zartov
This user hasn't shared any profile information
Posts by zartov
Мунчови трептения
0
Мунчо, всепризнатият селски идиот винаги беше усмихнат. Щастлив, като ряпа и бодър като пишка на деветокласник, разпръскваше около себе си неподправен и необуздан Мунчовски оптимизъм. Никой и никога не го беше виждал тъжен. Досега. Днес олигофренът крачеше угрижен. Някакво подобие на кисела замисленост беше застинала като пача на лицето му. Не се сдържах и го спрях:
– Какво ти е? Болен ли си?
Мунчо само ме изгледа с празните си очи и понечи да ме подмине.
– Чакай бе – хванах го за ръката – Какво ти има?
– Абеее…, какво, какво. Прецакаха ме. Туриха ми го и не знам защо. Нищо не разбирам. – Хлъцна селската гордост и провеси нос.
Трагедия. Налагаше се да взема крути мерки и теглилки. Замъкнах страдащия в кръчмата и го подложих на ракиена терапия с надеждата, че ще се поуспокои и ще ми разкаже какво е станало. Някъде между третата и четвъртата процедура пациентът се поотпусна и започна да разказва:
– Виж сега, нали е много модерно да се участва по разни търгове? Нали е модно да лапаш обществени поръчки? Е, и аз реших да се вредя. В остра конкуренция с колегите от околните села спечелих един конкурс. На ежегодния междуселски панаир догодина аз щях да бъда официалният идиот на околията. Толкова се радвах, толкова усилия хвърлих, а и рушвет платих. И уж всичко беше наред, ама на – не е. Лично премиерът Борисов спря вече спечелената от мен, моя обществена поръчка, щото имало слухове. Имало някакви съмнения, че зад мен стояли Валентин Златев и Делян Пеевски!?! – Мунчо плахо се извърна, погледна зад себе си, обърна се отново към мен и разпери ръце. – Е, къде са бе, къде са тия? Ти виждаш ли ги?
Седях като препариран и се чудех дали ракията не ми идва в повечко. Нещо не ми се връзваше – Златев и Пеевски са първи дружки на Бойко Борисов. Да не говорим, че и дечурлигата в Булгаристан знаят, че Вальо, шефът на „Лукойл” командва сложения да се прави на Министър председател Бойко. Какво излиза тогава? Носителят на черен шлифер, обещавачът на справедливост от Банкя прави нескопосани, жалки опити да се разграничи от аверите си.
Но защо? Те лоши ли са? Бандити ли са, разбойници ли са? А пък нашичкият е от добрите, така ли?
Докато се мъчех да отгатна ходовете на читателя на Винету, от съседната маса се изправи един тип и се пльосна при нас:
– Чух ви за какво си говорите и реших да ви светна за Боко. Нали все се пъчи по телевизията, че се бил справил с контрабандата, че бил събрал не знам колко си милиарда от контрабандистите. Е, вярно е, че ги събира, само дето си ги слага в джоба. Аз самият бях контрабандист, но се отказах. Безсмислено е. Работил съм при всички правителства, дори и при първото на пожарникаря, ама тогава още не беше толкова алчен. Плащах ежемесечната такса спокойствие и си бачках необезпокоявано. Постепенно обаче, рекетът нарастваше и вместо да е процент от печалбата, изяде всичко. Просто ми „заграбиха” бизнеса. А най-тъпото е, че алчняка много държеше лично на него да му се носи кеша в едно кафене в Банкя под зорката охрана на неговото НСО. Вдигнах ръце и крака и се махнах. Сега си седя, пия си ракията и му гледам простотиите по телевизията.
– Добре де, ама какво общо има твоята история с обществената поръчка на Мунчо?
– Е как какво? Нали Боко връща сума ти търгове? От всеки спечелил вече е получил рушвет и сега ще ги обрули повторно, като на четири очи ще им се оправдае, че от Европата са го натиснали, че имало съмнения, слухове… Глупости на таркалета. Така че, Мунчо да се стяга и да отива в Банкя пак да носи парата и да си знае, че рано или късно ще му се отнеме бизнеса.
Всепризнатият селски идиот беше заспал кротичко в салатата. Гледах го и се чудех. Нима е възможно премиерът да иска да го измести?
