Ивайло Зартов
За честта на изтривалките
0–
Тези дни са като лакмусова хартия. Веднага се вижда кой какъв е. Кой от коя страна на барикадите е. Ясно си пролича всеки на кого служи и чии интереси защитава. Не е нужно да се прави тест на лъжата, нито на истината. Маските паднаха. Само трябва да гледаме и да не забравяме. Геноцидът в България вече е система и тя се защитава. Това, че олигарсите и местните феодали си имат шпиц команди от зависими политици и корумпирани магистрати си го знаем. Но бяхме позаспали за една неотделима част от шайката разбойници откраднали България. Тази част, която служи вярно като изтривалка. Когато е нужно винаги е в краката за да се остържат властимащите. Тези труженици имат и друго предназначение. В мирно време те се грижат да си прекарваме времето в глупости и да не се сещаме кои са виновниците за проблемите ни. По време на опасност за господарите им обаче тези изтривалки се изправят и тръгват на бой. Хапят, плюят, хвърлят се срещу всеки дръзнал да се съпротивлява на чорбаджиите им. Цялата нечистотия полепнала по тях от подметките, които са ги тъпкали. Всички храчки събрани през годините на обслужване и подлагане, прах, кал, всичко се хвърля против осмелилите се да надигнат глас. Да си потърсят правата. Да отхвърлят робството. Изтривалките обгръщат със собствената си нечистотия всеки дръзнал да се съпротивлява на системата. Те самите са роби на системата и не могат да позволят да има горди и свободни хора около тях. Страх ги е. Страхът се спуска по вертикала от приватизиралите държавата, през отрядите на смъртта в тоги и широко отворените усти на назначени политици и достига до раболепните изтривалки. Парцалите са въоръжени с камери, с вестници, микрофони. И мачкат, унищожават, доубиват всеки, който все още диша въпреки старанията на отрядите на смъртта. Изтривалките ще го довършат, за да не се чуе гласът му или, ако вече се е чул. Те ще се постараят да се измести фокусът към това кой е той и коя е баба му, а не какво казва. Важно е да не се дава пример, че на геноцида можем да се съпротивляваме, че можем да се обединим и да се освободим от робството. Жизнено важно е да нямаме надежда за справедливост и да не осъзнаем, че можем сами да се освободим и да потърсим възмездие от пропитите с храчки изтривалки и техните господари. Но вече е късно, нито една изтривалка не е способна да заглуши викът на свободните българи. Така, че върнете се обратно в краката, наместете се ласкаво и продължавайте да поемате нечистотии, хранете се. Още малко.
Шамар
0Започнах да сравнявам миналото и настоящето. Какъв съм бил, кой съм бил, какво съм имал. Какъв съм искал да бъда. С кой съм искал да бъда. Доближил ли съм се до идеалите си, до желанията си. Кой и как ме е обичал, кого и как съм обичал.
Започнах да очаквам, да правя планове, да мечтая. Какъв да бъда, какво да бъда, с кой да съм. Какво ще имам, какво ще дам. Кого и как да обичам, кой и как искам да ме обича. Как да се доближа до идеалите си.
Сравнения. Очаквания. Праснах си един шамар и започнах да живея сега.
За кого разузнава българското разузнаване?
