zartov

Златната рибка имала любима игра. Много обичала да я хващат разни рибари и тя да им изпълнява по три желания. Рибката била толкова ларж, че по едно време даже решила да отмени ограниченията. Сложила си тя една табелка „Промоция – искане безкрай“ и скочила в поредната мрежа.

Издърпал я щастливецът и както си му е реда първо я заплашил, че ще я пържи. Тя му се примолила да не я мята в тигана и му обяснила, че ще изпълни всичките му желания. След първоначалната размяна на любезности, рибарят се замислил:

– Бре, много е дащна нещо тая златна рибка, ама ще пробвам дали е истина.  – Искам мощна кола – Бам! Звярът се появил до слисания рибар

– Огромна къща! – Бам! – Яка мацка, куфари с пари, власт… Бам, бам, бам… Едва успявал да изрече желанието и то се сбъдвало. Овластеният новобогаташ останал без дъх.

– Това ли е, това ли е всичко което искаш? – побутнала го рибката.

Бившият рибар се плеснал по челото:

– Здравето бе, щях да забравя. И да съм здрав, болест да не ме лови…

– Хмм, изпълнителката на желания направила леко кисела физиономия – Не ти ли се струва, че нещо изпускаш? Нима това е всичко, за което си мечтал?

– Добре де, като толкова настояваш искам още къщи. Една на Карибите, в планината… още коли, джипове, лимузини, спортни, парите да не мога да ги преброя, жените да са много… Искам да съм едновременно и като рок-звезда, и като олигарх, банкер, цар… А бе, като Бойко Борисов искам да съм. – Бам!

Челото на алчняка се ударило в някакви ръждиви решетки. Тясна затворническа килия. Вместо лек морски бриз, тежка смрад на пот и махорки. Огледал се бившият никаквец. Няма я златната рибка. Няма я старата лодка. Нищо няма. – Мамка му, къде сбърках?

Ивайло Зартов, 21 юли 2017г.

Всичко е Мики-Маус, и това е логично. Държавата се управлява от анимационните герои Боко, Болен, Далавери и Прасчо. Всичко е обърнато наопаки и дори наопакито е обърнато наобратно. Лъжата е издигната в култ. Прокурори и съдии лъжат в определения, решения, присъди, постановления и прочие свои официални актове, с което придават „законност“ на беззаконията си. Политици се плюят, храчат и псуват, след което се прегръщат, целуват и облизват. Журналята са надъхани и послушни. За 5 лева са готови да напишат гадости и срещу собствените си майки. Чест, достойнство, справедливост, правосъдие, законосъобразност… Всичко това е демоде и е захвърлено на боклука. Сега имаме нова ценностна система. На власт са анимационните герои.

Отварям Закона на всички закони – Конституцията и чета:

чл.13 (3): „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“ – Лъжа! И децата знаят, че традиционното вероизповедание е Корупцията.

чл.16: „Трудът се гарантира и защитава от закона.“ – Не просто е лъжа, това са абсолютни глупости. Какъв труд, какво гарантиране, какъв закон?!? Какво ли мислят 500 000 безработни по този въпрос?

чл.20: „Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната…“ – Тази глупост да я кажат на хората в Северозападнала България. Там са адски балансирани.

чл.21 (1): „Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.“ – Чета тази тлъста многоопашата лъжа и осъзнавам, че сме останали без основното си национално богатство. Двадесетина човека едри латифундисти заграбиха 80% от територията на България. Всеки чужденец може да си купи чрез фирма, колкото си поиска земя. А съвсем скоро няма да им се налага дори да регистрират фирми. По нареждане на ЕС българското основно национално богатство трябва да може да бъде купувано свободно от всеки чужденец. Та, за каква особена закрила на държавата и обществото говорим?!?

чл.18 (1): „Подземните богатства…, крайбрежната плажна ивица… са изключителна държавна собственост“ – Лъжа! Не можем да преброим частните плажове по морето.

чл.14: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“ – Пълни глупости, майките се чудят как да протестират срещу „държавната закрила“.

чл.8: „Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна“ – Тотална измама. Дупетати, премиер, министри, прокурори и съдии, всичките три власти се назначават от олигарси като Златев, Божков, Гергов, Ганчев, Минев… Кое му е разделеното? Къде е разделението, като са от един отбор всичките?

