Искане до Главния прокурор, относно делото Иван Тодоров

До Главния прокурор на Република България

И  С  К  А  Н  Е

Г-н Цацаров,

Изпращам Ви клетвена декларация на адвокат Димо Вергил Димов. Въз основа на информацията в нея, се вижда че в Софийския централен затвор търпи наказание невинен човек.

Г-н Иван Тодоров е осъден, чрез изфабрикувана присъда на 20 години лишаване от свобода още по Тодор Живково време. Ето как работи българското кривосъдие.

Аз, Димо Вергил Димов, след като се заклех надлежно, свидетелствам и заявявам:

„Че по това време, януари 1987 г., г-н Тодоров беше хвърлен във военен затвор без повдигнато обвинение срещу него, без право на адвокатска защита и без право на посещения”, „Че военният съд, назначи военен адвокат в деня на процеса, а неговото искане да се отложи процеса, за да може той да се запознае с делото, беше отхвърлено.”, „Че г-н Тодоров беше намерен за виновен и осъден на двадесет години лишаване от свобода само в рамките на един следобед, без каквито и да било доказателства и свидетелски показания. Единственото лице, което даде показания беше моята клиентка и тя отрече всякаква връзка на г-н Тодоров с обвинението в присвояване”, „Че целият процес на г-н Тодоров беше един срамен процес и той беше замесен и осъден по причини, нямащи никаква връзка с делото”.

Познато ли Ви е това „правосъдие”, г-н Главен прокурор Цацаров? Вашите колеги от Северна Корея си изяждат фуражките от завист. Там саморазстрелват нарочените. Клетвената декларация на адв. Димов обяснява „тайнственото” унищожаване на документите по делото, преди законовия срок за архивиране. Разбираема става и яростта на президентските институции и комисиите по помилванията към тях и при Първанов, и при Плевнелиев. Първите подмамват г-н Иван Тодоров с лъжлива информация за изтекъл давностен срок. Вторите не спират да го хулят, че не се бил коригирал и поправил. Бил агресивен към институциите. Изпращам Ви, г-н Главен прокурор Цацаров, характеристиките (1, 2, 3, 4) на г-н Тодоров от затвора – в тях той е описан само със суперлативи. Не е наказван, многократно е награждаван. Вече е ясно защо шефката на комисията по помилванията, другарката Пушкарова си служи с измислици. Друг въпрос е, че невинен човек няма как да се поправи и коригира. Той се бори за справедливост, напълно нормално е корумпираната система от прокурори, съдии и други държавни хрантутници да се защитава. „Грешките” на едните се покриват от следващи разбойници. „Боговете” в тоги са ненаказуеми, няма как да се самоарестуват и самоосъдят за съсипаните човешки съдби.

Въпреки това, искам от Вас, г-н Главен прокурор Цацаров незабавно да прекратите изтърпяването на изфабрикуваната присъда на г-н Иван Тодоров. Искам да издирите и накажете отговорните за фабрикацията прокурори и съдии. Нека повече никога да не могат да раздават от „правосъдието” си. Веднага Ви подсещам – не възлагайте на палачите сами да се проверяват. Този филм съм го гледал. Не протакайте, не тупайте топката. Заедно с работата, на бай Иван и без това му се съберат вече над 15 години зад решетките.

Г-н Главен прокурор Цацаров, ясно е че няма да пипнете нито един олигарх, министър председател или някой друг от виновниците за 25-годишния геноцид в България. Не сте назначен за това. Но имате възможност да поправите тази „малка” несправедливост към българския гражданин Иван Тодоров. Направете го. В случай че и на това не сте способен, то тогава поне изпратете родните кривосъдници  в Северна Корея, да обучават колегите си. Стига са хабили куршумите.

Хотел „Затвора”

Ивайло Зартов, 05 февруари 2014 г.

Остани! Или, Наказание ли е да си български гражданин?

Не е новина, че заради геноцида в България над 2 милиона български граждани избягаха от родината ни. Това си го знаем. Но колко от тях, преди да напуснат разградения двор са се отказали публично от българското си гражданство? Опитвам се да си представя какво би се получило, ако милионите бежанци посочат с пръст и назоват имената на виновниците за геноцида. В списъка с престъпници съвсем заслужено ще се окажат имената на всички управляващи през последните 24 години. Ето ви поредното доказателство за това, че България е окупирана от шайка брутални, безочливи, нагли бандити.

Редовият все още български гражданин Марин Грудев Мидилев пише до техни превеличества, Министър председателя Орешарски, Председателя на Народното събрание Миков и Главния прокурор Цацаров (ИСК):

„По навик след персонална смяна на персоните, заемащи вашите длъжности, съм се обръщал към всички вас”… „Протестът ми е бил винаги един и същ…”, „Навик ми е да получавам потвърждения, че Конституцията и законите, спрямо мен са спазени., чрез откази или мълчаливи откази от институциите – бюрократи и прокурори, които в момента управлявате, както и отказ от правосъдие от Върховен административен съд!”.

Колко българи се самозапалиха, заради стъпкването на и без това едва тлеещата надежда за по-добър и справедлив живот? Колко са хората, които след като са преминали през всички кръгове на ада, тоест през българските кривосъдници и бездушни чиновници, поглеждат към тубата с бензин и клечката кибрит, като към последна инстанция? Марин няма да се пали. След като десетилетия се бори с вятърните мелници е решил да напусне Абсурдистан – страната на узаконената несправедливост.

Той е бил войскови разузнавач. Член е на МЕНСА – България и на ИРИОН. Никога не е членувал в БКП или която и да е друга политическа партия. През далечната 1987 г. негов пряк началник пожелава да си впише името, като съавтор под една от многото научни разработки на Марин Мидилев. Безпартийният разузнавач отказва. Следват репресии и лоши характеристики и през 1992 г. го уволняват със служебна бележка. Не му предоставят копие от заповедта. Атестацията, в която се мотивират за уволнението му „поради некадърност” не е подписана от никой – там седят три празни полета на мястото за подписи. Освен скалъпените мотиви, вероятно съществува и измама с подправяне на подписа на министъра на отбраната, който седи под заповедта. Това Марин разбира от интервю на покойния вече министър Сталийски, в което той дава изявление, че по времето, докато е бил министър не е подписвал нито една заповед за уволнение на офицер. Въпреки изискваната от Мидилев тримерна графологична експертиза, той не получава никакъв отговор. Четиринадесет години Марин пише абсолютно до всички отговорни и безотговорни фактори в държавата. До министри, министър председатели, омбудсмани, депутати, съдии, прокурори… Единственото, в което успява, е да получи най-накрая, след 14 години ходене по мъките, извадка от заповедта и препис-извлечение – единственият от всички предоставени документи, който е подписан от Министъра на отбраната (по това време Веселин Близнаков).

Отказани са му всички опити да заведе дело. Да поправи по законен ред несправедливостта. Инстанции, институции и чиновници се гаврят с бившия военен разузнавач. „Държавата” не се интересува и от това, че този човек може да бъде от полза за обществото с научните си разработки. Само за справка: МЕНСА е клубът на най-високо интелигентните и доказано умни и надарени хора в цял свят.

Между другото, Марин живее в Димитровград. Сега се готви да напусне чалга-територията, страната на силиконовите цици, джуки и разлюляните задници. Ето какво пише след поредния отказ от правосъдие:

„Вашите отговори ще използвам след евакуацията ми от вашата държава в нормална такава, където има законност и ред. За отказ от българско гражданство, защото знанията ми, уменията ми и възможностите ми са неприложими тук”.

Марине, те гадините това искат. Всички умни, интелигентни и сърцати хора да бъдат прогонени.За да останат тук само робите. Всеки човек има право сам да решава съдбата си – спор няма. Но те моля да не ги наричаш в писмата си „господа”, „почитаеми”… „с уважение”. Разбирам, че доброто ти възпитание те принуждава да спазваш правилата на добрия тон. Но, приятелю Марине, тези бандити трябва да свикнат хората да се обръщат към тях така, както са заслужили. Например: изроди, червеи гнусни, паразити, гадини…

Моля те, ако можеш остани! Колкото и да си смазан от битовизми, от обиди, от заобикалящата те мизерия – духовна и материална. Остани, за да ги победим! За да ги накажем за геноцида над българския народ. Знам, че с това „Остани!” ти бъркам още по-дълбоко в раната. Но пък и ти си знаеш, че няма как да не те призова да останеш и да продължиш битката. Да продължим да се съпротивляваме. Ще победим. Сигурен съм.

Ти си военен. Ще ти го кажа така: Не сме получили заповед за отстъпление. Остани, моля те!

10 декември 2013 г.

 

Кой да види?

Блъскал ли ви е танк? Газил ли ви е валяк? Да са ви пускали в месомелачка? Всичко това се е случило на Иван Тодоров. Българинът с американско гражданство е осъден още през социализма-комунизма за това, че той бил научил бензинджийката Маринка Малакова как да краде гориво. Самият Иван нито е работил на въпросната бензиностанция, нито е имал каквато и да е възможност лично да участва в кражбата. Осъден е на 20 години само по думите на самата крадла, че той й бил дал акъл как и какво тя да прави. В него не са открити пари в брой или по банкови сметки. Тодоров е хвърлен в затвора. Години се бори с вятърните мелници. Вече в „демокрацията” присъдата му е спряна. Освобождават го без каквато и да било мярка за неотклонение. Напълно легално Иван получава виза за САЩ и заминава. Зад океана получава гражданство и ново име – Виктор Рос. Годините си минават. Иван – Виктор живее животът на средностатистически американец. Съпруг, баща, ипотека, работа в охранителния бизнес. С това историята щеше да приключи, ако носталгията не беше накарала Иван да наеме адвокат и да зададе официален въпрос към българското президентство. Всъщност, Иван Тодоров моли, пита, иска от Президента на Република България да бъде помилван. Получава официален отговор, че присъдата му е изтекла по давност. Българският гражданин радостно грабва паспорта си и каца на летище София. Могъл е да пристигне и с американския, но не го прави. Нали от администрацията на двойката Първанов – Марин са му гарантирали, че няма проблем. Фатална грешка е да вярваш в българските институции. Още на летището Иван Тодоров е арестуван и откаран в затвора, където се намира и днес. Някой в Президентството е сбъркал давностния срок или е излъгал. И тук тъжната история можеше да приключи. Но се оказва, че в България все пак има журналисти. Екипът на „Хрътките”, в.”24 часа”, в.”България днес” и сайтът „ЕвроЧикаго” /линк, линк/ бият камбаната. Излагат фактите, задават въпроси и недоумяват. Безсърдечната сплав от чиновници мълчи. В България все още не се е родил магистрат, който ей така, от чисто сърце да се трогне и да си направи труда да провери дали този човек е бил осъден справедливо или срещу него е била изпълнена поръчка. Оказва се, че е без значение как се казва двойката начело на президентската институция. Плевнелиев – Попова или Първанов – Марин… все тая. За тях човешките съдби, малките обикновени човечета не съществуват. Държавната месомелачка действа по изпитана рецепта. Мълчи, като ятак. Но журналистката Мариана Христова от „ЕвроЧикаго” решава да изпрати писмо до Президентството и Комисията по помилванията. Маските падат. Прочетох в сайта потресаващия монолог на доц.д-р Ива Пушкарова линк, линк, шефката на странната комисия. Как да ви го опиша? Нагло, арогантно, безчовечно, брутално поведение на същества, които се мислят поне за Богове. Оправдавайки се и мъчейки се да замажат грешката си или некадърността си, хвърлят обвинения към журналистите в тенденциозност. От Президентството си служат с лъжи, че Иван Тодоров не се бил поправил, не се бил коригирал. От затвора, където Иван все още се намира, му дават блестяща характеристика. Той е трудолюбив, изпълнителен, честен, стриктен, отговорен… Откъде, по дяволите, другарката Пушкарова си вади извода, че този човек е „претенциозно агресивен” към институциите и че не бил се поправил. Защо си служат с измислици, за да му отказват помилване? Всъщност, знам отговора. Ние сами, всички български граждани сме си виновни, че сме допуснали да се докопат до властта и до нашите данъци алчни и безсърдечни танкисти и оператори на валяци и месомелачки. Има една мъничка светулка в цялата история. Забелязах, че когато журналистите настояват и директно пишат и изискват отговори, тогава стената от мълчание се пропуква. От немай къде месомелачките отговарят и отговорите им се публикуват. И това слага край на анонимността. Сигурен съм, че това е един от начините да се справим с башибозука в държавната администрация. Да ги изкараме на светло. Да изискваме, да им пишем, да ги тормозим и да публикуваме лъжите им.

А иначе, ако питате мен как е бай Иван. Той все говори, че не иска милост. Иска справедливост. Все това повтаря – Искам да видят, че съм осъден навремето несправедливо, без доказателства. Ех, бай Иване, бай Иване. Кой да види?

29 ноември 2013 г.

Колко пъти ще откриваме топлата вода?

Хайде заедно да открием топлата вода. Представете си, че сте работодатели. Имате работници, служители, подчинени. Вие ги назначавате. Определяте размера на заплатите, кога и на кого да бъдат изплатени. В случай, че не сте доволни, можете да накажете провинилите се, дори можете да ги уволните. Вие, като работодател осигурявате офиси, бюра, компютри, автомобили, офис техника, консумативи… Вие поставяте задачи за изпълнение и контролирате резултатите. Имате отговорности и задължения. Не можете да си позволите нехайство, незаинтересованост и безхаберие. Не е във ваш интерес да оставите всичко на самотек. Никъде в света няма такъв работодател – идиот, който да остави без контрол подчинените си. Много е просто – ще фалира. Ще го окрадат, ще го ограбят и разорят.

