–

Какво е общото между лекар, полицай, прокурор, съдия и журналист? Всички са призовани да служат и да защитават. На кого да служат и кого да защитават? Ако на два метра от лекар се гърчи от болки човек, а докторът вместо да се притече на помощ, да установи причината и да облекчи страданието се обърне с гръб е лошо нали? Направо е безчовечно. Разберем ли за подобно  безобразие ще нададем вой, готови сме да линчуваме доктора, който не е изпълнил служебните си задължения и е загърбил всякакви морални норми. Ако пред очите на полицай се извършва престъпление и той се направи, че не вижда? Когато следовател, прокурор или съдия загърбят истината, законността и справедливостта, обикновено никой освен потърпевшите не узнава за това. Дори случайно някой и да разбере, да подочуе нещо, страхът да не стане и той жертва на бандитите магистрати го прави сляп, глух и ням. Поради лекарска грешка умира човек – новината е по всички национални медии, всички буквално настръхват, искат да линчуват лекаря. Поради “грешка” на магистрат се унищожава живота на цяло семейство – журналистите не отразяват нищо. В резултат “сгрешилите” прокурори и съдии продължават да взимат подкупи за да извадят престъпник или за да натопят невинен. Оставяйки живота и здравето си в ръцете на медиците, всеки от нас го прави със знанието, че ще се направи всичко необходимо, ще се съберат всички налични факти и симптоми, ще се установи проблема и ще се пристъпи към правилното лечение. Оставяйки живота и здравето си в ръцете на представителите на Темида разчитаме, че те ще съберат всички доказателства за виновност или невиновност и ще отсъдят справедливо. Но когато кривосъдниците изпълняват поръчка на олигарх или местен феодал, те вече не са защитници на обществото. Те са наемните убийци, които пъхат нарочения в държавната месомелачка и го убиват. В България лекарските грешки са изключение от правилото, “грешките” при магистратите са правило. Спасение няма – всички жалби по възходяща линия в прокуратурата се връщат от главния прокурор към самите палачи да се самопроверят. Те пък в рафинирано перверзен стил уведомяват жертвата, че усещането му за собствената му смърт е чисто субективно, негово си виждане. Инспекторатът към ВСС е щраус със заровена в пясъка глава – никога не вижда корумпираните съдии. Министерството на кривосъдието е безпомощно като ампутиран крайник. На практика всеки прокурор или съдия е получил правото да получава безнаказано подкупи и да прави “грешки”, при това законно. Жертвите не съдят в Страсбург конкретните убийци в тоги, а себе си – всички български данъкоплатци. Единствената възможна защита са журналистите, но ако и те не служат на обществото, а на силните на деня. Ако и те са загърбили призванието си да бъдат непримирими към несправедливостта и загрижени само от собственото си оцеляване мълчат. Тогава какво? Тогава на съдията всичко е ясно – да влезе убитият.