zartov

Случвало ви се е да имате усещането, че ви върви „като по вода”, че късметът е с вас и всичко ви се получава сякаш от само себе си, нали? Помните вашата спокойна увереност, че сте благословени. Прекрасно. А сега се замислете – защо всъщност ви е „вървяло” толкова? В шаха, колкото и много варианти да има, всички първи ходове се правят с цел: Правилно по-нататъшно развитие, овладяване на инициатива, заемане на по-добри позиции, от които ще си по-ефективен, постигане на възможно най-добро взаимодействие между собствените фигури (ресурси), използване на силните си страни…

Колко е важно да си научен на правилните ходове? Да извършваш автоматично нужните стъпки и всичко с лекота да ти се подрежда както трябва. Изиграл съм много партии шах, в които съм се чувствал комфортно. Било ми е лесно, приятно и успешно от самото начало и до края на играта. Един път обаче, без да искам още на втория ход направих глупост. Дори не знам защо изиграх неправилен ход, с който сам се затапих, затрудних се, забавих развитието си и се оказах в изключително тежка ситуация, въпреки че противникът беше по-слаб от мен. Цялата партия протече трудно и неприятно заради този един неправилен ход в началото, който ръката ми сама извърши. Без да мисля, тотална липса на концентрация, подцених противника и ситуацията и за малко не загубих. Създадох си огромни проблеми на празно място, от нищото. Наложи се да се поизпотя, за да не падна.

В реалния живот е същото. Когато правиш правилните ходове, автоматично ти се подреждат нещата и не се замисляш защо ти „върви” и имаш такъв голям „късмет”. Но ако стъпиш накриво само един път, ако си отпуснат, ако подцениш мига, ако не си достатъчно концентриран, ще слезеш от релсите на подредения живот и ще преминеш в тегавия коловоз. В шаха можеш да наредиш фигурите отново и да започнеш нова игра. В реалността обаче, „новото” начало е само илюзия. Винаги си свързан с ходовете от миналото. Единственото, което си струва да опиташ е да не повтаряш грешките си.

Как обаче да се научим да бъдем максимално концентрирани и отговорни? Очевидно е, че упражнения като „бъркане в носа” и „почесване по темето” няма да помогнат. Пожелателни приказки от рода „трябва да бъдем такива и онакива” също не са от полза. За дърти организми с вече изградени характери и афинитет към простотии дори и гинко-билобата не помага. Това е все едно да накараш български политик да спре да краде, говорейки му за съвест, справедливост, законност, морал… Разковничето се крие в думата възпитание. А най-добре се възпитават децата. Иначе казано, ако ги подхванеш още от мънички, има шанс да ги научиш да правят автоматично правилните ходове. Така, като пораснат без много-много да се замислят, на тези възпитани хора ще им „върви” и всичко ще им се подрежда от само себе си.

Общество, изградено от правилните хора също ще бъде правилно. Красота! За възпитанието обаче, са ни нужни две дребни подробности: Родители, които знаят какво трябва да правят и искат да го направят, и учители и образователна система в синхрон със знаещите родители. Лесна работа, нали? Сега само остана отнякъде да си внесем правилните родители и учители да възпитават децата ни и … готово! Фасулска работа, нали?

Хайде, аз отивам да поиграя шах, а вие помислете откъде да внесем възпитателите…

Ивайло Зартов, 11 януари 2017 г.

П  Р  Е  П  О  Р  Ъ  К  А

От Ивайло Илиев Зартов, л.св. ЗО „Казичене”

Относно извършена проверка по моя жалба и направена препоръка от Омбудсмана на Република България, касаеща работата на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС и работата на съдиите и прокурорите, явяващи се на съдебни заседания за УПО

До министъра на правосъдието

Главния директор на ГД „ИН“

Началника на Централен Софийски Затвор

Софийски градски съд

Софийска градска прокуратура

Медии

Уважаеми господа, заострям вашето внимание към някои много смущаващи констатации в препоръката на Омбудсмана на РБ във връзка с извършената проверка по моя казус, конкретно – заседание на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС на 17.11.2016 г. Ще ги отбележа в няколко точки, като прилагам и писмото от Омбудсмана на РБ:

1. Очевидна е недопустимата намеса на представител на съдебната власт (прокурор) в работата на представители на изпълнителната власт (комисията по чл.73);

2. Освен че самата намеса е недупостима, мотивите на прокурора са незаконосъобразни. Никъде, в нито един закон няма взаимовръзка между признаване на вина и допускане до УПО (Условно предсрочно освобождаване);

3. Никъде, в нито един закон, и въобще в правния свят не съществува такова „животно“, като „висок остатък“. Комисията по чл.73, прокурорът и съдията редовно се позовават на несъществуващия „висок остатък“, „достатъчно висок остатък“, „много висок остатък“, за да отхвърлят кандидатите за УПО;