До тук нищо ново, нали? Всичко си знаем. Даже ни стана скучно и отегчително да си изброяваме подобни аспиринчета. Добре… Всъщност никак не е добре. Необяснимо защо основният работодател в България – българските данъкоплатци сме абдикирали. Непонятно защо сме пренебрегнали всички свои задължения, отговорности и права. Дупетати, министри, прокурори, съдии, полицаи. Всевъзможни началници на комисии, подкомисии, агенции, фондове, дирекции… Огромна армия от държавни хрантутници, и всичките до един са наши подчинени. Но никой не ги контролира!?

Каква е технологията на абсурда? Първо – ние не ги избираме. Бандитите сами се подреждат и разпределят по партийни листи. Отпечатват си бюлетини, каквито и колкото им трябват. Слагат свои хора в районни, секционни и централни избирателни комисии. Сами се преброяват и се намърдват в Парламента. В същото време, орди от платени журналя и социолози ни масажират кой какъв рейтинг имал и кои щели да са печелившите числа. Второ, трето и петнадесето следват като откос от автомат Калашников: Сами си гласуват заплати и бонуси. Приемат си, каквито им трябват на тях закони. Назначават си който и където си решат. Така се сдобиваме с изпълнителна власт, която изпълнява желанията на кого? На тези, които са ги назначили, разбира се. А това не сме ние. По същият начин се назначават прокурори и съдии – кучетата пазачи на цялата схема. На работодателите – идиоти (това сме ние) им се набива в главите, че властите били разделени и уж работят на ползу роду. Така грабежът може да продължи поне още 24 години, стига да има какво да се опоска. Единствената препирня между бандитите настъпва, когато се счепкат за постове. Колкото по-нависоко, толкова по-големи и повече рушвети и облаги. Създават се десетки, стотици структури за борба с корупцията по високите етажи на властта, които всъщност генерират корупция и престъпност. Невъзможно е разбойниците сами да се самоарестуват и самоосъдят. Дори не си правят труда да симулират справедливост и законност. Предават си щафетата едни на други и ни въртят едни и същи скопени обещания. Те си знаят – балъците никога не свършват. Пасивните донори никога не свършват. Апатичните нямат край. Страхливите са повече от смелите. По-лесно е да си роб, отколкото свободен човек. Робът е безгрижен и никога за нищо не е виновен. Свободният има задължения и отговорности. Например – като работодател да се грижи за подчинените си, а това означава – и за себе си. Нещата са взаимносвързани. Като ти бръкнат в джоба на улицата и ти откраднат 20 лв. ще вдигнеш олелия до Бога. Ще има преследване, битка, отстояване на своето „аз”. Когато ти взимат живота и този на твоите родители и деца, не се случва нищо. Парадоксално, но факт. Ние сами сме и причината, и жертвите на този парадокс.

Открихме ли топлата вода? Нищо ново, нали?

15 ноември 2013 г.

Колко вида проститутки има в България?

Колко вида проститутки има в България? Отговорът на този въпрос изглежда лесен само на пръв поглед. Ето експертното мнение на екип учени от Международния Център за Изследване на Проституцията ( МЦИП ):

Първи вид – Това са познатите „стопаджийки” по първокласните пътища на страната и Околовръстното на София. Тарифите им са възможно най-ниски – от 15 до 30 лв. в зависимост от услугата. Орален, вагинален или анален секс. За повече разнообразие няма нито условия, нито време. Клиентите винаги бързат. Месторабота – крайпътни храсти, автомобили, кабини на ТИР-ове.

Втората група проститутки са организирани по частни квартири – клубове, които служат като сборни пунктове. Тарифите са от 50 до 100 лв. отново според  желанието на клиента. Съществува възможност и да бъдат наети за цяла нощ. Изпълняват всевъзможни допълнителни желания срещу доплащане.

Третата група проститутки е на моделите и манекенките. Обслужват заможни клиенти срещу 800 – 1000 лв. Работно място – апартаменти, вили, къщи, ловни хижи, хотели. При всичките три групи половината или повече от цената е за сутеньори.

Четвърта група – чалга певици. При тях тарифите са по договаряне в зависимост от известността им. Иначе не се отличават от третата група.

Всеки европеец би си помислил, че с това се изчерпват видовете проститутки в България. Но според доклада на МЦИП не е така. В него изброяването продължава:

Пета група – магистрати. Жрици на любовта, прикрити като прокурори и съдии. Особеното при тях е работното им място. Нарича се Съдебна палата. Всевъзможни перверзии и извращения, които при другите четири групи се считат за екстри и се заплащат допълнително, тук са в основния пакет от услуги. Могат да набутат или извадят когото и каквото си пожелае клиента. Ролите на сутеньори се изпълняват от преките им началници или от адвокати – уговоркаджии. Тарифите са високи – десетки хиляди левове, но пък клиентите винаги остават задоволени.

Шестата група проститутки – държавни чиновници. Министър председатели, министри, зам-ове, шефове на комисии, агенции, фондове, управления, отдели… И тези труженички изпълняват сеансите директно върху бюрата си, там където им се води официалното прикритие като служители на държавата. Тарифите им са съобразени с ранга им. Колкото са по-нависоко в йерархията, толкова по-скъпи са удоволствията. Както и при седмата група проститутки – политиците, така и чиновници и магистрати могат да бъдат наемани за еднократни услуги. Но по-често срещано явление е те да изпълняват желанията на клиентите на принципа на абонамента.

В края на доклада на МЦИП се отбелязва, че проституцията в България може да бъде разделена на частна и държавна. Първа, втора, трета и четвърта групи проститутки са представители на частната. А пета, шеста и седма групи – на държавната. Ясно се вижда, че държавните жрици на любовта заработват несравнимо повече от частните. Те са привилегировани и от факта, че при тях няма възрастови ограничения. Могат да практикуват най-древната професия и на 80, и на 100 години. Всъщност, докато са живи. Специалистите от МЦИП са въодушевени от мащабите и развитието на проституцията в България. И са убедени, че ни очаква светло и доходоносно бъдеще.

18 септември 2013 г.

Опасност! Български институции!

Вярвате ли в българските институции? Отговорът – НЕ е разбираем. Имали сте нещастието да опрете до някоя от тях. Писали сте един, два, десет, сто пъти и сте получили мълчание или откровена лъжа. Или пък някой велможа се е скрил зад буквата на закона. Зад члена, точката, алинеята и прочие укрития и е останал глух, сляп и ням за вашите викове и крясъци. Ако ли пък отговорът ви е – ДА, вярвам. Това означава, че трябва официално да ви се забрани да участвате в спортния тотализатор – късметът ви е нечовешки. А може и да сте повярвали, заради наивност, точно както е постъпил и Иван Тодоров. Човекът е направил фаталната грешка да се довери на Президентската институция.

Той получава писмо с дата 16.11.2007 г., в което пише, че давността на престъплението, за което е осъден е изтекла и затова няма нужда от помилване. Казусът е едновременно прост, смешен и тъжен. Смешен е за всички, които го четат отстрани. Тъжен е за Иван Тодоров. А е прост, за съжаление по отношение на зарзаватчийницата, която някой е нарекъл Президентство на Република България.

Иван е осъден по времето на социализма на 20 години за стопанско престъпление. Той бил подучил бензинджийката Маринка Малакова как да краде гориво. През 1986 г. Тодоров е бил военен комендант на летището в с. Воден. Осъден е за сумата от сто хиляди тогавашни левове. Влязъл е в затвора. След  4-5 години присъдата му е спряна, пуснат е на свобода. Делото му е върнато за ново разглеждане. Докато се точат процедурите, Иван си вади задграничен паспорт и виза за САЩ. Съвсем официално и без да се крие или нарушава каквито и да било закони, заминава, и от 03.01.1993 г. заживява зад океана. Създава семейство. Получава американско гражданство и ново име – Виктор Рос. През 2006 г. се свързва с адвокат Илиева и й поръчва да провери какво става с делото му. От негово име тя подава молба за помилване до Президентството и получава отговор, че нищо не го грози.

На 27.01.2008 г. на летището в София пристига българският гражданин Иван Тодоров. Могъл е да влезе в България с американския си паспорт и име, но не го прави – нали уж всичко е наред. Веднага го арестуват и го откарват в затвора, където се намира и днес. Вече 5 години от 2008 до 2013 г. пише жалби до всички български институции. Безрезултатно. Оказва се, че в Президентството, в комисията по помилванията са сбъркали. Направили са грешка при изчислението на давността, малка грешка от 4 месеца и няколко дни. Екипът на предаването „Хрътките” са направили още през 2008 г. няколко репортажа по случая. Гледах ги, всичко е описано и разказано, така както си е. И какво от това? Нищо. Тук изобщо не се спирам и не се връщам назад във времето, когато е бил обвинен Иван Тодоров. Защото, четейки документите, лъсват грозни безобразия, извършени от скандалния прокурор Ганчев и съдебните състави по делото. Темата за справедливостта ще бъде предмет на отделен материал. Тук само питам вярвате ли на българските институции?

Аз например вярвах. Без да се бях срещал по никакъв повод с техни представители. Ей така, си вярвах. По възпитание. Сега обаче изобщо не става въпрос за това вярвам или не. Просто си знам. Не бива да се доверяваш нито на НАП, нито на Прокуратура, на Съд, на Президентство, Министерски съвет и пр. На нищо. Огромната грешка е, че си мислим – Там работят хора, които са задължени да се грижат за нас, да ни защитават, да бъдат справедливи. Пълни глупости. Там не работят, а седят чиновници. Смучат парите на данъкоплатците и чакат някой да ги подкупи, за да изкарат нещо отгоре. Изобщо не ги интересуват човешките животи, съдби, жени, деца, семейства. Те са без сърца. В гърдите си са вградили касови апарати и калкулатори. За тях са без значение 4-5 месеца, 20-30 години или 7 милиона човешки живота. Не им дреме. Това са българските институции! Не е шега работата…

27 август 2013 г.

Тефтеромания

Из тефтерите на Б.Б и С.Ст. Това не са световните анали, нито градските канали. Това са извадки от тефтерчетата на Бойко Борисов и Сергей Станишев. За по-кратко Б-С, като е хубаво да се знае, че не става дума за нищо бисексуално. Вътре е пълно с инициали. За свое собствено улеснение авторите са си направили легенди. Срещу всяко съкращение са изписани пълните имена на героите. Всичко е разпределено по рубрики. Странно или да, но и в двата тефтера е фрашкано със съвпадения. Напълно еднакви текстове, намерения, методи, указания, мероприятия… Ето някои от тях:

В раздел „Неподлежащи на удряне, дори и на сън” лъщят: В.Зл. – Валентин Златев, В.Б. – Васил Божков, Г.Г. – Георги Гергов, Т.Б. – Тодор Батков, Т.Ф. – Тонко Фотев, Ц.М. – Цеко Минев, Цв.Б. – Цветелина Бориславова… Какво се набива на очи? В тефтерите Б-С, в тази рубрика са изброени около петдесетина едни и същи имена на олигарси и местни феодали. По-нататък става още по-интересно:

В „Да се ударят наужким” е отделено внимание на политици и магистрати. Тук са и самите Б.Б и С.Ст. Всеки фигурира в поменника на другия с указания за упражняване на фалшив медиен натиск. Подробно е описано срещу кои бивши и настоящи депутати, министри и представители на различни партии да бъдат образувани всевъзможни фиктивни проверки.

В „Да се полу-ударят с напомняне” се забелязват имената на бизнесмени, прокурори, съдии и политици. Всяко име си върви и с конкретните методи за удряне и с допълнителни разяснения за какво е „напомнянето”. В повечето случаи става въпрос за плащане на пари и/или затягане на дисциплината. Например: Гр.Г. – Гриша Ганчев. Да се удари синът му, да се включат: данъчни, прокуратура, съд, полиция. Като си плати, да се оправи. Същата схема е и при М.Ст. – Миню Стайков /алкохолния карнобатски бос/. М.Б. – Мишо Бирата, тук предписанието е: „Задължително да пие една бира в Правец!”.

Следващата рубрика е „Да се ударят безмилостно и непрекъснато” – списъкът с набелязаните цели е страшно дълъг. В него са имената на около 7 млн. български граждани. Пенсионери, жени, мъже, деца, младежи. Дори все още неродените са заприходени. В колонката с ударните бригади са Парламент, Министерски съвет, Президентство, полиция, съд, прокуратура, НАП… Общо взето всички държавни институции, структури и човечета са впрегнати в нелеката задача, според записаните мисли на Б-С. Удивително е тоталното припокриване на тефтерите им. И в двата са отчетени резултати към 2013 г. Над 1,6 млн. българи живеят под прага на бедността с по-малко от 214 лв. месечно. Над 3 млн. българи живеят с доходи под минималната работна заплата от 310 лв. на месец. До тези данни са драснати по три удивителни и с огромни букви е записано: „Незадоволителен резултат. Останалите 3-4 милиона българи живеят с по 315 лв. месечно. Това си е излишен лукс. Да се удари! Да се удря непрекъснато, докато целокупното българско население не се впише в границите от 200 до 300 лв. на месец”.

Прескачам страниците с подробните указания за вдигане на цените и надписване на сметките за ток, парно, вода, хранителни стоки… И стигам до края на тефтерите Б-С. Там се мъдри рубриката:

„Да се оправят!” – ха-ха-ха. Не е за вярване, обаче не само в Б-С писанията, но и при останалите видни политически дейци се мъдрят едни и същи за „оправяне” – „Да оправим най-вече себе си. Оправяйки олигарси, местни феодали, колеги-политици и послушните магистрати оправяме пак себе си. Така сме двойно оправени”.

В същото време и народа е оправен. Само че в един по-така смисъл. В стил Б-С.

29 юли 2013 г.

