ivailozartov

–

Горещи новини от съдебната зала. Вчера на 14.12.2012г. бях на ВКС. Поръчковото  дело срещу мен приключи, сега в определеният от закона срок – 30 дни ще получа решението. Но преди новините малко старини, нещо като усмивки от старите ленти. Кои са поръчителите? Това са видните представители на ОЧЗ (организация на злодеите и чудовищата) – изгоненият от руския парламент мастит охранител Генадий Гудков и доказаният с решение на СГС блудник и бивш милиционер Тонко Фотев. Тия двамата юнаци въвлякоха държавата в наказателен процес вместо да си заведат търговско дело. Обвинението е за присвояване и безстопанственост. Изцяло подвластните на ОЧЗ прокурори от Бургас пълнят 37 папки с кореспонденция между институциите, правят излишни разпити на 45 свидетели, създават обем. Всичко трябва да изглежда, сякаш много добре са си свършили работата. Поръчват една единствена експертиза, която изследва само паричните потоци във фирмата без държавно участие  “Инглиш Вилидж” ООД. Самите вещи лица заявяват в съда:  Не сме открили липси!Алените тоги не са поръчали ревизия на фирмата! Не са поръчали оценка на активите и пасивите, не са поръчали оценки и сравнителни анализи на нищо друго! Но им е казано, ще твърдите, че всичко е доказано и те твърдят. Бургаските съдии вместо да разпердушинят държавните обвинители, затова че не са събрали никакви доказателства, нито за доказване на вина, нито за доказване на невиновност. Захвърлят черните си тоги, навличат оранжеви като на будистки монаси и изпадат в транс повтаряйки мантрата – “всичко е доказано”. С какво, кога?!? Раздават присъди от 13г., 12г., 9г. и отхвърлят всички искания на защитата. А те са най-общо казано да се направи ревизия на на фирмата. Тоест, като ще обвинявате някой в присвояване и безстопанственост, след като поръчковите прокурори и съдии не са си свършили работата да съберат доказателства, защитата моли за това. Но няма кой да чуе. Ушите са запушени с пачки, Темида си е сляпа по рождение, а бургаските представители на кривосъдието прокурорите Маджаров и Колева, съдиите Захариев, Кошничаров, Георгиева и Тонева се въртят в лудешки танц под звуците на ОЧЗ. Накратко казано мутрата Гудков и блудника Фотев се явяват и обвинители и съдници. Да им се чуди човек защо са плащали и хонорари на трима адвокати, да, не един не двама, а трима. Разкош! Смешките на ОЧЗ Бургас са много повече, но да се върна на новините от вчера. Влизам в залата и какво да видя, сладурите пак са пратили трима адвокати. Но има промени, освен бургаският уговоркаджия Дичев гледам и някакъв господин, от който силно мирише поне на бивш зам. министър. Но когато видях кой е третият адвокат срещу мен ахнах. Самата Татяна Дончева, идеше ми да я прегърна и да извикам “само БСП”, но се сдържах, все пак сме във ВКС, а не на площада. Иначе процедурата  протече набързичко, така сякаш решавахме дали към баничката ще си вземем  айрян или боза. Прокуратурата поиска делото да се върне за да ми дадяли по-висока присъда от 9г., малко им било. Пак се чу мантрата “всичко е доказано”. Моят защитник, адвокат Шопова разказа за мачкането, инсинуациите и откровените лъжи, на които бяхме подложени на двете предходни инстанции в Бургас. За това как ни се затваряше устата и ни се отказа правото на защита, за погазването на законите  и  поиска пълно оправдаване – няма нито едно доказателство за вината ми или като алтернативен вариант делото да се върне с указания да се направи “пропуснатата” ревизия на фирмата. Тримата адвокати на ОЧЗ внесоха една смешка относно конфискацията на имущество и толкова, нищо друго не направиха. От това аз изпаднах в дълбоко недоумение защо тандемът  Гудков – Фотев е решил да плати хонорари на двама нови адвокати за нищо неправене? Наистина, защо би платил някой пари за на пръв поглед чисто протоколно явяване? Проблесна ми връзката, между блудника Фотев, който кой знае защо все още е почетен консул на Русия в Бургас, бившият кмет Йоан Костадинов, неговият приятел Димитър Иванов – бивш шеф на шести отдел на ДС и виден мултигрупаджия и Дончева. Проблесна ми и толкова, голяма работа, нека вземат хората по някоя и друга пара, няма лошо. Повлиян от  цирка се сетих за хитлеристкият  Райх, как така фашистките съдии са разрешили на един чужденец  да се защитава, не са му отнели това право. И дори са го оправдали. А аз в собствената си държава нямам никакви права, моят български съд ми отнема правото на защита, скалъпват ми процес, арестуват ме с лъжи, издават присъди без нито едно доказателство, без дори да са си направили труда да скалъпят нещо издават присъди като на масов убиец. Излиза, че във фашистка Германия е имало правосъдие, а в “демократична” България няма. Излиза, че отдаденото на концесия българско кривосъдие работи на ишлеме по поръчка на чужди олигарси и родни феодали. Това е положението. Да живее и пребъде ръководната роля на ОЧЗ. А правосъдие, законност, справедливост, майната им. Това са все неща, които се купуват, да си си платил! Та така, сега чакаме да видим какво ще стане. Айрянче ли ще бъде или бозичка.

