Рекламата е страшна сила. Зарибиха ме, промиха ми мозъка и като зомбиран в деня Х отивам в магазина. Оглеждам рафтовете – пълни са с най-различни лъскави неща. Сурови, охладени, замразени, консервирани. Чета етикетите: боб по градинарски, боб със свинско, боб с наденица, боб с кренвирши, бобена супа, боб със …, боб без … Представяте ли си голям шарен магазин, мощно рекламиран и пълен догоре само с боб? Производителите се бяха погрижили даже за сладостта в живота ми – бобени торти и пастички. Викам си, чакай малко, на какво ми прилича това? Ами на избори по български. Уж ни се предлагат най-различни политици – кандидати за чорбаджии, а като прочетеш етикетите им – все едно и също. Боб със … и боб без … И още едно съвпадение. И на сладкия, лютивия, соления, пикантния, варения, печения, на всичкия боб производителят един и същ, от една фабрика са излезли. Отказах се да пазарувам – нещо ми се отяде, загубих апетит. Обаче гледам други хора в магазина с фанатично блеснали очи и с треперещи ръце внимателно пускат в скъсаните си торбички лелеяната консерва. Всеки си е подбрал своята – червена, синя, жълта, сива, черна, зелена… Замислих се, сигурно не са яли отдавна и са много гладни, или пък не могат да четат. А може и нещо в мен да не е наред. Отидох си вкъщи, пуснах си телевизора да се дооблъча – нали все някой ден трябва да хапна нещо.