ivailozartov

Десети ноември, какво пък толкова празнуваме на тази дата? Потърсих в Уикипедия. Оказа се – началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Звучи свежо и оригинално – начало, преход, демокрация, пазарна икономика. Ухаа! Затърсих трескаво на коя дата празнуваме краят на началото на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Не намерих такъв празник никъде. Странна работа, нали всичко си има край. Всичко което се е родило умира. Хайде, прехода още да не е свършил, ама поне началото, то няма ли да свърши?  Вариантите са два: краят на началото не е дошъл или просто са пропуснали  да го обявят, да му сложат дата и да си го празнуваме. Преходът нека си върви още 26 г. и един хубав ден да си отпразнуваме и задънената улица, тоест свършека му. Важно е да имаме поводи за веселба.

Погледнах следващата ключова дума – демокрация. Реших да не търся в дебелите книги значението й, а да почерпя от действителността. По дедуктивния метод на Шерлок Холмс, каквото е – това е. Бивши бармани, сервитьори, шофьори, милиционери и деца на партийни секретари стават олигарси и местни феодали. Фокус мокус барбарокус. Фабрики, заводи, хотелски комплекси, цели отрасли от държавни стават частни. Фокусниците си назначават асистентки, за благозвучие им казваме политици. Обзавеждат се с всевъзможни чиновници и мнооого послушни магистрати. Всички задружно се грижат за успеха на шоуто. Публиката, тоест българските данъкоплатци да повярват на илюзията. Да не се усетят как джобовете им остават празни и да си мислят, че звукът на стържещите им стомаси всъщност е музикален ефект от спектакъла. Страхотно!

Ето това е демокрация по български. Дейвид Копърфилд копърка да яде, толкова много шум за някакви си изчезвания на слонове, сгради и яхти. Да дойде да чиракува на нашите магьосници, да се научи как изчезват цели държави. По същия дедуктивен метод разбрах и що е то пазарна икономика. На входа и на изхода на вече скритата от нас държава са застанали илюзионистите и ни скъсват от трикове. Нагласени обществени поръчки, комисиони за щяло и нещяло, данъчни еквилибристики, контрабандни акробатики. Заменки на плажове и планински курорти за чукари, директни продажби на структуроопределящи предприятия по занижени цени, симулиране на чуждестранни инвеститори… Номерата им край нямат.

Чуден празник е десети ноември, артистичен. Наситен с изкуство. Само названието е някак патетично предълго. “Началото на прехода на дрън, дрън и дрън”. Не е като денят на лъжата, денят на свободата, денят на съединението. Кратко и ясно. Та в този дух, явно днес празнуваме денят на измамата. Весел празник.

