за реалността в България
Uncategorized
Къде си, чумо?
08 years
by zartov
in Uncategorized
Положението е драматично. Имаме извършени престъпления, но престъпници няма. Героите в историята за свинските черва са Главни прокурори, руски почетни консули, президенти, масони, олигарси, съдии, общински съветници… и прочие високопоставени не-престъпници. Ситуацията е мътна и кървава, като във филм на Куентин Тарантино. Гражданинът Сотир Цацаров отива на гости в офиса на гражданина Георги Гергов. И понеже, за да играят на „руска трупа” им трябва още един човек, те си поканват гражданина Сашо Дончев. Дотук добре. Прозаично, идилично и дори малко меланхолично. Съвсем случайно обаче се оказва, че Сотир Цацаров изпълнява ролята на Главен прокурор на Република България, а пък преди това е бил шеф на Пловдивския окръжен съд. Демек – кокорбашия съдия. Освен това, по думите на пловдивския бизнесмен Петър Станчев, прокурорът-съдия Цацаров и Георги Гергов са другарчета в организираната от Гоце Първанов масонска ложа „Слънце-Ориент” (публикация на „Бивол”).
Такааа… Дотук много добре. Пак, съвсем случайно обаче се оказва, че Георги Гергов е руски почетен консул в гр.Пловдив, член е на висшето ръководство на партията-майка БСП и е свръх успешен олигарх-приватизатор. Възможно ли е юнакът Гергов да открадне над 150 млн. лева от българските данъкоплатци? Разбирам, че този въпрос е малко странен предвид титлите на Г.Г., а и приятелчето му Сотирчо не е кой да е, нали така? Но според общинския съветник от Пловдив Спас Гърневски, това е факт. Гърневски е представител на общината в дружеството „Пълдин Туринвест” АД, чрез което е извършена далаверата. На 21 февруари 2017 г. с вх. № 3322/17, будният общински съветник е подал сигнал до окръжния прокурор на гр.Пловдив Румен Попов, в който подробно описва схемата на престъплението. Няколко месеца по-рано Спас Гърневски е информирал по същия казус Народното събрание и депутатите от област Пловдив, стария-нов премиер Бойко Борисов и… забележете – Главния прокурор Сотир Цацаров!!!
А сега се опитайте да познаете какво е станало? Браво, познахте! Нищо, абсолютно нищо не се е случило. Никой не е реагирал!!! В държавата на свинските черва това е в реда на нещата. Сотирчо и Жорката са приятелчета още от детската градина. Боко-Боко назначава Сотирчо за Главен екзекутор. Е, как… Цацаров и Борисов да накажат Гергов? Няма как да стане. Голяма работа, че бил ощетил държавата с някакви си 150 млн.лева. Държава = народ = балъци = роби. Егати държавата, щом Боко-Боко е премиер, а Сотирчо – Главен прокурор. Робите нали си траят, значи всичко ги устройва.
Иначе, ако ви е любопитно какви ги е вършил Г.Гергов, ето какво пише в сигнала на Гърневски: „Съставяне на нелегитимни и фалшифицирани протоколи на базата на които са вписвани измененията в собствеността на дружеството”, „Констатирах внушителна разлика в оценките на апортираните имоти между тези на Общината и частните партньори във вреда на Община Пловдив…”. Напомням, че става въпрос за далавера, която се върти около дружеството „Пълдин Туринвест” АД и за имоти в сърцето на стария град в Пловдив. Същата картинка се наблюдава и при сделката с Пловдивския панаир и не само… Явно схемата е изпитана многократно и работи перфектно. Ето какво пише в сайта „Бивол”: „Десетки пъти е завишена стойността на активите, апортирани от Георги Гергов в смесени дружества с държавата. Това става с активното съдействие на Сотир Цацаров, като шеф на Пловдивския окръжен съд. В ПОС в изключително кратки срокове са одобрени оценките на имотите на Гергов, като са пренебрегнати законовите изисквания. Назначени са експерти, които поименно са посочени от самия Гергов, апортирани са имоти с тежести, недовършени имоти, апортирана е чужда собственост, стократно са завишени цените на земята и др.”. В началото на ноември 2009 г.полицай от Икономическа полиция гр.Пловдив изпраща сигнал в МВР и до Главния прокурор Борис Велчев (предходника на Цацаров). В сигнала са описани престъпните схеми на почетния консул на Русия в гр.Пловдив, чрез който България е ощетена със стотици милиони.
А сега, без да се напъвате познайте какво е станало? Сигналът е смачкан от Министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Полицаят е уволнен и по-късно получава и заплахи за живота си. Вместо прокурорска проверка срещу Георги Гергов и съучастниците му , държавата симулира активност чрез търговско дело за собствеността на Пловдивския панаир. Тогавашният Главен прокурор Борис Велчев се прави на глух и сляп и всички са щастливи.
Тук му е мястото да покажа и обратната страна на другаря Б.Велчев. Не искам да кажа, че е обратен, а че може да бъде и друг, когато му наредят. В случая с Георги Гергов Главните прокурори Борис Велчев и Сотир Цацаров опъват чадър над престъпник. И вместо наказателни дела се завеждат търговски – административни. Обаче в моя конкретен казус е точно наопаки. Вместо административно дело от частно-правен характер, се извърши наказателна операция по нареждане от Главния прокурор Борис Велчев и с мълчаливото съгласие и потулване на наследника му Сотир Цацаров. Вижте писмото-заповед , родено след нарочната среща на руски дипломати с българския Главен прокурор. Какво пише? Да се окаже пълно съдействие на съветските другари – ето това е разпоредено: „Моля определеният наблюдаващ прокурор да предприеме незабавни процесуални действия по изложеното в сигнала. Разпореждам приоритетно да се работи по преписката – провеждани са срещи с г-н Гл.прокурор Б.Велчев по случая с руски дипломати”. Пак и отново, за кой ли пореден път съвсем случайно се оказва, че един от руските дипломати, които са били на раздумка с Главния прокурор е руският почетен консул в гр.Бургас Тонко Фотев. Интересно, нали? Каква е тая мания? Да не е някаква неизвестна болест? Къде-що има руски почетни консули в България, всичките си умират да се срещат с българските Главни прокурори?!? Бре!? Хмм… Има нещо много диво в това. Оказва се, че и този руски почетен консул е престъпник, при това доказан със съдебно решение блудник. Вижте какво пише в решение на СГС от 17.01.2012г. по дело 4540/11, което е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест: „Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия й орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството й и ще ги изсели от гр. Бургас”.
Разликата между Тонко Фотев и Георги Гергов е, че вторият е спряган за ощетител на България, а първият е доказан блудник. Общото е, че никой от двамата не е лежал в затвора. Не ви се вярва ли? Така е. Това е факт. Блудникът – руски почетен консул в Бургас все още си е почетен консул. И Русия, и България си го харесват, обичат си го и даже го награждават с медали и ордени за заслуги!? Всъщност, като казвам Русия и България не съм съвсем точен. Руските и българските управляващи, те са влюбени в такива като Георги Гергов и Тонко Фотев, защото са техни подобия, част от свинските черва. В България е без значение коя партия е на власт. Имената на Премиера, на Министъра на вътрешните работи и на Главния прокурор се менят, но любовта си остава. Те всички са част от ДОПГ (държавната организирана престъпна група). Борис Велчев, Сотир Цацаров, Бойко Борисов, Гоце Първанов, Цветан Цветанов, Сергей Станишев, Ахмед Доган, Иван Костов, Симеончо… Всички са част от свинските черва. Затова е напълно нормално в България руски почетни консули с криминални прояви да привикват при себе си на раздумка българските Главни прокурори. Сега разбирам защо бившият държавен обвинител №1 на Бургаска област Емил Христов тичкаше по два пъти в седмицата на килимчето при любимия си блудник Фотев Тонко.
