Без категория

–

Денят на Ботев и падналите за свободата на отечеството – 2ри юни. На площада както всяка година се провеждат церемонии. Строени войници, граждани и на най-личните места големците. Нашите управляващи, политици от всевъзможни партии и официални гости. Картината е тържествена. Хората гледат с лека утайка шоуто, а чорбаджиите с изпънати патетични маски на лицата всячески се стараят да подсилят драматизма на събитието. Всеки един от агите си е придал такава важност сякаш без него ще се свърши света. Все едно на него му отдават почит. Гледах , гледах , па се плеснах по челото и си викам: абе, причината да сме тук на тоя площад не е ли Ботев, тия пауни какво са си лъснали толкова перата, да не са в размножителен период? Представих си как започват да се чифтосват направо пред духовата музика и не издържах. Разсмях се, ама така започнах да се смея, че чак се заливах. И както се казва много смях не е на хубаво, стана от играчка плачка. Задавих се и взех, че умрях. Направо там на площада. Велможите дори не мигнаха, нищо не смути величието им. Хората се разтичаха насам натам да ме спасяват, но беше късно. Аз вече бях горе. Между нас казано позицията за наблюдение е идеална. Всичко се вижда като на длан. Докато гледах суматохата долу някой ме побутна по рамото. Познах го! И как не? Това чело, тая брада, тези очи, ама какви очи само!  Христо и ти ли гледаш как те споменуват долу?  А погледът му един гневен, режещ. Гледам аз, гледам ги всяка година и всеки път ме е яд, че да съм знаел, че ще сменим турското робство с наше си българско. Пък да бях погалил със сабята си бащите на тия изедници, изобщо да не се бяха раждали. Всяка година ги гледам мамицата им как се надуват на площада, ще се пръснат. Че те са по-лоши от турците бе! Ония ни колеха, бесеха, насилваха, ограбваха, но поне не ни лъжеха. А тия все обещават, сладки приказки на народа говорят, пък го прокудиха. Немили, клети, недраги се скитат българите по света. А тези дето останаха по-тежко от роби живеят. Ама и на тях съм бесен. Защо скланят глави, защо ги търпят?  Къде са сърцата мъжки  юнашки?  Всеки път отново и отново умирам от яд и мъка като ги гледам и едните и другите. Христо почакай, казвам му: навремето е било ясно от едната страна ние от другата те. А сега много партии, много лагери, хората се дърлят помежду си и някак гнева им утихва и не може да събере мощ. Той ме удари с поглед: абе вие слепи ли сте, луди ли сте, що ли?  Няма партии, няма лагери. Пак е същото. Ние срещу тях, само дето бейовете са българи. Никаква друга разлика няма. Ах, мале-майко юнашка! Де ми е пушката? Де ми е сабята?

Защо винаги ни управляват лошите? Нали нищо случайно няма. Защо винаги ни управляват лъжци, алчни и нагли олигарси и местни феодали и корумпираната им армия от политици, магистрати и други държавни чиновници? Зарових се в умните книги да търся отговор. Философски, религиозни, исторически, от цял свят. Четях фанатично, мятах ги книгите една след друга, както футболен запалянко люпи семки на стадиона. Напълних се с мъдрости, но никъде не открих точния отговор. Само се затвърди убеждението ми, че няма случайности. За всичко, което се случва си има причина.

Пренаситен от четене реших да се поразходя. Отидох на гарата и се качих на първия влак, беше ми все едно за къде е. Седнах до прозореца и забих поглед навън. Картините се сменяха бясно, детайлите прелитаха пред очите ми, дървета, храсти, коли, хора, къщи. Влакът не беше от най-бързите, но задържайки погледа си на 2-3 метра от прозореца всичко ми се струваше ужасно бързо. Главата ми започна да бучи, престанах да различавам бягащите сценки. И тогава вдигнах глава и вперих очи в далечината. Моментално се успокоих, само периферното ми зрение отчиташе предишната какафония. А аз се наслаждавах на гледката, в далечината ме мамеха планините. Виждах всичко толкова ясно, имах предостатъчно време да разглеждам детайлите. Успокоих се, тъкмо започнах да се унасям и влакът намали скоростта си и спря. Станах, отворих прозореца и погледнах къде съм. Видях малка опърпана гаричка с голяма табела “Тръщеник”. Нещо ме дръпна навън. Слязох, влакът си замина с някакво облекчение. Ръждиво кученце се препичаше на слънце опряло гръб в олющената мазилка на сградата. До него, точно както си му е реда, на стара изпочупена пейка седеше още по-стар дядо. Седнах, и в опит да бъда дружелюбен промълвих:

