Земеделският министър Найденов чакал  да се разгадае мистерията с дюните край Несебър. Всъщност мистерия няма. Дюни няма. Няма и брегова ивица от Дуранкулак до Резово. България не граничи с Черно Море, а с частни бетонни селища. Няма и планини като Витоша, Рила, Пирин…Има хотелски комплекси, кебапчийници и чалгаджийници. Лесно е за обяснение. Години наред българи и чуждестранни туристи са се разхлаждали в морето и след това от гащите им са падали песъчинки. Насъбрало се е доста пясък, но това не са дюни. Някои от туристите без да си взимат душ са се прибирали по родните места и песъчинките са падали къде ли не. Така са се образували тъй-наречените планини. За образуването им е спомогнала  и стара българска традиция – “голям камък хвърли, голяма дума не казвай”. И така, вместо да говори българинът  взимал по един камък и го хвърлял мълчаливо  връз другите. Стремежът към общуване нараствал и камъните ставали все по-големи. От тези прастари времена ни е останал навика да си изхвърляме боклуците там където видим, че някой друг вече го е направил преди нас. След време те ще бъдат обявени за газови находища, но няма да са, а ще са просто боклуци. Съответно всеки ще има възможност да си черпи от тях безпрепятствено. На принципа – “държавата не може да откаже когато някой пожелае да си закупи парцел от държавния горски фонд”. Само трябвало да се спазят процедурите. В този държавен горски фонд са включени всевъзможни образувания, които погрешно са наричани от неосведомените като: дюни, планини, плажове и пр.. Това което ние наричаме “процедурите” други народи го наричат корупция. Но така както ние нямаме дюни и планини, нямаме и корупция. Нещата са много простички. Въпрос на възпитание. Да спазиш процедурите всъщност означава да изкажеш благодарност към хората. Към държавните чиновници – министри, кметове, главни архитекти, началници във всевъзможни службици отговарящи за строителството, екологията и др.. Воден от доброто си възпитание правиш подаръци на всеки един по веригата, те си слагат подписите и печатчетата под нещо като благодарствени писма към теб и така събираш необходимата документация, с което спазваш процедурите. Тия всичките неща ги обяснявам не за друго, ами за да облегча чужденците, да не се чудят какво става в България. Нека се запознаят с нашите традиции, разбирания и процедури. Да не стават недоразумения. И да престанат несправедливо да ни обвиняват заради традициите ни. Холандците като ходят с дървените си налъми сочим ли ги с пръст? Италианците като ядат пици, ние хокаме ли ги, че това са пърленки с нещо си отгоре? Англичаните пък сядат от погрешната страна в автомобилите си и шофират в насрещното платно. Но ние си мълчим, не ги критикуваме, нали. Разбираме ги, такива са си хората. Какво да ги правиш? Е, крайно време е и нас да ни разберат. Такива сме си.