4. Комисията и прокурорът неправомерно променят становището си, позовавайки се на това че съдия Даниела Талева два пъти (в две поредни съдебни заседания през м.март и м.юли 2016 г.) ми отказва УПО. Като мотивите на съдия Талева са несъществуващото животно „висок остатък“ и неадекватната към конкретния казус преценка за „висока обществена опасност“;

5. Поразителен е фактът, че през м.март и през м.юли 2016 г., според същата тази комисия и същият прокурор съм бил поправен и превъзпитан и не съм имал „висок остатък“, а изведнъж, по-късно през м.ноември същата година се оказва, че остатъкът ми вместо да намалява, става все по-голям и вече им се вижда недостатъчно малък, а пък аз – непоправен и непревъзпитан. Ужас!!!

6. Според мнението на Омбудсмана на РБ, съдията участващ в заседанията за УПО изобщо не е наясно каква е ролята му в този тип дела. Съдията трябва да гледа и да преценява според индивидуалната оценка на риска, поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието, неговите характеристики, както и дали от законова гледна точка са изпълнени всички условия. Вместо това се получава абсурдната ситуация да се стъпва на несъществуващи „законови“ основания за отказ. Според препоръката на Омбудсмана: „В случая е допуснато нарушение на чл.55, ал.5 от ППЗИНЗС, изискващ решенията и предложенията на комисията да се мотивират въз основа на оценка на риска от рецидив и сериозни вреди и профила на нуждите в хода на пенитенциарното третиране“. В моя случай, оценката на риска е най-ниска в сравнение с преобладаваща част от останалите предложени, а в същото време съм получил отказ.

7. Горещо препоръчвам на всеки участник в процесите, свързани с процедурата по УПО – комисията по чл.73, прокурорите и съдиите внимателно да прочетат препоръката от Омбудсмана и да преоценят и променят в качествено нова посока работата си – и не само по отношение на моя казус, а изобщо в практиката по тези дела за всички лишени от свобода.

София, януари 2017г.

Ивайло Зартов

Приложени:

Препоръка на Омбудсмана до началника на Затвора в гр. София:

%d0%b4%d0%be-%d1%86%d1%81%d0%b7

Отговор на жалба до Ивайло Зартов:
%d0%b4%d0%be-%d0%b8%d0%b7

Януари. В цяла Европа е зима. У нас зима няма. Ние си имаме бедствено положение. Паднаха цели 10 см. сняг. Вятърът духа не така, както в другите държави. Тук вятърът е подъл и от 10-те сантиметра сняг натрупва двуметрови снежни стени. Магистралите ни се оказаха летни. Пътищата са затворени. Отворени са само ски-пистите в Банско, Боровец и Пампорово. Държавата е скована в ледена прегръдка.

Според телевизиите студът е адски, невиждан. Според някакъв си селски дядка обаче, това не е студена зима, защото кокошките му продължавали да снасят. Кокошките са тъпи, не гледат телевизия и не знаят, че трябва да си запечатат дупетата. Кокошки, какво да ги правиш! Появява се министърът на вътрешните социолози – другарката Р.Бъчварова и заявява: „3000 снегорина чистят пътищата на България!”. До нея й приглася министърът на недостроителството Лилянка: „3000 машини денонощно чистят България!”. Следват няколко автоматически извода: 1. Родината ни е мръсна, ама много мръсна, щом толкова машини все я чистят ли чистят; 2. Но рано или късно ще светнем и ще се белнем от чистота. Все пак това са 3000 машини, не е шега работа.

Някакви шофьори на закъсали тирове в Прохода на Републиката разправят, че през нощта само един снегорин е минал по пътя. Очевидно силите са разпределени правилно. На всеки един от останалите 2999 прохода има по един снегорин. Спокойно, работи се, ще стане работата. Създава се кризисен щаб. Такъв си му е реда. Щом имаме бедствие, значи има криза и съответно усещаме остра нужда от щаб. От кризисния щаб ни умоляват да не пътуваме. Съветват ни да поизчакаме някъде до март с пътуванията. Прави са. За къде да бързаме!? И без това само се мотаем натам-насам, харчим гориво, търкаме гуми и пречим на снега да се трупа. От медиите загрижено ни съобщават, че благодарение на премиера Борисов, въпреки сложната метео-обстановка от Бургас, Варна, Търговище и Русе са превозени  няколко дечица до софийските болници за спешни операции. От Смолян, Хасково и Видин, поради липса на деца са нарамени 5-6 бабички, които след кратко уговаряне също са дали доброволното си съгласие да бъдат превозени до столицата. Тепърва се очаквало и дядовците да се включат в премиерската акция.

