Годината е 2112, някъде на територията на днешна България. Урок по история в едно от двете български училища, дванадесeти клас. Ученици, кажете ми колко стара е България,кога е създадена? Мълчание, след минута две, една ученичка спирайки за миг да се гримира прави предположение. Амии, над 1400г. Браво! Учителката видимо щастлива внимателно обмисля следващия си въпрос. А с какво са известни българските владетели, с какво са влезли в историята? С какво сме ги запомнили? Е как с какво, веднага скача един мустакат ученик, били са биткаджии, войни са водили. Непрекъснато са нападали съседните държави или са се отбранявали. Това Аспарух, Крум, Симеон, Калоян… всички са супер яки воини и затова ги помним. Добре, а има ли друго , с което да са останали в историята българските владетели? Помислете, нещо друго освен войни. Тишина. Въодушевена от високото ниво на интелигентност и познания показани от дванадесетокласниците, учителката продължава с надежда да ги пита. Кажете ученици с какво друго, нима само с военните си подвизи са известни? Спомнете си например цар Симеон и баща му цар Борис. Нищо, всички мълчат. Решила да не създава безсмислено напрежение учителката отговаря сама. С развитието на книжовността, архитектурата и изкуствата. А Борис и с това, че е покръстил българите, с приемането на християнството. Доволна от отговора си и спокойното му безразлично приемане, преподавателката решава да рискува с още един въпрос. А сега нещо по-близо до нас. През 1989г. се сменя системата в България. С какво са известни следващите 20-30 години и кои са българските владетели управлявали през този период? И о чудо, целият клас се преобразява. Момичетата спират да се разкрасяват, момчетата прекратяват игрите на карти, загасят цигарите и всички до един вдигат ръце. Всички знаят отговора. Докато потресената ощастливена учителка се чуди кого да посочи да отговори учениците изстрелват знанията си. Грабили са,крали са, само че са му викали приватизация, заменки и други подобни. По това време не е имало ханове, царе и боляри, имало е олигарси и местни феодали и корумпирани от тях политици и магистрати. Всички те заедно за тридесет години са нанесли вреди на България повече отколкото през 500г. турско робство. Унищожили са здравеопазването, образованието, социалната сфера, изгонили са младите извън страната. Алчността им е останала в историята, но имената им не. Обявени са за национални предатели и със закон са им изтрити имената от всички архиви. Наследниците им са се разбягали по света, но не са могли да се радват на откраднатото. Всички до един са се разорили, разболели и умрели без да остане и следа от тях. Учителката се подпряла на един от чиновете и устните й тихо промълвили. Господи, може би не всичко е изгубено.