Скандал в Българската Православна Църква. Дядовците, митрополитите, владиците, божиите наместници се вкопчиха в следсмъртна битка за власт. След като почина Патриарх Максим “благите” черноризци оставиха кръста и извадиха томахавките. Това не е битка за вярата, за душите на хората, това е алчност. Кой да наследи Максим? Кой да управлява църковните имоти оценени на милиарди? Абсурдистан, “Няма такава държава”, Бандитостан, Мутриленд, България, много имена на една и съща страна. За официалните случаи и за пред чужденците е България, за ежедневието и за вътрешно ползване всички останали варианти. От 23г. ни ограбват олигарси и местни феодали и назначените от тях  корумпирани слуги – политици и магистрати. В цял свят такава банда се нарича мафия. У нас това е елит, каймака на обществото. Оказа се, че църковният каймак по нищо не се отличава от светския. Изненадани няма, има погнусени вярващи, присмиващи се атеисти и самодоволно потриващи ръце конкуренти. Владиците тръгнаха по бойната пътека, готови са да си смъкнат брадите един на друг. С хлъзгави, характерно припяващи гласове четат прокламации от телевизорите, кой бил по-прав, кой бил по-крив. Държавните чорбаджии декларираха, че няма да се месят в църковните разпри. Но държавата сме всички ние българските граждани, в това число и самоопределили те се като православни християни. Имаме право да си избираме общински съветници, кметове, депутати и президент. Защо нямаме възможност да си изберем духовен водач? Вярно е, че при светския избор е почти невъзможно да пуснем бюлетина за достоен, некорумпиран и безкористен човек. Но за Патриарх ще ни е по-лесно. Имаме възможност дори да избираме. Отец Иван от Нови хан, който се грижи от много години за 150-200 деца и жени без дом и препитание. Помага на всеки изпаднал в беда, вдъхва надежда и укрепва вярата в доброто, в Бога във всеки един от нас. Отец Боян Саръев, силният християнин от източните Родопи. Дядо Добри, човекът дарил на църквата хиляди левове събирани с години от милостиня. Със сигурност има и други достойни свещеници и обикновени хора в България. Защо не можем да си изберем някой от тях? Нима е по-важно за всеки един вярващ и за цялата църква за Патриарх да бъде избран човек с лимузина? Човек кръстещ се пред пачките с пари. Къде бяха всички тези участници в мазните борби за власт, наричащи себе си владици? Нима са били тук в България, където навсякъде можеш да видиш изоставени разрушаващи се църкви и манастири? Нима са били тук, където всеки втори ден се самоубиват хора смазани от материална и духовна мизерия? Защо не си продадоха скъпите коли и златните украшения? Можеха да направят така, че във всеки манастир да има поне по един отец Иван. За какво са ни попове, които имат само представителни функции – на велики дати да застанат редом с държавните аги и заедно да се опияняват от собственото си великолепие? На кого са нужни такива лицемери, на Бог, на миряните? Едва ли, нужни са само на себе си и на лакеите си. По делата им ще ги познаете. Е, познахме ги, не ги искаме! Искам да имам право на избор. Искам отец Иван за Патриарх. Нека Патриархът да е с едно обикновено расо и дървен кръст, но да има сърце.