Uncategorized

dnevnik.bg/comix

Съседът Георги е много готин. Вярва в Дядо Коледа и в Дядо Мраз. Влюбен е в Снежанка и непрекъснато се оглежда за седемте джуджета. От известно време обаче в очите на Жорката я няма искрицата. Ходи един такъв посърнал и тъжен. Не се сдържах и го попитах какво му е. Болен ли е, какво се е случило?

– Ох – изхлипа Гогата – Вече нищо не е същото. То отдавна не е, ама нали все се надява човек… Готов си всячески да се самоизлъжеш, щото много ти се иска да вярваш в чудеса… Ох, как боли.

Нищо не разбрах. Виждам го, че страда човекът, но защо – не схванах. Изведнъж, докато аз се чудех, той се отприщи и си изля цялата болка:

– Ето, видя ли какво стана на 20.04.2016? 5-та поредна присъда за Волен Сидеров, 5-та пробация и глоба-удържане на % от депутатската му заплата. Кое е интересното ли? Първоначално Волен отричаше, не признаваше вина. Като талибан се бореше, щото бил невинен и набеден. И хоп! Салто-мортале, фокус-мокус изведнъж се признава за виновен. Сам се признава и сключва 5 споразумения с прокуратурата за по-благи присъди, които съдът одобрява. Волен – невинният 5 пъти се признава за виновен! Така. Сега въпросът е кога лъже величавият борец за рубли? Когато се кълнеше, че е девствен или когато 5 поредни пъти се примоли за милост? Ситуацията всъщност не е напълно нова. Всеки, който не е с деменция помни как Сидеров предизборно крещеше, че Бойко Борисов е мутра, престъпник, бандит, братовчед на Дявола… И пак същият оратор, веднага след изборния ден пристана като вярна невеста на бандита и обяви, че е по любов..? – Жорето се задъха и аз успях да се вмъкна в паузата:

– Добре де, какво ти дреме пък на теб, че Волен лъже?

– Как какво? Нали се нарича патриот, националист, борец за правдини… Срамота! Умирам от яд. То и кума му Далавери Симеонов, и той е същата стока. По сто пъти на ден се тупа в гърдите, че е истинският, оригиналният патриот, националист и борец за правдини: „Ние патриотите – това, ние патриотите – онова…” Да де, ама пак всеки, който няма амнезия помни как по ТВ Скръб /СКАТ/ плюеха по Бойко Борисов и пак за същото, че бил мутра, престъпник, бандит, акушерка на Злото… и т.н. И какво стана? Волен №2. Минаха изборите и Далавери повтори срамотата на кумеца си. И той се гушна с бандита, и той го заобича страстно и влажно. Трагедия. Преди като гледах кабеларката на Симеонов, ми ставаше драго – критики, разобличения, антикорупционни практики, репортажи срещу властта. А сега какво? Няма нищо за гледане. Умрели предавания за нищото. Дъра-бъра, международното положение, ракията, казаните за ракия и пак дъра-бъра за нищото. Тъпо, скопено и логично. Как да плюеш против себе си? Нали вече Валери е част от властта, нали вече и той се докопа до баницата, до кокала и до порциите. Срам! Ето това са тия двамата, дето най-силно врякат, че са патриоти! Мамка му, как да не полудее човек от яд? Какви патриоти бе? Лизачи, лъжци, отрепки…

Тук моят, иначе кротък съсед се отнесе и псува около 15 минути, при това без да повтори нито една от благословиите си. Явно много му се беше насъбрало.

– А помниш ли оня, третия смешник – Янето Янев, дето щеше да уволнява мутрата? И той се пенеше по трибуни и площади срещу бандита Бойко. „Стоп на корупцията!”, стоп на не знам какво си… И накрая – съветник на Борисов по антикорупционните въпроси!? А, стига бе! Ебаси патриотите, мъже били. Какви мъже бе? Путконосци в панталони, виждал ли си? Да ме прощават жените за сравнението, ама то това е най-гнусното от всичкия гнилоч, за който се сещам. Патриоти ми били. Тия другите поне са си откровени крадци. Гоцето, Бойко, Сергей, Иван, Ахмед, Симеончо… и цялата им шайка, тия поне не се напъват да се правят на родолюбци. Гепят, лъжат, смучат парите на данъкоплатците, та чак ушите им пращят. Дето се вика – и с гъзовете си ручат, но поне не заиграват с патриотичната линия. Ах, чакай да не забравя и Дудука от Пловдив – Баречката. Нали не ни е хванала склерозата? Помниш, че и той го раздаваше гига-патриотично. И той премина през двата етапа в сношенията си с Бойко. От „Генерале, мой кумир, моя пътеводна звезда…!” до закани за фелацио. Като ги наредиш един до друг Волен, Валери, Яне и Ники, знаеш ли коя е най-важната прилика/разлика между тях? Руският посланик. Пратеникът на Кремъл е почетен гвоздей на всички Воленови веселби. Когато балъците, излъгани от марката Сидеров намалеят достатъчно и той вече не успее да влезе в Парламента, тогава московският висок гост ще забрави за Волен. За какво му е, като няма влияние? Тогава обаче Товарищът ще започне да ни радва от купоните на Волен №2 – Валери Симеонов и неговите баш от по-най-„патриоти”. Маските ще паднат и водката пак ще се лее. А при Янето и Дудука руският посланик няма да играе казачок, те вече си изпяха песните и не са интересни. Ебаси продажниците, ебаси свиркаджиите! То, всъщност тия амеби не само за рубли са готови да свирят. За евра, долари… виетнамски донги и албански леки, за всякаква твърда и мека валута ще надуят кавала. Патриоти били. Боже, Боже…

