zartov

Какво е общото между историята и костюмът по поръчка? Всеки докопал се до властта прави опити за стъкмяване на факти, обстоятелства и събития според собствените му теснички раменца. Колкото по-дълго се задържи на върха, толкова по-тежки са промените. Създават се нови учебници, пишат се нови програми. Унищожават се старите книги, в които историите не съвпадат с новата линия на партията-майка. Раждат се нови поколения, които познават само тази „истина“, която трябва да знаят. Нищо друго не съществува.

Роден съм през 1966 г. Бях отгледан от родителите си , от училището и обществото в система, наричаща себе си социализъм-комунизъм. Враговете бяха ясни, приятелите – също. Вражеският капитализъм гниеше и аха-аха, всеки момент го чакахме да пукне. Братският социализъм-комунизъм цъфтеше и всеки момент го чакахме да върже. Светът беше разделен на два лагера и всеки бодро крачеше към светлото бъдеще. В комсомолска България атеизмът избутваше православието встрани, а ислямът кротуваше. Имахме само един общ Бог – СССР! От сутрин до вечер ни учеха да се кланяме на братския съветски народ, на братушките пожертвали живота си, за да ни освободят от турското робство. БКП (българска комунистическа партия) се стелеше пред КПСС (комунистическа партия на съветския съюз). Обучаваха ни, че от всичко най-свято е любовта към освободителите, към Русия-СССР и чак после любовта към България. Някакси едната обич минаваше през другата. Изобщо не е случаен факт, че и днес, през 2017г. в България е фрашкано с българи, за които любовта към Отечеството задължително се свързва с преклонение пред Русия, руския народ и всичко руско. Тези българи наричат себе си русофили, а всеки различен от тях го окачествяват като русофоб. Тези хора живеят все още в онзи разделен на две свят. С тях е невъзможно да се спори, а и не е нужно. Аз самият бях такъв, но пораснах и открих, че мога да обичам България директно. Без да минавам за по-напряко през Москва. Тук му е мястото да се отбележи, че за разлика от нас българите, руснаците не са обучавани в училищата, в семействата и в обществото да ни обичат. Любовта не е взаимна. Руснаците на първо място обичат Русия и това е нормално. Така би трябвало да е и у нас.

В онези свежи комсомолски дни в учебниците по история някак свенливо се споменаваше, че през Първата и Втората световни войни България е участвала на страната на Германия срещу Русия. Адски е неудобно и срамно. Обясняваше се с това, че тогава на власт са били гадни капиталисти, профашистки елементи и български цар с немска кръв във вените си. Иначе казано – ние, Народът не сме го искали. Виновни са управляващите. Веднага се наблягаше на това, че въпреки че сме били във враждуващи лагери, не сме воювали едни срещу други. Така ни учеха. Лошите управляващи  са ни скарвали с Русия, но българите никога не сме били вдигали оръжие срещу братушките, а и те понеже много ни тачат и любят,  също не са воювали срещу нас.

Това си мислех и аз, но неведоми са пътищата Господни. По волята на руски дипломати и техните слуги – български магистрати бях изпратен на 9-годишна творческа командировка. Докато бях в Централния софийски хотел, работех в библиотеката. Сега, вече в селския хотел в Казичене, пак съм библиотекар. Изчетох много книги, в това число и такива стари книги, които незнайно как са оцелели през времето. И ето какво намерих: Българи и руснаци сме се били едни срещу други в Добруджа. Руски кораби са обстрелвали Балчик, Варна и други български градове. Русия се обявява против съединението на Княжество България и Източна Румелия. През 1829 г. генерал Дибич разгромява турците и се дава независимост на Гърция, автономия на Сърбия, Влашко и Черна гора. Самите турци са изненадани, че не се поставя въпросът за автономия на България. Руската имперска политика е целяла да се използва българското население като работна ръка в пустеещите земи на Молдова и Украина, след преселването на хиляди български семейства. Раковски прозира тези намерения и решително се обявява против тяхното осъществяване. След поредната Руско-Турска война, Англия, Австро-Унгария и Русия мъдруват за границите на България. Австро-Унгария предлага да се създадат две автономни български княжества. Източно – със столица Търново и западно – със столица София. В двете се включва по-голямата част от територията, определена със Санстефанския договор, включително и излаз на Бяло море. Русия подкрепя английското предложение за създаване на малко васално княжество между Дунав и Стара планина. В замяна Англия ще признае завоеванията на Русия в Кавказ, правото ѝ да има военен флот в Черно море, което е било отнето след Кримската война и връщането на Бесарабия. От Санстефанския договор и Берлинския конгрес Русия получава изброените придобивки. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина и цяла Словения. Англия си присвоява Кипър, Гърция, взима остров Тасос, Додекадентските острови и придвижва северната си граница на 50 км. в Родопите. Румъния, Сърбия и Черна гора получават независимост + териториални придобивки. Албания получава автономия. На победена Турция се връща Македония, Одринска и Егейска Тракия и Родопската област. Англия, Австро-Унгария и Гърция получават своите придобивки без да участват във войната.

