Нови статии

Отидох на пазара да си купя някакви зеленчуци. Пуснах се покрай сергиите на разузнавателна обиколка, да видя какви са цените и къде какво предлагат. Заточиха се чушки, краставици, домати, картофи….На всичките продукти  продавачите сложили твърди цени за килограм. По едно време гледам на една сергия табелки, на които пише, че продават магистрати. Зачудих се какви ще да са тия зеленчуци. А те подредени, лъскави, апетитни, свежи, да се харесат на купувачите. Попитах продавача какво всъщност представлява стоката му. – Само най-доброто! Ето, районни прокурори, окръжни прокурори, апелативни, върховни, всичко имаме. До тях са съдиите, пак от върховни та до редови. Стоката ми е перфектна! Купувай народеее! Слушах захласнат рекламата на зеленчуците, а те ми се усмихват.  С отворени огромни усти и протегнати ръце, сякаш сами крещят. Купете ни, купете ни…Увереният в качеството на товара си продавач продължаваше. – Хайде, купувайте, апелативен прокурор Христов от югоизточна България, расъл на слънце. Върховен съдия Дрдонски от шоплука. Радост за всяка трапеза. Забелязах, че няма конкретни цени. Огледах се, обикновените хора отминаваха тази сергия, дори не се спираха. Но пък се бяха струпали видимо заможни купувачи, които проявяваха сериозен интерес. Опипваха стоката, пробваха, пощипваха, пошляпваха. Чудо! За пръв път видях на пазара да се продават зеленчуци на търг. Да, точно така, който предложеше по-висока цена той слагаше в торбичката си от деликатесите. Вместо няколко банкноти всеки щастлив собственик на магистрат подаваше дебел плик. Имаше и такива, които се разделяха с цели куфарчета. Онемях, едвам се отърсих от вцепенението си и се престраших да попитам един от опашката за какво са им тия придобивки, какво ще ги правят. – Как, какво? Ще натопя когото си искам и ще го вкарам в затвора, ще го унищожа. Себе си ще прикрия да нямам проблеми с храносмилането. С тия зеленчуци мога да опъна чадър над мои авери. Изобщо, каквото ми скимне това ще си сготвя. Стават за всичко. Веднъж като съм ги купил мога да си ги ползвам с години. Нямат разваляне. Срока им на годност е вечен. Слушах, слушах и се възгордях. Обзе ме патриотична приповдигнатост, чак се повдигнах на пръсти. Браво! Браво на тая нашата българска икономика. Я какви неща произвеждаме. Кой каза, че зеленчуците на пазара били само вносни? Я да види целият свят какви хубавци си имаме. Не напразно от стари времена сме известни като зеленчуковата градина на Европа. Това е то. Най-добрите зеленчуци са българските, най-вкусни, пък и най-послушни. Има с какво да се гордеем! Неизбежно нахлу в мен песничката: “Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте!” Сладка песничка.

Експеримент. Задачата е да се стигне от град А до град Б. На доброволците им е разрешено да изберат каквото си пожелаят за да изпълнят поставената им цел. Първият взел най-здравите и удобни обувки и тръгнал. Не стигнал далеч. Обувките колкото и да били здрави все пак се скъсали, подметките се изтрили, краката му се превърнали в живи рани и той се провалил. Вторият взел най-силният и издръжлив кон. Препуснал като вятър, но забравил да вземе храна за коня и за себе си и се провалил. Третият доброволец решил да вземе и здрави обувки и бърз кон, взел и достатъчно храна и вода. Тръгнал, но по пътя, вече далеч от отправната точка разбрал, че не е взел със себе си карта. Лутал се по пътищата, скитал без цел и посока. Конят умрял, обувките се скъсали и до ден днешен никой не знае къде се шляе. Следващият се подготвил още по-добре, взел абсолютно всичко като тези преди него, не забравил и картата, по която да се ориентира. Тръгнал, имал си всичко необходимо, на сърцето му било леко. Той бил сигурен, че ще успее. Но пътят се оказал  дълъг и труден. Ден след ден се изнизвали, а краят не се виждал. Провизии имал предостатъчно, всичко си било наред, но полека лека започнал да губи вяра. Разколебавал се с всеки изминат метър. Вече не вярвал, че ще успее и накрая, когато изгубил и последната си надежда се провалил. Останали само двама. Тръгнал предпоследният, имал си всичко: Кон, обувки, храна, вода, карта, вяра в собствените си сили, надежда в изобилие. Напредвал уверено, бодро. Прекалено бодро. По пътя си спирал ту тук, ту там. Отдавал се на различни удоволствия. Вкусвал от живота с пълни шепи и въпреки, че имал всичко необходимо се провалил и той. Просто забравил за къде е тръгнал. Последният стегнал багажа и поел по пътя. И, стигнал. Изпълнил задачата. Всички наблюдаващи експеримента направили учудени физиономии и го заразпитвали. Кое в неговата екипировка било по-добро от снаряженията на провалилите се участници? Коня ли бил расов, храната ли от “Макдоналдс”, вода “Перие” ли е пил, вяра в себе си, като на чисто луд ли имал, а може би обувките били маркови? Затрупали го с въпроси. Победителят, обаче ги прекъснал, помолил ги да му изплатят наградата и обяснил, че трябва да се прибира колкото е възможно по-бързо вкъщи. Там го чакали съселяни. Обещал им, ако спечели да помогне за изграждането на кладенец. Не било добро положението с водата в селото. – Аха – скокнал един от мъдреците. – За пари била цялата работа.- На останалите умни глави нещо не им се връзвало много, много това заключение. Нали всички  били мотивирани и те с парите пък се провалили. Мислели, пухтели, мозъците им чак замирисали на изгоряла гума. След здраво напъване най-накрая се сетили, за къде бързал победителят, при кого и защо. Видяло им се твърде дългичко за научните им мозъци обяснението и решили да го съкратят до една дума. Кауза.

