Неизпълнени обещания, лъжи, напразни надежди. Разочарования, страдания, мъки, болки. Има едно единствено нещо, което е сигурно. Без значение дали си богат, беден, гениален или прост като обелка от картоф. Няма абсолютно никакво значение и цветът на кожата ти. Неизбежно е. Парите не играят, молбите също. Връзките не помагат. Който се е родил ще умре. На това може да се разчита. Спокойно можеш да заложиш дори и живота си – няма как да загубиш облога. Успеваемостта е сто процента. Никак не е случаен изразът – “сигурен като смъртта”. Само, че точно това единственото сигурно нещо винаги много удобно се забравя. Всеки се мисли за безсмъртен. Всеки живее като вечен. Или поне повечето хора. Пропускат дни, седмици, месеци, години от живота си. Все отлагат за друг път, за по-нататък. Оправдания колкото щеш за да се подложиш на властимащите. Да замълчиш пред явна несправедливост. Да се скатаеш си е инстинкт за оцеляване. Генетично е заложено да търпиш и да чакаш някой друг да свърши твоята работа. Някой друг да извоюва твоята лична справедливост. Ако може друг да рискува за твоето благополучие. Природа, какво да я правиш. На 17.02., общо в цялата страна излязоха около сто хиляди души на протест. Срещу мизерията, бедността, липсата на доходи и безумните сметки за живот. Срещу сплотеният отбор на олигарси и зависими от тях политици и магистрати ограбващи ни вече 23г.. На 24.02. по улиците излязоха двойно повече свободни българи. Но къде са останалите, след като има половин милион безработни? Къде са работещите, които вместо заплати получават подаяния не стигащи да си платят дори сметките за ток или парно? Къде са унизените български пенсионери, работили цял живот, а сега преживяващи с филийка хляб на ден. “Един милион протестиращи ще има”. Това се чуваше преди 24.02..На фона на геноцида, който се извършва над нас очаквах не един, а поне два милиона да са на улицата. И от паразитите да остане мокро петно, което да служи за пример. -Ето имахме едни нагли бандити, грабиха ни 23г., лъжеха ни, но един февруарски ден през 2013г. се вдигнахме и се освободихме. А от олигарсите и слугите им политици и магистрати само това остана. Така си мислех, че ще разказваме на туристите и на децата си. Но не се получи. Защото робите все още си мислят, че ще се договорят със смъртта. Ще живеят вечно. И могат да си позволят да робуват още 23г..  Ако прогресията се запази на следващият протест по улиците ще има 400 000 свободни българи. Интересно ми е кога ще дойде денят на прозрението, че всички сме само в чакалнята преди смъртта? Кога ще излезем на улицата наистина заедно, единни, обединени и ще се освободим? Толкова единни и обединени, колкото в това, което ни чака след чакалнята.