Ивайло Зартов, 24 февруари 2016 г.
Не искаме 8-ми март
2
Осми март, всички жени празнуват. Днес е денят, техният ден. В останалите 364 дни от годината те не са жени, те са майки, съпруги, дъщери, любовници. Изпълняват и други роли – работнички, служителки, началнички, безработни… Могат да бъдат верен приятел и зъл враг, превъплъщенията им са повече от дните в годината. Затова им се налага да са много неща наведнъж.
Днес обаче, те трябва да бъдат само жени. Да получават поздравления, да приемат цветя и подаръци. Дори да се напият и да не мислят. Да забравят за всички останали дни в годината, в които е прието по подразбиране, че те са всичко друго, но не и жени. Защото са имали нещастието да се родят в България, където ежедневното оцеляване е най-масовият спорт. В разграбената държава от олигарси и местни феодали като Златев, Божков, Ганчев, Гергов, Гигов, Батков, Банев….и техните слуги, корумпираните български политици, магистрати и държавни чиновници, превърнали унижението в религия.
Българските жени днес празнуват, няма да умират, защото не могат да си купят лекарства, няма да работят на три места, за да нахранят децата си. Няма да виждат отчаянието в очите на съпрузите си. Празничното настроение ще притъпи болката, ще ги пренесе в страната на мечтите. Където, за да запишеш детето си в детска градина, необходимото и достатъчно условие е да имаш дете. И не трябва да плащаш подкуп и да събираш всевъзможни бюрократични хартийки. Ще помечтаят за достойни старини с платени сметки за ток, парно и вода, за спокоен живот без да са принудени да продават телата и душите си на властимащи. Фантазията им се развихря и те виждат как пенсиите им са толкова големи, че дори могат да се хранят всеки ден. Окрилени от фантастичните картини ще погалят мъжете си, ще ги погледнат в очите и ще ги помолят:
– Не искаме 8-ми март, не ни трябва. Искаме всеки ден да е празник. Затова не се самоубивайте от мъка, спомнете си, че сте мъже. Поискайте сметка на чорбаджиите, потърсете им отговорност, накажете ги. Не се страхувайте, не се колебайте, бъдете смели. Смели не само на маса, пред телевизора или под юргана. Вашата смелост е най-големият подарък!
8 март 2012 г.
Милото то, юначето на баба
2Баба Минка пак се поболя. Докторите казаха, че е на нервна почва. Горката старица, много тежко преживява несгодите на своя любим. Не се смейте! За любовта не само граници, но и възраст няма. Тя е на 84 години, а той е младо цепеняче на 60 г. Като вземе да вдигне кръвно нейното момче и като го вкарат за една седмица в Правителствена болница, сън не я хваща баба Минка. Щото това да имаш високо кръвно е супер рядка болест. В световен мащаб има-няма само двама-трима човека страдат от жестоката и коварна напаст.
Ами като си счупи крака юначето ѝ? Играло футбол с внуците на съседите и крачето не издържало тежестта на нежното туловище. Прас-тряс, хайде в гипса и пак по болници – и отново мъка и страдание за влюбената баба Минка. И едни мисли ѝ минават през главата: „Как ли ще му зарасне кокалчето? Да не е накриво?”. Ще може ли нейното шестдесетгодишно футболистче пак да рита топката? Ох, какви проблеми, какви тревоги около любимеца.
Ама така е то, като си имаш младо гадже – все трепериш над него! Е, в случая това за „гаджето” е малко преувеличено, защото става въпрос за еднопосочна връзка и то през телевизора. Всяка вечер пенсионерката гледа с наслада и нестихваща страст новините по всички програми и от там ѝ се усмихва нейният принц. Той е най-честният и най-принципният, той е великият обещавач на справедливост, ултра-мега-хипер строителят на недовършени или нагънати магистрали и водоскоци. Дами и господа, другарки и другари, това е негово превеличество, господарят на магнолиите и носител на черен шлифер, великанът на мисълта и читател на „Винету”, това е премиерът на Мутростан Бойко Борисов ъф Банкя. Задъхах се. Простете ми, че не мога тук да изброя всичките му титли, но така или иначе схванахте за кого иде реч. Полубожеството неотдавна беше в Лондон. И там, заради мъглата взе че получи просветление. Имало нещо мътно около обществените поръчки в Мутростан. Просветленият издаде заповед „ресто на поръчката” и се закле, че никой, ама съвсем никой не му бил казвал да спира търговете. Толкова здраво се кле, че веднага разбрахме че лъже. Няма как, сега всеки който е вече е платил подкуп, ще трябва да плати повторно. Хитро, нали?