Отново се появява кризисният щаб: „За Бога, братя не пътувайте!”. Щели да паднат още 10 см. сняг. Хмм, работата намирисва. Значи, братята да не пътуват, а сестрите – вълците ги яли… Така ли? От телевизиите се съфирясват, че е някакси неудобно само в България да има бедствия и започват едни ужасии – не ти е работа. „Гърция умира под снега! Чак остров Лесбос е замръзнал и към него спешно са отправени кораби с духалки”; „Сицилия се гърчи в ледени конвулсии!”; „В Турция снегът пречи на нормалната работа на атентаторите-терористи, които са обявили дървена ваканция”. Навсякъде около нас сняг, лед и ужас! Хак им е! Като си нямат кризисен щаб, който да ги посъветва да не пътуват, така ще е.

На семейния съвет решаваме да не рискуваме и да не мърдаме никъде. Само през август ще отскочим на прибежки до магазина и бързо ще се върнем обратно, за да не ни изненада обстановката. Хвала на нашите мъдри ръководители! Хвала! И благодарим за съветите. И да не вземе сега някой да си помисли, че стотиците милиони левове за почистването на пътищата се крадат. Няма такова нещо. Просто е бедствие. И нашите мъдреци не са крадци, а бедстващи.

Ивайло Зартов, 12 януари 2017г.

До Министъра на правосъдието

До ГД „ИН“

До Омбудсмана на Република България

До медии

П И Т А Н Е  –  П Р О Т Е С Т

От Ивайло Илиев Зартов,

л.св. ЗО Казичене

Знаете ли как се използва държавната машина, държавната месомелачка за сплашване, мачкане и натискане на неудобни хора? Знаете ли, че в България дори на ниските етажи на ДОПГ процъфтява безнаказаността и милиционерщината?

На 25.11.16г. по обяд бях извикан от следовател, за да давам обяснение относно жалбата на Боян Начов до министъра на правосъдието. Останах адски изненадан, защото за последните 2-3 месеца съм помогнал поне на 70 човека – лишени от свобода в ЗО “Казичене” да напишат жалби, молби, декларации, питания, искания… Хората идват в библиотеката, където работя, разказват казусите си, съветват се с мен, обсъждаме как точно да бъде оформено искането им, написват и придвижват жалбите си. Някои, които не могат да пишат грамотно са ми диктували какво и как искат да бъде написано, като са се подписвали с дата под жалбата. Никога не съм добавял нищо от себе си, нито съм променял техните думи и техния смисъл. Те си носят отговорността за истинността и същността на написаното.

На 25.11 следователят ми влезе остро още от самото начало. Как сме я били написали /жалбата/, кой я е писал, Боян Начов бил изключително тъп и не можело той да я е написал. Рязко ми замириса на “нареждане”. Следователят Николов каза, че имало преписка-проверка и трябва да дам писмено обяснение. Отговорих, че ще извикам адвокат и медии, тъй като ми е ясно какво целят. На началника на ЗО “Казичене” Доровски и на ИСДВР Предов никак не им харесва, че за толкова кратък срок има толкова много подадени жалби срещу тях и се опитват да ме накарат да спра да помагам на хората и те да спрат да се борят за правата си.

Обикновено в ЗО “Казичене“ недоволството е предизвикано по четири основни линии: нарушени обещания за работа, за отпуски, за сваляне на режим и за предлагане за УПО. В конкретния случай, в жалбата на Боян ставаше въпрос за работа. Оплакваше се, че не го изкарват да работи, че го лъжат, че му се подиграват и че той не знае какво искат от него, за да му позволят да работи, пари ли искат, какво ли? Боян се чудеше, питаше сам себе си, а аз записвах. Никъде в неговата жалба не се казва, че някой му е искал пари, което още повече ме изненада, защото според следователя ръководството се било обидило точно на тази жалба. Бре! От 70 жалби, точно тази ги е засегнала…

Фактът, че от 200 лишени от свобода 1/3 само за 2-3 месеца са се жалвали от Доровски-Предов очевидно не прави впечатление на никого. Нито в министерството на правосъдието, нито в ГДИН..!?? Обаче сега изведнъж са се хванали и са образували преписка-проверка точно за тази единствена жалба. И то не откъде да е, а цял следовател и Бог знае още колко специалисти са се заели с великия случай. Разбрах, че са преценили, че при Боян ще им минат номерата и затова са го избрали. Примерно обещали са му нещо и готово – той ще забрави каквото им трябва и ще си спомни, каквото му кажат. Филмът е елементарен, гнусен но ефективен. Не предполагах обаче, докъде може да стигне дребният чиновник… Оказа се, че Боян Начов се е оплакал на мой колега – Тодор Миленков Ангелов, че отрядният, социалният работник Предов го е заплашвал с 4 години затвор, ако не си оттегли жалбата за неверни данни! Думите на Предов, според разказаното от Боян били: “И мен ще ме накажат, но теб ще те осъдят на 4 г. за набеждаване, ако не си оттеглиш жалбата за неверни данни!”. Да, уникална държава, и ако това е вярно – уникална пенитенциарна, правосъдна, милиционерска и прочие системи. По-късно в същия ден пред входа на 1-ви блок, пред 10-тина лишени от свобода Боян притеснено и смутено призна, че Предов го е заплашил с 4 г. затвор заради жалбата. Момчетата го питаха защо следовател е разпитвал Зартов и какво е казал, как може първо да моли за помощ, а след това да прехвърли отговорността за собствената жалба, не стана ясно какво е станало след заплахите и какво са го накарали да направи.

