Uncategorized

Баба Минка пак се поболя. Докторите казаха, че е на нервна почва. Горката старица, много тежко преживява несгодите на своя любим. Не се смейте! За любовта не само граници, но и възраст няма. Тя е на 84 години, а той е младо цепеняче на 60 г. Като вземе да вдигне кръвно нейното момче и като го вкарат за една седмица в Правителствена болница, сън не я хваща баба Минка. Щото това да имаш високо кръвно е супер рядка болест. В световен мащаб има-няма само двама-трима човека страдат от жестоката и коварна напаст.

Ами като си счупи крака юначето ѝ? Играло футбол с внуците на съседите и крачето не издържало тежестта на нежното туловище. Прас-тряс, хайде в гипса и пак по болници – и отново мъка и страдание за влюбената баба Минка. И едни мисли ѝ минават през главата: „Как ли ще му зарасне кокалчето? Да не е накриво?”. Ще може ли нейното шестдесетгодишно футболистче пак да рита топката? Ох, какви проблеми, какви тревоги около любимеца.

Ама така е то, като си имаш младо гадже – все трепериш над него! Е, в случая това за „гаджето” е малко преувеличено, защото става въпрос за еднопосочна връзка и то през телевизора. Всяка вечер пенсионерката гледа с наслада и нестихваща страст новините по всички програми и от там ѝ се усмихва нейният принц. Той е най-честният и най-принципният, той е великият обещавач на справедливост, ултра-мега-хипер строителят на недовършени или нагънати магистрали и водоскоци. Дами и господа, другарки и другари, това е негово превеличество, господарят на магнолиите и носител на черен шлифер, великанът на мисълта и читател на „Винету”, това е премиерът на Мутростан Бойко Борисов ъф Банкя. Задъхах се. Простете ми, че не мога тук да изброя всичките му титли, но така или иначе схванахте за кого иде реч. Полубожеството неотдавна беше в Лондон. И там, заради мъглата взе че получи просветление. Имало нещо мътно около обществените поръчки в Мутростан. Просветленият издаде заповед „ресто на поръчката” и се закле, че никой, ама съвсем никой не му бил казвал да спира търговете. Толкова здраво се кле, че веднага разбрахме че лъже. Няма как, сега всеки който е вече е платил подкуп, ще трябва да плати повторно. Хитро, нали?

Конгениално беше ПиАр хрумването да се обяви на мало и голямо, че в Министерски съвет е получен плик-закана към другаря Борисов. В плика имало куршум, негова снимка и изрязани от вестници букви. Ужас ужасен! Представяте ли си баба Минка? Как ли се е притеснила милата? С тия Холивудски сценарии ще ѝ докарат някой инфаркт. Спокойно бабо Минке, недей да се страхуваш за любимия! То това е само наужким. Спомни си 2013 г. – тогава лично негово височайшо малоумие се изтъпанчи в Народното събрание и пред дупетатите заяви, че срещу него се готвел атентат и поръчител бил Ахмед Доган. Е, виждаш, че всичко е ала-бала. Проява на много лош вкус. Жалка картинка – Героят, Великанът, Страшилището циври: „Плашат меее… Страх ме еее…” – блее безстрашното агънце-багънце и добавя: „Мафията има интерес да няма правителство, да няма работещ парламент, да не се приемат закони… Тогава контрабандистите и олигарсите ще си взимат милионите…”!?!?

Ох, да плачеш ли, да се смееш ли? Нагломерът се пръсна на хиляди парченца. Каква мафия, какво правителство, какъв работещ парламент?!? Какви са тия глупости? Шефът на Мутростан реве против себе си. Не страдай, бабо Минке. Твоят любимец нито ще се самоарестува, нито ще се самоосъди. Юначето е артистично. Не го взимай насериозно. Дори и да чуеш, че отрязана конска глава са му пратили в плик за писмо, пак не се кόси! Преиграва актьорчето от време на време. Разбери го – нали все някак трябва да докосне сърцето ти.

Ивайло Зартов, 26 февруари 2016 г.

Ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии Стоян Денчев (бивш вицепрезидент на Мултигруп) и Димитър Иванов (последен ръководител на Шесто управление на Шести отдел на Държавна сигурност)

Снимка: clubz.bg

Еееййй… хорааа…! Живеем в дни велики, в юнашко време сме родени. Ордени, герои, награждаваници, наздравици… Както е тръгнало, животът ни ще се превърне в един безкраен празник.

Чухте ли последното хитово изпълнение? Не, не става въпрос за връчване на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“. Той отдавна загуби блясъка си. Смешниците, назначени да се правят на БГ президенти го раздаваха за щяло и нещяло на когото им скимне и това предизвика пръкването на нов, по-сериозен орден – „Стефан Стамболов“. Институцията, която го връчва е къде-къде по-тежкарска от българското президентство. Това е митологизираният ченгесарско-библиотекарски кръг, сочен като истинският владетел на държавата. За пред балъците табелката е повече от скромна – „УБИТ“ (Университет по библиотекарство и информационни технологии). Шефове и преподаватели в уникалното учебно заведение са бивши и настоящи ченгета, ама не какви да е, а са все от сой. Стоян Денчев, Димитър Иванов-Гестапото и Светлана Шаренкова са представителите на Държавна сигурност (ДС). Известни са и като „мултаци“ – Гестапото, освен че е бил последният началник на 6-ти отдел, тоест на доносниците, е заемал и вицепрезидентското кресло в „Мултигруп“. Той е наместил своята агентка и приятелка Светлана на възлова позиция в Съветско Руско-Българските взаимоотношения. Къде -какво – що има да става, като подухне вятър откъм Кремъл и руският посланик в София звъни на другарката Шаренкова.

„УБИТ“ е подозиран в бащинството на ДПС и Ахмед Доган и в отглеждането на бодрата смяна свои колеги. Никак не е случайно, че всички бивши ръководители на ДАНС (Държавна агенция национална сигурност) са назначени като преподаватели или пък получават научните си степени в „УБИТ“.

Забелязахте ли рафинираната гавра? Орденът е на името на Стефан Стамболов – държавникът, който твърдо е защитавал българските интереси и се е опълчил на руските имперски амбиции. Доста извратено е точно тази Шайка от кремълски подлоги да връчва подобно отличие, нали?

Горе-долу същото щеше да е, ако прозападни лизачи награждават някого с орден „Георги Димитров“. Както и да е, и едните, и другите са национални предатели – факт.

Кого обаче са ощастливили с високата перверзия УБИТаците? Ахмед Доган разбира се, и в това няма никаква изненада. Родителите са решили да зарадват отрочето си с дрънкулка. Но освен видния хидролог, с орден „Стефан Стамболов“ е удостоен и кметът на град Бургас Димитър Николов?!? А сега де! Това пък защо?

С какво е известен този орденоносец? Учил е в Москва, бил е шеф на сладката фабрика „Победа“ в Бургас. През 2007 г. става кмет от ГЕРБ. В предизборната си кампания хвърля обещания за възмездие – щял да разследва предходния кмет от БСП Йоан Костадинов за кражби и злоупотреби в общината. След изборите обещанията са рязко забравени. От 2007 до 2015 г. се издига в структурите на ГЕРБ и е сочен за пример – отличник. Сивият кардинал на гр. Бургас, главният касиер на Йоан и пръв негов приятел Тонко Фотев е пръв приятел и на Митко Николов. Фотев също е учил в Москва, бивш милиционер е и от 2005 г. е почетен консул на Русия в гр. Бургас. Близостта между Гестапото и Йоан е публична тайна. Явно крепката дружба се разпростира и по линията Фотев – Николов. „Необяснимо“ е защо кметът на Бургас Димитър Николов редовно посещава официалните сбирки и купони на почетния консул Фотев. Нима гербаджията, гордостта на Бойко Борисов и Цветан Цветанов не знае, че от януари 2012 г. Тонко Фотев е доказан блудник, със съдебно решение № 46/17.01.2012 г., което не подлежи на обжалване и/или протест? Няма как да не знае, нали? Точно както със сигурност е известно и на местната ТВ СКАТ, и на сайта БИВОЛЪ, които иначе се бият в гърдите, че са голеееми борци за справедливост.