Конгениално беше ПиАр хрумването да се обяви на мало и голямо, че в Министерски съвет е получен плик-закана към другаря Борисов. В плика имало куршум, негова снимка и изрязани от вестници букви. Ужас ужасен! Представяте ли си баба Минка? Как ли се е притеснила милата? С тия Холивудски сценарии ще ѝ докарат някой инфаркт. Спокойно бабо Минке, недей да се страхуваш за любимия! То това е само наужким. Спомни си 2013 г. – тогава лично негово височайшо малоумие се изтъпанчи в Народното събрание и пред дупетатите заяви, че срещу него се готвел атентат и поръчител бил Ахмед Доган. Е, виждаш, че всичко е ала-бала. Проява на много лош вкус. Жалка картинка – Героят, Великанът, Страшилището циври: „Плашат меее… Страх ме еее…” – блее безстрашното агънце-багънце и добавя: „Мафията има интерес да няма правителство, да няма работещ парламент, да не се приемат закони… Тогава контрабандистите и олигарсите ще си взимат милионите…”!?!?
Ох, да плачеш ли, да се смееш ли? Нагломерът се пръсна на хиляди парченца. Каква мафия, какво правителство, какъв работещ парламент?!? Какви са тия глупости? Шефът на Мутростан реве против себе си. Не страдай, бабо Минке. Твоят любимец нито ще се самоарестува, нито ще се самоосъди. Юначето е артистично. Не го взимай насериозно. Дори и да чуеш, че отрязана конска глава са му пратили в плик за писмо, пак не се кόси! Преиграва актьорчето от време на време. Разбери го – нали все някак трябва да докосне сърцето ти.
Ивайло Зартов, 26 февруари 2016 г.
Майтап да става
1
Видеокарикатура: Чавдар Николов
Откакто през 2007 г. ни взеха в Европата, едно от най-сладките ми занимания е да чета редовния ташак, пардон доклад на Европейската Комисия до Европейския Парламент и Съвета относно назадъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. За тези, които не са в час с любимото ми четиво пояснявам:
В трагикомедията участват 4 субекта и 1 обект. ЕК излага писмено напъните си до ЕП и ЕС, като визира героичната дейност на колегите си от българската ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Дотук изброените разбойници яко се упражняват в стригане и доене на óвците – българските граждани, данъкоплатците, суверена, народа… Тия последните, както и да ги наречете все са си óвци, щом търпят безропотно и само поблейват от време на време, ама така – тихичко, да не би да ги чуят господарите им допегейци.
Ташаците, ох, пак пардон – докладите всеки път са за реформата в съдебната дейност, борбата с корупцията и противодействие на организираната престъпност. Не се смейте, де! Ясно е, че като чуете за реформи, борби и противодействия и прихвате, но сега подходете сериозно. Общо взето е все тая за коя година е та…, докладът де, докладът. И този за 2015 г. започва с „Въведение”, в което освен обичайните алабализми има и необичайни веселби. Отбелязва се, че проблемите били признати и е започнало търсенето на решение за тях. Потресаващо! Като в училище за бавноразвиващи или в заведение за много специални дебили. Най-накрая, през 2015 г. поредното крадливо българско правителство признава, че е възможно да си оцапаш гащите, като сереш без да ги сваляш. За да се справи сама със себе си ДОПГ предприема драстичен ход – забранява гащите и ги обявява за виновни за кафявата излагация. Щели да бъдат създадени цели две широкообхватни стратегии за реформи, имащи за предмет съдебната реформа и борбата с корупцията. Тук главното е стратегиите да са толкова широки и обхватни, че да успеят да прегърнат космическото нищо.