чл.9 (1): „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната цялост.“ – Лъжа, ние просто нямаме въоръжени сили…

Така, в този дух мога да продължа още дълго. Разлиствайки страниците на Конституцията непрекъснато се препъвам в лъжи, глупости, измами, неистини… Но имам и една радостна новина. Намерих една истина, леко нагарчаща, но пък истина:

чл.7: „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“ – Горчива истина. Вместо чиновниците да отговарят персонално за своите беззакония, държавата тоест данъкоплатците плащат свинщините на чиновниците. Например: Прокурор решава да ви съсипе, защото не сте му симпатичен или защото сте поръчан. Повдига ви обвинение, че сте негър с три глави, унищожава семейството ви, бизнеса ви, живота ви… И някой ден, ако успеете да се оправите, тоест да му платите на него или на съдията, тогава вие ще получите възможност да съдите държавата – данъкоплатците. Не мръсника в тога, а невинните и нищо неподозиращи безименни граждани – тях ще осъдите. Още по-страшно е, ако съдия постанови, че сте негър с три глави. Тогава бетон-арме сте съсипан и ако все пак с Божията помощ, някой далечен ден успеете да докажете своята правота, то вие отново няма да можете да потърсите лична отговорност от престъпниците в тоги – държавата отговаря за техните безчинства. Само на който не му се е случвало, няма да разбере за каква рафинирана гавра става въпрос.

Тази ужасяваща истина в чл.7 от Конституцията оневинява и всички крадци по министерства, агенции, комисии и прочие държавни хранилки. Всички чиновници могат необезпокоявано да ви вредят – те не носят отговорност. Вие можете да осъдите държавата, тоест и себе си включително, защото вие също сте данокъплатец и така се получава, че сам си плащате за чиновническите престъпления.

Как ви се струва това? Мики-Маус е, нали? В много готина държава си живеем. Конституцията ни на 90% е пълна с лъжи, измами и откровени глупости, което обаче не ни пречи да си имаме Конституционен съд. Напълно закономерно шеф на КС е не кой да е, а господин „вечното нямане на доказателства за корупция по високите етажи на властта“ – другарят Борис Велчев. Докато той 7 години се правеше на Главен прокурор, паразитите с власт станаха още по-богати, а българските граждани – по-бедни. Велчев беше назначен от Гоце Първанов, Гоце пък беше сложен да ни се прави на Президент от Вальо Златев, Люси Стойков, Гергов… и ченгесарския башибозук около тях. Същата банда назначи и следващия Главен прокурор – Сотир Цацаров. Както се вижда, и той е майстор на нямането на доказателства за корупция по високите етажи на властта. Кукловодите само сменят куклите, за да е по-интересно на зяпналата публика. Крадецът от Мадрид, Драгалевският бандит, Сергейчо, Гоце, Ахмед… са отдръпнати леко встрани, а на тяхно място са избутани новите солисти: Боко, Цецо, Болен, Прасчо, Далавери, които ни баламосват с тъпоумието си. Картините се сменят една след друга и колкото по-бързо се сменят, толкова повече ни се струва, че има някакво движение. Докато ни се изреждат анимационните герои, над 2 милиона българи бяха прокудени от България, а други 2,5 милиона „живеят“ под прага на бедността (според Евростат) в Родината си. Това е ефектът на анимацията.

Ивайло Зартов, 15 юли 2017г.

Лятото на 1978 г. Девет цигани от пловдивския кв.Столипиново нападат млада семейна двойка българи в кв.Изгрев. Нападението е с цел грабеж. Момчето оказва съпротива. Циганите вадят ножове и зверски заколват и него, и бременната му съпруга.

Лятото на 2017 г. Девет цигани от Асеновград нападат български деца. Нападението е просто, защото могат да си го позволят. Колове, дъски, тояги и камъни се сипят върху децата. Убити няма. Има ранени, уплашени и много възмутени и гневни родители и съграждани на битите. Гневът се изражда в протести. Един протест, втори протест, трети, четвърти… Докато българите в Асеновград протестират срещу циганското насилие, в гр.Бяла 18-годишно българско момче е пребито от циганин, в гр.Смолян друг българин е бит от циганин. Протестите продължават.