Всички в Бургас знаят за блудника Т.Фотев, но нещо им пречи да го посочат с пръст. Какво ли кара иначе тъй будните съвести, така дълбоко да спят? Дали причината не е същата, поради която „УБИТ“ награди другаря Димитър Николов едновременно с другаря Ахмед Доган? И за какви заслуги са тези почести?

Нишката не била нишка, нито пък тънка, нито пък червена. Тук очевадно става въпрос за дебели яки вериги, които сплотяват уж немислимото.

Да живее Свободна България! Смях… Горкият Стефан Стамболов.

Ивайло Зартов, 14 февруари 2016 г.

Кога за последно правихте секс? Спомняте ли си? Като казвам „за последно“ нямам предвид кога е било най-яко, т.е. като за последно. Питам ви от гледна точка на времевото разположение – сутринта, вчера, миналата година… Върнете си усещането и го уточнете. Вие ли чукахте или вас ви чукаха? Останахте ли доволни? А послевкусие имаше ли? Какво беше то? Иска ли ви се отново и пак да се окажете в същата ситуация или не толкова?

Добре, след като си отговорихте на всички въпроси сте наясно че колкото и да е било зле, все някакъв кеф ви е останал. Независимо дали е било взаимно, дали вас са ви шибали или вие сте ебали, при всички положения поне си спомняте, че сте участвали. Нали така? Хубаво. Хайде сега се замислете. Възможно ли е някой да ви го начуква без вие да разберете? Не ви изнасилват и не са ви упоили, но въпреки това ви „работят“ денонощно, при това брутално. Вашите ебачи дори не се крият, те са безцеремонни, нагли и много алчни за вас. Получават рафинирано перверзно удоволствие от това, че ви имат навсякъде, по всяко време и където те си пожелаят.

Какво, какво казвате? Не е възможно да ви го слагат без да знаете, така ли? Огледайте се, около вас е пълно с доказателства. Фрашкано е с „копелета“ – плодове на вашето незнание. Безработни ли сте или пък имате работа, но заплатата е като подаяние и не стига за нищо? Чудите се как и с какво да платите сметките за парно, ток, вода, лекарства, храна… Стените се събират, таванът пада към вас, мизерията ви сплесква. Не виждате изход. Финансовият инфаркт ви е приковал към дивана пред телевизора. Нямате 1 лев дори за билет за автобуса. Седите си в къщи. Не за дълго. След неплатените сметки идват принудителните съдебни дела. Взимат ми апартамента. Оставате на улицата, ровите по кофите и пак не разбирате, че са ви наебали. Изобщо не сте схванали, че вече 26 години систематично ви шибат разбойници, замаскирани като премиери, президенти, министри, дупетати, политици, магистрати… Разболявате се, обаче нямате направление или пък лимитът на болницата се е изчерпал и разбирате, че сте се повредили ненавреме. Искат ви здравни осигуровки, но дори и да ги имате пак ви изнасилват да плащате, за да ви лекуват. Питате защо и ви отговарят, че нямало пари за здравеопазване. Децата ви ходят на училище, където ги учат как да съжителстват с наркотиците и насилието. Получават дипломи, но не могат да си напишат името. Неграмотността и бездарието са на мода. Учудени сте! Ама защо е така? И пак чувате – няма пари за образование. Вече сте пресметнали, че няма смисъл да остарявате. Наясно сте, че с пенсията – подигравка не може да оцелеете. Не задавате въпроси. Знаете, че няма пари за пенсионерите, така както няма и за децата, и за майките… За нищо няма пари.

Обаче грешите. Има, и то много. Страшно много. Някои изроди вместо с тоалетна хартия си бършат гъзовете с пачки с пари. С вашите пари. Борисов, Станишев, Доган, Първанов, Костов, Цацаров, Велчев… и др.подобни шушумиги се чудят къде да си заврат кинтите. Вече отдавна са се подсигурили с апартаменти, къщи, вили, лимузини, яхти… натрупали са по офшорни сметки стотици милиони, милиарди. Това са вашите пари. Спестяванията на вашите родители и животът на вашите деца.

Наистина, възможно ли е 26 години систематично да ти го начукват и ти дори да не изохкаш?