Има още много любопитни примери от миналото, които доказват, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Външната политика не се основава на емоции, сантименталности, любов  и въздишки. Определящ е интересът на държавата. И това е валидно, както за Русия, така и за всяка друга държава. В България обаче е пълно с талибани, които биха се взривили по заповед на Кремъл, без дори да им се обещават 70 девици в Рая. Тези фанатици са обикновени хорица, които никога няма да се докопат до държавното управление. Но тяхното сляпо русофилство прекрасно се осребрява от окопалите се властимеющи. През последните двадесетина години в България се смениха няколко уж различни правителства на бандите, наричащи себе си политически партии. ГЕРБ, БСП, ДПС, НДСВ, СДС…

Изредиха ни се уж различни бандити: Бойко Борисов, Сергей Станишев, Олигархски, Симеончо, Доган, Костов, Гоце Първанов, Роско Плевнелиев… Интересно защо през цялото това време, през управлението на всичките тия чревни инфекции, руската компания „Лукойл“ не плаща нито 1 лев данък печалба на Българската държава? Как е възможно рафинерията в гр.Бургас  да работи толкова дълго време на загуба?!? Нито лев за българската хазна! Защо гореизброените паразити са го позволявали и все още го допускат? Дали е само от любов към Русия? В родината си „Лукойл“ плащат милиарди долари данък печалба. Там Путин не им пуска аванта, но тук заради корумпираните мижитурки номерът минава. Има и друг вариант, пак любовен. Шефът на „Лукойл“ за България, правешкият бей Валентин Златев да е очаровал с прическата си изброените симпатяги и те да си затварят очите, докато си разтварят джобовете. Публична тайна е, че нито едно издигане на висш политик или магистрат в България не става без одобрението на генерал-губернатора Златев.

За баланс веднага ще отбележа, че Иван Костов отдавна трябваше да е в затвора не само заради това, че продаде „Лукойл“ на руснаците, но заради убийствената за България сделка с американските ТЕЦ-ове. Всъщност зад решетките би трябвало да са всички бг управляващи + всички магистралки, пардон магистратки начело с Главните ни прокурори. Но възниква въпросът кой да ги осъди и набута по новото им местожителство? Очевидно е, че сами няма да се самоарестуват и самоосъдят. Какво остава? Необходим е Народен съд. Само че, Народът се дели на русофили и русофоби, на американофили-фоби, на гербаджии, на бесепари, седесари, депесари, тъпанари, главанари… Дели се Народът по всякакви и всевъзможни принципи, а гнидите продължават да крадат, да грабят и да се смеят: „Вижте ги бе, вижте ги идиотите. Ще си прегризат гърлата. Малоумниците изобщо не загряват, че тънат в мизерия заради нас. Нека се цепят, нека се делят, нека се крадат помежду си, а ние ще ги стрижем. Ебаси тъпите овце. Под носа им откраднахме цялата държава. Докарахме ги до просешка тояга. Прогонихме децата им от България. Дъртите мрат като мухи през зимата от глад и студ. Ама олигофрените пак ходят на избори. Да ни изберат нас, за да продължим  да си ги грабим, а те да продължат да се дърлят помежду си и да се делят. На тъпофили и тъпофоби. На гъзолизци и блюдолизци. На кретени и дебили. Ха-ха-ха. Ебаси малоумниците“.

Хмм… Неведоми били пътищата Господни. За вълка говорим, а той – в кошарата. Вагит Алекперов – баш шефът на „Лукойл“ е на посещение при Президента Радев. Какво прави там не е ясно. На следващия ден се среща и с премиера Бойко Борисов. Пак не е ясно защо?! Селските телевизии ни препредават откъси от Алекперовото слово. След него се изказва и наместника му в България Вальо Златев. Нямало било картел на горивата и не можело да има. Алекперов плаче, оплаква се от данъчната система в Българската губерния. Тежко им било. Рев. Живи да ги оплачеш. Бг журналята мълчат. Никой не смее да попита тандема Вагит – Валентин защо не плащат нито лев данък печалба? И то при възможно най-ниската и най-изгодната за тях ставка от 10%. Защо все ни въртят една и съща плоча, че ще правят инвестиции, че това…, че онова… и накрая пак нула за българската хазна?