Едно не ми става ясно. От к’ъв зор Георги Гергов си подаде оставката от ръководството на БСП? Що бре, Жорка, какво пък толкова? Я гледай Сотирчо – хич не му пука на него. Той що не си хвърли тогата? Ами Борката Велчев? Кюта си в Конституционния съд, кротува си и само от време на време реже по някой и друг въпрос от референдумите на българските граждани. Каквото му наредят, това ще клъцне. Ами Тоню Фотев? И той си е екстра. Покриват го, не го вкарват в панделата. А ти бре Жоре, каква е тая оставка? Тя за какво става? Яде ли се, пие ли се?
Опааа… като заговорихме за пиене, май е време да си отворя една бира, че нещо химикалката ми е пресъхнала. Разбирам я, горкичката, не й е лесно да пише за тия толкова „почетни” и толкова „главни” боклуци. Никак не й е приятно. Чумата да ги тръшне дано! Да не вземе сега някой да ме обвини, че ги кълна отрепките. Няма такова нещо. Аз не ги проклинам, само им го пожелавам. Ееех, каква чума е имало през Средновековието…
Ивайло Зартов, 23 април 2017г.
ГОРЧИВО
08 years
by zartov
in Uncategorized
Петък е. Велики петък е и аз не съм просто разпънат. Направо съм разпнат от почуда. Какво става? Нима е възможно? ГЕРБ и Обединените тарикати се бракосъчетаха! ГЕРБ, деклариращи вярност на НАТО и ЕС се врекоха на тези, които ни обещаваха излизане на България от НАТО и ЕС и присъединяването ни към Евразийския съюз и Русия!? Разкъсан съм от недоумение. Какво стана с предизборните обещания на тия яки мъжаги Болен, Прасчо и Далавери? Нали минималната пенсия щеше да стане 300 лева. Защо тези юнаци клекнаха на 200 лева? Защо бре, нали обещахте? Нали пенсионерите затова гласуваха за вас, заради тези 300 мизерни левчета. Защо са със 100 по-малко? Вие по-малко партийни субсидии ли ще вземете? По-малко ли ще крадете? Направо съм разпърцадосан. Толкова много лъжци и толкова много лъжи. Нагло, брутално, безпардонно лъжене. И сега какво? Тези, които гласуваха за руските матрьошки как преглъщат подкрепата с техните гласове на про-натовската и про-европейска политика? Ами гласувалите за Боко-Боко, как ви се струва да си лягате и да ставате с Путин?
Разнитен съм. Появяват се новите влюбени птички Далавери Симеонов-Балевски и повелителят на 6-те апартамента Цветан Цветанов, по-известен като Цв. Цв. Плющят ни яко с мъдрите си срички. Турция не трябвало да се меси в нашите работи. Трябвало да се ограничи възможността чужда държава да влияе в България. На въпроса на журналисти от НОВА ТВ: „Само Турция ли се намесва, само от нея ли е опасността, няма ли и други чужди държави, които се бъркат в българските работи?” Цв. Цв. и Далавери отговарят: „Не, няма. Няма информация”. Журналистите се споглеждат и се осмеляват: „А Волен Сидеров и партия Атака? С него и с тази руска партия няма ли проблем? Защото с турската партия ДОСТ, която не е в българския парламент проблем очевидно има, а с руската, която е в българското Народно Събрание няма?!”. Далавери подскача: „Е, хайде пък и вие сега с тия дребни закачки. Волен и Атака са част от Обединените Тарикати, те приемат нашата програма. Съгласни са с всичко предложено от колегите от ГЕРБ, дори с евроатлантическата ориентация на България!!!”
Разпарчетосан съм. Не издържам на напъна. Драйфам, повръщам и трескаво търся хапче против лъжци. Никой не пита участниците в оргията, не им ли пречи, че Болен е престъпник. Пет пъти твърдеше, че е невинен. После 5 пъти си призна, че е виновен и 5 пъти го осъдиха. Очевидно не им прави лошо впечатление. Най-вероятно леглото е достатъчно голямо и има място за всички, тоест, парите от ЕС и от бюджета ще стигнат и всички ще са задоволени. Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Волен Сидеров, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов. Всеки един от тях е плюл, хулил и псувал някого от другите. Обвинявали са се взаимно в това кой е по-голям крадец и кой е по-голям престъпник. Днес обаче излизат пред нас и с девствените си гласчета смазват рекордите по лъжене. Всичко, което правели било в името на майка България!?!
Боже! Господи! Нима е възможно да ни лъжат и крадат в името на България?! Разпиляха ме тия отрепки. Разбиха ме. Не ми е до смях. Вече не мога и просто да ги мразя. Обаче съм сигурен, че на следващите избори пак някой ще гласува за мършите лъжливи. Отново ще се намерят наивници, които да повярват на поредните порции обещания. Аз лично вярвам само на бившия руски посланик Потапов – „Нашите ще си отидат от властта, и ще дойдат на власт по-нашите”. Какво още да добавя? Ах, да сетих се. Горчиво, горчиво, горчиво….Горчиво за младите влюбени, за спонсора на събитието Валентин Златев и още по-горчиво за излъганите.
Ивайло Зартов, 14 април 2017г.
https://www.facebook.com/protestbulgari/videos/1510218612364276/
Как да стана безразличен?
38 years
by zartov
in Uncategorized
Убийства, природни катаклизми, войни, икономически и финансови кризи и колапси, криминални престъпления, терористични атаки, информации за недостиг на енергия, климатични деформации, неизбежен и драматичен край на света, който познаваме… На какво ви прилича това?
Защо непрекъснато по телевизионните екрани ни показват изброените по-горе ужасии? Задавал съм си този въпрос хиляди пъти? Питал съм познати журналисти и те винаги са ми отговаряли: „Лошите новини продават”. Като ни информират по няколко пъти на ден, всеки ден в продължение на години за локални и глобални ужасии, ни приковават вниманието. Ние, зрителите гледаме и слушаме за страхотии, а телевизиите печелят от рекламодатели.
Горе-долу това е простичкото обяснение за помията, която ни залива от ТВ екраните. Обаче, нещо вътре в мен, някакво мъничко, но упорито съмнение ме глозга и ме върти на шиш. Нещо не е наред. Защо, колкото и да е рядко, като пуснат някоя добра новина, аз я възприемам с възторг и искам още такива добри новини? Чувствам, че съм готов да се залепя за ТВ екрана и да попивам нон стоп информации за успехите на човечеството. Тоест, собствениците на телевизиите и рекламодателите пак ще бъдат доволни. За тях е важно да бъдат гледани. Но вместо с потоци от светлина, ни облъчват с мрак. Защо?
