Uncategorized

  Илюстрация: ThinkstickGuliver

Някога, съвсем неотдавна имало едно царство-господарство. Там безчинствала строга господарка – царица, която обезглавявала когото ѝ падне просто ей така – за „добър ден”. Мирясвала единствено, ако ѝ разказват приказки, но пък сменяла разказвачите като носни кърпички. Само един тарикат успявал от години да задържи главата си. Той винаги вмъквал в разказа си „следва продължение”, с което обезсилвал кръвожадността на любопитната царица. Този изкусен майстор на локумите се казвал Шехерезад. Ето ви епизод от безкрайните му истории:

«Само допреди 100-тина години на мястото на държавите Катар и Саудитска Арабия нямало нищо. Или по-точно казано – имало някакви колиби, по крайбрежието на Персийския залив се препитавали бедни рибари, а в околните пустини чат-пат можело да се срещне някоя заблудена камила. Пясъците не ставали за ядене и гладът бил ежедневен гост на трапезата на местните племена. За щастие на туземците в други по-напреднали технологично народи се появила парната машина, после и двигателят с вътрешно горене. Като взрив на пубертетски пъпки се пръкнали автомобили, самолети, влакове, кораби…, задвижвани от чудните двигатели, които обаче мърдали чрез изгарянето на бензин или нафта. Те пък се произвеждали от петрол. И сега идва най-важното – под пясъците на рибарите и камилите се оказали несметни количества от земното масло. Камиларите станали брутално богати. Обявили се за шейхове и крале, а техните частни държави се превърнали във водещи продавачи на черно злато в света. Търговията се извършвала с помощта на огромни кораби – цистерни, наречени на галено танкери. Всичко вървяло тип-топ, от мазно, по-мазно. Милиардите се трупали, камилите били заменени от свръхмощни спортни коли и луксозни лимузини. На мястото на палатките поникнали мега претенциозни 7-звездни хотели, изкуствени острови, ултрамодерни градове, яхтени пристанища… Но за съжаление няма вечно щастие. На пазара се появили подли конкуренти. При това те били от същия този регион, наречен Арабски полуостров и себе си обозначавали като араби, демек – роднини на Саудитците и Катарците. Кофти работа. На всичкото отгоре изповядвали една и съща религия – ислям. С някои от най-близките съседи, като Кувейт, ОАЕ и Оман се стигнало до споразумение да контролират цените и количествата на продавания петрол. С други се изпокарали.

Ирак и Сирия са съвсем различен дюнер. Териториите им освен с нефт, са бъкани и с история. Люлки на древни цивилизации и народи. Буквално на всеки километър се срещат храмове, статуи и цели градове, доказващи че светът е съществувал и преди да се е родил Аллах и неговият пророк Мохамед. Междувпрочем, съществувал е и преди Христос, Буда и Мойсей, колкото и да звучи невероятно. За столиците на Ирак и Сирия – Багдад и Дамаск съществуват тонове легенди. Имената на славните градове в Саудитска Арабия и Катар дори и да ги чуете някъде, след 5 минути ще ги забравите. Културно-историческите различия не били чак толкова дразнещи, но самостоятелната политика не се търпяла. Затова в един пясъчен ден шейховете извадили 2 гърбици петродолари и платили на световния жандарм САЩ да вразуми непослушните. Те пък страшно се зарадвали, че ще има къде да изплискат повишения си тестостерон. Излъгали собствения си народ и световната общественост, че в Ирак има химически оръжия и нападнали. Свалили от власт неудобния Саддам Хюсеин и въвели удобния контролиран хаос. С това обаче работата била свършена наполовина – Сирия продължавала да грози картата с „независимостта” си. Събрали се хитрите саудитски и катарски шейхове да помислят какво да правят. Докато мислели, похапвали и някъде след третото стадо камилчета-сукалчета родили гениален ход. Щели да направят на главатаря на Сирия – Башар Асад предложение, което той не можел да приеме. Разпънали една карта и му казали: „Виж нашите нефтени кладенци в Катар и Саудитска Арабия. Искаме да построим петролопроводи от тях, които да минават през Ирак, след това през Сирия и Турция и да стигат до Европа. Европейският съюз има нужда от нашия нефт. Ние ще го доставяме, те ще си плащат, а и за теб ще има транзитни такси. Ако не се съгласиш, ще направим всичко възможно да те махнем от власт. Видя какво стана с колегата ти Саддам и с Ирак, нали?”. Отперили му те невъзможната оферта и се подсмихнали под геврек. (Геврекът не е този, дето ние го ядем, а онзи, който стои на главите на шейховете и придържа чаршафа да не се изсули). А предложението било неприемливо за Башар, защото той отдавна се бил завързал във военно, икономическо и политическо отношение с Русия. А за Русия подобен проект – да се снабдява по тръба Европа с нефт и газ от Катар и Саудитска Арабия, бил немислим. Руснаците мечтаели за тотална зависимост на ЕС от руските енергоносители. Ако на някой не му е ясно как точно изглеждат руските мечти, да погледне България. На 99,99% енергийно закрепостена чрез руските газ, нефт и ядрено гориво – няма мърдане. А сега си представете цяла Европа, вързана на синджирчето на Кремъл. Готино, нали?