Мълчат слугите, а господарите важно, важно поучават. Вагит пашá си тръгва, а Вальо бей остава да ни наблюдава. По робски тихо и спокойно животът продължава. Тъпофили и тъпофоби се споглеждат и пак започват да се ръчкат.

Ивайло Зартов, 15 юни 2017г.

Не мога да попреча на слънцето да се събужда от изток и да си ляга на запад. Не ми е по силите да спирам дъжда. Нямам свръхестествени способности. Знам, че дори и милион пъти да повторя, че не съм русофоб, все ще се намери някой дебил, който неистово ще го твърди. Заради факти и обстоятелства, които не аз съм създал, кретенът ще ме напада, ще ме плюе и дори ще ме блокира във фейсбук. Това последното ме докарва до плач.

Майка ми и баща ми, които безкрайно обичам са ме пратили още от първи клас в руското училище „А.С. Пушкин“ на ул.„Аксаков“ и ул.„Шишман“ в София. Пея с огромно удоволствие руски песни. Имам много приятели руснаци в различни градове и републики от бившия СССР. Даже имам роднини руски граждани, които съм спомогнал да бъдат отгледани. Защо обаче, според треторазрядния олигофрен, аз съм русофоб? Ето няколко от опорните точки:

Факт №1: Съществува официален документ – разпореждане на Върховна Касационна Прокуратура до Окръжна Прокуратура Бургас. В преписката с вх. № 4982/ 2009 г. На ВКП по сигнал на Роман Еременко – представляващ Инглиш вилидж ООД – на ръка е написана следната резолюция:  „Моля определеният наблюдаващ прокурор да предприеме незабавни процесуални действия по изложеното в сигнала. Разпореждам приоритетно да се работи по преписката – провеждани са срещи с Главния прокурор г-н Б.Велчев с руски дипломати – 09.04.09г.“ (приложение). Това разпореждане е родено през 2009 г. след нарочни срещи между руски дипломати и българския Главен прокурор Борис Велчев. Вижте го, прочетете го внимателно и си отговорете сами. В коя държава, в която законът е равен за всички и има справедливост, правосъдие и морал, е необходимо руски, американски или каквито и да било други дипломати да се срещат многократно с Главния прокурор и да му оказват натиск, за да бъде осъден някакъв български гражданин?!? Не е ли това загуба на суверенитет, след като Главният прокурор изпълнява поръчки на чужда държава? България васална държава ли е? Да не би да сме все още 16-тата република от СССР? Във всяка истински свободна страна тези чужди дипломати щяха да получат гневни дипломатически ноти, Главния прокурор щеше да бъде обвинен и разследван за държавна измяна. Но в съвременна България нещата стоят малко по-другояче. Кой да разследва държавен обвинител №1? Господ Бог ли? Кой ще постави на мястото им самозабравилите се чужди дипломати? Проститутките, наричащи себе си български политици, те ли?

С този скандален документ – заповед започва наказателната процедура срещу мен. Разпореждането е сложено най-отгоре в том 1-ви от многотомния съдебен фарс. При вида на тази безценна хартийка, удостоверяваща волята на руските дипломати и техния слуга -български Главен прокурор, всички бг магистрати заставаха мирно и козируваха, а аз бях осъден за присвояване и безстопанственост от частна фирма, без да се направи ревизия на самата фирма!? Именно заради тези скандални срещи и този документ, делото което е от частно-правен характер не се реши в Административния съд, а в наказателен процес. Пак заради същата свинщина следователи и прокурори излъгаха, че съм нарушил условията по паричната гаранция и аз бях арестуван. В съда кривосъдниците се облегнаха на „факти“ от рода, че съм щял да бягам в Аржентина, щял съм да си правя пластични операции и Бог още знае какви работи съм щял да направя. Тези гаври и цялата инквизиция не би била възможна без уникалния документ – разпореждане! Всеки път, когато вадя този парцал пред камери, го показвам и коментирам, и всеки път се намира някой да ме обвини, че съм русофоб?!?

Факт №2: Решение на СГС от 17.01.2012 г., което не подлежи на обжалване и/или протест, с което почетният консул на Русия в гр.Бургас Тонко Фотев е обявен за доказан блудник. Цитирам: Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия ѝ орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството ѝ и ще ги изсели от гр. Бургас. (приложение цялото решение). Прочетете и вижте сами  – в това окончателно решение от 2012 г. пише, че Фотев действително е извършил блудствените действия… Е, хайде сега ми кажете защо всеки път, когато покажа този документ за гнусните действия на непочтения почетен консул, защо всеки път се намира някой да ме обвини, че съм русофоб?!?

