–

Кои са най-големите български актьори? Въпросът е лесен. От всички страни потичат отговори: Калоянчев, Парцалев, Коста Цонев, Слабаков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова….Но отговорите са грешни, сбъркани са. Защото най-големите български актьори са тези, които през последните 23г. изпълниха ролите на управляващи. Превъплъщенията  им на загрижени за родината и народа патриоти нанесоха неизлечими  удоволствия на публиката. Постановките: “Избор на народни представители, на местна власт и на президент”, се превърнаха в класики. И до ден днешен се ползват с успех – винаги има екзалтирани тълпи от почитатели. Някои гледат с блеснали очи вече 23г. и все още им е интересно, продължават да ръкопляскат на любимите си изпълнители и да крещят бравооо, на бис. И естествено желанията им се сбъдват, актьорите отново излизат на сцената и обират …овациите. Както си му е реда идолите си имат и фен клубове. Хората в тях са напълно погълнати от магията на изкуството. Вярват на всичко, на всяка реплика, на всяко охкане. Дори са забравили, че това са само артисти на сцена, че само по сценарий те се мразят, плюят и заканват един на друг. Изобщо не си дават сметка, че след всяко представление “воюващите” сядат и заедно си пият отлежалите уискита. Докато в същото време фен клубовете пренасят сценичната омраза по улиците и в домовете си. Но какво да се прави, това е то великата сила на изкуството. Колкото и да са впечатляващи  нашите любимци, има обаче и една огромна част от публиката, която не ходи на представленията. От година на година нежелаещите се увеличават. Въпрос на вкус. За някои от тях актьорите са твърде слаби, за други драматургията е недостатъчно силна. Трети пък изобщо не харесват сценария и режисурата. Има и такива, на които не им се нрави цената на билетите. За да ги платят трябва да принесат в жертва себе си и дори живота на децата си. Удоволствието им идва скъпичко. Отказващите да се насладят на таланта на Борисовци, Станишевци и пр. стават все повече. По обясними причини тях не ги привличат иначе гениалните образи на “обещавачът на справедливост” или “мистър чистичък”. Не ги грабва титанично рекламираната “битка” между тях. Все още им нагарча и “оправячът от Мадрид”. Не че не им се иска да се докоснат до изкуството, иска им се. Само че тези хора мечтаят за други образи и сценарии. За истинска, неподправена справедливост. За герои отричащи себе си и поставящи на първо място интересите на публиката. Единственият малък проблем е, че никой не се досеща – няма как да се появят героите от само себе си. Те трябва да се създадат и отгледат, да се предпазят от тези, които 23г. вършеят на сцената и са превърнали фалша в култ. Артистите Станишев, Борисов и компания сами няма да напуснат, няма да се откажат от определените им роли. Сценаристите Гергов, Ганчев, Иванов, Божков…, с лекота ще изградят нови образи и ще ги наложат пред зомбираната публика. Не е нужно да си театровед, и с просто и със сложно око се вижда – необходима ни е промяна. Трябва да уволним творческия колектив – сценаристи и режисьори, след което актьорите сами ще си глътнат репликите. Време е за реформи в българския театър.