когато получава отказ да си тръгне без нищо, решава, че е достатъчно силен да бъда смачкан и репресиран и да се обърнат нещата в моя вреда – аз да имам да давам. Същият Тонко Фотев (и това е фиксирано при следователи и прокурори) пише писмо до Гудков и му донася, че във фирмата Инглиш Вилидж, според него „имало някакви нередности”. Много пъти журналисти питаха Фотев: „Добре, откъде имате информация? Вие служител ли сте на фирмата?” – „Не”. – „Вие по някакъв начин участвате ли във фирмата?” – „Не” – „Е, тогава откъде имате информация за нередности в някаква фирма, до която нямате достъп?”. Той не можа да отговори на въпросите на вашите колеги – журналисти.
– Какъв правен интерес в случая има Фотев? Или просто е използван като човек, който разлайва кучетата – т.е.” бдителен гражданин, подаващ сигнал”?
– Този въпрос не му е зададен от следователите. Няма никакъв правен интерес. Той се оправдаваше тогава само с това, че като почетен консул негов дълг било да пази интересите на руските граждани. Това му било мотивът да напише, че имало нередности в тази фирма. Но откъде разполага с такава информация няма отговор. Смешното е, че самият депутат Гудков 4-5 години не е забелязал никакви нередности и трябва чужд човек да му пише сигнала до прокуратурата. През това време няколко пъти сме пътували до Москва с главния счетоводител и сме носили всички видове отчети, включително и преведени на руски, както е по закон. Самият Гудков всяка година по много пъти е идвал в България – и сам, и със семейството си, и с приятели…Но се оказа, че след 4 години той получава амнезия и в свидетелските си показания, в своята обвинителна реч, пише че на тази тема ние, едва ли не не сме общували. За всичко, което става във фирмата аз на своя глава съм взимал решенията. Завеждат ми в началото едно дело „само” за 300 000 лв., което аз го наричам „леко сплашващо”. Преди това имаше артилерийска подготовка по местните медии – например един жълт бургаски вестник излезе с огромни черни букви, че „Ивайло Зартов е отвлечен в Москва”.
– Това ми звучи повече като предупреждение…
– Ами, да. Представете си какво си мислят хората в Бургас! Мен ме познава целия град, защото живея там от 10 години. И ми звънят по телефона, аз по същото време бях в сърдечно-съдовия санаториум в Банкя, което е документирано, и ме питат: „Ти къде си? Отвлечен ли си? В Москва ли си?” – „А бе, хора, какво става, какви са тези приказки?” – „Ето, във вестника пише…” . На мен ми стана ясно, че това е едно хубаво предупреждение към мен. Ударът беше многоцелеви. Първо ме предупреждават, второ, отблъскват от мен всякакви бизнеспартньори, приятели, познати… Хората започват да се страхуват. Кой ще иска да общува с някого, за когото пише, че е отвлечен в Москва? Това беше много преди срещу мен да бъде заведено делото.
– Някой сто на сто е прошепнал на ухото на човек от този жълт бургаски вестник „новината” за „отвличането”? И този „някой” е …?
– Естествено, че е станало така, и той се казва Тонко Фотев. Това си е директна поръчка. След това започнаха в други издания, вече по-сериозни, да излизат словесни обвинения от новия управител, тъй като Гудков направи сам, лично, едно общо събрание на фирмата Инглиш Вилидж във Варна, и ме махна, уволни ме като управител. Назначи двама нови.
– Кои са те?
– Единият е снаха му (Юлия Гудкова – б.ред.), а другият е Роман Ерьоменко, пак руснак, но живеещ във Варна. И вече новият управител подава жалба до полицията в Бургас срещу мен да се започнат следствени действия. Като там пише, че основният свидетел, който е подал информацията е Тонко Фотев. Жалбата се базира на неговите показания.
– Човек, който не би могъл да има официална информация за дейността на една частна фирма става основен свидетел на обвинението?! Не е ли това … правен абсурд?
– Така се навързват нещата. В по-сериозни вестници излизат думите на новия управител, че аз съм бил присвоил еди-каква си сума от фирмата. Т.е. всички тези обвинения, които по-късно бяха включени в обвинителния акт, преди това бяха публикувани. Имаше и един смешен момент. Седим си ние в една редакция в гр.Бургас, бяха ме помолили за коментар, и аз им казвам: „Дайте ми го в писмен вид, да видя какво е казал този нов управител, защото как да коментирам нещо, което не съм чел?”. При което те пък казват: „Ние го нямаме в момента, чакайте сега, ще му звъннем, да го помолим да ни го прати…” Звъннаха му те пред мен и оттам се чу, защото се чува по мобилния телефон, че в момента „го пишат в почетното консулство на Русия”. Това бяха думите на Ерьоменко. Значи материалът, който излиза във вестника срещу мен го пишат в почетното консулство на Русия?! Просто няма как да коментирам този факт, то е ясно че го пише Тонко Фотев. Но тогава аз все пак прокоментирах материала и обясних, че всъщност Гудков е измамникът и той би трябвало да плати, ако иска да се разделя, с когото и да било, а не да натиска хората и да ги мачка. След това започна цялата съдебна процедура срещу мен. От документите по делото обаче съвсем ясно се вижда, че няма нито едно доказателство за вина, че няма каквато и да било причина да ми издават присъда изобщо.
– Как първоначалните 300 000 лв., за които Ви обвиняват, че сте ги присвоили, изведнъж набъбнаха на 3 милиона?
– На 3 млн. и половина. Вътре бившият депутат Гудков беше включил какво ли не – осигуровки на служители, факсове, компютри, колите, които са на лизинг… Това също беше много смешно, защото тези коли са собственост на фирмата. Да не говорим, че всеки път, когато той идваше в България се возеше на тези коли.
– Има ли Гудков други фирми в България?
– Има, с материал за това, писан от ваш колега, журналист от Бургас излезе и ВВС-Москва. У нас Гудков има и фирма, регистрирана във Варна, която се казва „Мари Хаус”.
– Същият ли е предметът на дейността и, като на Инглиш вилидж – купуване на участъци земя, строителство?
– Да, тази фирма се занимава с всичко, разрешено от закона, но в материала пишеше, че „Мари Хаус” има 57 придобити имота – недвижимости в България. Аз не съм правил проверка.
– Г-н Зартов, да обобщим казаното дотук. Значи, от една страна, срещу Вас застава почетния консул на Русия в Бургас, което „намирисва” на дипломатическа намеса, въпреки че номинално той е длъжен да „пази интересите на руските граждани”. Вие не можахте ли да му отвърнете със същото – т.е. да изложите казуса пред руското посолство в София, респективно пред тогавашния руски посланик Анатолий Потапов, а и пред нашето външно министерство?
– Всъщност истината е, че няма никаква дипломатическа нишка в целия този случай. Има само междуличностни взаимоотношения, има много алчност… Лошото е, че Фотев и Гудков имат съпричастност към Руската Федерация. Благодарение пък на тези техни титли се създаде преди години впечатление, че срещу мен са цели две държави. Такъв фокус ми изиграха. Българското следствие, прокуратура и съд застанаха на страната на руските граждани и се заведе това наказателно дело срещу мен. Тонко Фотев е успял да овъргаля в компромати всички бургазлии над средно ниво.