Българското семейство

Тези от вас, които сте израснали в семейства с две и повече деца, или пък вече сте в ролята на родители знаете какво е инстинктивна детска конкуренция. Всяко дете се старае да заслужи благоразположението на родителите си. Завист, ревност и дори омраза към временния фаворит е често срещано явление. Чисто по детски братя и сестри си правят мръсни номера, за да отстранят любимеца на фамилията. Жадуват да се докопат до неговото място и до свързаните с това облаги. Битката между претендентите е по детски безмилостна и жестока. Червени, сини, жълти, пембени, сиви и какви ли още не дечурлига се плюят, драскат, хапят. Ритат се по кокалчетата. И цялата дандания е за какво? За по-нови, по-лъскави играчки. Нови къщи с басейни, последни модели джипове, аксесоари, дрънкулки и всевъзможни залъгалки. Родителите, като едни истински мъдреци сменят фаворитите си през всеки 4 години. Е, понякога и по-рано. Но това се случва само, когато дечицата не слушат достатъчно. Ако улисани в игри и закачки помежду си, забравят за домашните си задължения. Тогава временно ги отстраняват от почетните места на семейната трапеза, а на тяхно място слагат задъханите от чакане да се вредят братчета и сестричета. Всеизвестен факт е, че за всяко семейство от изключително значение са дисциплината и строгото съблюдаване на йерархичните връзки. България може да послужи, като пример за това как за двадесетина години едно семейство укрепва, развива се и в крайна сметка става собственик на цяла държава.

Кои са членовете на фамозната фамилия? Строги  татковци и грижовни майки, като Вальо Златев, Васил Божков, Георги Гергов, Тодор Батков, Цветелина Бориславова… Списъкът на родителите е с около стотина имена. А кои са послушните братчета и сестричета, които стриктно изпълняват всяко желание на родителското тяло? Е как кои – Серго, Бойко, Меди, Иванчо, Воленчо, Валерко, Янчето, Симеончо, Надето, Майчето, Лидето… Този списък е по-дълъг. Все пак става въпрос за многодетно семейство. Към дечицата са заприходени и недоносчетата. И те слушкат, когото трябва. От време на време се заяждат помежду си, но това си е в реда на нещата за всяко семейство. Важното е, че каквото им се каже го изпълняват на мига, при това без много-много да разсъждават. Освен, че ги задоволяват с всевъзможни благинки са им ушили и специални детски униформи – алени и черни тоги. Милите, така се радват! Връткат се насам – натам, подскачат нагоре – надолу, надуват бузки. Сладури. Не мога да им се нарадвам. Към детския отбор има една групичка с микрофончета в ръчичките. И те са гордост на родителите си. Послушниии… думи нямам.

Ето това е българското семейство. Новото българско семейство. В цял свят му се възхищават. Не вярвате ли? Наскоро цяла еврокомисарка дойде от Брюксел. Знаете ли какво каза г-жа Рединг?

 – Не мога да спра да ви се радвам! Навсякъде по света, това което вие сте направили се нарича мафия и се преследва от закона. Но вие българите сте уникални. При вас понятията корупция и престъпност по високите етажи на властта напълно са загубили смисъла си. Вие сте превърнали всичко в семейна традиция. Издигнали сте се над нещата. Прекланям се пред вашата изобретателност. Сега остава да се обърнете към Юнеско и така, както имате защитени паметници на културата, археологията, природни забележителности…, по същия начин да защитите, като част от световното културно наследство вашето българско семейство. Направете го! Това ще е последната точка. Черешката на тортата. Вашият шедьовър ще бъде напълно завършен.

25 юли 2013 г.

Навлизаме в нова ера

Това, че живеем в ерата на сересетата си го знаем. През ден, през два изскача по някое ново. Започнахме да им свикваме. Като с моловете. Отначало изпадахме в транс. Охкахме, ахкахме, пъшкахме, възбуждахме се като девственици. Къде бяхме виждали МОЛ, ами за СРС изобщо да не говорим. И едните, и другите съществуваха само във филмите. А сега, сега живеем в тях.

Как ли сме дишали без молове и сересета? И понеже всичко старо вече не е интересно, пазарната икономика ни предлага нова мания. Модната линия се сменя и актуални за сезона стават тефтерите. Първият в България тефтер бе официално открит на 17 юли 2013 г. Кой си мислите, че резна лентичката му? Обещавачът на справедливост Бойко ли? Не, не познахте. Ощастливиха ни с новата придобивка едни много специални „герои”. С какво са толкова известни ли? С това, че се борят сами срещу себе си. Работата им е такава, да преследват организирани престъпни групи. Да боричкат корупцията и бандитизма по високите етажи на властта. Това работят „специалистите”. Самите те се наричат прокурори. Иначе си ги знаем, като мутри в тоги. Момчета за поръчки. Никога не мърдат безплатно. Дори когато вършат общественополезни дейности, като презентирането на тефтера на Филип Златанов например, пак трябва да им се плати.

Иначе Филипчо е един от многото световно неизвестни бушони. Сложен е за ръководител на Държавна агенция, която е призвана да открива конфликти на интереси и да ги отстранява. Такива държавни структури за „борба” със злото има поне 200. В тях е пълно с екипи от масажисти и предпазители. Под вещите им грижи България се издигна и зае всички първи места в класациите за най-корумпирана държава, най-бедна, най-нещастна и други подобни най-най… А най-сладкото е, че ние, българските данъкоплатци плащаме заплатите и бонусите на Златановчетата и на господарите им – Станишевци, Борисовци, Догановци… Пак на наш гръб са и презентаторите на тефтери – кривосъдниците. Всички заедно, цялата шайка обслужва чорбаджиите. Златев, Божков, Гергов, Батков и сие, които на галено си ги наричаме олигарси и местни феодали. Пословични със скромността си, те не разчитат на трудови възнаграждения. Изградили са директна, много топла, направо гореща връзка от държавната хазна към джобовете си.

Така като гледам шарената картинка, започвам отново да се задъхвам. Предвкусвам удоволствието. Предстоят ни много радостни събития. С нетърпение очаквам следващия тефтер. Писна ми от молове и сересета, тефтери искам! Тук му е мястото да отправя едно задължително предупреждение към всички бъдещи участници в тефтерните истерии:

– Ахтунг, ахтунг! Осторожно, осторожно! Не ходете в Правец! Не отсядайте в хотела на Вальо Златев. Нездравословно е за такива, като вас! Ами това е. Да ни е честит първият тефтер! Да му се радваме и със здраве да си го ползваме.

22 юли 2013 г.

Тефтерче, тефтерче, я кажи ми ти…

На 17 юли 2013 г. структурата за сухи, мокри, темперни, маслени и прочие всевъзможни поръчки, по-известна като прокуратура публикува няколко страници от тефтерче. Не се смейте на несвойствената издателска дейност. Бестселърчето принадлежи на Филип Златанов, шефа на конкурентна поръчкова организация – Държавната комисия за конфликт на интереси.
Ходът на бухалките в тоги е безпрецедентен. Защо им трябваше да показват страници от тефтера? Предявили са обвинение по чл.282 за длъжностно присвояване срещу бушона, наложили са му мярка за неотклонение „парична гаранция”, обискирали са кабинета му, намерили са записаните му мисли. Педантичният Филип си е подреждал задачките. Тоя да удари, оня да оправи. Това да забави, онова да пусне. По всичко си личи, че е бил много изпълнителен слуга Филипчо. Само нещо с паметта му не е наред. Не може горкият да си спомни кои хора се крият зад инициалите И.Ф.- Ц.Ц.-Б.Б. Не помни и какво означават стрелките между тях – Амнезия! Както и да е – случва се. Пренапрегнал се е човекът и главата му е запушила.
Но защо инквизицията прави нарочна пресконференция, вади някои от страниците на тефтера и в същото време обяснява, че другите не може да се показват, защото били следствена тайна. Хвърлят и добавка – това тайното било още по-пикантно. Защо са тия маневри? Да не би да хвърлят поредната граната с цел да объркат и зашеметят хората, искащи смяна на системата? Вижте ни – ние сме от добрите, борим се срещу лошите.
Любопитно е кои страници се оказаха достойни за публикуване? На тях няма нито едно име на висш партиен функционер от БСП. Какво излиза? ГЕРБ удря свои функционери. Е.Д. – Емил Димитров, защото вече не бил фактор в партията. За удар са и играчи от уж дясното политическо пространство, като Зеленогорски и др. Има и много имена на кметове на села и паланки. Неизвестни имена. Обаче освен тях се оказва, че не е следствена тайна страницата с името на президента Плевнелиев. Случайно ли прокурорите оповестяват името на пастирката? При това с указания „нещото” да не се пуска, да се задържи, да не излиза и т.н. Засега!
Гледайки шоуто на прокурорите се размечтах. Много ми се прииска да ни покажат тефтера на екс шефа на НАП Краси Стефанов. Да видим той кого е удрял и оправял. Интересно четиво ще представляват и записаните мисли на екс Главния инквизитор Борис Велчев, ексовете Цветан Цветанов, Флоров… Всяко тефтерче на мига ще се превърне в хит. Макар че, какво пък толкова ще лъсне в тях? Като оставим настрани имената и датите, ще разберем това, което и без друго си знаем. Всички държавни бухалки служат на олигарси и местни феодали, на монополите. Едновременно с това обслужват и временно назначените, овластени надуваеми кукли. Днес БСП, ДПС и Атака. Вчера – ГЕРБ и Атака. Преди тях – БСП, ДПС и НДСВ. Още по-рано…..Абревиатурите нямат никакво значение. Утре ще са в „нова” комбинация и какво от това? Нищо. Фронтовете са ясни. От едната страна са чорбаджиите и техните слуги. От другата са обикновените хора.
Това за обикновените хора не съм го измислил аз. Филипчо Златанов си го е записал в тефтерчето. Те, обикновените нямало да разберат, че той щял да си даде две заплати накуп. Горкичкият, колко е скромен! Господарите му си раздадоха България без обикновените да се усетят, а той – две заплати… Като оня виц за наградените с цървули обикновени, а пък на шефа – 500 лв. – нека ходи бос!
Та, защо „добрите” кривосъдници пуснаха тефтерчето на пазара?

18 юли 2013 г.

 

Търси се министър на вентилационното прожектиране

От щаб квартирата на БСП и ДПС се изхлузи новина. Спешно се търси експерт по вентилационно прожектиране. На учудените и нищо неразбиращи журналисти разяснения даде лично Сергей Станишев. Той извади от пазвата си два огромни стълба, заби ги насред  жълтите павета и разпери ръце към тях:

– Ето, вижте! Това са два от основните стълбове на правителството на Орешарски: „Възстановяване на демократичната държавност” и „Социална справедливост и солидарност”.

Умълчаха се микрофоните, увиснаха им кабелите. Гледат единия стълб, гледат другия, гледат Сергей и мълчат. По едно време една плаха, кльощавичка журналистка пророни:

– Не разбрах…Бихте ли обяснили. Какво общо има това, че търсите експерт по вентилационно прожектиране с двата стълба?

– Има, има много общо! Слушайте внимателно! Решихме, вместо да намалим броя на министерствата, да ги увеличим. Така се борим срещу безработицата, ще създадем нови работни места. Иначе казано – възстановяваме държавността! Нали забелязахте, новите работни места ще са на държавната хранилка. За да не ме питате излишно, изпреварвам въпроса ви за демократичността. Идеята за ново министерство я подложихме на гласуване между нас си и демократично си я гласувахме. Така че, ето ви първият стълб – „Възстановяване на демократичната държавност”. Със създаването на министерство на вентилационното прожектиране неизбежно ще се подобрят показателите в сферата на социалната справедливост. Новоназначените ще са все наши хора. Роднини, от партийните централи, приятели… Тържество на социалната справедливост, откъдето и да го погледнете. И всички те, солидарно с колегите си от другите министерства ще получават заплати и ще се радват на бонуси. Ето ви и вторият стълб…

Докато Сергей обясняваше всичко това, към насъбралите се хора, журналисти и политици се примъкна и самият новоизбран премиер, влачейки със себе си още един стълб. Станишев подскочи от радост, пъргаво подхвана третия стълб и го заби до другите два.

– Ето ви го и „развитието”! Няма нужда да ви обяснявам как, защо, какво и кога ще се развива… От всичко досега трябва да ви е станало ясно, че развитието е сигурно.

Отново настъпи неловка тишина. Всички стояха като замръзнали, изправени пред чистата форма на гениалността. Само едно малко дете дърпаше нервно майка си за ръката. Тя се наведе към него:

– Кажи, Мама! Искаш ли да станеш министър?

– Искам! 

– Хайде тогава да слушкаш, да си изяждаш закуската и като пораснеш ще станеш министър на вентилационното прожектиране.

– Иха, супер! А какво е това? Какво ще работя?

– Как какво? То си е ясно, ще вентилираш по цял ден и чат-пат ще прожектираш. Отговорна работа е това. Много важна и полезна!

30 май 2013 г.

Особености на българското правосъдие

Спомняте ли си филмите за националните особености на руския лов и риболов? Низ от комични ситуации, напоени обилно с дъх на водка. Реки от водка и от смях… Създаде ли се обаче филм за националните особености на българското правосъдие, няма да ни е до смях. Пак ще има нескончаема поредица от тежки трапези, но алкохолът ще е марков, отлежал. А смехът ще бъде заменен с гняв. Всеки, който изгледа българския филм ще разбере, че главната особеност на българското правосъдие е липсата на правосъдие.

За 23 години се приватизираха не само фабрики, заводи, предприятия, хотели, морски и планински курорти. Приватизира се и правосъдието. Но неофициално, без работническо-мениджърски дружества, без фалшиви търгове и нагласени конкурси. След като довчерашни милионери, политкомисари, бармани, сервитьори, шофьори и други комсомолци се превърнаха в олигарси и местни феодали, разграбвайки държавата, натъпквайки я в собствените си джобове. Иначе казано, след като Златевци, Божковци, Герговци, Баневци, Миневци и пр. овладяха икономическите и финансови ресурси във всеки един български град, напълно закономерно и неизбежно те се снабдиха и със свои прокурори, съдии, следователи и полицаи. Тук има една малка и не много важна особеност – държавата я откраднаха, но държавните служители на Темида Българска си ги купиха.