Та, такива мити работи. Нямало как да стане, не можел Башар Асад да клекне пред саудитите и катарците. На всичкото отгоре той не бил вързан само с Московска верига. Имал си ангажименти и към персите от съседен Иран, които пък били в дългогодишен остър конфликт с шейховете и тоягата им САЩ. Картите са раздадени, залогът е кой да държи шалтера на европейците, играта започва. Но със Сирия не можело да се постъпи, както с Ирак. Директното нападение от американски тестостерони не било вариант, защото на брега на Средиземно море до сирийския град Латакия руснаците притежавали своя военна база. Единственото руско военно присъствие извън територията на Русия, и да се окаже точно в Сирия. Малшанс.

За да се избегне прекия сблъсък между чичо Сам и дядо Иван, на помощ били повикани винаги готовите като пионерчета бивши муджахидини, бивши талибани. Сложили им нова табелка: „Ислямска държава”, пуснали старата и добре позната плоча за ислямски джихад и напред – юруш на петрола! За да се води война са нужни пари, обучени войници и оръжия. Ако има и някаква идеология за мъгла – още по-добре. Катарците и Саудитите развързали кесиите. Американците доставили оръжието, а готовите бойци ги имало в изобилие още от Афганистанските кръвопролития. Там години наред пакистанските и американските тайни служби обучавали армии от фундаменталисти, които после са използвани в конфликтите в Чечня, Босна и Херцеговина и Косово. Не били малко и новите доброволци ислямисти от разбитата армия на Саддам, който преди да му видят сметката, се фукал, че има поне 1 милион войници.

Така след нежните грижи на Катар, Саудитска Арабия и САЩ се родила „Ислямска държава”, която за отрицателно време завзела огромни територии от Сирия и Ирак. По една чиста случайност, именно през тези територии щяла да минава тръбата за Турция и Европа. Пак напълно ненарочно в завзетите земи се оказали най-големите нефтени находища и от немай къде ислямистите започнали да про дават на черния пазар нефт. Да търгуват открито не ставало, защото били обявени за терористи №1 в света. От кого били заклеймени ли? Ами от родителите си. От САЩ и техните съюзници в НАТО, и от Русия, и от целия цивилизован свят, каквото и да означава това „цивилизован”. Трябва да им се признае на джихадистите, че те доста се стараели да заслужат мрачната си слава. Режели глави на пленници пред телевизионни камери, избивали цели села с друговерци или просто с тези, които не им се подчинявали, трепели хора по улиците на европейските градове, взривявали самолети… Всячески се напъвали да докажат, че наистина са страшилища. Целият свят им обявил война. Естествено водач на битката срещу лошите станали САЩ и като се почнали едни бомбардировки срещу „Ислямска държава”, яко бомбардиране паднало над 1 година и 3 месеца. Американците надупчили северните части на Сирия и Ирак, като много внимавали да не уцелят някой джихадист. Така битката срещу терора продължавала отгоре, а отдолу „Ислямска държава” завземала все по-големи територии и се разхубавявала. От нелегалната продажба на нефт спечелили милиарди, което пък зарадвало Катар и Саудитска Арабия- можели да намалят първоначалното финансиране.

