Ивайло Зартов

–

Много приказки са се изговорили през последните 23 години за прехода, за приватизацията – кражба, за заменките, за фалитите на банките, за каквo ли не. Обаче, никой не казва нищо за приватизираните градове, за отдадените на концесия български градове. Никой нищо не казва, нито прави срещу шайката бандити, които успяха през последните 23 години да си приватизират цели градове. Държавата е абдикирала, върнали сме се в средновековието, а може би още по-рано във времената на градовете-държави. Реално няма никаква централна власт в градове като Бургас например, макар, че ситуацията е еднаква за всеки български град. Местният феодал, управлявал 12 години е събрал толкова много власт, че може да управлява следващите 12 години без да е кмет. Боляринът си е изградил собствени структури – има си всичко – собствена полиция, свои следователи, прокурори, съдии. Има си клика от бизнесмени, т.е. хората допуснати през годинитe да се правят на такива. Има си свои журналисти и адвокати. Има си разбира се и свой наместник, който да управлява държавата-град. На бургаският феодал, наместникът е бивш милиционер. Той, разбира се, се е погрижил за свои мутри, не може държава без бандити. Никога нищо добро няма да очаква хората в България, докато държавата не си върне контрола върху градовете-държави. Това не става с поставянето на отделни личности, те бързо се продават, тях ги купуват, притискат, поставят в зависимост и те стават поредното име, което симулира, че прави нещо. Необходимо е да се почисти из основи всичко и на всички нива, няма друг начин. Да, тази задача изглежда невъзможна, това означава, че няма бъдеще за България. Точно поради това за 23 години, 2млн. българи избягаха от страната, без да вникват толкова дълбоко в нещата. Инстинктивно, а може би са си направили проста сметка, че нивото на доходите на българските граждани ще се изравни с това на западноевропейците след сто години. И са се сетили, че надали ще успеят да дочакат светлото бъдеще. Хората искат да живеят нормално, да могат да отгледат децата си, нищо повече. Горката България по-лошо е от Турско робство. Разграбиха я, разграбват като за последно. След тях потоп. Разрухата трябва да бъде спряна. Но няма кой да го направи. Унищожено е всичко, в това число и морала на обществото. Не е случайно „всички са маскари“. Липсата на вяра е удобна за грабителите, ако случайно някой идеалист, като последен мохикан се опита, да направи каквото и да било срещу изградената стройна система, той бива унищожаван по всякакъв начин, изтриван, смачкван. Да не би да се прокрадне у хората надежда, че те могат да живеят по-добре в собствената си страна. Хората не трябва да имат надежда и вяра, те трябва да знаят, че това е положението и нищо друго не съществува. Почти като в комунизма, не те пускат да пътуваш на запад да не би да видиш, че има нещо друго. Че има и алтернатива. Роби в продължение на 45 години, роби и сега още 23 години.

Спомням си, международният съд в Хага издаде заповед за арестуването на либийския управник Кадафи. Над 750 000 либийци са били принудени да избягат от родината си. Беше обвинен в престъпление срещу човечеството заради геноцида срещу собствения си народ. Явно либийският народ има много по-голяма стойност за международната общност от българския. Защо? Защото за последните 23 години над 2 милиона българи бяха принудени да избягат от родината си. Но нито един български управник не е обвинен в престъпление срещу човечеството. Либийците са засипвани с куршуми и бомби, които правят невъзможно хората да работят и да се грижат за семействата си. Нас българите ни засипаха с приватизация-кражба, заменки и корупция, които също направиха неосъществима мечта да живееш достойно в родината си. Да се страхуваш от утрешния ден с какво да нахраниш гладните си деца. Да се чудиш къде да намериш работа и да избираш какво да направиш с мизерната си заплата. Да останеш на студено, на тъмно, да си гладен, да се лекуваш само в краен случай малко преди да умреш. Има и друг вариант, може би българският народ не е по-малко ценен за международната общност. А българските управляващи са по-важни от либийските. Но с какво? Вече 23 години геноцид срещу собствения си народ и никой, нито един наш управник не е виновен. Все едно нищо не се е случило. Сякаш разграбването, съсипването на държавата и унищожението на българските граждани е естествен природен процес, а не резултат на бандитско управление. Мащабът на геноцида срещу българите е много по-страшен от този срещу либийците. Каква е разликата между куршуми, бомби и корупция, заменки, приватизация-кражба. Резултатът е един и същ-ГЕНОЦИД. Има една разлика между либийците и българите. Те се съпротивляват, ние си мълчим. Тихо дезертираме от фронта България или се правим на глухи и слепи. Зомбирани от чалга културата, упоени от отчаяние излизаме всеки ден от гробовете си и пристъпваме механично към светлото нищо.

