ivailozartov

Имало едно време един велик народ наричали се българи. Те си имали и държава – България. След векове на възходи и падения накрая този народ окончателно изчезнал. Причината не е била чужда агресия, българите успявали да се възродят след 200 годишни и 500 годишни робства. Не са ги унищожили икономически кризи, нито пандемии. Те са се самоунищожили. Изгубили са най-важното – ценностната си система. Забравили са смисъла на думите солидарност и взаимопомощ. Изчезнало е усещането за общност, за племенност. Отговорността им към самите себе си, към народа си и държавата били подменени от омраза към всичко и към всеки. В последните години на този иначе велик народ в миналото настъпили мрачни времена на бездуховност. Алчността и завистта изгризали сърцата им. Те вече не били способни да се обединяват. Можели само да ненавиждат. Разделили се на групи и групички на всички нива. И се мразели, група против група, дори вътре в собствените си кланове всеки се стремял да прецака другия. Избирали си за водачи възможно най-прогнилите хора. Не можели да търпят да ги управляват умни и отговорни личности. Красивото ги дразнело и те го убивали. Първо унищожили всичко красиво вътре в себе си, след това се заоглеждали и смазвали безпощадно всичко, което не приличало на тях самите. Неистово ненавиждали качества като доброта, честност, смелост и справедливост. Издигнали в култ алчността, лъжата и лицемерието. Съсипали всички системи: образователна, здравна, социална. Тотално подменили смисъла на думата законност. Законите вече не били еднакви за всички, който плати повече получавал правосъдие по мярка. Олигарси и местни феодали изсмукали кръвта на обикновените българи. Те били твърде заети да се мразят помежду си и твърде страхливи, за да им дадат отпор. Пазителите на реда и раздавачите на справедливост се превърнали в търгаши. Против тоталната деградация нямало никакви пречки. Българският народ се търкалял с огромна скорост надолу в бездната без спирачки. Без имунна система, без коректив. Българските журналисти мутирали и вместо да бъдат стожер и последна надежда на обществото се отдали на халтури и междуособни войни. Срещу скромно заплащане били готови да напишат и най-големите гадости против самите себе си. В последните смутни години те вече не се наричали журналисти, а журналя. Обществото атрофирало, стремежът към самооцеляване довел до масово самоубийство. Безчовечност, бездуховност, мрак обгърнали  сърцата и земите на българите. Историята за българският народ  днес се преподава в училища и университети, поучителна история. Не знаем причините за изчезването на цивилизацията на Атлантида, но знаем причините за изчезването българите. Човечеството пази в паметта си поуките от самоунищожението на българският народ.

Има едно малко селце до Габрово, името му е Торба лъжи.

Идват избори. Кандидати за кметове и общински съветници отново развързват торбите с лъжи-обещания. Всеки обещава на килограм. Как ще се грижи за хората, как ще направи живота им по-добър. Битката между обещаващите е жестока и в нея се хвърлят огромни пари. За рекламни материали, за медийни изяви, за купуване на гласове, за купуване на секционни и районни избирателни комисии, за компромати срещу конкурентите. Харчат се парите безмилостно, целта е важна – да помагат на съгражданите си. Още малко и ще ме излъжат. За малко да им повярвам. Само, че се сетих какви са заплатите на кметове и общински съветници и някак не ми излиза сметката. Как така ще инвестират в благородната си мечта десетки и стотици хиляди левове, а заплатите им през евентуалния мандат от четири години не биха им върнали и една десета от похарчените пари. Какво излиза, че кандидатите за кметове и общински съветници имат друга цел. Логично е да предположа, че ще искат да си върнат вложените пари и да спечелят още. От заплати това няма как да стане, значи ще крадат, ще усвояват, ще приватизират. Ще взимат, няма да дават. Няма да се успокоят през четирите години, докато не се налапат достатъчно. Е, ще има и обещаващи, които ще обясняват, че са много богати и не разчитат на бъдещето трудово възнаграждение. Това вече го вярвам. Наистина за какво са им заплати, най-много да им стигнат за едно напиване в ресторанта. Тези богатите, след като толкова много искат да помагат на хората, да вземат да им помогнат преди изборите. Предлагам да продадат някоя от колите си или някой от имотите си и да дарят парите на деца без родители, на инвалиди, на болни. Нека им помогнат реално, не с лъжи-обещания. Нека докажат добрите си намерения предизборно, така ще си направят и реклама и поне някой ще има полза от цирка избори. И още едно предложение, нека българските политици и управляващи да си сменят адресните регистрации, да е ясно от къде са, от село Торба лъжи. Или, ако не искат да са селяни и по регистрация,  да сменят името на държавата. И без това отдавна вече е сменено на Абсурдистан, защо да не е Торба Лъжи.