За да стане по-ясно и нагледно: Вземете за пример града, в който живеете – Бургас, Варна, Габрово, Пловдив, Русе, Ловеч, Благоевград… Спомнете си кои бяха структуроопределящите предприятия за вашия регион? Най-вкусните парчета. Вижте имената на сегашните им собственици. Това са имената и на собствениците на правосъдието във вашия град. При това правопропорционално на икономическата им мощ. Ако са откраднали 1/3 или 1/2 от баницата, тоест от града, имат точно толкова прокурори и съдии в джоба си. Ако са завладяли целия град, съответно се явяват еднолични собственици на алените и черни тоги в града. Някои от по-големите крадци са в националния отбор на собственици на магистрати. Други, с по-малък калибър са принудени да се коалират със себеподобни. Образуват групички по интереси и вече с обединени усилия си пазаруват кривосъдници.

Интересна особеност на приватизираното българско правосъдие е, че верността на прокурори и съдии е точно толкова, колкото е верността на проститутките. Страстното, горещо обслужване и себеотдаване е гарантирано само докато се плаща. Ако случайно някой от клиентите им стане финансово импотентен, намирането на нов спонсор се превръща в задача № 1. Олигарсите с несекваща потентност, тоест застаналите на входа и изхода на държавата, притежават магистрати – държанки. Никак не е случайно, че на фасадите на публичните домове Темида Българска е с превръзка на очите. Тя вече не може да гледа оргиите и вакханалиите на разгонените магистрати. Те пък от своя страна още повече се възбуждат от това, че тя е с вързани очи. В груповите изпълнения на олигарси, местни феодали и благоверните им активно участват и назначените за български политици надуваеми кукли. От една страна те също слугуват, но някои от тях са успели чрез особено старание и поврътливост да се издигнат до собственици на магистратки. Магистратките пък, да знаете, са по-високо платени от магистралките. Елитните жрици на любовта в България се наричат върховни.

Има и още много други особености на българското правосъдие, но текстът ще стане твърде хард, и от СЕМ, МЕМ и БЕМ-БЕМ ще ме санкционират. Така че, спирам до тук.

Главната особеност е, че го няма, липсва, не съществува пустото българско правосъдие. За сметка на това пък перфектно сме развили българската порно-индустрия. Но за нея друг път ще си говорим.

07 май 2013 г.

Родните дупедавци срещу Гергана

Гледах по телевизията  репортаж за Гергана Червенкова. Тя е български гражданин, но чужда държава я изисква, за да я пъхне в затвора за 68 години. Родните дупедавци в тоги естествено са готови  да изпратят не само нея, а дори и децата й. Ей така, като бонус. Ако и те не стигнат, за да се утоли неутолимата жажда на чуждата държава да ни има, проститутките-кривосъдници като нищо ще пакетират цялата рода. Братовчеди, лели, баби, дядовци, всички ще предадат.

Иначе казус няма. Гергана работи в България за английска фирма, която продава лекарства в САЩ. Намерени са забранени субстанции. Екс вътрешният министър на много вътрешните работи Цветан Цветанов обявява българката за „мозък” на схемата. Американците искат България да предаде българската гражданка. И нашите смъкни гащници козируват. Нищо, че българката не е нито собственик на фирмата, нито пък е стъпвала в САЩ през последните 20 години. Американците не са виновни, те могат да си искат. Наша работа обаче е дали ще им дадем Гергана или ще им покажем среден пръст. Точно, както те самите биха постъпили, ако ние искахме от тях да ни предадат гражданин на САЩ.

Между впрочем на българските кривосъдници и надуваемите кукли, набедени за политици им е все едно пред коя чужда държава се навеждат. Желанията на посланика на Русия например се изпълняват на мига. Лично българският бивш Главен прокурор Борис Велчев му служеше безропотно. Да не говорим за съдии и прокурори от ВКС, ВКП, апелативни, окръжни и прочие слуги…

Гергана, какво тук значи някаква си Гергана? На кого му пука? За нея? За децата й? Със сигурност на корумпираните политици и магистрати не им дреме. Те се грижат само за личните си интереси и за интересите на олигарси и местни феодали. Шайката разбойници осъществява 23 години геноцид над собствения си народ. Откъде накъде ще ги е грижа за Гергана и децата й? Гергана е арестувана, мъкнат я като мечка по съдебни зали, охраняват я като масов убиец, държат я зад решетки. Да не би да се отскубне, да избяга и да нахрани децата си. Но има и една добра новина. Скопените български медии и „смелите” журналисти взеха, та отразиха случая! Да не повярва човек! Как е минало през автоцензурата им, и как така посланикът на САЩ  е забравил да ги „помоли”  да си траят. Виж, неговият колега от Москва такива грешки не допуска. Едно скръцване на братушката е достатъчно. И „ни чул, ни видял” става любимият медиен хит за 4-5 години. Слава на Бога в случая с Гергана действа не дядо Иван, а чичо Сам. Иначе нямаше да разберем нищо. Но, майната им на нашите кривосъдници и надуваеми кукли.

Ние сами, ние българските граждани сме длъжни да защитаваме Гергана, Цветанка, Иванка и Петър, Георги, Васил…Независимо как се казва поредната жертва на сляпата, глуха и безсърдечна Темида Българска. Трябва да ги защитим, така както се борим за себе си. Защото няма чужда болка, няма чужда неправда. Никой не е застрахован, че утре той няма да се окаже жертвата. Трябва да принудим овластените дупедавци да си вдигнат гащите и да се изправят. Веднага, без да чакаме някой друг да го свърши, вместо нас. Да ги заставим да не предават нито една Гергана.

23 май 2013 г.

НАРКОИЗБОРИ

„Избори” ли? Ха-ха. Я да видим какво стана на 12 май 2013 г.? Възпроизвеждане на виновниците за 23 годишния геноцид над българския народ. Такъв беше замисълът, сценарият. Като казвам виновници, нямам предвид само надуваемите кукли, познати ни като „политици”. Те са само вокалистите. Зад тях са господарите им олигарси и местни феодали. С тях са корумпираните магистрати, проститутките в тоги – съдии и прокурори. Цялата шайка мечтае само за едно нещо: Да се държи на власт, за да запази награбеното и да възпрепятства неизбежните справедливост и възмездие. За прогледналите български граждани, за ограбените данъкоплатци избор нямаше.

Изборът е ясен. Недопускане до властта на нито една партия, на нито един политик, участвали в геноцида и наказание. Съд и затвор за олигарси, феодали и слугите им – магистрати и политици. Това е желанието на свободните и смели българи, отхвърлили робството.

А какво стана на предизборното шоу? Какъв беше този цирк? Увеличаване на дозата. Защо наркоманите непрекъснато вдигат летвата? Защото вече са свикнали на старото, трябва им ново усещане, нов транс. Точно по същите причини основните кукли в националния куклен театър решиха, че на упоените, зомбирани гласоподаватели им трябва много по-голяма доза цирк.

Четири години обещавачът на справедливост Борисов се скъса да хвали прокуратурата. Цветанов се пъчеше колко добре се били сработили МВР с алените тоги. Така си беше – всяка поръчка се изпълняваше, без значение колко е малоумна. Прокурорите бяха много послушни, като започнеш от Главния – вечното нямане на достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта  – Велчев. Тъй – тъй. И сега хоп,  салто мортале. Станишев  – господин чистичък се скъсва да хвали същите жрици на любовта. Е, има малка подробност – Главният се казва Цацаров. Но надали той е причината за хвалбите. Целият номер е в това, че вече става все по-трудно за бандитите да излъжат българските граждани. Поизчерпаха се триковете за 23 години. То не бяха обещания за справедливост и възмездие, за оправяне за 800 дни, за светло бъдеще.

Общо взето използваха почти всички видове наркотици, предизвикващи объркване, загуба на памет и неистово ново желание да гласуваш за „своите” и против „врага”. Затова сега се случиха „хващания” на незаконни бюлетини, че що не ги хванаха на предишните избори? Случиха се поредните „изтичания” на подслушвания. И най-важното – поредната симулация, че уж, ето прокурорите били независими. Ето, ей сега ще вземат да арестуват и Бойко, и Цветан. Аха, ей сега, ама друг път… На куково лято… Кога цъфнат налъмите…и пр. вероятни вероятности. Колкото вкараха в затвора Сергей и 50-те социални милионера в ръководството на партията му.

Симулация, театър, цирк. Да, Но вече с нови, по-ярки изразни средства, за да остане публиката доволна. Нищо, че е гладна. Нищо, че е болна. Майната им на глада и здравето. Шоуто трябва да продължи! Изтъркано нали? Но върви, докато не свършат зомбираните. Докато прогледналите не станат повече от балъците, или пък докато дозата не стане фатална.

12 май 2013 г.

 

Тлъстите свини, парфюмеристите и изправящите се наведени

Имало едно време една чудно хубава държава. Но я сполетяло природно бедствие. Не били гигантски скакалци, опустошаващи всичко по пътя си. Нападнали я четири стада тлъсти свини. Превърнали приказната страна в кочина.

Първото стадо тлъсти свини се наричали олигарси и местни феодали. Огромните им незатварящи се зурли поглъщали всяко красиво кътче, всяка живинка. В ненаситните им търбуси пропадали заводи и фабрики, гори и плажове.

Второто стадо тлъсти свини се наричали „назначени за политици”. Застанали плътно до първото стадо и активно им помагали в храненето. Оформяли вкусните хапки във вид, удобен за консумация. Самите те също имали завиден апетит. През определени периоди започвали да грухтят помежду си, симулирайки разногласия.

Третото стадо тлъсти свини от корумпирани прокурори и съдии обикаляли около първите две и ги охранявали. С острите си глиги разкъсвали всеки, дръзнал да наруши храносмилането. Зависими от първите две стада ядяли не само подхвърлените остатъци от трапезата им, но дори и лайната им. Освен охранителни функции изпълнявали и роли на чистачи.

Четвъртото стадо тлъсти свини от висши държавни чиновници, оглавяващи стотици фондове, комисии, агенции и пр. хранилки, излапвали всяка новосъздадена трохичка още в зародиш.

Четирите стада тлъсти свини унищожавали прекрасната страна ден след  ден, година след година. Алчните мутри смазвали всичко, що диша по пътя си. Гранясалите им копита стъпквали всеки кълн съпротива. Апетитът им бил безграничен. Естествено, който плюска без мяра, сере без мяра. Зловония притиснали страната. Това принудило тлъстите свини да си назначат парфюмеристи. Въоръжили ги с микрофони и камери и ги пуснали в кочината да разпръскват благоуханни слюнки – за чалга певици, за обещавачи на справедливост, за водещи дизайнери на шинели и ролята им в армията на СССР… Парфюмеристите покривали вонята с тонове дезинформация, а когато се наложело яростно защитавали стадата тлъсти свини. Отровните им храчки се вливали в набелязаните жертви и ги убивали. Тлъстите свини били доволни. Тежки пластове сланина избутвали малките им сърчица към задниците им. Годините опустошаване на държавата и превръщането й в кочина, довели до промени във външния вид на свините. Те имали само огромни глави със зейнали пасти и огромни задници. Кочината била ужасяваща. Смрадта – дива. Разнесла се и по съседни близки и далечни държави… – Спрете! Почистете се! Не може така! Ужас! Срамота!

Но кожите на тлъстите свини били непробиваеми за молби, предупреждения и съвети. До тях не достигали и стенанията на измъчените жители. Нищо не ги трогвало. Свините тлъсти и парфюмеристите се страхували само от проглеждането на поробените от тях. От обединяването им. От прозрението, че сами могат да извоюват свободата си. Сами да накажат алчните, самозабравили се производители на лайна. Да престанат да чакат мечтаните справедливост и възмездие и да ги наложат сами.

Историята за превръщането на прекрасната държава в кочина все още не е дописана. Дали наведените ще се изправят и ще си върнат красивата родина и живота си тепърва ще се разбере…

6 април 2013 г.

Гинесите

Повикаха ме от рецепцията на хотела. Отидох да видя кой прекъсва творческото ми вдъхновение. Гледам цял отбор непознати. Оказаха се екип на Гинес. Започнаха да щракат с фотоапарати, насочиха камери, микрофони. От цялата патардия разбрах, че ми връчват някакъв сертификат. Попитах ги какво става, с какво съм заслужил вниманието им. Ето отговорът:

–       -– Г-н Зартов, чухме за вашия протест срещу корумпираната правосъдна система в България. След като внимателно проучихме и анализирахме фактите, Вие се оказахте достоен да Ви впишем в книгата на Гинес. Вие г-н Зартов, сте единственият обвинен и осъден управител на частна фирма в целия свят за присвояване и безстопанственост, като при това не само че не е правена ревизия на фирмата, а на всички три инстанции прокурори и съдии отказват да направят такава. На всичкото отгоре вещите лица на единствената направена от обвинението „експертиза” заявяват, че няма липси. Наши юристи внимателно провериха дали някъде другаде по света има подобен на Вашия случай. ЧЕСТИТО, г-н Зартов, Вие сте единствен!