Ето така работи системата. Атаката не е срещу Боян, атаката е срещу мен – това е очевадно. Всичко е заради огромното количество жалби срещу Доровски-Предов, само че аз не съм виновен за това, нито са виновни жалбоподателите. Нарушенията на правата на хората са факт. Този, който се осмели да противостои, да защити правдата, трябва да бъде смачкан, унищожен и с неговата смърт да се даде пример на всички останали: Търпете безмълвно. Да не сте посмели да се борите за правата си. Мълчете и мрете като роби, защото сте роби, а ние – от всички нива сме недосегаеми. Именно заради помощтта, която оказвам на жалбоподатели не ме допуснаха на 24.11.16г. до съдебно заседание за УПО (условно предсрочно освобождаване). Мотивът на Доровски-Предов е кристално ясен – Зартов пише жалби срещу ръководството на ЗО “Казичене”, значи ние няма да го допуснем да бъде освободен предсрочно. Нека това послужи за урок на всички останали. Елементарно гнусно, но ефективно.

Любопитното в случая е, че докато бях в централния затвор не съм написал нито една жалба срещу администрацията, и знаете ли защо? Защото в СЦЗ социалните работници си вършат съвестно работата и администрацията в лицето на различните началници не са позволявали да се гаврят с никого. Не така стоят нещата в Казичене. Тук има дерибеи, господари, повелители на човешките съдби и пред тях трябва да си със смъкнати гащи и на колене. Специфичните методи на работа тук са крясъци, обиди, лъжи непрекъснато и по всяко време, по повод и без повод. Социалният работник Предов трябва да работи за благото на обществото, превъзпитавайки лошите пандизчиите, престъпниците… и той го прави най-вече с личен пример, лъжата при него е не само издигната в култ, тя е като дишането. Вдишваш-издишваш – ще те изкарам на работа – няма да те изкарам. ще те пусна в отпуск – няма да те пусна. Ще ти сваля режима – няма да ти сваля режима. Ще те предложа за УПО – няма да те предложа. Друг специалитет е да се заплашва: “Ще те зазидам тук в Казичене, ако зависи от мен никога няма да видиш отпуск, сваляне на режим, ще те спра от работа“, ще те това, ще те онова… Заплахите са като лъжите – напоителни и сочни. В последно време Цв.Предов е преминал на по-високо ниво на лъжи и заплахи – “Аз ти пуснах предложение за 5 дни отпуск, ама ония от централния са те резнали на 3 дни. Аз те включих в списъка за режим, но ония от централния те срязаха“. Иначе казано – той е добър и щедър, но неговите началници са зли и лоши. През последните 2-3 месеца бях оставил възможност на пенитенциарната система да се изчисти, да се излекува сама от двете язви. Е, видя се че системата не иска и не може да се лекува. Бях оставил всички жалби само вътре в къщата, без да им се дава гласност. Сега ще изкарам всичко на светло. Четете. Как се заплашват жалбоподатели е нищо в сравнение с другите постижения на Доровски и Предов – падишахът на всички началници и неговия везир.

Г-жо министър, озаглавих писмото си до Вас „Питане“, макар да не съм получил отговор на нито един изпратен от мен до Вас сигнал. Все още оставам в недоумение от Вашето мълчание и безразличие към случващото се…

Ивайло Зартов, 25.11.2016 г.

––––––––––––––––––––––––––––––

*днес, при входирането на това Питане-протест, в деловодството на Министерство на правосъдието ни съобщиха, че отговори са изпращани на всички жалби и запитвания на Ивайло Зартов (на 3 дати – 27.10.16г; 31.10.16г. и 25.11.16г.) Това означава, че някой в администрацията на затвора “Казичене” спира кореспонденцията напълно неправомерно… Нямаме думи, с които да изкажем възмущението си от тези служители, които го правят, както и към техните ръководители, които допускат подобно престъпно поведение.

Редакция на Ивайло Зартов БЛОГ