Връщаме се в 1978 г. Какво си мислите, че се е случило след двойната касапница в Пловдив? Дали е имало протести? За лош късмет на циганите се оказва, че са заколили племенника на легендарния генерал Стою Неделчев – Чочоолу, който по това време командва армейските части в Старозагорски окръг. Вбесеният генерал нарежда на два танкови батальона да тръгнат от Карлово за Пловдив и сам повежда колоната. Военните обграждат кв.Столипиново. Танкове разрушават една къща, а генералът отправя ултиматум към циганите, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще срине целия квартал. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват махалата къща по къща. Група цигани, нарамили колове, брадви и ножове се пробват срещу милиционерите, но са пометени. Арестувани са всички, които се противят на претърсването, в това число и циганки, които отправят люти клетви. Някой от прибраните на „топло“ пропява и убийците са хванати. Генералът иска да му ги предадат, за да ги разстреля лично, но милицията успява да ги опази. В крайна сметка четирима от убийците са осъдени на смърт, петима получават присъди от 17 до 25 години. Акцията на генерал Неделчев  от 1978 г. държи „влага“ на жителите на кв.Столипиново чак до 1992 г. – циганите не си позволяват да извършат дори и дребни престъпления.

Какъв е изводът? В случая даже имаме цели два пирона, които бодат очите ни:

1. Циганските безчинства не са патент на демокрацията-анархия. Циганско насилие над българи е имало и преди 1989 г. – по времето на Тодор Живков и цъфтежа на социализма-комунизма.
2. За да има оправия, за да се спрат зверствата на циганските банди трябва те да нападнат, да набият или убият деца, роднини или близки на властимащите големци. Когато пострада някой от семейството на Бойко Борисов, Цецо Цветанов, Сергей Станишев, Гоце Първанов, Иван Костов, Ахмед Доган… и т.н., тогава ще се приключи с циганската престъпност. Дотогава обаче, мургавите изроди ще продължават да убиват българските пенсионери по селата, за да им вземат останалите 5 лв. от мизерната пенсия, ще продължават да бият и колят нашите деца.

В телевизионните репортажи умни чичковци и лелки коментират, че напрежението в Асеновград било подклаждано „отвън“. Логично е да си зададем въпроси:

– Кой има полза от несправянето с циганската престъпност и от нарастващата омраза между българи и цигани?

– Кой купува циганските гласове, за да се възпроизведе отново и отново?

– Кой открадна България?

– Кой вече 28 години краде парите на българските данъкоплатци?

– Кой е щастлив, когато отклонява вниманието ни от грабежа на България и пренасочва енергията ни към циганските зверства, вместо към главните причини?

Боко, Цецо, Ахмед, Сергей, Гоце, Иван, Симеончо… и прислонилите се около тях бандити. Политици, дупетати, премиери, министри… Орди, наричащи себе си политически партии. Назначените от тях Гладни прокурори и Гладни съдии и техните ортаци олигарси: Божков, Ганчев, Златев, Минев… Иначе казано, зад въпроса КОЙ, стои отговорът ДОПГ (държавна организирана престъпна група). ДОПГ има интерес циганската престъпност да си остане ненаказана. Култивираната бедност и на българи, и на цигани е дело на докопалите се до властта паразити. Отрепките, които ни управляват избиват в пъти повече българи от убийците от гетата. Унищожават ни. Странно защо обаче, нашите гняв и смелост стигат само до циганските махали. Защо досега нито веднъж не сме се разгневили пред палатите в Бояна, Драгалевци, Банкя…? Защо най-сладките протести са в събота и неделя пред празните сгради на Министерски съвет и Народното събрание?

Спомнете си убитата от циганин студентка във Велико Търново, спомнете си Катуница, Гърмен… Не забравяйте, че всеки месец баби и дядовци биват измъчвани по селата от цигани. Със сигурност ще има още убийства и гаври. След месец, след два или след три всичко ще се повтори. И тогава какво ще направим? Пак същото ли? Пак нищо ли? За циганите ние българите сме плячка. Те ще излизат от гетата, ще ни нападат, убиват и грабят. След това ще се оттеглят в бърлогите си под защитата на подразделенията на ДОПГ – полиция, прокуратура и съд. За ДОПГ ние, българи и цигани сме плячка. Допегейците ни изсмукват кръвта, без да си правят труда  да излизат от дворците си. Ние сме храна. По-силният изяжда по-слабия. Природен закон.

Циганите са задружни, не може да им се отрече. На сплотеността на допегейците можем само да завиждаме. Ние, българите умишлено сме разделени на партии, на селяни и граждани, на умни и красиви, на грозни и тъпи. Делим се, цепим се и се мразим помежду си, с което ставаме още по-лесна плячка. Един единствен път се обединихме – на референдума – 2,5 милиона българи заявихме, че искаме смяна на политическата система. Паразитите ни показаха среден пръст и ни заявиха, че няма да пуснат кокала. Изплюха се, изхрачиха се в лицата ни, във всичките 2,5 милиона човека. И какво? Какво направихме ние, тези 2,5 милиона българи, за да защитим волята си? Избърсахме ли се поне или продължихме с нищонеправенето така, с размазани от храчки физиономии? Колко танка ще ни трябват, за да обсадим наглите плювалници в Парламента? А дали изобщо ни трябват танкове?

