Прочетох в един вестник, че нещо ново се случвало в България – „гражданското общество се събужда и започва да защитава интересите си, като предявява претенции властите да си вършат работата, за която им плаща с данъците си”. Зарадвах се и на събуждането, и на факта, че е отразено на първата страница на български вестник. Наивно си казах – браво на журналистите за позицията им. Обаче се оказа, че съм избързал с „бравото”. По-надолу в статията всичко си дойде на мястото – „групите за натиск обаче трябва да направят още една крачка – не само да протестират, а да предлагат решения”. Какви решения? Откъде накъде гражданите – не стига, че плащат на управниците, ами ще им вършат и работата. За какво са ни такива владетели, на които ние трябва да даваме рецепти как да ни управляват? Краят на материала беше направо издевателски – „чудесно е, че гражданското тяло се събужда за протести, остава да се събуди и гражданският ум”. Това подигравка ли е? Какво означава? Недоволните протестиращи граждани са виновни на политиците или гражданите са виновни за скока на цените на горивата? Или че гладният е виновен, че изпитва глад? Защо направо „властелините” не си приемат закон, който да гласи „протестите са разрешени, само ако протестиращите имат готови решения и могат да докажат, че са със събуден ум”.