0–
Виждали ли сте река водите на която да текат едновременно в две противоположни посоки? Има такава. Това е информационната река на българските разузнавателни и контраразузнавателни служби. НРС (национална разузнавателна служба), СВИ (служба военна информация), ДАНС (държавна агенция за национална сигурност). Информационният поток по задължение тече към съюзниците ни от НАТО. В същото време бурни води се носят в посока Русия. Огромни въртопи в реката обслужват и частните интереси на родни олигарси и местни феодали. На практика България е територия без огради. Прилича на канал, в който чудодейно водите се носят в две противоположни посоки. Като член на НАТО и ЕС сме принудени да си сътрудничим с другите страни членки. В същото време руският посланик в България (без значение как се казва) спокойно може да бъде наречен повелителят на информацията. Той си има генерал – губернатор на когото никой не смее нищо да откаже. Желанията на Кремъл се изпълняват приоритетно. Като дори не си играят на вербовки, просто си назначават правилните хора на възлови позиции. След това е лесно, раздават им телефони които нямат копчета за прекъсване на разговора. Разговорите могат да бъдат прекъснати едностранно, само от Московския наместник. На пръв поглед българските специални служби са в тежка форма на шизофрения. Но това не е така. Те са възприели като работно мото лозунга за прозрачност. Толкова много я спрягаха тая прозрачност в управлението, и ето ви на, тя е там където не би трябвало да я има. Събиране на информация, анализ и предоставянето й на клиента – ползвателя. В това се състои всяко разузнаване. Въпросът е кой е клиентът? Партньорите ни от НАТО, Русия? Главния клиент би трябвало да бъде българското правителство, изпълнителната власт, респективно българските данъкопатци. Казвам би трябвало защото не съм сигурен в две неща. Първо, че българските правителства през последните 23 г. изобщо ги е грижа за България. Видимо е, че всеки който се докопа до властта започва да трупа дебели банкови сметки, имоти и други благинки. А това не става със защита на националните ни интереси. Придобивките не са от заплати. След като е така, излиза че българските управляващи защитават своите лични интереси и тези на чужди държави, но не и родните.Тогава за кого работят специалните ни служби? Каква полза от техните комплексни оценки в регионален и световен мащаб, от политическа, икономическа и военна гледни точки. Може би в духа на прословутата прозрачност се чу, че има идеи за обединяване на НРС и СВИ по подобие на ДАНС или над тях да се сложи координиращ орган. Имало и идея да си останат както досега. Аз лично смятам, че е все тая. Водите на реката ще си продължават да текат в противоположни посоки. Каквото и да решат всичко е само козметика и задоволяване на лични ламтежи. Това, което ме дразни е, че българските граждани плащаме с данъците си цялото удоволствие и в същото време не сме клиентът, а обикновени наблюдатели седящи на брега на реката.
Автоцензура
0–
По данни на организацията „Репортери без граници”, България е на 80-то място по свобода на медиите, като страните от Третия свят. Какво стана със собственото ни самодоволно хвалене, че нашите медии вече са свободни и могат да се похвалят, което правят непрекъснато (някои от тях), със завидна степен на свобода на словото – нали уж според собствената ни преценка ние сме достатъчно свободни? Защо ни оценяват като страна от Третия свят? Защо казват, че положението през последните 3 години става все по-лошо, т.е. все по-малко свобода на словото? Какво излиза? Ние си мислим, че сме големи, а на нас ни казват – малки сте, много сте малки, направо сте недоразвити. Защо сме на 80-то място и защо става по-лошо? Кой не допуска в българските медии свободно да се дискутират неудобни теми? Кой? Никой! В България медиите сами се контролират – автоцензура. Собственици, главни редактори, журналисти, сами се пазят да не обидят някой големец – властимащ, да не засегнат интереси на силните на деня. Българските медии действат като сапьори – много внимателно преценяват ситуацията, прекрасно знаят за какво може и за какво не бива да се пише. Дори не е нужно да им се подсказва, те знаят, че това е пряко свързано с финансовото им преживяване. Някои от медиите в България дори са успели да заблудят сами себе си. Така пишат и отразяват „неудобни теми”, че вместо да „извадят очи”, „изписват вежди”. Достигнали са необичайно високи нива на лицемерие. Кой пречи на техните „разследващи” журналисти да пуснат справки за имотното състояние на държавни и общински служители, които би трябвало да са на една заплата. Разбира се, справката трябва да е и за техни роднини. Малко справки, евтино и бързо, и с корупцията е свършено. Кой им пречи? Никой. Сами не искат да го направят, твърде е опасно, а може и да не са се сетили. Нали са много заети с велики случаи, къде-къде по-важни случаи на всевъзможни теми за симулиране на силна журналистическа ангажираност и съпричастност. Пълни глупости, това е автоцензура – сам да не пишеш за това, което плаче, крещи да бъде описано. Засега сме на 80-то място, засега.