Благодарих им на гинесите и им споменах, че аз нямам кой знае какви заслуги за рекорда. Те ме успокоиха, че са приготвили благодарствени писма за всички участници при постигането на изключителния резултат. Приготвили били специални грамоти за поръчителите на рекорда: Бившият депутат от Руската Дума, мутрата Гудков и прикритият като почетен консул на Русия в гр. Бургас блудник Тонко Фотев. За преките изпълнители на нелекото упражнение – прокурорите и съдиите също имало паметни плочки с инкрустираните им имена на тях. Като за особено отличилите се, като върховния съдия Дърмонски и екипа му, имената им били увековечени в златно. За бургаския екип на тандема Фотев-Гудков, магистратите Тонева, Георгиева, Маджаров и др. също било помислено. От Гинес оценили по достойнство неистовото им нежелание да направят ревизия на частната фирма и твърдосттта им в непрекъснатото повтаряне на мантрата: „Всичко е доказано на 100%, няма нужда от ревизия!”. Специалистите от книгата на рекордите са помислили за всичко. Улавяйки духовната тяга на българските магистрати, участвали в този процес, тяхното залитане към древни източни религии са им приготвили специални издания на подбрани източни легенди.

От Гинес са приготвили и една награда за цялостно творчество – засега още не са решили на кого да я връчат. Експертите им са достигнали до логичния извод, че заслужилите артисти от трите инстанции не биха имали тази творческа свобода на действие без мъдрото наставничество на някой по-отгоре. Някой, който им е осигурил успешното и радушно приемане на постановката. Везните се накланят към бившия Главен прокурор, г-н „вечното нямане на достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта” Торкемада Велчев. Към него отвеждала една резолюция, която показва активното съдействие за среща между руския посланик, Гудков и Главния прокурор. Хората от Гинес забелязали и този факт в документите от пасквила, наречен наказателно дело.

Гинесите направиха още 1-2 финални снимки и си тръгнаха, обяснявайки ми, че ги чака много работа по връчването на наградите. Много се зарадвах за душиците, нека ги награждават, потрудили са се. Ударници!

5 април 2013 г.

Кой каза, че циркът е изгорял?

Преди секунди научих от БНТ новина, която засенчи операцията “пастирката и нулите”. На отчета на вътрешния министър Цветанов за свършената работа присъствали и жертви на престъпления. Гражданите били дошли спонтанно за да му благодарят. Като си признават пред журналисти, че са поканени от самия министър! О, миг, поспри! Останах без дъх, стаята се завъртя и ме тръшна в туш. Уникално, фантастично и умиляващо. Развълнуван, веднага си представих как на отчета на земеделския министър спонтанно са дошли да му благодарят животновъди и зеленчукопроизводители за това, че е работил. Редици от щастливи кокошки, прасета и други живинки тъжно мучат, скимтят, грухтят и крякат за министъра си. Ученици и ученички със светнали очи присъстват на отчета на министъра на просветата невярващи, че си отива. Болни и случайно излекувани сипят хвалебствия пред министъра на здравеопазването и обещават да умират по график, а не когато им скимне. Обезумели от щастие пенсионери и млади българи с еднопосочни билети в джобовете си се лутат и блъскат не знаейки на кой министър по-напред да изкажат благодарността си за грижовното им управление. Изпаднали в транс родители, пълзейки на колене целуват ръка на бащицата. Кой каза, че циркът бил изгорял? Жив е той, жив е българският цирк! След невижданото представление напълно спонтанно ми хрумнаха няколко идеи. На създателите на гениалната идея веднага да им бъдат връчени ордени “млада планина” от първа до десета степен накуп. Поради огромният интерес да бъдат подредени всички министри и премиери от последните 23г. и благодарните граждани да им се изредят. Да им благодарят лично. За преборената корупция по високите етажи на властта. За високите пенсии. За нежните сметки за ток, парно, вода, бензин. За достъпните цени на хранителните стоки и почти безплатните лекарства. За банковите лихви. За липсата на работа, което всъщност им дава неограничени във времето възможности да изказват спонтанната си благодарност. За астрономическите заплати, с които могат да си купят цяла туба с бензин и кибрит колкото си пожелаят. Отдавна подозирах, че пиараджиите на ГЕРБ са били на ускорен курс в Северна Корея. Сега това е извън всякакви съмнения. Ким Чен Ир, Ким Ир Сен и всички останали Кимове могат да бъдат горди с последователите си. Никъде другаде по света освен в двете братски държави България и Северна Корея няма такива фанатични спонтанни изблици на неподправена благодарност към вождовете на революцията, на контрареволюцията и на еволюцията. Да живее българският цирк! Най-циркаджийският от всички циркове на света. Ох, от превъзбуда за малко да забравя да изкажа личната си благодарност. Благодаря!

12 март 2013 г.

 

За Ролекса и Вожда

Какъв чуден ден беше 26.02.2013г.. Странен, изпълнен със знаци. Бащицата вдигнал кръвно. Ужас! Ах, ох, трепетното отразяване по медиите ме хвърли в сериозен уплах. Не за хипертоника, той е железен, супермен, няма да се даде така лесно. Обаче се изплаших сериозно за здравето на журналята, видимо бяха побелели, милите докато интервюираха доктора от правителствена болница. Докато той разказваше за великите болежки на вожда, за това как го заболяла глава, пък и му се гадило, те горкичките поемаха цялата болка и отразяваха буквално с лицата си важността на момента, величието на мига.. Освен тази драма от междуконтинентален характер, един човечец се самозапали в Раднево. Дреболия, при това тази година той не е първата жива факла. Това е четвъртият човек решил да се запали. Вече не е новина даже. Нормално е – хората в България се палят от радост. Такива сме си ние – лесно се палим. Не съм сигурен дали има връзка между двете събития. Но нищо чудно човекът да е изпаднал в остра непреодолима депресия заради високото кръвно на любимия и непрежалим борец за справедливост. Някакви слухове се носят, че този човек се е облял с бензин и си е драснал клечката кибрит заради мизерията. Заради безизходицата, имал деца, но не можел да ги нахрани. Но това някак не се връзва. Не може в България, след като 23г. всички, които ни управляваха и се кълняха, че мислят за народа, че се грижат само и единствено за нашето благоденствие някой да слага край на живота си от бедност. Абсурд. После се случи ново епохално събитие. Излезе представител на синдиката на проститутките – политологосоциолози  и заяви, че според последните проби на вожда пак му растял, рейтинга де. В прав текст изрази възхитата си от това какъв голям политик е футболист номер едно на републиката. Оказа се, че Бойко никога не пада, а земята се надига към него. Само да не си помислите, че с това великите събития от вчерашният ден свършиха. Пловдивският митрополит Николай щял да си продаде златния часовник “ролекс”. О Боже, пощади ме! И веднага още едно чудо – с парите щял да плати сметките за ток на една пловдивска църква, които се били натрупали вече около 3 000лв.. Каква жертва!  Потрес! Какво става в тая държава? Докъде я докарахме? Висшите духовни пастири да си продават ролексите. Потресени миряни от пловдивско веднага образували групи за натиск и издигнали барикади пред всички заложни къщи в града. Само и само да попречат на митрополита да се жертва. Едновременно с това организирали бърза разпродажба на бъбреци, далаци, пикочни мехури и други ненужни органи с цел да спасят часовника на дядо Николай. Какъв ден! Сега и вулкан да изригне, и земетресение да тресне все ми е тая. Единствено малко ме притеснява високото кръвно на вожда. Всичко друго както и да е, ама това да си с високо кръвно си е уникално. В България няма друг случай с такова рядко заболяване. По-бързо да идват радостни и благодатни вести за спасяването на ролекса и вожда. Какъв ден!

26 февруари 2013 г.

 

Измислица или лъжа

Тиха февруарска вечер. В една култова кръчма до София се събрали на дружеска хапка – пивка стари другари. Седнали около голямата маса  Бойко, Сергей, Иван, Волен, Ахмед, Яне, Симеон  и още десетина техни приятели – олигарси и магистрати. Камината, марковите напитки и отбраните мезета, всичко си било като от картина. – Ей, циркаджии! Стига с тия празни приказки, хайде да решаваме какво ще правим. Мазно се усмихнал социалният милионер  С.С.. Всички прихнали да се смеят.  – Какво да правим? Осрахте я работата. Обадило се характерното “р” на И.К.. – Още преди четири години предупреждавах да не им обещавате справедливост, възмездие и други подобни глупости. Но все много знаете, хайде бе Бойко стига яде…- Добре де, добре, пооплескахме я малко. Откърти от себе си Б.Б., а в главата му седеше чуденка  дали да хапне четвърта супичка. – Добре де, преиграхме малко, ама иначе досега си вървеше добре. Замаяхме ги балъците с тия проверки, арести, акции, то не бе битка срещу корупцията, не бе чудо… По едно време и сам почнах да вярвам. Ха,ха,ха,ха. Важното е, че минаха още четири години и всички ние и нашите приятели сме още по-богати. Я вижте, при Серго, в ръководството му има поне 50-60 милионера. И при другите е така, никой от вас не може да се оплаче.  Боклуците нямат избор, ще пошумят, ще пошумят и ще се кротнат пак в ръчичките ни. Ние имаме  пари, полиция, прокурори, съдии, медии. Курвите ни, демек политолози, социолози и журналисти си знаят работата. Всеки от нас си знае задачите. Я.Я. и В.С.  са както досега остриета, нека се правят на бойни петлета. Продължаваме да се плюем един друг, вярно е, че все по-малко са малоумниците, които ни се връзват, но все още ги има. На протестиращите ще им вкараме провокатори, тия дето се открояват като потенциални водачи ще ги дискредитираме. Знаете го номера, криминално проявени са и все в тоя дух. И да не са ще ги направим такива. Ще ги смажем. Без водачи си остават роби. Ще ги разделяме и насъскваме да се мразят помежду си. Дори и да има някой свестен между тях, те сами ще му прегризат гърлото. Ей така от завист или мнителност. Когото трябва ще купим. Абе, спокойно, нали видяхте последната бомба дето им я хвърлих, че Меди ме бил поръчал. Все някой ще се върже и на това. Кажи бе ага, какво мислиш? – Съгласен съм, че няма къде да ходят. Но това с обещаването на справедливост наистина беше глупаво. Изобщо не трябваше да викаме дявола, честно казано съм учуден. Двадесет и три години си правим каквото си пожелаем и сега за пръв път да чуя как не ни искат. Как не искат никой от нас. Любопитно е, че им трябваха 23г. за да се сетят, че ние сме си един сплотен отбор, а те са овцете, които стрижем. Предлагам да пратим в неделя на протеста пастирката, пардон Роската да ги поуспокои. А и все някой ще му се върже, че не е с нас. Ха,ха,ха, голям майтап, абе как тия идиоти могат да си мислят нещо подобно? Как могат да забравят кой го сложи да се прави на президент? Еей, баламурниците край нямат. Опасно за нас може да стане, ако наистина се вдигнат тия 70% вечно негласуващи българи. А виждам как някои от тях явно са прозряли какво става. Иначе всеки от нас си държи промити мозъци под ръка, имаме си ги зомбитата. Ние богатеем, те се самоубиват от мизерия, обаче като дойде цирка избори пак си гласуват за любимата партия. Да са живи и здрави кретените, така все има кой да гласува за нас. Сега трябва да се справим с тия протести и да си я караме както си знаем още 23г. Айде наздраве, Волене я подай тая бутилка с малцовото уиски, какво си я стиснал.

23 февруари 2013 г.

 

Свинските черва се проточиха

Тази година пролетта дойде на 20.02.. Бойко Борисов абдикира. Оставката му беше предизвестена от изнизването на финансовия министър Дянков. И от това, че журналята получиха знак свише. От два дни започнаха да показват протестите на живо, докато преди това се правеха на слепи и глухи. Пролетта дойде след като свръх търпеливите българи престанаха да търпят и излязоха по улиците. Горчивите залъци станаха твърде много: Убийствена безработица, съсипани здравеопазване и образование. Тези, които имат работа всъщност не знаят за какво работят. Със заплатите си могат да платят само сметката за ток или за парно. А останалите сметки? За вода, телефон, бензин, храна, лекарства…Българските пенсионери, младите българи, всички са инквизирани от собствената си държава. Геноцид. Това е истината. В България се осъществява геноцид над българските граждани. Протестиращите хора по улиците го казаха ясно. Двадесет и три години ни грабят и лъжат. Искаме смяна на системата. Не искаме  да сменим едни грабители с други. Българите най-после се събудиха и осъзнаха, че обединеният отбор на олигарси, местни феодали и назначавани от тях корумпирани политици и магистрати е главният виновник за бедността в България. Тази банда открадна заводи, фабрики, хотели, плажове, гори. Открадна България, като за благозвучие нарече процеса приватизация. Застанаха на входа и на изхода на държавата и чрез нагласени обществени поръчки, комисиони, данъчни далавери, контрабанда, заменки и безброй други фокуси откраднаха нашите пари – парите на българските данъкоплатци. Сега отново точат лиги и се готвят да продължат да ни грабят. Борисов, който излъга, че ще има справедливост и възмездие, че ще накаже всички грабители и ще им отнеме откраднатото си отиде. Той разбира се не направи нищо защото е част от обединеният отбор на паразитите. Сега неговите колеги, като свински черва се проточват и всеки алчно ни убеждава, че без тях не можело. Да, точно това са думите на Станишев, Костов, Сидеров, Янев, Местан и компания. Според циреите, ние ограбените от тях не можем без тях. Пиявиците ни казват, че ние не можем да живеем без те да ни изпиват кръвта! Робовладелците ни казват, че ние не можем да живеем без техният камшик! Платени от тях политолози, социолози и други проститутки ни убеждават, че ние не знаем какво искаме. Само, че ние не сме роби! Ние вече сме прогледнали. Събудихме се и осъзнахме, че единственото, от което трябва да се страхуваме е собственото ни малодушие. Усетихме силата на единството. Вече знаем, че обединени, единни, можем всичко. Можем да променим живота си. Можем да накажем алчните паразити. Ние можем да спасим децата си, родителите си и себе си. Пролетта дойде и сега от нас самите зависи дали ще дойде и топлото, благодатно лято или ще се върнем обратно в ледниковият период.

20 февруари 2013 г.