Американците и те били доволни – оръжието продължавало да им се купува. Турция, и тя щастлива от 3 пъти по-евтиния нефт, който купувала от ислямистите и препродавала на кой ли не. Ситуацията се оказала печеливша почти за всички, но не и за руснаците, които виждали как територията, контролирана от техния Башар ставала все по-малка и по-малка. Явно наближавал денят, в който отслабващата съпротива на Башар Асад ще бъде прекършена. И след това по маниера на Ирак ще се въведе контролиран хаос и в Сирия. Ще се построи тръбата и Европа ще стане енергийно независима от Русия. Това не можело да се допусне. Легитимният сирийски шеф Башар Асад официално поканил руснаците да го защитят. Те без да губят време започнали да бомбардират „Ислямска държава”, като специално унищожавали хилядите тирове – цистерни, които превозвали нелегалния нефт към Турция. Това страшно ядосало другите борци срещу ислямистите и световния терор, и особено много онбашията Ердоган, който се изживява нещо като турски султан. От яд, че му се бъркат в личния алъш-вериш, извадил една прашка, заредил един камък земя-въздух и свалил руски самолет. Прас! Самолетът паднал. Пилотите успели да катапултират, но отдолу местните мирни жители измъкнали от пазвите си картечници и разстреляли във въздуха единия пилот. Вторият руски пилот имал късмет, че не го уцелили. Мъртвото тяло на руснака много услужливо попаднало в ръцете на турците и те го предали по официален път на руснаците, като преди това викнали православни свещеници да извършат необходимите обряди. Това само по себе си е страшно трогателно. Първо го убиваш, след това го опяваш и накрая го връщаш на роднините му. Наистина е мило – турците са мюсюлмани, ама намират православни свещеници, за да оплачат руския пилот. Със сигурност руснаците ще им върнат жеста, ако свалят турски самолет. Ще намерят ходжа да извърши всичко необходимо по мюсюлманските канони и чак след това ще предадат трупа. Не може да се отрече, че живеем в един наистина силно цивилизован свят. От цялата тая драма, Кремълският господар Путин побеснява и… спира вноса на турски домати в Русия и щял да спре износа на руски жени в Турция, нямало да ги пусне да се размотават по вражеските курорти следващото лято. Ужас! Горките турски гларуси, живи да ги ожалиш. То бива, бива жестокост, ама това е прекалено.

Как изглежда цялостната картинка? Имаме безспорен злодей – „Ислямска държава”. Обявени са официално от всички останали държави като враг на човечеството. САЩ, ЕС, Турция, Русия…, всички се самоопределят като борци срещу „Ислямска държава” и воюват срещу световния терор. Всъщност става въпрос само за нефт, газ и пари, много пари, милиарди. Междувременно милиони човешки съдби са разбити. Градове се превръщат в руини, никой не брои труповете. Броят се само бежанците и то защото представляват заплаха за спокойното съществуване на европейците. Страхуват се обаче само обикновените европейски граждани. Техните необикновени правителства се радват – навсякъде виждат само нови възможности да се краде. Светът се е разделил на две, но не по вяра, раса или религия. Разцепил се е на плебеи и патриции. На електорат и управляващи. На страдащи и лапащи.»

Тук Шехерезад се поспрял и се заслушал. Строгата господарка – царица похърквала и даже попръдвала. За всеки случай разказвачът промъкнал едно „следва продължение…” и се чупирал.

Ивайло Зартов, 04 декември 2015 г.

 карикатура: Христо Комарницки, в. Сега

Попадна ми много сладка дефиниция за депутати: „Крадци, убийци, мошеници, изнудвачи, рушветчии, разбойници и мародери, натрупали пари чрез ограбване на своите жертви.“

Да, да, разбирам, че веднага ще посочите сбирщината от последните 26 години – българското Народно Събрание. Но тази картинка е от 1794 г. и се отнася за Франция. Приликите са поразителни, а огромната разлика във времето от 221 години може само да ни натъжи и да ни накара да се замислим.