Краят на годината е. Време за конкурси. Спортист на годината, банкер, политик, мъж, жена на годината. За първи път се организира рушветчия на годината. Уникално събитие. Епохален наплив от кандидати за почетното звание. Единствената сграда, която може да събере тълпите от участници е НДК. Залите се пръскат по шевовете, коридорите са препълнени, дори в тоалетните няма място. Възбудата е огромна, остри очички дебнат отвсякъде. Градинката пред НДК е залята от чакащи. Издигнати са огромни телевизионни екрани. Излиза водещият, започва. Дами и господа, скъпи рушветчии, добре дошли. Най-напред искам да се извиня на всички български граждани за неудобството. Разбирам, че докато трае конкурса държавата е блокирана и никой нищо не може да свърши. В момента работят само неподкупните. Държавата ще заработи нормално едва след края на нашето радостно събитие. Много моля, ако има тук сред вас корумпиращи, тоест такива които плащате подкупи, този конкурс не е за вас, той е само за тези които взимат. Това е рушветчия на годината!  И както самото заглавие ви подсказва няма да присъждаме награда за цялостно творчество. Това кой колко вили, апартаменти, коли, къщи, земи и пари е успял да натрупа за последните 23 години не се гледа, интересуват ни само постиженията ви за тази година. Кандидатите ще бъдат разпределени в три категории. Лека, средна и тежка. Нашето компетентно жури е съставено от представители на всички корумпирани прослойки. Категориите са определени от служебното положение на участника, от което пряко зависи размера и броя на подкупите. Разбираме, че всички тук присъстващи изгаряте от желание да бъдете корумпирани. Но ще се оценяват вашите реални успехи, не мечтите ви. Естествено, уважаеми дами и господа за подкупността на журито гарантираме. Това са настоящи и бивши политици, министри, прокурори, съдии, полицаи, следователи, митничари, кметове… Те са известни с огромните си заслуги в изграждането на корупционни схеми. Хора изградили авторитета си със собствени ръце, те са международно признати. Срещу тях са правени опити за образуване на досъдебни производства и наказателни дела, разбира се неуспешни. Членовете на журито са не просто виртуози в нелекото си дело, те са издигнали в култ безопасността на труда. И така тези класици на корупционния жанр са готови за вашите оферти. Вие рушветчиите не може да ги отправяте директно, затова имате право на телефонно обаждане до свой приятел, нека вашите клиенти плащачите изненадат приятно уважаемото жури. Накрая искам да ви съобщя една радостна новина, която потвърждава колко съвестно си вършите работата. По данни на  “Център за изследване на демокрацията”  в България на всеки 20 секунди се плаща подкуп. Браво!  Вие сте великолепни, оставили сте в миналото прийоми и допотопни техники като шантаж, рекет и изнудване. Истински перфекционисти, достойни за възхищение, на всеки 20 секунди – подкуп, фантастичен резултат. Това ме подсеща, че времето е пари. Нека шоуто започне!