По-нататък в майтапа-доклад се разглежда състоянието на процеса на реформите в България. Става ясно, че някакви зли извънземни са се нарекли Висш Съдебен Съвет – ВСС и тези гадове пречат за подобряването на състоянието на процеса на реформите. А пък магистратите се деляли на гнили ябълки, червиви ябълки и напълно ферментирали каки. От всяка страница на доклада (видяхте ли – вече не го наричам ташак…) лъха здрав пионерски оптимизъм в пожелателен режим. Някакси, по неведоми пътища трябвало да се случат следните неща: Дупетатите да приемат закони против себе си. Правителството, така наречената изпълнителна власт, да изпълни ритуално самоубийство – харакири, сепуко… а бандитите в тоги да се самоарестуват и самоосъдят. И всички заедно, цялата Шайка да престане да краде българските граждани. Трогателно, та чак сърцеразкъсващо.
Накрая, от заключенията и препоръките разбирам, че трябва само да си седим, да си кротуваме и нищо да не правим. Корупцията по високите етажи на властта щяла сама да се катурне. Ей така, от само себе си. Назначеният за Главен Бандит Сотир Цацаров щял да се промени и да стане много добър, ама по душа ли, по характер ли – не става ясно.
Със сигурност обаче, подобни копирани доклади за назадъка в България ще могат да четат и внуците ни. Е, стига да я има тая държава и тия внуци.
А беее, пълен ташак…
Ивайло Зартов, 13 февруари 2016 г.
Горкият Стефан Стамболов
1
Ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии Стоян Денчев (бивш вицепрезидент на Мултигруп) и Димитър Иванов (последен ръководител на Шесто управление на Шести отдел на Държавна сигурност)
Снимка: clubz.bg
Еееййй… хорааа…! Живеем в дни велики, в юнашко време сме родени. Ордени, герои, награждаваници, наздравици… Както е тръгнало, животът ни ще се превърне в един безкраен празник.
Чухте ли последното хитово изпълнение? Не, не става въпрос за връчване на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“. Той отдавна загуби блясъка си. Смешниците, назначени да се правят на БГ президенти го раздаваха за щяло и нещяло на когото им скимне и това предизвика пръкването на нов, по-сериозен орден – „Стефан Стамболов“. Институцията, която го връчва е къде-къде по-тежкарска от българското президентство. Това е митологизираният ченгесарско-библиотекарски кръг, сочен като истинският владетел на държавата. За пред балъците табелката е повече от скромна – „УБИТ“ (Университет по библиотекарство и информационни технологии). Шефове и преподаватели в уникалното учебно заведение са бивши и настоящи ченгета, ама не какви да е, а са все от сой. Стоян Денчев, Димитър Иванов-Гестапото и Светлана Шаренкова са представителите на Държавна сигурност (ДС). Известни са и като „мултаци“ – Гестапото, освен че е бил последният началник на 6-ти отдел, тоест на доносниците, е заемал и вицепрезидентското кресло в „Мултигруп“. Той е наместил своята агентка и приятелка Светлана на възлова позиция в Съветско Руско-Българските взаимоотношения. Къде -какво – що има да става, като подухне вятър откъм Кремъл и руският посланик в София звъни на другарката Шаренкова.
„УБИТ“ е подозиран в бащинството на ДПС и Ахмед Доган и в отглеждането на бодрата смяна свои колеги. Никак не е случайно, че всички бивши ръководители на ДАНС (Държавна агенция национална сигурност) са назначени като преподаватели или пък получават научните си степени в „УБИТ“.
Забелязахте ли рафинираната гавра? Орденът е на името на Стефан Стамболов – държавникът, който твърдо е защитавал българските интереси и се е опълчил на руските имперски амбиции. Доста извратено е точно тази Шайка от кремълски подлоги да връчва подобно отличие, нали?
Горе-долу същото щеше да е, ако прозападни лизачи награждават някого с орден „Георги Димитров“. Както и да е, и едните, и другите са национални предатели – факт.
Кого обаче са ощастливили с високата перверзия УБИТаците? Ахмед Доган разбира се, и в това няма никаква изненада. Родителите са решили да зарадват отрочето си с дрънкулка. Но освен видния хидролог, с орден „Стефан Стамболов“ е удостоен и кметът на град Бургас Димитър Николов?!? А сега де! Това пък защо?