Докато сме тъжни и замислени, ето ви още една находка: „Общественият договор е нарушен. Тези, които би трябвало да се грижат за Родината и Народа, тези които би трябвало да изпълняват волята на Народа, да му служат безкористно, те са всъщност най-големият враг на Родината и Народа. Те ограбват, лъжат, убиват Народа и унищожават Родината“. Уникално точни и верни думи, обрисуващи апокалиптичната ситуация в България към 2015 г. Така е, само че има едно малко уточнение. Отново става въпрос за Франция, и то през 1789 г., малко преди превземането на Бастилията. Сега вече съм много замислен и адски гневен. Какво става? Кой се ебава с нас? Някой е включил проклетата машина на времето. Не ми е по силите да отгатна какво се случва. Каква е тази мистерия? Уж живея в България, през ХХІ-ви век, а се оказва че се намирам във Франция през ХVІІІ-ти век! Чудеса!

Няма как, ще трябва да прибегна до успокоителни. За всеки случай шибнах направо две бири и си пожелах да не пътувам чак толкова назад във времето, а и да не скитосвам по чужди държави. Ако може, да съм си у нас – в роден Абсурдистан. Тъкмо си го помислих и веднага попаднах на:

„В последно време усилено се говори за реформа в правосъдието. Искаме да убедим Евросъюза, че сме направили необходимите стъпки, но това категорично не е така. ЕС иска да направим нашето правосъдие бързо и ефективно, качествено, честно, зачитащо човешките права“. Еее, тук вече без съмнение става въпрос за България и то за наши дни, нали? Всички сме свидетели на титаничните усилия на министъра на Кривосъдието Христо Иванов да реформира поне служебното барче в министерството. Нали така? И Бойко Борисов яко подкрепя Ицето, и главният инквизитор Цацаров, и той удря по едно рамо. Реформата вече е напъпила и аха-аха да цъфне. Щом обещавачът на справедливост Боко-Боко и неговият Цаци са се заели, работата ни е вързана в кърпа. В близките има-няма десетина-петнайсет години ще се реформираме. Откъде съм толкова сигурен ли? Ами просто съм наясно с математическите стойности на изразите „в последно време“ и „напоследък“ в Абсурдистан.

И за да се успокоите, че няма лабаво, и че сме на правилния път, ще ви открия една дребничка тайна. Последният цитат са думи на следователя Емил Иванов от 2005 г. Ето, виждате ли? 3650 дни са направо нищо, когато става въпрос ДОПГ (държавна организирана престъпна група) да реформира сама себе си. Само да не си помислите, че българският часовник е спрял. Не е. Просто вместо в часове и минути, тук работим в десетилетки. А най-много обичаме да си служим с точни и конкретни понятия, като „напоследък“ и „в последно време“. Всяко племе си има своите особености. При испанците нещата се случват „маняна“, което си е неопределено утре, при арабите „някога“, в бъдещето. А в Абсурдистан имаме усещането, че вече всичко се е случило „току що“ и „наскоро“. Някъде между поредните „напоследък“ и „в последно време“.

Ивайло Зартов, 19 ноември 2015 г.

„Какво се въртиш, като пръдня в гащи?” – Неизбежно сте чували тази народна мъдрост, нали? Какво ли обаче ще е сравнението, когато в гащите се върти цял един народ? От около 26 г. все си говорим за справедливост, законност и възмездие. Така сме си свикнали в Абсурдистан, сърбят ни езиците, почесваме ги и „вървим напред”. Формално погледнато си имаме Конституция. Притежаваме и тонове закони, но усещането за крещяща несправедливост и убийствено беззаконие са по-реални и от зъбобол. Живеем в свят, в който водеща е не Априлската линия на Партията-майка, а тоталната корупция. Самоовластилите се изроди ни грабят, колят и бесят, без изобщо да се притесняват. Хилят ни се право в лицата. Вече дори не си правят труда да ни лъжат.