Бургаски кошмари
0–
Дойде при мен един познат да се видим. Разказахме си кой как я кара. Похвали ми се, че чете нещата, които пиша. И ми казва: Знаеш ли, прочетох наскоро “Академик и почетен консул”, същата вечер имах и приятели на гости говорихме си за корупцията в държавата, за зависимости, за това кой с какво и как държи и използва известни личности. И може би под въздействието на всичко това, като си легнах сънувах много странен сън. Сънувах същия този Тонко Фотев, за който ти пишеш как районна прокурорка от Бургас два пъти го пази и не образува досъдебно производство срещу него за блудство. Въпреки решенията на Ямболска Окръжна, Бургаска Апелативна и Върховна Касационна Прокуратури. За това как той е завел дело за клевета срещу момичето, което се е осмелило да подаде жалба срещу него. И как е загубил делото, благодарение на това, че се е разглеждало в София, а не в неговия Бургас. За това как момичето се е подложило на “детектор на лъжата” и машината е потвърдила, че тя казва истината – почетния консул на Русия в гр.Бургас е блудствал с нея. Всичко това ми мина като на филмова лента и изведнъж сякаш някой смени филма. Оказах се назад във времето. Видях Тонко Фотев като милиционер, видях го заедно с негов колега да насилват сексуално и бият задържано момиче в участъка. Часове я биеха и насилваха. След много заплахи да си мълчи, прекратиха гаврите и пуснаха момичето. То обаче подаде жалба. И тук стана още по зловещо. В съня ми се появи някаква мъжка фигура -роднина на Тонко Фотев по женска линия, който беше началник на първо районно управление в гр. Бургас. Този негов роднина покри всичко, спря разследването, задейства свои приятели в системата и всичко се потули. Накрая ми се извъртяха набързо лица на полицаи, следователи, прокурори, съдии, на много хора, някои се кланяха на Фотев други го командваха. Изобщо кошмар. Събудих се целият плувнал в пот. Почти обезумял. Огледах се и се зарадвах, това е само сън. Отдъхнах си. Представяш ли си, ако не беше сън, ужас. Нямаше какво да кажа, пожелах му да не сънува повече кошмари и го изпратих. Замислих се, какви ли още сънища може да сънува този мой познат?
Политиците се карат –хората гладуват
0–
Гледах по телевизията как за пореден път българските политици се карат помежду си. Първо си разменяха „умни” мисли, представители на БСП и ГЕРБ, после се счепкаха Атака и Синята коалиция. Приказките им са до болка познати и парадоксално еднакви, като развалена плоча вече 23 години. Без значение кой от коя партия е. Карат се, плюят се, спорят – това обаче нахрани ли българският народ? Не!!! Караниците на политиците водят единствено до повишаване или намаляване на рейтинга им, но никога няма да нахранят хората. Всичко е за отвличане на вниманието. Баламосват ни. Хвърлят се в някакви техни измислени битки, докато минат изборите, а после всичко тръгва по старому. Който се е докопал до кокъла продължава да го глозга. Поведението на българските политици е безкрайно цинично – докопали се до властта, те заживяват в свой свят. Те могат да си позволят да се грижат за семействата си, да пътуват, да трупат благини, а в паралелния свят, който те вече не виждат, хората умират от глад, тънат в мизерия, бягат от България. Стопили сме се с 600 000 души за 10 години – лесно е да се сметне, че след 100 години няма да има нито един българин. Нима това искаме? Какво става със съпротивителните ни сили? Оцелели сме през турско и византийско робство, оцелели сме хиляди години, но сега геноцидът, осъществяван от нашите родни чорбаджии, ще ни довърши. Няма нищо по-важно от това, че българите нямат достатъчно пари, за да живеят. Няма нищо по-важно от липсата на каквито и да било доходи, от мизерните заплати. Няма нищо по-важно от това, че българският народ гладува и умира. Докога ще продължава това умишлено убийство на един народ? Ами докато продължаваме да гледаме как на площада протестират 200-300 човека, а ние се подхилкваме от диваните си. Нима ние нямаме проблеми? Защо не сме на площада? Защо не излезем всички ние – недоволните? И покажем, че не сме съгласни да бъдем роби! Какво стана с палатковите лагери, какво стана с контрола върху обещанията на чорбаджиите? Не се ли убедихме, че никой няма да ни помогне? Не разбрахме ли, че само ние самите можем и трябва да се вземем в ръце? Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!