С какво е известен този орденоносец? Учил е в Москва, бил е шеф на сладката фабрика „Победа“ в Бургас. През 2007 г. става кмет от ГЕРБ. В предизборната си кампания хвърля обещания за възмездие – щял да разследва предходния кмет от БСП Йоан Костадинов за кражби и злоупотреби в общината. След изборите обещанията са рязко забравени. От 2007 до 2015 г. се издига в структурите на ГЕРБ и е сочен за пример – отличник. Сивият кардинал на гр. Бургас, главният касиер на Йоан и пръв негов приятел Тонко Фотев е пръв приятел и на Митко Николов. Фотев също е учил в Москва, бивш милиционер е и от 2005 г. е почетен консул на Русия в гр. Бургас. Близостта между Гестапото и Йоан е публична тайна. Явно крепката дружба се разпростира и по линията Фотев – Николов. „Необяснимо“ е защо кметът на Бургас Димитър Николов редовно посещава официалните сбирки и купони на почетния консул Фотев. Нима гербаджията, гордостта на Бойко Борисов и Цветан Цветанов не знае, че от януари 2012 г. Тонко Фотев е доказан блудник, със съдебно решение № 46/17.01.2012 г., което не подлежи на обжалване и/или протест? Няма как да не знае, нали? Точно както със сигурност е известно и на местната ТВ СКАТ, и на сайта БИВОЛЪ, които иначе се бият в гърдите, че са голеееми борци за справедливост.
Всички в Бургас знаят за блудника Т.Фотев, но нещо им пречи да го посочат с пръст. Какво ли кара иначе тъй будните съвести, така дълбоко да спят? Дали причината не е същата, поради която „УБИТ“ награди другаря Димитър Николов едновременно с другаря Ахмед Доган? И за какви заслуги са тези почести?
Нишката не била нишка, нито пък тънка, нито пък червена. Тук очевадно става въпрос за дебели яки вериги, които сплотяват уж немислимото.
Да живее Свободна България! Смях… Горкият Стефан Стамболов.
Ивайло Зартов, 14 февруари 2016 г.
Регламентирани страсти
2
Извинете, че се забавих. Повръщах. Не защото съм препил или ял нещо развалено.
Винаги повръщам в деня на влюбените и на осми март. Идва ми в повече. Лицемерието, лъжите.
Фалшивите поздравления. Масовият симулиран оргазъм. Сърчицата, цветята, подаръците, блесналите усмивки, звезди от небето се смъкват.
Само в този ден. През останалите дни от годината всичко се държи под ключ. Заровено дълбоко под земята. Ако направиш мил жест, но да не е на 14.02. или 08.03., те гледат странно, ставаш подозрителен. Не си в ред. Чакай деня бе ахмак! Ето го великият регламентиран празник дойде. Давай сега, тичай, пазарувай, подарявай, извади от нафталина красивите думи. Това е моментът, после цяла година пак ще си почиваш. Днес да почерпят всички търговци и производители. Те наистина имат повод да празнуват.
Ох, пак ме напъват сърчицата. И до осми март да не сте посмяли едно цвете да подарите. Чакайте празника. Има си ред в тая работа.
Ивайло Зартов, 14 февруари 2012 г.
„Невъзможен“ полов живот
3Кога за последно правихте секс? Спомняте ли си? Като казвам „за последно“ нямам предвид кога е било най-яко, т.е. като за последно. Питам ви от гледна точка на времевото разположение – сутринта, вчера, миналата година… Върнете си усещането и го уточнете. Вие ли чукахте или вас ви чукаха? Останахте ли доволни? А послевкусие имаше ли? Какво беше то? Иска ли ви се отново и пак да се окажете в същата ситуация или не толкова?
Добре, след като си отговорихте на всички въпроси сте наясно че колкото и да е било зле, все някакъв кеф ви е останал. Независимо дали е било взаимно, дали вас са ви шибали или вие сте ебали, при всички положения поне си спомняте, че сте участвали. Нали така? Хубаво. Хайде сега се замислете. Възможно ли е някой да ви го начуква без вие да разберете? Не ви изнасилват и не са ви упоили, но въпреки това ви „работят“ денонощно, при това брутално. Вашите ебачи дори не се крият, те са безцеремонни, нагли и много алчни за вас. Получават рафинирано перверзно удоволствие от това, че ви имат навсякъде, по всяко време и където те си пожелаят.