Благодарение на моята 9-годишна творческа командировка имам възможност да чета книги „на корем”. В централния хотел книгите бяха над 12 000 бр. Сега, в селския спа-център са над 5000. Не мога да се похваля, че съм ги изчел всичките, но ето какво открих в учебниците по Психология на масите. Само да не се обърка някой, че тия маси са кръчмарски. Става въпрос за психология на тълпата и прастари уроци по пропаганда: „Така населението е в постоянен стрес. Периодичното поднасяне на подобни новини вкарва обществото в състояние на масова психоза, след което способността за критично мислене постепенно изчезва и настъпва безразличие. Безразличие към всичко, в това число и към собствената си съдба. По този начин обществото става лесно манипулируемо”.
Няколко пъти прочитам подчертаното и се успокоявам. Сега вече всичко ми е ясно. Сега вече разбирам откъде идва масовото безразличие към тези, които ни крадат и убиват през последните 28 години. Не само способността за критично мислене е изчезнала. На път е да се изпари и най-прозаичното мислене, а безразличието се превръща в религия. Знаем кои са виновните за Геноцида над българския народ, но сме упоени и бездушни. Знаем имената им, но какво от това? Борисов, Станишев, Първанов, Доган, Сакснезнамкойси, Костов, Сидеров, Симеонов, Каракачанов … и други алчни безродници, наричащи себе си „политици”. Златев, Божков, Ганчев… Борис Велчев, Сотир Цацаров, гнилите ябълки от ВСС, ВКП, ВКС… Списъкът е дълъг. Общото между тях е, че плюскат от парите на българските данъкоплатци. Толкова много плюскат, че за безразличните милиони български граждани не остават дори огризки.
Не можеш да си платиш сметките за парно, ток, вода, телефон, храна, лекарства… Нямаш работа или пък имаш, но заплатата ти е толкова мизерна и слаботелесна, че дори ти се чудиш как все още дишаш, да не говорим, че трябва да храниш и да се грижиш за деца и възрастни родители. Изродите пият кръвта ти, промиват ти мозъка и ти вдигат с още % сметките. На тях им трябват още милиарди. Те си раздават твоите пари чрез нагласени „обществени” поръчки, концесии, приватизации, контрабандни канали, корупционни схеми и дебелеят все повече и повече, а ти си мълчиш. Ти си един от многото безразлични. „Безразличие към всичко, в това число и към собствената си съдба”.
Опааа… Време е за новини. Появява се „обещавачът на справедливост”, строителят на вълнообразни магистрали бат Бойко и ни почва: „Много е страшно… Милиони бежанци са на границата…ами турците…ще ни спрат парите от Европа, ако БСП дойде на власт… треперете!”. Сменя го синята активистка и червена ръководителка кака Корни: „Много е страшно! Бежанци, Турция… ГЕРБ – ако дойдат на власт, ще опоскат България, ще вземат 20-30 милиарда външен дълг, кой ще ги връща тия пари… треперете, страхувайте се!”. До микрофоните дотичват обединените тарикати Прасчо, Болен и Далавери: „Много е страшно! Бежанци, турци, беднотия до шия. Трябва ни стабилно правителство. В името на майка България ще крадем, пардон ще подкрепим когото и да е, само да сме на власт, пардон… треперете! Страшно е без нас”.
Хмм… Поглеждам пак в учебниците и ето какво откривам: „Когато обществото е разделено на групи – леви, десни, фили, фоби, антиглобалисти, глобалисти, за дадена партия – против същата партия и т.н., тези разделени групи взаимно се неутрализират, а в същото време управляващите остават безконтролни, което пък им позволява безпрепятствено да крадат. Обществото лесно изпада в параноя, ако има различни групи, които да го разделят по различни признаци. Споровете заглушават действията на манипулаторите”.
Всъщност, самият аз не знам за какво ги пиша тия всичките работи. Що не взема да си живея живота? Да се поддам на облъчването, да психясам по план, да се страхувам в необходимите препоръчителни дози. Да спра да мисля и да се присъединя към армията от зомбирани безразличия. Обаче има един малък проблем. Щом досега не ме е хванала упойката, значи нещо не ми е в ред. Как, по дяволите, да стана безразличен?
Ивайло Зартов, 09 април 2017г.
Един президент не е безсилен
08 years
by zartov
in Uncategorized
До Президента на Република България г-н Румен Радев
Във връзка с отговор на писмо от Ивайло Илиев Зартов
до Президента Радев с вх.№ 94-00-680/20.02.2017г.
Копие: г-н Слави Василев,
Главен експерт към Началника на кабинета на Президента
Копие: г-жа Мая Славчева, Директор на Дирекция „Канцелария“
от Катя Христова Донкова, съпруга на Ивайло Зартов
Господин Президент,
съпруга съм на Ивайло Илиев Зартов, който се обърна към Вас с отворено писмо във връзка с неговия казус. Изключително неприятно впечатление ни направи, че неговото писмо не достигна до Вас, а получихме несъотносим към смисъла на писмото отговор от г-жа Мая Славчева, която изпълнява длъжност Директор на Дирекция “Канцелария” към Президентството.
Бих искала да отбележа, че писмото на съпруга ми НЕ Е адресирано до посочената служителка, в писмото НЕ съществува молба за „преразглеждане на влязла в сила присъда“, както е посочила в отговора си Славчева. Много добре сме наясно с правомощията Ви като Президент, и сме запознати, че Вие нямате такива да се намесвате в работата на съдебната власт. Вашата служителка си е позволила да ни указва реда за „Възобновяване на наказателни дела“, който ни е добре известен, но в конкретния случай е отдавна използвана възможност, на която получихме отказ, въпреки подписката от граждани и организации, която беше отправена до Главния прокурор Сотир Цацаров в законовия срок след окончателната присъда. Вероятно не само писмото на Ивайло Зартов не е достигнало до Вас, но и въпросната служителка, която го е чела, не е вникнала в съдържанието му, а ловко ни е отпратила и насочила към действия, които са абсолютно неприложими в случая. При едно дело, поръчково от самото начало до края, възможностите за възтържествуване на справедливостта за този човек, за съжаление са явно нулеви.
Това е от законова гледна точка, но има и една друга, морална страна, която е важна за хора като нас, които се борим да изчистим името си години наред и за нас беше изключително важно да получим Вашето мнение, като летец, като човек, който познава значението на думите чест и достойнство. Чест и достойнство, морални ценности, в които е възпитан и съпругът ми от баща си подп. Илия Зартов, който е бил също военен летец и един от основоположниците на гражданската авиация в България, както и вице-президент на ICAO през периода1974-1977. Личност, добре позната във Вашата професионална област.
Затова решихме да се обърнем към Вас, с неизменната вяра в това, че ще обърнете внимание на този несправедлив случай, като човек който е извън политическите обвързаности, който е Президент на всички български граждани. Вие знаете по-добре от нас какви са единствените Ви правомощия в този случай. Те не са много, но вярваме, че един Президент не е безсилен. Очакваме поне писмото да достигне до Вас, без да бъде спирано от стената на Вашата администрация, която е добре обучена как да „действа“ в такива случаи.
Молим също така да ни бъде отговорено дали е правомерно, според правилника на Президентството, писмата да бъдат спирани по този начин, макар и адресирани до Президента, да получават формални отговори от служители, които да слагат подписите си под отговори на въпроси, които даже не са задавани..? Какви са правомощията на служителката, директор на канцелария г-жа Мая Славчева да подписва отговори на писма, изпратени до Президента?
