–

Не, не е печатна грешка, не става дума и за Патагония. Тези дни ми се случи нещо много странно. Както си седях на дивана пред телевизора,  изведнъж вратата на стаята се отвори и към мен палаво закуцука нещо. Подаде ми прогнил крайник и ми казва: приятно ми е аз съм Агония. Погледът ми отскачаше, не искаше да спре върху язвите опсипали  съществото. Счупих всичко в себе си за да не избягам в ужас и се чух да казвам. Извинете ,че ви питам, но кои са родителите ви, кой може да си кръсти детето с такова име?  Нещото ми се усмихна с беззъбата си уста и ме смая. Аз имам много родители, бащите ми са много богати и уважавани хора. Олигарси, които чрез приватизации-кражби, заменки, данъчни измами, контрабанда и др.  са ограбили няколко милиона човека. И майки имам много, за по-лесно аз си ги наричам политици. Татковците ми са ги скъсали от чукане, но те не са се оплаквали. Сами са се подлагали, даже са стигали до бой помежду си коя мама на кой татко да му се надупи. Имам и много кръстници, пак за да не се мъча да помня на всички имената, им викам на галено магистрати. Кръстниците ми също са помагали активно за да ме направят. Те са държали на татковците ми мъдурите. Та така, всички заедно са ми измислили това звучно име. И благодарение на всички тях изглеждам така както ме виждате. Как да кажа на Агония, че не искам да я виждам?  Не можех да я погледна. Докато смилах чутото, картини на страшни оргии се сменяха с още по-разюздани вакханалии. Реших, че трябва да видя. Колкото и да не исках, трябва. Казвах си, спокойно, това е като много страшен филм на ужасите, но все пак е филм, не е наистина. Взрях се в Агония.От плътта й се стичаше гной. Лакоми тлъсти червеи пълзяха по тялото й.  Но въпреки всичко се виждаше, че някога е била красива, много красива. Тя сякаш ме усети. Знаете ли понякога сънувам странни неща. Прекрасни планини, розови долини, разкошни плажове. Усмихнати, спокойни, щастливи хора. Пристъпих към нея и започнах да махам един по един червеите.