Фактите №1 и №2 са безспорни. Откъде накъде аз ще съм русофоб само защото ги огласявам?!? Нима трябва да мълча и да се правя, че не съществуват? Изключително показателно е мълчанието на българските институции. Разпореждането от извънбрачните срещи на Главния прокурор с руските дипломати и съдебното решение на блудника Фотев – руски почетен консул, съм ги изпращал във времето до всички български министри на външните работи, до премиери, до президенти, до МВР, до новия руски слуга №1 – Сотир Цацаров… до кого ли не. Познайте какво стана? Нищо. Тишина. Никой не ми е отговорил. Българските властимеющи оглушават и онемяват при споменаването на Факт №1 и Факт №2. Иначе от сутрин до вечер не спират да плямпат, че живеем в правова държава, че сме членове на ЕС и НАТО, че правата на човека, правото на справедлив процес, правото на защита и други исконни права се спазват в България. Аха, спазват се, ама не когато се касае до съветските другари. В други случаи може би да, но щом нещата опират до руските дипломати – тогава те имат право и тяхното право е по-право от всички български и европейски закони.

Как е възможно Русия и България да са щастливи от факта, че в гр.Бургас има руски почетен консул блудник? Това ли е критерият, за да станеш руски почетен консул? Срамота. Как  е възможно нито един български висш магистрат или политик да не вземе отношение по уродливото разпореждане от името на Главния прокурор Б.Велчев след оказан натиск от руски дипломати? Срамота. Ами къде сте вие, българските журналисти? Защо не зададете тези въпроси на Сотир Цацаров, на Бойко Борисов, на Румен Радев, на министрите на външните и вътрешните далавери? Къде сте? Защо мълчите? А пък аз съм бил русофоб, защото питам. Как е възможно в България да няма нито един смел и достоен човек с власт?!? Нима всички са подлоги?

Освен Факт №1 и Факт №2, има и още много други, несъздадени от мен събития, но ще спра дотук. Искам да се обърна и към приятели, и към врагове:  Моля ви, престанете да се делите на русофили, русофоби, американофили – фоби и други подобни. Разберете, че това разделение и тази омраза е изцяло в полза на ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Осъзнайте, че докато ние се мразим и плюем помежду си, бандитите с власт ни ограбват. При това те са изключително сплотени в грабежа и Геноцида над нас. ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени тарикати, НДСВ, СДС, Деформатори, ДСБ… всички са от един отбор. Те са насадили в умовете ни, в сърцата ни и в душите ни разделение, което обслужва само техните интереси. Всеки, който се дели по партиен или по фили-фоби признак е слуга на ДОПГ. По това ще ги познаете парцалите, които са предоставили услугите си на паразитите с власт. Моля ви, насочете прожекторите, вниманието си, критичността си в правилна посока – ДОПГ. Ненавиждайте корумпираните политици, магистрати, олигарси и местни феодали и техните слуги. Бъдете непримирими към тях, оказвайте непрекъсната съпротива. Тези изроди са достойни за вашата омраза. Те са причината за всички ваши нещастия. Заради тях вие се мъчите и изнемогвате. Не знаете как да свържете двата края и изпадате в отчаяние. Мразете гнидите, уважавайте себе си и себеподобните си. Обединявайте се, не се делете. Бъдете умни!

Ивайло Зартов, 06 юни 2017г.

Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева и техните авери ще ни защитават от бандата „Наглите”. Чудесно! А кой ще ни защити от бандата на „ултра-хипер-мега-супер Наглите”, в която Б.Б, Цв.Цв. и Ц.Ц. са видни играчи? Наглите могат да отвлекат някой наш близък и да поискат откуп за него. Супер Наглите от ГЕРБ, БСП, ДПС, НДСВ, ДСБ, СДС, Обединени тарикати, Деформатори и т.н. отвлякоха цялата държава. Ограбиха труда на нашите родители, нашия труд, живота на децата ни и на все още неродените техни деца. Поколения български граждани бяха погубени от престъпниците, прикрити като партийни функционери. И какво? Кой ще ни донесе възмездие? Кой ще ни защити от бандата на Борисов, Доган, Станишев, Гоце, Костов, Далавери, Болен, Цацаров и компания? Наглите режат уши и пръсти, за да им се плати. Супер Наглите извършват Геноцид над българския народ, докато пресипват държавата в частните си сметки.

