unnamed   Книжарница “Гринуич” 10.09.14

Няма как, трябва да споделя усмивките си. Ползотворната ми творческа командировка бе щастливо прекъсната за два дни. На 10 септември 2014 г. Бог реши да отвори торбата с чудесата – присъствах на премиерата на нашата книга „НОЖ”. Плод на фантастична любов и неистова омраза. Ножът бе изкован под „нежните” грижи на ДОПГ (държавна организирана престъпна група) и огромната подкрепа на верни юнаци.

Прекрасен ден! С Катето се шмугнахме в Националната художествена галерия. Скулптурите на Огюст Роден оживяха пред очите ни. Поговорихме си с тях и замаяни от каменната красота се отправихме към книжарница „Гринуич” на бул.”Витоша”. На няколко метра от храма на Словото се започна. Бях попаднал в минирана от прегръдки зона. Стари приятели, още от времената преди творческата командировка, нови приятели, познати и непознати лица сияеха, грееха и ме галеха с очите си. Господи, колко хубаво беше! Размазващо щастливо. Благодаря. Благодаря на всеки поотделно и на всички заедно. За човешката топлина и нечовешката сила, която видях във вас. Страхотни сте, невероятни сте! Ако знаех че съществува подобно неземно усещане, много по-рано щях да помоля свинете от ДОПГ да ме изпратят в творческа командировка…

Дойдоха хора, с които сме общували само във Facebook, докато изчаквах да ме приемат в „Хотела” (домашен арест – 04.01.2011 г. – 02.04.2013 г.). За тези 2 години и 3 месеца проведохме не една и две виртуални битки срещу корумпирани бандити в тоги, надуваеми кукли – политици и алчни чорбаджийски задници. Мачкахме като хлебарки техните подлоги – тролове, хейтъри, журналя и обикновени дебили. Защитавахме онеправданите. Помагахме на добри, честни и смели хора. И сега, когато се видяхме на премиерата на книгата, се радвахме като истински фронтови другари. Неописуемо преживяване.

Лъчезарната Надежда Хаджиева, въпреки патериците и счупения крак ме дари с прегръдката си. Марин Мидилев от Димитровград, сем.Виденови от Ямбол, Поли от Поморие… Никак не беше случайно, че „Ножът” събра на едно място и по едно и също време доказаните правозащитници, неподдаващите се на заплахи и намазани филии, безкомпромисните Николай Колев – Босия, Янко Янков, Дончо Дудев, Йоанна Иванова, Мариана Христова, Добринка Корчева… Щастлив съм. Видях студенти, млади българи, въоръжени с книгата. Те вече знаят – Шайката от олигарси, местни феодали, корумпирани политици и магистрати – ДОПГ е безсилна. Високо вдигната глава сабя не я достига. Златевци, Божковци, Герговци, Станишевци, Борисовци, Догановци, Костовци, Велчевци, Цацаровци… са кислород за нашия огън. Ще изпепелим паразитите, виновни за 25-годишния геноцид в България. Колкото повече ни натискат, толкова по-силни ставаме. Гнидите са обречени.

Благодаря за прекрасните думи на адв.Светозар Господинов, Стефан Георгиев, Иво Асенов, Елена Захариева, Иван Пенчев, Диана Ахмакова, Ивелин Вичев… Благодаря на Владо и Елза, на извънземната Елена Димитрова, на Емо, Косьо…, и на още стотици приятели. Благодаря! За силата ви, за куража, за единството ви. Благодаря за грижите ви към Катето – съпруга и боец. Страхотни сте. Простете ми, че не мога тук да напиша имената на всички вас.

Приятели, благодаря ви, че всички заедно забихме „НОЖ” в туловището на вмирисания враг ДОПГ. Моята ползотворна творческа командировка продължава. Вие сте герои.

Ваш Ивайло Зартов,

P.S. Кате, на теб дори не мога да ти благодаря – още не са измислени буквите, с които да създам думите, с които да опиша твоята брутална нежност към мен.

25 септември 2014 г.
Хотелът – София