Къде да кацне новият ни късмет?

Много ме кефи смяната на годините. Изхвърлям стария календар, ритуално поставям новия и готово! Магията е извършена.

Произнасяме задължителните заклинания „ЧНГ“ и „Нова година – нов късмет“. Цепим мрака с празничните си усмивки и сладко потриваме ръце. Еей го нá – новият късмет иде. Идва новият късмет, кръжи над нас като дрон и търси място за кацане. Търси новият ни късмет място, търси, кръжи… Ά тук, á там… Но място няма. Освен старите календари, нищо друго не сме пипнали. Нито един боклук не сме изхвърлили. Набедените за политици надуваеми кукли пак са си тук и пак са същите. Безмозъчно алчните дупетати процъфтяват.  Корумпираните и в червата прокурори и съдии се плодят като микроби. Олигарси и местни феодали се тъпчат с данъците ни. Цялата сбирщина от изброени отрепки е тук и всички дружно дебелеят за наша сметка.

Е, къде да кацне тоя нов късмет? Я си представете гледката отгоре. Боклук до боклука. Сметище. Освен, че не сме пипнали нито една мърша, ние самите сме си същите – старите сме си. Какво в самите нас променихме? Ние нови ли сме, та чакаме нов късмет да ни споходи? Станахме ли по-смели и по-нетърпими към неправдите? Над 2,5 млн.българи казахме на дупетатите: „Намалете си субсидиите от 11 лв. на 1 лв. за глас. Какво направиха боклуците, послушаха ли ни? Изхрачиха се в лицата ни и си гласуваха нагло и безцеремонно пак 11 лв.! И какво стана? – Нищо! Не им потърсихме сметка, не ги наказахме. Вследствие на което, отрепките изнагляха още повече и ни заявиха, че ще се възпроизведат отново по любимата си схема и за следващите избори. Тоест, още 4 години партийните централи, които не са нищо друго освен подразделения на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ще подреждат листите си и ще ни назначават „народни“ избраници. Въпреки че 2,5 млн.българи заявихме, че искаме ние сами да решаваме кой да влезе в Народното събрание, казахме им, че искаме да избираме личности. Но почувствали своята безнаказаност, мършите ни обясняват, че няма да ни послушат – няма да изпълнят волята ни. Показват ни среден пръст, а ние си мълчим.

Траем си, търпим паразитите и чакаме новия късмет да кацне на главите ни. Е, как да стане? Как да се получи? Той, новият късмет няма сам да си разчисти площадка за кацане. Враговете ни сами няма да пуснат кокала. Шайката няма доброволно да напусне господстващите си позиции. Никога, нито един боклук сам няма да се откаже от властта. Страх ги е, че ще ги накараме да повърнат награбеното. Много ги е страх от думички като възмездие и справедливост. Умират от страх. Ние казахме какво искаме. Боклуците отказват да изпълнят волята ни. Какво следва?

Ивайло Зартов, 05 януари 2017 г.