Моят съсед Георги, вече видимо поуспокоен и останал без дъх, отново се оклюма и бавно закрачи в неизвестна посока, а след него се затътриха седемте джуджета, влачейки за косата бездиханната Снежанка…

Ивайло Зартов, 21 април 2016 г.

Всъщност Господ не само е милостив. Той е много, много добър към нас – хорицата. Ние получаваме всичко, което сме поискали, всичко, за което сме мечтали. Но не веднага, а във времето и затова не забелязваме, че нещата които ни се случват са вследствие на нашите собствени желания. Нашите мисли се сбъдват, но с известно забавяне. Може би точно тогава, когато най-малко очакваш, или пък когато вече си променил мирогледа си. Но, мърдане няма. Някога си дал мислената си заявка и поръчката ти ще бъде изпълнена.

Между 18 и 20-годишен се увличах по дзен будизма. Четях за Япония, Китай, Индия, Тибет. Изтокът ме привличаше неудържимо. Възхищавах се на източните форми на стоицизъм, аскетизъм, отричане от всичко, отделяне и откъсване от всякакви окови. Скъсване на всички връзки, дори и с най-близките роднини и приятели. Нямането, като най-голямото имане. Желанието, като основа и първопричина на всички беди и нещастия за хората. Нямаш ли желания, нямаш и разочарования. И какво се получи? Един ден, след много години останах сам, напълно сам. Без нищо материално, без нищо плътско и без нищо духовно. Не може да се каже, че се занулих изцяло – останах с Бога в мен и със себе си, а то е едно и също. Едно и също е, не защото се мисля за Него, а поради простичката причина, че Бог е навсякъде. Следователно Той е и в мен. И дори аз да не вярвам в него, Той вярва в мен. Бях ли щастлив? Да. По съвсем различен начин на изпитване на щастието и свободата. Никой не те обича и ти никой не обичаш. Това „никой” пак не е съвсем точно, тъй като обичах Бога в мен.  Бях толкова чист и празен, че почти можех да говоря с птичките в парка. Радвах се на ветреца в клоните на дърветата и на самите дървета. Те за мен бяха като хората – така странно нееднакви и в същото време така еднакви. Живеех ден за ден, без сметки за парно, ток, вода, телефон… Без дом, кола, без социум. Безгрижно си живеех, немислейки за нищо. Когато имаше какво – ядях, когато нямаше – гладувах, но глад не усещах. Бях здрав и усвоявах всяка глътка въздух.

Историята можеше да приключи тук, но нищо не е вечно, а и дойде време да се изпълни следващата поръчка от миналото. Без магическа пръчка, постепенно, но и достатъчно бързо се сдобих с какво ли не. Коренна промяна. Много пари, много приятели, много ангажименти, много любови. По много от всичко. От сутрин до вечер бях зает. Непрекъснато работех, кроях планове, грижех се за роднини, близки, приятели, познати, непознати. Кроях планове, времето не стигаше. Все тичах, бързах. Господ беше изпълнил желанието ми да се чувствам, като пъпа на света. Да бъда богат и да си мисля, че съм много важен и обичан. Бях ли щастлив? Да. По съвсем прозаичен начин на изпитване на щастието и свободата. Усещането за власт, възможността да купиш всеки и всичко, върховният контрол над живота и… живота. За смърт, разбира се никой не помисляше. Естествено, че бях безсмъртен и по своему глупав и ограничен.