Според данни на Евростат над 2,5 млн. българи не могат да си плащат ежемесечните сметки и не могат редовно да се хранят! Над 2,5 млн. български граждани гаснат като забравени свещи в  Родината си. Унизени и смазани от безскрупулната банда на Супер Наглите властимеющи слуги на Народа. Докато ни облъчват чрез слугинажните си медии, ДОПГ (държавна организирана престъпна група) продължава да източва данъците ни в бездънните си гърла. Концесии, приватизации, обществени поръчки, многомилиардни външни заеми, които те крадат, а ние и нашите деца ще връщаме. Нямало било пари за лекарства, за болни, за деца, за пенсионери, за нови работни места…, за нищо няма пари. Ами как да има? С какви пари синът на Гоце Първанов стана собственик на 5-звезден хотел? С какви пари са вдигнати хотелите, голф-игрищата и палатите на приятеля на Бойко Борисов – Валентин Златев? С какви пари жената до Бойко Борисов – Цветелина Бориславова стана банкерка и собственичка на ”Пампорово”? Ами 14-те хотела на бившия финансов министър Милен Велчев и брат му Георги, парите за тях откъде дойдоха? Другарката Масларова, как от социален министър се превърна в социална милионерка? И още, и още, и още… Списъкът на чудодейно забогателите паразити е дълъг. Все слуги на Народа, наблъскали търбусите си с Народната парá. Дори „дребните” шест апартамента на Цветан Цветанов. Защо екс-шефът на НАП Краси Стефанов отказа да оповести имената на 4-те фирми, които са изплащали хонорари на бившия вътрешен министър? Какво пък чак е толкова тайно? Ами ако се окаже, че тези фирми са печелили обществени поръчки?

В изключителен супер нагъл стил допегейците обикалят подведомствените си телевизии и ни облъчват с приказки за правосъдие, законност и възмездие!?! Те, най-големите престъпници в историята на България, тези които откраднаха България. Бандитите, които направиха България най-бедната, най-корумпираната и най-нещастната държава в Европа, нагло ни лъжат, че са загрижени за нас!?!

Въпросът не е: Кой ще ни спаси от ДОПГ? Ясно е, че никой няма да ни поднесе на тепсия справедливост и възмездие. Ние сами трябва да извоюваме свободата си. Ние можем и трябва да поемем отговорност за живота си. Въпросът е – как да отвоюваме държавата от ДОПГ?

Ивайло Зартов, 02 юни 2017г.

Извадки от иск към ЕСПЧ.

Ивайло Илиев Зартов, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода 9 години в Софийски Централен Затвор, ЗО Казичене

На 20 март 2013 г. бях осъден на трета последна инстанция от Българския съд на 9 години ефективна присъда. Бях обвинен като управител в присвояване и безстопанственост от частна фирма, чиито фактически собственик е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. В наказателното дело, което държавата България заведе срещу мен, българските магистрати изпълниха частната поръчка на руския гражданин Генадий Гудков, като ме осъдиха единствено по думите на обвинението. В хода на следствените и съдебни действия не бяха събрани никакви доказателства за моята вина или невиновност. На три инстанции, пред пет съдебни състава бе отхвърлено искането ми и искането на моя защитник да се направи ревизия на фирмата, да се извърши финансов анализ и оценка на активите и да бъдат събрани необходимите доказателства. Поръчковото дело срещу мен е образувано по “сигнал” на Тонко Фотев, почетен консул на Русия в гр.Бургас, който е извършил блудствени действия спрямо една от петте ми доведени дъщери, както и заплахи към нея и семейството. Действията на това лице са доказани от съдебно разследване, проведено по повод дело за клевета, заведено от Фотев към момичето. В това дело момичето е оправдано, като съдът е доказал, че Фотев действително е извършил блудствени действия към нея и заплахи. Линк към съдебно решение на СГС от 17.01.2012 г.  Извадка от текста на решението: Следва да бъдат споделени правните изводи на първоинстанционния съд за успешно проведено насрещно доказване, като въззивната инстанция намира, че от доказателствената съвкупност, включително обясненията на подсъдимата и разпитаните по делото свидетели, се установява, че частният тъжител Фотев действително е извършил блудствени действия спрямо нея, като я блъснал в тоалетното помещение на спортен комплекс „Лазур”, гр. Бургас, притиснал с една ръка към стената, а другата пъхнал под шортите на подсъдимата и вкарал пръста си в половия й орган, като същевременно я предупредил да не се прави на недостъпна, като я заплашил, че ако не прави това, което той иска, ще съсипе семейството й и ще ги изсели от гр. Бургас. (приложение цялото решение)

