–

Какво прави човек, ако попадне в безизходна ситуация? Единственото, което му остава, е да задълбае още по-навътре – като при черните дупки, не можеш да спреш, не можеш да се съпротивляваш, не можеш да се върнеш, имаш само един изход. Да „дадеш газ” и да преминеш през нея. Шансът за нещо по-добро е само там, от другата страна, трябва да се пребориш, да стиснеш зъби, колкото и да е тежко, и да преминеш. Другото е сигурна смърт – няма кой да ти помогне, няма кой да те “оправи”. Черната дупка няма да те пусне – ти си само храна, материал.

Какво означава да задълбаем, да дадем газ, да преминем от другата страна? Най-простичко казано, да се изпълнят всичките лъжовни обещания, дадени от българските политици през последните 23 години.

Как да стане това? От само себе си няма да се получи, те не искат, а и един на друг не си разрешават да следват гръмките си „патриотични лозунги”, трябва да бъдат заставени да работят.

Как? От кого? От работодателя им – от българския избирател, старата и проста животинска истина – страх и контрол. Страх, че могат да бъдат пометени, уволнени от народното недоволство, и контрол върху изпълнението на обещанията им, контрол върху това, което вършат – ежедневен, ежеседмичен, ежемесечен. Народните избраници трябва да са под напрежение, че ще загубят заплатите си, облагите си, доброто си име и че ще носят наказателна отговорност. Те трябва да знаят, че никога няма да получат втори шанс.

Как да стане, как да се получи? Как да ги накараме да се страхуват? И това не е трудно – когато сме недоволни, не трябва да мълчим, когато има протести,  трябва да ги превърнем в общонационални, масови, а не да гледаме как се проваля протест след протест, защото сме си останали пред телевизорите. Нормално е на отделни съсловни групи да не им се обърне внимание, те да бъдат настроени едни срещу други и победени. Ето това е трудно – нарича се единство, солидарност, обединение. Народът, който се досеща, че няма „чужди” проблеми – най-малкото защото утре могат и теб да те гледат другите по телевизията, а ти си протестирай сам. Народ, който знае, че силата е в единството, живее добре. От това ги е страх лъжливите управници – от това, че техният „работодател” може да се обедини, да излезе на улицата и да ги уволни. Страх ги е, че следващите народни избраници ще имат „обеца на ухото” и ще им се наложи да не крадат, ще им се наложи да работят за това, за което са ги избрали, за хората. Ето това е да задълбаеш, да дадеш газ, да преминеш. А там – от другата страна, е по-добрият живот, но ако има контрол, а това пак е наша отговорност.

Така е. Имаме си отговорности – време е да си ги припомним, да дадем газ.