Вярваме, че този път писмото на Ивайло Зартов ще достигне до Вас. Моля Ви да изпратите своя отговор на адреса, посочен в първоначалното писмо – Централен Софийски Затвор, бул.“Ген.Н.Столетов“ 21, Ивайло Зартов, ЗО „Казичене“.
София, 28.03.2017г. С уважение: /Катя Донкова/
Прилагам:
Писмо от Ивайло Илиев Зартов с вх.№ 94-00-680/20.02.2017г. заедно с приложения.
Отговор от г-жа Мая Славчева с изх.№ 94-00-680 / 090317 от 09.03.2017г.
Желязната логика на леля Ваня
08 years
by zartov
in Uncategorized
Леля Иванка е достолепна възрастна жена. Отдавна има внуци и по всички критерии е готова за титлата „баба“, но тя самата предпочита да не я бабосват. Най-много й харесва, като се обръщат към нея съседите й с нежно-палавото обръщение „Ванче“. Ванчето това, Ванчето онова…
Днес леля Иванка е тъжна. Според доклад на Организацията на Обединените Нации (ООН) светът е изправен пред най-голямата хуманитарна криза от 1945 г. насам. Над 20 милиона човека от четири страни умират от глад. Южен Судан, Сомалия, Йемен и Нигерия. В тези държави има многогодишни кървави военни конфликти, вследствие на които се е стигнало до истинско бедствие за населението им. Най-подходящата дума, с която може да се опише ситуацията е Геноцид! Има и друга, не толкова модерна дума – Мор.
Обединените нации са разтревожени, леля Иванка е умислена. Гледа покъртителни кадри по телевизията – подути от глад детски коремчета, плачещи майки, мухи, жега, прах… Толкова много мъка, толкова много болка. От ООН били пресметнали, че трябва да се съберат над 4,5 милиарда долара, за да се спасят тези умиращи хора. Засега са събрани само 90 милиона долара. Друг основен проблем е, че трябва да се осигурят безопасни коридори, по които помощите да достигнат до бедстващите.
Южен Судан, Сомалия, Йемен и Нигерия… Горките хора. Доброто сърце на Ванчето не издържа. Тя се разрида и взе решение. Ще дари пенсията си на нуждаещите се. И без това всеки месец се чуди какво по-напред да плати с нея. Дали сметките за ток, парно, вода, телефон,лекарства… или пък да си купи храна. Все някакси ще преживее. Леля Ваня знае и 2, и 200, а така и чуденката й ще отпадне. Няма пенсия – няма грижи. От ООН-то да му мислят как и по какви безопасни пътища ще доставят нейната пенсия до умиращите южно-суданци, сомалийци, йеменци и нигерийци.
Вече поуспокоена Ванчето превключи канала с дистанционното и попадна на БНТ- централната емисия „Новини“ от 20 часа. На екрана се мъдрят огромни цифри – 1 500 000! Очите и ушите на българската пенсионерка се разширяват от почуда. Сухо, официално и без излишни емоции ни осведомяват, че в членката на НАТО и ЕС, днес в 21-ви век – 2017г., в България един милион и половина български граждани гладуват!? Леля Иванка е объркана. Какво става? Ако това е истина, защо от ООН не са загрижени и разтревожени? Защо светът не е обезпокоен от Геноцида в България? С какво умиращите от глад българи са по-малко интересни от умиращите от глад южно-суданци, сомалийци, йеменци и нигерийци? Нима тук, в България е по-сложно да се осигурят безопасни коридори, за да достигнат помощите до бедстващите? Онези четири държави са разкъсвани от нестихващи военни конфликти, а в България всичко е мирно и тихо! Как така от 6-милионното население, 1,5 млн. гладуват?! Няма логика, нещо не е наред.
Леля Ваня е мъдра жена и разбра, че информацията е фалшива. Първо – от ООН изобщо не ни споменават – значи в България няма гладуващи. И второ – ако имаше 1,5 млн. гладни българи, те щяха да излязат на улиците и да пометат властимащите. Щеше да има бунтове. Щеше да избухне революция, нали така? А в България всичко е тихо и мирно. Следователно – информацията е сгрешена. Туй то!
Ивайло Зартов, 12 март 2017г.
Филми
18 years
by zartov
in Uncategorized
Обичате ли комедии? А колко и какви видове знаете? Прави ли ви впечатление, че всяка държава и народ си имат свой собствен вкус към комедийния жанр? Сещам се за няколко великолепни американски филма, в които хуморът се върти около това кой най-яко ще се изпърди, докато се хранят. Или пък ще се надруса и натряска така, че да не помни нищо от престоя си в Лас Вегас. Грубичко и незабравимо, нали? Виж, английският хумор е нещо друго. Той е толкова фин и изтънчен, толкова тънък, че понякога чак се къса и се налага с часове да гледам дебилните физиономии на мистър Бийн или възтълстите шегички на „Монти Пайтън“. Гледам, гледааам и все чакам момента да се скъсам от смях. Във Франция си имат Луи дьо Фюнес и полицаите от Сен Тропе. Веселбата не е лоша, но и всепризнатият френски комик не винаги е забавен. Руснаците са известни с класическите си комедии. Романтика, водка, баня и безкрайни плетеници от наистина смешни ситуации, в които чисто по пионерски доброто винаги побеждава злото до такава степен, че накрая всички се оказват добри и много положителни герои. Накъртващо, но какво да се прави, въпрос на мерки и теглилки. Турските комедии също си имат своите силни страни. Тук хуморът е сериозно напрегнат с непрекъснатото предчувствие за предстоящ анален секс. Главният герой е пъргав и повратлив като слон в стъкларски магазин. Сам си прави смешки и сам им се смее. Публиката е леко притеснена и готова всеки миг да побегне.