– Еех, сега да имаше по една студена бира… – тъкмо си мислех, че не ме е чул и дядото провлачи:

– Отстрани на гарата има павилион, кажи на продавачката да ми запише и на мен една, ама гледай да не е зелена бутилката. Взех бирите, подадох му неговата и му казах наздраве. Отпих жадно и го попитах:

– Дядо, ти като си толкова стар, умен ли си?

– Е па не знам – примлясна ми той.

– Защо ни управляват лошите, защо на власт са винаги разбойниците, които крадат от държавата, тоест от нас? Кажи де. – Той ме погледна хитровато и отсече:

– Така трябва.

– Стига бе, ти в това с.Тръщеник съвсем си изтрещял. Откъде накъде така трябва? – Дядката ме изгледа почти намусен:

– Я си представи, че ни управляват честни, добри, съвестни хора, представи си го и помисли, ама хубаво си поразмърдай мозъка. – Казах си добре де, я да видя. На власт са хора, които не ни крадат, не ни лъжат. Няма корупция, няма нагласени обществени поръчки. Няма приватизации – кражби и заменки. Откраднатите пари от олигарсите и местните феодали ще им бъдат отнети и върнати на държавата. Ще има достатъчно пари за здравеопазване, образование, работни места, доходите ще се повишават. Стандартът на живот ще се повишава, ще са доволни и младите българи и пенсионерите. Виждайки тази картинка, не се сдържах и се обърнах пак към дядото:

– Или слънцето те е напекло или бирата ти е в повече. Защо трябва да ни управляват бандити бре? – Той се размърда и ми вика:

– И какво? Всичко ти се струва прекрасно, а? Ако ни управляват свестни, честни хора всичко ще е наред, така ли? Да де, ама докога, колко дълго ще продължи всичкото това щастие? Нали синовете и внуците на тия щастливите, ще са полуидиоти, няма да стават за нищо, като всичко им е наред, като им е подредено, наредено и сложено на масата, те какво да се напъват? Ще стават все по-мързеливи и рано или късно ще спрат да се развиват. Ще спрат да мислят, да дишат и накрая нищо няма да остане от нас, няма да ни има като народ. Разбра ли? Затова управниците ни са такива дръвници, а пък ти, аз и другите като нас сме длъжни да им се опъваме, да не ги оставяме на мира, да се съпротивляваме, от време на време да им набиваме  обръчите. Не го ли правим, оставим ли ги без контрол от наша страна, пак ще загинем, щото чорбаджиите пък се самозабравят и полудяват да грабят. Ще ни изтрепят с алчността си. Който е на власт, няма как да остане честен. И да иска,  другите около него няма да му дадат, няма да го допуснат. Към властта се намърдват само с една цел – да крадат от нас, това е. Само дето последните двайсетина години сме ги поотпуснали тия хаймани. Време е да им набием обръчите. Хайде вземи по още една бира, хайде бе размърдай се.

