–

Гледах по телевизията как за пореден път българските политици се карат помежду си. Първо си разменяха „умни” мисли, представители на БСП и ГЕРБ, после се счепкаха Атака и Синята коалиция. Приказките им са до болка познати и парадоксално еднакви, като развалена плоча вече 23 години. Без значение кой от коя партия е. Карат се, плюят се, спорят – това обаче нахрани ли българският народ? Не!!! Караниците на политиците водят единствено до повишаване или намаляване на рейтинга им, но никога няма да нахранят хората. Всичко е за отвличане на вниманието. Баламосват ни. Хвърлят се в някакви техни измислени битки, докато минат изборите, а после всичко тръгва по старому. Който се е докопал до кокъла продължава да го глозга. Поведението на българските политици е безкрайно цинично – докопали се до властта, те заживяват в свой свят. Те могат да си позволят да се грижат за семействата си, да пътуват, да трупат благини, а в паралелния свят, който те вече не виждат, хората умират от глад, тънат в мизерия, бягат от България. Стопили сме се с 600 000 души за 10 години – лесно е да се сметне, че след 100 години няма да има нито един българин. Нима това искаме? Какво става със съпротивителните ни сили? Оцелели сме през турско и византийско робство, оцелели сме хиляди години, но сега геноцидът, осъществяван от нашите родни чорбаджии, ще ни довърши. Няма нищо по-важно от това, че българите нямат достатъчно пари, за да живеят. Няма нищо по-важно от липсата на каквито и да било доходи, от мизерните заплати. Няма нищо по-важно от това, че българският народ гладува и умира. Докога ще продължава това умишлено убийство на един народ? Ами докато продължаваме да гледаме как на площада протестират 200-300 човека, а ние се подхилкваме от диваните си. Нима ние нямаме проблеми? Защо не сме на площада? Защо не излезем всички ние – недоволните? И покажем, че не сме съгласни да бъдем роби! Какво стана с палатковите лагери, какво стана с контрола върху обещанията на чорбаджиите? Не се ли убедихме, че никой няма да ни помогне? Не разбрахме ли, че само ние самите можем и трябва да се вземем в ръце? Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!