В България любимият на всички смешник е Бай Ганьо. В наши дни той се е разплодил неимоверно в най-различни байовци – Бай Гюро, Бай Хуй, Бай Бай… и др. подобни. Нашите клоуни са истински зверове в комедията. Може да ви звучи пресилено патриотично, но си е така. Уникален хумор. Свеж и неумолим като лайно. Колкото и да го стискаш, все някой ден ще излезе. Иначе казано – смехът е гарантиран. Ето ви няколко примера, пък после вие ми кажете дали не е зверски смешно. Евгений Михайлов, бг кинодеец и модна икона на седесарите смени потурите с шалвари, вместо калпак надяна фес и отиде лично Ердоган да го обреже. Оправданието му е, че било време за промяна. Хмм, добре де, промяна – промяна, ама чак такава ли бре Михайлоглу ефенди? То това си е нещо като смяна на пола, само дето не е ясно транс ли е или интер сексуалността. Под въздействието на анадолското течение е и следващият бивш бг юнак. Той обаче не подписа договор с държавната „ДОСТ пикчърс“, а с опозиционната „ДПС продакшън“, в която основен акционер е хидрологът Ахмед Доган. „Патриотът“ Слави Бинев първо играеше в изцяло създадената от „МОСФИЛМ“ политическа сага „АТАКА“ под покровителството на Болен Сидеров. По сценарий, по-късно Бинев се прехвърли при баш по-от-най-„патриотите“ НФСБ на Далавери Симеонов. Разбира се, за повече драматизъм Болен и Далавери вече се бяха разпърдяли по онова време. И днес, ако щете вярвайте, от тия две формации на рубладжийския „патриотизъм“, Слави Бинев акостира в сараите на Доган. „Патриот“ с чалма танцува казачок. Яко, нали? И най-вече смешно. Според самия Бинев, така постъпвали най-смелите патриоти!? Като търсели обединение, а не противоречия. Брей, брей… брей! Това политическият фарс бил голямо изкуство…
Димитър Байрактаров, дългогодишният слуга на Бай Далавери в кабеларката СКАТ, се еманципира и напусна господаря си и „Обединените тарикати“. Моралът не му позволявал да остане!? Същият този морал го караше да изпълнява всяка заповед на Бай Далавери Балевски – Симеонов, плюеше когото му покажат, храчеше наред, после ги целуваше вече нахрачените и сега изведнъж – хоп… Проблем! Морал има човекът. Комедия. А като го чуеш байрактарчето, просто прихваш. Бай Прасчо – Краси Каракачанов се бил договарял с Корнелия Нинова и БСП, а Бай Далавери ходил при ГЕРБ и Бойко Борисов. И Прасчо, и Далавери били издали предизборните си листи – как ще бъдат подредени и ги съгласували в полза на БСП и ГЕРБ. Болен пък не могли изобщо да го намерят, бил някъде по трасето между Москва, Париж и Варадеро. В мънкането на вече бившия роб на Бай Далавери има няколко обществени тайни:
1.Предизборните листи на „Обединените тарикати“ не са съгласувани с ГЕРБ и БСП, а са подредени според желанията на партиите-майки. На Далаверко, Прасчо и Боленчо им се нарежда. Тях никой не ги пита какво искат.
2.На Прасчо генетично му е вродено да слуша БСП. Баща му Дончо е бил шеф на казионното БЗНС в Русе и член на Националния съвет на ОФ. Според Байрактаров, неговата строга господарка Далавери се разбира еднакво добре и с БСП, и с ГЕРБ. Това също си има обяснение. Баща му Симеон Балевски е от върл комунистически род, а както е добре известно ГЕРБ и БСП са зле пребоядисани БКП. Интересен е въпросът защо Далавери си е сменил фамилията? А още по-любопитно е защо нито един журналист не го пита за причината?!? Сякаш няма нищо странно в това баща ти да е Симеон Балевски, а пък ти да си Валери Симеонов?!?
3.Байрактарчето прекрасно знае, че в България няма политически партии. Има разбойнически банди, които сплотено ограбват балъците – българските данъкоплатци. Фиктивното разделение се прави, за да се мразят наивниците – баламурници помежду си. Докато те се ненавиждат и са готови да си прегризат гърлата заради една или друга партия, тарикатите си пият заедно питиетата и си разпределят обществени поръчки. За морал изобщо не може да става и дума. Байрактаров го знае, но не му стиска да каже истината, затова мънка като напикано дете по телевизионните студиа.
Като гледам днешните български комедии и се сещам за едни „усмивки от старите, и не толкова старите ленти“. Янето Янев, дето щеше да уволнява Бойко Борисов и щеше да спира корупцията, помните ли го този филм? Е, накрая вместо да се справи с мутрата Бойко, Янето му стана съветник по корупционните въпроси! Сещам се и за още няколко гротески. Волен Сидеров, Бареков, Валери Симеонов… Общото между тях е, че всеки е преминал през катарзис във взаимоотношенията си с носителя на черен балтон Бойко Борисов. Всеки един от тях го е наричал бандит, разбойник, мутра, престъпник, Боко, Тиква… плюли са го от сърце, обиждали са го, заканвали са му се… И всеки един от тях го е възхвалявал: генерал, голям политик, мъдър човек, голям кмет, премиер… Подкрепяли са го, когато му е било необходимо. Кой със златен пръст, кой със златен гъз. Яне, Волен, Ники и Валери са пример не просто за политически проститутки-отрепки, те са олицетворение на цялата ни филмова индустрия през последните 28 години. РЗС, АТАКА, България без цензура, НФСБ, ДПС, ГЕРБ, БСП, НДСВ, СДС… Заглавията на филмите се менят. Актьорите използват все едни и същи изтъркани похвати. А публиката, въпреки че не може да събере стотинки за билети, продължава да се натиска да гледа поредния бълвоч. Омагьосаните зрители зяпат, а посредствените изпълнители радостно потриват ръце: „Пак ги излъгахме тия малоумници, пак ни се вързаха“.
Ивайло Зартов, 25 февруари 2017г.
Музика и политика. Прилики и разлики
18 years
by zartov
in Uncategorized
Какво е общото между музикалния бизнес и политическия бизнес? Печалбата, правенето на пари е очевидният отговор. Ще кажете, че не е нужно да си кой знае колко умен, за да се сетиш, че целта на всеки бизнес е келепира. То се знае, че е така. Любопитното обаче е, че начините на постигането на целите са еднакви. И в музикалния бизнес, и в политиката се използват едни и същи трикове. Имаме сцена, а на нея – изпълнители. Зад сцената е отборът от технически лица, подсигуряващи доброто изпълнение и перфектните ефекти. А най-отзад са хората, които правят големите пари. Те се грижат за тактиката и стратегията, те решават кой, какво, кога, къде и как да пее.
За да няма сривове, за да се поддържа постоянно високо ниво на постъпленията, хората в сянка изкарват на сцената различни по вид, пол, раса и възраст изпълнители, като периодически ги подменят. Амортизираните звезди отиват в пенсия, а на тяхно място се налагат новите любимци на публиката. Конвейерът си върви. Обхващат се всички нюанси в различните категории. Промените на пазара се наблюдават под микроскоп и когато се усети преумора, насищане и изчерпване при старите играчи, веднага на терена се пускат вече отгледаните резерви. Ляво, дясно, център, „патриоти”, „националисти”, либерали, консерватори, демократи, републиканци, социалисти, социалдемократи… Сингъл певица, певец, момичешки групи, момчешки групи, дуети, тийн-изпълнители, рок-банди… Задачата е ясна. Всеки потребител да намери това, което му харесва на него. Като се определиш, плащаш за да слушаш любимия си изпълнител. Купуваш си негови дискове, билети за концерти, сваляш негови парчета от интернет. Благодарение на такива като теб, звездата става все по-богата, а за вас остава удоволствието от музиката.
В политиката обаче, е малко по-различно. Вместо да купуваш дискове или билети, ти пускаш бюлетина в урната. Гласуваш за своя или своите любимци и ги овластяваш. Правиш ги звезди и си мислиш, че това не ти струва нищо. Все едно си на безплатен концерт. Бъркаш. Допускаш ужасна грешка. Ако в музикалния бизнес ти можеш да контролираш разходите си (можеш да спреш да купуваш), в политическия бизнес твоите избраници могат да те крадат колкото си искат, без да те питат, без да те уведомяват, без изобщо да се сещат кой си. Твоите данъци и на другите балъци се пренасочват в джобовете на „политиците”. По-голямата част от публиката дори не се усеща, не осъзнава, че милиони и милиарди левове се изсмукват от наивните гласоподаватели – избиратели към алчните и безконтролни „народни любимци”, които се обединяват в разбойнически шайки, наречени партии. Те дотолкова са свикнали с лесните пари и със своята безнаказаност, че полудяват само при мисълта за контрол. А най-ужасяващият им кошмар е балъците да не се усетят, че нямат нужда от „политици”. Затова политическите функционери се гърчат като чуят думата референдум. Ами ако хората разберат, че могат да управляват сами? Пряко, без посредници – крадци да взимат важните решения за техния живот? Бррр… ужасът е ужасен! Какво ще правят „политиците” – лапачи и техните банди (партии)? Какво ще стане с цялата ДОПГ (държавна организирана престъпна група)? Дупетати, съдии, прокурори, чиновници, журналя, проститутколози… всички ще са ненужни, ще отидат на боклука. Вижте ги как подскачат, чуйте ги как съскат. Според изродите, ние сме идиоти и не знаем какво искаме. Така ли е? Наистина ли не знаем какво искаме?