Ивайло Зартов, 12 юли 2017г.

Проф.Иво Христов: Циганите са жергва на целия български преход

Първо трябва да започнем от себе си. Да осъзнаем, че ние сме отговорни за всичко. Аз съм отговорен. Аз нося отговорност за това, че ДОПГ (държавна организирана престъпна група) е откраднала България и осъществява Геноцид над българския Народ. Отговорност без вина. Не става въпрос за вина и виновност, а за отговорност, което е нещо съвсем различно. Да осъзнаеш, че носиш отговорност за живота на близките си, за своя живот, за Народ и Родина е градивно, жизнено и изпълнено с бъдеще. Да носиш вина е деградивно, убийствено и безизходно. Веднъж след като сме се обърнали навътре в себе си, променили сме се, станали сме отговорни за всичко около нас, разбирайки че това „около” е в пряка връзка и е следствие от това „вътре” в мен, тогава можем да започнем и с външните действия за отвоюване на България от ДОПГ.Трябва да вярваме в себе си. Приказки от рода: „няма как да стане”, „не е възможно”, „няма да се получи”, „не ме интересува”, „нищо не мога да направя”… и пр. са неуместни и са за боклука. Отговорният човек може всичко.

За да победиш врага, трябва да го познаваш. За да знаем къде и как да ударим, трябва отлично да разбираме противника.

Какви са основните цели на ДОПГ?:
1.Да запази вече награбеното;

2.Да продължи да граби.

Запазването се осъществява на различни нива. Създават се множество абревиатури на политически партии, които щафетно си предават властта. Боричкането и острото говорене между политическите остриета е заблуда на жертвите – данъкоплатци и избиратели. Всъщност всички партии са част от ДОПГ, като палитрата е разтворена максимално широко, за да обхване всички балъци. Дясно, ляво, център, патриоти, по-леви, по-десни, по-патриоти, най-от-по- и т.н. Всяко следващо правителство пази предходното. Чрез наредените от партийните вождове дупетати, а не избраните от народа личности, се охранява законово вече награбеното. Чрез назначените от партиите (от бандитските подразделения на ДОПГ) магистрати, се бетонира безнаказаността на грабителите. Възловите позиции в държавата са заети от представители на ДОПГ. МВР, ДАНС, НАП, Главен прокурор, ВКП, ВКС, ВСС… при необходимост се използват като чадъри, а когато е необходимо като бухалки. Към тях са и поставените в зависимост медии и послушните журналя, които също са с двойно предназначение. Да охраняват ДОПГ и да разкъсват всеки враг на ДОПГ.

Самото ограбване на България е многопластово. Паразитите са се впили буквално в телата ни и изсмукват кръвта ни. По общини, чрез кметове и общински съветници. Нагласени обществени поръчки, откази от съсобственост, преки плащания, „съвместни” участия в проекти, заменки… По министерства отново чрез познатите схеми за търгове, преки поръчки, прехвърляне на средства към свои фирми, финансиране на програми, НПО-та, културни мероприятия, ремонти, строежи, инфраструктурни проекти, преразпределяне на евро пари, концесии, приватизации… Допегейците в Парламента осигуряват законовата форма на грабежите. Разнокалибрени чиновници от изпълнителната власт осъществяват разплащането. Крайните получатели са олигарсите и местните феодали. Те превъртат парите, като част от награбеното се връща в джобовете на осигуряващите финансовите потоци законотворци и изпълнители. Прокурори, съдии и полицаи подсигуряват схемите с имитиране на обвинения, разследвания и съдебни процеси за замазване на очите на обществото – балъците, данъкоплатците, жертвите на грабежа. Журналята доставят медиен комфорт на Допегейците. Съответно магистрати, полицаи и медии получават своя пай от баницата България. Всекиму според заслугите. Колкото по-незаинтересовани са жертвите, толкова по-лесно се извършва грабежа. Точно затова непрекъснато се повтаря и набива в главите на балъците мантрата „нищо не може да се направи”.