За гражданското общество и ума
0Прочетох в един вестник, че нещо ново се случвало в България – „гражданското общество се събужда и започва да защитава интересите си, като предявява претенции властите да си вършат работата, за която им плаща с данъците си”. Зарадвах се и на събуждането, и на факта, че е отразено на първата страница на български вестник. Наивно си казах – браво на журналистите за позицията им. Обаче се оказа, че съм избързал с „бравото”. По-надолу в статията всичко си дойде на мястото – „групите за натиск обаче трябва да направят още една крачка – не само да протестират, а да предлагат решения”. Какви решения? Откъде накъде гражданите – не стига, че плащат на управниците, ами ще им вършат и работата. За какво са ни такива владетели, на които ние трябва да даваме рецепти как да ни управляват? Краят на материала беше направо издевателски – „чудесно е, че гражданското тяло се събужда за протести, остава да се събуди и гражданският ум”. Това подигравка ли е? Какво означава? Недоволните протестиращи граждани са виновни на политиците или гражданите са виновни за скока на цените на горивата? Или че гладният е виновен, че изпитва глад? Защо направо „властелините” не си приемат закон, който да гласи „протестите са разрешени, само ако протестиращите имат готови решения и могат да докажат, че са със събуден ум”.
Страх
1–
Много ни се стачкува, но ни е страх. Това са думи на служител в БДЖ. Мъчно ми е за железниците – съсипаха ги. Плаче друг. Познато, нали? Всеки има проблеми, всеки иска да изрази протеста си, да живее по-добре, но го е страх. И на всички ни е мъчно за България – съсипаха я. Култови мисли, нали? – и са свързани помежду си. Мъчно ни е за съсипията, за мизерния ни живот, недоволни сме, искаме да имаме друг, по-достоен живот, но ни е страх. Нашият страх е причината за нещастията ни. Докато страхът е водещ, ще продължава нищетата. Нашият страх позволява на управляващите, без значение от коя партия са, да продължават необезпокоявани да грабят, да тъпчат джобовете си, да не работят на полза роду. Нашият страх е това, което поддържа тоталната корупция. Страхът на хората е необходимото и достатъчно условие всичко да си продължи по старому и дори да стане по-лошо. Докато сме сковани от страх, няма да се промени нищо в положителна посока. Няма кой да контролира самозабравилите се чорбаджии. Докато нещата не се обърнат, тоест да започнат да се страхуват корумпираните, крадливи политици, прокурори, съдии, полицаи, следователи, държавни и общински служители. Докато техните работодатели -данъкоплатците, не разберат, че няма от какво да се боят, животът ни ще бъде отвратителен. Няма място за страх за обикновения човек. Да се страхуват изедниците, грабителите, управляващите продажници, без значение какъв им е цветът – червени, сини, сиви, жълти, зелени или сиросинкяви на бели точици. Бандитите, унищожаващи българският народ и държава, имат една партия. Тази на парите, на личния си интерес. Те са обединени, сдружени, помагат си, защитават се. Тях не ги е страх. А би трябвало много да се изплашат, като видят сплотените и непоколебими редици от български граждани. Граждани, а не роби, граждани, които са смели, яростни, гневни. С куража да не се оглеждаш дали си сам в протеста си. Със силата да се бориш за по-добрия си живот.