Ивайло Зартов

–

Вчера почина Патриарх Максим, мир на праха му. Няколко дни по-рано ни напусна Главният Прокурор  Б. Велчев, изтече му мандата. Отиде в един по-добър свят – в Конституционният Съд. Седем години ръководеше държавното обвинение с блага усмивка и миловидни маниери. Очаквах  тези дни да прочета някъде нещо като отчет за това какво е успял да свърши полезно за държавата. Но явно българските данъкоплатци не сме заслужили такава чест. Няма списък с успехите, няма доклад за неизпълнените задачи, няма нищо освен все същите медийно напудрени благовъзпитани приказки. Както си му е реда, и аз се запитах с какво ще го запомним този Главен Прокурор? Неговите предшественици например са останали в съзнанието ни с култови фрази или атрактивно поведение. Първото което ми хрумна е, че все се бореше, водеше титанична битка срещу извънземни и  любимото му заклинание  беше: “няма достатъчно доказателства срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта”. Нищо, че от Европа непрекъснато пристигаха критики точно в тази насока, нищо че в България всеки български гражданин е пострадал пряко или косвено от това негово нямане. Мизерията, самоубийствата, безработицата, съсипаните социална, здравна и образователна системи са пряко следствие от ограбването на нашите данъци. От вечната липса на доказателства срещу грабителите – олигарси, местни феодали и техните корумпирани слуги в тоги. Единственото бледо подобие на отчет видях по една национална телевизия. Там Главният, приказвайки си сладко с водещия, свенливо спомена, че малко или повече всички по-известни бандити били  с повдигнати обвинения или осъдени или принудени да избягат зад граница, което пак било някакъв успех. Имена не каза, но явно имаше предвид вечните лоши: Галеви, Брендо, Маргините, Митьо Очите, Златко Баретата…Усетих как ме сложиха на шейничката. Как така дори и малките деца вече разбраха, че не това са истинските най-големи престъпници, а главният обвинител не знае? Размечтах се и си представих как соченият за легенда журналист задава следните въпроси: Какво се случва с изчезналите папки с документи от Агенцията по Приватизация за над 2500 приватизирани предприятия? Какво става със следприватизационният  контрол? Какво става със заменките на плажове и планински курорти ощетили държавата, тоест нас с 8 млрд.лв.? Редно ли е да се продават фирми като БТК, Булгартабак и много други на занижени в пъти цени, след това препродавани и разликите да отиват отново в джобовете на родни и чужди чорбаджии вместо в държавната хазна? Правилно ли е с парите на българските данъкоплатци да се спасяват частни банки от фалит? Така през 2008г. Станишевото правителство и БНБ “отпускат” на банката на Цеко Минев ПИБ 1,2 млрд.лв.. Нормално ли е всички обществени поръчки да се печелят от едни и същи “наши” момчета? Например – фирмите на Божков в строителният бранш? Нима не се знае, че на входа и на изхода на всеки отрасъл са застанали бейове и назначени от тях политици и изсмукват като паразити всеки лев? И видимо затлъстяват откъм имоти, лимузини, яхти и други всевъзможни благинки. Еех, отнесох се нещо, те въпросите са толкова много, явно ограниченото време на предаването е попречило да бъдат зададени. Но лично аз  задължително бих попитал Торкемада, какви са тия перверзни закони в България, които сами стимулират корупцията сред представителите на родното кривосъдие. Член 132 от Конституцията  разрешава на “тогите” да изпълняват частни поръчки, да взимат подкупи за да натопят невинен или за да замажат вината на престъпилите закона. Магистратите не носят персонална отговорност за “грешките” си. Е как да устоят на изкушенията, след като нищо не ги грози? А когато пострадалите граждани се жалват на Главния Прокурор от разпасали се магистрати в Бургас, Плевен, Благоевград и тн., се случва нещо, на което дори изпедепцаните йезуити биха завидяли. Главният изпраща жалбите по места и там се самопроверяват кривосъдниците! Отговорът, който получават гражданите винаги е един и същ – не са открити нередности в дейността на служителите на Темида. Нормално – гавра, но законна. Въпросите към вече бившият Главен Прокурор са много, но пък си е чиста загуба на време да се чакат отговорите. Човекът си има един стандартен: “няма достатъчно доказателства”, “не са събрани доказателства за …”. И така седем години, само че не в Тибет, а тук в България, в най-корумпираната, в най-бедната държава в Европа.

–

От няколко дни слушам как при с.Коиловци Плевенско били набити някакви френски туристи. Нищо особено казах си, в България всеки ден умират хора, самоубиват се от безизходица, пребиват се по пътищата, а такива като  бити, набити и заколени вече не ни правят впечатление. После туристите се оказаха френски разузнавачи, при това, тази информация дойде от самата Франция. Почувствах се странно, все едно чета едновременно няколко криминални книги. Попрочетох още малко за случая и съвсем се обърках. Разузнавачите туристи били не само набити, но двама от тях са били простреляни в краката, а побойниците са местни селяни, които си пазели люцерната. Помислих си, че това звучи шантаво и с надежда да намеря логично обяснение продължих да търся информация. Тя обаче вместо да внесе яснота, обърка още повече представата ми за реалност. Очаквах да има обвинения, наказания, виновни. Нищо подобно, след кратко посещение в местната болница французите се прибрали тайно у дома и толкова, тишина. Реших да подредя известните факти. Двама френски парашутисти скачат през нощта на 15 срещу 16 октомври с един парашут, облечени са във водолазни костюми и се приземяват в люцерната до с.Коиловци. Долу ги чакат други трима французи с джип, посрещат ги и трима местни жители, които решават че това са  цигани тръгнали да крадат, набиват разузнавачите и дори прострелват двама от тях в краката. От топлото посрещане двама от френските граждани бягат изоставяйки сънародниците си и оборудването си. В колата са открити три лаптопа и водолазен костюм. Това с водолазния костюм е интересно, до Плевен има само язовири, а до с. Коиловци на югозапад най-близо е яз.Славяново. Какво ли са щели да правят петимата туристи-разузнавачи с  водолазни костюми из люцерната. Според френският разследващ журналист Жан-Пол Ней всичко това било нормално обучение на френските тайни служби в приятелска държава. Така се подготвяли в обстановка максимално близка до реалната. Българските прокурори и вътрешният ни  министър твърдят, че парашутистите са туристи и нищо повече. Ето и няколко допълнителни въпроса, които ме мъчат: Имали ли са информация нашите служби за това учение на братска Франция на наша територия? Българските военни засекли ли са нощните любители на парашутизма и водолазните костюми? Тези въпроси си ги задавам във връзка с атентата на летището в Бургас, защото ако не бяха пазачите на люцерна така и нямаше да разберем нищо. Братските служби от НАТО така ли ни проверяват, дали бихме хванали подобни терористи? Интересно е какви са тия наши юнаци дето пребиват френски командоси, прострелват ги и не ги обвиняват в нищо? Братята Слави и Васко Цоневи и техният приятел Румен Цветанов страшилищата за френските тайни служби. Определено след този случай всички чужди тайни служби, които са имали намерение да провеждат обучение в България ще се замислят дали си струва да се срещат с българските селяни. Като извод от случката съм сигурен, че в НАТО  и ЕС ще се убедят в сигурността на българските граници. Тук и пиле в неопрен не може да прелети. Дори може да стигнат до извода, че по-висока битова престъпност води до по-висока сигурност на люцерната, тоест на държавата. Явно това е родното изобретение как да се борим срещу тероризма, като отглеждаме и поддържаме високи нива на престъпност, несигурност и мизерия в туземното население. Така аборигените сами ще изловят всеки потенциален терорист. Това всъщност е експеримент, който е доказал високата ефективност на метода.Има обаче и още въпроси: Тази случка означава ли, че сме разграден двор и чужди “туристи” могат безпрепятствено да влизат в страната ни с фалшиви документи по суша и с парашути по въздух? България суверенна държава ли е, защо не са повдигнати обвинения за притежание на фалшиви документи за самоличност и за нерегламентирано преминаване на границата ни? В НАТО членуват общо 28 държави, трябва ли всички български селяни всяка нощ да тръпнат в очакване на следващи “туристи” по нивите си? Официалните власти във Франция не коментират случая, бил маловажен. За българските власти такъв случай дори няма. Абсурдността на ситуацията е очевидна. Единственото ясно нещо е, че българските селяни са по-добре подготвени от френските специални части. В тази връзка очаквам в рамките на партньорството ни в НАТО, българските села регламентирано да посрещат чужди командоси, да повишават общофизическата им подготовка и да ги обучават на тайната българска техника “опазване на люцерната”. Може да се впише и като част от програмата за селски туризъм.