 

Протестирай или умри

Шести ден протести срещу фалшивите сметки за ток. Срещу чуждите паразити ЧЕЗ, EVN  и EON. По същество протестите са и срещу непосилните цени на парното, на бензина, на лекарствата… Срещу невъзможната задача да живееш, да оцелееш в България. Протестите са против всички родни червеи “управляващи” и грабещи родината ни 23г.. Против шайката от олигарси, местни феодали и назначените от тях корумпирани политици и магистрати. Против Миневци, Герговци, Божковци, Ганевци, Борисовци, Станишевци…За тази банда българските данъкоплатци и България са само безкрайни възможности за лично обогатяване. Хиляди недоволни граждани са по улиците, това са свободните, непознаващи робският страх българи. Много повече обаче все още си стоят пред телевизорите и в типичен плебейски стил чакат. Някой друг да им донесе свободата, някой друг да се погрижи за тях и техните деца. Атрофиралите им сърца дори не бият от страх, те само треперят. Тези, които са на улицата знаят, че само след няколко месеца отново ще има избори. Поредната театрална постановка, след която нищо няма да се промени. Просто едните свине ще предадат на другите черпака и лапането ще си продължи по изпитаната и отработена двадесет и три годишна схема за ограбване. В България улицата е единствената възможност за промяна, това е начинът да се покаже кой е работодателят. Ясно се вижда, че това се осъзнава и от управляващи и от “опозиция”. Никой от тях няма полза от мощни, истински улични протести. От пробуждане, от осъзнаване къде са истинските проблеми, кои са истинските виновници за бедите ни. И ГЕРБ и БСП и останалите, прекрасно знаят резултатите от бъдещата постановка. Точно затова целите им съвпадат – да докретат до изборите. Станишев и разни други набедени за политици се показаха по телевизорите и уж подкрепиха протестите. Веднага се чуха гласове да не се опитват недостойните да яхат вълната. Но всъщност няма подобна опасност. И това е част от театъра. На Бузлуджа всяка година БСП организирано изкарва над 50 000 човека. Но за милионерите в ръководството на тази партия, а и на всички останали вече докопали се по един или друг начин до трапезата няма смисъл да призоват  електората си да излезе на улицата. Улицата може да смени властта на ГЕРБ веднага, днес, преди сценките с бюлетини. Но може и да не донесе гарантираният от “демократичните” избори резултат за бандата. Нали всички разбойници са от един отбор. Никой от тях, каквото и да ни говорят няма да изгони монополистите – паразити. Няма да развали заменките, да накаже приватизаторите-крадци. Никой няма да донесе мечтаната справедливост, няма да бръкне в джоба на олигарсите и в собствения си джоб и да върне откраднатото. На никой от тях не им пука дали можем да храним децата си. Няма друг път за постигане на справедливост. Тя трябва да бъде наложена. Извоювана на улицата. Да бъдат отхвърлени всички свински тении. Да бъде използвано законното ни право да протестираме. А не както досега – да ни налагат законното им право да умираме.

16 февруари 2013 г.

 

Политически обединеното население

Вчера започнах да чета една много умна книга. Не, не е Библията, нито Кама Сутра. Зачетох се в Конституцията на Република България. Както я почнах, така и спрях на чл.1 – (2) “Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Повтарях си го това отново и отново. Изглеждаше простичко и ясно, но ме объркваше все повече и повече. Потърсих в Уикипедия какво означава “народ”. Оказа се, че цялата държавна власт произтича от – “Население обединено политически в една държава; жители на една страна”. Това изобщо не ме успокои. Останах безкрайно учуден от откритието си. В България има някакво население, което се е обединило политически?!  А стига бе!  Как така не съм забелязал, как съм пропуснал процеса на политическо обединяване? Кои ли ще са тези политически обединени жители? Кои ли ще са тия мъдри хора? Всичко, което знам, целият ми опит крещеше, че това не е вярно. Всеки ден съм свидетел на това, как разделени на групи хора се плюят и мразят. Едните били излъгани от БСП, другите от ГЕРБ, трети от някаква друга партия. Изобщо не ми приличат на обединени. Напротив, готови са да изпият кръвта един на друг. Но след като го пише в Конституцията трябва да е истина. Това ме насърчи да продължа да търся. Да не би вождовете и ръководствата на тези партии да са се обединили? На пръв поглед и те се мразят помежду си. Ежедневно се заканват един на друг, вадят си кирливи ризи, водят медийни битки. Но си спомних, че досега никога не се е случвало някои нови управляващи да накажат истински предходните въпреки сочните обещания. Аха, казах си, разкрих го аз кое е това политически обединеното население. Тук обаче се сетих, че политиците ни се назначават от родните ни олигарси. И следвайки логическата връзка прозрях ,че най-обединени са Божков, Гергов, Ганчев, Ковачки и останалите им колеги. Всички те пък се опират на зависимите и корумпирани магистрати. Без платените им услуги ще се разпадне обединението. Взех отново Конституцията и направих нов прочит: ” Цялата държавна власт произтича от олигарсите и политическите ръководства на партиите. Тя се осъществява от тях непосредствено и чрез корумпирани прокурори и съдии”. Знаех си, че това е супер мъдра книга. Тя те кара не просто да четеш между редовете, а да мислиш. Да изследваш, да разсъждаваш. Никак не е случайно, че това е книгата на книгите. Вече поуспокоен сложих Конституцията на възглавницата до мен. Затворих очи и си обещах утре да продължа да чета. Страшно ми хареса. И как иначе? Много се зарадвах, че в България има население, което е политически обединено и отстоява интересите си.

08 февруари 2013 г.

 

Интервю с Темида Българска

Добър ден, как сте г-жо Българска ? Благодаря, много съм си добре, само по-високо говорете. Освен, че не виждам защото са ми завързали очите, от известно време и не дочувам. Как ще коментирате последните събития? Амии, как да ги коментирам? Почеса се Темида по пъпа и продължи: Онзи ден нещо ме засърбя ей тук. Пак се зачъгърта госпожата: И от тогава все се драпам. Та това ми е коментара на последните събития в България. Чакайте малко, това ли е единственото, което ще кажете? Стрелба на стълбите на съдебната палата, покушение срещу политик, скандали при избора на висши магистрати…Нима няма какво да ни кажете? Вижте какво, както знаете аз не виждам, казах ви и, че не чувам добре, а и да говоря ме мързи. От известно време съм си решила личния живот. Отдала съм на концесии цялото правораздаване. На тия дето се водят прокурори съм им дала възможността да печелят добре. Те могат да повдигнат обвинение по поръчка срещу когото си поискат. Могат да прикрият престъпление не повдигайки обвинение или опорочавайки го то да падне в съда. Могат да вкарват в ареста и да изкарват от него срещу заплащане. Прокурорите са доволни. На тия пък дето им казват съдии съм дала възможност да осъждат невинни срещу заплащане от поръчител. Пак след заплащане да оправдават виновни. И те могат да вкарват и да вадят от арестите всеки, който си поискат, естествено не безплатно. Така, че и съдиите си живеят добре. Изпълняващите роли на магистрати са патериците, на които се крепят олигарси, местни феодали и назначените от тях политици. Госпожо Темида Българска, разбрахме, че сте отдали съдебната система на концесия. А вие какво получавате от това? Аз ли? Разбрали сме се да не ми досаждат, да не ме занимават с нищо. Нали ви казах, не виждам, не чувам, не говоря, изобщо все едно ме няма. Гледам си спокойствието и си почивам. Извинете ме госпожо, но това какво правосъдие е? Няма справедливост, няма законност. След като сте раздали на концесии всяко прокурорско и съдийско място всъщност вече не може да говорим за право, а за търговски взаимоотношения. Това според вас редно ли е? Защо да не е редно? Чешейки се и с видима досада Темида продължи: Пазарна икономика, който плаща получава правосъдие според сумата. Колкото повече платиш толкова повече законност ще получиш. Всичко е честно и почтено, имаш ли пари имаш правосъдие по мярка. Правосъдието е стока, който може да си позволи ще си купи, който не може ще гледа през витрините. А на бедните и без това не им трябва нито справедливост, нито законност. За какво им е? Пък и кой го е грижа за тях? Да го духат бедните.

30 януари 2013

 

Ваксина против корупция

Корупцията е болест, това вече е доказано. Тя изсмуква жизнените сили на обществото и буквално убива цели народи и държави. В Организацията на обединените нации са стигнали до извода, че в световен мащаб корупцията е по-опасна от СПИН и Ебола. Тя е силно заразна, устойчива е на всички познати досега средства за борба с нея. Но има една добра новина – открита е ваксина срещу съвременната чума. Като едно от най-големите и упорити огнища на заразата, експертите от ООН са посочили организирана престъпна група базирана в югоизточна Европа. Тази ОПГ си има държава. В докладите на обединените нации се посочва, че вече 23г. никой и нищо не е в състояние да се справи с тоталната корупция, в следствие на което народът на тази частна държава живее по-бедно от повечето страни от тъй-нареченият трети свят. Дори там, където наскоро е имало война (най-страшното възможно бедствие)  хората са по-щастливи от жителите на тази южноевропейска страна. Откриването на ваксина против корупцията, само по себе си не решава проблема. Как да накараш да се ваксинира някой, който не желае? Задачата не е лесна, трябва да бъдат ваксинирани всички нарочени за политици, всички  участвали в управлението. Държавни служители  от всевъзможни министерства, агенции, комисии, фондове, организации, фондации….Необходимо е да се ваксинират и тези, които не само приемат подкупи, но и охраняват, защитават процъфтяването на корупцията и осигуряват нейното безпрепятствено разпространение във всички сфери на обществото. Това са: Полицаи, следователи, прокурори и съдии. Един от международните експерти изказал мнение, че може би не е лошо да се помисли в посока на това как да не се предлагат подкупи. Тоест, да се ваксинират олигарсите и местните феодали. Прозвучал и призив всички да бъдат вкарани в затвора, вместо да бъдат ваксинирани. Чули се и желания цялата територия да се постави под карантина, с цел да се ограничи заразата. Накрая пак се върнали към основният въпрос: Как да накарат да се ваксинират болни хора, които не само, че не осъзнават, че са болни, но дори са издигнали  корупцията в култ, в своя религия? На националният им флаг гордо се вее стилизирана картинка – подаване на  пари под масата. Учените от цял свят изпаднали в затруднение. Тогава взел думата представителят на България в ООН и казал: Амии, има един начин как да ги накараме да се ваксинират. Да ги подкупим.

24 януари 2013 г.

Фадроми в банката

Представете си банка пълна догоре с пари и кюлчета злато, но без никаква охрана. Все едни и същи хора влизат вътре и изнасят колкото могат да носят. Никой не ги спира, никой не ги наказва. Има една парадоксална ситуация, която не ми дава мира. Как така когато на улицата някой ни бръкне в джоба и открадне 20лв., ние освирепяваме от обидата, подгонваме крадеца, гоним го до дупка и ако го хванем не само си връщаме двайсетачката, но задължително ще му хвърлим и един як пердах на разбойника. В същото време българските правителства ни крадат всеки ден, всяка секунда измъкват от нашите джобове не една и две двайсетачки, но ние не се чувстваме обидени. Не усещаме, че ни крадат, не си искаме обратно парите и не наказваме бандитите. При това, първата ситуация се случва рядко, а властимащите ни грабят ежесекундно, дори и в съня ни. Отборът на крадците се състои от три специализирани звена. Олигарси и местни феодали, назначени от тях политици и контролирани магистрати. Първите две звена крадат парите ни, не с ръце, не с лопати, а направо с фадроми. Кривосъдниците осигуряват “законността” на грабежа. Ние – българските данъкоплатци се правим, че не виждаме, че не знаем. Но в същото време се чудим как така, все не ни стигат парите да си платим сметките за ток, парно, вода, телефон, да си купим лекарства. Да храним и да обличаме децата си без да си броим жълтите стотинки и без да ни връхлита паническата мисъл, ще успеем ли и другият месец да се справим. Учудваме се защо трябва да се разболяваме по график, съобразявайки се с лимити, направления и други всевъзможни бюрократични простотии. Като ни крадат в трамвая побесняваме, като ограбват живота на децата ни, нашият живот и този на родителите ни си мълчим. Ето един пример за фадромизиране: Един милиард и четиристотин милиона лева от здравните ни осигуровки са откраднати. Взети са и са пуснати в черната дупка наречена за благозвучие бюджет. Част от тези 1,4млрд. наши пари директно отиват като бонуси за лапачите – над 830 000 лв. за дупетатите като коледни.По министерствата, агенциите, комисиите…, бонусчии много. А за пенсии и детски ни се казва, че нямало!  Друга част от нашите пари се пускат за строителство на какво ли не, но още на етап обществени поръчки започват да се крадат. След това се крадат и на етап строителство и накрая на всичкото отгоре се режат и лентички. Кой знае защо не искаме ревизия на приватизационните сделки?  Точно с тях десетки милиарди наши пари се преточиха в джобовете на Божковци, Баневци, Герговци, Ганчевци и др. По 2500 от тези кражби – приватизации са изчезнали напълно папките с документи, няма следприватизационен контрол и виновни няма!  Траем си и за заменките, а само от тях ние станахме по-бедни с 8 млрд. и точно с толкова се обогатиха фадромаджиите. По официални данни на ДАНС ежегодно се крадат 2-3 млрд. от ДДС фокуси, 3-4 млрд. от контрабанда. В същото време показно се ловят мишки, защото няма как да заловят  сами себе си. Звеното от разбойници в тоги се грижи за безнаказаността. Примери има още много и при всички тях е едно и също, те ни грабят, ние се правим на слепи и глухи. Не се обиждаме, не ги гоним, не ги наказваме и не си връщаме нашите пари. Сякаш не разбираме, че това е много по-грозно, много по-брутално, отколкото да те оберат в градският транспорт. А иначе мрънкането и оплакването не спира. Безадресно, късмета ни бил виновен, глобалното затопляне, кризата, времето, прехода…Пари има много и за всичко. За здравеопазване и образование, за пенсии и детски надбавки, за по-високи заплати, за откриване на повече работни места, за достоен живот. Има ги парите, само че ни ги крадат, а ние не само не побесняваме от това, но даже съдействаме за ограбването си. Трагикомичното е, че всеки път на изборите сами си гласуваме кой да ни нападне и ограби. Къде се е чуло и видяло да има банка без охрана? Е, има такава, нарича се България.