–

На 04.12.2012 г. Станишев заявява: “Ако едно управление не си отива по демократичен път, то ще си отиде по друг начин”, визира ГЕРБ и Борисов, и това че народа вече не го иска , но ГЕРБ се натискат да останат на власт. Точно същото обаче може да се каже и за самият Станишев, и него не го искат от години хората по места, редовите членове на БСП. Обвиняват го, че въпреки загубените 5 поредни избори той продължава да стои и да не подава оставка , продължава да се натиска за власт. Но явно при Станишев не е валидна формулата за отиването си по друг начин. Абсолютно непонятно и странно остава решението на европейските социалисти, защо си избраха за председател човек, който в собствената си партия е доказал непригодността си. За какви заслуги и успехи Станишев стана шеф на ПЕС? Само Хохегер ли му помогна? Излиза, че за да се издигнеш на европейската сцена трябва да загубиш  изборите в собствената си страна поне пет пъти подред. И да принудиш членовете и симпатизантите на БСП да гласуват за други партии или разочаровани изобщо да не упражнят правото си на вот. Познавам много членове на БСП, които наистина през 2007 г. и 2009 г. гласуваха вместо за собствената си партия, за ГЕРБ, АТАКА и др. Подлъгани от обещанията за справедливост и отвратени от лицемерието на  вечните червени шамани. Всеки, който си направи труда да погледне  резултатите от изборните секции може да види истината. Анализаторите от партийните щабове знаят какво е положението във всеки един град. Справедливостта беше новият морков, поредният хит. Времето показа, че никой от обещаващите не е имал намерение реално да направи нещо. Няма ревизия на приватизационни сделки, няма върнати заменки. Няма наказани олигарси и местни феодали, източването на данъците ни продължава. Битка срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта няма. И не може да има, безумно е да се очаква престъпниците сами да се разследват и самоосъдят. По стара българска традиция управляващите  пазят интересите на тези преди тях. Говорилнята, ежедневните скандали и шумотевиците са новите подправки. На тях се разчита да се измени вкуса на манджата и да преглътнем бедността, липсата на перспектива и отсъствието на справедливост. Пак се задават избори. Този път не ни се предлага нов спасител. Основните играчи от ГЕРБ поради неизпълнените си обещания губят гласове. От БСП бавно качват, пак благодарение на ГЕРБ. Резултатите от поредният театър може да се прогнозират лесно. Доволни отново ще останат върхушката от надпартийни олигарси, назначените от тях корумпирани политици и узаконяващите геноцида над българският народ бандити в тоги. Всички те ще запазят вече награбеното и ще продължат да лапат. Недоволни, разочаровани, обезкръвени и безнадеждни ще останем всички български данъкоплатци, без значение кой от коя партия е. Всичко е договорено, преди време БСП предаде щафетата на ГЕРБ, сега цирка ще си продължи с леко връщане на жеста. Уговореният мач се вижда ясно в градовете, където фирмите за озеленяване и асфалтиране са си все същите, схемите са запазени. Така е в Бургас, Варна и пр..Фактът, че гербаджийските министерства плащат с наши пари измислените пиар акции на Станишевата Моника е показателен. “Социалната” партия въведе десет процента данък печалба в полза на монополистите, “противниците” им продължават същата политика – всичко в името на едрият бизнес. От една страна се водят люти медийни битки, искри прехвърчат от словесните схватки на вождовете Борисов и Станишев, уж са големи врагове. Обаче в същото време кой знае защо милиони левове се прехвърлят от ГЕРБ към БСП. Редовите членове и на двете партии са в недоумение. Как така, нали се мразят, нали се плюят в парламента, в медиите. Едните се чудят защо хранят противника, а другите пък пулят очи, че врагът ги храни. Истината е много простичка. Врагове са само надъханите, насъсканите едни срещу други избиратели. Вождовете са си приятели, имат общи интереси, общи кукловоди. А както е известно интереса клати феса, калпака, ушанката, сомбрерото и всичко, което си е за клатене.