Сега съм в процес на натрупване и изпълнение на една друга моя поръчка. Бях си пожелал да унищожа ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Мечтаех си за все повече и повече прогледнали българи. За това как всички заедно се освобождаваме от Геноцида на корумпираните съдии и прокурори, дупетати, политици, министри, държавни чиновници, олигарси и местни феодали. Не само, че се освобождаваме, но дори ги наказваме. Отнемаме от паразитите всичко, което са откраднали през последните 26 години. Връщаме го обратно в държавната хазна, а от там – в образование, здравеопазване, култура…, в бъдеще за България. В по-добър стандарт на живот за българските граждани. В нови работни места, в достойни заплати и пенсии, в усмивки на деца и родители. Представях си как живеем в България, в която справедливост, законност и правосъдие са не просто изпразнени от съдържание думи, а смисълът на всичко хубаво. Дълбоки и здрави основи, над които можем спокойно да градим.

Дали ще бъда щастлив? Да! По един истински вълшебен начин на изпитване на щастието и свободата. Щастието да живея сред нормални и щастливи хора и свободата да дишам с пълното съзнание, че съм участвал в смъртта на ДОПГ.

Ивайло Зартов, 09 април 2016 г.

Колаж: www.vsekiden.com

Пролетта на 2016 г. пристигна с ТИР. Шофьорът се оказа с купена книжка без изобщо да е карал курсове. И понеже гузен негонен бяга, взе та набеди пролетта, че се е промъкнала в камиона му тайно, като мигрант от Близкия Изток.

Ситуацията е меко казано конфузна. Всеки друг народ би изпаднал в крайна чуденка, но ние – гордите абсурдистанци сме спокойни. Имаме си специалист по всичко, който решава с лекота всякакви тегавини. Ето го бащицата, носителят на черен кожен балтон, великият обещавач на справедливост и незабравим строител на магистрали тип „морски вълни“, другарят Бойко Борисов. Изтъпанчва се той и веднага взима правилните решения. Пролетта я затваря в центъра за бежанци в Бусманци до изясняване на самоличността ѝ. Тираджията с фалшивата шофьорска книжка става защитен свидетел и получава две бири почерпка, а продавачът на смърт, тоест на измислени шофьорски документи е арестуван лично. При това Боко-Боко се тупа в юначните цици, че ще арестува всеки който трябва, без да го е грижа кой от коя партия е. Това изявление го прави заради Цветелин Цветанов – шефът на ДАИ, отговорникът по продажби на смърт към министерството на транспорта, който е от Боковата шайка ГЕРБ. Всъщност е все тая от коя банда крадци ще е поредният бушон. В роден Абсурдистан партиите само привидно се боричкат помежду си, докато изпълняват общите си цели – да ограбват балъците, които им се връзват на лъжите.

Плевенчанинът Цветелин Цветанов е пряко подчинен на министъра на транспорта от Плевен Ивайло Московски, обаче той се кълне, че нищичко не бил знаел за многогодишните далавери. От телевизиите бил научил, гόркият. Много е честно това Московското момче. От него по-честна е само лелята от Плевен Цецка Цачева, която пък ни се води главен надзирател на дупетатите. И тя нищо не знаела, и тя милата за пръв път чула от телевизиите. Цачева и Московски са чисти, като момини сълзи. Ни далавери помирисвали, ни лук яли. Ни, ни. Затова Затова Боко-Боко не ги арестува, не заради нещо друго. Те просто не влизат в категорията „всеки“.

Тъкмо щях да се върна към пролетта и някакви досадници писнаха, че не било вярно.

– Кое бре, кое не е вярно? – Попитах ги аз и съжалих на мига. Затрупаха ме с документи и публикации по темата с шофьорските книжки. Тонове писма от Николай Колев-Босия до Цачева, Московски, Цацаров, Борисов… От години Босия пише срещу престъпниците до престъпниците. Протестира, хвърля домати по дупетатите, 14 пъти е арестуван заради протестите си… И сега е супер странно, че Московски и Цачева не били знаели. Надникнах в блога на Босия и ахнах. Оказа се истина. Няма как да не са знаели ортаците от Плевен какво се случва в Министерството на транспорта. И министърът, и шефката на Парламента, и Главният прокурор Цацаров, и Бойко Борисов, и дупетатите… Всички са били наясно.

Ееей, развалиха ми настроението. Ами то сега какво излиза? Какви са вариантите? След като всички са в кюпа, значи всички заедно са крали, така ли? Има ли друг вариант? Хмм, ами ако мултиплицираме резултатите? Колко са министерствата, държавните агенции и комисии? Навсякъде и всички крадат, като спазват техниката за безопасност – да се отчитат по-нагоре, за да се правят баш големците на незнаещи, не чули, не видели…, накратко на Ни, ни.

Хубава, стройна и добре смазана схема за собствено разбогатяване на гърба на данъкоплатците. Схемата работи при всички правителства през последните 26 години. Поголовно, повсеместно оплюскване на баницата. Ама кой е лудият? Този, който яде или този, който му разрешава да яде? Че Боко и компания няма сами да се самоарестуват е ясно.

