–

Тези дни са като лакмусова хартия. Веднага се вижда кой какъв е. Кой от коя страна на барикадите е. Ясно си пролича всеки на кого служи и чии интереси защитава. Не е нужно да се прави тест на лъжата, нито на истината. Маските паднаха. Само трябва да гледаме и да не забравяме. Геноцидът в България вече е система и тя се защитава. Това, че олигарсите и местните феодали си имат шпиц команди от зависими политици и корумпирани магистрати си го знаем. Но бяхме позаспали за една неотделима част от шайката разбойници откраднали България. Тази част, която служи вярно като изтривалка. Когато е нужно винаги е в краката за да се остържат властимащите. Тези труженици имат и друго предназначение. В мирно време те се грижат да си прекарваме времето в глупости и да не се сещаме кои са виновниците за проблемите ни. По време на опасност за господарите им обаче тези изтривалки се изправят и тръгват на бой. Хапят, плюят, хвърлят се срещу всеки дръзнал да се съпротивлява на чорбаджиите им. Цялата нечистотия полепнала по тях от подметките, които са ги тъпкали. Всички храчки събрани през годините на обслужване и подлагане, прах, кал, всичко се хвърля против осмелилите се да надигнат глас. Да си потърсят правата. Да отхвърлят робството. Изтривалките обгръщат със собствената си нечистотия всеки дръзнал да се съпротивлява на системата. Те самите са роби на системата и не могат да позволят да има горди и свободни хора около тях. Страх ги е. Страхът се спуска по вертикала от приватизиралите държавата, през отрядите на смъртта в тоги и широко отворените усти на назначени политици и достига до раболепните изтривалки. Парцалите  са въоръжени с камери, с вестници, микрофони. И мачкат, унищожават, доубиват всеки, който все още диша въпреки старанията на отрядите на смъртта. Изтривалките ще го довършат, за да не се чуе гласът му или, ако вече се е чул. Те ще се постараят да се измести фокусът към това кой е той и коя е баба му, а не какво казва. Важно е да не се дава пример, че на геноцида можем да се съпротивляваме, че можем да се обединим и да се освободим от робството. Жизнено важно е да нямаме надежда за справедливост и да не осъзнаем, че можем сами да се освободим и да потърсим възмездие от пропитите с храчки изтривалки и техните господари. Но вече е късно, нито една изтривалка не е способна да заглуши викът на свободните българи. Така, че върнете се обратно в краката, наместете се ласкаво и продължавайте да поемате нечистотии, хранете се. Още малко.