Как да отвоюваме България? В гр.Русе има един бунтовник Бойко Никифоров, който следи отблизо всяко решение на кмета и общинските съветници. Никифоров осветява в социалните мрежи далаверите на общинарите. Освен това непрекъснато пуска сигнали за престъпленията до българските и европейските институции. Вярно е, че институциите са част от ДОПГ и сами себе си няма да разследват, но въпреки това тактиката му има успех. Русенските допегейци не се чувстват комфортно, когато са наблюдавани изкъсо. Бойко Никифоров ходи на всяка сесия в общината, поставя въпроси и изисква отговори. Той активно пречи на паразитите да продължат с грабежа. А сега си представете, че до него застанат още 10 бунтовника или още 100? Това ще е краят на ДОПГ в Русе. Помислете, ако във всеки град има такива бунтовници, които спират въздуха на ДОПГ. Изкарват на светло червеите, осветяват ги и на практика им отрязват достъпа до парите на данъкоплатците. Такива групи трябва да има прикрепени към всяко министерство, към всяка държавна хранилка, където им авъзможност да се краде. Под непрекъснат граждански натиск трябва да бъдат всички допегейски звена. Видяхте ли го? Не е никак трудно, даже е лесно. В София срещу ДОПГ са се изправили Николай Колев-Босия, Янко Янков, Вихрен Михайлов, Румяна Георгиева, Сърнела Воденичарова… Столицата е сърцето на Шайката и са необходими повече бунтовници, за да се покрият всички допегейски точки.

Затворете очи и вижте голямата картина. Ние, враговете на ДОПГ сме се обединили, вече имаме достатъчно бойци и реално сме прекратили достъпа на тениите до нашите пари – парите на българските данъкоплатци. Като им спрем възможността да ни грабят, ще им отнемем и политическата власт. Никакви репресивни органи няма да ги спасят. Страхът от възмездието е най-големият репресивен орган. Народът ще скове слугите на ДОПГ. Разбира се, отвоюването на България няма да стане за една нощ. Ще има скърцане, ще има трудности, ще ни арестуват, бият, заплашват, ще ни тормозят. Но каквото и да правят, Ние ще ги победим. Вихрен, Бойко, Кольо, Янко и други приятели ги арестуват по 15-20 пъти всяка година заради различни измислени поводи за „нарушаване на обществения ред”, „за неизпълнение на разпореждане на милиционера „ и т.н. Завеждат им дела. Мъкнат ги по съдилища… И какво? От всичките репресии, бунтовниците не само че не се стряскат, но дори стават още по-твърди и смели, защото усещат как допегейците се гърчат в страх. Възмедието идва. Само да не си помислите, че хората дръзнали да се изправят в открита битка срещу ДОПГ нямат семейства и деца. Имат, и точно заради тях са толкова непримирими, защото не искат техните деца да са роби на децата на допегейците. Освен това знаят, че няма чужда болка и чужда неправда. Те винаги са готови да помогнат на всеки нуждаещ се от помощ срещу корумпиран прокурор, съдия или друг допегеец.

И така, след като масирано започнем да осветяваме паразитите, след като започнем да ги преследваме на всяка крачка и буквално да ги показваме онлайн, ще ги парализираме. Чрез съвременните технологии вече не е проблем всеки гражданин да заснема и излъчва на живо във Фейсбук допегейските гърчове. Спираме финансовите им потоци и ограничаваме свободното им маневриране. Поставяме ги в ситуация на преследвани престъпници. Нека те да усетят какво е да си дивеч. След това ги откъсваме от властта. Избираме безкористни, почтени личности, отдадени на каузата България. Заменяме допегейците с българофили във всички власти. Законодателна, съдебна, изпълнителна. Отнемаме от вкараните в затвора допегейци и от техните семейства всичко, което са награбили през последните 28 години. Това обаче не е краят. Необходимо е да изградим такава социално-икономическа система, в която бъдещи кандидат-допегейци изобщо да не могат да виреят. Да има остра повсеместна нетърпимост към корупция и държавен бандитизъм.

За да успеем, е необходимо още от сега да започнем да възпитаваме децата си в този дух на справедливост, законосъобразност и непримиримост към ДОПГ. За да има утре в България смели и свободолюбиви, принципни и честни граждани, днес трябва да възпитаваме децата си в тези идеали. Иначе няма откъде да се вземат честните, смелите, борбените, некорумпираните, готовите да служат на Народа си и да бранят Отечеството си. Отговорните хора няма да паднат от небето. От нас зависи дали ще ги има. От нас зависи отвоюването на България от ДОПГ, а от децата ни – запазването на България. Другото, другото е ясно. Нашите деца ще бъдат роби на децата на допегейците. Това ли искате? Смърт на ДОПГ!

Ивайло Зартов, 30 юни 2017г.