Добре де. Но какво ще стане, ако следващия път Николай Колев-Босия не е сам пред Народното събрание? Какво ще стане, ако до него, заедно с него има още 100, 200, 300… човека и всички хвърлят домати по паразитите? Я си представете залп от 300 домата по всеки изедник!!! Яко, нали? Ами ако ръцете са хиляди? Какво ще стане? Ще ни арестуват всичките ли? Надали, а и дори да е така, нали пак ще се върнем. Босият го е правил 14 пъти и не се е уплашил. Сигурен съм, убеден съм – 300 човека не се спират толкова лесно. Дори еничарите в униформи ще се замислят на чия страна са. А пък на тези, които ядат баницата направо ще им приседне. Оставям ви на вашето въображение, а аз отивам да освободя Пролетта, че ми е мъчно за нея.

Ивайло Зартов, 07 април 2016 г.

Тази сутрин се събудих надървен от щастие. Боже! В каква прекрасна страна живея! От цялото 8-милиардно население на Земята само аз и още 6-7 милиона сме галеници на съдбата. Нас ни обгрижват най-мъдрите люде, най-честните и най-безкористните. За последните 26 години ни се изредиха всевъзможни управляващи. От една страна уж не са роднини, но пък от друга изглеждат като близнаци. Всички те, до един милеят за майка България, жертват се за благото на българския народ и хич, ама изобщо не крадат. За тях законността, справедливостта и правосъдието са по-почитани от 10-те Божи заповеди. За съжаление винаги се намират неблагодарници, черни завистници, които се опитват да оплюят добрите хора.

Гоце Първанов бил продукт на пернишката мафия. Синът му се бил сдобил с 5-звезден хотел. Ваньо Костов бил подарил рафинерията в Бургас на руснаците, а пък за баланс подписал ултра неизгодни договори с американските ТЕЦ-ове в ущърб на майка България. Абсурд! Виждате ли какви глупости може да измъдрят болните мозъци? Сергейчо Станишев бил напълнил джобовете на олигарсите с 8 милиарда, като им пуснал аванта да заменят чукари за плажове и ски писти. А пък при Боце Борисов нямало неконтролирана обществена поръчка. Всички кинти трябвало да попадат в ръцете само на нашите момчета. При това не ставало въпрос единствено  за милиардите от магистралите и парите от Европа. Дори дребни селски търгове за по 1000 лв. и те били упътвани, където трябва. Еее, то бива бива, ама то това вече на нищо не прилича! Срамота! Въобще за Боко-Боко злословията надхвърлят всякакви граници. Тъп бил, прост бил, алчен бил… Един път ни оправи, сега ни повтаря, а благодарност – никаква.

От всичките български убавци властимеющи, на него най-много може да му се има вяра. Като каже нещо е завинаги. Думата му на две не става! Обеща ли през 2009г. да развали заменките? Обеща, и някой ден ще го стори, просто още не му е дошло времето. Годината е 2011, месец май. Премиерът Борисов е гост на конгреса на Съюза на репресираните от комунистическия режим. Възкачва се на трибуната бившият член на БКП и заявява: „Децата на тези същите, доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха!“. За още по-голяма яснота добавя, че няма да се даде на комунистите и призовава да сме безпощадни! Героичните думи са произнесени сутринта. Същия ден следобед  Боце отива на откриването на Голф-клуб в Правец, който е собственост на върло комунистическата фамилия Златеви. Там безпощадният комунистомразец се прегръща и целува с шефа на „Лукойл“ Вальо Златев и баща му Васил и ги възхвалява за инвестицията им от 60 млн. евро.

Е, как да не вярваш на такъв човек?! А че бил тъп и прост е долна, ама много долна лъжа. В отговор на въпрос за далавери в ТЕЦ-овете „Марица изток“, Боко шашва целия научен свят със следното безсмъртие: „Имаме наши експерти, които познават този бизнес, защото той е много специфичен, а и както е определението във физиката – насочен от движение на електрични товари – това е електрическият ток, той минава и не се усеща“. Нищо чудно, ако не сте разбрали какво ви се казва. Трудно е, непостижимо е да се докоснем до сияйните висоти на Негова премъдрост. Не е за всеки тая работа.

Как да не пърхам от щастие? Каква държава, какви държавници?! Държавата на Боце и Гоце, на Ахмедчо, на Сергейчо, Ваньо, Вальо и компания. Страната на прилепилите се паразити Болен и Далавери и въздесъщия Яне. Родината на двете каки, на „батковци и братковци“, на Цацаровци… Ох! Мъчи ме един въпрос. Дали това е същата България, за която пише Иван Вазов:

„Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни майко бяха!

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.“

Ивайло Зартов, 24 март 2016 г.