Ивайло Зартов, 10 февруари 2017г.
Има ли значение?
38 years
by zartov
in Uncategorized
Защо и как пропиляваме живота си? Колко начина да пропилееш живота си познаваме? За да ни е по-нагледно и приятно, нека разделим хайманите на групи:
1.Неосъзнати. Тази група е огромна. Хората в нея са от различен калибър, но главното което ги споява е тяхното незнание, че пропиляват живота си. Раждат се, живеят, умират без изобщо да се замислят какви ги вършат. Нямат ни най-малка представа, че са прахосали отреденото им време.
2.Алчни. И тази група не е никак малка. Представителите й са водени главно от своя ламтеж за пари, власт, слава, жени/мъже, коли, къщи, скъпоценности, яхти, самолети… още пари, още власт… повече пари, повече власт. Мотото им е „още и повече”. Видни муцуни на групата са българските депутати, политици, магистрати и местни феодали. Животът за тях не е нищо друго, освен трупане на имане и като умрат, от всичко което са натрупали, могат да вземат със себе си само собствените си лайна. Нищо друго.
3.Безкористни. Тези пък живеят за другите. За децата си, за родителите, за роднините, за приятели и познати. Има дори и такива, които отдават живота си за напълно непознати. Най-тежкият случай е когато са готови да живеят или да умрат за абстрактни понятия като Родина и Народ.
4.Убедени. Тук са обсебените от спорт, наука, изкуство и религиозен фанатизъм, твърдо вярващите, че животът им има смисъл само когато творят в името на спорта, на науката, на изкуството или на Бога. Нищо не може да ги разубеди. Те са винаги прави. Те са пъпът на света. Те са началото и краят. С тях не се говори, още по-малко пък се спори.
Общо взето това са групите „прахосници”. Можем да продължим да ги класифицираме в различни подгрупи, но в случая това задълбаване не ме вълнува. Въпросът е: Има ли изобщо такива човешки същества, които не пропиляват живота си?
Още не съм довършил въпроса си и вече съм затрупан от хиляди възмутени отговори от 4-те групи. Неосъзнатите ми обясняват, че нямало нищо по-хубаво от това да живееш леко, като птица. Без планове, ден за ден, радвайки се на всеки слънчев лъч. Чисто, безгрижно и безотговорно до припадък. Да не ти пука за нищо и за никой, в това число и за самия себе си.
Алчните ме нападнаха с лъскавите си дрънкулки и с тежката миризма на стегнати пачки. Как не съм бил разбрал колко е важно да си богат? Ами властта? Никаква виагра не ти е нужна. Смисълът на живота е именно в това – да грабиш, да трупаш богатство за себе си. Много важно, че тия милиони били за здравеопазване, голям праз, че ония милиони били за образование, за майки, за деца, за пенсионери, за нови работни места… Майната им на всички. На кой му пука за бедните? Да го духат бедните. Да мрат!
Убедените и те ми скочиха. Те били рекордьори, гениални писатели, музиканти, художници, професори, научни откриватели, изобретатели, мислители, отдадени на Бога си… Те със сигурност живеят смислено и не си пропиляват живота. Нима не е очевидно?
Докато се взирах в очевидното, ме нападнаха и безкористните. На тия направо пяна им излизаше от писмата. Та те били истински патриоти, националисти, родолюбци. Тяхната безкористност и всеотдайност били пословични. Как не ме е срам да ги слагам сред тези, които прахосват живота си? Те били изцяло отдадени на каузата си. Добре де, ама нали и неосъзнатите, и алчните, и убедените имат свои каузи, на които изцяло се предават?
Нещо се обърках. Ще си отворя една бира и ще си почина малко, че много ме награбиха всичките. Всички се оказаха с каузи и живеели смислено. Никой от тях не бил пропилявал живота си. Докато си пия биричката, да ви помоля да помислите. Да помъдрувате и да ми подскажете. Кой крив и кой прав? Има ли значение каква ти е каузата?
Ивайло Зартов, 13 февруари 2017г.
Смешно ли ви е?
08 years
by zartov
in Uncategorized
Казват, че е много полезно да се смееш. Смехът бил здраве, а здравето не се купувало с пари. Напълно естествено е да искам да съм здрав, затова реших да потърся няколко смешки от недалечното минало. Първото, което ми хрумна е адското хилене като разбрах, че обещавачът на справедливост Б.Б. предлага за президент на РБ другарката Цъца Цачева. От това по-смешно можеше да стане само, ако я беше бутнал като трети кандидат за шеф на ООН-ето. Представяте ли си? Първо издига другарката Ирина Бокова, след това я сменя с другарката Кристалина Георгиева и накрая вади другарката Цецка Цачева! Ей това щеше да е за „Оскар“ и в раздела за хумор и сатира! Сладостта и особената тръпка в смешката идва от факта, че и четиримата – Ирина, Кристалина, Цецка и Бойко са били членове на БКП (Българска комунистическа партия), което си е супер готино, нали? Леля Цъца продължи да ме весели, като наскоро се появи сред официалните лица в деня на почитането на жертвите на комунизма в България!?! Това е все едно Хитлер да поднесе цветя в памет на жертвите на Холокоста през Втората световна война. Как да не се смееш?
Голям майтап беше и публичното съешаване на обединените тарикати Далавери, Прасчо и Боленчо. Тия смехуранчовци, както уж имаха караници помежду си и „фундаментални“ различия и изведнъж – хоп, скочиха си в скутовете и като почнаха едни прегръдки, едни целувки уста в уста, нос в нос, ухо в ухо… и какво ли не в какво ли не. Паднах от смях, като гледах как на Далаверко и Красчо хич, ама хич не им пречеше да се мляскат с руския посланик, с Кремъл и лично с Путин. За никого не е тайна, а и Боленчо не само че вече не го крие, но дори се хвали, че е руски проект. Не сме забравили, че партийните митинги и концерти на „българската“ партия АТАКА се откриваха и закриваха лично от посланика на Русия, нали? То все едно да не си спомним турския посланик на партийното събрание на Местановата партия ДОСТ.