Въпреки това решение, което не подлежи на обжалване и/или протест, дело срещу Фотев не е образувано, бургаската прокуратура се прави на глуха и сляпа вече повече от 6 години.
Беше ми отнето правото на справедлив процес.
Беше ми отнето правото на защита.
Тези мои права бяха отнети и погазени брутално, безкомпромисно, нагло от български прокурори и съдии в Окръжен съд – гр. Бургас, Апелативен съд – гр. Бургас и Върховен съд – гр. София. Фактическият жалбоподател, бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков е дал на прокурорите и следователите в Бургас само част от документация, свързана с дейността на фирмата. Въз основа на неговата жалба, подадена чрез новия управител на дружеството, обвинението е поръчало една единствена експертиза, която да изследва паричните потоци. Т.е. влезли пари и излезли пари. Бургаските прокурори и следователи предават на вещите лица, извършващи експертизата частичната документация на фирмата “Инглиш Вилидж” ООД, получена от жалбоподателя, вещите лица буквално налагат срещу всеки разход, получените документи, и естествено за една част от сумата няма разходно-оправдателни документи. Този трик, елементарен по замисъл и изпълнение, наречен експертиза е ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което позволява и на обвинение, и на съд, на три инстанции да се твърди, че вината ми е доказана перфектно, без съмнения, безусловно, на 100%. Всичко останало в 37-те папки по делото е само пълнеж, за създаване на видим обем и симулиране на работа. В протокол от разпит на вещите лица, извършен от Адвокат Шопова в съдебната зала са записани думите на самите вещи лица “липси не сме открили, не ни е била поставяна такава задача…”. Задачата, която им е поставена е само да налагат предоставените им от жалбоподателя документи срещу осъществени разходи.
Аз и адвокат Шопова, искахме непрекъснато и на трите инстанции, всъщност пред пет съдебни състава: два пъти на Окръжен съд, два пъти на Апелативен съд, тъй като делото беше върнато веднъж, и пред ВКС, но всички тези пет състава ОТКАЗАХА желанието ни да се извърши РЕВИЗИЯ на фирмата. Да се види финансовото състояние на фирмата, да се направи оценка на активите. Всъщност аз и адвокат Шопова поискахме да се извърши това, което не бяха свършили следователите и прокурорите от Бургас, а са задължени от закона, въпреки че законът ги задължава да съберат всички възможни доказателства за доказване на вина или невиновност. Т.е. аз поисках да си свършат работата обвинителите.
Българският съд пет пъти реши и заяви, че няма нужда от нищо подобно, защото вече всичко било доказано и ясно.
ВЪПРОС: КАК И С КАКВО ВСЪЩНОСТ ОБВИНЕНИЕ И СЪД ДОКАЗАХА ПРИСВОЯВАНЕ И БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ НА УПРАВИТЕЛ НА ФИРМА БЕЗ ДА ИЗВЪРШАТ РЕВИЗИЯ НА ФИРМАТА, БЕЗ ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА ФИРМАТА, БЕЗ АНАЛИЗ НА АКТИВИТЕ НА ФИРМАТА. Простичко казано обвинението и съдът не проявиха желание да ВИДЯТ нищо, какво става в тази фирма, какво има в документите на тази фирма и ме осъдиха само по думите на жалбоподателя, позовавайки се на измислената от някой гениален милиционерски мозък “експертиза”. Същият този милиционерски мозък е измислил цялата схема на поръчковия процес срещу мен, знаейки силата на подкупите и зависимостите на магистратите. Ужасяващите закононарушения и погазването на българските и европейските законови норми се виждат на всяка една от инстанциите по делото.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ

През 2004 г. сключих договор за управление на „Инглиш вилидж“ ООД, дружество, което е регистрирано по българското законодателство. Заемах тази позиция до януари 2009 г. Срещу мен бе повдигнато обвинение за длъжностно присвояване и безстопанственост. В първото по делото заседание съдът допусна предявеният от дружеството граждански иск.

С присъда от 17.03.2011 г. по НОХД № 1373/ 2010 г. на Бургаския Окръжен съд   бях признат за виновен по повдигнатото ми обвинение за престъпления по Наказателния кодекс на Република България по чл.203 ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр.чл.26 от НК и по чл.219 ал.4, вр. ал.3, вр.чл.26 ал.1 от НК. Беше ми наложено общо наказание от 13 години лишаване от свобода, лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК – да упражнявам ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец за срок от 3 години, както и конфискация на имуществото ми.