Какво, какво казвате? Не е възможно да ви го слагат без да знаете, така ли? Огледайте се, около вас е пълно с доказателства. Фрашкано е с „копелета“ – плодове на вашето незнание. Безработни ли сте или пък имате работа, но заплатата е като подаяние и не стига за нищо? Чудите се как и с какво да платите сметките за парно, ток, вода, лекарства, храна… Стените се събират, таванът пада към вас, мизерията ви сплесква. Не виждате изход. Финансовият инфаркт ви е приковал към дивана пред телевизора. Нямате 1 лев дори за билет за автобуса. Седите си в къщи. Не за дълго. След неплатените сметки идват принудителните съдебни дела. Взимат ми апартамента. Оставате на улицата, ровите по кофите и пак не разбирате, че са ви наебали. Изобщо не сте схванали, че вече 26 години систематично ви шибат разбойници, замаскирани като премиери, президенти, министри, дупетати, политици, магистрати… Разболявате се, обаче нямате направление или пък лимитът на болницата се е изчерпал и разбирате, че сте се повредили ненавреме. Искат ви здравни осигуровки, но дори и да ги имате пак ви изнасилват да плащате, за да ви лекуват. Питате защо и ви отговарят, че нямало пари за здравеопазване. Децата ви ходят на училище, където ги учат как да съжителстват с наркотиците и насилието. Получават дипломи, но не могат да си напишат името. Неграмотността и бездарието са на мода. Учудени сте! Ама защо е така? И пак чувате – няма пари за образование. Вече сте пресметнали, че няма смисъл да остарявате. Наясно сте, че с пенсията – подигравка не може да оцелеете. Не задавате въпроси. Знаете, че няма пари за пенсионерите, така както няма и за децата, и за майките… За нищо няма пари.
Обаче грешите. Има, и то много. Страшно много. Някои изроди вместо с тоалетна хартия си бършат гъзовете с пачки с пари. С вашите пари. Борисов, Станишев, Доган, Първанов, Костов, Цацаров, Велчев… и др.подобни шушумиги се чудят къде да си заврат кинтите. Вече отдавна са се подсигурили с апартаменти, къщи, вили, лимузини, яхти… натрупали са по офшорни сметки стотици милиони, милиарди. Това са вашите пари. Спестяванията на вашите родители и животът на вашите деца.
Наистина, възможно ли е 26 години систематично да ти го начукват и ти дори да не изохкаш?
Ивайло Зартов, 6 февруари 2016 г.
Дрисльовци, лимонки и Гинко Билоба
0
www.novini.bg
Ииихааа…! Циркът пак е тук. В столицата на Абсурдистан – София се вихрят някакви „честни” съдии. Няколко вечери подред пред „Сградата с дрисльовците”, позната ни като Съдебна палата се нареждат двадесетина магистралки от Върховния Касационен Съд. Те били свестни, не били гнили ябълки и страстно желаели съдебна реформа. Хич не били корумпирани, никога не са изпълнявали поръчки, не са опъвали чадър над политици и не са осъждали невинни хора в името на народа, тоест в името на рушвета и собственото им кариерно израстване. Ангели.
Ох, разчувствах се. Чакайте малко, да си избърша сълзите от умиление. Ама, така е то – по Коледа стават чудеса. Тъкмо се пръкна Новата година и отнякъде, от въздуха долетя пиле. Ама не било пиле, а SMS. И понеже бил пратен от премиера до шефа на ВКС – хайде, завъртя се пак целия цирк. Кой го бил пуснал на Министър председателя? Явно е някой от ВСС, обаче кой? Приказки, говорилни, пъчене на гърди… страшна патаклама стана. Иначе самото текстово съобщение не е кой знае какво. В него няма обещание за бурен секс, нито пък драматично пъшкане за раздяла. „Лозан Панов пак предложи да Ви викаме във ВСС. Не го приехме”. И к´во? Къде е трагедията? Лозан предложил, ние отказахме и туй-то! Голям праз! Чудите се защо е шумотевицата, нали? Аде де, и аз недоумявам защо така им настръхнаха зърната на тия хубави хора, от какво се превъзбудиха? Не, не става въпрос за двете каки съдийки Ченалова и Янева. Тук имаме любовен триъгълник между премиер, съдия и тайна лимонка от ВСС. Премиерът е онзи същият, дето предизборно още през 2007 г. на местните и през 2009 г. на парламентарните избори обещаваше справедливост и възмездие. Това е Батман Бойко Борисов, носителят на дълъг, черен, кожен шлифер. Пожарникарят-кмет, мутрата-Главен секретар на МВР, страшилището на всички олигарси щеше да им разваля заменките. От обещавач на справедливост, наш Боко рязко се преквалифицира в строител на магистрали. Напълно разбираемо – милиарди лева потъват под асфалта и няма кой да ти каже колко от тях са в джобовете на баш-обещавача.