05 декември 2012 г.

 

Балъци, простете ни!

Обръщение на олигарсите и местните феодали към българските граждани. Простете ни, че ви ограбихме, че откраднахме фабрики  заводи и хотели, чрез приватизацията кражба, плажовете и планинските курорти, чрез заменки. Простете ни, че продължаваме да източваме парите ви като сме застанали на входа и на изхода на държавата. Поглъщаме вашите данъци чрез търгове, бонуси и комисионни. Простете ни, че откраднахме спестяванията ви, чрез масов фалит на банки и хиперинфлация. Изгонихме 2 милиона българи от родината им, а на останалите 7 милиона отнехме достойнството и ги превърнахме в животни. Простете ни, че умирате от глад, болести и безверие. Не ни се сърдете, вашите деца и техните деца са обречени на бедност. Нямате избор, политиците и правителствата ние ги назначаваме. Вие само си мислите, че ги избирате. Те не са просто корумпирани, те са наши роби, точно толкова колкото и вие. Простете ни, че нищо не можете да направите срещу нас. Полиция, следствие, прокуратура, съд, също са наши. Те ще ви смачкат и унищожат преди още  да сте си го помислили. Но вие няма и да се сетите да протестирате против нас, и медиите са наши, няма кой да ви отвори очите. Няма кой да ви поведе. Потенциалните ви водачи ги удушаваме още в зародиш. Простете ни, че сте манипулирани  лъгани и разделяни, така трябва. Занимавайте се с дребнотемие и всевъзможни глупости, докато ние ви грабим и стабилизираме заграбеното. Нашите деца ще бъдат господари на вашите. Простете ни, че сме ви промили мозъците и не виждате, че ние сме главният ви проблем, основната причина за всички ваши нещастия. Молим ви за прошка за всички злини, които ви сторихме. Знаем, че ще ни простите, нали сте балъци. Простете ни и ще ви олекне. И без това друго не можете да направите.

29 октомври 2012 г.

 

Рушветчия на годината

Краят на годината е. Време за конкурси. Спортист на годината, банкер, политик, мъж, жена на годината. За първи път се организира рушветчия на годината. Уникално събитие. Епохален наплив от кандидати за почетното звание. Единствената сграда, която може да събере тълпите от участници е НДК. Залите се пръскат по шевовете, коридорите са препълнени, дори в тоалетните няма място. Възбудата е огромна, остри очички дебнат отвсякъде. Градинката пред НДК е залята от чакащи. Издигнати са огромни телевизионни екрани. Излиза водещият, започва. Дами и господа, скъпи рушветчии, добре дошли. Най-напред искам да се извиня на всички български граждани за неудобството. Разбирам, че докато трае конкурса държавата е блокирана и никой нищо не може да свърши. В момента работят само неподкупните. Държавата ще заработи нормално едва след края на нашето радостно събитие. Много моля, ако има тук сред вас корумпиращи, тоест такива които плащате подкупи, този конкурс не е за вас, той е само за тези които взимат. Това е рушветчия на годината!  И както самото заглавие ви подсказва няма да присъждаме награда за цялостно творчество. Това кой колко вили, апартаменти, коли, къщи, земи и пари е успял да натрупа за последните 23 години не се гледа, интересуват ни само постиженията ви за тази година. Кандидатите ще бъдат разпределени в три категории. Лека, средна и тежка. Нашето компетентно жури е съставено от представители на всички корумпирани прослойки. Категориите са определени от служебното положение на участника, от което пряко зависи размера и броя на подкупите. Разбираме, че всички тук присъстващи изгаряте от желание да бъдете корумпирани. Но ще се оценяват вашите реални успехи, не мечтите ви. Естествено, уважаеми дами и господа за подкупността на журито гарантираме. Това са настоящи и бивши политици, министри, прокурори, съдии, полицаи, следователи, митничари, кметове… Те са известни с огромните си заслуги в изграждането на корупционни схеми. Хора изградили авторитета си със собствени ръце, те са международно признати. Срещу тях са правени опити за образуване на досъдебни производства и наказателни дела, разбира се неуспешни. Членовете на журито са не просто виртуози в нелекото си дело, те са издигнали в култ безопасността на труда. И така тези класици на корупционния жанр са готови за вашите оферти. Вие рушветчиите не може да ги отправяте директно, затова имате право на телефонно обаждане до свой приятел, нека вашите клиенти плащачите изненадат приятно уважаемото жури. Накрая искам да ви съобщя една радостна новина, която потвърждава колко съвестно си вършите работата. По данни на  “Център за изследване на демокрацията”  в България на всеки 20 секунди се плаща подкуп. Браво!  Вие сте великолепни, оставили сте в миналото прийоми и допотопни техники като шантаж, рекет и изнудване. Истински перфекционисти, достойни за възхищение, на всеки 20 секунди – подкуп, фантастичен резултат. Това ме подсеща, че времето е пари. Нека шоуто започне!

17 октомври 2012 г.

 

Мила Родино, Агонийо!

Не, не е печатна грешка, не става дума и за Патагония. Тези дни ми се случи нещо много странно. Както си седях на дивана пред телевизора,  изведнъж вратата на стаята се отвори и към мен палаво закуцука нещо. Подаде ми прогнил крайник и ми казва: приятно ми е аз съм Агония. Погледът ми отскачаше, не искаше да спре върху язвите опсипали  съществото. Счупих всичко в себе си за да не избягам в ужас и се чух да казвам. Извинете ,че ви питам, но кои са родителите ви, кой може да си кръсти детето с такова име?  Нещото ми се усмихна с беззъбата си уста и ме смая. Аз имам много родители, бащите ми са много богати и уважавани хора. Олигарси, които чрез приватизации-кражби, заменки, данъчни измами, контрабанда и др.  са ограбили няколко милиона човека. И майки имам много, за по-лесно аз си ги наричам политици. Татковците ми са ги скъсали от чукане, но те не са се оплаквали. Сами са се подлагали, даже са стигали до бой помежду си коя мама на кой татко да му се надупи. Имам и много кръстници, пак за да не се мъча да помня на всички имената, им викам на галено магистрати. Кръстниците ми също са помагали активно за да ме направят. Те са държали на татковците ми мъдурите. Та така, всички заедно са ми измислили това звучно име. И благодарение на всички тях изглеждам така както ме виждате. Как да кажа на Агония, че не искам да я виждам?  Не можех да я погледна. Докато смилах чутото, картини на страшни оргии се сменяха с още по-разюздани вакханалии. Реших, че трябва да видя. Колкото и да не исках, трябва. Казвах си, спокойно, това е като много страшен филм на ужасите, но все пак е филм, не е наистина. Взрях се в Агония.От плътта й се стичаше гной. Лакоми тлъсти червеи пълзяха по тялото й.  Но въпреки всичко се виждаше, че някога е била красива, много красива. Тя сякаш ме усети. Знаете ли понякога сънувам странни неща. Прекрасни планини, розови долини, разкошни плажове. Усмихнати, спокойни, щастливи хора. Пристъпих към нея и започнах да махам един по един червеите.

05 октомври 2012 г.

 

Автоцензура

По данни на организацията „Репортери без граници”, България е на 70-то място по свобода на медиите, т.е. като страните от Третия свят. Какво стана със собственото ни самодоволно хвалене, че нашите медии вече са свободни и могат да се похвалят, което правят непрекъснато (някои от тях), със завидна степен на свобода на словото – нали уж според собствената ни преценка ние сме достатъчно свободни? Защо ни оценяват като страна от Третия свят? Защо казват, че положението през последните 3 години става все по-лошо, т.е. все по-малко свобода на словото? Какво излиза? Ние си мислим, че сме големи, а на нас ни казват – малки сте, много сте малки, направо сте недоразвити. Защо сме на 70-то място и защо става по-лошо? Кой не допуска в българските медии свободно да се дискутират неудобни теми? Кой? Никой! В България медиите сами се контролират – автоцензура. Собственици, главни редактори, журналисти сами се пазят да не обидят някой големец – властимащ, да не засегнат интереси на силните на деня. Българските медии действат като сапьори – много внимателно преценяват ситуацията, прекрасно знаят за какво може и за какво не бива да се пише. Дори не е нужно да им се подсказва, те знаят, че това е пряко свързано с финансовото им преживяване. Някои от медиите в България дори са успели да заблудят сами себе си. Така пишат и отразяват „неудобни теми”, че вместо да „извадят очи”, „изписват вежди”. Достигнали са необичайно високи нива на лицемерие. Кой пречи на техните „разследващи” журналисти да пуснат справки за имотното състояние на държавни и общински служители, които би трябвало да са на една заплата. Разбира се, справката трябва да е и за техни роднини. Малко справки, евтино и бързо, и с корупцията е свършено. Кой им пречи? Никой. Сами не искат да го направят, твърде е опасно, а може и да не са се сетили. Нали са много заети с велики случаи, къде-къде по-важни случаи на всевъзможни теми за симулиране на силна журналистическа ангажираност и съпричастност. Пълни глупости, това е автоцензура – сам да не пишеш за това, което плаче, крещи да бъде описано. Засега сме на 70-то място, засега.

28 февруари 2011 г.

 

Абсурдистан и здравната система

От много години не ми се беше налагало да ходя по болници и лекари, плащах си здравните осигуровки и не съм мислел какво става с човек, който има необходимост от преглед при лекар и лечение. Днес, 31.01.2011 г., разбрах какво се случва по себе си – попаднах в страната Абсурдистан.

И така – здравноосигурен съм, но не мога да отида сам в която и да е болница и да ме прегледат, да ми направят изследвания и да ме лекуват. Оказа се, че това зависи от една бюрократична приумица, наречена направление. Направлението трябва да ми го даде личният лекар.

Следващата изненада беше, че тези бележки се дават само от първо до седмо число на месеца и ме предупредиха, че можело и да не стигнат.

Блокирах, не можех да усвоя получената информация – как така плащам здравни осигуровки години наред, без да съм ползвал здравни услуги, но когато ми се налага, се оказва, че е нужно да се разболея задължително между първо и седмо число на месеца?

Защо ми се отнема правото да боледувам през останалите 23 дни от месеца?

Защо не мога да отида когато ми е необходимо и където поискам да се прегледам и лекувам? Защо животът ми зависи от направление?

За капак на всичко разбрах, че личният ми лекар не може да даде повече от две направления при различни специалисти, или, иначе казано, трябва да си избирам кое да си лекувам – сърцето, очите, язвата, белите дробове, и кое да не лекувам.

Безумието е пълно – разбрах, че или трябва да си платя, или пак чрез връзки и рушвети да се боря за заветните направления. Загледах се в личната си карта, най-отгоре има надпис, гледах, взирах се и някак си думите Република България се размиха, избледняха и се появи надписът Република Абсурдистан.

25 февруари 2011 г.

Вярвания

Преди хиляди години хората са вярвали, че Земята е плоска. До 16 век са вярвали, че ние сме центърът на Вселената. Вече никой не вярва в тези неща. Всички си знаем, че Земята е кръгла и ние сме далечна провинция в необятния космос. Защо така естествено приемаме тези нови вярвания? Да не би ние лично да сме били космически туристи, та можахме с очите си да се убедим? Надали, но сме сигурни също толкова, колкото и предците ни са били сигурни в техните си схващания. Науката? Ха, да не би всички да сме служители в БАН? Явно сме повярвали в „рекламата” на научните твърдения. Реклама, поднесена ни в учебниците, книгите, средствата за масова информация; реклама, поднесена така, че никой по никакъв начин вече не се съмнява. Знаем си, че е така и толкова. Добре, нека си представим какво би станало, ако използваме тази могъща сила, за да повярваме, че ние, българите, можем да живеем по-добре? Ей така – да сме твърдо убедени, да си знаем, че нaшият по-добър живот зависи само и единствено от нас. Да сме сигурни, че няма кой да чакаме да ни „оправи”, а сами трябва да ковем съдбата си. Представете си информационното пространство около нас – тотално запълнено от личната ни отговорност за това, че силата е в нас самите. Колко билборда ни подтикват да си купим разни важни неща, като алкохол, цигари, чорапогащи, червила и други подобни? Колко билборда ни подсещат за гражданските ни права и отговорности? Звучи ви утопично? Точно толкова, колкото и идеята преди хиляди години, че Земята е кръгла. Може да са ни нужни много години, но кога ще започнем? Кога ще направим първите крачки в правилната посока? Кога ще се сетим за мощта на рекламата? Но не за да продадем поредния боклук, а за да стане модерно да бъдем отговорни за себе си и децата си.

10 април 2011 г.

 

Образование или национално самоубийство

Образование. Какво означава тази дума? Какво е значението й? Каква е истинската тежест на тази дума? Дали е достатъчно децата ни да се научат да пишат и да знаят колко прави 2 плюс 2? За общество, което си е поставило за цел да създава роби, може би е достатъчно. За народ, изпаднал в летаргия, в безверие и бездушие, сигурно е нормално. За нация, която е отговорна и иска да има бъдеще, е катастрофа. Образованието е по-важно от военната мощ, по-важно е от икономическото моментно състояние на държавата. Качествената образователна система е базата, основата върху която може да се построи всичко останало. Образование – това не е само да си грамотен, да пишеш без грешки и да получиш диплома, която ще ти даде възможност да станеш общ работник, наркодилър или проститутка. Преди всичко то е възпитание. Това са годините, в които би трябвало да се формира чувството за отговорност, самодисциплина, уважение към себе си и обществото като цяло. Това е единствената възможност да се положат здрави основи и да се изкове правилният, успешният път на развитие на нацията. Колкото и да се стараем във всички други сфери да подобрим нещата, никога няма да успеем. С развален генофонд България винаги ще мизерства, винаги ще е на опашката. Кои са основните грешки, кои са причините за самоубийство като нация? Ако пропусна нещо, ви моля да го добавите. И така:

/1/ Мотивацията на учителите. Мизерната заплата, те също хранят семейства, с какво да ги нахранят? Трябва да получават заплати, които да им дават възможност да чувстват, че трудът им е оценен и да нямат елементарни битови проблеми.

