Нови статии

“Улицата”. Така се казва най-новата култова кръчма в столицата. В нея всичко е съобразено с последните писъци и крясъци на модата. За удоволствието на клиентите е помислено до подробности, които галят сетивата по напълно непознат досега начин. От стените ни гледат гневни протестиращи и объркани от заповедта да се изправят срещу справедливостта полицаи.  Масите са направени от полицейски щитове. От разцепените палки на пазителите на реда надничат разкошни цветя. Музиката е само българска, като един от любимите мотиви е “боят настана”. Менюто на “Улицата”, ах това меню! То гъделичка и предизвиква фантазията, посетителите започват да мечтаят. Огромни  пържоли от олигарх на скара. Задушени дупетати в масло. Шпикован местен феодал алангле – с много кръв. В раздела с мекотели хитовете са: Плато от обилно корумпирани прокурори и съдии с класически сос “нямане на достатъчно доказателства” и мазен политик, който е маринован 23г. в смес от кражби и лъжи. Титанично чеверме се върти пред радостните очи на всички гости, като най-отгоре са нанизани олигарси, под тях са политици от всякакви породи, а най-отдолу се пекат магистрати. Олигархичната лой се стича и смесвайки се с политическата двете заедно богато смазват кривосъдниците. Всеки един от посетителите може да изпита удоволствието да повърти лично гигантските шишове. Виното се налива в специални отливки от черепите на заслужили майстори на вечния български преход. Като споменах преди малко за галенето на сетивата няма как да не разкажа за тоалетната на “Улицата”. Това е едно от предпочитаните места за поклонение. Резервациите за тоалетната са отделно от резервациите на самото заведение. Причината е фантастичната тоалетна хартия, на която са изобразени любимите физиономии на всички отговорни за 23г. геноцид. Има отделни рула с олигарси, политици и магистрати. Ползват се с неистов интерес. Отвън на тротоара денонощно се вият две огромни опашки, едната е за кръчмата, а другата само за тоалетната. Напитките и ястията се поднасят от сервитьори, които носят на лицата си маски пресъздаващи едно към едно най-известните приватизатори, заменкаджии, оправячи на народа, обещавачи на справедливост…На въпроса на журналисти към собствениците на ресторанта. Не е ли прекалено груба идеята? Отговорът е – не напротив. В сравнение с това, което са сторили на България и на собственият си народ  даже е нежна. В момента се обмисля  да се предложат нови атракции, които да втвърдят удоволствията. За целта се прави допитване до протестиращите. Всеки да сподели фантазиите си. Какво би сторил с организираната престъпна група от олигарси, политици и магистрати. С мафията, която си открадна държава. Как да се постъпи с тях?

