за реалността в България
Не искаме 8-ми март
Осми март, всички жени празнуват. Днес е денят, техният ден. В останалите 364 дни от годината те не са жени, те са майки, съпруги, дъщери, любовници. Изпълняват и други роли – работнички, служителки, началнички, безработни… Могат да бъдат верен приятел и зъл враг, превъплъщенията им са повече от дните в годината. Затова им се налага да са много неща наведнъж.
Днес обаче, те трябва да бъдат само жени. Да получават поздравления, да приемат цветя и подаръци. Дори да се напият и да не мислят. Да забравят за всички останали дни в годината, в които е прието по подразбиране, че те са всичко друго, но не и жени. Защото са имали нещастието да се родят в България, където ежедневното оцеляване е най-масовият спорт. В разграбената държава от олигарси и местни феодали като Златев, Божков, Ганчев, Гергов, Гигов, Батков, Банев….и техните слуги, корумпираните български политици, магистрати и държавни чиновници, превърнали унижението в религия.
Българските жени днес празнуват, няма да умират, защото не могат да си купят лекарства, няма да работят на три места, за да нахранят децата си. Няма да виждат отчаянието в очите на съпрузите си. Празничното настроение ще притъпи болката, ще ги пренесе в страната на мечтите. Където, за да запишеш детето си в детска градина, необходимото и достатъчно условие е да имаш дете. И не трябва да плащаш подкуп и да събираш всевъзможни бюрократични хартийки. Ще помечтаят за достойни старини с платени сметки за ток, парно и вода, за спокоен живот без да са принудени да продават телата и душите си на властимащи. Фантазията им се развихря и те виждат как пенсиите им са толкова големи, че дори могат да се хранят всеки ден. Окрилени от фантастичните картини ще погалят мъжете си, ще ги погледнат в очите и ще ги помолят:
– Не искаме 8-ми март, не ни трябва. Искаме всеки ден да е празник. Затова не се самоубивайте от мъка, спомнете си, че сте мъже. Поискайте сметка на чорбаджиите, потърсете им отговорност, накажете ги. Не се страхувайте, не се колебайте, бъдете смели. Смели не само на маса, пред телевизора или под юргана. Вашата смелост е най-големият подарък!
8 март 2012 г.
Браво,написано точно до болка!
Много хубаво го е казал Ивайло Зартов!!! Свалям му шапка! Но не съм оптимист! Никак!! Откакто преди 72 години изродската сган на БКП възседна България и българите с помощта на съветските изроди, нещата дотолкова се промениха, че днес е невъзможно да се намери по-храбър българин от този, който е решил да се самозапали в знак на протест. Нали? А това е толкова лош признак за състояниуето на народа и нацията ни, че … Боже помози!