Логично е да се запитаме докога ще се въртим в гащите и какво следва? И робът, и той, въпреки страха да не загуби оковите си, и той поглежда с крайчеца на окото си в светлото бъдеще. Надява се, мечтае да му боядисат веригата, да стане цветна и шарена… или пък да ѝ закачат панделка. В Абсурдистан не мечтаем. Ние сме законопослушни граждани и на нас такива своеволия са ни забранени. Разрешено ни е да четем книги, което си е супер странно. Може би разчитат, че няма да имаме сили и желание да четем. Натиснати в мизерията, облъчвани от чалга ритми и риалита, изправени пред невъзможността да оцелеем – едва ли някой ще посегне към книга.

Разчетът и правилен, но има пропуски. Ето, аз например съм в безгрижна творческа командировка, осигурена ми от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Имам цялото време на света и хиляди книги около мен. Наскоро прочетох за Максимилиан Робеспиер. Човекът е юрист по образование, но не дава пукната парá за формалната законност. Изцяло я отрича и ѝ противопоставя висшия закон – осъществяването на правата на народа от народа. „Целият френски народ, от край време унижаван и потискан чувстваше, че е ударил часът да изпълни свещеното задължение да се погрижи да собствената си сигурност чрез съпротива срещу потисничеството.”

Страшно ми хареса това за „свещеното задължение да се погрижиш за собствената си сигурност чрез съпротива”. Препрочитах си го няколко пъти. Едвам се откъснах, за да продължа по-нататък и добре че го направих, защото попаднах на друга любима мисъл на юриста Робеспиер:

„Когато всички закони се нарушават, когато деспотизмът е стигнал до краен предел, когато честността и справедливостта се потъпкват – тогава  народът трябва да въстане!”.

Думите са казани на 26 май, през далечната 1793 г. в Париж. След 5 дни въстанието е факт. Само за 3 дни въстаниците помитат режима на потисничество и в следващите 3 седмици изработват, приемат в Конвента и предлагат за утвърждаване от народа нова Конституция, в която главното е: Отчитане пред избирателите и правото на отзоваване на държавните служители, засилване на контрола на народа над законодателните органи, установяване на пределни срокове (2 г.) за изборните държавни служители…

Боже! Останах без дъх. Затворих книгата и се хванах за главата. Това се е случило във Франция преди 222 години, а ние в Абсурдистан тепърва мъдруваме как да направим така, че да избираме пряко висшите държавни служители, в т.ч. и прокурори и съдии. Чудим се как да отзовем самозабравилите се, тези които не си спазват предизборните обещания. Умуваме върху доживотните мандати на докопалите се до властта депутати, министри и магистрати.

Чак сега, през 2015 г. ние се мъчим някакси да надхитрим ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Умопомрачителното е, че именно чрез някакво полудебилно надлъгване със съвременния башибозук, се опитваме и се надяваме да наложим жадуваните справедливост, законност и възмездие. Абсурд! Няма как да стане с алабализми. Те – червеите няма сами да се самоарестуват и самоосъдят, няма сами да върнат награбеното. Очевадно е, че с приказки нищо няма да постигнем. „Когато всички закони се нарушават… – тогава народът трябва да въстане”.

Че трябва, трябва, ама в Абсурдистан нищо не се случва. Може би заради това, че е останало все още някакво законченце, което не е нарушено. Аха, добре. Тогава се обръщам с гореща молба към Бандата на Борисовци, Станишевци, Догановци, Костовци, Първановци… Хайде бе, другари паразити, нарушавайте го там, каквото е останало и да ви почваме.

Ивайло Зартов, 13 ноември 2015 г.

Можем ли да налеем нещо в пълна чаша? „Няма как да стане!“ – звучи мъдро, но всъщност това е грешният отговор, защото има поне три начина как да го направим. Ако новата субстанция е по-тежка от старата, тя ще я избута и ще я замести. Можем с едно движение на ръката да излеем съдържанието на чашата и след това да налеем каквото си поискаме или пък направо да я счупим и на нейно място да използваме друга чаша.