Съседката баба Гюра ми вика през балкона. – Чу ли, чу ли? Роската, прездента  де, свиквал консултативен съвет за национална сигурност. Питам я аз, какво значи това според нея. А тя се смее. – Ами кво? Тревожат се хората. Нещо не им е сигурно, та ще седнат да си го осигурят. Аз на тая седянка й викам консултативен съвет за чорбаджийска сигурност. Нали виждаш, че за пръв път от 23г. насам им пари под задниците. Като ги погледнеш сите политици, ама до един като близнета бе. Уж отвънка различни им са сурите, ама са все едно от една крава облизани. Все за родината мислели, за майка България. Ха, ха, ха, ха. Те досега що съвети, що приказки, па клетви, че са загрижени само за България. Само за нас, за народа се грижели. Еее, то от тия техните грижи ние немаме кво да ядем, а те техните пари не знаят къде да си ги заврат. Та сега това момче дето не знае на кой свет е ще ги сбере да си спасяват кожите. Щото нещата отиват на отупване. То като нема у ладилнико, като нема у стомаха, па като ни затрупаа със сметки. Колко да ги чекаме? Още 23г. ли, да ги чекаме да се сетят за нас? Досега ги търпехме, едни ни излъгаха, после други ни подхванаха. Симеончо го довлекоа чак от Испания оти на наште вече не вервахме. И той ни оправи. Драгалевецо приватизира та се забраи. Онова мазното момче с очилцата, дето един ден не е работило и то ни излъга, ама така, благо, с усмивка. Бея, той нали е тарикат с всичките краде. Пожарникаря уж обещава, обещава справедливост и възмездие за крадците преди него. Пък то кво стана? И той от техните. Фърля къчове, фърля кьорфишеци, тъкмо му повервахме и на него. Айдее, и той се сурна. Абе те само те да беха, иди доди. Ама нали заедно с ония ни крадат, техните приятели, дето им викат олигарси. Пък тия малки лъжици немат, само с черпаци лапат. Еееей, нема оправия. И нема на кой да се оплачеш. Сите айдуци са си турили техни пазванти. Заедно ни крадат с тия дето уж требва да гледат всичко да е по закона. Казах на внуците и синовете да взимат, ако щат одеяла и да отиват на жълтите павета, там да стоят. Барем като се спъват изедниците у тeх поне нема да им е толкоа арно. И тоя път да не се връщат докато не стане нашта. Да ги накарат чорбаджиите да се освестят, да разберат, че повече така нема да я бъде. И да не ни разпраат, че не можело, че немало как да стане. Може, всичко може. Щом е могло 23г. да ни крадат и ние да си траем. Значи може и да си починат малко, пък и да повърнат от това награбеното. Всичко може, повече нема да ги траем чорбаджиите. Сега ние за тех ще се погрижим. Наш ред е.

–

Тиха февруарска вечер. В една култова кръчма до София се събрали на дружеска хапка – пивка стари другари. Седнали около голямата маса  Бойко, Сергей, Иван, Волен, Ахмед, Яне, Симеон  и още десетина техни приятели – олигарси и магистрати. Камината, марковите напитки и отбраните мезета, всичко си било като от картина. – Ей, циркаджии! Стига с тия празни приказки, хайде да решаваме какво ще правим. Мазно се усмихнал социалният милионер  С.С.. Всички прихнали да се смеят.  – Какво да правим? Осрахте я работата. Обадило се характерното “р” на И.К.. – Още преди четири години предупреждавах да не им обещавате справедливост, възмездие и други подобни глупости. Но все много знаете, хайде бе Бойко стига яде…- Добре де, добре, пооплескахме я малко. Откърти от себе си Б.Б., а в главата му седеше чуденка  дали да хапне четвърта супичка. – Добре де, преиграхме малко, ама иначе досега си вървеше добре. Замаяхме ги балъците с тия проверки, арести, акции, то не бе битка срещу корупцията, не бе чудо… По едно време и сам почнах да вярвам. Ха,ха,ха,ха. Важното е, че минаха още четири години и всички ние и нашите приятели сме още по-богати. Я вижте, при Серго, в ръководството му има поне 50-60 милионера. И при другите е така, никой от вас не може да се оплаче.  Боклуците нямат избор, ще пошумят, ще пошумят и ще се кротнат пак в ръчичките ни. Ние имаме  пари, полиция, прокурори, съдии, медии. Курвите ни, демек политолози, социолози и журналисти си знаят работата. Всеки от нас си знае задачите. Я.Я. и В.С.  са както досега остриета, нека се правят на бойни петлета. Продължаваме да се плюем един друг, вярно е, че все по-малко са малоумниците, които ни се връзват, но все още ги има. На протестиращите ще им вкараме провокатори, тия дето се открояват като потенциални водачи ще ги дискредитираме. Знаете го номера, криминално проявени са и все в тоя дух. И да не са ще ги направим такива. Ще ги смажем. Без водачи си остават роби. Ще ги разделяме и насъскваме да се мразят помежду си. Дори и да има някой свестен между тях, те сами ще му прегризат гърлото. Ей така от завист или мнителност. Когото трябва ще купим. Абе, спокойно, нали видяхте последната бомба дето им я хвърлих, че Меди ме бил поръчал. Все някой ще се върже и на това. Кажи бе ага, какво мислиш? – Съгласен съм, че няма къде да ходят. Но това с обещаването на справедливост наистина беше глупаво. Изобщо не трябваше да викаме дявола, честно казано съм учуден. Двадесет и три години си правим каквото си пожелаем и сега за пръв път да чуя как не ни искат. Как не искат никой от нас. Любопитно е, че им трябваха 23г. за да се сетят, че ние сме си един сплотен отбор, а те са овцете, които стрижем. Предлагам да пратим в неделя на протеста пастирката, пардон Роската да ги поуспокои. А и все някой ще му се върже, че не е с нас. Ха,ха,ха, голям майтап, абе как тия идиоти могат да си мислят нещо подобно? Как могат да забравят кой го сложи да се прави на президент? Еей, баламурниците край нямат. Опасно за нас може да стане, ако наистина се вдигнат тия 70% вечно негласуващи българи. А виждам как някои от тях явно са прозряли какво става. Иначе всеки от нас си държи промити мозъци под ръка, имаме си ги зомбитата. Ние богатеем, те се самоубиват от мизерия, обаче като дойде цирка избори пак си гласуват за любимата партия. Да са живи и здрави кретените, така все има кой да гласува за нас. Сега трябва да се справим с тия протести и да си я караме както си знаем още 23г. Айде наздраве, Волене я подай тая бутилка с малцовото уиски, какво си я стиснал.

