211139276015 юли 2017

Стайко, здравей приятелю,

Нито на Главния прокурор, без значение дали се казва Сотир Цацаров или Борис Велчев, нито на някой съдия, без значение от позицията му, нито на ВСС, нито на инспектората… на никой от овластените паразити не му пука за твоя живот. Всички прокурори и съдии са назначени от групичка олигарси. Не е възможно да намериш справедливост и сред представителите на изпълнителната и законодателната власти. Те са назначени от същата група олигарси. Всичките тия паразити се интересуват единствено от това да крадат колкото се може повече и да запазят вече награбеното. За тях термини като правосъдие, законност, справедливост и човечност са лишени от смисъл. Изобщо не ги е грижа не само за твоя живот, но и за живота на който и да е друг български гражданин. И 15 пъти да умреш – тях не ги интересува, все им е тая. Не очаквай от изродите нищо хубаво, нищо честно и нищо справедливо.

През 2010 г. направих гладна стачка 30 дни. Бях глупав и наивен. Мислех си, че някой ще ми обърне внимание. Че ще видят, че ме сготвят без доказателства, че ме мачкат прокурори и съдии на караминьол. Като абсолютен глупак се надявах, като удавник за сламка се бях хванал, че като протестирам и като пиша на Главния прокурор ще получа правосъдие и справедливост и инквизицията ще спре. Хахаха, много по-късно разбрах, че по нареждане на Главния прокурор съм сготвен. При това нареждането е писмено – да се окаже пълно съдействие на съветските другари.

Приятелю Стайко, последните 2 дни от гладната ми стачка нещо ми стана и не можех да пия вода, получавах спазми и връщах водата заедно с някакви жлъчни сокове. От Бургаския затвор се изплашиха и ме хвърлиха в една катафалка и ме преместиха в болницата в затвора гр.София. Сложиха ме на системи… След още два месеца получих „отговор” на моето писмо-протест до Главния прокурор. Гаврата беше пълна. Главният прокурор беше препратил моето оплакване на хората, от които се оплаквах – на бургаските прокурори и съдии те сами да се проверяват. Самопроверилите се екзекутори ми отговориха, че всичко било само мое субективно виждане. Това, че делото трябва да е от частно-правен характер, а не наказателно е субективно мое виждане. Това, че излъгаха че съм нарушил паричната гаранция и ме задържаха под стража е мое субективно виждане. Това, че ме осъдиха за присвояване и безстопанственост от частна фирма – ООД без да направят ревизия на фирмата е мое субективно виждане. Мое субективно виждане е и писмената заповед от Главния прокурор да се окаже пълно съдействие на руските дипломати. Изобщо, оказа се, че усещането за моята смърт си е само мое субективно виждане, според изродите. На всичкото отгоре „отговора” получих, когато вече трябваше отдавна да съм умрял. Тоест, посмъртно ме удостоиха с вниманието си. Тогава разбрах простичката истина – ТЕ искат да умра. Отрепките предпочитат да ме няма, защото докато съм жив ще пиша, ще се боря, ще викам, ще крещя… И колкото и да се правят, че не ги интересува и че нищо не забелязват, все пак е неудобно за тях. Много по-некомфортно, отколкото ако бях пукнал.

Ако умреш, те само ще се радват. Твоята смърт няма да защити честта ти, с твоята смърт няма да докажеш на никого, че си невинен, няма да спасиш достойнството си.

Стайко, моля те, остани жив и се бори! Бори се така, както ти искаш и можеш. Не прави услуга на изродите – не умирай. Битката за справедливост е на живот и смърт, но ти живей, нека мършите мрат. През 2013 г. за да бъде чут протеста ми, се наложи да си отрежа пръста. Бяха ми осигурили медийно затъмнение. Искаха тихо да ме убият. Но слугите на ДОПГ (държавната организирана престъпна група), журналята са като лешояди – малко кръв като им дадеш и долитат. Отразиха протеста. Поне се чу какво правят изродите. И познай. Разбира се, нищо повече от това не се случи. А и аз не съм си и мислел, че някой от убийците в тоги ще си признае, че е свиня – корумпирана и че ще възтържествува справедливостта ей така от само себе си. Не, един протест не е достатъчен. Това е война срещу бездушните нечовеци. Ежедневна война с много битки за справедливост, правосъдие и законност. Господ ми изпрати Катето – безстрашен боец и любима съпруга. Тя публикува всяка моя дума, поддържа блога ми, фейсбук страницата ми, направи и издаде цяла книга с мои материали срещу ДОПГ. Катето ги разбива. Бог започна да ми изпраща съратници – хора, които мислят и чувстват като мен, и аз – като тях. Хора, които разбират, че наготово нищо няма да падне от небето. Човеци, които осъзнават, че ние сами сме отговорни за всичко. За липсата на справедливост, законност и правосъдие. За това, че вече 28 години изродите ни грабят и убиват и прогонват от България. Бог ни събира знаещи, че паразитите няма да пуснат доброволно кокала, че няма сами да се самоарестуват и самоосъдят.

Стайко приятелю, моля те не умирай. Остани с нас и се бори! Не мога да ти обещая бърза и лека победа, но ти гарантирам, че по пътя ще имаме много славни моменти.

Стайко, моля те, виж голямата картина. Ние сами по себе си не сме важни. Всеки един от нас е малък, просто човек, който сам не може нищо съществено да промени. Но, ако се съберем, ако се обединим – можем да извършим чудеса! Присъедини се към живите и нанасяй удари на корумпираните отрепки. Стайко, докато ти страдаш, с теб страдат и хората, които те обичат. Нищо не е свършило, докато ние не кажем че е. Усмихни се, живей напук на враговете, които желаят твоята смърт. Живей за радост на твоите близки и любими хора. Живей и побеждавай!

Ивайло З.

Затворническо Общежитие Казичене

 

Страница СПРАВЕДЛИВОСТ за СТАЙКО ИВАНОВ