А спомняте ли си на кого принадлежи фразата: „Какъв е тоя овчи възторг около тоя референдум“? Доста грубичко, безпардонно и отвратително пренебрежително отношение към „овцете”. Кои ли са тия наглеци, които обиждат така 3,5 милиона българи? Познахте, това са пак същите смешници от Москва – Далаверко, Прасчо и Боленчо. Според тях (разбирай, според руския посланик), когато 3,5 милиона български граждани гласуват, че искат сами да се управляват – това е „овчи възторг“! Смешно ли ви е? А усещате ли неистовия страх у смешниците? Ами ако наистина променим системата и започнем сами да решаваме кое е добре за нас и кое не? Тогава за какво ще са ни надуваемите кукли, наричащи сами себе си политици? Далаверко, Прасчо, Боленчо, Гоце, Доган, Местан, Боко, Кунева, Костов, Сергейчо … Всичките тия клоуни стават излишни. Просто няма да ги има в схемата. А това означава, че няма да могат да ни крадат и няма да са нужни на чуждите си господари. Нито един чужд посланик, било то на Русия, САЩ, Турция, Германия, Франция…, никой няма да може да ни контролира и да прокарва собствените си интереси. Затова е тази неприкрита и ужасяваща злоба, която Само си го представете за миг – какъв смях ще падне! Затова е тази неприкрита омраза и злоба, която блика от обединените тарикати и колегите им към „овцете“, които сме дръзнали да заявим, че не сме овце. Смешно ли ви е?
Много се веселих като слушах как кака Корни ни разясняваше, че сега точно нямало време за смяна на системата, и че било сложна работа. Ами да, недай си Боже да се случи това, което поискаха 2,5 милиона българи и всички шефове на разбойнически шайки (партии) ще останат на сухо – няма да могат да редят партийните листи по изборите. Няма да получават подаръци, рушвети и облизвания. Няма да имат лостове за влияние върху партийните структури. Няма да могат да определят кой да стане дупетат и кой да не стане. Ужас!!! Загиват всички партийни величия. Трагедия! Ние, българските граждани ще решаваме кой да ни представлява в Народното събрание, вместо партийните централи! Смях. Ах, как искам да го видя това. Ех, че смях ще падне!
Веселбата може да стане още по-яка, като почнем пряко да избираме главния прокурор и шефовете на съдилищата и прокуратурите, вместо да ги назначават проститутките, наричащи себе си политици. Същите тия „политици”, които мразят народа си и наричат българите овце, кухи лейки, лош материал… Скъсаме ли пъпната връв между сутеньори и магистралки, ще настъпи повсеместно веселие. Няма да има опънати чадъри, няма да има поръчково „правосъдие“ и опраскване на неудобните.
Стигам до извода, че в името на смеха се налага пряко да избираме кой да управлява и правораздава от наше име. Обърнете внимание, не казвам „да ни управлява“, а да управлява от наше име и в наша полза. Между другото, то така е записано и в сега действащата Конституция, ама на кой ли му пука за нея? Другарите от КС (Конституционен съд) нали и те са назначени от „политиците”. Логично е да служат на тях, а не на „овцете”. Смешно ли ви е?
Ивайло Зартов, 06 януари 2017г.
ПРИЗИВ към Президента Румен Радев
08 years
by zartov
in Uncategorized
До летеца Румен Радев,
Президент на Република България –
най-корумпираната и най-бедната
държава в Европа, позната още
като Абсурдистан или Бандитостан
П Р И З И В
от Ивайло Илиев Зартов
Уважаеми г-н Радев,
Призовавам Ви като летец, който несъмнено знае какво са чест и достойнство, да изпълните като Президент един акт на справедливост. Нека Летецът даде силата на Президента!
Аз съм български гражданин. Отвлечен съм и вече 7 години ме държат в плен. Поръчката за моето лишаване от свобода беше дадена от руски дипломати и беше позорно изпълнена не от сомалийски пирати, а от българските корумпирани кривосъдници – прокурори и съдии. Осъден съм на 9 години за присвояване и безстопанственост от частна фирма – ООД, на която бях управител. Във фирмата няма държавно участие, няма накърняване на интересите на българските данъкоплатци. Осъден съм без да се направи ревизия на самата фирма, което е прецедент в световната практика на правораздаването! Безродните членове на ДОПГ (държавна организирана престъпна група), поръчковите и безкрайно послушни бг магистрати ме отвлякоха без дори да се потрудят да скалъпят някакви „доказателства” за моя вина. На всичките три инстанции по делото аз и защитникът ми адвокат Петя Шопова искахме да се направи ревизия на фирмата, за да се види има ли или няма безстопанственост и присвояване, но инквизиторите ни заявяваха, че нямало нужда от ревизия, защото всичко било доказано?!? Бруталното погазване на законите, отнемане правото на справедлив процес и наложеното тотално медийно затъмнение, ме принудиха да си отрежа пръст (видео) в подкрепа на словесния си протест. Бях изправен пред две стени. Стена от несправедливост и стена от мълчание и бездушие. Благодарение на протеста ми, който беше излъчен в блога ми, във Фейсбук и в „Шоуто на Слави” по БТВ, успях да преодолея стената от мълчание. Поне се чу какво става. Разбра се какво се случва. Поръчителите и изпълнителите на бутафорния процес срещу мен желаеха всичко да остане покрито в тишината, осигурена им от „свободните” и „независими” български журналисти и медии. В това отношение планът им се провали. Преодолях стената от мълчание. Разбира се, стената от несправедливост не само че не помръдна, тя стана още по-висока и дебела. Няма как корумпираните поръчкови палачи сами да се самообвинят, самоарестуват и самоосъдят.
Кои са поръчителите?
1.Бившият руски депутат и бивш полковник от КГБ Генадий Гудков. Той е собственик и на третия по мащаб охранителен холдинг в Русия с представителства в повече от 40 руски градове. Иначе казано – третата по големина мутра в Руската федерация. Гудков беше и зам.председател на политическа партия „Справедлива Русия”. По-късно той беше изгонен от партията си и от руската „Дума”, но към момента на поръчката той е с огромни възможности и влияние.
2.Доказаният със съдебно решение блудник и почетен консул на Русия в гр.Бургас, бившият милиционер Тонко Фотев. Той е сивият кардинал и черната каса на бившия кмет на Бургас от БСП Йоан Костадинов, който е управлявал града 12 години. Фотев продължава да е всесилен господар на Бургас и при управлението на герберския кмет Димитър Николов, който също вече е за трети път градоначалник. Фотев държи с компромати по-голямата част от „каймака” на бургаското общество. Прокурори, съдии, кметове, общински съветници, полицаи, следователи, бизнесмени, адвокати, журналисти… редовно ходят „на килимчето” в почетното консулство, да му се отчитат. Фрапиращ е примерът на бившия шеф на Апелативна прокуратура гр.Бургас Емил Христов, който по 2-3 пъти седмично посещаваше една сладкарница в съседство с почетното консулство. Входовете на консулството и на сладкарницата са през един, в един и същи блок. Срещите между висшия магистрат и почетния блудник продължаваха не повече от 2-3 минути. Надали са си говорили за футбол или за жени – времето не е достатъчно. Но пък е точно, за да се предадат или получат пари, указания или бърз отчет за свършената работа.
Кои са изпълнителите на поръчковия процес срещу мен?
Това са зависимите от ДОПГ бандити в тоги от Окръжен и Апелативен съд Бургас, Окръжна и Апелативна прокуратура Бургас, ВКС и ВКП. Конкретните имена съм назовавал и публикувал многократно, включително и в книгата ми „Нож”. Очевидно е, че колкото и да са могъщи Гудков и Фотев, те не биха могли да получат робското подчинение на българските магистрати без протекции от „високо”.
Кои са опорните точки в това дело?