–

Какви са истинските отговорности и цели на всички български правителства от 1989 г. до днес? Да прехвърлят изцяло държавната собственост в частни ръце. Това е задача изискваща време и контрол над събитията. Осъществява се чрез различни техники, с оглед на моментните възможности, като задължително се полагат и основите на бъдещи трансформации. Работническо-мениджърски дружества, приватизация за 1 лев или по многократно занижени цени, заменки. Овладяване на входа и изхода на структуроопределящи предприятия и цели отрасли. Регистриране на частни банки, които ползват евтин финансов ресурс от БНБ и от международната финансова система – междубанков пазар. Десетки и стотици милиони на изключително нисък лихвен процент. С тези пари се раздават кредити и се задължават набелязаните държавни предприятия с цел овладяване и преминаване на собствеността в частни ръце. В същото време, предприятията са задължени от правителствата да бъдат обслужвани от точно определени банки. Оборотните им средства, депозитните и кредитни сметки, всичко – в правилната банка. Следва източване и фалиране на предприятията и банките. Парите не са се изпарили, те са преминали в ръцете на правилните хора. Смяната на собствеността и натрупването на капитал вървят ръка за ръка с охраняване на тези процеси. Новосъздадените олигарси и местни феодали се пазят. За целта се създава паралелна система – обслужващ персонал. Корумпирани и зависими полицаи, следователи, прокурори и съдии. Чрез тях се гарантира необратимостта на процесите и бъдещото им развитие в желаната посока. Създават се и се контролират политически партии от чиито редици се излъчват удобни и послушни представители за изпълнителната и законодателната власти. През последните 23 г. всички български правителства се справят прекрасно с тези задачи. Трансформиране на собствеността от държавна в частна, натрупване и концентриране на капитал, охрана на процесите и гарантиране на необратимостта им. Накратко – ограбване на държавата. Като неизбежни помощни средства се явяват контролирането на контрабандните канали, финансови измами в особено големи размери, организиране на престъпността. Терминът организирана престъпна група е точен, като в България организацията е на най-високо ниво. Контролира се от правителствата. Всички български управляващи си предават като щафета, като олимпийски огън, който никога не трябва да угасне тези задачи, трябва да им се признае, че се справят много добре. В резултат на добрата им работа, българските граждани са най-бедни в Европа, мизерията е всеобхватна – материална и духовна. Прогонени са над два милиона души от България. Разликата между върхушката от най-богати и огромната част от българите, които дори статистиката не може да изчисли колко са бедни е сравнима само с банановите републики от третия свят. Въпросът е, ние в кой свят сме? Закономерно четвъртата власт, медиите са подчинени и добавени към слугите на властимащите, превърнати са в патерица на управляващите. Неизбежно и очаквано националните интереси са забравени. Всяко българско правителство с радост и охота се подлага в полза на чужди държави. Има ли съпротива? Няма, тя е манипулирана, фалшива и режисирана. Всичко е театър. Като последните проекти Атака и ГЕРБ. Единствената истинска и неподправена съпротива може да бъде видяна само в социалните мрежи. Там се вижда недоволството, болката, гневът и обидата на българите. Във виртуалното пространство има решителност, която обаче е само виртуална. Реалните протести са немощни и слаби. На ход е следващото действие от постановката. Очаква се поредният спасител или поредното правителство на националното съгласие. Кой ще поеме щафетата е без значение. Огънят не трябва да угасва. Все още има какво да се граби и разпределя, а и трябва да се защитава вече ограбеното. Това са тежките и отговорни задачи, които решават българските правителства. Работят неуморно за създаването на един по-добър свят. По-добър за избрани.

Представете си, че току-що са ви казали, че имате само един ден живот, че утре ще умрете. Ако не се самоубиете веднага от мъка, самосъжаление, яд, че живота ви свършва и не сте успели да изпълните желанията си, да видите мечтите си осъществени. Ако издържите на този порив от безброй ако, защо, как, ох, ех, мамка му. Може би ще се опитате да изживеете този последен ден и да направите всичко това, което сте отлагали през целият си живот. Всичко, което сте считали за правилно, но поради страх, неудобство, срам, несигурност и Бог знае още колко причини все сте отлагали. Ще пробвате за този последен и единствен ден да бъдете истински. А сега си представете, че просто никога не забравяте, всеки ден може да е последен. Знаете го и живеете така сякаш няма утре. Всяка вечер си лягате щастлив и спокоен, не сте отложили нищо, не сте пропуснали да кажете обичам те. Крещяли сте, нарекли сте гадината – гадина, вместо да подминете с мълчание. Погалили сте, не сте държали ръката си в джоба. Прегръщали сте така силно, че костите на гръдната ви клетка са изпукали. Сбили сте се заради принципите си, заради това, в което вярвате. Плакали сте. Денят е минал и вие за нищо не съжалявате. И така всеки ден, до последния, който няма да ви изненада, няма да ви завари неподготвен. Вие сте безсмъртни.