–

Гледам вчера на прозореца кацнали две гарги. Едната – рошава, другата – не толкова… Традиционно по нашенски реших да си ги подслушвам. Издадох си сам на себе си необходимите разрешения за СРС-тата и започнах да ги слушам как се гаргарят.

„Рошавата гарга”: – Чу ли новината? Станишев каза, че от БСП щели да правят за изборите кампания„от врата на врата”. Га, га, га – тук гаргите изпаднаха в кикот…

„Не толкова рошавата”: – Да бе, чух. И веднага си представих как петдесетина официално обявени милионери в ръководството на социалната партия тръгват да чукат по вратите на пенсионерите. Екстра комбинация: Милионер – пенсионер. Социален олигарх – социално слаб. Чук-чук, чук-чук, от врата на врата: Добър ден! Гласувайте за нас, ако обичате. Имаме още деца и роднини, на които трябва да направим фирми, да им изкупуваме с вашите пари скъпия ток. Да си ги сложим на държавната хранилка, да лапат обществени поръчки и комисиони. Да си дооправим заменките, с които понапълняхме с 8 милиарда…Гласувайте за нас! То и без това друга „лява” партия няма в България. Ние сме се погрижили да няма. А и за ГЕРБ да гласувате, пак ни е добре. Нали видяхте, че не ни пипнаха награбеното, излъгаха ви с обещанията за справедливост и възмездие, ама то това си беше ясно. И за тях има от баницата, наши момчета са! Така че, давайте на 12-ти май за нас, за БСП-то. Пък ние ще ви увеличим пенсиите с цели 5 лева, ще ви обещаем още много пъти по толкова. Нищо не ни пречи да ви ги дадем някой ден… посмъртно… Га-га-га – гаргите пак се хилят.

„Рошавата гарга”: – Чукат те от врата на врата, ама може да им се случи случка. Да изскочи някой разгневен пенсионер с бастуна и да започне да налага и да нарежда: – На ви фирми, на ви комисиони! Пари нямало, а? Пенсиите ни са по-малки от сметките за ток, парно, вода… За лекарства не стигат, за храна – няма. Цял живот сме работили, а сега тънем в унизителна мизерия, като скотове. Светло бъдеще ще ни обещавате пак, а? Я вземи тоя бастун, удри, удри. Ще ни давате по 5 лева на петилетка, така ли? Я да върнете откраднатите фабрики, заводи, плажове, гори. Да видим дали няма да има пари тогава? Вие върнете всичко, що приватизирахте за себе си и ще има за нас, за млади и стари. И да не забравите да върнете ЦУМ, Пловдивския панаир, банките, дето си направихте с нашите пари. Връщайте обратно всичко и ще гласуваме за вас с радост. Ама понеже надали „социалното” ви мислене ще ви разреши да го сторите, засега ще гласуваме с бастуните. Я вземи още един за из път! Га-га-га…

Слушах си ги аз, „рошавата гарга” и „не толкова…” и си ги записвах. Сега пак традиционно по нашенски ще изпратя записите в задгранична лаборатория. И ще чакам десетина години да ми кажат дали са истински, да няма някаква манипулация. Междувременно се самопривиках и се самозаплаших, че ще си образувам наказателно производство, ако не издам кой ми е дал СРС-то. И отново, съвсем в духа на нашето време реших да не обръщам внимание на самия разговор. Съсредоточих целия си ресурс само върху източника на СРС-тата и евентуалната възможност за гаргара. Докато се занимавах с това какво да правя със събрания компромат, гаргите отлетяха. Накрая реших да си подам оставката… Направих го. Ама не си я приех, щото се самопроверих скорострелно и се оказа, че всичко е по закон. Така че, продължих да си имам доверие.

Та това е, другият път като дойдат гаргите, пак ще си ги подслушвам, ще ги запиша и…………

 

Ивайло Зартов, 14 април 2013 г.