С Решение № 127 от 04.08.2011 г. по ВНОХД № 143/ 2011 г. Бургаският Апелативен съд отмени изцяло присъдата на първоинстанционния съд заради допуснати съществени процесуални нарушения и върна делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото бях признат за виновен и осъден с присъда № 508 от 09.12.2011 г. по НОХД № 1140/ 2011 г. за част от обвиненията, а за друга част от обвиненията бях оправдан. В частта, в която бях осъден бях признат за виновен за престъпления по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр.чл.26 от НК и по чл.219 ал.4, вр. ал.3, вр. чл.26 ал.1 от НК и ми беше наложено наказание 12 години лишаване от свобода, лишаване от права и конфискация на имуществото.

С Решение № 105 от 27.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 115/ 2012 г. Бургаският Апелативен съд отмени първоинстанционната присъда в оправдателната й част и ме призна за виновен за съответните обвинения. Същевременно Бургаският Апелативен съд преквалифицира деянията ми по друг, по-благоприятен за мен състав – по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК и чл.219 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК като прие, че не е налице най-тежкият състав – деянието да е „в особено големи размери, представляващо особено тежък случай“. Във връзка с преквалификация на деянието определеното ми общо наказание „лишаване от свобода“ беше намалено на 9 години. Присъединени бяха и наказанията „лишаване от права“ и „конфискация на имуществото“.

Върховният касационен съд на Република България с Решение № 604 от 20.03.2013 г. по касационно наказателно дело № 1951/ 2012 г. по описа на ВКС измени решението на Бургаския Апелативен съд. Върховният касационен съд преквалифицира деянията като по-тежки по чл.203 ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр.чл.26 от НК и по чл.219 ал.4, вр. ал.3, вр.чл.26 ал.1 от НК, като потвърди размера на наказанието „лишаване от свобода“ от 9 години. Присъдата влезе в сила на 20.03.2013 г. В момента изтърпявам наказанието, наложено ми от съда в Централния Софийски затвор.

Удовлетворен беше и предявеният граждански иск от дружеството „Инглиш Вилидж“ ООД, на което бях управител в размер на 3 110 036, 80 лева във връзка с първото обвинение  и 462 698, 87 лева във връзка с второто обвинение.

ОБОСНОВАНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА НАРУШЕНИЕТО

Смятам, че както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното производство спрямо мен беше допуснато нарушаване на чл.6 от ЕКЗПЧОС – „Право на справедлив съдебен процес”  и на чл.13 от ЕКЗПЧОС – „Право на ефективно средство за защита”.

Тези нарушения се състояха в следното:

1.) В досъдебното производство при събиране на доказателствата срещу мен бяха допуснати нарушения на нормите на наказателно-процесуалния кодекс на Република България и ЕЗКПЧ поради което в съдебното производство съдебните актове се базираха на неправомерно събрани доказателства. Те се изразяваха в следното:

А. Производството беше образувано формално по искане на търговското дружество „Иглиш вилидж” ООД, но всъщност под натиска спрямо българската прокуратура от депутата от Руската Дума Генадий Гудков.

Чрез наказателно дело търговското дружество „Инглиш вилидж“ реши да уреди отношенията си с управителя не по правилата на гражданското законодателство, а чрез наказателният съд, тъй като не разполагаше с доказателства, които биха издържали в гражданско съдопроизводство. Това стана възможно чрез въздействие на депутата от Руската дума Генадий Гудков върху магистратите в България. В този момент той беше председател на междупарламентарната комисия за приятелство между парламентите на двете страни.

Първият документ в делото е с безспорни указания за по-нататъшното развитие:

Б. Писмо на Върховна касационна прокуратура  до Окръжна прокуратура – Бургас, съдържащо преписка вх. № 4982/ 2009 г. на Върховна касационна прокуратура по сигнал на Роман Еременко – представляващ Инглиш вилидж ООД – на ръка е написана следната резолюция „Моля определеният наблюдаващ прокурор да предприеме незабавни процесуални действия по изложеното в сигнала. Разпореждам приоритетно да се работи по преписката – провеждани са срещи с Главния прокурор г-н Б.Велчев с руски дипломати – 09.04.09г.“ (приложение)

В. Моят защитник отправи искане до Главния прокурор на Република България за промяна на подсъдността – делото да се възложи на Софийска градска прокуратура, за да се избегнат съмненията за липсата на обективност и безпристрастност. Главният прокурор отказа  промяната на подсъдността с формални аргументи.

2.) В производството пред първата инстанция по НОХД № 1373/ 2010 г. беше нарушен принципа на чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС – „Всяко лице, при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд”.

