Уволниха свободата на словото

Има нещо много странно във въздуха. Виждаш го, усещаш го, но не разбираш защо. Нима е възможно правителствата на другите страни членки на ЕС да не знаят, че в България Мафията си има държава?! Меркел, Оланд и компания скъсват от прегръдки и целувки бг разбойниците и в същото време непрекъснато ни пращат доклади, че нямаме напредък в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Смешна работа. Излиза, че другарките и другари западняци страдат от някакво особено шизо-олигофреннно разстройство. Мляскат и слюнявят самата Корупция с главно „К” и в същото време мърморят против нея.

Тия дни обаче ми се присъни духът на Шерлок Холмс и започна да ми опява: „Търсѝ! Не се връзвай на привидно очевидните факти, не се хлъзгай по европързалката. Търсѝ…”. Събудих се по-бодър от всякога и нахъсен да намеря истината. Напълно логично реших да се махна от мазната пътека на политическите алабализми и да се насоча към стожерите на свободата на словото в Германия, Великобритания, Франция и други подобни люлки на демокрацията. Рекох си – няма как местните корифеи журналисти да не са наясно със ситуацията. Със сигурност са се разпрали от репортажи за това как българските политици в комбина с приятелчетата си олигарси и пословично алчните кривосъдници смучат милиарди от европейските и българските данъкоплатци. Бях убеден, че ще попадна на безброй смели, унищожителни статии за престъпните схеми на Борисов, Станишев, Доган, Костов, Първанов, Симеончо, Златев, Гергов, Минев… и свързаните с тях обръчи и кръгове от магистратки.

Колкото повече ровех, толкова по-малко откривах. Междувременно хвърлях по един успокоителен поглед към класацията на „Репортери без граници”. В нея България е на след последното място по свобода на словото, но пък на челните позиции устойчиво се бяха настанили настоящите ни европейски партньори. Бившата ни по-голяма сестра – Русия изобщо не участва в подобни конкурси за красота. Там отдавна е победил олигархично-ченгеджийския стил на управление и думата цензура е изхвърлена от употреба.

Шерлок беше прав – който търси, намира. В смисъл че каквото остане, това е. Защото единственото, на което се натъкнах е, че неотдавна са уволнили от централна френска медия топ журналист. Причината – имал е намерение да освети и покаже на френските данъкоплатци как български величия, облечени във власт крадат парите им, след като отдавна са ограбили собствения си народ. Ахнах! Не може да бъде!? „Шарлѝ Ебдо” не се страхува да се бъзика с пророка Мохамед. Всички сме „Шарлѝ, ние сме Шарлѝ!” … Колони от маршируващи безстрашни журналисти, подкрепящи свободата на изразяване и изведнъж… – тѐ ти булка Айфелово чудо! Цензура, при това мракобесна и насред Париж. И това не е всичко. По думите на колегите на вече уволнения журналист, темата е табу в цяла Западна Европа. Потресаващо! Алооо…, Европейският съюз ли е? Какво стана с прехвалените ви принципи? Куражлиите шарлѝта признават, че медийното затъмнение е наложено от страх пред нарастващия евроскептицизъм, който пък би могъл да доведе до разпадане на Евросъюза. Ах. Нещата се навързват. Жълтите петна по еврогащите стават все по-големи и по-смрадливи. Сега вече разбирам защо от „независимия” съд в Страсбург масово не желаят да разглеждат жалби на български граждани срещу безчинствата, извършени от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). В името на общата хранилка, чиновниците от Брюксел ще лъжат сънародниците си. Ще им запушват ушите, ще им заковават клепачите, ще уволняват водещите си журналисти, дръзнали просто да бъдат журналисти.

Само за миг си представете какво означава разпадането на ЕС? Пълчища от чиновници без тлъсти заплати и безброй безотчетни екстри. Евродепутати, комисари, върховни комисари, зам.комисари, заместници на зам.комисарите…, секретарки, сътрудници… Орди в лъскави костюми, свикнали да живеят в лукс и охолство за сметка на данъкоплатците. Всъщност какво представлява централната европейска власт? Централна Шайка, осигуряваща допълнителна безнаказаност на регионалните Банди, една от които е българската. Затова докладите от Брюксел приличат на сиамски близнаци. БГ реформите все аха-аха да започнат, вечно се създават нови и супернови служби и звена за борба със себе си, тоест с корупцията по високите етажи на властта. Правителствата се сменят, мизерията си остава. Геноцидът в България прогони над 3 милиона човека от Родината, а надзорникът на гигантския грабеж наричан за благозвучие Главен прокурор Цацаров и предходникът му Велчев съвсем очаквано никога нямат достатъчно доказателства срещу себе си и съучастниците си от ДОПГ.

В превод от балъшки на достъпен човешки език, историята с уволнения френски журналист означава: Българи, не чакайте някой друг да ви освободи от мъртвата хватка на алчни олигарси и корумпирани политици и магистрати. Няма Кой да ви донесе отвън законност, справедливост и възмездие. Паразитите и на Марс са паразити. Европейски, руски, български… червеите са си червеи – изпълзяли са от едно и също лайно. Няма смисъл да чакате да ви оправят, да ви донесат по-висок стандарт на живот, достойнство, перспектива, свобода… Сами сте. Може да разчитате само и единствено на себе си. Имате избор… Оставате наведени и със смъкнати гащи или се изправяте, вдигате гащите и воювате за живота си.

Ивайло Зартов, 19 юни 2015 г.