Принципът на изместване, заместване или подменяне на колективната памет е широко познат и използван от хилядолетия насам. Най-свежите примери днес са от Ирак и Сирия, където ислямските фундаменталисти унищожават древни християнски храмове и археологически артефакти, които биха могли да напомнят за съществуването на други религии и народи. Преди няколко години в Афганистан талибаните разрушиха статуи на Буда (на истинския Буда – не на пожарникаря Бойко Борисов), след като ги обстрелваха с оръдия. Огромните свидетелства за съществуването на будизма по тези територии бяха устояли на природни катаклизми и войни в продължение на 5000 години, но не оцеляха след „разбиването на чашата“. Така само след 50 години надали ще има някой, който да помни какво е било, какво е имало и какво е станало. Масовото изтриване на паметта е използвано в Древния Рим, в Османската Империя и навсякъде, където са съществували взаимовръзки между поробители и поробени народи.

Само по себе си физическото премахване на доказателствата не води автоматично до изтриване на паметта. Необходимо е да се възпрепятства достъпът до книги, учебници и други носители на информация за миналото. Без значение как се наричат фанатиците: муджахидини, талибани или джихадисти – общото при тях е забраната за момичетата и жените да ходят на училище, момчетата посещават главно религиозни курсове, където изучават Корана и то пречупен и тълкуван през крайните виждания на фундаменталистите. Там където не е възможно да се осъществи подобна директна забрана и ограничаване на достъпа до образование, се прибягва до постепенна подмяна на изучавания материал.

Ярък пример в това отношение е държавата Абсурдистан, по-позната като България. Чрез пропускане на неудобни исторически факти и добавяне на удобни, чрез основно пренареждане на програмите по история, български език и литература се създават поколения българи, които да са послушни на новите ни поробители. Извършва се целенасочено и систематично впръскване на ценностна система, която възпитава в раболепие и нагаждачество. Все по-малко са българите, които си спомнят какво означават понятията чест и достойнство, и как се бранят те. Съвременна България е поробена. Тя е завладяна и разграбвана от ДОПГ (държавна организирана престъпна група) – сганта от корумпирани прокурори, съдии, политици, дупетати, министри и прочие висши държавни паразити, алчни и безскрупулни олигарси и местни феодали… Тази паплач от своя страна е готова да служи на всякакви чужди господари, само и само да остане на власт и да продължи да граби. Руски интереси, американски, европейски… всички те са защитени за сметка на българските. Чуждите и родни бейове нямат полза от образовани, културни и смели български граждани. Робите трябва да бъдат страхливи, тъпи, неграмотни и безпомощни. В масовото опростачване са включени слугите на ДОПГ – медиите. Те налагат „добрия“ тон. Те казват на оскотелите зрители кое е модерното и най-важното днес. А то е – задоволяването на единствената останала мозъчна гънка – любопитството на ниво „Биг брадър“, „Литъл систър“ и „Гранде простотия“. Известни личности, изглеждащи на пръв поглед нормални се впускат с настървение да коментират какво било станало в „къщата“. Сякаш там са събрани Нобелови лауреати по химия, физика, математика, литература… и се решават световни жизненоважни въпроси. Всъщност това е като тест за бременност. Щом можеш да си пропиляваш времето, гледайки подобни безмозъчни тъпни и дори да се чувстваш щастлив от това – значи си добър роб на ДОПГ. Ти никога няма да се възпротивиш срещу Геноцида над българския народ. Твоят изпилен мозък дори няма да го забележи.

Ефектът на колективна подмяна на ценностната ни система е видим. На мислещите сякаш се казва: „Това не е вашата държава. Това вече е страната на мерзавците. Тук можеш да оцелееш само, ако си част от паплачта или слугинажа. Бягай! Не се мъчи, махай се оттук! Иначе и ти ще забременееш от мега оскотяването!“. Посланието изобщо не е случайно. На мършите от ДОПГ не им трябват способни на съпротива български граждани, затова ги подканят да избягат. Да се спасят, да си устроят живота някъде другаде, в някоя нормална държава. В Абсурдистан трябва да останат само мекотелите. Те не забелязват ничие нещастие, нито своето собствено, нито чуждото. Робите не знаят, че съществуват думи като справедливост, законност и възмездие.

С какво са пълни робските чаши ли? Какво има в празната чаша? Така наречената „празна“ чаша също е пълна. Само че с въздух…

Ивайло Зартов, 31 август 2015 г.