Ивайло Зартов, 6 февруари 2016 г.

www.uncoverbrilliance.com

Представи си, че нямаш лична карта, паспорт, свидетелство за раждане… Никъде не съществува информация къде и през коя година си роден. Никой не знае кой си, какъв си, какво можеш… Тогава, при това положение, при тази тотална липса на данни за теб: Кой си ти?

Докато си бил малък, околните са те възприемали като детето на мама и татко. Твоето лично легитимиране се е осъществявало чрез обществената оценка на твоите родители. Но сега тях ги няма и никой не ги помни, дори и ти не знаеш нищо за тях. Ти си чист бял лист хартия. Не си натоварен с история.

И така, как светът да разбере кой си? Да започнем от най-лесното. Какво се вижда? Дали си мъж или жена. Е, при някои индивиди това е въпрос с повишена трудност, но да приемем че ти не си сред тях. Така че – определихме пола ти. Браво! Горе-долу можем да поставим и някаква видима възраст (+/- 10-15 години). Условността при определянето на годинките ти е свързано с това дали си сдухан и сдъвкан, или пък си стегнат и вечно млад.

Продължаваме да те оглеждаме. С какво си обут и облечен? Сега ще ни стане ясно финансовото ти положение. Нови и скъпи парцалки и обувки говорят за цветущо здраве. Качествените, но вече изтъркани и овехтели дрешки показват, че си имал и по-добри времена. Ако си манекен на марките „Евтинджос“ и “Second hand” това означава, че парите те отбягват. Може да си прекарал финансов инфаркт или пък да страдаш от хронична остра финансова недостатъчност. И да искаш, и да не искаш, твоите дрехи и обувки позволяват на всеки човек да надникне вътре в теб. Без значение е дали си богат или беден. Нечистотиите по твоята опаковка имат пряка връзка с мръсотиите вътре в теб. Спретнат, изгладен, изпънат или разпуснат , омачкан и разхайтен. С малко повече наблюдателност разкриваме черти от характера ти не само по дрехите ти, а и по начина по който ги носиш.

Следващата стъпка е да фиксираме как говориш и какво казваш. Припрян и задъхан в думите. Спокоен, ясен и отчетлив сякаш забиваш пирони или пък размазан в хлъзгава говорилня. Всичко има значение. Начинът, по който се изразяваш, словосъчетанията които използваш, акцента, интонацията, мелодията или какафонията, която излиза от устата ти. Сега ще си проличи нивото ти на образование, интелигентност, ерудираност…

Добре. Дотук разбрахме пола ти, показаха се някои черти от твоята вътрешна и външна хигиена, софтуерът, с който си накачулен. Дори можем да установим още по-точно възрастта ти. Младите говорят и ходят на едро – с големи думи и широки крачки. Възрастните са премерени в приказките и в стъпването по земята.

Пъзелът малко по малко се нарежда. Как обаче да разберем дали си роб или свободен човек? Поставяме ти за задача да поискаш някаква информация от мастит властимеющ гащоносец. Например – от Главния прокурор, от Премиера, от съдия, министър, бирник… и прочие представители на лапаческата Шайка. Каква форма ще избереш? „Молба“ – моля ви това, моля ви онова… Така ли ще им пишеш? Аха, ясно е кой си – ти си роб, при това неизлечим. Ако обаче се сетиш, че всичките тези паразити трябва да са слуги на народа, а ти си част от този „народ“, то тогава ще използваш „Искане“, „Питане“, „Желание“. И вътре по същество ще искаш, ще желаеш, ще питаш, но никога не би се молил. Кой се моли на слугите си?!? По всякакъв начин, във всички държавни учреждения се опитват да ти втълпят, че трябва да им се молиш за щяло и не щяло. Но защо? Нали тези чиновници са там, за да ти служат?! Ти си Суверенът, Господарят, те са там, за да изпълняват Твоята воля. Нали така? Ако си неосъзнат, но излечим роб – престани да им се молиш. Заповядвай им, искай! И ще видиш как и много други неща ще си дойдат по местата. Аз самият бях неосъзнат роб, молех се на слугите. Но се изправих, вече искам, изисквам от тях да ми служат и се чувствам истински свободен.

А ти приятелю, ти кой си?

Ивайло Зартов, 24 януари 2016 г.