Правителството на ГЕРБ дойде на власт с обещанието, че ще се справи с престъпността. Три години по-късно е ясно, не само че не се справиха, нещо повече, всички видове престъпност процъфтяват. Защо? Азбучна истина е, че срещу битовата престъпност никакви полицейски мерки не могат да бъдат ефективни. Мизерията, гладът, безработицата, липсата на перспектива, съчетани с устойчиво усещане за липса на справедливост отпушват все по-низки страсти. Взривяват обществото. Единствено чрез подобряване стандарта на живот е възможно да се намали нивото на конвенционалната престъпност. За това са необходими финансови и икономически решения, не полицейщина, тя само озлобява и без това озверелите от бедност хора. В борбата срещу корупцията и организираната престъпност резултатите са клонящи към минус безкрайност. Думите на Главния Прокурор Б.Велчев, че нямало достатъчно доказателства, а само по твърдения не можело да се преследват хора описват ясно позицията на измиване на ръцете. Според  Б. Борисов добрата новина е, че днес поне можело свободно да се говори за корупцията. С това добрите новини се изчерпват. Битката срещу корупцията трябва да започне там където тя се генерира. При олигарсите и местните феодали. Корумпираните полицаи, магистрати и всички останали държавни чиновници са само изпълнители на корупционните схеми. За нещастие всички български правителства през последните 22г.  идват на власт с помощта на генераторите. Резултатът е предизвестен,ще продължат унищожителните и точни доклади от европейските институции, в които ясно ще се посочва – в България не се прави абсолютно нищо срещу престъпността по високите етажи на властта и корупцията. Нашите управляващи ще се правят на учудени моми и ще се оправдават, че европейците не разбират, били сгрешили в оценката си. Вярно е, че нито едно българско правителство не се е справило с корупцията. Предишните управляващи обещаваха и други неща – да ни оправят за 800 дни, да влезем в ЕС и др.. Оправени и влезли сега тръпнем в очакване на справедливост. Обещаха ни я. Разбира се управляващите няма да посегнат на олигарсите и феодалите, няма да си отрежат клона на който седят. Но биха могли да предприемат някои козметични, симулативни мерки, с които да подобрят докладите и усещанията за справедливост. Във всеки български град в районните полицейски управления има групи от полицаи, които контролират престъпниците в района си. Те осигуряват защита и подават информация срещу заплащане  на автокрадци, наркопласьори, крадци по офиси и апартаменти, сутеньори и др.. Поне една такава група може да бъде “разбита”. Публична тайна е, че във всеки град има адвокати уговоркаджии. Те си имат свои корумпирани  прокурори и съдии, които слагат чадър над клиентите – бандити. Замотават проверки, изваждат от ареста, оправдават поради липса на доказателства и т.н.. Услугите, които извършват са разнообразни. Срещу тях получават подкуп или кариерно развитие. Повишават ги в ранг, преместват ги на сладка по-доходоносна служба. Информация за тези възможни “изкупителни” жертви има предостатъчно. Те са се постарали през годините рекламирайки възможностите си. Като всяка търговска дейност и тук си има маркетинг и реклама. Доказателства за успешната дейност на корумпираните полицаи и магистрати има в имотните регистри на роднините им, в необяснимото благосъстояние и рязката им кариера. Разбира се големите играчи няма да пострадат, ще изгорят само няколко пешки, те са лесно заменими. Нещо подобно се случи в гр.Шумен, арестуваха районен прокурор с 21 000 лева подкуп, щял да “помага” в дело което дори не води той. Можеха да хванат и колегата му, но не го направиха. Всъщност доказателства за корумпирани полицаи и магистрати няма нужда да се търсят, тези които трябва да знаят, знаят всичко. Само трябва да изберат кого да жертват за козметичните операции. Така ще зарадваме европейските партньори и ще се замажат очите на българските граждани, че справедливост има, и не на последно място –  ще се дисциплинират корумпираните. Те ще станат още по-послушни слуги на властта, иначе ще попаднат в следващата козметична операция. Пациентът не може да бъде излекуван, но могат поне да го направят по-красив. Да му придадат здрав и цветущ външен вид, нищо че отвътре е изгнил и прояден от червеи. Някой ще попита, и какво от това, какво следва? Нищо, ще дойде поредното българско правителство, което ще обещае неизпълними неща. Свикнали сме. Разбрахме го за последните 23г., но много по-рано го е осъзнал и Уинстън Чърчил: “българските политици са посредствени и генерация след генерация водят страната си към провал”.