Лозан Панов е онзи спортен тип, дето го блъсна кола докато потичваше в Южния Парк. Не, автомобилът не го фрасна по алеите на парка, културно си го изчака да пресече улицата и чак тогава му връхлетя. От удара ли, от ýплах ли Лозан дръпна кандидатурата си за шеф на ВКС. Но мъдри хора го посъветваха, че няма страшно – повече няма да го блъскат коли и той взе та прие да го сложат за началник на Върховните „Кастрационни” съдии.
И така: Лозан предлага на ВСС да извикат и да изслушат Бойко по темата с двете сладуранки Ченалова и Янева. Лимонката от ВСС праща на обещавача SMS, а пък бюлюкбашията го препраща обратно на Лозан. И като почват едни препирни, кой е тоя от ВСС, който докладва на баш шефа. Ужас! Димитър Узунов се пъчи – не бил той. Ясен Тодоров се тупа в гърдите: – „и аз не съм!”. Главният инквизитор Торквемада Сотир Цацаров – и той нямал нищо общо. Еее, срамота! Какви са тия хора с деменция във ВСС? Защо не си пият хапчетата? Веднага да вземат мерки и теглилки за укрепване на паметта.
Другарки и другари от Висшия Съдебен Съвет, стегнете се! Пийте Гинко Билоба преди всяко заседание. То пък бива бива чак толкова да изперкате! Заради вас приказката „Кой ми сра в гащите?” вече се промени на „Кой ми пусна SMS-а?”. Срамота!
Ивайло Зартов, 25 януари 2016 г.
Ти кой си?
0
www.uncoverbrilliance.com
Представи си, че нямаш лична карта, паспорт, свидетелство за раждане… Никъде не съществува информация къде и през коя година си роден. Никой не знае кой си, какъв си, какво можеш… Тогава, при това положение, при тази тотална липса на данни за теб: Кой си ти?
Докато си бил малък, околните са те възприемали като детето на мама и татко. Твоето лично легитимиране се е осъществявало чрез обществената оценка на твоите родители. Но сега тях ги няма и никой не ги помни, дори и ти не знаеш нищо за тях. Ти си чист бял лист хартия. Не си натоварен с история.
И така, как светът да разбере кой си? Да започнем от най-лесното. Какво се вижда? Дали си мъж или жена. Е, при някои индивиди това е въпрос с повишена трудност, но да приемем че ти не си сред тях. Така че – определихме пола ти. Браво! Горе-долу можем да поставим и някаква видима възраст (+/- 10-15 години). Условността при определянето на годинките ти е свързано с това дали си сдухан и сдъвкан, или пък си стегнат и вечно млад.
Продължаваме да те оглеждаме. С какво си обут и облечен? Сега ще ни стане ясно финансовото ти положение. Нови и скъпи парцалки и обувки говорят за цветущо здраве. Качествените, но вече изтъркани и овехтели дрешки показват, че си имал и по-добри времена. Ако си манекен на марките „Евтинджос“ и “Second hand” това означава, че парите те отбягват. Може да си прекарал финансов инфаркт или пък да страдаш от хронична остра финансова недостатъчност. И да искаш, и да не искаш, твоите дрехи и обувки позволяват на всеки човек да надникне вътре в теб. Без значение е дали си богат или беден. Нечистотиите по твоята опаковка имат пряка връзка с мръсотиите вътре в теб. Спретнат, изгладен, изпънат или разпуснат , омачкан и разхайтен. С малко повече наблюдателност разкриваме черти от характера ти не само по дрехите ти, а и по начина по който ги носиш.