–

Преди секунди научих от БНТ новина, която засенчи операцията “пастирката и нулите”. На отчета на вътрешния министър Цветанов за свършената работа присъствали и жертви на престъпления. Гражданите били дошли спонтанно за да му благодарят. Като си признават пред журналисти, че са поканени от самия министър! О, миг, поспри! Останах без дъх, стаята се завъртя и ме тръшна в туш. Уникално, фантастично и умиляващо. Развълнуван, веднага си представих как на отчета на земеделския министър спонтанно са дошли да му благодарят животновъди и зеленчукопроизводители за това, че е работил. Редици от щастливи кокошки, прасета и други живинки тъжно мучат, скимтят, грухтят и крякат за министъра си. Ученици и ученички със светнали очи присъстват на отчета на министъра на просветата невярващи, че си отива. Болни и случайно излекувани сипят хвалебствия пред министъра на здравеопазването и обещават да умират по график, а не когато им скимне. Обезумели от щастие пенсионери и млади българи с еднопосочни билети в джобовете си се лутат и блъскат не знаейки на кой министър по-напред да изкажат благодарността си за грижовното им управление. Изпаднали в транс родители, пълзейки на колене целуват ръка на бащицата. Кой каза, че циркът бил изгорял? Жив е той, жив е българският цирк! След невижданото представление напълно спонтанно ми хрумнаха няколко идеи. На създателите на гениалната идея веднага да им бъдат връчени ордени “млада планина” от първа до десета степен накуп. Поради огромният интерес да бъдат подредени всички министри и премиери от последните 23г. и благодарните граждани да им се изредят. Да им благодарят лично. За преборената корупция по високите етажи на властта. За високите пенсии. За нежните сметки за ток, парно, вода, бензин. За достъпните цени на хранителните стоки и почти безплатните лекарства. За банковите лихви. За липсата на работа, което всъщност им дава неограничени във времето възможности да изказват спонтанната си благодарност. За астрономическите заплати, с които могат да си купят цяла туба с бензин и кибрит колкото си пожелаят. Отдавна подозирах, че пиараджиите на ГЕРБ са били на ускорен курс в Северна Корея. Сега това е извън всякакви съмнения. Ким Чен Ир, Ким Ир Сен и всички останали Кимове могат да бъдат горди с последователите си. Никъде другаде по света освен в двете братски държави България и Северна Корея няма такива фанатични спонтанни изблици на неподправена благодарност към вождовете на революцията, на контрареволюцията и на еволюцията. Да живее българският цирк! Най-циркаджийският от всички циркове на света. Ох, от превъзбуда за малко да забравя да изкажа личната си благодарност. Благодаря!

–

Вагина. Разтяга се, поема почти всичко, изтисква го и го изплюва поомекнал, отпуснат и успокоен. На улиците излязоха хиляди протестиращи българи. Гняв, срещу непосилните сметки за ток, парно, горива. Срещу безработицата, глада и липсата на перспектива. Срещу бандата от алчни олигарси, назначените от тях политици и корумпирани магистрати, които откраднаха държавата. Срещу 23 годишният геноцид. Гневните викаха, крещяха, скандираха против всички политически партии от измамата наречена преход. Българите въстанаха срещу системата и потърсиха обещаните  справедливост и възмездие. Вагината ги пое, погълна гнева. Включи на програма изтискване и сега се надява да изплюе обратно поомекналите и отпуснати протестиращи. Обещавачите на справедливост от ГЕРБ подадоха оставка, но продължават да държат юздите. Техните колеги и приятели по бизнес интереси от другите парламентарно представени партии се задъхаха от очакването да поемат щафетата. Гневните българи крещят, че не искат никой от паразитите. Но вагината не чува, тя  изкара в средствата за масова манипулация вагинални социолози, политолози, журналя и всички в хор запяха. “Без партии не може. Без политици не може.”  Иначе казано – без крадци не може, без робовладелци не може. Гневът на българите бил справедлив, ама те не знаели какво искат. Едновременно с проститутките, ни заляха тълпи от политичета със заклинания за по-добър живот. Всички заедно ни къпят, баламосват, сапунисват, масажират. Нали след хубава баня мускулите се отпускат. Странно, сякаш има няколко Българии през последните дни. Една на вагината опитваща се да запази награбеното за 23г. и да продължи грабежа, втора България на неможещите повече да търпят, на нечакащите спасение. На тези, които са разбрали, че могат да извоюват справедливост със собствени сили. На тези, които отказват да бъдат роби. Трета на зяпачите, на зрителите. На страхливците, които изчакват да видят какво ще стане за да знаят чий задник да оближат. Много от близачите мечтаят за справедливост, за по-добър живот, но ако може някой друг да им го поднесе на тепсия, точно пред езика. Има и четвърта България. Къде са нарочените за интелигенция? От тези четвъртите виждам само проститутките защитаващи клиента си. Притичват на прибежки от една телевизия до друга и коментират така сякаш те не са български граждани. Все едно са кореспонденти на чужди медии, държави и народи. Но къде са писателите, музикантите, художниците, артистите, учените…., къде сте полуентелегенти? Къде сте заровили очите си, ушите си? За сърцата ви не питам. Явно ви е добре там, на влажно и топло във вагината.