1.Още в самото начало на процеса от самите изпълнители е приложен официален документ от проведена среща на руския депутат, руския почетен консул и руския посланик с Главния прокурор Борис Велчев. В този документ (приложение1), подписан от прокурора от ВКП Тр.Трайков буквално се казва: „Проведена е среща между Главния прокурор Б.Велчев и руски дипломати. Да се предприемат незабавни процесуални действия. Да се работи приоритетно по сигнала!”. Заповедта да се окаже пълно съдействие на руските дипломати е изпълнена. Бях осъден без доказателства. Заповедта продължава да се изпълнява и до днес – съдии три пъти отказват да ме освободят предсрочно, използвайки несъстоятелни и незаконни аргументи. Копие от императивния документ, предопределящ изхода на процеса прилагам към настоящия „Призив”. Всеки, който има желание, може да види оригинала в първата папка от делото.
Защо е необходимо в една правова държава, в която законът е равен за всички, руски дипломати да правят нарочна среща с Главния прокурор и да се сдобиват с писмено нареждане за екзекуцията на българския гражданин Ивайло Зартов? Нима не е било достатъчно просто да се спазват законите в България, и ако съм виновен да бъда наказан по закон?
2.Самото дело срещу мен трябваше да е от частно-правен характер и да се реши в Административния съд, където неизбежно щеше да бъде направена ревизия на самата фирма. Вместо това, се впряга държавното обвинение и в наказателен процес съм смачкан, без да се прави ревизия на фирмата-ищец. Защо е направено така? Защото могат да си го позволят. Защото държавата се управлява от ДОПГ и членовете на престъпната Шайка са безнаказани – пазят се едни други.
3.По делото е направено едно единствено нещо – поръчана е от следователите и прокурорите „експертиза”, извършена от две вещи лица. Така наречената „експертиза” може да бъде изпълнена и от второкласници в помощно училище. Да приемем, че във фирменото счетоводство има 10 броя папки. Жалбоподателят Гудков дава на държавното обвинение само 2 от тези 10 папки. Обвинителите ги предават на вещите лица и им поставят задача. Да разпечатат банковите извлечения по фирмените сметки и да сравнят. Да наложат наличните разходооправдателни документи от двете папки срещу всички суми от извлеченията. Вещите лица го правят и …О, какво чудо! Разходооправдателните документи от двете папки свършват, а остават суми, срещу които няма документи! Няма, защото не се прави цялостна ревизия на фирмата, а се налагат само предоставените данни. Колко хитро, нали? Всъщност е адски тъпо и плиткоумно и в нито един честен съд не би минало. Но наредените и послушни убийци в тоги си затварят очите и отсичат: „Всичко е доказано!”??? Има суми без документи за тях, значи ето ти го присвояването. Идиотско, но в Бандитостан номерът минава. Разбира се, никой не иска да чуе нито мен, нито адвокат Шопова. Нещо повече, в съдебна зала ни се затваряха устите, отказваше ни се всяко наше желание в това число и да се направи ревизия на фирмата. Адвокат Шопова е с дългогодишна практика и е преподавател по криминалистика в някои български университети. Адвокат Петя Шопова е заявявала многократно, че за пръв път в практиката й й се случва да търпи подобно безпардонно отношение към нея и неин подопечен. За пръв път вижда и се сблъсква с толкова нагло погазване на законите и човешките права.
4.Няма ревизия на частната фирма.
По делото има още много безумия, но никой не иска да ги види. След осъждането ми, беше връчена подписка от 400 български граждани и организации до Главния прокурор Сотир Цацаров с искане за ревизия на това позорно дело. Но очевидно поръчката продължава да действа и Сотир Цацаров също оказва пълно съдействие на съветските другари, така както и неговият предшественик.
Никой в България не го е грижа за някаква си там „дребна” несправедливост срещу някакъв си там български гражданин. В България са много по-важни и са по-защитени интересите и прищявките на руснаци, французи, турци, американци, немци… и бангладешци.
Г-н Радев, злите езици, опитът от последните 28 години и обикновената логика говорят, че и Вие сте Президент на ДОПГ, а не на българския народ. Така, както и Вашите предшественици са били сложени в президентското кресло, като част от сплотената Банда от корумпирани политици, магистрати, олигарси и местни феодали, ще защитавате ДОПГ и ще участвате в Геноцида над българските граждани. Аз обаче знам, че злите езици бъркат. Червените допуснаха голяма грешка, че изобщо издигнаха кандидатурата Ви за Президент. Вие сте летец и не можете да погазите собствените си чест и морал. Знам, че бъркат и тези мои приятели, които казват, че няма смисъл да Ви пиша, защото дори и да сте свестен човек, като Президент нямате правомощия да се бъркате в подобни на моя казус. Нали съдебната власт е независима, нали над Главния прокурор е само Бог, нали всички престъпници в България са свързани като свински черва. Било безнадеждно да Ви пиша – нямало какво да очаквам ново. Аз обаче знам, че Вие не сте безсилен. Дори и аз, малкият редови български гражданин успях да направя така, че да бъда чут. Успях да разруша стената от мълчание. Вярно е, наложи се да си отрежа пръст, за да дам гласност на извършваните беззакония, които по същество са си опит за убийството на мен и близките ми. Вие, г-н Президент имате много по-големи възможности от мен, несравнимо по-големи. И можете да предизвикате достатъчно шум в общественото пространство. Можете да насочите прожекторите и да осветите скрилите се в тъмното паразити. Направете го. Няма малка несправедливост. Няма малко сгазване на закона. Моят частен случай не е единствения пример на поръчково кривораздаване и беззаконие в България. Българският народ тъне в нищета. Над 2,5 млн български граждани се гърчат под прага на бедността и не знаят с какво да си платят убийствените сметки за парно, ток, вода, лекарства, храна… Българите гладуват. Но още по-голяма е жаждата им за справедливост, законност и възмездие.
Уважаеми г-н Президент на Република България, аз съм български гражданин. Отвлечен съм вече 7 години и ще ме държат в плен поне още 2 години, ако през това време поръчителите и изпълнителите на отвличането ми не измислят още нещо, за да ме зазидат завинаги. Призовавам Ви да направите всичко, което е по силите Ви, за да възтържествува справедливостта. Нека Летецът даде сила на Президента.
София, 20 февруари 2017 г.
С уважение: Ивайло Илиев Зартов
Прилагам:
1.Копие от документ за проведена среща на Главния прокурор с руски дипломати.
2.Копие от протоколите от съдебните заседания за Условно предсрочно освобождаване, в които съм получил отказ от съда, заради факта че не си признавам вина за нещо, което не съм извършил:
– Протокол 31.03.2016
– Протокол 28.07.2016 – Определение с промяна 04.08.2016
3.Препоръки от Омбудсмана на Република България, във връзка с извършена проверка по моя жалба относно лишаването ми от право за условно предсрочно освобождаване – 1; 2
4.Копие от подписка на граждани и организации, подкрепили ме след окончателното ми осъждане през 2013 г. Подписката, събрана от 400 граждани през 2013 г. е на хартиен носител, прилагам линк към електронна петиция, събрала също 285 подписа.
P.S. За да съм сигурен, че този мой призив ще достигне до Вас, ще го публикувам в блога си, във Фейсбук страницата си, ще го изпратя до медиите и разбира се ще го изпратя и до Вашата канцелария.
Последни коментари