Цялостното поведение на председателя на съдебния състав създаваше впечатление за необективност и пристрастност. Опорочен беше принципът на процесуално равенство на страните.

При провеждане на разпита на свидетел от първоинстанционният съд в съдебното заседание беше допуснато грубо процесуално нарушение. Свидетелят Орлен Тащан, който е свидетел на обвинението беше разпитан само от съда. Аз и моят защитник бяхме отстранени от залата.

Това е нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ, предвиждащ право на справедлив съдебен процес и гледане на делото от независим и безпристрастен съд, както и на чл.13 от ЕКЗПЧОС. Тези факти се съдържат в Протокол от съдебното заседание на 16.02.2011 г. по НОХД № 1373/ 2010 г.

3.) Кедитиране единствено на обвинителните доказателства. Превратно и изопачено тълкуване на доказателствата, представени от защитата.

Както Бургаският Окръжен съд, така и Бургаският Апелативен съд не допуснаха разглеждането на доказателствата, искани от моя защитник. Съдът отказа на защитата допълнителна експертиза. Съдът отказа на защитата и назначаването на нова експертиза – ревизия, свързана с активите и финансовото състояние на дружеството, на което бях управител. Вследствие на отказите на съда не беше изяснена дейността на дружеството и моята, като управител на дружеството „Инглиш вилидж” ООД, поради което не биха могли да се правят никакви изводи за отговорността на управителя. Не беше спазена нормата изискваща обвинението да бъде доказано по несъмнен начин.

Искания за назначаване на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза и комплексна финансово – икономическа експертиза /ревизия/ бяха направени както следва:

– По ВНОХД № 143/ 2011 г. на Апелативен съд – Бургас – Протокол от 11.07.2011 г. – Определение за отказ – 121 лист (приложение)

– По НОХД № 1140/ 2011 г. Окръжен съд – Бургас – искане и отказ, отразени в Протокол от съдебното заседание на 14.11.2011 г.– от 165 до 175 лист; в същия Протокол са и разпитите на вещите лица, изготвили единствената по делото „експертиза” – от 155 до 164 лист (приложение); искане и отказ, отразени в Протокол от 08.12.2011 г. – отказ на 183 лист (приложение)

– Жалба № 16303/ 19.12.2011 г. (приложение) и допълнение към жалбата № 4155/ 11.06.2012 г. със съответните доказателствени искания (приложение )

– По ВНОХД № 115/ 2012 г. на Апелативен съд – Бургас – протокол от 11.06.2012 г. искане за допускане на доказателства и Определение за отказ на съда – 284 лист /стр.6/ (приложение)

4.) Удовлетворен беше гражданският иск, предявен от търговското дружество към мен – не при условията, предвидени в закона. – Решение на ВКС № 604 от 20.03.2013г по н. д. № 1951/ 2012г. (приложение)

5.) Върховният касационен съд с акта си потвърди посочените по-горе нарушения, допуснати от първоинстанционният и въззивния съд.

– Решение на ВКС № 604 от 20.03.2013 г. по н. д. № 1951/ 2012 г. (приложение)

6.) Беше ми наложено наказание конфискация на имуществото и бях лишен от собственост не при условията, предвидени в закона – Решение № 72 на Апелативен съд Бургас по ВНОХД № 59/ 2013 г. от 10.06.2013 г. (приложение)

По отношение присъдата на Ивайло Зартов за „безстопанственост” прилагаме разследване на фирмите на семейство Гудкови, публикувано в руски сайт (линк), откъдето е видно че всички земи, закупени от фирмата „Инглиш вилидж” ООД, по време на управлявания период от осъдения възлизат на сума от минимум 30 млн. евро. При инвестиция 3,5 млн евро направена от руския собственик, надали може да се говори за безстопанственост. Веднага след повдигане на обвиненията на Зартов, целия масив имущество на „Инглиш вилидж” ООД се прехвърля на друга фирма на бившия руски депутат  – „Мари хаус”, като на „Инглиш вилидж” ООД не са подавани даже годишните финансови отчети, както изисква законът. След приключване на делото изпълнителните дела срещу Зартов са в тотален застой, поради факта, че ищецът /фирмата „Инглиш вилидж”/ дори не са си платили таксата към ЧСИ, за да може да бъде разпродадено имуществото на Зартов и да могат поне частично да си върнат някакви, според тях откраднати пари. Очевидно техния интерес е приключил с наказателното осъждане. Защо ли?

Още по казуса можете да прочетете в рубриката АЗ на блога.