Следващата стъпка е да фиксираме как говориш и какво казваш. Припрян и задъхан в думите. Спокоен, ясен и отчетлив сякаш забиваш пирони или пък размазан в хлъзгава говорилня. Всичко има значение. Начинът, по който се изразяваш, словосъчетанията които използваш, акцента, интонацията, мелодията или какафонията, която излиза от устата ти. Сега ще си проличи нивото ти на образование, интелигентност, ерудираност…
Добре. Дотук разбрахме пола ти, показаха се някои черти от твоята вътрешна и външна хигиена, софтуерът, с който си накачулен. Дори можем да установим още по-точно възрастта ти. Младите говорят и ходят на едро – с големи думи и широки крачки. Възрастните са премерени в приказките и в стъпването по земята.
Пъзелът малко по малко се нарежда. Как обаче да разберем дали си роб или свободен човек? Поставяме ти за задача да поискаш някаква информация от мастит властимеющ гащоносец. Например – от Главния прокурор, от Премиера, от съдия, министър, бирник… и прочие представители на лапаческата Шайка. Каква форма ще избереш? „Молба“ – моля ви това, моля ви онова… Така ли ще им пишеш? Аха, ясно е кой си – ти си роб, при това неизлечим. Ако обаче се сетиш, че всичките тези паразити трябва да са слуги на народа, а ти си част от този „народ“, то тогава ще използваш „Искане“, „Питане“, „Желание“. И вътре по същество ще искаш, ще желаеш, ще питаш, но никога не би се молил. Кой се моли на слугите си?!? По всякакъв начин, във всички държавни учреждения се опитват да ти втълпят, че трябва да им се молиш за щяло и не щяло. Но защо? Нали тези чиновници са там, за да ти служат?! Ти си Суверенът, Господарят, те са там, за да изпълняват Твоята воля. Нали така? Ако си неосъзнат, но излечим роб – престани да им се молиш. Заповядвай им, искай! И ще видиш как и много други неща ще си дойдат по местата. Аз самият бях неосъзнат роб, молех се на слугите. Но се изправих, вече искам, изисквам от тях да ми служат и се чувствам истински свободен.
А ти приятелю, ти кой си?
Ивайло Зартов, 24 януари 2016 г.
Съвършеният роб
2vk.com
Доколко робът може да свикне с поробителя си, че даже и да не забелязва, че е роб?
Робът симпатизира на господаря си и мрази освободителя си, защото той може и да не успее да го освободи и тогава със сигурност ще си изпати. Робът се мазни на силния с благоговение. Съвършеният роб изповядва следните ценности:
– Светът е непроменим.
– Чорбаджиите винаги са си чорбаджии, бедняците винаги са си бедни. Следователно, да кажеш лоша дума или да вдигнеш ръка срещу господарите е не просто лошо, то е ненужно, безсмислено – нищо не може да се промени. Оттук – всеки, който е за промяна е враг, който може да докара на главата на роба само бели и главоболия.
Съвършеният роб знае:
– Само силният е достоен за уважение. Слабият трябва да се мрази и тъпче. “Преклонена глава, сабя не я сече“, „Бежанова майка не плаче, Стоянова – плаче“.
Низостта се превръща в добродетел.
Какво е да мислиш, като съвършен роб? Събужда се с „Нищо не може да се направи“ и си ляга с „Нищо няма да се промени“. Дори и да го освободиш, той пак ще си остане роб и никога няма да бъде истински свободен човек. Свободният човек носи отговорност за постъпките си, за думите си, за мислите си. Съвършеният роб е свикнал друг да мисли вместо него, друг да действа вместо него, друг да е отговорен за живота му.
Съвършеният роб не може да се промени – нали е съвършен. Той само се нагажда, при това – великолепно. И колкото и да го унижаваш, никога не му е много. Той дори не го усеща, не го разбира. Колкото и да го мачкаш, все му е малко. Той е еволюирал – няма чест, няма достойнство. Не борави с категории, като справедливост, законност, правосъдие, възмездие… Съвършеният роб яде, пие, спи, възпроизвежда се и сере дотолкова, доколкото господарят му е разрешил. Той не мечтае. Той се страхува да не загуби оковите си. Той е съвършен.
Ивайло Зартов, 10 януари 2016 г.
Последни коментари