Взимам една консерва – неотворена. На етикета й пише пастет „Апетит”, „Русенско-варено” или нещо подобно. Цената й е да кажем 2лв. Отлепям етикета и на същото място залепям друг, изписан например на френски, на който пише, че това е консерва от супер редки деликатесни миди, от не знам къде си. Цената е 22лв. И с хората е така, сам си слагаш или някой друг ти слага етикета колко струваш, какво си. А кой знае отвътре наистина какво си. Само когато наистина си опитал, когато си живял с този човек можеш да кажеш какво има в него – стриди или русенско-варено. Другият начин е чисто сърце. Житейските грижи натежават над сърцата ви и почвате да виждате не толкова ясно. Затова, пазете сърцата си чисти. Както всеки ден се събира прах по мебелите и вие я чистите (ако ви прави впечатление), така внимавайте да не се събират нечистоти в сърцата ви. Човек се отпуска, ежедневните „важни” неща го поглъщат и той става сляп. Не с очите си – със сърцето си ослепява. Защо ви е чисто сърце? Защото очите виждат това, което им се дава да видят, очите виждат дрехите, а сърцето – кой ги носи. Очите ви виждат наметалото, а само сърцето ви може да види какво има зад него.

Защо през последните 20 години няма нито един осъден за държавна измяна? Какво означава това?

1. 20 години в България не работи нито една разузнавателна служба на чужда държава?

2. За 20 години нито един български гражданин не се е продал, поддал заради пари, кариера или зависимости и не е издал нищо на никой?

3. Или българското контраразузнаване е на такава висота,че обезсмисля първа и втора точка?

Защо няма нито един осъден за държавна измяна или за шпионаж Разбира се, че в страната работят много разузнавателни служби на чужди държави, при това след 1989  година, работят още повече и по-усилено, при това почти напълно необезпокоявани. Някои от тях направо се самозабравят и дори не си правят труда, да спазват елементарни правила за конспиративност. Разбира се, че за последните 20 години, количеството на българските граждани, които са се поставили в зависимост и работят  в интерес на чужди разузнавателни централи е огромно, най-малкото те са в пъти повече, отколкото бяха до 89-та година. И разбира се нивото на българското контраразузнаване, не може да бъде чак толкова перфектно,че да обезсмисли първите две точки. Тогава защо наистина, през последните  20 години, няма нито един осъден за държавна измяна и шпионаж? Защо? Много е просто, разузнавателните  служби се интересуват не от кравари или строителни работници-тях ги интересуват хора, които са на достатъчно високо ниво във властта. Колкото са по- нависоко, толкова повече знаят и могат да предадат. Тях ги интересуват и хора, които за годините на хаос, т.е. на демокрация са успели да изградят собствени мрежи, за лично ползване. Мрежи от корумпирани полицаи, следователи, прокурори, съдии, държавни или общински чиновници, крупни бизнесмени, журналисти, политици и мутри. Тези от втората група са най-търсени- сам воинът е воин, но е ограничен в достъпа си до информация и оперативни възможности. Докато този, който има стройна система от зависими хора под себе си, е мечта за всяко чуждо разузнаване. Купуваш един, а получаваш 30-40-50 или повече хора. Те работят за теб, без дори да подозират чии поръчки изпълняват всъщност. Изключително ефективно и не на последно място-безопасно. Защо безопасно? Ами защото схемата, машината е добре смазана, изпробвана през годините, и всеки един от участниците, пази интересите на всички други останали участници. Без дори да е необходимо, да се познават лично. Достатъчно е сивият кардинал, или иначе казано резидентът, да поиска от тях, да се свърши каквото е необходимо. Това е и причината през последните 20 години да няма нито един осъден за държавна измяна или шпионаж.  Ситуацията в България е уникална, можеш да си завербуваш един местен феодал, който ще ти донесе допълнителни бонуси и на всичкото отгоре сами ще се пазят. Сладка работа!  Рай!  Това е тяхната  България – райска територия за всички разузнавателни централи. Колкото сме по-корумпирани, колкото е по-силна симбиозата между власт и бандити, толкова по-лесно е да ни имат. Всеки може да ни има, може би само разузнаването на Буркина Фасо не просперира у нас и то защото просто не се е сетило.