Представете си банка пълна догоре с пари и кюлчета злато, но без никаква охрана. Все едни и същи хора влизат вътре и изнасят колкото могат да носят. Никой не ги спира, никой не ги наказва. Има една парадоксална ситуация, която не ми дава мира. Как така когато на улицата някой ни бръкне в джоба и открадне 20лв., ние освирепяваме от обидата, подгонваме крадеца, гоним го до дупка и ако го хванем не само си връщаме двайсетачката, но задължително ще му хвърлим и един як пердах на разбойника. В същото време българските правителства ни крадат всеки ден, всяка секунда измъкват от нашите джобове не една и две двайсетачки, но ние не се чувстваме обидени. Не усещаме, че ни крадат, не си искаме обратно парите и не наказваме бандитите. При това, първата ситуация се случва рядко, а властимащите ни грабят ежесекундно, дори и в съня ни. Отборът на крадците се състои от три специализирани звена. Олигарси и местни феодали, назначени от тях политици и контролирани магистрати. Първите две звена крадат парите ни, не с ръце, не с лопати, а направо с фадроми. Кривосъдниците осигуряват “законността” на грабежа. Ние – българските данъкоплатци се правим, че не виждаме, че не знаем. Но в същото време се чудим как така, все не ни стигат парите да си платим сметките за ток, парно, вода, телефон, да си купим лекарства. Да храним и да обличаме децата си без да си броим жълтите стотинки и без да ни връхлита паническата мисъл, ще успеем ли и другият месец да се справим. Учудваме се защо трябва да се разболяваме по график, съобразявайки се с лимити, направления и други всевъзможни бюрократични простотии. Като ни крадат в трамвая побесняваме, като ограбват живота на децата ни, нашият живот и този на родителите ни си мълчим. Ето един пример за фадромизиране: Един милиард и четиристотин милиона лева от здравните ни осигуровки са откраднати. Взети са и са пуснати в черната дупка наречена за благозвучие бюджет. Част от тези 1,4млрд. наши пари директно отиват като бонуси за лапачите – над 830 000 лв. за дупетатите като коледни.По министерствата, агенциите, комисиите…, бонусчии много. А за пенсии и детски ни се казва, че нямало!  Друга част от нашите пари се пускат за строителство на какво ли не, но още на етап обществени поръчки започват да се крадат. След това се крадат и на етап строителство и накрая на всичкото отгоре се режат и лентички. Кой знае защо не искаме ревизия на приватизационните сделки?  Точно с тях десетки милиарди наши пари се преточиха в джобовете на Божковци, Баневци, Герговци, Ганчевци и др. По 2500 от тези кражби – приватизации са изчезнали напълно папките с документи, няма следприватизационен контрол и виновни няма!  Траем си и за заменките, а само от тях ние станахме по-бедни с 8 млрд. и точно с толкова се обогатиха фадромаджиите. По официални данни на ДАНС ежегодно се крадат 2-3 млрд. от ДДС фокуси, 3-4 млрд. от контрабанда. В същото време показно се ловят мишки, защото няма как да заловят  сами себе си. Звеното от разбойници в тоги се грижи за безнаказаността. Примери има още много и при всички тях е едно и също, те ни грабят, ние се правим на слепи и глухи. Не се обиждаме, не ги гоним, не ги наказваме и не си връщаме нашите пари. Сякаш не разбираме, че това е много по-грозно, много по-брутално, отколкото да те оберат в градският транспорт. А иначе мрънкането и оплакването не спира. Безадресно, късмета ни бил виновен, глобалното затопляне, кризата, времето, прехода…Пари има много и за всичко. За здравеопазване и образование, за пенсии и детски надбавки, за по-високи заплати, за откриване на повече работни места, за достоен живот. Има ги парите, само че ни ги крадат, а ние не само не побесняваме от това, но даже съдействаме за ограбването си. Трагикомичното е, че всеки път на изборите сами си гласуваме кой да ни нападне и ограби. Къде се е чуло и видяло да има банка без охрана? Е, има такава, нарича се България.