/2/ Авторитетът им. Зная за безброй организации за защита на детето, ако се накърнят някои негови права. Но е абсолютно пагубно и неправилно да се връзват ръцете на учител, който трябва да бъде стожер и възпитател, но не може да направи абсолютно нищо срещу дете, което го псува публично, пуши в час, държи се арогантно, не спазва установените правила. Учителите се превръщат в изтривалки. А лошият пример е заразителен, още повече когато е безнаказан. В природата на децата е да пробват докъде стига прагът на търпимост у възрастните. Слободията трябва да се прекрати. Учителите не трябва да се чувстват застрашени от родители, организации, медии и др. Нетърпимостта трябва да е в обратна посока. Срещу анархията и нарушаването на доброто поведение. Учителите трябва да знаят, че са защитени, за да могат да възпитават.

/3/ Родителски контрол и семейно възпитание. Не може родители да показват незаинтересованост и безхаберие дали детето им бяга от часове, дали ще повтаря годината заради несправяне с материала и да решават проблема с почерпка. Отговорността на родители и учители е взаимосвързана. И стига с оправданията, че нямат време, защото изкарват пари за прехрана. Както възпиташ децата си, те така ще възпитат своите.

/4/ Обща отговорност, отговорност на цялото общество. Не може да гледаш малко дете с цигара в уста и да не му направиш забележка. Да виждаш как се бият деца по улиците и да се правиш, че не те засяга. Засяга те, при това пряко. Утре това дете ще порасне, ти ще си пенсионер и същото пораснало дете може да те прасне с камък по главата, за да ти вземе 5-те лева в джоба. Всички сме отговорни за своето утре. Бъдещето ни зависи изцяло само от нас. Всеки ден възпитавайки децата си, създаваме бъдещето си. Каквото сме посяли, това ще пожънем. За всичко си има причина и тя е само в нас самите. Образование – това не е просто дума без смисъл, това е основата на всичко. И на личното ни щастие, и на социално-икономическото ни развитие. И най-простичко казано – ще ни има ли като народ или сами ще си отрежем корените.

13 април 2011 г.

 

Гении от четири министерства мъдрят закон за задълженията на родителите

Който и да попитаме от българските управници какво мисли за демографската криза в България, отговорът е един и същ. Плачене, че се раждат все по-малко българчета и големи обещания и уверения как, те народните любимци ще направят чудеса за да подобрят положението. Как Те ще се погрижат за нацията.
Вярно е, че благодарение на загрижеността на българските чорбаджии през последните 23 години съвсем скоро ще ни впишат в червената книга като изчезващ вид. Последната им гениална загриженост е да вкарат задълженията на родителите в специален закон. Четири министерства и армия от държавни чиновници работят по това велико дело. Колко ли пари ще бъдат похарчени? При това наши пари, на родителите, които им плащаме заплатите на мислителите. Те, българските грижовници ще кажат -такъв закон има във всички европейски държави. Сигурно е така, но там първо са се погрижили за основното – да създадат условия да има родители и след това създават закони за техните задължения. Любопитно ми е в този български закон ще бъдат ли включени някои главни родителски функции. Да нахранят децата си, да ги облекат, изучат, да се грижат за физическото и психическото им здраве.
Въпросът е как да стане всичко това?
Безработните родители могат ли да спазят задълженията си или пък тези, които получават подаяния наречени заплати, които не стигат за месечните сметки, да не говорим за гледане на деца. Жълтите стотинки с гордото име “детски” стигат за три дни, а останалите 27 дни от месеца? А откъде да вземе 80 лева бременна жена, която иска да види на видеозон дали със сърцето на детето всичко е наред? Много, много примери има за “грижовното” отношение на българските чорбаджии към деца и родители. Но Те, управниците, не са ли също в ролята на “родители” към българските граждани? Къде е законът за техните задължения? Е, грижите им основно са да получават заплати и да въртят далавери. Те нямат проблеми с отглеждането на децата си. Нахранени са, учат в чужбина, като завършат образованието си ги чака сладка държавна службица. За това предлагам към този нов закон да бъде добавено, че той се отнася само до задълженията на родители български властимащи. В противен случай още с влизането му в сила всички нормални български родители ще се окажат престъпници. А кой знае може и това да е целта. Повече лоши, повече парички за полицаи, следователи, прокурори, съдии, накратко за стълбовете, на които се опират нашите “родители” на нацията. Великите български изедници.

 

Чудодеен лек против бедността в България

Много се бях притеснил за държавните чиновници. Стигат ли им парите? Как живеят с една заплата? И те ли като пенсионерите се питат, да платят сметката за ток, парно, вода или да си купят лекарства? Хранят ли се добре? Толкова ми беше мъчно за тях, че даже тайно се надявах да чуя по телевизията, че е организирана кампания за събиране на помощи за да подпомогнем държавната администрация. Да пуснем sms, да спасим живота на чиновниците. Без тях за къде сме? Чудех се как тези хора като истински патриоти стоят на работните си места за смешни заплати. Казвах си, не сме случили на олигарси и местни феодали – тия грабят без да повръщат, но поне на чиновници случихме. Министри, зам.министри, шефове на агенции, фондове, дирекции, управления, направления и какви ли още не службици, всички тези труженици са си направо мъченици. Оказа се, че не е така. Заплатите им били само за камуфлаж. Успокоих се, чиновниците си раздавали бонуси, награди, допълнения, поощрения, всевъзможни финансови стимули, общо над 118 милиона годишно. Чудесно! Направо ми олекна,отдъхнах си. Искрено се зарадвах, сипах си да пийна една ракия за тяхно здраве. Окрилен от добрата новина видях решение на всички проблеми в България. Основният проблем е мизерията, нищетата, липсата на доходи. Обаче политиците са добре, лапкат държавни пари под различни сосове. Заплати, субсидии, комисиони, далаверки и други всевъзможни фокуси. Корумпираните полицаи, следователи, прокурори и съдии също не ги мисля. Ако ги питаш на коя дата получават заплати, няма да знаят със сигурност. Все им е тая, те да не са за едни трудови възнаграждения. Както се разбра, държавните чиновници не са за оплакване. Решението запулсира в чашата ми. Увеличаваме броя на министерствата, държавните агенции, фондове, комисии, комисариати и каквото ни дойде на ум. Съответно, вътре назначаваме всички български граждани. От 18 до 100 годишни, да, и пенсионерите, всички. С това им даваме сигурни заплати и осигуровки и най-важното – възможност да си изкарват допълнителни пари, като крадат и далаверстват. Все едно, всеки българин да е едноличен търговец под крилото на държавата-майка. Всички са щастливи, и не на последно място, всичко е законно. Друго си е да крадеш законно. Вкарваме виетнамци, филипинци и други нископлатени работници. Те заместват повсеместно българите. А ние се превръщаме в нация от чорбаджии. Благоденстващи държавни служители. Чужденците ще работят вместо нас и ще плащат данъци. Ние само ще се водим на работа и ще щракаме с пръсти. Разкош. Нулева безработица. Корупцията престава да бъде проблем. Напротив, чрез неизбежна промяна в Конституцията тя се превръща в пътеводна светлина. Една корупция, един народ, една държава. Нарочно не съм патентовал спасителната идея за да може някой български политик да ни я обещае. Какви са тия заклинания за 500 лв. минимална пенсия? Мислете мащабно юнаци!

 

Синдикат на олигарсите

В България е създаден нов профсъюз. Синдикат на олигарсите. В него членуват тези, които успяха чрез работническо мениджърски дружества да приватизират заводи, фабрики и курортни комплекси. Членове са всички заменили чукари в Монтанско за земи и гори на морето и в планинските курорти. Вътре са създателите на частни банки с държавни пари. Обединени са крупни контрабандисти, наркотрафиканти, специалисти по усвояване на държавни фондове. Олигархичния синдикат обяви някои от подготвените протестни мерки. Възлови точки в столицата ще бъдат блокирани от колони бентлита, майбаси, ферарита…Пристанищата Варна и Бургас ще бъдат затворени от яхти. Частните им самолети ще възпрепятстват нормалната работа на летищата. Обявени са и още по драстични мерки на гражданско неподчинение. За целта ще бъдат построени петзвездни палаткови лагери с подземни гаражи, голф игрища, площадки за кацане на вертолети, басейни и спа процедури. Олигарсите са твърдо решени да отстояват исканията си. Срещу какво протестират тези достойни труженици? Кое ги кара да се превърнат в мъченици? Какви са техните искания? Ето една малка част от тях по думите на синдикалния шеф. Искаме незабавно да се построят магистрали до вилите ни – потрошихме си лимузините. Като при строежа да се предвиди тройно финансиране, за да могат две трети от парите да останат в нашите фирми. Държавата да построи модерни яхтени пристанища по българското черноморие. Срамота е да си държим яхтите по пристанищата в Гърция, Италия и др. При строежа им да се спази схемата с магистралите. Да се забрани със закон в новините да показват гладни и болни хора, без дом, самоубили се, всички тези грозни неща да не се излъчват в централните емисии, а да се съберат накуп и да се пускат в специално издание срещу допълнително заплащане, нещо като документални филми на ужасите. Освен, че това ще донесе приходи в нашата хазна, пардон в държавната, няма да ни засяда и черният хайвер докато си гледаме новините. Нечовешко е, докато се храним да се показват подобни ужасяващи кадри. Крайно време е борбата срещу корупцията по високите етажи на властта да започне на дело. Стига с тия празни приказки. Настояваме държавата да си поеме разходите за рушвети сама. Не е редно да ги плащаме ние, а и реално погледнато парите за подкупи ги взимаме пак от държавата. Нали така или иначе всичко, което имаме сме си го взели от нашата мила родина. Да си поеме сега и съдии, прокурори, следователи, полицаи, политици, министри, да не ни гледат в ръцете. Нека всичко да е законно и прозрачно в духа на европейските ценности. Към всяка заплата-рушвет, десет пъти, петдесет пъти по-голям от заплатата, кой колкото е заслужил. И да се обложат подкупите с данъци. Всичко да излезе на светло. Това искаме. Ако не бъдем удовлетворени, което няма как да не стане-вярваме в здравия разум на управляващите. Ние сме готови да окажем и по-силен натиск. Членове на олигархичния синдикат ще обявят полугладни и полужадни стачки. От осемнайсет годишно уиски ще преминем на дванайсетгодишно. Ще пушим евтини пури пред държавните институции от по 150 лева едната. Ще се храним само с печени агнета, прасенца сукалчета и морски дарове, без хляб. Твърдо сме решени да не отстъпваме в исканията си, готови сме даже да платим рушвет, да подкупим когото трябва, но да е за последно. Крайно време е да се реформираме.

03 септември 2012 г.

 

Чудо на чудесата

Необходими ли са ни избори в България? Разбира се, а как иначе ще си изберем демократично кой да ни краде? Нали все някой трябва да ни лъже. Ако няма избори, кой ще присвоява пари от европейските фондове, кой ще покровителства контрабандните канали? Добре, че има избори за да можем по един истински демократичен начин да изберем ръководителите на престъпните групи във всеки български град. Хубаво е, че има избори. Това е цял месец, в който фирмите и хората имат работа. Печатат се всевъзможни рекламни материали, българските медии се опаричват, журналистите са радостно превъзбудени. Пенсионерите ги черпят с тулумби. Циганите получават на ръка по 20-30 лева. Музиканти и артисти зарязват чалга клубовете и излизат по площадите на предизборни концерти. Във въздуха се носи миризмата на пари. Прекрасно е, че в България политическите партии са над 300. Социологическите фирми са истински живи. Всичко това е правилно и полезно, лошо е само, че изборите са толкова рядко, през цели две години. За българските граждани би било много по-добре да са на тримесечие. Непрекъсната изборна кампания, безкрайна. Това си е мечта. Нека другите народи развиват производство, туризъм, икономика. За нас тези неща са отживелица. Ние трябва да развиваме изборните процеси, друго не ни трябва. Освен чисто финансовите ползи има и морални. Българското общество живва, хората се карат, плюят се, мразят се. Всеки се събужда, изважда от гардероба прашасалото чувство за гражданска отговорност и става боец. Вадят се компромати, с което се оздравява нацията. Корумпираните държавни чиновници тръпнат в сладостно очакване, стискат палци и на краката, дай Боже техните олигарси и местни феодали да са на власт, та да има повече и по-големи рушвети. Красота, на крачка сме от осъществяването на идеала на всички велики българи, за свободна и процъфтяваща България. Съвсем лесно е, не трябва да работим, не трябва да се борим срещу корупцията, не ни е нужно да възпитаваме децата си да бъдат честни, смели и трудолюбиви. И култура не ни е нужна. Дори да се храним е излишно. Имаме си нещо, което замества всичко, като универсална хранителна добавка. Избори, само избори, те са всичко, те ни хранят, те ни радват. Те са нашата надежда за по-добър живот и затова, тази надежда трябва да е на всеки три месеца, да се поддържа вечна. Избори до дупка! И дупката ще ни е от полза, в нея ще погребем здравия си разум, достойнството си, човечността, всичко което ни пречи да бъдем съвършени избиратели.