–

Тази година пролетта дойде на 20.02.. Бойко Борисов абдикира. Оставката му беше предизвестена от изнизването на финансовия министър Дянков. И от това, че журналята получиха знак свише. От два дни започнаха да показват протестите на живо, докато преди това се правеха на слепи и глухи. Пролетта дойде след като свръх търпеливите българи престанаха да търпят и излязоха по улиците. Горчивите залъци станаха твърде много: Убийствена безработица, съсипани здравеопазване и образование. Тези, които имат работа всъщност не знаят за какво работят. Със заплатите си могат да платят само сметката за ток или за парно. А останалите сметки? За вода, телефон, бензин, храна, лекарства…Българските пенсионери, младите българи, всички са инквизирани от собствената си държава. Геноцид. Това е истината. В България се осъществява геноцид над българските граждани. Протестиращите хора по улиците го казаха ясно. Двадесет и три години ни грабят и лъжат. Искаме смяна на системата. Не искаме  да сменим едни грабители с други. Българите най-после се събудиха и осъзнаха, че обединеният отбор на олигарси, местни феодали и назначавани от тях корумпирани политици и магистрати е главният виновник за бедността в България. Тази банда открадна заводи, фабрики, хотели, плажове, гори. Открадна България, като за благозвучие нарече процеса приватизация. Застанаха на входа и на изхода на държавата и чрез нагласени обществени поръчки, комисиони, данъчни далавери, контрабанда, заменки и безброй други фокуси откраднаха нашите пари – парите на българските данъкоплатци. Сега отново точат лиги и се готвят да продължат да ни грабят. Борисов, който излъга, че ще има справедливост и възмездие, че ще накаже всички грабители и ще им отнеме откраднатото си отиде. Той разбира се не направи нищо защото е част от обединеният отбор на паразитите. Сега неговите колеги, като свински черва се проточват и всеки алчно ни убеждава, че без тях не можело. Да, точно това са думите на Станишев, Костов, Сидеров, Янев, Местан и компания. Според циреите, ние ограбените от тях не можем без тях. Пиявиците ни казват, че ние не можем да живеем без те да ни изпиват кръвта! Робовладелците ни казват, че ние не можем да живеем без техният камшик! Платени от тях политолози, социолози и други проститутки ни убеждават, че ние не знаем какво искаме. Само, че ние не сме роби! Ние вече сме прогледнали. Събудихме се и осъзнахме, че единственото, от което трябва да се страхуваме е собственото ни малодушие. Усетихме силата на единството. Вече знаем, че обединени, единни, можем всичко. Можем да променим живота си. Можем да накажем алчните паразити. Ние можем да спасим децата си, родителите си и себе си. Пролетта дойде и сега от нас самите зависи дали ще дойде и топлото, благодатно лято или ще се върнем обратно в ледниковият период.