Имало едно време една чудно хубава държава. Но я сполетяло природно бедствие. Не били гигантски скакалци, опустошаващи всичко по пътя си. Нападнали я четири стада тлъсти свини. Превърнали приказната страна в кочина.

Първото стадо тлъсти свини се наричали олигарси и местни феодали. Огромните им незатварящи се зурли поглъщали всяко красиво кътче, всяка живинка. В ненаситните им търбуси пропадали заводи и фабрики, гори и плажове.

Второто стадо тлъсти свини се наричали „назначени за политици”. Застанали плътно до първото стадо и активно им помагали в храненето. Оформяли вкусните хапки във вид, удобен за консумация. Самите те също имали завиден апетит. През определени периоди започвали да грухтят помежду си, симулирайки разногласия.

Третото стадо тлъсти свини от корумпирани прокурори и съдии обикаляли около първите две и ги охранявали. С острите си глиги разкъсвали всеки, дръзнал да наруши храносмилането. Зависими от първите две стада ядяли не само подхвърлените остатъци от трапезата им, но дори и лайната им. Освен охранителни функции изпълнявали и роли на чистачи.

Четвъртото стадо тлъсти свини от висши държавни чиновници, оглавяващи стотици фондове, комисии, агенции и пр. хранилки, излапвали всяка новосъздадена трохичка още в зародиш.

Четирите стада тлъсти свини унищожавали прекрасната страна ден след  ден, година след година. Алчните мутри смазвали всичко, що диша по пътя си. Гранясалите им копита стъпквали всеки кълн съпротива. Апетитът им бил безграничен. Естествено, който плюска без мяра, сере без мяра. Зловония притиснали страната. Това принудило тлъстите свини да си назначат парфюмеристи. Въоръжили ги с микрофони и камери и ги пуснали в кочината да разпръскват благоуханни слюнки – за чалга певици, за обещавачи на справедливост, за водещи дизайнери на шинели и ролята им в армията на СССР… Парфюмеристите покривали вонята с тонове дезинформация, а когато се наложело яростно защитавали стадата тлъсти свини. Отровните им храчки се вливали в набелязаните жертви и ги убивали. Тлъстите свини били доволни. Тежки пластове сланина избутвали малките им сърчица към задниците им. Годините опустошаване на държавата и превръщането й в кочина, довели до промени във външния вид на свините. Те имали само огромни глави със зейнали пасти и огромни задници. Кочината била ужасяваща. Смрадта – дива. Разнесла се и по съседни близки и далечни държави… – Спрете! Почистете се! Не може така! Ужас! Срамота!

Но кожите на тлъстите свини били непробиваеми за молби, предупреждения и съвети. До тях не достигали и стенанията на измъчените жители. Нищо не ги трогвало. Свините тлъсти и парфюмеристите се страхували само от проглеждането на поробените от тях. От обединяването им. От прозрението, че сами могат да извоюват свободата си. Сами да накажат алчните, самозабравили се производители на лайна. Да престанат да чакат мечтаните справедливост и възмездие и да ги наложат сами.

Историята за превръщането на прекрасната държава в кочина все още не е дописана. Дали наведените ще се изправят и ще си върнат красивата родина и живота си тепърва ще се разбере…

Ивайло Зартов, 6 април 2013 г.