С дух на непримиримост към неправди и беззакония. Със смелост. Ах, тази смелост, колко малка е крачката, и колко е голяма тя между свободен гражданин и роб.
За морето
0–
Вземи една кофа пълна с лайна, вгледай се какво виждаш? Вземи хиляда кофи с лайна, излей ги в морето, на другият ден няма да ги виждаш. Но лайната са си там. Това е обществото ни – море пълно с лайна. Правим се, че не виждаме, не искаме да видим и всеки ден нови хиляди кофи се добавят, но никой не почиства. Нито мисли как да не се произвеждат кофите с лайна. Изоставено е да се оправя само. Това е морето ни. И се къпем, плуваме, пищим от щастие колко ни е хубаво. И децата ни плуват в същото това наше „чисто” море. Е, от време навреме някой проплаква, че има стомашно разстройство, друг че пипнал кожна инфекция, но какво от това? Дреболии, инцидентни случаи. Какво ни засяга? Да се оправят сами!
Гриз, гриз, гриз, скръц, скръц, тичат нагоре-надолу мишоци и плъхоци
1–
Мъкнат в дупките си парченца вкусотии, 23 години огризват България.
Съществуването на всяка една държава не е нищо друго, освен вечна битка със съседни и далечни други държави. Средствата за задоволяване на апетитите са едни и същи от хиляди години. Нищо не се е променило. Преки военни действия, икономически санкции, сключване на явни и тайни договори с трети държави срещу моментния общ противник, подкупване на влиятелни фигури от различен ранг, дипломация, религия, специални средства и др. Периодически от картата изчезва името на някоя държава и се появява ново име. Оцеляват само тези държави, които имат щастието да са управлявани от хора притежаващи способността да разбират голямата картина. Мъдри управници черпещи знания и опит от миналото, прецизно действащи в настоящето заздравявайки основите и полагайки мостове към бъдещето. Ръководители, за които представата за лично щастие изцяло се припокрива с просперитета на България и щастието на всички български граждани. Няма “АЗ”, няма “семейството ми”, няма “моите пари и имоти”. България е моят дом, всяка тревичка, всеки храст, всяко дърво. Моето семейство са всички българи. Еех, де да ни управляваха такива хора, за 23 години щяхме да стигнем Швейцария, а то какво стана стигнахме Източен Тимор по свобода на словото и Сомалия по брой бедстващи и гладуващи. Вицът вече не е виц, а действителност. “Цели две калории”-реклама на Тик-Так за България. Историята ще запише последните 23 години, като години на слаби и продажни управници. Години на упадък във всякакъв смисъл. Разграби се и се унищожи индустриалната мощ. Българските продажни управници разпродадоха сами на себе си и на чужди държави всичко което можаха. С една единствена цел – бързо лично забогатяване, без да ги е грижа за държавата и още по-малко за българските граждани. Смутни, тъжни години. Подмениха се моралните ценности в обществото. Съвсем скоро се очаква и Снежанка да си сложи дунапрен в устните и силикон в гърдите. Децата си мечтаят като пораснат да станат мутри и проститутки – уважавани хора. Издигна се в култ личното богатство и власт без подбор на средствата. България стана конвертируема. Всеки български чорбаджия продава парчета от Родината ни и всичко до което се докопа. На килограм, на тон в зависимост от възможностите му. На този фон изникнаха лъжепатриоти, които реално по нищо не се отличават от управниците търговци, просто използват “новата” патриотична кауза за да си напълнят и те джобовете. Идват избори, армиите от гризачи стягат редици, точат зъби. Гриз,гриз,гриз,скръц,скръц,тичат нагоре-надолу мишоци-плъхоци мъкнат парченца България в дупките си.
Последни коментари