Операция шоков ужас. Български генерал, бивш министър на вътрешните работи пише на стената си във фейсбук, че родината ни била тъпа!? Гледам и не вярвам нито на ушите си, нито на очите си. Богомил Бонев ли си е направил харакири или някой хакер му е поставил този подарък от негово име? Коя ще да е тази негова тъпа родина, да не е България, в която той стана министър? Че дори след това се издигна и до шеф на панаир. Тук изскачат и сами се задават  няколко въпроса: Ако родината му беше остра – тогава какво? Щеше ли да стане охранител в мол? Ами ако е грапава, тогава какво? Страх, по нататък става зловещо. Генералът зове за свобода: “Тази нощ явно е безсънна. Но ако искаме свобода….”. Какво става, да не би някой да е отвлякъл свободата на екс-министъра? Той е в опасност, хукнах да го спасявам, в движение дочитах призива и…, се спрях. Оказа се, че Бонев ни зове виртуално, във фейсбук. Там в мрежата, сме призовани: “Бой по очевидно фалшивите профили… Важното е да не оставим нито един читав чиновник на властта (калинка) да щрака по компа и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Мама му стара, тъкмо си помислих, че топчето пукна, боят настана, че цял генерал ни поведе да се освободим… А то какво, битката се оказа клавиатурна. Но за сметка на това пък кръвожадна: “Да ги унищожим виртуално!…ако не изтребим това племе, троловете на служебни компютри, купени от ГЕРБ?!” Леле, представих си бойното поле осеяно с труповете на тролове, гномове, орки и урук хаи. Всеки паднал върху компютъра си, посечен от справедливия генералски гняв. И кръв, много кръв. Казах си добре де, прав е човека и мен ме дразнят тия. Тъкмо реших да се включа в сечта и периферното ми зрение засече нещо 3-4 реда по нагоре. Това окончателно ме разстрои: “… и да ни убеждава, колко щастливо живеем”. Как съм могъл да го пропусна? Бившият министър на вътрешните работи е един от нас! И явно си мисли, че ние простосмъртните редници не живеем щастливо. Той е нещастен. Рекох си, че като се справим с виртуалните му врагове, може би това ще го накара да се усмихне. Може би освобождението на ужким, ще го направи един истински радостен потребител в мрежата. За всеки случай приготвих и банкнота от два лева и се зачудих как да му я изпратя. Докато търсех решение, се сетих за още една възможност как да помогна. Опитах да открия  в телефонния указател собственика на ЦУМ и пловдивският Панаир, социалният милионер  Георги Гергов и да го алармирам за ситуацията. Надявах се той да му удари едно приятелско рамо. Телефонен секретар: Аз съм в Швейцария, оглеждам свине – майки, оставете съобщение след сигнала, грух. Това е положението, не му върви на Богомил. И родината му тъпа, и тролове са го нагазили, и нощта му е безсънна, а Георги го няма. А и битката му една такава виртуална. И това, “но ако искаме свобода…” какво означава? Искам разбира се. Но смятам да не гоня тролове във фейсбук, а да помоля Герговци да върнат заграбените  панаири, централните универсални магазини, фабрики, заводи, хотелски комплекси, плажове…Учтиво да ги помоля.