На 23.10.2011 г. имахме всенародна веселба, викаме й избори. Избирахме си местни вождове и племенен вожд. Понеже много ни хареса след една седмица пак  си повторихме  лудорията. На 23.10. повечето кандидати окапаха танцувайки около огъня. Останаха само представителите на най-коравите кланове, червени и сиви. Така си ги знаем, защото за танца на смъртта, който за нашето племе е по-важен и от самото племе, те си боядисват лицата и други крайници, едните в червено, а другите в сиво. Прастара традиция не разрешава да се пуши лулата на мира между първи и втори тур. Напротив, кандидатите имат една седмица, за да покажат кой кой е. През тази седмица те се състезават в няколко дисциплини. Храчене надалеч. Разказване на страшни истории за противника и прекрасни за себе си. Най-много се стараят да покажат колко са различни. Те затова и се боядисват, много е важно да изглежда, че са врагове, че нямат нищо общо помежду си. Напъват се яко, полагат огромни усилия за два три дни да ни накарат да забравим какво са правили през годините. Трябва да забравим, че червените раздадоха най-добрите ни земи, а сивите ни излъгаха, че ще поправят тази несправедливост. Подариха ги на нашите шамани, това са върховни жреци, които командват и контролират всички кланове  в племето ни. Заради тези техни действия от междуплеменния съюз ще ни накажат нас, обикновените  индианци да платим. И понеже отдавна ни взеха всички бизонски кожи сега ще смъкнат нашите. Томахавките са изровени, двата клана ги размахват ритуално, но ние си знаем, че това е само представление. Племето си ни е такова, миролюбиво. Само се заканват един на друг, но всъщност се обичат, помагат си и се прикриват. Наблюдателите от другите племена ни гледат и се чудят, не могат да разберат нашите културни традиции. Ние обаче сме спокойни, нямаме никакви притеснения, нямаме за какво да се притесняваме. Червеният клан ни започна, а сивите ни довършиха и за по-сигурно назначиха на всеки вигвам по един подслушвач. Така си живеем безгрижно, и да забравим какво сме си говорили вечерта около огъня има кого да попитаме. Върховните жреци и вождовете на клановете също са доволни. Със заграбеното си построиха вигвами-дворци, в частните им прерии препускат табуни расови коне, децата им се изучиха и живеят сред другите племена, а някои от тях са чак зад голямата вода. Е, нашите деца са измършавяли леко, старите хора ги убиваме за да не се мъчат. Опа, барабаните пак забиха, викат ни за поредния танц, повече от половината от племето ни се правят, че не чуват и не участват в лудориите. Може би не харесват изпълнителите. Аз обаче ще отида, поне ще се стопля, а и така няма да виждам очите на децата, тъжните им очи. Деца, малки са още, не разбират колко са важни изборите. Нищо, ще пораснат, ще свикнат.