–

Денят на Ботев и падналите за свободата на отечеството – 2ри юни. На площада както всяка година се провеждат церемонии. Строени войници, граждани и на най-личните места големците. Нашите управляващи, политици от всевъзможни партии и официални гости. Картината е тържествена. Хората гледат с лека утайка шоуто, а чорбаджиите с изпънати патетични маски на лицата всячески се стараят да подсилят драматизма на събитието. Всеки един от агите си е придал такава важност сякаш без него ще се свърши света. Все едно на него му отдават почит. Гледах , гледах , па се плеснах по челото и си викам: абе, причината да сме тук на тоя площад не е ли Ботев, тия пауни какво са си лъснали толкова перата, да не са в размножителен период? Представих си как започват да се чифтосват направо пред духовата музика и не издържах. Разсмях се, ама така започнах да се смея, че чак се заливах. И както се казва много смях не е на хубаво, стана от играчка плачка. Задавих се и взех, че умрях. Направо там на площада. Велможите дори не мигнаха, нищо не смути величието им. Хората се разтичаха насам натам да ме спасяват, но беше късно. Аз вече бях горе. Между нас казано позицията за наблюдение е идеална. Всичко се вижда като на длан. Докато гледах суматохата долу някой ме побутна по рамото. Познах го! И как не? Това чело, тая брада, тези очи, ама какви очи само!  Христо и ти ли гледаш как те споменуват долу?  А погледът му един гневен, режещ. Гледам аз, гледам ги всяка година и всеки път ме е яд, че да съм знаел, че ще сменим турското робство с наше си българско. Пък да бях погалил със сабята си бащите на тия изедници, изобщо да не се бяха раждали. Всяка година ги гледам мамицата им как се надуват на площада, ще се пръснат. Че те са по-лоши от турците бе! Ония ни колеха, бесеха, насилваха, ограбваха, но поне не ни лъжеха. А тия все обещават, сладки приказки на народа говорят, пък го прокудиха. Немили, клети, недраги се скитат българите по света. А тези дето останаха по-тежко от роби живеят. Ама и на тях съм бесен. Защо скланят глави, защо ги търпят?  Къде са сърцата мъжки  юнашки?  Всеки път отново и отново умирам от яд и мъка като ги гледам и едните и другите. Христо почакай, казвам му: навремето е било ясно от едната страна ние от другата те. А сега много партии, много лагери, хората се дърлят помежду си и някак гнева им утихва и не може да събере мощ. Той ме удари с поглед: абе вие слепи ли сте, луди ли сте, що ли?  Няма партии, няма лагери. Пак е същото. Ние срещу тях, само дето бейовете са българи. Никаква друга разлика няма. Ах, мале-майко юнашка! Де ми е пушката? Де ми е сабята?